Определение
12-12-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 гр. София, 12.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ разгледа частно наказателно дело № 28 по описа за 2015 година докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по частна жалба от обвиняемия полковник И. М. М. от Военна академия „Г. С. Раковски“- София против разпореждане от 13.10.2015 г. по нчхд № 252/2015 г. по описа на Софийския военен съд. Производството е по реда на чл. 313 и сл. вр. чл. 250, ал. 5 НПК. С обжалваното разпореждане състав на Софийския военен съд на основание чл. 250 ал. 1 т.1 пр. 2 вр. чл. 24 ал. 4 т. 2 вр. чл. 81 ал. 1 вр. чл. 80 от НПК е прекратил наказателното производство по нчхд № 252/2015 година. Дадени са указания след влизане в сила на разпореждането материалите по делото да се изпратят на ВОП-София по компетентност. В подадената жалба пред въззивната инстанция се сочи, че разпореждането на Софийския военен съд е неправилно и незаконосъобразно. Правят се доводи, че след като е образувано нчхд в Софийския военен съд, то следва да бъде разгледано по същество, а не да се прекратява и да се изпраща на прокуратурата. По този начин се „… цели да конституира като казус на вниманието на военно окръжна прокуратура неоснователна частна тъжба…“. Твърди се, че описаната фактическа страна в жалбата не е изяснена и е сведена до общи оплаквания по повод рапорти. Развива се становище по съществото на жалбата. Няма направено конкретно искане пред въззивната инстанция – петитум, за произнасяне по жалбата. В съдебно заседание защитникът на обвиняемия М. уточнява искането, че „… ние не обжалваме разпореждането му в частта, с която е прекратено образуваното наказателно производство по нчхд № 252/2015 г. по описа на СВС. Считаме, че неоснователно съдия-докладчикът се е позовал на разпоредбата на чл. 42 ал. 3 НПК и е разпоредил делото да се изпрати на ВОП-София, тъй като според нас не са налице основанията за този текст…“, т.е. уточнява се, че се обжалва разпореждането само в частта относно изпращането материалите на СВОП и че в останалата част, където наказателното производство е прекратено не се обжалва. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител сочи, че подадената жалба срещу разпореждането на СВС е процесуално недопустима. „… „Обвиняемият“ М. няма качеството на лице, което може да подава частна жалба срещу разпореждането. Такава страна е единствено частният тъжител и неговият повереник...“. Алтернативно се иска, ако се счете, че производството е законосъобразно, потвърждаване на разпореждането. В съдебно заседание прокурорът даде становище, че разпореждането е правилно и законосъобразно, поради което намира, че следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение. Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание, материалите по делото и атакуваният съдебен акт, намира за установено следното: По повод подадена частна тъжба на полк. Г. Д. Д. от ВА „Г. С. Раковски“ до Военен съд-София с вх. № 1108/2015г. от 08.10.2015 г. председателят на Софийския военен съд съгласно правомощията му по чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК е образувал наказателно частен характер дело № 252/2015 г. и същия ден чрез програмата за случайно разпределение на делата е определен за съдия-докладчик по делото – полк. Ванко Димитров Ангелов. В атакуваното разпореждане съдия-докладчикът е установил, че делото е подсъдно на военен съд, тъй като е срещу полковник И. М. М. от ВА „Г. С. Раковски“ – Катедра ХХ Констатирал е, че в частната тъжба са описани подробно обстоятелства за клевети и обиди срещу полк. Г. Д. Д., отправени му като декан на факултет „ХХ“ - по повод изпълнение на службата му като длъжностно лице, от полк. И. М. М., разпространени чрез рапорти, сигнали, заявления. Съдия-докладчикът е стигнал до извода, че от описаната фактическа обстановка в частната тъжба може да се направи предположение, че има извършено престъпление от полк. И. М. М. по чл. 378 НК. Същото е от общ характер, а не от частен характер по реда на чл. 160 ал. 1 вр. чл. 146 – 148а от НК. Тези констатации изцяло се възприемат от настоящата инстанция и се подкрепят от представените в частната тъжба доказателства. Те следва да бъдат допълнени и в насока, че трябва да бъде извършено досъдебно производство и да се провери дали сочените в частната тъжба обстоятелства отговарят на истината, като се прецени носи ли полк. И. М. М. наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер. Това единствено обаче може да бъде постигнато, след като бъде прекратено производството по нчхд № 252/2015 г. по описа на Софийския военен съд и цялото дело с материалите бъде изпратено на Софийската военно-окръжна прокуратура по компетентност. В тази насока не е вярно твърдението в жалбата пред настоящата инстанция, че по този начин се цели да се изпрати на Военно-окръжна прокуратура – София неоснователната частна тъжба. Такава е законовата разпоредба и съдът е длъжен да я спази, след като констатира, че има данни за извършено престъпление от общ характер. Единствено оправомощен орган да води досъдебни производства срещу военнослужещи е Военно-окръжна прокуратура. Не е вярно и твърдението в жалбата, че неоснователно е образувано самото дело от частен характер. Правомощията на председателя на съда относно постъпилите частни тъжби са ясно посочени в чл. 247 от НПК и е спазена тази процедура. Настоящата въззивна инстанция намира, че след като съдия-докладчикът на етап „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ (Глава дванадесета от НПК) установи, че описаното в тъжбата съставлява престъпление, което се преследва по общия ред, процесуално приложение следва да намери разпоредбата на чл. 250 ал. 1 т. 1 пр. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 2 НПК, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81 ал. 1 НПК, защото тя е подадена от лице, което не е пострадало от престъпление преследвано по реда на частното наказателно производство, а от такова, което предполага разглеждане на делото по общия ред със задължително досъдебно производство и с участието на прокурор. С оглед уточняване петитума (искането) на жалбоподателя по настоящето дело, че се обжалва единствено разпореждането в частта относно изпращането материалите на СВОП и че в останалата част, където наказателното производство е прекратено не се обжалва, въззивната инстанция намира, че разпореждането, с което се прекратява наказателното производство е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол. То не следва да подлежи и на контрол пред ВКС на Република България, защото не попада в кръга на съдебните актове по чл. 346, т. 4 НПК поради обстоятелството, че е влязло в сила. Неоснователно е обжалването на разпореждането в частта му, с която се указва материалите по делото да се изпратят в СВОП, тъй като разпоредбата на чл. 42 ал. 3 НПК предвижда, че след като прекрати наказателното производство съдът следва да изпрати делото на съответния орган – в случая Софийската военно-окръжна прокуратура. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че жалбата на обвиняемия полк. И. М. М. от Военна академия „Г. С. Раковски“- София против разпореждане от 13.10.2015 г. по нчхд № 252/2015 г. по описа на Софийския военен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 250 ал. 5 вр. чл. 32 ал. 1 т. 3 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на полк. И. М. М. от Военна академия „Г. С. Раковски“- София против разпореждане от 13.10.2015г. по нчхд № 252/2015 г. по описа на Софийския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg