Решение
18-03-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 18 март 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ разгледа наказателно от общ характер дело № 33 по описа за 2015г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура и по жалба на адвокат Владимир Маринов от АК – Л. – защитник на подсъдимиите редник Г.Ю.Г. и редник К. Б. Ц. и двамата от военно формирование .... – Д.М., срещу присъда № 51/16.09.2015 г. по НОХД № 51/2015 г. на Софийския военен съд. С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите Г.Ю.Г. и К. Б. Ц. за виновни в това, че около 02.40 часа на 12.03.2014 година, от гаражна клетка № 1, находяща се в парковата територия на военно формирование …..- град Д.М., в съучастие помежду си като съизвършители и като за извършването на кражбата са използвали МПС - лек автомобил „Мазда” с ДК № …… собственост на З.Е.М., отнели чужда движима вещ – 337,150 литра (триста тридесет и седем литра и сто и петдесет грама) гориво за реактивни двигатели JET А-1 на стойност 839,50 лева, собственост на военно формирование .... - град Д.М., от владението на МОЛ на склад авиационен ГСМ старшина Х.Т.Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК ги осъдил на по 1 (една) година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от по 3 (три) години за всеки от двамата. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските. В протеста се сочат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода на три години условно с изпитателен срок от пет години. В жалбата и в пледоариите пред настоящата инстанция се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че от доказателствата по делото не се установява във в.ф. .... – Д.М. да е налице липса на горива за реактивни двигатели на стойност 839.50 лева. Напротив установени били излишъци и нямало ощетено материалноотговорно лице отговарящо за това гориво. В протокола за изземване от 12.03.2014 година било описано, че е иззето дизелово гориво, за което служителите в РУП – П. твърдели, че е тъмно на цвят, докато в действителност горивоото в тубите е безцвветно. Доказано било, че въпросната цистерна на камион МАЗ – автогоривозареждач с рег. № …… не се е намирала в гаражната клетка № 1 в парковата територия на военното формирование, а на плаца, срещу стаята на охраната, понеже след работно време било забранено да се отваря тази клетка. Не било доказано някой от подсъдимите да е влизал в отвора на гаражната клетка. Това било ненужно и безпредметно, понеже цистерната се е намирала на плаца. Не било установено някой да е източвал гориво през пробката на утаителя, намиращ се в долната част на цистерната. От снимковия материал било видно, че тубите с гориво, иззети с протокол и намиращи се в РУП – П. не са запечатани с лепенки, на цвят са бели и са чисти, докато предявените такива на подсъдимите били запечатани мръсни и кални. Фотоалбумът бил съставен, а разследването проведено от майор Р.Ц., който бил разпитан и като свидетел по делото, което е недопустимо. В подкрепа на доводите се сочат и шест броя решения на ВКС на РБ. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава. Прокурорът заяви, че поддържа протеста, а жалбата е неоснователна и следва де се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 11.03.2014 година подсъдимите били на работа. В край на деня се уговорили през нощта да извършат кражба на гориво за реактивни двигатели JET А-1 от поделението си, което да продадат и да си разделят парите. Същата вечер подсъдимият редник Г., бил в селото си С., община Л.. Казал на свидетеля И.К. да отидат заедно с подсъдимия редник Ц. и да закупят дизелово гориво от шофьор на камион ТИР. Около полунощ на 11.03.2015 година двамата тръгнали от село С. за град Л. с лекия автомобил на подсъдимия „Фолксваген Голф 3" с рег. № ….. ВВ /наричан за краткост Голф/. В града спрели пред дома на подсъдимия редник Ц.. Там свидетелят Ц. се качил и шофирал лек автомобил „Мазда Кседокс” с рег. № ….. /наричан за краткост Мазда/, юридически собственост на З.Е.М. от гр.Л., който автомобил ползвал подсъдимият редник Ц.. В багажника на Маздата си подсъдимият бил приготвил 13 празни туби. Подсъдимите Г. и Ц. се качили на Голфа, а свидетелят Ц. на Маздата и с двата автомобила тримата се придвижили до град П.. В града, на паркинга на магазин „Баумакс", паркирали и оставили Голфа. Тримата заедно продължили за град Д.М. с приготвените празни туби в Маздата, управлявана от подсъдимия редник Г.. До него бил подсъдимият Ц. а на задната седалка свидетелят Ц.. Стигнали в Д.М., и на 115 метра западно от бензиностанцията „LТ ОIL", подсъдимият Г. спрял при оградата на поделението, където под панела й имало дупка. Двамата подсъдими стоварили празните туби и казали на свидетеля Ц. да вземе Маздата и да се отдалечи от поделението за да не предизвиква подозрения. Подсъдимите с тубите, през дупката в оградата на военно формирование .... –град Д.М., влезли на територията му, в храсталака, зад гаражна клетка № 1. Двамата отишли при гаражната клетка в авто-парковата територия на военното формирование. Подсъдимият редник Г. през дупка в тухлената й стена проникнал в гаражна клетка №1, където бил паркиран „МАЗ" автогоривозареждач с № …… /наричан за краткост цистерна 01/и още 5 /пет/ броя камиони автогоривозареждачи. През дупката Ц. му подавал празните туби. Подсъдимият Г. разпломбирал и източил през утайника на цистерна 01 в тринадесетте туби 337,150 литра гориво за реактивни двигатели JET А-1 и през дупката подавал пълните туби на подсъдимия редник Ц., който ги поемал от външната страна на дупката на гаража. По време на кражбата си от влизане в поделението до излизане и натоварване на краденото гориво, на 12.03.2015 година, за времето от 02:19:55 часа до 02:42:55 часа, подсъдимите провели четири разговора по мобилните си телефони. Всички разговори били изходящи от телефона на подсъдимия Ц. и са осъществени през две мобилни клетки - „град Д.М., Факултет по авиационна техника към Военен университет В. Т." и „град Д.М., община Д.М., Училище". След като подсъдимите изнесли тубите с горивото през дупката в оградата извън района на военното формирование, по мобилния телефон извикали свидетеля Ц. с Маздата и ги натоварили в колата.Тримата се придвижили с Маздата и краденото гориво до паркинга на магазин „Баумакс" в град П..Там двамата подсъдими се прехвърлили в лекия автомобил Голф, а свидетелят Ц. шофирал сам Маздата, в която били натоварените туби с откраднатото гориво. Двата автомобила - отпред Голфа, управляван от подсъдимия р-к Г. и до него подсъдимия р-к Ц. и отзад Маздата с краденото гориво, управлявана от свидетеля Ц., потеглили в посока за град П. и от там за град Л.. Така се придвижвали с цел при полицейска проверка да бъде спряна първата кола, а втората с краденото гориво да бъде пропусната, а и да не бъде свързано авиационното гориво с това, че са военнослужещи в поделението и то е крадено. Около 03.10 часа на 12.03.2014 година, в гр. П., квартал „С.", на ул.„Ц. С.", полицейските служители Б. С. и Х. Х. от РУП- град П., спрели за проверка движещите се с превишена скорост към центъра на града л.а.„Фолксваген Голф 3" ДК№ ….. и движещия се зад него л.а.„Мазда" с ДК№ ….. АК. На задната седалка на Маздата, а впоследствие и в багажника й, полицейските служители установили, че има туби пълни с течност, която имала силен мирис на петролни продукти. Подсъдимите заявили на полицейските служители, че течността е нафта, която е тяхна собственост. Казали им, че са закупили горивото от бензиностанция на „Лукойл". След като не могли да представят на полицаите фискален бон за закупено гориво, променили версията си. Продължили да лъжат, че са закупили горивото от тираджия в близост до гр. Д.М., в посоката към село О. Полицаите не им повярвали и отвели тримата с двете им коли в сградата на полицейското управление. Там подсъдимият Ц. предал с протокол за доброволно предаване инкриминираното гориво като отново излъгал, заявявайки на полицаите, че това е дизел, което така било отразено в протокола за доброволно предаване. Видно от протокол за оглед на веществени доказателства се установява количеството на горивото след взимането на 30 литра проби за изследване – 307.150 литра, тоест общо 337.150 литра. Видно от заключението на назначената по делото физико - химическата експертиза е, че иззетите тридесет литра за проби от 13 бр. туби представлява гориво за реактивни двигатели „JET А-1", което е предназначено за дозвукови и свръхзвукови двигатели, използва се за авиационната техника в БА и гражданските авиационни фирми и то не се продава свободно в търговската мрежа на Република България. От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на количеството инкриминираното гориво към момента на извършване на деянието е 839,50 лева. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществила състава на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Развитите доводи в жалбата на подсъдимите и пледоарията на защитника им са несъстоятелни. Неоснователен е основният довод, че не е налице престъплението кражба, понеже в склада ГСМ - авиоационен не са установени липси. Действително такива не са налични, но за сметка на това са констатирани излишъци, като е установен и механизмът, по който те са били създадени. Установява се от показанията на капитан А. А., на длъжност „Началник секция ГСМ“, че на 12.03.2014 година, след задържането на двамата подсъдими, при извършената проверка на горивото в автогоривозареждача МАЗ 102901 същият не е бил дозареден предишния ден, в противоречие с инструкциите. За да се установи липсващото количество е направено дозареждане. Дозаредени са били 1650 литра авиационно гориво, а съгласно разходна ведомост – форма ПД212А е следвало да бъде дозаредено 1882 литра авиационно гориво. Само в този случай е установен излишък в размер на 232 литра. Установява се още от показанията на този свидетел на досъдебното производство (на л.л. 25 и 26 от том II), че подобна разлика се дължи и на обемното разширение или свиване на горивото и зависимостта от предходното напълване с гориво и последващото допълване с гориво, а също и на това, че горивото се отчита да е получено и прието при температура 15 градуса по Целзий, макар да е раздадено при температура 2 градуса по Целзий. По нататък този свидетел заявява, че: „цистерната при автогоривозареждача МАЗ …. е с вместимост 7500 литра и затова от значение е до коя точно горна точка ще се напълни с гориво и в зависимост от това, впоследствие при допълването може да има разлики в литрите. Разлика от 200 – 300 литра при допълването е допустима...“. Тук следва да се посочи, че създаването на излишъци при горивата съхранявани в цистерни е в рамките на нормалния технологичен процес, доколкото е обективно невъзможно цистерната да бъде източвана докрай (в този смисъл решение № 623/16.01.2004 г. по н.д. №483/2003 г. на I н.о. на ВКС). В съдебната практика никога не е имало спор, че излишъците при боравене с материални ценности могат на общо основание да бъдат предмет на кражба. Ирелевантно е обстоятелството, че в протокола за доброволно предаване (на л. 82 от том I на досъдебното производство) от 12.03.2014 година е записано, че е иззето дизелово гориво. Това се дължи на обстоятелството, че двамата подсъдими са заявили пред полицай Б. С., че превозват нафта. Това е видно и от разпита му в с.з. на 21.05.2015 г. пред основния съд. Предметът на кражбата – гориво за реактивни двигатели Jet A-1 и стойността му е установен по категоричен начин. В тази насока са показанията на полицейските служители С. и Х., които са спрели подсъдимите за проверка, отвели са ги в полицейското управление и са иззели тубите с гориво, оформено с описания протокол за доброволно предаване. На следващо място е протоколът за оглед на веществени доказателства (на л.л. 63-66 от том III на досъдебното производство), физикохимичната експертиза с протоколите за изпитване (на л.л. 3-61 от том III на досъдебното производство) и оценителната експертиза (на л.л. 69-70 от том III на досъдебното производство). Няма значение на кое точно място в поделението се е намирал автогоривозареждачът. От значение е фактът, че от двамата подсъдими е иззето гориво за реактивни двигатели Jet A-1. Видно от физикохимическата експертиза, то е предназначено за дозвукови и свръхзвукови двигатели и се използва за авиационната техника в БА и гражданските авиационни фирми, не се продава свободно и не може да бъде закупено в търговската мрежа на Република България. От значение са също така и времето на задържането на двамата подсъдими – около 03.10 часа на 12.03.2014 година и обстоятелството, че на 12.03.2015 година, за времето от 02:19:55 часа до 02:42:55 часа, те са провели четири разговора по мобилните си телефони, които са изходящи от телефона на подсъдимия Ц. и са осъществени през две мобилни клетки - „град Д.М., Факултет по авиационна техника към Военен университет В. Т." и „град Д.М., община Д.М., Училище" (видно от справките на мобилните оператори на л.л. 86-113 от досъдебното производство). Всички тези факти сочат на единствено възможния извод, че извършители на кражбата са двамата подсъдими. Твърдението им, че са закупили горивото от непознат шофьор на ТИР е опровергано от обстоятелството, че иззетото от тях гориво намира приложение само в авиацията и по никакъв начин в автомобилния транспорт за професионален превоз на товари. Като военнослужещи в авиационното училище двамата са били наясно с местонахождението на автогоривозареждачите, откъдето най-лесно са могли да източат инкриминираното гориво, което са сторили. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Досъдебното производство е водено от военния разследващ полицай старши лейтенант Х. Х. С., а не от майор Р.Ц., както твърди защитникът на двамата подсъдими. Сочените от защитника в пледоарията му решения на ВКС на РБ са неотносими в конкретния случай, доколкото предметът на престъплението е резултат на създадени излишъци в поделението и е установен по безспорен начин. Наложеното на подсъдимите наказание в размер на 1 (една) година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 3 (три) години за всеки от тях не е явно несправедливо. Съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съпоставил ги е и правилно е определил размера на наказанието при превес на смекчаващите такива. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимите законосъобразно спрямо тях е приложен институтът на условното осъждане. В този смисъл протестът се явява неоснователен. Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51/16.09.2015 г. по НОХД № 51/2015 г. на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg