Решение
26-02-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 26.02.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа наказателно дело от общ характер № 5 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест от прокурор при Сливенската военно-окръжна прокуратура против присъда № 15/07.12.2015 г. по нохд № 172/2015 г. на Сливенския военен съд. С протестираната присъда Сливенският Военен съд е признал подсъдимите: ефрейтор 2-ри клас З. С. К., военнослужещ във ХХ - С., и гр. л. К. В. О. от гр. С., за невиновни в това, че на 22.06.2014 г., около 19:30 ч., в гр. С., на бул. „ХХ“ в близост до „ХХ“ в съучастие като извършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като наричали в тяхно присъствие полицейските служители Х. С. П., Д. К. Д. и А. К.А. „мишки” и „боклуци”, псували ги с думите „Ще ви еба майката” и отправяли неприлични жестове към тях, показвайки им среден пръст, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвиненията за престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът е разпоредил след влизане на присъдата в сила, делото като преписка да се изпрати на председателя на Районен съд – гр. С. за образуване на наказателно административно дело срещу подсъдимите З. С. К. и К. В. О. по чл. 4 от УБДХ. В протеста на прокуратурата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения първоинстанционен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон и че подсъдимите са извършили престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 НК. Прави се искане присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която да се признаят двамата подсъдими за виновни, като гр.л. О. бъде осъден по чл. 325 ал. 1 от НК и му се наложи наказание лишаване от свобода в рамките на предвидената санкция, като на основание чл. 66 ал. 1 НК това наказание бъде отложено с подходящ изпитателен срок, а по отношение на ефр. К. да се приложи чл. 78а НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“. В допълнителното изложение към протеста се развива довода, че извършеното от подсъдимите е хулиганство по смисъла на НК, а не „дребно хулиганство“ по чл. 1 ал. 2 УБДХ. Твърди се, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, но не е дадена адекватна наказателноправна оценка на деянието на двамата подсъдими. В съдебно заседание прокурорът не поддържа подадения протест. Твърди, че съдът е постановил една правилна присъда и че подсъдимите нe са осъществили състава на престъплението по чл. 325 ал. 1 НК. Извършеното от тях не нарушава грубо обществения ред и не демонстрира явно неуважение към обществото. Сочи се, че самите полицейски служители, които са свидетели по делото, не могат да си спомнят точно какво е станало и по какъв начин са били обиждани. Следва въззивната инстанция да се съобрази с нововъведената съдебна практика с ТР № 3 на ВКС, спазвайки принципа „не два пъти за едно и също нещо“ и да отмени първоинстанционния акт, с което е разпоредено след влизане на присъдата в сила делото да бъде изпратено на РС – С.. В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат становището на прокурора, дадено в съдебно заседание. Правят искане в частта относно приложението на чл. 325 ал. 1 НК присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка: На 22.06.2014г. подсъдимият ефрейтор К. от ХХ - С., в извън работно време, цивилно облечен заедно със съпругата си гр. л. В. К. и сина им гр. л. С. К., били на гости във вилата на гр. л. О., находяща се в местността „ХХ” край гр. С.. Там присъствала и приятелката на гр. л. 0. - гр. л. Б. Д. К.. Подсъдимият К. и К. пили бира, а О. пил ракия. Свидетелката К. не употребила алкохол. Същия ден, след обяд във вилата пристигнал техния приятел гр. л. И. Ц. М. със собствения си лек автомобил, марка Р., модел „С.”, в който било и домашното му куче. След известно време, гр. л. М. си тръгнал с автомобила си и когато се движел по бул. „ХХ” в гр. С., до входа на К., изгубил управление над автомобила и се блъснал в намиращия се край пътното платно стълб от електропреносната мрежа. Колата получила повреда вследствие на удара и не била в състояние да се движи на собствен ход. Свидетелят М. бил откаран за преглед до болнично заведение от пристигналите на място полицейски служители от Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – С.. М. се обадил от мобилния си телефон на гр. л. К. О. и му съобщил за катастрофата, като го помолил да прибере автомобила и кучето. Подсъдимите К. и гр. лице О., детето, съпругата на К. и св. Б. К. се качили в автомобила на семейство К. и колата управлявана от К. се отправила към местопроизшествието. Пред заведение „ХХ”, близо до местопроизшествието, гр. л. Кондева паркирала автомобила на бул. „.ХХ”. По същото това време след получен сигнал за катастрофирал автомобил на бул. „ХХ” в гр. С. бил изпратен полицейски автопатрул „617”, в състав от полицейските служители свидетелите Х. С. П., Д. К. Д. и А. К. А. и тримата от РУП – С., за да запазят местопроизшествието. Полицай Д. застанал до катастрофиралия автомобил със задача запазване на местопроизшествието, а полицаите П. и А. започнали да регулират движението по булеварда, в участъка на произшествието. Подсъдимият ефр. З. К. и подсъдимият гр. л. О. се приближили до полицай Д. и започнали да оглеждат катастрофиралата кола. Близо до тях се намирали К., К. и детето. Подсъдимите застанали в непосредствена близост до катастрофиралия автомобил и казали на полицая, че искат да преместят колата, тъй като техният приятел който катастрофирал, ги помолил за това. Двамата подсъдими били в явно нетрезво състояние. Полицай Д. и полицай П. им обяснили, че в момента се запазва местопроизшествие и никой няма право да премества участвалия в ПТП автомобил. На двамата подсъдими било разпоредено да се качат на тротоара и да не пречат на полицейските служители да изпълняват задълженията си по запазване на местопроизшествието и регулиране на движението, тъй като автомобила бил на пътното платно в едната лента. Подсъдимият К., въпреки предупрежденията на намиращите се там полицейски служители, направил опит да отвори предната дясна врата на катастрофиралия автомобил. Полицейските служители Д. и П. извели К. и гр. лице О. от платното на тротоара. Подсъдимият К. казал на полицаите, че е военнослужещ и показал служебната си карта на свидетеля П.. Двамата подсъдими К. и О. отправяли към полицаите Д., П. и А. обидни думи и изрази, като ги наричали „мишки”, „боклуци”, и ги псували с думите „Ще ви еба майката”. Това поведение на подсъдимите принудило полицай Петров да поиска съдействие по радиостанцията от дежурната част на РУП – С.. На място пристигнали полицейските служители К. Д. Д., И. Х. А. и В. Д. К. от РУП – С.. Подсъдимите продължили да псуват и обиждат полицейските служители П., Д. и А.. Подсъдимият К. се представил на полицейските служители от пристигналия автопатрул „634” със служебната си карта, че е военнослужещ, а подсъдимият Омайников не носел документи за самоличност и същата била установена чрез оперативната дежурна част на РУП – С.. Тъй като подсъдимите извършвали непристойни действия и не изпълнявали разпорежданията на полицейските служители, им били поставени белезници на ръцете и отведени в сградата на РУП – С.. Подсъдимите К. и О. били задържани за 24 часа, на основание „неизпълнение на законно полицейско разпореждане” със заповеди за задържане с номера съответно № 334А/2014 г. и № 335А/2014 г. На подсъдимите били издадени актове за установяване на административно нарушение, съответно № 827/2014г. и № 828/2014г. за нарушение на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР. В сградата на РУП – С. бил извикан и дежурният служител от оперативно-разследващата група за 22.06.2014г. при PC „Военна полиция" – С. капитан А. М. Г.. Свидетелят младши инспектор Й. Р. К. от група „Пътен контрол” в сектор „Пътна полиция” в ОД МВР – С., изпробвал двете лица с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ХХ, който отчел за К. 1,79 промила на хиляда алкохол в кръвта към 21.42 ч. на 22.06.2014 г., а пробата за О. била 2,99 промила на хиляда алкохол в кръвта към 21.45 ч. на 22.06.2014 г. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил оправдателната си присъда, като е признал двамата подсъдими, че не са извършили престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и ги е оправдал. Военно-апелативният съд в настоящия състав намери протеста на прокуратурата за неоснователен. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност. Спор относно фактическата обстановка по делото няма. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са налице признаците на състава на чл. 325 ал. 1 НК относно деянията, извършени от двамата подсъдими. Няма непристойни действия, които грубо да са нарушили обществения ред и да са изразили явно неуважение към обществото. Налице е противоправно и укоримо поведение на двамата подсъдими. Техните деяния представляват непристойна проява, изразена в ругатни, псувни и оскърбително отношение към органите на властта, с които е нарушен обществения ред и спокойствие, но поради по-ниската степен на обществена опасност не съставляват престъпление по чл.325 ал. 1 НК, а административно нарушение по чл. 1 ал. 2 УБДХ – дребно хулиганство. При инцидента не е имало струпване на много хора и очевидци, които да са останали възмутени и обидени от поведението на подсъдимите. Били са само полицаите, подсъдимите и техните близки. Следва да се отбележи, че дори самите полицейски служители не са много точни в показанията си относно деянията на подсъдимите. Затова се е наложило и техните показания, дадени на досъдебното производство, да бъдат четени по реда на чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 НПК, тъй като се е констатирало противоречие в показаните им пред съда. Същите не са останали лично обидени и възмутени от действията на двамата подсъдими. Те са задържали подсъдимите за „неизпълнение на законно полицейско разпореждане“ по чл. 64, ал. 1 т. 2 от ЗМВР (стр. 41-42, том І, сл.д.), а не за хулигански действия. Самите полицейски служители не са възприели деянията на двамата подсъдими като хулиганство, а като възпрепятстване при изпълнение на служебните им задължения. Това се потвърждава и от АУАН № 8270 и № 8280 (стр. 39-40, том І, сл.д.), които са издадени на двамата подсъдими, където също е посочено, че са влезли в словесен конфликт с органите на реда и им пречат при изпълнение на задълженията по служба. В конкретния случай е било извършено дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал. 2 УБДХ, изразяващо се в непристойна проява и е административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН. Не е допуснато и нарушение относно прилагането на материалния закон, както се твърди в протеста пред настоящата инстанция. С Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на Република България се налага промяна в тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 46 от 16.10.1979 г. по н. д. № 36/1979 г., ОСНК на ВС. В т. 2 се дават указания, че е „… недопустимо е съдът, разглеждащ обвинение за престъпление по чл. 325 НК, да изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган по чл. 4 УБДХ – районния съдия, когато не намери основания за издаване на осъдителна присъди по чл. 325 НК и оправдае подсъдимия, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение по УБДХ“. Касае се за един от принципите в наказателнопроцесуалното право – non bis in idem – забрана за повторно съдене и наказание на едно и също лице за същото деяние. Целта е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт. Установено по чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към Европейски комитет за защита правата на човека (ЕКПЧ) правило е съществен елемент от правото на справедлив процес по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Съгласно разпоредбата на чл. 130 ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ОСНК на ВКС на Република България са задължителни за органите на съдебната власт. Това налага присъдата на Сливенския военен съд в частта, с която е указано, че след влизането й в сила, делото като преписка да се изпрати на председателя на РС – гр. С. за образуване на наказателно административно дело срещу подсъдимите ефрейтор 2-ри клас З. С. К., военнослужещ във ХХ - С., и гр. л. К. В. О. по чл. 4 УБДХ да бъде отменена. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд в частта, в която двамата подсъдими ефрейтор 2-ри клас З. С. К., военнослужещ във ХХ - С., и гр. л. К. В. О. са признати за невинни и оправдани за престъплението по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК да бъде потвърдена, а протеста на прокуратурата да бъде оставен без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, чл. 337 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 15/07.12.2015 г. по нохд № 172/2015 г. на Сливенския военен съд, като я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, в която е указано, че след влизането й в сила делото като преписка да се изпрати на председателя на РС – гр. С. за образуване на наказателно административно дело срещу подсъдимите ефрейтор 2-ри клас З. С. К., военнослужещ във ХХ - С., и гр. л. К. В. О. по чл. 4 УБДХ. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg