Решение
02-08-2016

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 12

 

                                

 

гр. София, 02.08.2016 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                   

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

 

                             ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

                                                 полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

                                                                              

 

при секретар Теодора Спасова

 

и с участието на прокурора полк. Красимир Колев

 

разгледа наказателно дело от общ характер № 8 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба на адв. С. – защитник на подсъдимия редник М. Н. Н. от в.ф. *** - С. срещу присъда № 224/14.12.2015 г. по нохд № 224/2015 г. на Софийския военен съд.

 

 

 

         С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник М. Н. Н. от в.ф. *** - С. за виновен в това, че на 09.12.2014 г. около 03.00 ч. в гр. С., казино „***“ на бул. „**, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи към крупието гр.л. Д. И. М., а именно „***“, хвърлил по нея запалка с викове: „”***“ и я ударил с кутия цигари, както и отправил обидни думи към охранителя на казиното гр.л. Н. Н. С., а именно „***“ и го заплашил с думите „***“, като му налетял на бой и хвърлил по него боклуци от намиращата се пред казиното кофа за смет, след което гонил М. и С. с метален стол и се опитал да взломи вратата на стаята за почивка в казиното, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, вр. чл. 42а, ал. 4, чл. 42б, ал. 1 и ал. 4 НК е осъден на пробация, изразяваща се в: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „включване в програма за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение“, като съдът е определил продължителност на трите пробационни мерки осем месеца и изпълнение по реда, определен в закона.

 

         На основание чл. 59, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнение на наказанието „пробация“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан със Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 09.12.2014 г.

 

         В бланкетната въззивна жалба на подсъдимия се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която той да бъде оправдан. Това становище на подсъдимия не е  мотивирано и в допълнението към жалбата, изготвена по указание на съда. Подробни съображения са изложени  от защитата му в съдебното заседание във въззивната инстанция. Те се свеждат до обосноваване на тезата, че деянието е несъставомерно като престъпление хулиганство по чл.325, ал.1 НК, тъй като не са осъществени всички признаци от състава на престъплението. С поведението си от обективна страна, подсъдимият не е извършил непристойни действия, с които грубо да е нарушил обществения ред. Поведението на подсъдимия е продиктувано от личен мотив- загуба на пари, които са го мотивирали да налита на бой и отправяне на обидни думи към крупието и охраната. Налице е престъпно посегателство към личността на други лица, което престъпление е от частен характер. Ако се приеме, че подсъдимият е извършил хулигански действия, то те са с ниска степен на обществена опасност е налице проява, която следва да се санкционира по УБДХ. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Алтернативно е развита тезата за нарушаване на материалния закон. Деянието по настоящето дело е извършено на 8.12.2014 г., след като е изтекла повече от една година, от датата 22.09.2012 г., когато е изтекла погасителната давност за принудителното събиране на глобата, наложена на Н.  по НАХД 197/ 2010 г. на Варненския военен съд на основание чл.78а НК. Не само че не е съществувала пречка, а съдът е бил длъжен в конкретния случай отново да приложи разпоредбата на чл.78а НК.

 

         Прокурорът даде заключение за потвърждаване на присъдата, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

 

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която е прието за установено от фактическа страна следното:

 

На 08.12.2014 г. редник М. Н. от в.ф. *** – С. и приятелят му И. К. К. вечеряли в заведение в гр.С., където употребили алкохол, а по-късно посетили казино „***“. Играли „Блек джек“ на електронна маса, като крупие на масата била свидетелката Д. И. М., която познавала и двамата, тъй като били редовни клиенти на казиното. Докато играел, редник М. Н. продължил да употребява алкохол, като изпил няколко бири, поднесени му от и за сметка на казиното.

 

Около 03.00 часа на 09.12.2014 г. редник М. Н. и приятелят му И. К. заложили пари, които загубили. Това обстоятелство раздразнило подсъдимия, който започнал да крещи,  да разлива бира по игралната маса. Продължил да крещи и да псува като обиждал крупието Д. И. М. с думите „***“, хвърлил по нея запалка с викове: „***“ и я ударил с кутия цигари. Започнал да я обвинява, че тя е виновна за загубата му. Тъй като играта била приключила, свидетелката М. излязла от масата. През това време охраната на казино „***“ – свидетелят Н. Н. С. направил забележка на редник Н. и свидетеля К., като помолил да се успокоят и да не бъдат толкова шумни. Помолил подсъдимия редник Н. да напусне, но той категорично отказал. Започнали пререкания помежду им, като редник Н. дори посегнал да го удари. Охранителят С. отблъснал подсъдимия с ръце, за да не понесе удар от него. Подсъдимият паднал на пода и след като се изправил започнал да обижда С. като му казал „***“ и го заплашил с думите „***“. Хвърлил по него боклуци от намиращото се пред казиното кошче за смет.

 

Свидетелят Н. Н. С. казал на крупието Д. И. М., че трябва да извикат полиция, след което двамата се насочили към задния вход на казиното, където се намирало служебното им помещение – стая за почивка. Обадили се в полицията. С оглед на безопасността им заключили вратата отвътре. През това време чували крясъците на подсъдимия редник М. Н., ритници и силни удари по вратата. Натиснали и „паник бутона“. Като разбрал, че ще дойде полиция, свидетелят К. бързо напуснал игралната зала и казиното и си тръгнал.

 

По подаден сигнал за нарушаване на обществения ред, около 03.30 ч. в казино „***“ на място пристигнал патрул на 05 РУ на СДВР – старши на екип полицай В. П. Б. и полицай Х. И. В., назначени по дежурство за времето от 19.00 ч. на 08.12.2014 г. до 07.00 ч. на 09.12.2014 г. Полицейските служители го отвели в 05 РУ СДВР и му издали Заповед за задържане на лице рег. № 3619/09.12.2014 г. в помещение за временно задържане на 05 РУ СДВР, като Н. отказал да подпише заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на В. П. Б..

 

Приетите от съда фактически положения се основават на доказателствата по делото, не се оспорват от страните и се възприемат от въззивната инстанция.

 

При тази правилно установена фактическа обстановка, деянието на подсъдимия редник Н. е квалифицирано в престъпление по чл.325, ал.1 НК- хулиганство.

 

По въззивната жалба на подсъдимия редник М. Н. Н..

 

Жалбата е неоснователна.

 

Възраженията на подсъдимия Н. и защитата му, че извършеното от него деяние не съставлява престъпление по чл.325, ал.1 НК, правилно са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд. Деянието на подсъдимия Н. е съставомерно, защото са осъществени всички признаци от обективния и субективния състав на  престъплението хулиганство. При така приетата за установена от съда фактическа обстановка, която не се оспорва от подсъдимия и защитата му, деянието на подсъдимия не може да бъде квалифицирано в друго престъпление, освен хулиганство. Неспазването на реда в казино „***“, разливането на алкохол по масата, влизането в пререкания с персонала на казиното, отправянето на обидни думи по адрес на двете длъжностни лица-крупието и охраната, хвърлените срещу длъжностни лица предмети, налитането към тях с цел физическа саморазправа, демонстративния отказ на подсъдимия да напусне заведението, ритниците и силните удари по вратата на служебното помещение, където се укрили крупието и охраната, за да се предпазят от агресията на подсъдимия са все непристойни действия, нямащи нищо общо с утвърдените обществени порядки.

 

Възможно е загубата на заложените пари от подсъдимия да  е причината за неговото поведение, което според защитата е личен мотив, изключващ наличието на умисъл, насочен към демонстриране на явно неуважение към обществото. Това обстоятелство не може да служи за негово оправдание. Подсъдимият сам е посетил казиното, по собствено желание е заложил в играта  сума пари, с предварителното ясно съзнание, че тази сума може да бъде загубена. Всички тези обстоятелства не му дават основания той да не се съобразява с установените обществени порядки. Описаните по-горе действия на подсъдимия са непристойни и хулигански, защото с тях грубо е нарушен общественият ред и са израз на незачитане на утвърдените обществени порядки. В случая не е налице инцидентно извършване на едно хулиганско действие, а както се посочи подсъдимият е извършил поредица от такива, демонстрирайки по този начин пълно незачитане на обществените правила за поведениe. По делото няма никакви доказателства подсъдимият да е бил предизвикан от  действията на крупието и охраната на казиното.

 

Случилото се на 9.12.2014 г. в казино „***“ в гр.С. може да влезе във всеки учебник по наказателно право като пример за извършено престъпление хулиганство. Тук не става въпрос за проява по Указа за борба с дребното хулиганство / УБДХ/ , както се твърди от защитата на подсъдимия, а за извършено престъпление хулиганство по чл.325 НК. Разликата между едното и другото е само в степента на обществената им опасност. По УБДХ се санкционират с административни наказания само изолирани, инцидентни, незначителни по своя характер прояви на непристойни действия, каквито не са налице в конкретния случай. Извършеното от подсъдимия Н. деяние е с достатъчно висока степен на обществена опасност, която да обоснове търсенето на наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.325, ал.1 НК. Степента на обществената опасност на деянието е въпрос на фактическа преценка. В конкретния случай, тази степен на обществена опасност е толкова висока, че по-скоро деянието на подсъдимия би могло да се квалифицира в престъпление по чл.325, ал.2 НК-  хулиганство, което се отличава с  изключителен цинизъм или дързост, отколкото до проява, която би могла да се санкционира по УБДХ.

 

Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон не само с отказа да приложи УБДХ, а и когато е отказал да приложи разпоредбата на чл.78а НК. Макар подсъдимият да не е осъждан за престъпление от общ характер и за извършеното умишлено престъпление по чл.325, ал.1 НК законът да предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание и от това престъпление не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл.78а НК. Това е така, защото подсъдимият Н. с решение 197/ 31.08.2010 г.по НАХД 197/ 2010 г.. на Варненския военен съд е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лева в полза на държавата на основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл.212б, ал.1, т.4, вр.с чл.212, ал.6, вр.с ал.1 и чл.26, ал.1 НК. Повторно приложение на разпоредбата на чл.78а НК е възможно, ако деянието е извършено след като е изтекъл срок повече от една година от изпълнението на наложеното наказание глоба по предходното дело. А в  конкретния случай тези обстоятелства не са налице.  Видно от справката на НАП- ТД гр.С. / л.38 н.д./ изпълнителният лист за вземането на държавата е издаден на 21.09.2010 г., а глобата от 500 лева + 115 лв.разноски по делото са заплатени едва на 27.08.2015 г. С други думи казано към датата на деянието по настоящето дело- 9.12.2014 г., глобата не е била платена, а още по-малко е изтекъл едногодишният срок за реабилитация. Този едногодишен реабилитационен срок е започнал да тече от 27.08.2015 г. и ще изтече на 27.08.2016 г.

 

Защитата на подсъдимия се позовава и  на изтекла давност за изпълнение на наказанието глоба, наложено с решението на Варненския военен съд. За да обоснове тезата си, защитата се позовава на Закона за административните нарушения и наказания, който закон е неприложим, тъй като се касае за наказателен процес, в който се прилагат разпоредбите на НК и НПК. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.5 НПК по отношение на наказанието глоба, давностните срокове за събирането спират да текат от момента, когато за събирането и е образувано изпълнително производство, а това е станало на 21.09.2010 г. само пет дни след влизане на решението в сила. В конкретния случай е абсурдно твърдението, че е изтекла погасителната за събирането на глобата, наложена на Н. с решението на Варненския военен съд. Военно-апелативният съд няма да обсъжда останалите доводи на защитата в тази насока,  тъй като  се основават на Закон за административните нарушения и наказания, който е неприложим в настоящия казус.

 

При определяне на наказанието съдът е обсъдил и приел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът правилно е определил тежестта и значението на всяко едно от тях поотделно и в тяхната съвкупност. Определено е наказание по втората алтернатива- пробация, като са наложени три пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програма за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения, като и трите пробационни мерки  са за  срок от по  осем месеца. Въззивната инстанция намира, че наказанието по вид и размер е справедливо и напълно споделя изложените от съда съображения в тази насока.

 

Поради гореизложеното Военно-апелативният съд остави без уважение жалбата на подсъдимия. Присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

 

При служебната проверка на присъдата Военно-апелативният съд констатира допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. В чл.325, ал.1 НК наред с алтернативно предвидените наказания лишаване от свобода или пробация, законодателят е предвидил и наказанието обществено порицание, което се налага винаги, независимо коя от двете алтернативи ще избере съдът. В присъдата първоинстанционният съд е пропуснал да наложи наказанието обществено порицание. Тъй като липсва протест на прокурора, този пропуск на съда не може да бъде коригиран в това производство.

 

Предвид горното и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

 

                  

 

            Р   Е   Ш   И   :

 

        

 

        

 

 ПОТВЪРЖДАВА присъда № 224/14.12.2015 г. по нохд № 224/2015 г. на Софийския военен съд.

 

         РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и/или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 12

 

                                

 

гр. София, 02.08.2016 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                   

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

 

                             ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

                                                 полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

                                                                              

 

при секретар Теодора Спасова

 

и с участието на прокурора полк. Красимир Колев

 

разгледа наказателно дело от общ характер № 8 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба на адв. С. – защитник на подсъдимия редник М. Н. Н. от в.ф. *** - С. срещу присъда № 224/14.12.2015 г. по нохд № 224/2015 г. на Софийския военен съд.

 

 

 

         С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник М. Н. Н. от в.ф. *** - С. за виновен в това, че на 09.12.2014 г. около 03.00 ч. в гр. С., казино „***“ на бул. „**, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи към крупието гр.л. Д. И. М., а именно „***“, хвърлил по нея запалка с викове: „”***“ и я ударил с кутия цигари, както и отправил обидни думи към охранителя на казиното гр.л. Н. Н. С., а именно „***“ и го заплашил с думите „***“, като му налетял на бой и хвърлил по него боклуци от намиращата се пред казиното кофа за смет, след което гонил М. и С. с метален стол и се опитал да взломи вратата на стаята за почивка в казиното, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, вр. чл. 42а, ал. 4, чл. 42б, ал. 1 и ал. 4 НК е осъден на пробация, изразяваща се в: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „включване в програма за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение“, като съдът е определил продължителност на трите пробационни мерки осем месеца и изпълнение по реда, определен в закона.

 

         На основание чл. 59, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнение на наказанието „пробация“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан със Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 09.12.2014 г.

 

         В бланкетната въззивна жалба на подсъдимия се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която той да бъде оправдан. Това становище на подсъдимия не е  мотивирано и в допълнението към жалбата, изготвена по указание на съда. Подробни съображения са изложени  от защитата му в съдебното заседание във въззивната инстанция. Те се свеждат до обосноваване на тезата, че деянието е несъставомерно като престъпление хулиганство по чл.325, ал.1 НК, тъй като не са осъществени всички признаци от състава на престъплението. С поведението си от обективна страна, подсъдимият не е извършил непристойни действия, с които грубо да е нарушил обществения ред. Поведението на подсъдимия е продиктувано от личен мотив- загуба на пари, които са го мотивирали да налита на бой и отправяне на обидни думи към крупието и охраната. Налице е престъпно посегателство към личността на други лица, което престъпление е от частен характер. Ако се приеме, че подсъдимият е извършил хулигански действия, то те са с ниска степен на обществена опасност е налице проява, която следва да се санкционира по УБДХ. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Алтернативно е развита тезата за нарушаване на материалния закон. Деянието по настоящето дело е извършено на 8.12.2014 г., след като е изтекла повече от една година, от датата 22.09.2012 г., когато е изтекла погасителната давност за принудителното събиране на глобата, наложена на Н.  по НАХД 197/ 2010 г. на Варненския военен съд на основание чл.78а НК. Не само че не е съществувала пречка, а съдът е бил длъжен в конкретния случай отново да приложи разпоредбата на чл.78а НК.

 

         Прокурорът даде заключение за потвърждаване на присъдата, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

 

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която е прието за установено от фактическа страна следното:

 

На 08.12.2014 г. редник М. Н. от в.ф. *** – С. и приятелят му И. К. К. вечеряли в заведение в гр.С., където употребили алкохол, а по-късно посетили казино „***“. Играли „Блек джек“ на електронна маса, като крупие на масата била свидетелката Д. И. М., която познавала и двамата, тъй като били редовни клиенти на казиното. Докато играел, редник М. Н. продължил да употребява алкохол, като изпил няколко бири, поднесени му от и за сметка на казиното.

 

Около 03.00 часа на 09.12.2014 г. редник М. Н. и приятелят му И. К. заложили пари, които загубили. Това обстоятелство раздразнило подсъдимия, който започнал да крещи,  да разлива бира по игралната маса. Продължил да крещи и да псува като обиждал крупието Д. И. М. с думите „***“, хвърлил по нея запалка с викове: „***“ и я ударил с кутия цигари. Започнал да я обвинява, че тя е виновна за загубата му. Тъй като играта била приключила, свидетелката М. излязла от масата. През това време охраната на казино „***“ – свидетелят Н. Н. С. направил забележка на редник Н. и свидетеля К., като помолил да се успокоят и да не бъдат толкова шумни. Помолил подсъдимия редник Н. да напусне, но той категорично отказал. Започнали пререкания помежду им, като редник Н. дори посегнал да го удари. Охранителят С. отблъснал подсъдимия с ръце, за да не понесе удар от него. Подсъдимият паднал на пода и след като се изправил започнал да обижда С. като му казал „***“ и го заплашил с думите „***“. Хвърлил по него боклуци от намиращото се пред казиното кошче за смет.

 

Свидетелят Н. Н. С. казал на крупието Д. И. М., че трябва да извикат полиция, след което двамата се насочили към задния вход на казиното, където се намирало служебното им помещение – стая за почивка. Обадили се в полицията. С оглед на безопасността им заключили вратата отвътре. През това време чували крясъците на подсъдимия редник М. Н., ритници и силни удари по вратата. Натиснали и „паник бутона“. Като разбрал, че ще дойде полиция, свидетелят К. бързо напуснал игралната зала и казиното и си тръгнал.

 

По подаден сигнал за нарушаване на обществения ред, около 03.30 ч. в казино „***“ на място пристигнал патрул на 05 РУ на СДВР – старши на екип полицай В. П. Б. и полицай Х. И.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg