Решение 2
30-06-2016

 

С., която положила и подпис. Видно от писмо, приложено на л. 41, том 17 от ДП св. С. била в командировки в гр. В. за осъществяване на предварителен контрол от 02 до 06.02.2009 г. и от 12 до 20.03-2009 година в градовете Пловдив, В. и Плевен. От това следвал обоснования извод на съда, че на 25.03.2009 година тя не е била в гр. В., за да одобри фактурата, преди издаване на платежното нареждане. Следващата командировка на тази свидетелка в гр. В. била на 13-17 април 2009 година т.е. след като сумата не само била изтеглена, но и изплатена на подс. А.. Тези факти потвърждават показанията на св. Л., че финансовият контрол бил последващ, а не предварителен.

 

 

 

ІV. Изработване и доставяне на пердета и щори на ресторант „Т.” към хотел „Ф.” и на служебни жилища от ведомствения жилищен фонд на МО.

 

 

 

         Отново във връзка с предстоящата церемония по връчване на ключовете от ремонтираните жилища, която трябвало да се състои в хотел „Ф.” било необходимо жилищата да бъдат оборудвани със завеси и щори. Такива са били необходими и за ресторант „Т.” към хотел „Ф.”, който също бил ремонтиран и предстояло открИ.ето му. По този повод с докладна записка Изх. № 137 от 11.02.2009 година подс. И. предложил на Изпълнителния директор на ИА „.... на МО” – София да бъде възложена малка обществена поръчка с избор на изпълнител за изработване и поставяне на пердета и щори в ремонтираните обекти /л. 19-20, т. 18 от ДП/. След като докладната записка била върната с положителна резолюция и заведена с Вх. № 207 от 18.02.2009 година, подс. И. разпоредил на св. П. да извърши маркетингово проучване и да докладва с предложение за фирми изпълнители. Както и при предходните поръчки св. П. подписал доклад с дата 11.03.2009 година /л. 21, т. 18 от ДП/, изготвен с данни, посочени от подс. И., в който били вписани следните фирми: „С. ...” ЕООД с управител св. Н.; „” ЕООД с управител В. Т. и „.... К-М” ЕООД с управител подс. А.. Както било посочено по-горе подс. А. имал пълномощно за управлението на „С. ...” ЕООД, а съгласно показанията на св. И.а, тя като служителка на подс. А. имала осигурено от него пълномощно на нейно име за фирмата „ ЕООД. По този начин подс. А. имал контрол и разполагал с данните за трите дружества. Така независимо от това, коя фирма щяла бъде избрана, двамата подсъдими осигурили възлагане на поръчката на фирма под контрола на подс. А.. Съгласно предварително постигнатата уговорка подс. А. изготвил два неистински частни документа - ценово предложение с дата 12.03.2009 година /л. 33, т. 18 от ДП/ от името на управителя на „” ЕООД В. Т.и положил подпис вместо него, без знанието и съгласието му /л. 38, т. 15 от ДП/. С дата 11.03.2009 година А. изготвил и ценово предложение от името на управителя на „С. ...” ЕООД – св. Н. /л. 64, т. 18 от ДП/ и положил вместо него подпис без знанието и съгласието му /л. 38, т.15 от ДП/. Тези две оферти, заедно с изготвената от него оферта от името на „.... К-М” ЕООД представил в деловодството на ТД – В.. Назначената комисия за разглеждане, оценяване и класиране на офертите на 13.03.2009 година предложила изпълнението на поръчката да се възложи на „С. ...” ЕООД /л. 81-82, т. 18 от ДП/. Още същия ден било изготвено уведомително писмо, получено на ръка /л. 24, т. 18 от ДП/. За изпълнението на поръчката не бил сключен договор, а на 20.03.2009 година подс. А. изготвил неистински частен документ - приемо-предавателен протокол /л. 91-96, т. 18 от ДП/. За „изготвил” той вписал името на св. Н. и се подписал вместо него без знанието и съгласието му. По разпореждане на подс. И. за приел, подписи поставили служителите Д., П. и Г., а той го утвърдил. В протокола били подробно описани обектите, в които са били доставени и монтирани пердета и щори от фирма „С. ...” ЕООД. Отразеното в протокола не отговаряло на истината, тъй като от разпитите на свидетелите, посочени в предходния раздел, касаещ доставката и монтирането на мебели, се установило, че когато на церемонията на 20.02.2009 година те са получили ключовете от жилищата си и са ги посетили, в тях вече имало поставени пердета и щори. Тези показания взаимно се допълвали и не си противоречали, като в тяхна подкрепа били и показанията на св. Д. /л. 370 и 371 от НД/ и изготвения от него видеоматериал, от който се виждало състоянието на заснетите от него жилища преди 20.02.2009 година. На 25.03.2009 година подс. А. изготвил поредния неистински частен документ - фактура № 0000000014/25.03.2009 година за сумата 35999.56 лв., представляваща стойността на описаните в приемо-предавателния протокол дейности, която сума ИА СД на МО ТД – В. следва да изплати на „С. ...” ЕООД. Във фактурата вписал името на св. Н. за съставител и положил подпис вместо него без знанието и съгласието му. По разпореждане на подс. И. за получател от името на Териториалната дирекция се подписал св. П.. На гърба на фактурата бил поставен печат на финансовия контрольор св. С., която също положила и подпис. По аргументите, изложени в предходния раздел, съдът приел, че св. С. била в командировки за осъществяване на предварителен контрол от 12 до 20.03.2009 година в градовете Пловдив, В. и Плевен, а след това на 13-17 април 2009 година. На 25.03.2009 година тя не е била в гр. В., за да одобри фактурата преди издаване на платежното нареждане. Въпреки това на същия ден – 25.03.2009 година подс. И. подписал бюджетно платежно нареждане № 820000656053 /л.25 т.19 ДП/ за сумата 35 999.56 лв., заведено в обслужващата банка на 27.03.2009 година. На 28.04.2009 година сумата постъпила по сметката на „С. ...” ЕООД и същия ден била изтеглена на ръка от подс. А..

 

         Правилно съставът на Военен съд – Сливен направил извода, че от изложената фактическа обстановка и въз основа на посочения доказателствен материал се доказвало, че за периода от началото на месец април 2008 година до 28.04.2009 година по четири обществени поръчки били присвоени парични средства от двамата подсъдими, като са били заплатени дейности, които реално не са били извършени на обща стойност 91 617.71 /деветдесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв., собственост на Изпълнителна агенция „.... на МО”.

 

            По ремонта на Лятното кино са били изплатени в повече 25 961.25 лв.; по ремонта на трафопост са били изплатени в повече 11 656.90 лв.; по доставка и монтаж на ново обзавеждане са били изплатени 18 000 лв. за дейности, който не са били изпълнени; и по изработване и доставяне на пердета и щори са били изплатени 35 999.56 лв. за дейности, които също не били изпълнени.

 

Въззивният състав споделя изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, както и направените на тази база правни заключения. Описаната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от цялостния доказателствен материал по делото – от гласните доказателства, от приложените към делото като веществени доказателства инкриминирани документи, от заключенията по назначените експертизи.

 

         Законосъобразно на базата на така установената фактическа обстановка, основният съд е обосновал и правната квалификация. От обективна и субективна страна двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 и 2, във вр. чл. 201, вр. чл.308, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 от НК. За периода от началото на месец април 2008 година до 28.04.2009 година в гр. В., при условията на продължавано престъпление подсъдимите са присвоили чуждо движимо имущество – сумата от 91 617.71 /деветдесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/лв., собственост на Изпълнителна агенция „.... на МО”, която била поверена на подс. И. в качеството му на длъжностно лице - Директор на Териториална дирекция - В. при Изпълнителна агенция „.... на МО” да управлява, като на четири пъти И. разпоредил да се изплати сумата за извършени дейности по възложени обществени поръчки, каквито дейности в действителност не били извършени.

 

         По отношение на извършените СМР на обект „....” към хотел „....” обосновано първоинстанционният съд е приел, че са били изплатени в повече 25 961.25 лв. Действията на двамата подсъдими в тази насока се доказват от показанията на свидетелите П., В., В., А., Б. и И.а, от заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза и от заключението на повторната тройна съдебна строително-техническа експертиза. В показанията си управителят на „В.Д.К.” ЕООД – св. Симеон А. е потвърдил, че подписът, поставен от негово име в офертата на фирмата, не е негов и той не е знаел за участие в процедурата от негово име. От приложената справка за задграничните пътувания на Д. Н., управител на „....” ЕООД, се налага извода, че същата не е участвала в обявената процедура за избор на изпълнител на ремонтните дейности и не е подписвала инкриминираните документи, тъй като по това време е била извън страната. Установено е също така, че подс. А. е имал достъп до данните на „....” ЕООД чрез неговата служителка Ася Ненкова Асенова, която е била упълномощена от Д. Н. като служител на счетоводна кантора „Евроконсулт” да управлява фирмата. От показанията на св. И.а също е видно, че тя е имала пълномощни от фирмите „С.” и „Сити лекс”, без да познава управителите на тези фирми и без да присъства при подписване на пълномощните, а същите са й били давани от А.. Последният е носил оферти за участие в процедури и е указвал на И.а от името на коя фирма да подготви документи. Съдът е отчел, че подс. А., макар че е бил упълномощен да ръководи „В.Д.К.” ЕООД, което му е давало достъп и до документацията на фирмата, не е действал от свое име при представяне на офертата като упълномощено лице, а от името на св. А.. Офертата на „....” ЕООД също не е била подадена от името на упълномощената Ася Асенова, а от името на Н.. Изложените обстоятелства налагат извода, че подс. А. е направил това с цел да не е очевидно обстоятелството, че и трите участващи в процедурата фирми се контролират от него. Тези изводи се потвърждават и от заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, съобразно което подс. А. е положил подписите в инкриминираните документи вместо Н. и А..

 

         В показанията си пред съда св. П. твърди, че техническото задание за обекта е било изготвено въз основа на това, което е видял лично при огледа си с В. и онова, което му е било разпоредено от подс. И. да бъде вписано, без да разполага с документация, от която да следи какви дейности са заложени за изпълнение, в каквато насока са и показанията на св. В.. Свидетелят П. твърди също така, че на обекта са работили работници от фирмата на подс. А., който е бил изпълнител на ремонта, а не фирма „....” ЕООД и че е подписал протокол обр. 19 в кабинета на подс. И. по негово разпореждане, като не се е запознал детайлно със съдържанието му. По отношение на външния контрол свидетелят няма спомен външна фирма и по-конкретно св. Й. Дж. Х. да е упражнявал контрол при ремонта на Лятното кино. Третото лице, определено за контрол – св. В. в разпита си също е заявил, че не е бил запознат с документите, въз основа на които да прави сверка с действително извършеното, а документите подписал по разпореждане на подс. И.. Обстоятелството, че в акт. Обр. 19 са били описани дейностти, които не са били извършени, се потвърждава и от заключението по повторната тройна съдебна строително-техническа експертиза, което основателно е било кредитирано от съда. Било е отчетено от последния, че по някои от видовете дейности вещите лица са посочили по-голяма стойност на неизпълнение от тази, залегнала в обвинителния акт, поради което съдът е намалил стойността на неизпълнението по тези пунктове до размера на посоченото в обвинителния акт. Обстоятелството, че в документацията не е бил приложен нито един съставен акт обр. 12, налага също извода за практическата липса на контрол върху извършваните дейности. Всички гореизложени факти и обстоятелства, установени по съответния процесуален ред, са дали основанието на първоинстанционния съд да приеме, че за ремонта на обект .... са били изплатени дейности, които реално не са били извършени, общо в раземер на 25 961.25 лв., които са били присвоени от подсъдимите.

 

         Правилно първоинстанционният съд е приел, че неправомерната деятелност на двамата подсъдими е доказана и по отношение извършения авариен ремонт на трафопост към хотел „....”. От начина на сключване на договорите, от начина на упълномощаване и преупълномощаване на определени длъжностни лица, както и от датите и начина на подписване на документите, обосновано решаващият съд е направил извода, че на практика не е имало външен контрол, което е било известно и на двамата подсъдими. Когато те подписвали документите, в които фигурира и строителния надзор, са били наясно с имената на фирмите и управителите, фигуриращи в тези документи и дали посочените лица изобщо са посещавали обекта. За формалното извършване на контрола от страна на Й. Дж. Х. сочат свидетелите П., В. и В.. П. и В. са посочили, че са виждали няколко пъти Х., но само на обект трафопост, но не и на обект ...., а В. е заявил, че не знае коя е фирмата, осъществяваща надзор, какви дейности е извършвала и какви документи е съставяла. В строителната документация обаче нямало негови подписи и не фигурирало неговото име, въпреки че, според свидетелите, документите, удостоверяващи извършената работа като вид, обем и качество, се основавали на негови замервания и впечатления. Действително е бил определен външен надзор от фирма „...” – София, представлявана от св. П. В., която от своя страна сключила договор с фирма „...” ЕООД – В. с управител св. М. Й. за осъществяване на строителен надзор върху същия обект. От вниманието на първоинстанционния съд не е убягнало обаче обстоятелството, че и двата договора са били подписани от св. П. В. и са от една и съща дата – 09.10.2008 година, но единият договор е сключен и подписан в гр. София, а другият в гр. В..

 

         Допуснато е било и нарушение на Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „.... на МО”, съгласно които подс. И. е бил длъжен да включи в комисията по приемане на извършената работа представител от Централното управление на агенцията, но това не е било сторено. Били са нарушени и вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол, съобразно които разпореденото от подс. И. едно и също лице-св. П., е имало задължения по одобряване /като член на комисията по класиране на офертите/; изпълнение /като лице изготвило маркетингово проучване, доклад, техническо задание/; осчетоводяване /като лице приело фактурата, без да представлява ТД/ и контрол /като лице определено за вътрешен контрол/, което се наблюдавало и при обект „....“. Всичко гореизложено е дало основание на съда да направи извода, че  съгласно предварителната уговорка между двамата подсъдими, вътрешният и външен контрол практически е бил елиминиран и са били заплащани предварително определените дейности от подс. И. при открИ.е на процедурите, както и дейностите, описани от подс. А. като извършени при закрИ.е на процедурите. В подкрепа на извода, че практически се е приемало за вярно всичко описано от подс. А., са и констатациите на експертите по отношение озвучителната техника в Лятното кино. В протокол обр. 19, изготвен от подс. А., е посочено, че към датата на изготвяне на протокола – 30.06.2008 година, изброените елементи по озвучителната техника са били налице. В заключението си обаче експертите посочват, че всички тези елементи са заприходени в централния склад на ТД на 23.12.2008 година, а тонколоните със стойки на 01.04.2009 година, т.е. към 30.06.2008 година тези елементи не са били налице. По този пункт на обвинението съдът е взел подробно отношение и по изразеното съмнение относно заключението на експертите по оценка работата на т.н. „прилежащи помещения” и обосновано е било прието, че тези помещения нямат самостоятелен покрив, а се намират в сградата на трафопоста, под общ покрив, от който е имало теч и се е нуждаел от ремонт.

 

         По отношение обвинението за доставка и монтаж на ново обзавеждане на ремонтирани служебни жилища от ВЖФ на МО първоинстанционният съд е приел, че същото е доказано от разпита на свидетелите В., М., Г., Г., Д., С., Т., Г. и Д., както и от заключението на повторната тройна съдебна строително-техническа експертиза. Обосновано съдът е счел за несъстоятелни доводите на защитата, че закупените от магазин „Метро” мебели са били складирани в магазина до месец март 2009 година, когато са доставени и монтирани по възложената поръчка. Това е прието за опровергано от показанията на свидетелите, извършили сглобяването на мебелите, които са заявили, че когато отивали в апартаментите, мебелите вече били там, а повечето от тях били в кашони. Правилно съдът е приел, че предметът на доказване изисква да се установи, дали през периода 11.03.2009 г. - 25.03.2009 г.  „С. ...” ЕООД – В. е извършила дейности по доставка и монтаж на обзавеждане, което е и предмет на обвинението, а не дали е имало доставени мебели от „Метро”, монтирани от служителите на дирекцията. Такива доказателства не само, че не са били представени, но безспорно е било доказано, че до 11.03.2009 година практически жилищата са били обзаведени с въпросните мебели, които според сключения договор е следвало да бъдат доставени и монтирани от „С. ...” ЕООД – В.. Последното не се е случило, тъй като безспорно е доказано по делото, че с безплатен транспорт на магазин „Метро” и с труда на служители от ТД – В. мебелите са били доставени и монтирани в жилищата. Като цяло жилищата били оборудвани с всичко необходимо и само отделни вещи били доставени по-късно, което се подкрепя и от твърденията на св. Д., който изготвил видеоматериал за церемонията относно състоянието на жилищата, който обосновано е бил приет за достоверен от първостепенния съд. Водим от гореизложеното последният правилно е направил извода, че към датата на избор на изпълнител, въпросните мебели и уреди са били доставени безплатно до жилащата и монтирани безплатно от служители към дирекцията, от което именно двамата подсъдимиса се възползвали и съставяйки съответните неистински документи и документи с невярно съдържание, са присволи сумата от 18 000 лв., изплатени на изпълнителя за дейности, който не са били изпълнени.

 

         Приетите за установени фактически обстоятелства, свързани с изработката и доставката  на пердета и щори на ресторант „Т.” към хотел „Ф.” и на служебни жилища от ведомствения жилищен фонд на МО, също са доказани по категоричен начин от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от експертните заключения и приложените към делото документи, поради което намира че възраженията на защитата на подсъдимия И., изложени в жалбата и в съдебно заседание пред въззивната инстанция следва да бъдат оставени без уважение. Обосновано първоинстанционният съд е направил извода, че че към датата на избор на изпълнител за изработване и поставяне на пердето и щори – 13.03.2009 година, те са били поставени. Това се установява от показанията на настанените в ремонтираните жилища военнослужащи, които се  потвърждават и от разпита на изготвилия видеоматериала за церемонията и състоянието на жилищата св. Д., чийто показания се подкрепят от заснетия видеоматериал. И тук първостепенният съд е отклонил възраженията на защитата, че след като в жилищата и ресторанта имало поставени щори, следва, че поръчката била изпълнена, като отново е заострил вниманието върху предмета на доказване по делото, в който основният факт  е не обстоятелството, дали има поставени щори или не, а дали това е извършено в рамките на обществената поръчка, възложена на фирма „С. ...” ЕООД и дали е следвало тази фирма да получи изплатеното възнаграждение. От доказателствения материал е видно, че към 13.03.2009 година не е имало какво да се изпълнява по доставката и монтирането на пердета и щорите, тъй като те вече са били поставени. Други обективни данни, подкрепящи извода, че „С. ...” ЕООД не е извършила заплатените дейности е и фактура № 0000000027/30.03.2009 година, издадена от името на „... ...” ЕООД – София, в която като получател е посочена „С. ...” ЕООД. При извършената ревизия на „С. ...” ЕООД ревизиращият орган изрично е посочил, че в документацията на „С. ...” ЕООД и при насрещната проверка на „... ...” ЕООД – София не е установено предоставяне на услуга от „... ...” ЕООД – София на „С. ...” ЕООД по фактура № 0000000027/30.03.2009 година. Съдът е приел още, че услугата не е могла да бъде изпълнена от „... ...” ЕООД – София и поради обективни обстоятелства. От приложените справки на л. 27-33 том 19 и на л.5-6 том 21 от ДП е видно, че през месец април 2009 година за всеки договор е посочен „Код НКИД”, а видно от Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт, публикувана в сайта на НСИ, посочените в справката кодове са за дейности за ремонт и поддръжка на плавателни съдове, за строителство и за търговия на дребно с телефонни апарати. Следователно фирмата не би могла да изработва пердета и щори. Отделно от това по делото са налице доказателства, че на 19.02.2009 година е била закрита сметката на „... ...” ЕООД – София, посочена във фактурата с дата 30.03.2009 година и че сумата по фактурата е получена в брой с касов бон на 10.04.2009 година/видно от документацията на „С. ...” ЕООД/, а самата фактура не е била подписана за получател, а подписът за съставител не е бил положен от И. Д., което се подкрепя и от експертното заключение на вещото лице ВА. по делото. /л.44 т.20 ДП/. Ето защо обосновано решаващият съд е приел, че са били отчетени и заплатени дейности по изработката и доставката на пердета и щори в размер на 35 999.56 лв., които реално не са били извършени.

 

         Правилно решаващият съд е приел за довършване на престъплението датата 28.04.2009 година, когато всички разпоредени суми постъпили по сметките на получателите и настъпил целения от подсъдимите престъпен резултат. Обосновано и законосъобразно е приел, че за извършване на престъплението двамата подсъдими се сговорили предварително, като съгласно тази уговорка и за улесняване на присвояването, те извършили и други улесняващи престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно такива по чл. 308, ал. 1, чл. 309, ал. 1 и по чл. 311, ал. 1 от НК.

 

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че присвоената сума представлява „големи размери” по смисъла на ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, тъй като при довършване на престъплението през месец април 2009 година, размера на минималната работна заплата за страната е била 240 лв., т.е. предметът на престъплението е надхвърлял този размер над 381 пъти.

 

         Решаващият съд правилно е приложил и действащата съдебна практика относно подс. А. дали е имал качеството длъжностно лице и дали са му били поверени присвоените средства. Съгласно Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г. /виж Сборник тълкувателни решения и постановления - 1957-2015 – изд 2016 г., стр. 235, предпоследен абзац/ подс. А. се е явявал съизвършител, тъй като е извършил улесняващите присвояването документни престъпления, действайки по предварително сговаряне с длъжностно лице – подс. И..

 

         Защитата на подсъдимите сочи, че не бил изписан цифрово - чл. 26, ал. 1 от НК – продължавано престъплние, което довело до неяснота на обвинението и и невъзможността им да се защитават. Настоящият състав констатира, че в обвинителния акт не само текстуално, но и цифрово е бил изписан този текст и подсъдимите през цялото време са се защитавали по това обвинение. Неизписването на цифровия тескт в присъдата, а само текстуалния не е съществено процесуално нарушение и не води до ограничаване правата на подсъдимите.

 

Обосновано съдът е приел, че подс. И. имал качеството длъжностно лице и че той лично се разпореждал с паричните средства. Съобразно заповед № Д – 383 на ръководителя на ИА „Отдих и възстановяване” – МО, на основание чл. 9, ал. 1, вр. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител, подс. И. бил назначен на длъжност „Директор на териториална дирекция – В.” в ИА „Отдих и възстановяване” – МО. Със заповеди № 472 от 20.10.2004 година и № 486 от 07.08.2008 година на изпълнителния директор на ИА „Отдих и възстановяване” – МО, подс. И. бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на ТД – В., които му давали право да се разпорежда със средства на агенцията при спазване на определени изисквания и одобрения на разходите в хода на  тези процедури. В утвърдените от изпълнителния директор вътрешни правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „.... на МО”, също били регламентирани функциите, касаещи длъжностните лица в Териториалните дирекции, включително и на Териториалния директор. На тази база правилно решаващят съд приел, че подс. И. отговарял на критериите, посочени в чл. 93, т. 1, б. „а” и б.”б” НК. Всички действия на подс. И., от изготвянето на съответните докладни до подписване на бюджетните платежни нареждания са били в изпълнение на вменените му права и задължения съобразно длъжностната му характеристика/л. 21-23, т. 3 от ДП/, както и в изпълнение на правомощията му по процедурите за малки обществени поръчки. Ето защо неоснователно се явява възражението на защитата на подсъдимия И., че съдът не е изложил съображения относно дължностното качество на този подсъдим.

 

         Необосновани са възраженията на защитата на подсъдимия И., че разпоредените средства не са му били дадени за управление и той не е могъл да се разпорежда с тях. Решаващият съд правилно е приел, че през инкриминирания период са действали две заповеди на Министъра на отбраната относно утвърждаване на Бюджетни указания по разходването на бюджета на Министерството на отбраната - Заповед № ОХ-332/22.05.2008 година и Заповед № ОХ-193/11.03.2009 година /л. 514-529 от НД/. В тях изрично било посочено, че подчинените структури на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, каквато структура била и ТД – В., са участници в процеса на плащания чрез системата на единната сметка и че плащанията на всички разпоредители с бюджетни кредити се извършва чрез попълване на бюджетно платежно нареждане, което се представя в обслужващата търговска банка. Важното било да се попълни бюджетно платежно нареждане, което се представя в обслужващата търговска банка и последната веднага го изпълнявала. Правилно и обосновано съдът е приел, че посочената от вещото лице Г. в точка 4 от заключението му на л.95, т.15 от ДП сметка IBAN BG37 BNBG 9661 3000 1482 68, е на Министерство на финансите, а не на Министерство на отбраната. Същата обаче се използвала за централизиране на бюджетни средства от банките и следващото им отнасяне по сметките на крайните получатели в БНБ. Правилно е прието също, че в случая се касае за вид транзитна сметка, обслужваща банките, а не пряко платеца и получателя, като централизираните в тази сметка средства от банките се пренасочвали към крайните получатели. Съдът е съобразил също така, че в заключението си вещото лице Г. не твърди, че от тази сметка са били правени плащания, както твърди защитата на И. и пред въззивната инстанция, а през нея са правени преводи, като плащанията са били през системата СЕБРА.

 

         Съгласно Указание 03-13006/2006 г. на БНБ и МФ за обслужване на сметки на бюджетни предприятия и бюджетни плащания, действащо през иникриминирания период/л.59-73 т.45 ДП/, бюджетното платежно нареждане било платежен документ и като такъв създавало непосредствено основание за превод. Именно бюджетното платежно нареждане било основанието за плащане, което пък се извършвало по инициатива на наредителя, който конкретно носел отговорност за настъпилите последици от неправилно съставен документ. Ето защо, както обслужващата банка, така и системата СЕБРА не са могли да знаят каква действително е била дължимата сума за изплащане и дали същата е била отразена коректно в бюджетното платежно нареждане, за да носят отговорност по основанието и размера на плащането. Обслужващата банка е била задължена да приеме нареждането и да го изпълни. Коректната структура на файла, на пълнота и на данните в него се контролирало от СЕБРА, след което постъпилите заявки се предавали на системата БИСЕРА, която проверявала кои плащания могат да бъдат изпълнени. Видно е, че съгласно посоченото по-горе Указание на БНБ и МФ всички дейности на структурите, след издаването на бюджетното платежно нареждане, са били насочени към неговото изпълнение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че всички бюджетни платежни нареждания по настоящото дело са били изготвени по разпореждане на подс. И. и са били подписани от него. По този начин са били създадени платежни документи, създаващи непосредствено основание за безкасов превод със средства от единната сметка на Министерството на отбраната, което е било и в изпълнение на цитираните по-горе две заповеди на Министъра на отбраната – Заповед № ОХ-332/22.05.2008 г. и Заповед № ОХ-193/11.03.2009 г. Съобразно заеманата от него длъжност и упълномощаването му със заповеди № 472 от 20.10.2004 г. и № 486 от 07.08.2008 г. на изпълнителния директор на ИА „Отдих и възстановяване” – МО, подс. И. е имал правото да се разпорежда по възложени обществени поръчки със средства на Министерството на отбраната ad hoc за всяка поръчка, след изпълнение на изискванията по одобрение на разхода. Тъй като по системата на двойния подпис бюджетните платежни нареждания се подписвали и от св. С., именно това налагало извършването на документните престъпления, които имали за цел улесняване на присвояването, защото преди да се изготви бюджетното платежно нареждане е следвало документално да се удостовери самото основание за плащане, а именно извършените по обем и стойност дейности. Въз основа на тези документи следвало да се одобри и разхода. Поради липсата на предварителен финансов контрол, бюджетните платежни нареждания били издавани без предварително одобрение, което обстоятелство не е могло да бъде установено нито от обслужващата банка, нито от служители на СЕБРА. Ето защо следва да се оставят без уважение възраженията на защитата на подсъдимия И., че съгласно Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол в изпълнителната агенция, същият се е осъществявал от финасов контрольор и той е подписвал платежни нареждания след одобрение от него. От показанията на св. Л. е видно, че на практика е бил налице последващ, а не предварителен контрол и  е имало антидатиране на документите.

 

         Подсъдимият И. и защитата му се позовават на У...ствен правилник на Министерството на отбраната с твърдението, че всички плащания към контрагентите на Министерство на отбраната се извършвали от Дирекция „Планиране и управление на бюджета”. Правилно обаче решаващият съд е приел, че от рапоредбата  чл. 25, т 6 от този Правилник се налага изводът, че Дирекция „Планиране и управление на бюджета” изпълнява банковите разплащания, разпоредени не от  друг, а именно от съставителя на бюджетното нареждане. Ето защо обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че е налице длъжностно присвояване, тъй като подс. И. в качеството си на длъжностно лице, в съучастие с подс. А. като съизвършители, присвоил сумата 91 617.71 лв., собственост на Изпълнителна агенция „.... на МО”, поверени му да ги управлява. Предвид гореизложените съображения настоящият състав не кредитира възраженията в този смисъл на защитата на подсъдимите, изложени във в съдебното заседание пред въззивния съд.

 

         Настоящият състав приема за правилно заключението на решаващият съд, че е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като за улесняване на присвояването двамата подсъдими извършили и други престъпления, за които по закон не се предвиждало по-тежко наказание. За да бъде извършено плащане и да се стигне до разпореждане със средствата на Изпълнителната агенция, било необходимо изготвянето на поредица от документи. Така например, за провеждане на процедурата по малка обществена поръчка на първо място участниците представяли ценови оферти, като елемент от критериите за класирането им. След определяне на изпълнителя се сключвал договор, а за авансово плащане било необходимо да се оформи и протокол за открИ.е на строителна площадка. При приключване на изпълнението по поръчката било необходимо извършената работа да се приеме по вид, обем и стойност от комисия, в която задължително следвало да се включи и представител на Централното управление на агенцията. За целта се съставял констативен акт обр. 15 към чл. 7 от Наредба № 3/31.07.2003 година на Министерството на регионалното развитие и благоу...с

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg