Решение
12-08-2016

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       № 31

                                  

                                 гр.София, 12. 08. 2016 година

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

  

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на  шести юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР  ФИКИИН

                                                  ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

                      полк. ВАНКО АНГЕЛОВ

          

 

 

  при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. Евгени Иванов

разгледа наказателно общ характер дело № 18 по описа за 2016 г.,

докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

образувано след отменително решение № 435/17. 02. 2016 г. по н. д. № 1427/2015 г., II НО на ВКС и въззивна жалба от адв. П. С., от САК, като защитник на подсъдимия капитан З. А. С., от PC „Военна полиция“-П, срещу присъда № 1/24. 03. 2015 г. по нохд № 1/2015 г. по описа на Софийския военен съд.

 

 

       С присъда № 1/24.03.2015 по нохд № 1/2015г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия капитан З. А. С. , от PC „Военна полиция“-П., за виновен в това, че на 23 октомври 2013 г., в гр. П., пред надлежен орган на властта, набедил майор Б. Й. Ф., от PC „Военна полиция“-П., в престъпление, като е знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го е осъдил на 4 (четири) месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години, както и на обществено порицание, като на основание чл. 52 от НК е постановил присъдата да бъде обявена публично пред колектива на PC „Военна полиция“ - П.

Подсъдимият С. е осъден да заплати на Б. Й. Ф.  сумата от 1000 (хиляда) лева - обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 23. 10. 2013 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 800 (осемстотин) лева - разноски, направени от Ф. за повереник по делото, а на държавата - 50 (петдесет) лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Съдът е отхвърлил предявения граждански до пълния размер от 1100 (хиляда и сто) лева като недоказан.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С. е осъден да заплати на държавата разноските по делото  в размер на сумата от 897 (осемстотин деветдесет и седем) лева.

 В депозираната въззивна жалба от адв. П. С., предходен защитник на подсъдимия С., се сочат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, без обаче да изтъкват аргументи в подкрепа на тези обстоятелства. На първо място се прави искане обжалваната присъда да бъде отменена и постановена друга, с която С. да бъде признат за невинен и оправдан в извършване на въпросното престъплението, тъй като от събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства не било установено по необходимия безспорен и несъмнен начин авторството на деянието. На второ място се излага искане въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК, като отмени атакуваната присъда и върне делото за ново разглеждане на прокурора, тъй като във фазата на досъдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитата прави и трето искане, в случай че не се приемат първите две такива, въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като в съдебното следствие пред първата инстанция са били допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия.

В подаденото допълнително изложение към виззивната жалба се излагат съображения, че мотивите на първоинстанционния съдебен акт са постановени при неправилно приложение на материалния закон и при погрешно интерпретиране на доказателствената съвкупност. В подкрепа на тези изводи защитата излага аргументи, които не са изцяло в тяхна подкрепа и които могат да бъдат групирани по следния начин:

1.    Обвинителната теза на прокуратурата по делото според защитата се базирала единствено на заключението на съдебно-почерковата експертиза. В мотивите си съдът неправилно стигнал до извода, че подсъдимият написал жалбата и подал същата в прокуратурата, за да набеди пострадалия в престъпление. Извеждайки тази теза, съдът отхвърлил всички възражения на защитата, въпреки че същите представлявали логични изводи за наличие на фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт;

2.    Съдът изразил несъгласие с тезата на защитата, че експертното заключение е било необоснована и недостоверно;

3.    Според защитата превратно и манипулативно съдът тълкувал гласните доказателства и по-конкретно показанията на свидетелката Т. Защитата заостря вниманието върху обстоятелството, че в показанията на свидетелката Т. имало сериозно противоречие, чийто анализ водел до извода, че тя не била напълно убедена във фактите, които излага. Съдът бил неглижирал противоречието в показанията на тази свидетелка и единствено въз основа на тях извел извода за изпращането на инкриминираната жалба именно в изследвания от експертизата плик;

4.    Според защитата произволни и необосновани били съжденията на съда за доказаност на мотив у подсъдимия С. за извършване на престъплението, в което е обвинен;

5.    Напълно необосновано съдът отхвърлил възражението на защитата срещу твърдението на обвинението, че подсъдимият бил наясно със съдържанието на въпросната жалба. Според обвинението този факт бил приет за доказан единствено на база заключението на вещите лица, че изследвания пощенски плик бил написан от подсъдимия. Според защитата мотивите на първата инстанция, че подсъдимият е знаел за съдържанието на жалбата, били свободно съчинени и целяли безпринципно да обслужат обвинителната теза, като се неглижирал безспорният факт, че не подсъдимият е изготвил и подписал жалбата, която е и предметът на престъплението;

6.    Защитата счита, че не било доказано по несъмнен начин обстоятелството, че подсъдимият към момента на подаването на жалбата по пощата е знаел за действията на Ф. Защитата счита, че подсъдимият С. е бил запознат единствено с първичната оперативна информация по установяване престъпните действия на Б., но това не важало за действията, които Ф. бил извършил на 03. 09. 2013 г. спрямо Б. Според защитата едва на 07. 11. 2013 г. С. разбрал за първи път какви действия извършил Ф., но това той разбрал от комисията, изпратена да извърши проверка на обстоятелствата, отразени в подадената до министъра на отбраната жалба;

7.    Защитата прави възражение, че въпросът, че не всички свидетели били в блестящи отношения с пострадалия, а само единствено С. бил наказан, не бил предмет на изследване по делото и съдът, правейки извод в тази насока, действал пристрастно;

8.    Защитата възразява и срещу извода на съда, че в текста на жалбата била използвана специфична терминология, използвана от оперативните работници на служба, като твърди, че всеки един военнослужещ използва в ежедневието си цитираните термини. Защитата прави накрая заключението, че по делото не било доказано кой е изпратил жалбата във Военно прокуратура-П., поради което намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

За разлика от основната жалба, в допълнението към нея се прави единствено искане да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание прокурорът пледира жалбата на подсъдимия С. да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда да бъде потвърдена. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Иска се присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия С. изтъква съображения, че за да се постанови една осъдителна присъда, следва по несъмнен начин да се установи авторството на деянието, както и признаците на фактическия състав на престъплението. Защитата счита, че по делото няма нито преки, нито косвени доказателства, които да обуславят осъществяване на въпросното престъпление – набедяване. Позовавайки се на инкриминираната жалба защитата счита, че употребеният в нея израз „би могъл“ е условно наклонение, което означава, че авторът на жалбата предполага, а не твърди, че парите са откраднати. На тази база се прави изводът, че в случая няма описано престъпление.

На следващо място защитата заостря отново вниманието досежно авторството на деянието сочейки, че двете жалби не са подписани от С., като излага съображения, че експертното заключение не дава отговор на въпроса, възможно ли е редник Б.  или друго лице да е положило подпис, при условие че същият е произволен. Сочи се още, че няма доказателства по какъв начин е стигнала жалбата в този плик до адресата, както и че точно в този плик е била точно тази жалба. В тази насока показанията на св. Т. се считат за колебливи и противоречиви. Защитата счита, че съдържанието на самата жалба отговаря на действителната фактическа обстановка, описана в нея, като поставя под съмнение показанията на Ф. и Б., които отричат изложената в нея теза. Излагат се доводи за тяхната противоречивост. Заостря се внимание на обстоятелството, че деецът следва да съзнава, че набеденото лице не е извършило инкриминираното деяние, за което е набедено, като се твърди, че С. не е имал информация за случилото се, за да си измисли изложеното в жалбата. Оспорват се и двата мотива, въз основа на които се прави изводът, че С. е имал интерес да напише въпросната жалба. Иска се постановяване на решение, с което да се отмени атакуваната осъдителна присъда и да бъде постановена оправдателна такава с отхвърляне на предявения граждански иск.

Подсъдимият С. поддържа изложеното от защитата му, като твърди, че не е имал мотив да набедява Ф., с когото се намирал в добри отношения.

Гражданският ищец и частен обвинител Ф. в съдебно заседание излага съображения, че по делото са събрани много преки доказателства, доказващи извършеното от подсъдимия престъпление. В подкрепа на това твърдение се сочи пощенският плик, който е бил написан от С., съответно запечатан и изпратен във Военно-окръжна прокуратура-П., където същият бил получен с намиращата се в него жалба, по повод на която била образувана и проверка. Сочи се, че подсъдимият е имал и мотиви, които са го подтикнали да извърши деянието, тъй като Ф. е изготвил срещу него докладни записки, с които е констатирал нередности в неговата дейност и които са довели до лишаването на С. от ДМС. Заостря се вниманието, че от 19 септември 2013 г., когато С. се е запознал с докладната записка на Ф. до 26 септември 2013 г., когато е бил лишен от ДМС, в него се оформил мотивът да набеди Ф., който лично чул от С., че последният цели по всякакъв начин да насочи следствието към неговата дейност.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционноят съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. постъпил на кадрова военна служба в Българската армия през 1989 година. Заемал длъжността инспектор във втори сектор на отдел „Разкриване на престъпления“ в РС „Военна полиция“-П. По време на службата си добре познавал функционалните си задължения, но не винаги влагал старание за тяхното изпълнение. Имал добри организаторски качества с изградено чувство на колективизъм, но не всякога проявявал отговорност. Притежавал ниска теоретична и добра практическа подготовка със сравнително добра лична дисциплина и възможност да работи в екстремни условия. Награждаван многократно – 7 пъти и наказван – 4 пъти. Женен. Неосъждан.

Във военно-окръжна прокуратура-гр. П. била получена жалба с вх. № 1664/23. 10. 2013 година. Жалбата била поставена в пощенски плик с написан на него на ръка адрес на получателя - Военна прокуратура-гр. П., ул. „Д-р Г. М. Д.“ № и името на подателя Л. З. Б. , ВФ -П.. Самата жалба била написана на пишещо устройство и насочена до министъра на отбраната на Република България - г-н А., с копие до Военна прокуратура-гр. П. За подател на жалбата бил посочен редник Л. З. Б., ЕГН, служещ във военно формирование -П. В нея се сочело, че на 03. 09. 2013 г. жалбоподателят бил призован от майор Б. Ф., служител на „Военна полиция“-П., в работната му канцелария във формированието, в което служи. След като го разпитал подробно за семейното му и битово състояние, разпоредил да му предостави личния си автомобил, за да извърши претърсване. Така му било отправено разпореждането, че той нямал възможност нито да откаже, нито да се защити. Майор Ф. извършил претърсването на автомобила на жалбоподателя на паркинга пред формированието пред погледите на останалите военнослужещи, без да му бъде даден точен отговор за повода за претърсването. В автомобила бил намерен законно притежаван газов пистолет, за което майорът казал, че ще го отведе във Военна полиция и да му повдигне обвинение, защото пистолетът бил преправен да изстрелва бойни патрони, което не било вярно. Не бил изготвен протокол за претърсване. Впоследствие на жалбоподателя – редник Б. , било разпоредено да заведе майор Ф. в квартирата си, където да бъде извършено претърсване. Тогава той разбрал, че при претърсването в дома му се търсят цигари без бандерол. За претърсването отново не бил съставен протокол. Същата вечер редник Б. установил, че от квартирата му липсвали спестени пари в размер на 1100 лв., като считал, че само майор Ф. би могъл да ги присвои. С оглед на изложеното жалбоподателят се почувствал силно унижен, като с действията си майор Ф. му сринал и авторитета пред командването, за което било поискано отстраняването му от формированието. Считал, че извършеното претърсване на автомобила и квартирата му - без правно основание, е било за да му изчезнат спестените финансови средства. Освен това заявявал, че при извършване на беседа с останалите военнослужещи от формированието, щели да се установят и други подобни случаи.

По повод на получената жалба с посоченото съдържание във Военно-окръжна прокуратура-гр. П. била образувана преписка с вх. № 1664/2013 г. за установяване извършено ли е престъпление по чл. 387, ал. 1 и чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК от майор Б. Ф. В хода на проверката по преписката било установено, че на 03. 09. 2013 г. майор Ф. от PC „Военна полиция“-П., около 09.00 часа посетил в. ф.-П., за което отговарял по служба. Разполагал с оперативна информация, че редник Б. е заподозрян в търговия с цигари без бандерол и че притежава оръжие. За проверка на тази информация поканил редника в канцеларията си, намираща се във в. ф.-П. Провел беседа с него, по време на която разговаряли на различни теми, както и това пуши ли цигари, какви и има ли такива без бандерол. Разговаряли и за това колко автомобила има редникът. Б.  обяснил, че има един автомобил, но на негово име се водят още няколко поради факта, че не била изпълнена формалността за прехвърляне собствеността на лицата, на които ги е продал, но притежавал договори за покупко-продажбата им. По повод на това двамата отишли в квартирата на редник Б., където той показал на майора документите на автомобилите, с които разполагал. След това му показал автомобила си, паркиран пред блока, в който живеел. Майор Ф. поискал да му отключи автомобила и в жабката, която отворил редник Б., видял газовия пистолет, за който двамата вече били разговаряли. Разпоредил на редника да не пипа нищо и се свързал по телефона с преките си началници капитан Г. и майор М., като последният казал заедно с редника да занесат оръжието в службата. Там бил изготвен протокол за доброволно предаване на оръжието и била представена фактурата за закупуването му, след което редникът бил освободен. При извършеното изследване с експертна справка № 469 от 10. 12. 2013 г. се установило, че представеният газов пистолет не е оръжие по смисъла на чл. 4 от ЗКВВООБ, не може да изхвърля твърди предмети, които да причинят механично поразяване на целта. В хода на проверката било установено също, че редник Л. Б.  не е изготвил и изпращал в прокуратурата жалбата срещу майор Ф., както и че съдържанието й не отговаря на истината. При така установеното в хода на проверката, Военно-окръжна прокуратура-П., с постановление от 21. 12. 2013 г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НПК, отказала да образува досъдебно производство, поради това че престъпно деяние не е извършено. Със същото постановление от преписката били отделени материали за проверка срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 286, ал. 1 от НК. След извършената проверка било образувано досъдебно производство № 10-СЛ/2014 г. срещу подсъдимия капитан З. С. с оглед извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. След приключване на досъдебното производство в съда е внесен обвинителен акт, в който прокуратурата е приела за установено, че подсъдимият капитан З. С. е изпратил на 22. 10. 2013 г. (според пощенското клеймо на плика) жалбата до Военно-окръжна прокуратура-П., с която набедил св. майор Ф. в извършване на престъпления по чл. 387, ал. 1 и по чл. 195, ал. 1, т.6 от НК, като е знаел, че е невинен.

При така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото първоинстанционният съд е направил извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл. 286, ал.1, алт.1 НК, като на 23 октомври 2013 година, в гр. П., пред надлежен орган на властта - Военно-окръжна прокуратура - гр. П., набедил майор Б. Й. Ф. , от PC „Военна полиция“ - гр. П., в престъпление като е знаел, че е невинен. Съдът е посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства по делото, конкретно изброявайки ги, като макар и лаконично е посочил, че доказателствената съвкупност е без каквито и да е противоречия и в своята съвкупност доказва възприетата фактическа обстановка.

Въззивният състав не споделя изцяло приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като последният не е направил подробен и задълбочен анализ поотделно и в съвкупност на целия доказателствен материал и това го е ограничило във възможността да изведе от фактическа страна обстоятелствата, обуславящи авторството на деянието и изпълващи необходимите от обективна и субективна страна признаци на престъплението. След собствен разбор и преценка на събраните по делото доказателства  – както на тези, събрани и проверени по съответния процесуален ред в съдебното производство пред първата инстанция, така и на тези, събрани по време на съдебното следствие пред въззивната инстанция, настоящият състав, съобразно правомощията си по чл. 316 НПК, прие някои нови фактически положение, а именно:

На 22. 10. 2013 г. в гр. П. подсъдимият С. изпратил по пощата пощенски плик, който надписал саморъчно, като в левия горен ъгъл за подател посочил „Л. З. Б.  ВФ-П.“, а в долния десен ъгъл за адресат изписал „Военна прокуратура-гр. П. ул. Д-р Г. М. Д. № код“. В пощенския плик поставил жалба, състояща се от три листа, изписани на компютър. На първата страница като адресат изписал „ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н А. КОПИЕ ДО ВОЕННА ПРОКУРАТУРА ГРАД П.“. За подател на жалбата изписал „редник Л. З. Б. , ЕГН, служещ във военно формирование-П.“.

В съдържанието на жалбата били отразени неверни обстоятелства, а именно: че на 03. 09. 2013 г. редник Б.  бил призован в работната канцелария на м-р Ф., който му разпоредил да представи личния си автомобил с оглед претърсването му; че автомобилът се намирал на паркинга пред военното формирование; че пред дежурните военнослужещи по КПП Ф. извършил претърсването на автомобила; че не бил изготвен протокол от претърсването или друг оправдателен документ; че при претърсването Ф. намерил законно притежаван газов пистолет и започнал да се заяжда с редник Б.  и да го заплашва; че е извършил претърсване на жилището, където редник Б.  живеел на квартира, като търсил цигари без бандерол; че в резултат на действията на м-р Ф. редник Б.  се почувствал силно унижен пред колегите си и му бил сринат авторитетът пред командването на формированието; че прибирайки се вечерта в квартирата си установил, че му липсвали 1100 лева, които само м-р Ф. би могъл да му ги присвои. На последната страница от жалбата бил положен произволен подпис. Изложените обстоятелства, с които се описвали действията на м-р Ф. по същество представлявали посочване на същия като автор на престъпление по чл. 387, ал. 1 НК и по чл. 195, ал. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Подсъдимият изпратил плика с поставената в него жалба по пощата до Военно-окръжна прокуратура-П., като сторил това, знаейки че м-р Ф. не е извършил действията, описани в жалбата, т. е., че Ф. е невинен. На 23. 10. 2013 г. във Военно-окръжна прокуратура-П. били получени пощенският плик с поставената в него жалба и била образувана проверка под № 1664/2013 г. срещу м-р Ф., която установила, че редник Б.  не е автор на жалбата и че отразеното в нея не отговаря на истината. Проверката приключила с отказ да се образуван досъдебно производство.

Тези нови фактически положения се доказват от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни, писмени и веществени доказателства - от обясненията на подсъдимия С. частично, от показанията на свидетелите Ф., Ч., Г., Г., Т., М., Г., Б., Р. и Т., от заключението по назначената, изслушана в съдебно заседание пред настоящата инстанция и приета повторна тройна съдебно-почеркова експертиза, от писмените доказателства по делото и веществените такива. Назначената и изслушана в съдебно заседание пред първоинстанционния съд тройна съдебно-почеркова експертиза настоящият състав намира, че не следва да бъде кредитирана, тъй като в състава на същата е участвал експерт, по отношение на който в процеса на делото са възникнали съмнения за неговата обективност, предубеденост и заинтересованост с оглед близките му отношения и контакти с пострадалия Ф., поради което съдът назначи повторна тройна съдебно-почеркова експертиза, която като цяло потвърди изводите на първоначалната такава.

          Основното възражение, което подсъдимият С. и неговия защитник правят пред настоящия състав е относно авторството на деянието. Идентично възражение е било правено и пред първостепенния съд, който правилно го е отхвърлил като неоснователно и необосновано. Настоящият състав, като направи анализ и разбор на събраните по делото доказателства намира, че преки такива, които да обосновават авторството на инкриминираната жалба и адресирането й до получателите - министъра на отбраната и Военно-окръжна прокуратура-П., няма. Събраните по делото доказателства представляват косвени такива, които преценени  и анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка еднозначно и категорично водят до единствения възможен извод, че жалбата с въпросното й съдържание е била изготвена именно от подсъдимия С., който е адресирал същата и до съответните й получатели, и в която набедил Ф. в престъпление, знаейки, че същият е невинен.

          За да стигне до този извод настоящият състав взе предвид заключението на назначената и изслушана във въззивното производство повторна тройна съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е категорично, че ръкописният текст, изпълнен върху пощенския плик с „подател” Л. З. Б. , от военно формирование-П. и „получател” Военна прокуратура-П., не е изписан от Л. З. Б., а от З. А. С. Експертите са потвърдили този извод и в обясненията си, дадени пред въззивната инстанция. Същите са категорични още, че подписите за „С уважение” в жалба от 27.09.2013 г. с вх. № 1664/13/23.10.2013 г. от името на редник Л. З. Б.  до Военна прокуратура П.  и в жалба от 27.09.2013 г. с регистрационен индекс и дата № 13 00-2684/03.10.2013 г. на МО от името на редник Л. З. Б.  до Министъра на отбраната са положени от едно и също лице, но не са положени от същото лице - Л. З. Б.  и не са автоподлог.  В съдебно заседание експертите са заявили, че не могат да отговорят дали същите подписи са положени от подсъдимия С., но не са изключили и възможността същите да са били положени именно от него, като са приели съотношение на тези две допускани възможности 50% към 50%. Наред с това обаче експертите са дали и заключение, че установеното единствено различие в наклона на ръкописния текст върху пощенския плик/виж т. 9.4 от заключението/може да бъде обяснено единствено със стремеж от страна на подсъдимия да прикрие или изопачи собствения си почерк. Според експертите практиката е показала, че когато човек иска да прикрие собствения си почерк, най-често той прибягва до смяна на наклона, който обичайно е характерен за неговия почерк, което се установява в конкретния случай. Частните почеркови признаци са останали такива, че да позволят на експертите да идентифицират по категоричен начин, че С. е изпълнил текста върху пощенския плик, с който жалбата е била изпратена до Военно-окръжна прокуратура-П. Въпросните обстоятелства и факти, за които експертите са дали категорично заключение, означават само и единствено, че пощенският плик, с който е постъпила въпросната жалба срещу  Ф. във Военноокръжна прокуратура-П., е бил надписан саморъчно от подсъдимия С., като посоченото ръкописно от С. на плика лице за подател е посочено и за жалбоподател в самата жалба.

На следващо място настоящият състав прецени и показанията на свидетелката Т., от които е видно, че при адресата - в случая Военно-окръжна прокуратура- гр. П., е имало изработена стриктна система за описване на входящата кореспонденция, която потвърждава извода, че с пощенския плик, който е бил надписан саморъчно от подсъдимия, във военната прокуратура е била изпратена именно инкриминираната жалба. Свидетелката подробно обяснява разпоредената със заповед на ръководителя на прокуратурата процедура, по която се получавала входящата кореспонденция във ВОП - П. и по която процедура е станало получаването и на процесната жалба, поставена в надписания плик, а именно - отваряне на плика, прикрепване на плика към жалбата, описване на жалбата във входящия дневник, поставяне на щемпел и входящ номер и докладване на административния ръководител за по-нататъшна работа. Свидетелката е категорична за прикрепването на плика към жалбата и изрично съхраняване на плика, като се позовава на изрична заповед на ръководството с оглед спазването на определени процесуални срокове за обжалване. Свидетелката сочи още, че тя е вписала жалбата във входящия дневник, защото е разпознала своя почерк - както е заявила пред съда /стр.16 от протокол от с.з. от 05.03.2015 г./ : „... почеркът е мой.“, т.е. по категоричен начин става ясно, че въпросният надписан от подсъдимия плик и съдържащата се в него жалба са получени заедно и едновременно по пощата от адресата, посочен на плика и на жалбата, а именно ВОП-гр. П., и няма как да бъде получен въпросният плик с въпросната жалба във ВОП- П., без същите да бъдат изпратени от подателя едновременно. Свидетелката Т. е изразила единствено съмнение дали евентуално колежката й не е обработила плика с жалбата, но разпознавайки почерка си, не е изключила възможността това да го е сторила именно тя. По отношение на реда и процедурата за приемане на документи свидетелката обаче е категорична и показанията й в тази насока не са колебливи.

На следващо място, съдът съобрази и наличието на мотив подсъдимият да извърши престъплението, тъй като не е бил в добри отношения с пострадалия Ф.. В тази насока са показанията на свидетеля Г. пред първоинстанционния съд /стр12 от протокол от с.з. от 05.03.2015 г./: „...Личните взаимоотношения между майор Ф. и кап. С. не бяха гладки, знаех, че имаха някакви търкания. Имаше случаи, когато майор Ф. звъни на кап. С., а той не вдига телефона, макар че бяха подчинен и началник.“. Това свидетелят го е потвърдил и пред настоящия състав. От показанията на свидетеля Ф. става ясно, че същият е извършвал проверки на С., в тази връзка констатирал пропуски и недостатъци в работата му и поради това С. бил наказан и лишен от ДМС. Тук е мястото да се отбележи, че настоящият състав прецени показанията на свидетеля Ф., като съобрази, че същият е и пострадал и като такъв би имал интерес от изхода на делото. Същевременно обаче съпоставяйки показанията му и с останалите доказателства по делото, съдът установи, че твърденията на Ф. се подкрепят от тях, а не се оборват. Обстоятелствата, за които Ф. свидетелства, се подкрепят поотделно и в съвкупност от показанията и на свидетелите Ч., Г., Т., М., Г. и Г. Единствено се установява противоречие в показанията на Ф. досежно обстоятелството, че той сочи, че е бил наказан, но по друг повод, а не по случая Б., което противоречи на обстоятелство, че е бил предложен за наказание заради този случай, но настоящият състав намира, че това единствено несъответствие, което не касае и съставомерни обстоятелства, не дава основание да се поставя под съмнение изцяло достоверността на показанията му, които в останалата им част безрезервно и изцяло се подкрепят от показанията на всички останали свидетели, включително и от обясненията на С. в частта, в която им е дадена вяра.

Съдът съобрази и обстоятелството, че малко след като С. е бил наказан, а впоследствие лишен и от ДМС, в прокуратурата е била изпратена инкриминираната жалба, което също има логическа връзка и обяснява наличието на мотив у подсъдимия да навреди на пострадалия.

Не на последно място съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимият е знаел за „случая Б.“, който не е бил изолиран случай с конфиденциална информация. За него за знаели свидетелите Ч., Г., М., Т., Г., включително и подсъдимият С., който е бил изпратен служебно за получаване на информация от поделението в гр. С., за което е отговарял служебно и в което е служил редник Б. Свидетелят полк. Ч. в съдебно заседание от 05.03.2015 г. е категоричен, че случаят Б.  бил станал известен и целият оперативен състав знаел, че има такъв сигнал за него. А видно от показанията на свидетеля А. Г., дадени пред друг състав на съда по нохд № 58/14 г. на Софийския военен съд, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание от 05.03.2015 г., той поставил задачата да се работи по случая Б. , като събрал Ф. и С., като и на двамата едновременно били давани указания да работят по този случай.

На следващо място, съдът прецени и обстоятелството, че подсъдимият С. в обясненията си, дадени пред първостепенния съд на 24.03.2015 г., л.70 от нохд № 1/15 г. на Софийския военен съд, отрича да е съставял пощенски плик и жалба, касаещи инкриминираното деяние, което по един безспорен начин се опровергава от заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, а подсъдимият не дава логично обяснение как се е озовал неговият почерк на въпросния пощенски плик. В тази насока и първостепенния съд е изложил съображения, че в обясненията си, които касаят основно предмета на доказване и имат отношение към съставомерните обстоятелства, С. отрича авторството на жалбата и адресирането й до получателите, но като е съобразил, че в тази им част същите се оборват от заключението на изготвените експертизи и показанията на свидетелката Т., съдът ги е приел за негова защитна позиция и не ги е кредитирал/виж стр. 5 от присъда № 1/24.03.2015 г./, което се споделя и от настоящата инстанция.

На следващо място съдът взе предвид и показанията на редн. Б., който е категоричен, че не е изготвял инкриминираната жалба, че не е подавал същата до посочените в нея адресати и че съдържанието й не отговаря на истината.

Не на последно място съдът съобрази и показанията на свидетеля В. Р., дадени в съдебно заседание на 24.03.2015 г. пред първостепенния съд, който е заявил, че авторът на жалбата е използвал термини, характерни за служители от военна полиция и който основателно е изразил предположението, че това е служител на военната полиция.

Всички гореизложени обстоятелства, преценени в тяхната логическа взаимовръзка, последователност и съвкупност, по един несъмнен начин водят до единствено възможния извод, че именно подсъдимият е изготвил инкриминираната жалба, която поставил в надписания от него плик, който подал в пощенската станция до Военно-окръжна прокуратура-П., за да набеди пострадалия Ф. в извършване на престъпление, като бил наясно с текста на инкриминираната жалба и знаел, че Ф. е невинен. И това е така, защото поредицата от последователни и логически свързани обстоятелства - като надписването на въпросния плик саморъчно от подсъдимия за подател и получател, допускането от страна на експертите С. да е положил подписите и в двете жалби, липсата на категорично изключване на такава възможност, установените признаци за прикриване или изопачаване на почерка, получаването на инкриминирания плик ведно със жалбата от получателя - Военно-окръжната прокуратура, установената процедура в прокуратурата, изключваща възможността за случайно смесване на плик и жалба, показанията на Б., че той не е автор на жалбата и че съдържанието й не отговаря на истината, показанията на Р., че с оглед на използваните термини това е служител на военна полиция, добилия известност сред служителите от военната полиция случай, липсата на логично обяснение на подсъдимия за надписания с неговия почерк плик, лишаването на подсъдимия от ДМС, влошените отношения между него и пострадалия и оттук наличието на мотив той да злепостави Ф., означават, че този, който е надписал и адресирал плика, е сложил в него и инкриминираната жалба, знаейки нейното съдържание и съзнавайки, че набедява Ф. в престъпление, което той не е извършил. От всичко гореизложено се налага еднозначно и категорично изводът, че подсъдимият е автор на инкриминирано деяние, за което е бил предаден и на съд. Ето защо следва да бъдат оставени без уважение възраженията на защитата, че по делото нямало нито преки, нито косвени доказателства, които да обуславят осъществяване на въпросното престъпление – набедяване. Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че употребеният в жалбата израз „би могъл“ било условно наклонение, което означавало, че авторът на жалбата предполагал, а не твърдял, че парите са откраднати. От общото съдържание на жалбата и от изложените в нея обстоятелства, взети в тяхната единност и съвкупност, е видно, че нейният подател ясно и категорично е описал фактически извършването от страна на Ф. на две престъпления – по чл. 387, ал. 1 НК и чл. 195, ал. 1 НК. Дори и да се приеме възражението на защитата в този смисъл, инкриминирания характер на деянието не отпада поради обстоятелството, че остава другото престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, което също е описано по един недвусмислен и небудещ съмнения начин.

Съдът намира, че не следва да бъде кредитирано възражението на защитата, че двете жалби не били подписани от С., след като експертното заключение не давало отговор на въпроса, възможно ли е редник Б. или друго лице да е положило подпис, при условие че същият е произволен. Видно от заключението на назначената и изслушана пред въззивната инстанция съдебно-почеркова експертиза, въпреки произволния характер на въпросния подпис, експертите са дали обяснения, че не могат да отговорят дали същите подписи са положени от подсъдимия С., но не са изключили и възможността същите да са били положени именно от него, като са приели съотношение на тези две допускани възможности 50% към 50%..

Безпочвени са възраженията на защитата, че нямало доказателства по какъв начин е стигнала въпросната жалбата в този плик до адресата, както и че точно в този плик е била точно тази жалба. В тази насока са показанията на св. Т., които настоящият състав приема за логични и непротиворечиви  и които по един безспорен начин установяват, че с оглед създадената в прокуратурата процедура по приемане на входящата кореспонденция, няма как именно в надписания от подсъдимия плик, да попадне жалба, поставена в него от лице, различно от подателя на пощенския плик. Ако би могло да се говори за някаква колебливост в показанията на тази свидетелка, тя повече би могла да бъде приемлива досежно обстоятелството, дали именно Т. е вписала жалбата във входящия дневник/въпреки, че същата е разпознала почерка си/, отколкото в създадения при получателя ред за обработване на входящата кореспонденция, който именно обуславя извода, че няма как друга жалба да е била прикрепена към инкриминирания плик и да е получена с него в прокуратурата. Ето защо следва да се оставят без уважение възраженията на защитата, че превратно и манипулативно съдът тълкувал показанията на свидетелката Т., които били противоречиви и чийто анализ водел до извод, че тя не била напълно убедена във фактите, които излага. В съдебно заседание съдът не е констатирал и противоречия в показанията на свидетелката с тези, дадени от нея преди това, като настоящата инстанция също намира, че съществени такива не са налице. Ето защо неоснователни са и възраженията, че съдът бил неглижирал противоречието в показанията на тази свидетелка и единствено въз основа на тях извел извода за изпращането на инкриминираната жалба в изследвания от експертизата плик и за нейното авторство от страна на подсъдимия. От изложените и обсъдени по-горе в този абзац  обстоятелства се налага безспорно изводът, че този, който е надписал плика, е автор и подател и на въпросната жалба в него.

Неоснователни са възраженията на защитата, че съдържанието на самата жалба отговаряло на действителната фактическа обстановка, описана в нея, и че следвало да се поставят под съмнение показанията на Ф. и Б., които отричали изложената в нея теза. Именно от показанията на тези двама свидетели става ясно, че изложените в жалбата факти и обстоятелства не отговарят на истината. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля полк. Ч., Г., Т., М. и Г. Показанията на свидетелите Ф. и Б., не само че са категорични и непротиворечиви помежду си, но се подкрепят и от останалите свидетелски показания, писмени и веществени доказателства и от заключението на експертите по съдебно-почерковата експертиза. Двамата свидетели са категорични, че Ф. огледал автомобила на Б., който бил паркиран пред блока, в който последният живеел, а не пред поделението, че в жабката намерил газовия пистолет, че заедно с редника занесли оръжието в службата, където бил изготвен протокол за доброволно предаване на оръжието, че редник Б.  не бил изготвял и изпращал в прокуратурата жалбата срещу майор Ф. и че на Б. не били изчезвали никакви пари. Тези факти и обстоятелства били установени както по време на проверката, извършена по повод постъпилата в Министерството на отбраната жалба, обозначена с „подател” редн. Б., така и в резултат на проверката, започнала по повод образуваната преписка в Военно-окръжна прокуратура–П. по повод подадената и до нея идентична жалба. 

Не следва да бъдат кредитирани възраженията на защитата, че С. нямал информация за случилото се, за да си измисли изложеното в жалбата и че той нямал мотиви, въз основа на които да се прави изводът, че той е имал интерес да пише въпросната жалба. Както беше посочено по-горе в мотивите подсъдимият добре е знаел за „случая Б.“. Видно от показанията на свидетеля А. Г., дадени пред друг състав на съда по нохд №58/14 г. на Софийския военен съд, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание от 05.03.2015 г., той поставил задачата да се работи по случая Б., събирайки Ф. и С. и едновременно давайки указания на двамата да работят по този случай. С. бил изпратен служебно да получи информация от поделението в гр. С., за което е отговарял служебно и в което е служил редник Б. От друга страна случаят не е бил  конфиденциален и за него са знаели и други лица - свидетелите Ч., Г., М., Т.  и Г., което е видно от показанията им. Ето защо несъстоятелни са възраженията на защитата, че мотивите на първата инстанция досежно знанието от страна на подсъдимия относно съдържанието на жалбата, били свободно съчинени и целяли безпринципно да обслужат обвинителната теза. По същите съображения несъстоятелни се явяват и възраженията на защитата, че не било доказано по несъмнен начин обстоятелството, че подсъдимият към момента на подаването на жалбата по пощата знаел за действията на Ф. и че подсъдимият С. бил запознат единствено с първичната оперативна информация по установяване престъпните действия на Б., но това не важало за действията, които Ф. бил извършил на 03. 09. 2013 г. спрямо Б.

Безспорно са доказани по делото и обстоятелствата, формиращи мотив в подсъдимия да навреди на пострадалия. На първо място Ф. е извършил две проверки на подсъдимия в качеството му на негов началник и констатирайки нередности и пропуски в работата, той е и изготвил срещу него и две докладни записки. На второ място, именно в резултат на втората докладна записка на С. е било наложено дисциплинарно наказание и в резултат на това е бил лишен и от ДМС. Ето защо не следва да бъдат кредитирани възраженията на защитата, че произволни и необосновани  били съжденията на съда за доказаност на мотив у подсъдимия С. за извършване на престъплението, в което бил обвинен.

Неоснователно е възражението на защитата, че въпросът, че не всички свидетели били в блестящи отношения с пострадалия, а само единствено С. бил наказан, не бил предмет на изследване по делото и съдът, правейки извод в тази насока, действал пристрастно. От материалите по делото е видно, че са били разпитани много свидетели-колеги на подсъдимия и пострадалия, като наред с изследването на въпроса, в какви отношения са се намирали те двамата, са били събрани и данни в какви отношения са били и разпитваните свидетели спрямо всеки един от двамата. Правилно съдът е направил извода, че единствено С. е бил наказан поради проверките на Ф. и е понесъл финансови санкции в тази връзка.

Нестоятелно е и възражението на защитата, че изводът на съда, че използваната в текста на жалбата специфична терминология се използвала от всеки един военнослужещ в ежедневието му. От данните по делото е видно, че използваните термини са строго специфични, тясно профилирани и касаят конкретно оперативна работа, с каквато са се занимавали пострадалия и подсъдимия.

Досежно възражението на защитата, че обвинителната теза на прокуратурата се базирала единствено на заключението на съдебно-почерковата експертиза, по отношение на което съдът изразил несъгласие с тезата на защитата, че експертното заключение е било необосновано и недостоверно, настоящият състав намира, че с оглед назначената повторна съдебно-почеркова експертиза, залегнала изцяло в настоящото решение на въззивната инстнация, е безпредметно същото да се обсъжда. Следва обаче да се отбележи, че назначената и изслушана  повторна тройна съдебно-почеркова експертиза потвърди изцяло изводите на първоначалната тройна съдебно-почеркова експетиза, залегнала в решението на първостепенния съд.

При определянето на вида и размера на наложеното наказания на подсъдимия С. настоящият състав намира, че първоинстанционният съд съобразно принципа за индивидуализация на наказанието е събрал в съответствие с изискванията на процесуалния закон необходимите доказателства, преценил ги е правилно поотделно и в съвкупност, като е определил едно справедливо и дори снизходително наказание лишаване от свобода в размер на 4/четири/ месеца към минималния размер на предвиденото в рамките на закона. Съдът е взел предвид както степента на обществена опасност на личността на подсъдимия С., определени от чистото му съдебното минало, добрите характеристични данни, семейното положение, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние и законосъобразно е приел, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко, поради което обосновано е приложил разпоредбите на чл. 55, ал.1, т.1 НК. С оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични данни и с оглед вида и размера на наложеното наказание законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено срок от 3 /три/ години.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че предявеният от пострадалия граждански иск срещу подсъдимия е основателен и доказан до размера на присъденото от първостепенния съд обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Безспорно е доказано, че с престъплението подсъдимият С. е причинил на гражданския ищец Ф. болки и страдания в резултат на накърняването на неговата чест, достойнство, добро име и авторитет, които обстоятелства първоинстанционният съд е преценил законосъобразно и справедливо. Обосновано и законосъобразно гражданският иск е бил отхвърлен в останалата му част като недоказан.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда въззивната инстанция не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито да са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че атакуваният съдебен акт  следва да бъде потвърден като обоснован, законосъобразен и правилен, а подадената въззивна жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид изхода на настоящото производство и като съобрази, че пред въззивната инстанция са били направени разноски общо в размер на 407,05 (четиристотин и седем и 0,05) лева намира, че подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати същите на държавата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военно-апелативния съд.

По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

         

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/24. 03. 2015 г. по нохд № 1/2015г. по описа на Софийския военен съд.

      ОСЪЖДА подсъдимия капитан З. А. С., с ЕГН, да заплати на държавата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военно-апелативния съд направените пред въззивната инстанция разноски общо в размер на 407,05 (четиристотин и седем и 0,05) лева.

  РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано в петнадесетдневен срок от съобщаване неа страните за изготвянето му .

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg