Решение
10-05-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 10 май 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа наказателно частен характер дело № 23 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба от адвокат Е. К. М. от САК, като защитник на подсъдимия бивш сержант С. В. Б. от военно формирование ХХХ - С. против присъда № 3/13.01.2016 г. по нчхд № 97/2015 г. по описа на Софийския военен съд. С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия бивш сержант С. В. Б. от военно формирование ХХ - С. (сега уволнен), за невинен в това, че в периода от 09.01.2012 година до 01.01.2014 година в гр. София, при условията на продължавано престъпление, чрез изпращане на SMS текстови съобщения на 16.10.2013 г. около 14.00ч. и около 18.18ч.; на 29.12.2013г. около 04.52ч.; на 24.10.2013г. около 05.13ч. и 05.14ч.; на 01.01.2014г. около 04.51ч. и звуков файл на 09.01.2012г. около 9.58ч., да се е заканил на В. Д. П. с престъпление против личността й и личността на нейни ближни – синът й Г. В. В. и майка й Л. З. П., като тези закани да са възбудили основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан да е извършил престъпление по чл. 144, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Софийският военен съд е признал подсъдимия бивш сержант С. В. Б. от военно формирование ХХ - С. (сега уволнен) за виновен в това, че в периода от 04.11.2011 година до 19.10.2013 година в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил в присъствието на В. Д. П. унизителни за честта и достойнството й действия чрез изпращане на SMS текстови съобщения, а именно на 04.11.2011г. в 19.28ч. „ХХХ”; на 10.11.2011г. „ Ти си много проста и глупава”; на 01.01.2012г. в 10.50ч. „ХХХ!!!”; на 11.11.2012г. „ХХХ, с нетърпение чакам да ми вземеш апартамента!”; на 09.12.2012г. „ ХХХ”; на 04.03.2013г. „Само не си помисляй, че ще ми вземеш апартамента!!! ХХ!!!”; на 26.03.2013г. „Един нещастник не ти ли стигаше, а роди още един ХХ? Нямам търпение да ми вземеш апартамента. ХХХ!”; на 19.10.2013г. „ ХХХ грозна и дърта, дано пукнеш!”, поради което и на основание чл.146, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 НК във вр. с чл.37, ал.1, т.4 НК и чл.54 от НК и го е осъдил на „глоба” в размер на хиляда и петстотин лева, като го е признал за невинен да е нанесъл обида на тъжителката В. Д. П., като изпратил SMS текстови съобщения на дати 01.01.2012г. „Ако само си помислиш да ми вземеш дома ти пожелавам 2012г. да ти донесе лишения, болести, беднотия, съдилища, полиция, фалит, побоища, лудост и ХХХ боклуци и гадни типове!!!”; 03.01.2012г. „Да правиш много ХХХ, ХХХ проста!!!“; 03.01.2012г. „Дано през 2012г. ходиш само в болници, гробища, полиции и да пукнеш в адски мъки вещице, ХХХ!“; 07.09.2013г. „Долна мръсна ХХХ дано пукнеш боклук мръсен!!!”; 11.10.2013г. „В. – какво отвратително грозно име, дано все една клетва те стигне ХХХ и ХХХ!!!”; 6.12.2013г. „ Умри ХХХ проклето!”; 25.12.2013г. в 19.29ч. „ Дано това да ти е последната коледа, луда краво!!” и на 28.12.2013г. „Дано пукнеш, ХХ ХХХ! Нека да ти е това последната Коледа. Умри парцал долен!” и на основание чл. 302 НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение. Софийският военен съд е осъдил подсъдимия С. В. Б. да заплати в полза на гражданския ищец В. Д. П. сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, а именно 04.11.2011г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в частта му над присъдената сума до пълния му размер от 5 000 лв. (пет хиляди лева), като недоказан. Съдът е отхвърлил гражданския иск за сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, като неоснователен. Софийският военен съд е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 80.00 лева (осемдесет лева), представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, за престъплението по чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК. На основание чл. 301, ал.1, т.11 от НПК съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото ОБЩО в размер на 1509.62 лв. (хиляда петстотин и девет лева и шестдесет и две стотинки). В жалбата на адв. М., защитник на подсъдимия бивш сержант С. В. Б. пред настоящата инстанция се правят доводи за несправедливост на присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Същата е постановена в противоречие на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, при липса на доказателства за вината на подсъдимия. Прави се искане присъдата в тази й част да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Алтернативно се иска делото да бъде върнато на основния съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Излагат се доводи, че мобилен телефон номер ХХХ не е ползван от подсъдимия и няма доказателства в тази насока. Няма данни, че от този номер подсъдимият е изпращал SMS-и на частния тъжител. Присъдата в тази част е постановена по предположения. Сочи се, че делото не е подсъдно на военен съд, тъй като подсъдимият не е в кръга от лицата, описани в разпоредбата на чл. 396 ал. 1 т. 1 НПК, поради това, че от 15.07.2015 г. той не е военнослужещ. Нарушена е подсъдността по делото. Твърди се, че делото е гледано в нарушение на чл. 18 ал. 3 НПК, като частната жалба е подадена след 6-месечния срок от твърдяното в тъжбата престъпно деяние. Акцентира се, че този срок не следва да се счита от датата на прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия по ДП № 20-Рп/2014 г. на Военна прокуратура-С. Предмет на разглеждане по това досъдебно производство е било обвинение по чл. 144 ал. 1 НК и наказателното производство е прекратено. Шестмесечният срок за деянието по чл. 146 ал. 1 НК започва да тече от датата на узнаването и довършване на престъплението, а именно от 19.10.2013 г. и затова деяние не се е водело досъдебно производство и същото не е в обсега на постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, като подробно се развиват доводите. Прави се едно искане подсъдимият да бъде признат за невинен, като не се иска алтернативно друго наказание. Въпреки това защитникът възразява срещу така наложеното наказание, като счита, че е много тежко и по делото са направени безсмислено много разходи в размер на 1500 лв. за една ненужна техническа експертиза. В писмено възражение срещу въззивната жалба на подсъдимия, частният тъжител и граждански ищец В. Д. П. чрез своя повереник адвокат Д. К. от АК – В. прави искане присъдата в частта, с която подсъдимият Боянов е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна, мотивирана и постановена съгласно материалния и процесуалния закон. В тази насока се излагат доводи, че авторството на деянието е безспорно доказано като задълбочено са анализирани SMS-ите, които той е изпращал до частния тъжител и граждански ищец. Правилно и законосъобразно е квалифицирана дейността на подсъдимия Б. по чл. 26 от НК. Сочи се, че и наложеното наказание не е особено тежко, а е определено при законния минимум, като Софийският военен съд се е мотивирал в тази насока. Прави се и искане да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец оспорва въззивната жалба и прави искане тя да бъде отхвърлена като неоснователна. В тази насока излага доводи, че са събрани всички доказателства, от които може да се направи единствения извод, че подсъдимият е извършил престъплението. Поддържа и искането за присъждане на направените разходи за адвокат пред въззивната инстанция. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното: С Решение № ХХХ от 26 ноември 2012г. Софийският районен съд, ІІІ гражданско отделение, 81 състав прекратил с развод по реда на чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс, сключеният на 20.10.2006г. в град С. граждански брак между частната тъжителка и граждански ищец В. Д. П. и подсъдимият бивш сержант С. В. Б., като дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът постановил решение, според което вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на подсъдимия С. В. Б., като предоставил упражняването на родителските права над детето им С. С. Б., родена на 14.09.2007г. на майката В. Д. П.. Веднага след това, по молба на В. П. било образувано гр.д. № ХХХ. по описа на СРС и започнало производство по реда на Закона за защита от домашно насилие, като с Решение № ХХХ от 18.01.2013г. била издадена заповед за защита в нейна полза, като С. Б. бил задължен от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея. Била постановена и забрана да се доближава до нея и до жилището, което обитава, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от 18.01.2013г. През това време частната тъжителката и граждански ищец В. П. ползвала мобилен телефон с номер ХХХ. Мобилен телефон с номер ХХХ бил използван от неустановено по делото лице. За времето от 09.01.2012г. до 01.01.2014г. в гр. С. на ползвания от П. мобилен телефон с номер ХХХ получила от мобилен телефон с номер ХХХ с неустановен по делото притежател, един звуков файл и SMS - текстови съобщения, както следва: На 09.01.2012 г., около 09.58 ч. получила звуков файл със съдържание: „Ало… гробищата дано видите, ХХХ,… дано пукнете, дано ви закопам в гробищата…Вашият край наближава. Всичко се плати рано или късно. Не жалби, хиляди жалби да пуснете ще си платите к`вото трябва, но най-вече вещицата“. На 16.10.2013г. получила SMS – съобщение с текст „Дано те закопам в гробищата, ХХХ“. На 16.10.2013г. получила SMS – съобщение „ХХХ дано тезакопам у гробищата, евтина ХХХ…!!!“ На 29.12.2013 г., около 04.52 ч. получила SMS – съобщение „Дано пукнеш международна шаврантия! Нека да ти е това последната коледа. Умри парцал долен“. На 01.01.2014 г., получила SMS – съобщение „Вземеш ли моят апартамент ще виеш на умрело в ХХХ“. Мобилен телефон с номер ХХХ бил използван от неустановено по делото лице. Подсъдимият С. В. Б. ползвал мобилен телефонен номер ХХХ, а майка му свидетелката Е. М. Б. ползвала мобилен телефонен номер ХХХ. През периода от 04.11.2011 година до 19.10.2013 година в гр. София от личния си мобилен номер ХХХ подсъдимият Б. изпратил на ползвания от В. П. мобилен телефон с номер ХХХ следните SMS- текстови съобщения със следните писмени текстове: На 04.11.2011г. в 19.28ч. „ХХ”; на 10.11.2011г. „Ти си много проста и глупава”; На 01.01.2012г. в 10.50ч. „ХХХ!!!”; На 11.11.2012г. „ХХХ, с нетърпение чакам да ми вземеш апартамента!”; На 09.12.2012г. „ХХ ще си останеш”; На 04.03.2013г. „Само не си помисляй, че ще ми вземеш апартамента!!! ХХХ!!!”; На 26.03.2013г. „Един нещастник не ти ли стигаше, а роди още един ХХХ? Нямам търпение да ми вземеш апартамента. ХХХ!”. На 19.10.2013г. от мобилния телефон на майка си Е. М. Б., която ползвала мобилен телефонен номер ХХХ, подсъдимият Б. изпратил на ползвания от В. П. мобилен телефон с номер ХХХ SMS - текстово писмено съобщение с текст: „ХХХ, дано пукнеш!”. От мобилни телефони с номера ХХХ; ХХХ; ХХХ частната тъжителка П. получила и други SMS-текстови писмени съобщения, но от неустановени по делото лица, със следните текстове: 01.01.2012г. „Ако само си помислиш да ми вземеш дома ти пожелавам 2012г. да ти донесе лишения, болести, беднотия, съдилища, полиция, фалит, побоища, лудост и ХХХ!!!”; 03.01.2012г. „ХХХ!!!“; 03.01.2012г. „Дано през 2012г. ходиш само в болници, гробища, полиции и да пукнеш в адски мъки вещице, ХХХ!; 07.09.2013г. „Долна мръсна ХХХ дано пукнеш боклук мръсен!!!”; 11.10.2013г. „В.– какво отвратително грозно име, дано все една клетва те стигне ХХХ!!!”; 6.12.2013г. „Умри евтин парцал, ХХХ!”; 25.12.2013г. в 19.29ч. „ Дано това да ти е последната коледа, луда краво!!” и на 28.12.2013г. „Дано пукнеш, ХХХ! Нека да ти е това последната Коледа. Умри парцал долен!”. От заключениeто на съдебнотехническата експертиза се установява, че частният тъжител и граждански ищец П. е получила посочените по-горе SMS на използваните от нея мобилни телефони. От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че за периода от 04.11.2011 г. до 28.12.2013 г. и от 09.01.2012 г. до 01.01.2014 г. за частния тъжител и граждански ищец П. са настъпили емоционални проблеми. Същата е била в състояние на тревожно-депресивно разстройство, подтисната, тревожна, с влошен сън. Съдържанието на съобщенията се е отразило крайно негативно върху психическото здраве на тъжителката и нейното психологично състояние, тъй като същите са изпълнени с цинизъм, вулгарности, заплахи и изобилство от нецензурни думи, които пряко засягат моралните устои на всеки човек, към когото биват използвани. В случая става и дума, че те са използвани от бащата по адрес на майката, което винаги е болезнено за една жена да бъде обидена с подобни епитети от бащата на своето дете. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил своята присъда, като е признал подсъдимия Б. за невинен и го е оправдал да е извършил престъпление по чл. 144 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и го е признал за виновен и го е осъдил по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. По отношение оправдателната част на присъдата за престъплението по чл. 144 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК няма постъпила жалба от частния тъжител и граждански ищец, поради което в тази част присъдата е влязла в сила и не подлежи на въззивен контрол. Затова тази част на присъдата не следва да бъде проверявана от настоящия състав на въззивната инстанция. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяване на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи на кои доказателства се дава вяра и на кои не. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че има противоречия в събрания доказателствен материал, като доказателствата могат да се разделят условно в две групи. В първата група са обясненията на подсъдимия, майка му и свидетеля Ц. М. Л. – чичо на подсъдимия, а във втората свидетелите на частното обвинение, писмените и веществени доказателства. Обосновано е възприето, че показанията във втората група са житейски, логично и подробно изчерпателни. По основните факти и обстоятелства техните показания съвпадат и са категорични като кореспондират помежду си с писмените и веществени доказателства по делото. Те са еднопосочни и доказват по несъмнен начин обвинението по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Затова и правилно първоинстанционният съд им е дал изцяло вяра и се е позовал на тях при постановяване на присъдата си. Доводите на защитата срещу първоинстанционната присъда са правени пред Софийския военен съд както по време на съдебните заседания, така и в пледоариите преди постановяване на присъдата. Основният съд се е произнесъл по тези доводи. Изводите, които е направил, са правилни и законосъобразни, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя. Въпреки всичко с оглед правомощията, които има въззивният съд, и за по-голяма прегледност, ще отговори още веднъж на тези доводи. Законосъобразно първоинстанционният военен съд е разгледал делото в кръга на своята компетентност. Неоснователен е доводът на защитата, че след като част от деянията са извършени от подсъдимия, след като вече не е бил военнослужещ, то делото не е от компетентността на военните съдилища по чл. 396 ал. 1 т.1 от НПК. От събрания доказателствен материал категорично се доказва, че подсъдимият Б. е постъпил на военна служба в Българската армия на 18.09.1992 година. Със заповед № ХХХ/08.07.2013 г. на командира на в.ф. ХХ – С., на старшина С. В. Б. е прекратен договора за военна служба и е освободен от длъжност и от военна служба, считано от 15.07.2013 година. Деянията (изпратените SMS-и, за които е осъден) са извършени от подсъдимия при условията на чл. 26 ал. 1 НК в периода от 04.11.2011 година до 26.03.2013 година, когато той е бил военнослужещ. Единствено деянието (чрез SMS) от 19.10.2013 г. е извършено, когато подсъдимият не е бил военнослужещ, но същото е част от продължаваното престъпление както е възприел първоинстанционния съд. Съдебната практика е последователна и категорична: „… обстоятелството, че една част от деянията на продължавано престъпление подсъдимият е извършил като военнослужещ, а другите деяния след уволнението му като гражданско лице, не е основание за разкъсване единството на продължаваното престъпление. Цялото продължавано престъпление е подсъдно на военния съд…“ - Решение № 66 от 14.10.1986 г. по н. д. № 59/1986 г., ОСНК на ВС. Неоснователен е и доводът на защитата на подсъдимия, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по реда на чл. 81 ал. 3 НПК за подаване на частната тъжба. Неоспорим е фактът, че за деянията, за които е осъден подсъдимия Б. се е водело досъдебно производство от Софийската военно-окръжна прокуратура, съдържащо 4 тома. Същото е приключило с постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № ХХХ/2014 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура С.- от 12.11.2014 г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 т. 1 от НПК. Частната тъжителка чрез своя повереник е била уведомена за това прекратяване на 05.02.2015 година. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било изменено и допълнено с постановление от 08.04.2015г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура. Досъдебното производство е водено за факти и обстоятелства, които са в предмета на делото от частен характер и затова не може да се възприеме тезата, че през това време е течал преклузивният срок. Без значение е по кой текст от закона се е водило и прекратило досъдебното производство, важното е за какви факти и обстоятелства се е водило, както и в тъжбата частният тъжител не е необходимо да квалифицира извършеното престъпление, а да посочи обстоятелствата. Частната тъжба е подадена в Софийския военен съд на 02.04.2015г. и е в 6-месечния срок, предвиден в чл. 81 ал. 3 НПК. Затова законосъобразно делото е разгледано от Софийския военен съд. От събрания доказателствен материал категорично се доказва, че мобилен телефонен номер ХХ се води на името на подсъдимия Б., се е използвал и се използва сега от него. Това той го е заявил пред първата инстанция (съдебен протокол от 13.01.2016 г., стр. 11, н.д.). Същият е активиран на 18.12.2010 г. (л. 94, том І, дос.пр.) и към инкриминирания период 04.11.2011 г. до 19.10.2013 г. се е ползвал от подсъдимия. По категоричен начин е доказано, че SMS-ите от: 04.11.2011 г.; 10.11.2011 г.; 01.01.2012 г.; 11.11.2012 г.; 09.12.2012 г.; 04.03.2013 г. и 26.03.2013 г. са получени от частната тъжителка и граждански ищец В. Д. П., които са изпратени от мобилен телефонен номер ХХХ, който е на подсъдимия Боянов. Затова правилно първоинстанционният съд е възприел, че той е съставил и изпратил тези съобщения. В тази насока настоящата инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, в които той е посочил защо не дава вяра на свидетеля Ц. М. Л.. Следва да се добави и това, че същият е заинтересован от изхода на делото като близък роднина на подсъдимия – чичо. Затова и авторството на престъпните деяния по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК е доказано, поради което не е вярно твърдението в жалбата пред настоящата инстанция. Налице е обида чрез думи обективирани в текстови съобщения, изпратени по мобилен телефон. От обективна страна за съставомерността на деянието е от значение казаното, а в настоящия случай написаното, да е в присъствието на пострадалата. Под присъствие следва да се разбира възможността обидните думи и изрази да бъдат възприети непосредствено от субекта, като обидата е налице и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но прочете обидните думи, както в случая текстовото съобщение, което е било прочетено и възприето от частната тъжителка и граждански ищец П. (запознала се е със съдържанието), като това е моментът, който се счита, че е довършено престъплението. Новите технологии навлизат много бързо в съвременното общество, като позволяват бързина и мобилност на предаване на текстови съобщения. Словесните и писмени изявления се предават чрез мобилните GSM оператори, както и мрежата за интернет комуникации. Същите се преобразуват в цифрова форма и като такива се получават от съответния адресат като отново автоматично се преобразуват в първоначалния си вид, в който са въведени. По този начин се получава информация, която може да бъде от всякакъв вид. В настоящия случай това е текстово съобщение, което съдържа обидни думи, които са засегнали честта и достойнството на частната тъжителка и граждански ищец В. Д. П.. В тази насока е и определение № 113/28.09.2009 г. по чнд № 476/2009 г. ІІІ н.о. на ВКС. Настоящият състав на въззивния съд намира, че по този начин обективният признак на престъплението по чл. 146 ал.1 от НК е налице, тъй като съдържанието на текстовите съобщения са възприети от тъжителката. От обективна страна е необходимо също така отправените към пострадалата думи – текстови съобщения, да са с унизителен характер за честта и достойнството от гледна точка на приетите в обществото морални норми, а от друга страна да са довели до засягане на чувството за достойнство и чест на пострадалата. Изпратените текстови съобщения безспорно съдържат думи и изрази, които имат унизителен характер за честта и достойнството на пострадалата и за довели до засягане на нейното чувство за достойнство и чест, с което подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК. Налице са седем деяния – текстови съобщения, които по своята същност всяко едно от тях е обида, които са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и по своята същност представлява едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 НК. Текстовото съобщение от 19.10.2013 г. със съдържание „ХХ грозна и дърта, дано пукнеш!“ е изпратено от мобилен телефонен номер ХХ, който се ползва свидетелката Е. Б.. Същото е получено от частната тъжителка П.. По делото не се съдържат доказателства, че това текстово съобщение е написано и е изпратено от подсъдимия Б.. От обстоятелството, че мобилният телефонен номер е собственост на майка му не може да се възприеме, че подсъдимият Б. е изпратил това съобщение. Наистина, същото съдържа обидни изрази и думи, но не може да му се вмени във вина, че той е авторът на изходящото съобщение, още повече, че отношенията между свид. Б. и частната тъжителка П. не са добри (съдебен протокол от 09.07.2015 г., стр. 10-11, н.д.). Позоваването, което е направил първоинстанционния съд, че такава лексика е използвал подс. Б., не е доказателство, че той го е изпратил. Затова и настоящата инстанция намира, че в тази част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена, като подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан да е изпратил текстовото съобщение от 19.10.2013 година. Относно наложеното наказание на подсъдимия, Военно-апелативният съд намира, че основният съд е наложил твърде завишено такова. Неправилно е направена оценката за средата, в която се движи подсъдимия, както и въпроса за ресоциализирането му. Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено от първоинстанционния съд, следва да бъде намалено, като се има предвид и оправдаването му за едно от деянията, така както и че не следва наказателната санкция да бъде основно движеща при уреждане на съпружеските отношения. В тази насока трябва да се добави и, че това е първа проява на подсъдимия в отношенията му с бившата съпруга, при решаването на които се ползват норми от наказателното право. Предвид, гореизложеното както и че ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, Военно-апелативният съд намира определеното наказанието „глоба“ от 1500 (хиляда и петстотин) лв. следва да бъде изменено и на подсъдимия Боянов бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лв. за извършеното престъпление по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. По настоящото дело основният съд законосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 78а НК. Изложените мотиви обаче в тази част са неправилни. Необосновано е посочено като мотив „… тъй като видно от справката за съдимост, приложена на л. 46 от н.д., подсъдимият Б. е осъждан условно за престъпление от общ характер по чл. 212б ал. 1 т. 1 вр. чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 182 ал. 2 НК му е наложено наказание “глоба“ в размер на 300 лв. …“, основанието подсъдимият да не бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. Следва да се има предвид, че деянията по настоящата присъда са извършени преди да са били влезли в сила посочените от първоинстанционния съд две присъди, т.е. към момента на извършване на деянията подсъдимият не е бил осъждан и изискването на чл. 78а ал. 1 б. „б“ от НК е било налице. Трябва обаче да се посочи изрично, че основанието за неприлагането е разпоредбата на чл. 78а ал. 7, предл. 4 НК. Деянията по настоящата присъда са при условията на реална съвкупност (множество престъпления) по чл. 23 ал. 1 НК с деянията по посочените присъди от първоинстанционния съд. В тази насока е и практиката на ВКС в Решение № 178 от 28.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 538/2015 г., III н. о., НК; Решение № 406 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК и Решение № 493 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1574/2014 г., I н. о., НК. Затова присъдата в тази част е правилна, тъй като не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия, а и по своята същност крайният резултат е един и същ със становището на въззивната инстанция. Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия предмет на обвинението. Съществено е единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица от него. Когато съдът приеме, че деянието съставлява престъпление, гражданският иск следва да бъде уважен поради обстоятелството, че е основателен. Законосъобразно предявеният граждански иск в настоящия наказателен процес е приет за съвместно разглеждане. В конкретния случай, първоинстанционният съд, като е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 146 ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК обосновано е установил, че гражданският иск е доказан по основание – чл. 45 от ЗЗД, който изисква всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е виновно поведение от подсъдимия, с което се причинени неимуществени вреди спрямо гражданския ищец. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд, което е определено на гражданския ищец не е справедливо. Следва да се има предвид, че обезщетението за нанесени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост и същото не е наказание за гражданския ответник. В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил, че подсъдимият е пенсионер с размер на пенсията от 500 лева (л. 360, н.д.), както и че следва и да полага грижи и да издържа своето малолетно дете С. Б. независимо, че не живее в едно домакинство с него. За претърпяното унижение от отправените обиди към гражданския ищец по справедливост настоящата инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде изменена и сумата от 2000 лв. следва да бъде намалена, като подсъдимият бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева неимуществени вреди. За разликата до 5000 лева размерът на гражданския иск не е доказан по размер, поради което правилно първоинстанционният съд не го е уважил. С оглед намаляване на размера на гражданския иск следва да бъде намалена и сумата, която следва подсъдимият да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт от 80 лв. на 50 лева, която сума е минимална предвидена в чл. 2 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Частният тъжител и граждански ищец В. Д. П. е упълномощила повереник – адвокат Д. И. К. от ВАК-Договор за правна помощ и съдействие № 000005336 от 28.02.2016 г. (л. 12, в.н.ч.х.д.), който да я представлява пред настоящата инстанция. Направила е разходи в размер на 2000 (две хиляди) лева за повереника, който се е явил и е защитил правата й пред въззивния съд. За тези направени разходи пред настоящата инстанция, подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на частния тъжител и граждански ищец. В останалата част присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При служебната проверка по чл.314, ал.1 НПК въззивната инстанция констатира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на страните. По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 3/13.01.2016 г. по нчхд № 97/2015 г. по описа на Софийския военен съд, като: - ПРИЗНАВА бивш сержант С.В. Б. от военно формирование ХХХ - С. за НЕВИНЕН да е изпратил текстово съобщение на 19.10.2013 година с обидно съдържание на частната тъжителка и граждански ищец В. Д. П. и го ОПРАВДАВА в тази част по обвинението по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. - НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание, като определя наказание „глоба“ от 1000 (хиляда) лева на подсъдимия С. В. Б.. - НАМАЛЯВА размера на уважения гражданския иск за неимуществени вреди на гражданския ищец В. Д. П., като ОСЪЖДА подсъдимия С. В. Б. да й заплати сумата от 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА за престъплението по чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, а в останалата част до пълния размер на сумата 5000 (пет хиляди) лева го отхвърля като недоказан. - НАМАЛЯВА размера на присъдената в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения гражданския иск за неимуществени вреди, като ОПРЕДЕЛЯ 50 (ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА. На основание чл. 189 ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. В. Б. да заплати на частния тъжител и граждански ищец В. Д. П. сумата от 2000 (ДВЕ ХИЛЯДИ) ЛЕВА, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg