мотиви 1
27-07-2016

 

Изрично следва да бъде посочено, че при вземане на кръвните проби и изготвянето на химическите експертизи стриктно е спазена Наредба № 30 от 27.06.2001 год., за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, което означава, че е спазен надлежния ред, предвиден в разпоредбата на чл. 3436 ал. 1 от НК.

 

13

Всичко това са обективни данни (както се изразяват експертите по комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза), които са налични по делото и не могат да бъдат изменяни със субективни данни - свидетелски показания.

Всички тези доказателства се допълват и потвърждават от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена на досъдебното производство (л.55-58, дос.пр.) и потвърдена в съдебно заседание пред първата инстанция от д-р Л. (съдебен протокол от 16.06.20105 г. стр. 11, нохд № 113/2015 г. на ВС-София, л. 50), откъдето се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на поде. П. А. към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие е била 1,9 промила. Тази концентрация на етилов алкохол в кръвта отговаря на средна степен алкохолно опияняване.

Като допълнение и в синхрон на тези доказателства е и заключението на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза и допълнителна съдебномедицинска и химическа експертиза (л. 17-24, л. 40-44, внохд № 24/2016 г. на Военно- апелативния съд).

Експертите са категорични, че към момента на извършване на пътнотранспортното произшествие поде. П. А. е бил под въздействието на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,9 промила, като същият е бил във фазата на елиминация към момента на вземането на кръвната проба.

В тази насока следва да бъде разяснено, че заключенията на всички експертизи по делото са съотносими и се припокриват, като крайният резултат е един и същ, че подсъдимият П. С. А. е бил под въздействие на алкохолно опияняване към настъпване на пътнотранспортното произшествие с концентрация на алкохол в кръвта 1,9 промила.

Съдът изцяло даде вяра на тези експертизи, тъй като те са всестранни, обективни и се допълват една с друга. Заключенията отговарят на обективните находки, констатирани по делото.

За настоящата инстанция няма съмнение, че подсъдимият А. е управлявал лекия автомобил Ф.***” с рег. № ***, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда.

В тази насока настоящият съд констатира, че са нелогични обясненията на подсъдимия А., че в процесната вечер не е употребил алкохол, т.е. преди инцидента.

Бил е поканен и е празнувал рожден ден, който специално е бил отложен с няколко дни, както и че се е падало вечерта, точно срещу Трифон Зарезан - празник, който е характерен с употребата

 

14

на алкохол - вино. Празнуването на тези два празника са допълнение към посочените по-горе доказателства, че в процесната вечер се употребявало алкохол (свид. В. Г., пряк участник и инициатор на тържеството, няколко часа след инцидента е бил под въздействието на алкохола и е имал 1,6 промила алкохол в кръвта).

Другият основен въпрос, който оспорва защитата на подсъдимия А. е, че същият не е управлявал процесния автомобил.

Настоящата инстанция намира това твърдение за неоснователно и непотвърдено от доказателствения материал.

Въззивният съд намира обясненията, дадени от подсъдимия, че не е управлявал моторното превозно средство за неверни.

На първо място следва да се вземе предвид заявлението, което е направил свид. В. Г. пред полицаите Т. Г. и Р. В.. Те са категорични, че свидетелят В. Г., който е бил адекватен след инцидента и пред тях е заявил, че лекият автомобил е бил управляван не от него, а от „П.“, т.е. от подсъдимия П. А.. Това те го потвърждават както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Тези свидетели не са заинтересовани от изхода на делото и техните показания могат да бъдат възприети изцяло като обективни и непротиворечащи. Още повече, че те се допълват и от другите доказателства, събрани по делото.

В тази насока и с оглед коментирането на техните показания те са категорични, че подсъдимият А. непосредствено след инцидента е имал неадекватно поведение и е казал няколко различни взаимно противоречащи си версии относно „отнемането на колата от неизвестни лица“. Отначало е заявявал, че ключовете са били взети от ръката му, после от контактния ключ, появили са се от различни места и т.н. Всичко това е дало основание на свидетелите (полицаите) да се усъмнят в достоверността на обясненията, които дава. Още повече, че същите са с дългогодишен опит и служба в МВР и за пръв път им се случва, както те заявяват, да бъде открадната кола, като с нея бъде отвлечено и лице на предната дясна седалка.

Следва да се отбележи, че въпреки това те са изпълнили служебните си задължения, като са уведомили дежурния. Били са извикани и допълнителни полицейски сили и е бил предприет обход на района с цел „издирване на извършителите“, както е твърдял подсъдимия А., но не били забелязани никакви лица по време на тези действия.

 

15

Нелогично е поведението на подсъдимия А., който е в млада възраст, занимаващ се активно със спорт (бойни изкуства и футбол), работещ в НСО като охранителен работник, с атлетическа фигура (ръст 183 см и тегло 83 кг), на който след като „противозаконно са му отнели леката кола“, е хукнал след нея, вместо да подгони другото „неизвестно лице“ и да го задържи, както е бил инструктиран и обучаван при изпълнение на служебните си задължения.

Не е вярно твърдението на защитата на подсъдимия, че цялата кола е била в кръв и всичко е било опръскано с нея, но по подсъдимия А. не са констатирани кървави петна, поради което същият не бил управлявал автомобила.

Това е защитна теза, която не се потвърждава от доказателствата събрани по делото. Свидетелят В. Г. е имал разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, разкъсно-контузна рана на долната устна на устата и разкъсно- контузна рана на брадичката. В медицинското заведение му било направено рентгеново изследване, антитетанична профилактика, тоалет и шеф на нараняванията, след което е бил освободен. От тези наранявания не може да се направи извода, че всичко е било в кръв, още повече, че видно от протокола за оглед на местопроизшестивето и фотоалбум към него (л. 4-16, дос. пр.) не се виждат и не са констатирани големи следи от кръв. Констатирано е само едно петно на предната дясна седалка до скоростния лост, от което е иззет биологичен материал (видно от последната снимка на фотоалбума).

Тази защитна теза не се потвърждава и е в противоречие с другите доказателства, събрани по делото.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите на защитата: свид. Я. М. и свид. Е. Г., както и частично в показанията на свид. В. Г..

Свидетелят Я. П. М. е близък приятел с подсъдимия, познават се от деца и заедно са спортували и тренирали. Същият твърди, че въпросната вечер е бил на събирането и не е видял подсъдимия да употребява алкохол. Тези негови показания не могат да бъдат възприети като верни и обективни, тъй като същият е заинтересован от изхода на делото и се стреми чрез тях да защити своя приятел. Още повече че същите противоречат със събрания доказателствен материал и не са в синхрон със обективно намерените и констатирани данни.

Свидетелят Е. Г. е роднина на подсъдимия по права линия и му се пада дядо. Същият е заинтересован от изхода на делото и се стреми да защити своя внук. Показанията му са

 

16

нелогични и непоследователни. Неестествено е твърдението му, че си криел алкохола от съпругата в колата на подсъдимия. Неговите показания се разминават и с обясненията на подсъдимия, който е заявил, че непосредствено след инцидента в лекия автомобил е имало шишета с вода, кока кола и други, като той е пил от бутилката с кока кола, а свид. Е. Г. заяви пред съда, че колата е била изчистена изцяло и в багажника имало само една бутилка от кока кола.

Освен това, подсъдимият А. заявява, че колата му е била използвана от неговия роднина, за да ходи на риба с нея. Самият свидетел Е. Г. заяви, че няма риболовен билет и бил „пишман рибар“. В лекия автомобил на внука си не е държал въдици и други рибарски принадлежности, което дава основание, че този автомобил не е използван от свид. Е. Г., за да ходи на риболов.

В тази насока е и заключението на допълнителната съдебномедицинска и химическа експертиза, че употребата на смесеното количество алкохол (уиски „Блек рам“ и кока кола) при употребата му не може да не бъде усетено от подсъдимия А., и че не отговаря на съдържанието на кока кола. При посочената от свидетеля Е. Г. концентрация на алкохол в бутилката, ако подсъдимият е пил от нея „... ще доведе до усещане в устната кухина и горната част на храносмилателния тракт за употреба на алкохол (специфичен привкус, парене), както и до усещането за променен вкус на безалкохолната напитка кока кола, който допълнително ще бъде променен от намаленото съдържание на въглероден диоксид - на практика напитката няма да е газирана, което силно променя вкусово-обонятелния отговор...“ (л. 43, внохд №24/2016 г. на Военно-апелативния съд).

Но дори и при посочените от свид. Е. Г. количества алкохол, които е сложил в бутилката от кока кола и ако подсъдимият ги е бил изпил непосредствено след инцидента, то неговите резултати за наличието на алкохол в кръвта са несъотносими с констатираното от кръвната проба - 1,3 промила. Последващото химическо изследване, където е констатирано 1,1 промила правилно експертите отговарят, че това се дължи на изветряване на изследвания материал, който е бил приблизително след 3 месеца.

Всичко това даде основание на настоящата инстанция да не даде вяра на тези двама свидетели.

Съдът не даде вяра частично в показанията на св. В. Г. относно обстоятелството, което е заявил пред първоинстанционния съд, че не си спомня какво е казал пред

 

17

 

двамата свидетели полицаи, че подсъдимият А. е управлявал автомобила по време на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Това е негова защитна реакция и същият като приятел на подсъдимия в един по-късен момент се стреми в тази част „да забрави“ или „да не си спомня“ какво е заявил пред органите на реда. Още повече, че същите са категорични, че същият е бил контактен, адекватен и не е бил под силен стрес, както и че собственоръчно е писал сведение, където е заявил това обстоятелство (л. 19, дос. пр.), както и че получените наранявания не са по вид и степен такива, че да водят до загуба на съзнание.

Предвид изложеното, настоящата инстанция отмени първоинстанционната оправдателна присъда и призна подсъдимия мл.серж. П. С. А. за виновен в това, че на 14.02.2015г. около 2.30 часа в град София управлявал моторно превозно средство Ф.***“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред, с което от субективна и обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази:

Смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и сравнително младата възраст на подсъдимия.

Отегчаващи вината обстоятелства:           концентрацията на

алкохол в кръвта по време на управляване на моторното превозно средство - 1,9 промила, което е значително над 1,2 промила - изискуема норма за осъществяване на фактическия състав, упоритостта при извършване на престъплението, както и дадените неверни данни, които са довели до мобилизиране на допълнителни полицейски сили за извършване обход и оглед на целия район на произшествието, с което е осъществен значителен разход на физически сили и държавни средства, уронване престижа на институцията НСО, в която работи и формиране на негативно отношение към същата.

Законодателят е преценил, че престъпленията по чл. 343б от НК са с по-висока степен на обществена опасност и по-висока степен на обществена нетърпимост, поради което през 2015 г. измени Наказателния кодекс и предвиди по-тежка санкция - лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева, за извършването на този вид престъпления.

 

18

 

При лек превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода по чл. 343б ал. 1 НК пет месеца лишаване от свобода.

От гледна точка на приложение на материалния закон, действащ към момента на извършване на престъпното деяние настоящата инстанция намери, че то е осъществено, когато разпоредбата на чл. 343б ал. 1 от НК е била в редакцията й от ДВ бр. 50/1995 г., където се предвиждало наказание лишаване от свобода до една година. Същата се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2 ал. 2 от НК, поради което съдът я приложи при определяне на наказанието.

Съдът, като взе предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младостта на подсъдимия и обстоятелството, че това е изолиран случай в живота му, намери, че не е необходимо същият да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода, поради което приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, с минималния изпитателен срок от три години.

По този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието - индивидуалната и генерална превенция, предвидени в чл. 36 от НК.

С оглед задължителната разпоредба на чл.343г вр. чл.37 ал. 1 т. 7 от НК, Военно-апелативният съд лиши подсъдимия А. от право да управлява МПС за срок от две години. Този срок е достатъчен и не следва да бъде прилаган максималният, предвиден от закона.

По делото са направени разноски в размер на 828,24 (осемстотин двадесет и осем лева и двадесети и четири стотинки) лева:     130,00 лв. на досъдебното производство, 80,00 лв. пред

първата инстанция и 618,24 лв. пред въззивната инстанция, поради което съдът осъди подсъдимия да ги плати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

В частта относно веществените доказателства присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което беше потвърдена от настоящата инстанция.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Мотивите се изготвиха на 27.07.2016 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg