Решение
18-05-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 18.05.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора подп. НИВЕЛИН НАЧЕВ разгледа наказателно от общ характер дело № 27 по описа за 2016г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалба на на адвокат В. Х. – защитник на подсъдимия младши сержант И. Г. Т. от *** – В. Т., срещу присъда № 257/27.11.2015 г. по НОХД № 257/2015 г. на Софийския военен съд. С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 15.10.2014 в *** – В. Т. извършил непристойни действия грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещите Ж. Д., Й. Д. и В. Б., като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл. 379а и чл. 54 от НК го е осъдил на 3 (ТРИ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА УСЛОВНО, с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 5 (ПЕТ) ГОДИНИ. Съдът се е произнесъл и по деловодните разноски. В жалбата и в пледоариите пред настоящата инстанция се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изтъква се довод, че действията на подсъдимия не са били насочени към грубо нарушаване на войсковия ред, нито към изразяване на явно неуважение към войнската чест и достойнство на посочените военнослужещи. От субективна страна е имал съзнанието, че се е шегувал с посочените курсанти, не е имал намерение да нарушава войсковия ред, нито да изразява явно неуважение към войнстата им чест и достойнство. Първостепенният съд не е извършил правилна преценка на обществената опасност на деянието на подсъдимия. Налице били предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Т. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 379а от НК. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва де се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 15.10.2014 година, след вечерна проверка, курсантите Б., Т., Д. и Д. се прибрали в спално помещение № 417. Легнали си, като ползвали мобилни телефони и компютри. В спалното помещение при тях влязъл подсъдимият младши сержант Т., по това време на длъжност „Командир на отделение“ на III взвод, 1-ва рота, който по заместване изпълнявал и задълженията на „Командир на 1-ви взвод“. На нощното шкафче на курсант Т. имало хартийка от използван хранителен продукт. Т. му разпоредил много бързо да изхвърли боклука в коша, който се намирал извън спалното помещение. Т. изпълнил разпореждането, върнал се в спалното помещение и си легнал. Легнали си и останалите курсанти в спалното помещение. След около 10 минути подсъдимият се върнал в същото спално помещение. Видял че обвуките – тип „кубинки“ на четиримата курсанти са вътре в спалното помещение, а съгласно правилата трябвало да ги съхраняват в гардероби извън помещението. Тогава наредил на курсант Д. да изнесе първо своите обувки, а след това и обувките на останалите трима. Разпоредил му да изнесе обувките като си пъхне цялата ръка вътре в тях, а не държейки ги с два пръста, което Д. сторил. После подсъдимият разпоредил на Д. да се изкъпе, което последният направил. Попитал останалите курсанти дали са се къпали същата вечер. Тогава курсант Д. поискал от подсъдимия разрешение да се изкъпе и той, на което младши сержант Т. му отговорил с насмешка: „Не влизайте да се къпете заедно, че не ви знам наклонностите, да не вземе да Ви хареса“. След няколко минути, когато курсант Д. се изкъпал и излязъл от банята по хавлия, подсъдимият му отдал команда „на ляво“, заповядал му да си вдигне дясната ръка, като разпоредил на курсант Д. да помирише под мишницата на Д., за да провери, дали последният се е изкъпал с шампоан. Д. отказал да изпълни разпореждането, което възприел като унизително. Тогава Т. повторил разпореждането и курсант Д. се видял принуден да го изпълни. После курсант Д. започнал да се облича, като междувременно двамата свидетели и подсъдимият започнали разговор кой, как и къде се обезкосмява. Тогава подсъдимият взел запалка, запалил я и приближил пламъка към крака на курснат Д.. Последният инстинктивно се отдръпнал, за да не запали подсъдимия космите по крака му. В този момент Курсант Б. попитал подсъдимия дали задължително следва да се изкъпе и подсъдимият потвърдил заповедта си. После подсъдимият попитал курсант Б., дали някога му е чупен носът и дали е правил любов с мъж. Б. отговорил със „Съвсем не“. Тогава подсъдимият го попитал: „А искаш ли?“, на което свидетелят отговорил със „Съвсем не“. Подсъдимият му казал: „Тогава млъкни“, след което напуснал помещението. Впоследствие, по сигнал на четиримата курсанти от спално помещение № 417 била извършена проверка по случая и той бил докладван на военната прокуратура. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил неправилен извод, че е налице съставът на престъплението по чл. 379а от НК. Няма спор, че действията на подсъдимия са в нарушение на разпоредбите на чл. 110 т. 6 и на чл. 112 т. 5 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, относно военната етика между военнослужещите, което обаче не означава непременно, че войсковият ред е нарушен грубо. Отдадените от подсъдимия разпореждания към четиримата курсанти, в качеството им на техен началник не са изцяло неправомерни. Правомерни са били разпорежданията му курсант Т. да изхвърли боклука, да се изнесат обувките от спалното помещение и дори свидетелите да се изкъпят. Друг е въпросът, че тези разпореждания са били съпроводени с думи и действия с унизително съдържание към курсантите Б., Т., Д. и Д.. Такива действия са отдаването на командата „наляво“ към курсант Д., докато същият е бил по хавлия, насочване на запалена запалка към крака му без да го изгори, разпореждането към курсант Д. да помирише мишницата на курсант Д., поставянето под съмнение на нормалната сексуална ориентация на Д. и Д., а също и тази на курсант Б.. Това сочи на едно негативно, субективно личностно виждане и оценка на подсъдимия младши сержант Т. към пострадалите Б., Т., Д. и Д., които лично са възприели неговите действия. От цялостното поведение на подсъдимия е очевидно, че той е целял точно това, а не да нарушава грубо войсковия ред. Обидата е съзнаталено и целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Тя е престъпление засягащо чувството за лично достойнство и цели негативна промяна в самооценката на пострадалия. Настоящият случай е точно такъв и с действията си подсъдимият е осъществил именно това престъпление. Когато извършените действия не нарушават грубо войсковия ред, а чрез тях се цели само да се нанесе обида на отделен военнослужещ или военнослужещи ще е налице престъпление по чл. 378, а не такова по чл. 379а от НК. (в този смисъл е решение № 612/24.11.1986 г. по н.д. 624/1986 г. на ВС на РБ – Военна колегия). Подсъдимият Т. е бил началник на четиримата пострадали, предвид длъжността, която е заемал. Следователно деянието е извършено от началник срещу подчинени, което е престъпление по 378 ал. 2 от НК. Това налага деянието на Т. да бъде преквалифицирано от такова по чл. 379а от НК в такова по чл. 378 ал. 2. За последното законът предвижда наказание до три години. Подсъдимият не е осъждан за престъление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от НК. Ето защо същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди лева). В частта и по разноски, присъдата на първостепенния съд следва да бъде потвърдена. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид горно и на основание чл. 337 ал. 1 т.т. 2 и 4 и чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 257/27.11.2015 г. по НОХД № 257/2015 г. на Софийския военен съд като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия младши сержант И. Г. Т. от такова по чл. 379а в такова по чл. 378 ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди лева). ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg