Мотиви
19-07-2016

 

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

 

С решение № 4 от 18.03.2016 г. по АНД № 9 по описа на съда за 2016 г. състав на Военен съд – гр. Сливен е признал обвиняемия капитан І –ви ранг Д. С. П. от в.ф. …– Б. за виновен в това че:

 

За времето от 20.12.2012г. до 29.08.2013г. на територията на в.ф. … – Б. в условията на продължавано престъпление, не изпълнил задълженията си по служба съгласно т. 5.4.11 от заповед № 3/01.11.2012 г. и т. 11 от заповед № 4/01.11.2012 г. на командира на в.ф. … - Б. – да организира пропускателният режим на български граждани, влизащи на територията на пункт за базиране – Б. при стриктно спазване на условията и реда указани в заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на Министъра на отбраната, като седем пъти (на 20.12.2012 г.; на 31.01.2013 г. – два пъти; на 09.05.2013 г.; на 20.05.2013 г.; на 09.07.2013 г. и на 29.08.2013 г.) разрешил на гражданското лице К. К. С. да влиза на територията на военно формирование … – гр. Б.  под претекст, че инсталира система за видеонаблюдение в склад за ГСМ на военно формирование … – гр. Б., без да поиска задължителното в този случай, съгласно разпоредбата на т.2.1.1 от заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на Министъра на отбраната, за съгласуване на посещенията му, нито със служителя по сигурността на информацията, нито с директора на Териториална дирекция – Б. на Държавна агенция „Национална сигурност”, като в резултат на това да е причинил по непредпазливост вредни последици, изразяващи се в създаване на предпоставки за посегателство върху гориво, собственост на военно формирование … – гр. Б. – престъпление по чл. 387, ал. 4 предложение 1, вр. ал. 1, предложение 2, вр. чл. 26 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като го оправдал за обвинението касаещо деянието на 28.03.2013 г.

 

Недоволен от това решение обвиняемият в срок обжалва решението на съда чрез защитника си адв. Й. Д. от АК – Б.. Последният в допълнителното си изложение навежда доводи на „неправилност” на решението, като сочи, че е необосновано, липсвали гласни доказателства, а били налице само писмени такива, които са изготвени обаче от лице осъдено с влязла в сила присъда – ст. П. от същото в.ф., че местата на пропускане на цивилни лица не касаели административната част, а техническата такава и че издаваните пропуски били издавани с оглед индивидуалното посещение на цивилните лица, а не системно, за което имало друг законов ред. Защитата навежда и доводи за нарушение тълкуването и приложното поле на материалния закон, както и причинната връзка между действията на обвиняемия и настъпилия вредоносен резултат.

 

В съдебно заседание защитата на обвиняемия и самият обвиняем молят да бъде произнесено решение, с което обв. П. да бъде оправдан.

 

Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителната теза и иска потвърждаване на осъдителното решение.

 

Съставът на съда след като обсъди събраната доказателствена съвкупност, осъдителното решение на състав на Военен съд – Сливен и в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК, прецени, че жалбата на обвиняемия капитан І-ви ранг Д. П. е основателна, поради което отмени решение № 4 от 18.03.2016 г. по АНД № 9/2016 г. в осъдителната му част и постанови ново решение, с което оправда изцяло обвиняемия поради липса на престъпление.

 

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Със заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на министъра на отбраната на Република България, бил определен реда за посещение на български и чуждестранни граждани в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия. В т.2.1.1 от същата изрично било указано, че при посещение на български или чуждестранни граждани, които не притежават валидно разрешение за достъп до класифицирана информация, искането за посещение предварително следва да се съгласува със служителя по сигурността на информацията в организационната единица на разрешаващия и с директора на съответната териториална дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност”.

 

Със заповед на командир на в.ф. … – Б. № 3 от 01.11.2012 г. в т. 5.4.11, командира на формированието е делегирал права за възлагане на правомощия и разпределение на функции, на обвиняемия П., да организира и контролира пропускателния режим в поверения му пункт за базиране. Със заповед № 4/01.11.2012 г. на командира на същото формирование, в т. 11 било указано пропускателният режим в пунктовете за базиране да бъде организиран от съответните командири, като посещенията на граждани във военните формирования на военноморска база да се организират при условията и реда указан в заповед № ОХ-968/29.12.2011 г. на министър на отбраната.

 

През периода от 20.12.2012 г. до 29.08.2013 г. обвиняемият П. като командир на в.ф. … – Б., не изпълнил задълженията си по служба, визирани в т.5.4.11 от заповед № 3 и в т. 11 от заповед № 4 и двете от 01.11.2012 г., като разрешил седем пъти да бъде пропуснат в територията на формированието гр. л. К. К. С. - съответно на датите 20.12.2012 г., 31.01.2013 г. – два пъти, 09.05.2013 г., 20.05.2013 г., 09.07.2013 г. и 29.08.2013 г. Това разрешение обвиняемият дал, без да било налице предварително съгласуване със служителя по сигурността на информацията във формированието и с директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” в гр. Б., което било задължително условие за допускането на С. в района на формированието, съгласно разпоредбата на т. 2.1.1 от заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на министъра на отбраната. Гражданско лице С., макар че бил неосъждан, имал криминалистични регистрации за кражба на горива и вещи от МПС, което още повече налагало извършването на съгласуване. С. бил пропускан в района на военното формирование с оглед монтиране на охранителни камери в района на ГСМ и в резултат на тези посещения били създадени предпоставки за нерегламентиран достъп до горива собственост на формированието. В това се изразявали и причинените по непредпазливост от П. вредни последици.

 

Така приетата фактическа обстановка основният съд приел на базата на частични обяснения на обв. П., заповедите на Министъра на МО и на по-горния началник, от справка за ангажираността на обв. П. и най-вече от записите в книгата за пропускане на лица и автомобили в района на поделението, както и от материалите по извършена служебна проверка с протокол рег. № 10123/06.11.2013 г.

 

         Настоящият състав, съд, не се съгласява с направените правни изводи на първоинстанционния съд, най-вече относно съставомерността на деянието, извършено ли е от обв. П. и налице ли е причинно-следствена връзка между пропускането на лицето К. С., присвоителната дейност между него и мичман О. и настъпилите вредни последици.

 

         На първо място обвинението, така както е било внесено в съда с постановление за прекратяване на наказателно производство и налагане на административно наказание е напълно несъстоятелно. Съставът на престъплението по чл. 387 от НК във всичките му разновидности изисква настъпването на реални вредни последици, а в постановлението и впоследствие в решението на състава на Сливенски военен съд се приема, че вредните последици се изразявали „ в създаване на предпоставки за посегателство върху гориво, собственост на в.ф. … – Б.. Само това обстоятелство води до несъстоятелност на обвинението, тъй като няма престъпление.

 

На второ място в решението си основният съд приема, че обв. П. под формата на продължавано престъпление за времето от 20.12.2012 г. до 29.08.2013 г. на седем пъти бил нарушавал съответни министерски заповеди и разрешавал на цивилното лице К. С. да влиза на територията на формированието, без да било съгласувано със служителя по сигурността на информацията, нито с директора на Териториална дирекция – Б. на Държавна агенция „Национална сигурност”. Прави впечатление от приложените по делото съдебни споразумения, че мичман Г. О., гр.л. К. С. и мичман А. П. П. са осъдени за деяние извършено на 16.10.2013 г. за престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 201, вр. чл.391, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Следват два основни извода – че към инкриминирания период, за който е търсена отговорност от обв. П. няма настъпили вредни последици, т. е. по отношение на к-н І-ви ранг П. обвинението е несъстоятелно, тъй като липсват вредни последици. Вторият извод касае причинно-следствената връзка между деянието на тримата осъдени и действията на обв. П. – няма такава връзка. Тримата осъдени са действали като подбудители / за С./ и съизвършители по между си /О. и П./. Действията им не касаят въобще пропускателния режим във в.ф. … – Б., за което се търси някаква отговорност на обв. П., която не е в причинно-следствена връзка. Налице е един предварителен сговор между тримата осъдени, една организация, която в крайна сметка е довела до присвояването на съответно количество гориво.

 

         На трето място от материалите по делото се установява, че въпросният л. а. „Р. …” с рег. № … бил пропускан многократно от различни лица даващи дежурство на КПП, включително автомобилът е влизал и като лично превозно средство на служители от формированието. Осъденият С. в изпълнение на съвместна престъпна дейност е монтирал два скрити допълнителни резервоара за гориво и в които било слагано присвоеното гориво. Това обстоятелство по никакъв начин не може да ангажира наказателната отговорност на к-н І-ви ранг П., който стриктно е прилагал съответните министерски заповеди, но които не са се изпълнявали от подчинените му служители – примерно капитан І ранг Р. Н., на когото конкретно е било възложено да контролира пропускателния режим. Обв. П. не е знаел, а и не е могъл да знае за извършената присвоителна дейност. В противен случай следва да е съизвършител на тримата осъдени, но по делото няма такива доказателства за такава дейност.

 

         На четвърто място, както от гласните доказателства, така и от писмените такива /включително и от представените и приети от настоящия съд писмени доказателства/, се установява, че осъдените О. и П., а и не само те, не са отразявали правилно в нарочната книга на КПП, кой и на какво основание е пропускал въпросния лек автомобил, както и осъдения К. С.. Не могат да се оборят по какъвто и да е начин обясненията на к-н І-ви ранг Д. П., кога и по какъв повод е давал разрешение за влизането на въпросното лице – К. С., а именно е давал разрешение за много по-малко случаи и то по конкретни поводи, което не е в нарушение на министерските заповеди, като не се касаело за системно влизане, за което се изисквало изготвянето на предварителен списък и предварително съгласуване със служител по сигурността и становище на Директора на Държавна агенция „Национална сигурност” – гр. Б.. Съставът на първоинстанционния съд учудващо дава вяра на част от обясненията на обв. П., като не обосновава, защо не дава вяра на останалата част от обясненията му. Тъкмо обратното, в обясненията си обв. П. последователно и обективно дава обяснения и точно заявява кога и на какво основание е дал разрешение за пропускането на гр.л. К. С. във формированието, но за тези разрешения липсва нарушение на съответните заповеди от страна на обвиняемия.

 

Не на последно място е и обстоятелството, че и гр.л. К. С. към инкриминирания период не е бил осъждан и е бил с чисто свидетелство за съдимост.

 

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото е констатирал, че на 28.03.2013 г. няма доказателства обв. П. да е дал разрешение за пропускане на лицето К. С., поради което го е оправдал в тази част на обвинението.

 

Пред настоящата инстанция няма протест в тази част, въпреки, че жалбата на обвиняемия засяга и това обвинение. Поради това настоящият състав на въззивния съд се произнесе, като потвърди решението на първоинстанционния съд в тази част.

 

         От всичко изложено настоящият състав единодушно стигна до извода, че обв. капитан І-ви ранг Д. С. П. не е извършил престъплението по чл. 387, ал. 4, предложение 1-во, вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 26 от НК, поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение.

 

         При разглеждане на делото не са направени разноски и пред двете инстанции.

 

         По изложените съображения настоящият състав постанови решението си.

 

 

 

 

 

         Мотивите са изготвени на 19.07.2016 г.

 

 

 

 

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg