Мотиви
30-11-2016

МОТИВИ:

 

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия с-на И. Г. В. от военно формирование …-Б. за виновен в това, че в периода от 12. 09. 2011 г. до 10. 12. 2014 г., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи – договори за наем, молби-декларации, заявления-декларации и декларации за гражданско, служебно, семейно и имотно състояние (Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-22/16. 07. 2010 г. на Министъра на отбраната на РБ за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живият при условията на свободно договаряне), получил без правно основание чуждо движимо имущество- компенсационни суми за ползване на жилище при условията на свободно договаряне в размер на 2 760.00 лева, собственост на военно формирование …-Б., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1  НК и чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с пет години изпитателен срок. 

Подсъдимият с-на В. е осъден да заплати на гражданския ищец военно формирование …-Б. сумата от 2 760.00 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12. 09. 2011 г. до окончателното и изплащане, а на държавата 110, 40 лева държавна такса.

На основание чл. 189, ал. 3 НК съдът  е осъдил подсъдимия  да заплати на държавата направените деловодни разноски в размер на 365 (триста шестдесет и пет) лева.

Съдът се е разпоредил с веществените и писмените доказателства по делото.

В жалбата на подсъдимия, в допълнението към нея и в пледоарията на защитата  в съдебно заседание  са изложени доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както при изготвянето на обвинителния акт, така и в съдебната фаза на процеса и при постановяване на присъдата. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна, тъй като деянието на подсъдимия не осъществява признаците на престъплението по чл.212, ал.1 НК. Подсъдимият е уведомил жилищната комисия за извършената прехвърлителна сделка на апартамента му в гр.Б., като е представил препис извлечение от Агенция по вписванията при РС Р.. Това обстоятелство изключва наличието на умисъл за измама на длъжностните лица, насочена за получаване без правно основание на компенсационни квартирни пари. След като жилищната комисия е надлежно уведомена за извършената от подсъдимия продажба и му е разрешила получаването на компенсационни квартирни пари, то сумата от 2760 лева не е получена от В. без правно основание. Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са свързани с недостатъци при изготвянето на обвинителния акт, гражданският иск е допуснат за съвместно разглеждане, без да е имало такова искане, неправилно е конституиран  гражданския ищец като страна в процеса, в мотивите на съда липсва анализ на събраните по делото доказателства, липсват мотиви в гражданско осъдителната част.

Прокурорът даде заключение жалбата на подсъдимия да се остави без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да се потвърди. По делото не е установено как, кога и по какъв начин справката за промененото имотно състояние е попаднала в документите на подсъдимия, тъй като тази промяна не е описана в нито една неговите заявления декларации. Важното в случая е, че подсъдимият след като е знаел, че не отговаря на условията да бъде картотекиран и съответно, че не е имал право да получава компенсационни суми от МО, той не се е отказал доброволно и не е преустановил тяхното получаване.

Гражданският ищец пледира жалбата на подсъдимия да се остави без уважение, а обжалваната присъда да се потвърди.

При постановяване на присъдата, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият старшина В.  служел във в.ф. …-Б. и живеел в същия град,  където ползвал жилище под наем при условията на свободно договаряне. Той и семейството му не притежавали жилищен имот в гр.Б., а притежаваните от тях недвижими имоти се намирали на територията на  гр.Б.. Пред жилищната комисия във в.ф той подал необходимите документи, с които  кандидатствал да му бъдат изплащани ежемесечно компенсационни пари,  съгласно наредба № Н-22/16. 07. 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, издадена от министъра на отбраната (обн. ДВ, бр. 62/10. 08. 2010 г., изм. ДВ бр. 3 от 11. 01. 2011 г., изм. ДВ бр. 20/11. 03. 2011 г., изм. ДВ бр. 76/30. 09. 2011 г., попр. ДВ бр. 80/14. 10. 2011 г.). Цитираната наредба регламентира и  трето нормативно изискване за отпускане на компенсационни пари- военнослужещият   и семейството му да не са прехвърляли жилищен имот или вила, респективно ателие или гараж, през последните пет години, преди подаването на заявлението-декларация с изключение на кандидатстващите за жилищно помещение в общежитие на други лица освен на държавата или на общината и в случаите на прекратяване на собственост. По силата на същата наредба подсъдимият бил длъжен  при промяна на семейното, имотното състояние, служебното (трудовото) правоотношение и/или в наемното правоотношение в 15-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да подадат ново заявление-декларация до жилищната комисия, в което да посочат променените обстоятелства ведно с необходимите документи.

На 12.09.2011 г. подсъдимият и съпругата му продали собствен апартамент с площ от 56, 77 кв.м., намиращ се в гр.Б.. Въпреки задължението си в 15 дневен срок  да уведоми жилищната комисия във в.ф. за осъществената сделка с недвижим имот, в изготвените от подсъдимия 13 бр.заявления - декларации до жилищната комисия не декларирал извършеното прехвърляне на собствеността върху апартамента в гр. Б.. По този начин подсъдимия чрез използване на документи с невярно съдържание-13 бр. заявления-декларации до жилищната комисия във в.ф. … Б., в които декларирал невярното обстоятелство, че той и членовете на неговото семейство не са прехвърляли жилищен имот на други лица през последните пет години, въпреки че на 12.09.2011 г. е продал апартамент, намиращ се в гр.Б. и е получил без правно основание в продължение на 38 месеца - до 10.12.2014 г. общо сумата 2760 лева, собственост на военното формирование, представляващи компенсационни пари за ползване на жилище под наем при условията на свободно договаряне с намерението да ги присвои.

При така приетата за установена фактическа обстановка, деянието на подсъдимия бивш с-на В. е квалифицирано в престъпление по чл.212, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ  С-НА В. ОТ В.Ф. … Б..

Жалбата на подсъдимия е основателна. Подсъдимият не е извършил престъплението по чл.212, ал.1 НК, поради което бе признат за невинен и оправдан от настоящата инстанция. Въззивната инстанция не отрича  установените от първата инстанция фактически положения, включително и обстоятелството, че въпреки задължението си,  в  нито едно заявление-декларация до жилищната комисия, подсъдимият не е вписал, че е продал апартамента си в гр.Б.. Това обстоятелство, на което се основава обвинителната теза не е достатъчно, за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.212, ал.1 НК. В съответствие с правомощията си по чл.316 НПК Военно-апелативният съд прие  ново фактическо положение, а именно че подсъдимият своевременно е уведомил жилищната комисия за продажбата на апартамента в Б., макар и по начин различен от описания в наредбата. Това ново обстоятелство се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 31.10.2016 г., на които Военно-апелативният съд дава вяра, защото те се подкрепят и от други доказателства. Непосредствено след осъществяване на сделката с апартамента в гр.Б., с-на В. поискал от службата по вписвания към Районен съд Р. справки за осъществените от него и съпругата му сделки с недвижими имоти в периода от 29.03.2002 г. до 11.11.2011 г. В пореден номер 1 на двете справки изрично е посочена и осъществената сделка с апартамента в гр.Б., по която като продавачи са подсъдимият и съпругата му, а като купувач П. Г. Л.. Тези две справки подсъдимият е предоставил лично на адресата им-жилищната комисия във в.ф…. гр.Б.. Не отговаря на истината твърдението на прокуратурата, че незнайно как и кога тези документи са попаднали в делото. Видно от самите справки, те са изготвени  на 11.11.2011 г.   и са предоставени като писмени доказателство още на досъдебното производство по искане на разследващите органи. Това обстоятелство се установява от писмото на военния следовател / л.46, т.2 от ДП/ и съпроводителното писмо/ опис/ на документите, с което главна дирекция „ Инфраструктура на отбраната“ предоставя на разследващите органи архивираните при тях налични документи на жилищната комисия във  военното формирование … Б., касаещи подсъдимия И. Г. В..   Между всичките документи са и въпросните две справки, които са приложени в материалите от досъдебното производство- т.2, л.48. При наличието на тези доказателства Военно-апелативният съд няма основание да не даде вяра на твърдението на подсъдимия, че е уведомил жилищната комисия за извършената продажба на жилището в гр.Б. като им предоставил справките от службата по вписване към РС Р.. Ако тези справки не са били предоставени от подсъдимия на жилищната комисия във военното формирование, то няма как, тези справки да се съхраняват в ГД „Инфраструктура на отбраната“ и тази държавна структура да ги предостави на разследващите органи. Подсъдимият е предоставил справките от РС Р. своевременно в жилищната комисия, защото те са съставени  почти два месеца след осъществяване на сделката- на 11.11.2011 г., но преди датата 18.11.2011 г., когато е извършено следващото картотекиране на подсъдимия. Важното в случая, че когато жилищната комисия е извършила първото картотекиране на подсъдимия, след продажбата на апартамента, нейните членове са били уведомени за сделката. Въз основа на тези нови данни, свързани с продажбата на апартамента  в Б.,  жилищната комисия е била длъжна да вземе ново решение и да откаже последващо картотекиране на подсъдимия и да го лиши от възможността да получава компенсационните суми. Не е случайно, че военният следовател, който е извършил предварителна проверка по случая, в справката приложена на л.135, т.1 от ДП е изразил становището, че следва да бъде образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.387 НК и спрямо всички длъжностни лица- членове на жилищната комисия във военното формирование, което становище не е получило развитие в хода на досъдебното производство. Искането на прокурора в настоящата инстанция за допълнителен разпит на членовете на жилищната комисия, Военно-апелативния съд остави без уважение, тъй като посочените свидетели не са длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на които биха ги уличили в извършване на престъпление.

Действително, във всички подадените от  подсъдимия заявления- декларации до жилищната комисия, след  датата на продажбата на апартамента в Б.-12.09.2011 г., в самостоятелния раздел ІV „Сделки с недвижими имоти“, той не е декларирал продажбата му. Но той все пак е изпълнил задължението си да уведоми, макар и по друг начин, жилищната комисия за това обстоятелство- продажбата на апартамента в Б.. Защо жилищната комисия не е изпълнила задължението си да изключи подсъдимия  от кръга на правоимащите да получават компенсационни квартирни пари е въпрос, чийто отговор подсъдимия не дължи.  Уведомяването на жилищната комисия за продажбата на апартамента в Б., изключва наличието на умисъл в съзнанието на подсъдимия за въвеждане  в заблуждение членовете на комисията. Не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия след като той е уведомил комисията за извършената продажба, макар и по друг начин, а не с вписването на факта на осъществената сделка в подадените от него заявления- декларации. Тези  документи с невписването на факта на осъществената сделка, действително са такива с невярно съдържание. След като подсъдимият е уведомил жилищната комисия за продажбата на апартамента и независимо от това те са му разрешили да получава компенсационни квартирни пари, в неговото съзнание липсва умисъл, че получената сума за целия период в размер на 2760 лв. е без правно основание. Липсващият признак от състава на престъплението води до несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.212 , ал.1 НК. Това даде основание на въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд и вместо нея да постанови нова, с която подсъдимия бе признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.212, ал.1 НК.

Подсъдимият В. действително е продължил да получава ежемесечно компенсационните квартирни пари и след продажбата на апартамента му в гр.Б.. В наказателноправен аспект неговото поведение не е престъпно, защото той не е измамил никого,  уведомил е компетентния орган за новото обстоятелство,  което го изключва от кръга на правоимащите, но независимо от това други длъжностни лица са му разрешили получаването на компенсационните квартирни пари. Наказателна отговорност в случая могат да носят други длъжностни лица, но този въпрос не подлежи на коментар, защото излиза от рамките на настоящия обвинителен акт. Дали подсъдимия  е получил правомерно или не сумите, предмет на настоящето дело са въпроси, които могат да се разглеждат от към аспекта на неоснователното обогатяване, което е институт на гражданското право.

Съдът неправилно е допуснал гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес, тъй като ощетеното юридическо лице нито писмено, нито устно е предявила такава претенция. Независимо от това  въззивната инстанция намира за необходимо да се произнесе и в гражданската част, тъй като по този въпрос се е произнесъл и първоинстанционния съд. Претенцията срещу подсъдимия с-на В. за имуществени вреди в размер на 2760 лв., с оглед на всичко изложено до тук, се явява неоснователен и недоказан.С оглед на това Военно-апелативният съд отмени присъдата и в гражданско осъдителната и част като отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.

Военно-апелативният потвърди присъдата в частта относно разпореждането с писмените и веществените доказателства по делото.

С оглед постановената оправдателна присъда разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

Постановената оправдателна присъда защитава в най-пълна степен правата на жалбоподателя. Това обстоятелство прави безпредметно обсъждането на останалите доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е нарушено правото му на защита. Тук става на въпрос за оплаквания свързани с недостатъците  на внесения обвинителния акт, ощетеното юридическо лице не е подавало граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес, а съдът го е разгледал и уважил, без да има искане за това, неправилно конституиране на граждански ищец  като страна в процеса, в мотивите на присъдата няма никакъв анализ на доказателствата и дори един ред по въпроса за основателността и размера на гражданския иск.

В този смисъл Военно-апелативният съд постанови присъдата си.

Мотивите се изготвиха на 30.11.2016 г.  

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                              

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg