Определение
21-04-2016
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 гр. София, 21.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 38 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по частен протест от заместник на административния ръководител на Софийската военно-окръжна прокуратура и жалба от обвиняемия И. Г. Д. срещу разпореждане от 24.03.2016 г. по нохд № 54/2016 г. по описа на Софийския военен съд. Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК в касационната му фаза. С протестираното и обжалвано разпореждане Софийският военен съд е прекратил съдебното производство по нохд № 54/2016 г. по описа на Софийския военен съд и е върнал делото на прокурора при ВОП-София за допълнително разследване, при което да се отстрани посоченото съществено процесуално нарушение. В протеста срещу посоченото разпореждане се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Развиват се два довода, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. На обвиняемия е била предоставена възможност сам да ангажира защитник, тъй като директорът на ** с писмо от 23.02.2016 г. до директора на Затвора – гр. С. е записал „… при желание от негова страна да бъде осигурен достъп на упълномощен от него защитник…“. Обвиняемият не е пожелал да ангажира защитник, нито е заявил, че няма финансови средства, за да му бъде назначен такъв служебен. Посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 94 ал. 1 т. 6 пр. 2 от НПК се отнася когато „… обвиняемият е задържан…“, а по настоящото дело обвиняемият е затворник, който изтърпява наказание лишаване от свобода. Прави се искане да се отмени разпореждането по делото и същото да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд по реда на Глава деветнадесета и двадесета от НПК. Обвиняемият в своята жалба пред настоящата инстанция твърди, че няма адвокат, но иска да участва заедно с такъв в процесуалните действия. Смята, че делото трябва да се върне на прокуратурата с по-подробни указания, като заявява, че няма пари за адвокат. Военно-апелативният съд, в настоящия състав, след като взе предвид становищата, изразени в протеста и в жалбата, и след като се запозна с материалите по делото намери, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Основателно в разпореждането на първоинстанционния съд се сочи, че след привличане в качеството на обвиняем и предявяване на постановлението за това привличане на редник от резерва И. Г. Д., в протокола му за разпит същият е заявил, че обвинението не му е ясно и желае адвокат (стр.1-8, том ІІ, дос.пр.). Съдът е констатирал, че органите на досъдебното производство не са взели отношение и по делото няма данни на Д. да му е била предоставена възможност сам да ангажира защитник, респективно, ако същият няма финансови средства за такъв да му бъде назначен служебен защитник. От събраните по делото материали настоящата инстанция констатира, че на обвиняемия Д. не му е осигурен защитник-адвокат при провеждане на досъдебното производство. Указанието, дадено от директора на ** с писмо изх. № ВДП-75/24.02.3016 г. (стр. 127, том ІІ, дос.пр.), изготвено на 23.02.2016 г. до директора на Затвора – гр. С., където е записано „… при желание от негова страна да бъде осигурен достъп на упълномощен от него защитник…“ няма данни да е изпълнено и обвиняемият Д. да е уведомен, както и че същото е дадено два дена преди предявяване на разследването на 26.02.2016 г. (стр. 128, том ІІ, дос. пр.). Затова и същото не може да се приеме като довод, че не са нарушени правата на обвиняемия. Не е основателен соченият довод от прокуратурата, че разпоредбата на чл. 94 ал. 1 т. 6 пр. 2 от НПК не се отнася за обвиняемия Д., тъй като той е лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода, а не е обвиняем, който е задържан. Установените обстоятелства сочат на допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с нормативно закрепеното право на защита на обвиняяемия Д. . Разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда задължително участие на защитник, когато обвиняемият е задържан, като нормата е императивна и не допуска изключения. Без значение е направеното на която и да е фаза от производството изрично изявление от обвиняемия (подсъдимия), че не желае адвокатска защита, понеже то е правно ирелевантно. Провеждането на наказателното производство в отклонение на този принцип представлява съществено нарушение на правото на защита, тъй като обвиняемият (подсъдимият) е лишен от възможност за свободно придвижване, което препятства възможността му да реализира ефикасно защитата си (в този смисъл е Решение № 631 от 13.02.2012 г. на ВКС по н.д. № 2781/11 г., Решение № 241 от 25.06.2013 г. на ВКС по н.д. № 708/13г., Решение № 254 от 12.06.2014 г. на ВКС по н.д. № 842/14 г. и др.). В тази насока е и изявлението на обвиняемия Д. , дадено в разпита му като обвиняем, както и в доводите, посочени в жалбата пред настоящата инстанция, че желае адвокат-защитник. Наказателният процес е строго формален и всяко нарушаване на нормите, с които са регламентирани правата на обвиняемия и по-точно правото му на защита е винаги съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия, което е отстранимо. Следва същото да бъде отстранено при допълнителното разследване на досъдебното производство, което е върнато на прокурора. Военно-апелативният съд счита, че дадените указания от първоинстанционния съд са законосъобразни, правилни и като такива следва да бъдат изпълнени изцяло от органите на досъдебното производство. Протестираното разпореждане е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, като жалбата бъде уважена, а подаденият протест, като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3, във връзка с чл. 345, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.03.2016 г. по нохд № 54/2016 г. по описа на Софийския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg