Решение
01-08-2016

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

26

 

                                

 

                               гр.София, 01. 08. 2016 година

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година  в състав:

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР  ФИКИИН

 

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО  СТРАНДЖАНСКИ

 

    полк. ГЕНКО  ДРАГИЕВ

 

 

 

                                                  

 

при секретар Катя Симова

 

и с участието на прокурора    полк. ИВО  ПЕТКОВ

 

разгледа наказателно общ характер дело № 41 по описа за 2016г.

 

докладвано от съдията полк. Странджански,

 

образувано по въззивна жалба на подсъдимата мл. серж. П. С. П.-М. от в. ф.– гр. К., срещу присъда № 16/16.03.2016г. по нохд № 260/2015г. по описа на Софийския военен съд.

 

 

 

         С присъда №16/16.03.2016г. по нохд № 260/2015г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдим младши сержант П. С. П.-М. от в. ф.– гр. К., за виновна в това, че около 01.00 часа на 25.06.2013 г. в Б., чрез употреба на хитрост  и ловкост, влязла нощем в чуждо жилище, собственост на Т. К. Я. – апартамент №, ул. „А. Х.“ №, вход, етаж, поради което и на основание чл. 170  ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр. 3 и 4 от НК я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца. Със същата присъда съдът е признал подсъдимата П.-М. за виновна и в това, че на 25.06.2013 г. в Б., в сградата на Първо РУ „Полиция“, пред надлежен орган на властта – В. С. Б. – старши разследващ полицай във Второ РУ „Полиция“ – Б., за времето от 05.20 часа до 06.45 часа като свидетел по досъдебно производство № 636/2013 г. по описа на Първо РУ „Полиция“ – Б., устно потвърдила неистина – че гражданското лице В. В. Д. от Б. е извършил спрямо нея престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 от НК, поради което и на основание чл. 290 ал.1 от НК я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6/шест/ месеца, което наказание на основание чл. 23 ал.1 от НК е групирал с наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 170 ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр. 3 и 4 от НК и й е определил едно общо наказание лишаване от свобода – по-тежкото от двете, а именно – това от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, условно с 5 /пет/ години изпитатален срок,  като я е признал за невинна и я е оправдал по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК. С присъдата на основание чл. 67 ал.3 вр. чл.42а ал.2 т.2 от НК съдът е наложил на подсъдимата пробационна мярка „задължителни срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок, а на основание чл. 189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 520 лева.

 

         В подадената въззивна жалба от подсъдимата мл. серж. П.-М. се твърди, че присъдата в осъдителната й част е незаконосъобразна, неправилна, и постановена в противоречие с доказателствата по делото, като не се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана изцяло.

 

         Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и иска същата да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение.

 

  Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

 

         С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимата мл. серж. П.- М. е постъпила в редовете на БА на кадрова военна служба на 28.03.2007г. във в.ф.–Б. След това служила във в. ф.–Б., а със Заповед № 232/06.03.2013г. на Началника на ВМА била назначена на длъжност медицинска сестра в Медицински пункт на в. ф.– гр. К., считано от 11.03.2013г., където служи и досега. По време на службата си изпълнявала стриктно и в пълен обем функционалните си задължения. Три пъти наказвана по дисциплинарен ред като военнослужещ. Не е поощрявана. Поради чести отсъствия от работа във връзка с ползвани отпуски за временна нетрудоспособност и за явяване пред съд или пред разследващи органи, командването на военното формирование не разчита на нея при дългосрочни планирания за медицинско осигуряване на учебния процес /графици за осигуряване на стрелби и др./. Разведена, с две деца. Неосъждана. С решение № 8377/04.12.2014 г. на Б. районен съд, постановено по нахд № 1193/2014г. по описа на съда, влязло в законна сила на 01.04.2015г., подсъдимата била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 182 ал.1 от НК, извършено на 26.10.2013г., като на основание чл. 78а НК е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от хиляда лева, която не е заплатила.  Подсъдимата и свидетелят В. Д. се познавали от лятото на 2012г. и установили интимни отношения помежду си. Д. живеел и работел от около 15 години в К. И. При завръщанията си в България понякога отсядал в апартамента, собственост на свидетелката Т. Я., която от 2000 година също живее и работи в К. И. Апартаментът № се намира в Б., ул. „А. Х.“ №, вх., ет. и ключът за него се съхранявал от техен общ познат – свидетеля А. В. А.  На 19.06.2013г. В. Д. се прибрал в България за 10 дни, но не съобщил за това на подсъдимата, тъй като бил решил да прекрати връзката си с нея. В Б. отседнал в апартамента на Т. Я. На 20.06.2013г. подсъдимата му се обадила по телефона, което го изненадало, защото не й бил казвал за завръщането си. Отказал й да се видят, като я излъгал, че в момента пътува за Г. На 24.06.2013 г. Д. посетил бар „Ш.“ в Б. заедно със свидетелката Д. Й., с която се бил запознал през месец март 2013 година. Към полунощ двамата напуснали заведението и си тръгнали с такси. По пътя спрели да купят цигари от денонощен магазин в близост до апартамента, в който бил отседнал Д. Д. Й. влязла в магазина, за да купи цигари. Докато Д. я изчаквал в автомобила, видял, че подсъдимата излязла от същия магазин. Тя също го забелязала, но не се спряла да разговаря с него. Д. изпратил Й. до дома й в кв. Г., след което с таксито се прибрал в апартамента на св. Я. и си легнал. Поради повреда в заключващия механизъм вратата на терасата била отворена. Около 01.00 часа на 25.06.2013 г. той чул, че пред жилищната кооперация спрял автомобил. Това била подсъдимата, която след като същата вечер видяла Д. и Д. Й. заедно, решила на всяка цена да се види с Д. и да му поиска обяснение защо я избягвал. При предходни връщания на Д. в България двамата били посещавали заедно апартамента на Я. и тя познавала много добре местоположението му на първия етаж и обстановката вътре. Малко след това Д. чул гласа на подсъдимата, която го викала. Тъй като не желаел да я вижда, той не се показал и не реагирал по никакъв начин, за да я заблуди, че не е в апартамента. Тогава подсъдимата решила да си послужи с хитрост и ловкост, за да влезе в жилището. За целта отишла до намиращия се наблизо строителен обект, излъгала свидетеля М. Г. И. – охранител на същия, че живее в този блок, но си е забравила ключа за входната врата и му поискала стълба, за да  може да се качи на терасата на апартамента си  и да се прибере в него. Свидетелят И. й повярвал и се съгласил да й даде стълба, тъй като жената изглеждала притеснена. Стълбата обаче била твърде тежка и И. не бил в състояние сам да я носи, поради което подсъдимата помолила двама случайно преминаващи по улицата мъже с неустановена самоличност за помощ. Те пренесли стълбата от строежа до посочената им от подсъдимата тераса на апартамента на първия етаж, собственост на свидетелката Я., в който апартамент се намирал свидетеля Д. Подсъдимата се покатерила  по стълбата и след като стъпила на терасата, свидетелят И. и двамата непознати мъже взели стълбата и я върнали обратно на строителния обект. Междувременно свидетелят Д. усетил, че някой се качва на терасата на апартамента и в един момент видял подсъдимата да прекрачва парапета на терасата. Изненадан от появата й там, той станал от леглото,  излязъл на терасата и видял някой, носещ стълба, да завива зад ъгъла на блока към намиращия се наблизо строителен обект. Д. попитал подсъдимата какво прави там и защо по този начин влиза в апартамента. Подсъдимата обаче влязла пред отворената врата на терасата в апартамента  и започнала да му крещи и да му се кара, че не й обръщал внимание. Той настоял тя веднага да напусне апартамента, но подсъдимата отказала. След като се убедил, че подсъдимата нямала намерение да си тръгне, Д. събрал личните си вещи в куфар и напуснал апартамента без да го заключва. Преди да излезе обаче, подсъдимата взела мобилния си телефон и го заплашила, че щяла да се обади в полицията и да съобщи, че я бил изнасилил, на които заплахи свидетелят не обърнал внимание. Пред заведение „Р.“ Д. взел такси на фирма „“ и отпътувал до вилата на своя приятел свидетеля А. А. в с. П., където пренощувал. Ядосана от нежеланието на Д. да бъде с нея и връзката му със свидетелката Д. Й., подсъдимата решила да му отмъсти.  За целта около 03.45 часа тя се обадила от ползвания от нея мобилен телефон на телефона за спешни повиквания 112 и подала сигнал за извършено спрямо нея престъпление. Сигналът бил приет от главен полицай Б. В. – оперативен дежурен в 01 РУП на МВР – Б., на когото тя съобщила, че „неин познат“ с насилие я въвел в апартамент в Б., на ул. „А. Х.“ №, вх., ет., ап., където я изнасилил. На мястото били изпратени два полицейски автопатрула. Пред свидетеля полицай Д. Н. подсъдимата съобщила трите имена на извършителя – В. В. Д., заедно с описание на външния му вид и облеклото му, както и местата, които посещавал в града. Накев заедно с колегите си проверили околните улици и заведения и след като не открили Д. откарали подсъдимата в сградата на 01 РУП – Б., където я предали в Оперативната дежурна част /ОДЧ/. Полицаите от другия автопатрул останали да запазят местопроизшествието. По повод уведомяването от ОДЧ на дежурния разследващ полицай  В. Б. за полученото съобщение от подсъдимата за извършеното спрямо нея от Д. престъпление от общ характер срещу него започнало разследване и било образувано ДП № 636/2013 г. по описа на 01 РУП–Б., за престъпление по чл. 152 ал.1 пр.2 от НК. За времето от 05.20 часа до 06.45 часа Б. разпит като свидетел-очевидец на подсъдимата М. /л.14-18, т.2, д.п./. Преди разпита тя уведомила подсъдимата за правата и задълженията й като свидетел и за наказателната отговорност за съзнателно потвърждаване на неистина или за затаяване на истина. В разпита подсъдимата категорично заявила пред разследващия полицай, че около 01.30 часа на 25.06.2013 г. В. В. Д. с ЕГН, се съвъкупил с нея, като я принудил към това със сила и заплашване – с насилие я вкарал в посочения апартамент и там, чрез използване на сила и заплахи – скубал й косата, блъскал я в стената, повалил я на пода, хванал я за шията, скърал бельото й, заплашвал я, че ще я убие /ще я заколи/, блъснал я на леглото и като и запушвал устата с едната си ръка, се съвъкупил с нея. Сутринта на 25.06.2013 г. Д. разбрал по телефона от свидетеля А. А. за подадения от подсъдимата сигнал срещу него в 01 РУП–Б., че я изнасилил в апартамента на свидетелката Я. Той веднага се явил в управлението и бил разпитан като свидетел по образуваното срещу него досъдебно производство. На проведената очна ставка по досъдебното производство между Д. и подсъдимата от разследващ полицай М. М. подсъдимата потвърдила показанията си от 25.06.2013 г. като свидетел пред разследващ полицай Б. /л.28, т.2, д.п./. След приключване на разследването ДП № 636/2013 г. срещу свидетеля В. Д. било прекратено с постановление от 16.08.2013 г. от А. Д. – младши прокурор при Районна прокуратура – Б. на основание чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК – деянието не е извършено. Подсъдимата получила копие от постановлението, но не го обжалвала. Младши прокурор Д. като констатирала наличието на данни за извършено престъпление против правосъдието от военнослужещия младши сержант П. С. П.–М. със сигнал вх. № 2113/13.09.2013 г. изпратила по компетентност на Военно-окръжна прокуратура София постановлението за прекратяване, заедно със заверени копия на материалите по ДП № 636/2013 година. От назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.23-24, т.1, д.п./ се установява, че подсъдимата е вменяема – могла е и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

         Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съотвествие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите В. Д., Т. Я., М. И., Д. Й., Д. К.,  А. А.,  А. Ч., Б. В., Д. Н. и др., писма, докладни записки, протоколи за оглед, за очна ставка, фотоалбум, характеристики, служебни картони, нотариален акт и др., комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Фактите по същество не се отричат и от подсъдимата в обясненията й пред първоинстанционния съд като същата е изложила съображения относно мотивите за своите действия и които съображения подробно са обсъдени и обосновано са отхвърлени от първоинстанционния съд като защитна позиция. Ето защо и въззивният съд като намира, че тази така приета за установена от фактическа страна обстановка от първоинстанционния съд е обоснована и правилна, понеже фактическите изводи на съда съответстват изцяло на събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон писмени и гласни доказателства по делото, я възприема изцяло. При тази правилно установена фактическа обстановка съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършените от подсъдимата деяния, а именно, че е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.170 ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр. 3 и 4 от НК, тъй като около 01.00 часа на 25.06.2013 г. в Б. чрез употреба на хитрост и ловкост влязла нощем в чуждо жилище, собственост на Т. К. Я. – апартамент №, вх., ет., ул. „А. Х.“, а така също и състава на чл. 290 ал.1 от НК, тъй като на 25.06.2013 г. в сградата на Първо РУ „Полиция“ – Б., пред надлежен орган на властта – старши разследващ полицай В. С. Б. от Второ РУ „Полиция“ – Б.,  за времето от 05.20 часа до 06.45 часа като свидетел по досъдебното производство № 636/2013 г. по описа на Първо РУ „Полиция“ – Б., устно потвърдила неистина – че гражданското лице  В. В. Д. от Б. е извършил спрямо нея престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 от НК. Законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК като убедително е аргументирал изводите си с изобилно цитираната константна практика на ВКС.  Във въззивната жалба не се излагат конкретни съображения в подкрепа на твърденията за неправилност на атакуваната присъда, а в пледоарията пред въззивния съд по същество подсъдимата и нейната защита преповтарят направените вече възражения пред състава на първоинстанционния съд – относно осъществяването на състава на чл. 170 от НК и на състава на чл. 290 от НК като твърдят, че не е осъществен състава нито на едното, нито на другото престъпление. Тези възражения също са обсъдени много подробно от състава на първоинстанционния съд и аргументирано са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд намира, че съображенията на първоинстанционния съд, с които са отхвърлени посочените възражения на подсъдимата и нейната защита, са обосновани и съответстват напълно на събраните по делото доказателства. По отношение на престъплението по чл. 170 от НК, законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че се касае за осъществен състав на престъпление по чл. 170 ал.2  пр.1 вр. ал.1 пр. 3 и 4 от НК, тъй като подсъдимата е проникнала нощем в чуждо жилище като е употребила за това хитрост и ловкост. Безспорно е установено по делото, че проникването в жилището, собственост на свидетелката Я. и към инкриминирания момент обитавано от свидетеля Д., е станало в тъмната част на денонощието около 01.00 часа на 25.06.2013 година. Категорично е доказано по делото, че подсъдимата е употребила хитрост и ловкост, за да проникне в жилището –  свидетелят М. И., който към този момент е работил като охрана на близкия строителен обект е бил заблуден от подсъдимата, че е забравила ключа от входната врата на жилището си и от чисто човешки подбуди й услужил с висока стълба, за да може подсъдимата през терасата на първия етаж да се прибере у дома си. Очевидни са измамливите действия на подсъдимата по отношение на този свидетел, тъй като същата много добре е осъзнавала, че жилището, в което иска да влезе по този начин, не е нейният дом. Обосновани са в този смисъл и съображенията на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил възраженията й, че е била поканена да влезе в жилището от свидетеля Д. Като допълнение към тези съображения въззивният съд счита за необходимо да добави, че ако свидетелят Д. е искал да приеме подсъдимата в обитаваното от него жилище, същият е щял да й отвори входната врата още когато тя е викала името му от улицата, преди подсъдимата да тръгне да търси стълбата, с която е проникнала на терасата. А за нежеланието на свидетеля Д. да има каквито и да било взаимоотношения с подсъдимата говори обстоятелството, че след като я е поканил да напусне жилището и тя не е сторила това, той си е взел вещите и сам е напуснал обитаваното от него жилище. Ето защо въззивният съд намира, че възраженията по отношение на обвинението по чл. 170 от НК са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. По отношение на обвинението по чл. 290 от НК – изложеното като съображение, че подсъдимата при разпита си като свидетел излъгала от срам от следователката и същевременно била ядосана на свидетеля Д. след като го видяла с друга жена, също е обсъждано подробно от първоинстанционния съд и обосновано е отхвърлено като защитна теза. Въззивният съд приема изцяло изложените съображения от първоинстанционния съд, които се подкрепят по категоричен начин от доказателствата по делото. Много задълбочено първоинстанционният съд е обсъдил действията на подсъдимата – от момента на напускането на жилището от страна на свидетеля Д. до сигнализирането на органите на полицията от страна на подсъдимата изминават няколко часа, което време е било достатъчно същата да осмисли правилно създадената от нея ситуация и да определи разумно последващите си действия като вместо това подсъдимата отново заявява, че е била изнасилена от Д. пред явилите се при нея по повод нейния сигнал служители на полицията. Тези си лъжливи твърдения тя продължава да отстоява и при последвалите процесуално следствени действия – разпита й като свидетел от старши разследващ полицай Б. и проведената очна ставка между подсъдимата и свидетеля Д. Цялостното поведение на подсъдимата сочи не на някакво моментно объркване или моментна емоция, а на целенасочено действие срещу свидетеля Д., мотивирано от желанието й да му навреди заради отказа му да продължи връзката си с нея и заради връзката му със свидетелката Й. Ето защо въззивният съд намира, че и тези възражения на подсъдимата и нейната защита по отношение на обвинението по чл. 290 от НК също са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

         При определянето на вида и размера на наложените на подсъдимата наказания за всяко едно от тези извършени от нея престъпления първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на процесуалния закон необходимите и съобразно принципа за индивидуализация на наказанието  доказателства, преценил ги е правилно поотделно и в тяхната съвкупност като е определил при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за двете престъпления справедливи по вид и размер наказания – лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца за престъплението по чл. 170 ал.1 пр.1 вр. ал.1 пр. 3 и 4 от НК и лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца за престъплението по чл. 290 ал.1 от НК. Законосъобразно съдът е приложил разпоредбите на чл. 23 ал.1 от НК като е съобразил, че в случая всяко едно от престъпленията е осъществено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и мотивирано е отказал да приложи възможностите за увеличаване размера на така определеното общо наказание лишаване от свобода съобразно разпоредбите на чл. 24 от НК. Законосъобразно съдът е преценил правилното приложение на разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК най-вече с оглед задълженията на подсъдимата за отглеждане и грижи към двете й деца. Законосъобразно е приложена на основание чл. 67 ал.3 от НК и пробационната мярка по чл. 42а ал.2 т.1 от НК „задължителни срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок. Оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания с оглед размера на наказанията лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл. 66 от НК, съответно по чл. 67 ал.3 от НК са неоснователни. Първоинстанционният съд е съобразил чистото съдебно минало на подсъдимата, семейното й положение, което е тежко – разведена с две малки деца, сравнително добрата служебна характеристика – макар и наказвана, същата е изпълнявала стриктно и в пълен обем функционалните си задължения, които обстоятелства мотивирано са му дали основание да определи размера на наложените наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и да обоснове отлагането на изпълнението на тези наложени наказания лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК. Същевременно съдът правилно е преценил и упоритостта, която е проявила подсъдимата при осъществяването на тези престъпления, а така също и обстоятелството, че освен, че е наказвана по дисциплинарен ред, същата е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 182 ал.1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК и е било наложено административно наказание глоба в размер на сумата хиляда лева по нахд № 1193/2014 г. на Б. районен съд, което е дало основание правилно да определи изпитателния срок в този размер. Поради това и тези възражения като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

 

         При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

         По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/16.03.2016г. по нохд № 260/2015г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

 

         РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg