Решение
29-06-2016
РЕШЕНИЕ № 23 гр. София, 29.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в открито при секретар Теодора Спасова с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ разгледа въззивно административно наказателно дело № 42 по описа на Военно-апелативния съд за 2016 година, докладвано от съдията полк. Странджански образувано по жалба на обвиняемия редник С. И. Д. от в. ф. … - С. З., срещу решение № 20/12.04.2016 г. по а.н.д. № 104/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд. С обжалваното решение съставът на Пловдивския военен съд е признал обвиняемия редник С. И. Д. от в.ф. … - С. З., за виновен в извършването на престъпление по чл. 316 пр.1 вр. чл.309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева и го е оправдал по обвинението за първото деяние по чл. 26 ал.1 от НК да е извършено на 01.01.2012 година. В подадената жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, тъй като е налице чисто съдебно минало съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ на обвиняемия, добрите му характеристични данни съдействието му за разкриване на обективната истина но делото, извършеното от него не засяга с никаква висока степен на увреждане на обществените отношения и установения правов ред класически маловажен г. по смисъла на чл. 309 ал.3 от НК. Иска се същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да не се налага наказание на обвиняемия Д.. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение е правилно мотивирано, а наложеното наказание е справедливо и съответства па тежестта на извършеното престъпление. Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от IIПК намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а атакувания съдебен акт на Пловдивския военен съд за правилен. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият редник С. И. Д. от военно формирование … - С. З., е постъпил на военна служба в Българската армия от 02.04.2007 година. По време на службата си се проявил като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ, награждаван за постигнати добри резултати, не е наказван. За времето от 01.08.2011 г. до 31.03.2013 г. редник Д. живял под наем в жилище в гр. С. З., кв. ***, собственост на свидетелката А. Ж. К.. Двамата сключили последователно два договора за наем - на 01.08. 2011 г. и па 01.08.2012 година. По това време действала Наредба Н-22 за ползване под наем на имоти от жилищния фонд па МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещи и цивилни служители, които живеят при условията на свободно договаряне" в сила от 10.08.2010 г. изд. От МО, обн. ДВ бр. 62 от 10 август 2010 година. Съгласно изискванията на същата, за изплащането на компенсационни суми военнослужещите следвало да подават ежемесечно заявление - декларация до командира на военното формирование, по образец съгласно приложение № 8 и копие от договора за наем. Въз основа на обявените списъци на картотекираните като нуждаещи се лица и постъпилите документи, жилищната комисия следвало да изготвя протокол и проект на заповед за изплащане на компенсационните суми. Последните следвало да се изплащат ежемесечно по местослуженето на военнослужещия въз основа на заповед на командира на военното формирование Редник Д. подал необходимите документи за картотекиране до жилищната комисия при военно формирование … - С. З.. Бил картотекиран от жилищната комисия във Формированието като живеещ на свободен наем и бил включван в ежемесечните заповеди на командира на формированието за изплащане на компенсационни суми. Съгласно разпоредба от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряме", приета с ПМС № 16 от 05.02.2008г., обн. ДВ бр. 16 от 15.02.2008 г., военнослужещите, за да получават компенсационни суми следвало ежемесечно да представят пред жилищната комисия, освен останалите документи и разписки за платен наем, подписани от наемодатели. Тази разпоредба от наредбата действала до 16.09.2008 година. Въпреки отпадането на изискването за депозиране на разписки за платен наем след горната дата, жилищната комисия във военното формирование продължила да ги изисква от картотекираните военнослужещи - наематели, с цел по-голяма сигурност, че същите се намират в наемно правоотношение и заплащат дължимия месечен наем. Такива разписки били изисквани и от редник Д., който бил запознат с това изискване на жилищната комисия и представял разписки за платен наем. За времето от 31.01.2012 г. до 26.03.2013 г. включително, редник Д. на 15 пъти представил пред жилищната комисия и командването на военно формирование … – С. З. разписки за наем, неподписани от наемодателя, както следва: с дата 01.01.2012 г., към заявление-декларация с дата 01.01.2012г.; с дата 01.02.2012г. към заявление-декларация с дата 01.02.2012г.; с дата 01.03.2012г. към заявление-декларация с дата 01.03.2012г.; 01.04.2012Г. към заявление-декларация с дата 01.04.2012г.; с дата 01.05.2012г. към заявление-декларация с дата 01.05.2012г.; с дата 01.06.2012г. към заявление-декларация с дата 01.06.2012г.; с дата 01.07.2012г. към заявление-декларация с дата 01.07.2012 г.; с дата 01.08.20121*. към заявление-декларации с дата 01.08.2012г.; с дата 01.09.2012г. към заявление - декларация е дата 01.09.2012i*.: с дата 01.10.2012г. към заявление-декларация с дата 01.10.2012г.; с дата 01.11.2012г. към заявление - декларация с дата 01.11.2012г.; с дата 01.12.2012г. към заявление-декларации с дата 01.12.2012г.; с дата 01.01.2013г. към заявление-декларации с дата 01.01.2013г.; с дата 01.02.2013г. към заявление-декларация с дата 01.02.2013г.; с дата 01.03.2013г. към заявление - декларация с дата 01.03.2013 година. Тези разписки, които редник Д. представил във военно формирование … – С. З., като доказателство, че наемът действително бил платен, не били подписани в графа „Получил сумата" от наемодателя А. К., а подписите били изпълнени от неустановено лице без знанието и разрешението на наемодателя. Изготвени по този начин тези частни документи били неистински. Това обвиняемият извършил, за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение пи наемното правоотношение. За периода от 01.04.2013 г. до 01.06.2013 г. редник Д. сменил квартирата си и заживял на адрес в гр. С. З., ул. ***. Собственик на жилището била свидетелката Р. Б., която от дванадесет години живеела в гр. С.. Нейната майка, свидетелката Д. Б., сключила договор за наем с обвиняемия, тъй като с наемните отношения реално се занимавала тя като посочила за наемодател в договора за наем дъщеря си. предвид на факта, че тя била собственичка на жилището. За времето от 01.04.2013 г до 01.06.2013 г. включително, редник Д. на три пъти представил пред командването на военно формирование … - С. З., разписки неподписани от наемодателя Р. Б., респективно от майка й Д. Б. както следва: с дата 01.04.2013 г. към заявление - декларация с дата 01.04.2013 г.; с дата 01.05.2013г. към заявление-декларации с дата 01.05.2013г.; с дата 01.06.201 Зг. към заявление-декларация с дата 01.06. 2013 година. Подписите били изпълнени от неустановено лице без знанието и разрешението на наемодател ката, респективно майка й. Изготвени по този начин и тези частни документи били неистински. Топа обвиняемият извършил, за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемното правоотношение. Тази така приета от първоинстанционнин съд за установена от фактическа страна обстановка по делото се доказва по категоричен начин от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - обясненията на обвиняемия, приложените разписки за наем, справки - експертни, кадрови, за изплатени компенсационни суми, служебен картон, характеристика. Тази фактическа обстановка не се оспорва и се признава от обвиняемия по делото редник Д. и поради това и въззивният съд и приема за доказана съобразно изискванията на закона. При тази така правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното деяние, а именно - с описаното обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 316 пр.1 пр. чл. 309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от ПК, тъй като при условията на продължавано престъпление за времето от 31.01.2012 г. до 01.06.2013 г. във военно формирование … - С. З., на осемнадесет пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи и ги употребил, като ги представил пред командването и жилищната комисия ма военно формирование … - С. З., за да докаже съществуването и изпълнението на финансово задължение по свое наемно правоотношение, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Правилно първоинстанционният съд е преценил наличието на условията на чл.78а от НК и законосъобразно е приложил законовите разпоредби. При определянето на размера на наложеното административно наказание глоба съдът е съобразил изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието като е преценил поотделно и в съвкупност събраните в съответствие с изискванията на закона смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил справедливо по размер наказание към минималния размер на предвиденото в закона. Възражението по въззивната жалба, че е налице маловажен случай, е правено и пред първоинстанционния съд, който го е обсъждал и правилно го е оставил без уважение. Съставът на въззивния съд споделя изцяло изложените в тази насока В съображения - касае се за продължавано престъпление, което обхваща продължителен период от време и множество деяния, които обстоятелства охарактеризират деянието като такова с по-висока степен ма обществена опасност и топа правилно е дало основание на първоинстанционния съд да направи законосъобразния извод, че конкретния случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК. Поради това и подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.1 от НПК съставът на Военно-апелативния съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение №20/12.04.2016 г. по а.н.д. № 104/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg