Решение
09-12-2016

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 46

                                  

гр. София, 09.12.2016 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

        ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                          полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                                                  

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 44 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по въззивна жалба от подсъдимия редник от резерва И. Г. Д. от в. ф. … – Б. чрез служебния му защитник адв. Д. П. от САК срещу присъда № 24/13.04.2016 г. по нохд № 34/2016 г. на Софийския военен съд.

 

         

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник от резерва И. Г. Д. от в. ф. …-Б. за виновен в това, че за периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г., в град С., обл. С., без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1  от същия закон, за които се изисква разрешение, като отпуснал кредити с лихви на лицето И. В. Д. и от тази дейност е получил неправомерни доходи  общо в размер на  945  /деветстотин четиридесет и пет/ лева – лихва по кредитите, както следва :

           - на 09.07.2008 година кредит в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева  с 7% месечна лихва в размер на 350 лева, или 84% годишна лихва, като главницата и лихвите по нея /за 2 месеца/ представляваща сума в размер на 5 700 /пет хиляди и седемстотин/лева са изплатени от Д. до 09.09.2008 година.       

          - на 09.09.2008 година кредит в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева с 7% месечна лихва в размер на 245 лева, или 84% годишна лихва, като главницата и лихвата по нея /за 1 месец/  представляваща сума в размер на  3 745 /три хиляди  седемстотин четиридесет и пет /лева са изплатени от Д. до 09.10.2008 година, или общо върнатата от Д. сума е в размер на 9 445 лева, от които главница в размер на 8 500 лева и лихви в размер на 945 лева, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК / редакция към момента на деянието/ и чл. 54 от НК го е осъдил на  3 /три/ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от подсъдимия в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 41, ал. 6 от НК, вр. чл. 61, т.2, вр. чл. 60, ал. 1от ЗИНЗС при първоначален „СТРОГ РЕЖИМ”.

          Подсъдимият е признат за невинен за това, че на 15.10.2008 година в гр. С., без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от  същия закон, за които се изисква разрешение, като отпуснал на А. И. З. кредит в размер на 5 000 /пет хиляди / лева с 8 % месечна лихва или  96 % годишна лихва, като главницата и лихвите по нея са изплатени от З. до 31.05.2012 г. или общо върнатата от З. сума е в размер на 18 040 /осемнадесет хиляди и четиридесет/ лева, от които главница в размер на 5 000 лева и лихви в размер на 13 040 лева и от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 13 040 лева, и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 252, ал. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК  в тази му част.

          На основание чл. 53, ал. 2, б. ”б” от НК са отнети в полза на държавата придобитите от И. Г. Д. чрез престъплението 945 /деветстотин четиридесет и пет/ лева -  лихва по кредитите, отпуснати на И. В. Д..

          Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметката на Софийския военен съд  направените съдебно деловодни разноски в размер на  406.09 /четиристотин и шест лева и 09 ст/, както и 5 /пет/ лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата на подсъдимия и подадените към нея допълнителни съображения се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се възражение, че обвинителната теза се гради единствено на показанията на свидетелите Д., А. и А., които, според защитата на подсъдимия, били субективни и целенасочени, с определени неточности и вътрешно противоречиви. Прави се и възражението, че в конкретния случай са налице гражданско-правни отношения и че плащането на лихви по два договора за заем не е действие по занятие и не прави Д. престъпник, за което е осъден от първата инстанция. Възразява се, че по делото били допуснати груби процесуални нарушения, тъй като един от водещите разследването според защитата на подсъдимия повлиял на хода на разследването, за да могат Д. и А. да променят показанията си и че свидетелят З. бил разпитван от разследващия в автомобила му в град Д.. Въпросните факти, според защитата красноречиво говорели, че разследването било изопачено. Защитата намира още, че съдът, отказвайки да уважи определени доказателствени искания на подсъдимия и неговия защитник, направени в края на съдебното следствие, е нарушил принципа за равнопоставеност на страните в процеса и принципа на състезателност. Алтернативно се поддържа искането, ако съдът не приеме за основателни изложените по-горе доводи от защитата на подсъдимия, да се приложи разпоредбата на чл. 66 НК, тъй като към момента на извършване на деянията Д. не бил осъждан.

В допълнително депозирана жалба от подсъдимия Д. същият прави възражението, че присъдата е постановена на основата на противоречиви показания, дадени от заинтересовани свидетели. Подсъдимият счита, че протоколите от съдебното заседание се водели тенденциозно и единствено в полза на прокуратурата, като съзнателно не били протоколирани обстоятелства, които не са в интерес на обвинението. Заостря се вниманието върху обстоятелството, че Д., вземайки нови заеми, нямал намерение да връща предишните такива. Възразява се, че Д. лъже за лихвите по кредитите и че като държавен служител, който би могъл да вземе нисколихвен заем от банка, е инвестирал от 2008 г. до 2010 г. над 25 000 лева в ремонта на боксониера,  като за това са взети суми при висока лихва. Подсъдимият счита, че наказанието му за извършеното престъпление е определено към максимума, а следвало да бъде определено към неговия минимум.

В съдебно заседание подсъдимият Д. поддържа изразените съображения и доводи срещу обжалваната присъда и прави нови такива. Същият прави главно възражението, че основен свидетел на даването на парите на Д. е Р. И. С.. Подсъдимият счита, че свидетелката А. лъже, за да избегне връщането на заемите от страна на Д.. Сочи се, че свидетелите Д. и З. дават лъжливи показания и никой от тях не свидетелства за уговорена лихва. Възразява се, че свидетелят А. веднъж видял подсъдимия в зелен камуфлаж, а след това променил показанията си, заявявайки, че същият бил в сиво-бял камуфлаж. Прави се възражението, че Д. заявявал различни причини за вземането на парите – да гледа животни, да ремонтира апартамента или да го обзавежда. Подсъдимият възразява, че през 2010 г. дал кредит на Д., като изтеглил пари от …. Подсъдимият счита, че пред първоинстанционния съд, както и пред въззивната инстанция, не е доказано, че парите са върнати с уговорената лихва, тъй като не става ясно къде и как е станало това и дали са присъствали свидетели. Твърди, че в тази насока са налице единствено показанията на Д.. Акцентира на приложените по делото извлечения от сметки от „…“ ЕАД, като счита, че за дадения кредит през месец септември 2008 г. има налично доказателство, свързано с негови тегления от сметката му във въпросната банка. Счита твърденията на Д. за мястото на плащане пред кафе-баничарница в квартал … за лъжливи. Заостря вниманието, че с последващите заеми от страна на Д. през 2010 г. се доказва намерението на последния да не връща взетите суми и че подсъдимият е жертва на тези намерения. Прави възражението, че свидетелите А. и А. са в някаква зависимост от Д. и свидетелстват в негов интерес.

Защитата на подсъдимия в съдебно заседание поддържа изцяло въззивната жалба, като вече отправя и конкретно искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови оправдателна такава по отношение осъждането на подсъдимия. Допълнително излага съображение, че след разпитаните от въззивната инстанция свидетели П., С. и Д. по безспорен начин се установява, че дадените от Д. суми съответстват на посочените в записите на заповед. Счита се, че отношенията са гражданско-правни и не можело да се докаже получаването на лихва. Досежно наказанието се поддържа изложеното в жалбата становище, като се иска вече и намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита присъдата за правилна и законосъобразна. Прокурорът счита, че по безспорен и категоричен начин било установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и на дееца.

Военно-апелативният съд, като взе предвид становищата на страните,  провери изцяло правилността на присъдата, по която е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият редник от резерва И. Г. Д. за времето от м. октомври 2006 година до  м. октомври 2010 година в град С. без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като отпускал кредити с лихви на различни лица и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи/лихви/ в размер на 40 850 лева, за което бил осъден с влязла в сила присъда № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011г. на СВС на пет години лишаване от свобода ефективно и други по-леки наказания.

          Подсъдимият Д. извършвал горепосочената дейност поради факта, че разполагал със значителни парични средства.

          На 09. 07. 2008 година в заведение „…” в кв. ”С.” подсъдимият Д. отпуснал кредит в размер на 5 000 лева на свидетеля И. В. Д. със срок за връщане 09.09.2008 година и лихва от 7% месечно. Това станало в присъствието на свидетелката Д. Л. А., която живеела на семейни начала с Д.. При получаване на кредита Д. издал и подписал запис на заповед от 09.07.2008 година, съгласно която се задължавал „неотменно, безусловно и без протести” да изплати на Д. сумата от 10 000 лева на 09.09.2008 година. Размерът на сумата, посочена в записа на заповед, надвишавала двойно размера на получения кредит от Д., но по-голямата сума била записана по указания на подсъдимия, като гаранция в случай, че петте хиляди лева не бъдат върнати. През месец август 2008 година Д. платил на подсъдимия уговорената лихва за първия месец в размер на 350 лева. На 09.09.2008 година /падежа на заема/ Д. върнал кредита в размер на 5 000 лева и 350 лева лихва / за втория месец/ на подсъдимия в гр. С., в кафе-баничарница в ж.к. ”…” … в присъствието на свидетеля  И. А..

          Тъй като вечерта на същия ден – 09.09.2008 година на свидетелят Д. отново му затрябвали пари /за да плати на св. И. А., който извършвал строителни дейности в апартамента на Д. по това време/, той се обадил на подсъдимия и поискал последният да му отпусне нов кредит в размер на 3 500 лева. Подсъдимият на 09.09.2008 година вечерта в гр. С., в заведение „…” в кв. ”...” отпуснал  нов кредит в размер на 3 500 лева на Д., като уговорената лихва била отново 7%, а срокът за връщане бил един месец – до 09.10.2008 година. Това станало в присъствието на свидетелката А., която живеела на семейни начала с Д.. При получаване на кредита Д. издал и подписал запис на заповед от 09.09.2008 година, съгласно която се задължавал „неотменно, безусловно и без протести” да изплати на Д. сумата от 7 000 лева на 09.10.2008 година. Размерът на сумата, посочена в записа на заповед, надвишавал двойно размера на получения кредит от Д., но по-голямата сума била записана по указания на подсъдимия, като гаранция в случай, че трите хиляди и петстотин лева не бъдат върнати. На 09.10.2008 година свидетелят Д. върнал на подсъдимия кредита в размер на 3 500 лева и лихва в размер на 245 лева в гр. С., в кафе-баничарница в ж.к. ”…” … в присъствието на свидетеля И. А.. Общо за двата кредита подсъдимият получил неправомерни доходи /лихви/ в размер на 945 лева, които не съставлявали значителни неправомерни доходи доколкото минималната работна заплата за 2008 година била 220 лева, а според съдебната практика, за да са налице значителни неправомерни доходи, то сумата би следвало да бъде в размер на поне 14 минимални работни заплати или над 3 080 лева.

          При връщането на парите и по двата кредита свидетелят Д. си поискал от подсъдимия записите на заповед, съответно за 10 000 и 7 000 лева, но и в двата случая подсъдимият му казал, че не ги носи и да не се притеснява, тъй като той щял да ги унищожи.

          Подсъдимият не унищожил записите на заповед, а напротив завел гражданско дело срещу свидетеля И.Д. в РС гр. С. за сумата от 17 000 лева /сбора от сумите по двата записа на заповед, съставени от Д. на 09.07.2008 година и 09.09.2008 година/ именно на базата на двата записа на заповед. По случая било образувано гражданско дело № 452/2013 година по описа на РС гр. С., като с Решение № 114/ 05.09.2014 година искът на Д. срещу Д. бил отхвърлен като неоснователен.

          Първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции публичното привличане на влогове и предоставянето на кредити  е банкова дейност и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от същия закон за извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. Подсъдимият Д. не фигурирал в списъка на кредитните институции, лицензирани в страни от ЕИО и същият не притежавал такъв лиценз. От друга страна, първоинстанционният съд приел, че с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, финансова институция е лице, различно от кредитна институция и инвенстиционен посредник и в този смисъл тя могла да бъде и физическо лице, за разлика от банките, които могли да бъдат само юридически лица /чл. 2, ал. 1 ЗКИ/. Дейността на подсъдимия, свързана с отпускане на кредити, била в нарушение на чл. 3а от ЗКИ, където е посочено, че е необходимо вписване в публичен регистър на БНБ, когато не се касае за лице, чиято дейност подлежи на лицензиране. Подсъдимият Д. не фигурирал в регистъра на издадени разрешения по чл. 29 от ЗКИ. С оглед гореизложеното съдът е приел, че подсъдимият Д. е извършвал кредитиране без съответно разрешение с оглед разпоредбите на ЗКИ.   

Съдът е приел, че видно от заключението на графическата експертиза по делото, подписите, положени в графи „място на плащане”, „дата на предявяване на плащане” и „подпис на издателя” в електрофотографско копие на записи на заповед от 09.07.2008 г. за сумата от 10 000 лева и 09.09.2008 г. за сумата от 7 000 лева са изображение на графичен рисунък на подпис, изпълнен и положен от лицето И. В. Д..

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи виновното извършване на деянията от подсъдимия, изразяващи се в даване на лихвени кредити на лицето И.Д.. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК, решаващият процесуален орган е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.

На база така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК.

След проведеното съдебно следствие по време на въззивната инстанция и след разпита на свидетелите, настоящият съдебен състав не намира, че следва да бъдат приети нови фактически положения.

По отношение деятелността на подсъдимия, свързана с кредитирането срещу лихва на свидетеля З., по делото няма нито протест, нито жалба, поради което следва да се приеме, че в тази част присъдата е влязла в законна сила.

Законосъобразно съдът е оправдал подсъдимия и по обвинението му по чл.252, ал.2, алт.2, вр. ал.1 от НК  приемайки, че поради отпадането на тази част от обвинението, която касае деятелността на подсъдимия по отношение кредитирането на свидетеля З., води до отпадане на квалифициращото обстоятелство „значителни неправомерни доходи”, доколкото получените лихви от подсъдимия в размер на 945 лева по двата кредита, отпуснати на свидетеля Д., не надхвърлят 14 пъти минималната работна заплата за 2008 година, която е била в размер на 220 лева.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, че обвинителната теза основно била изградена на показанията на свидетелите Д., А. и А., които според защитата били субективни, целенасочени и необективни и че в конкретния случай се касаело за гражданско-правни отношения. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на тези свидетели в мотивите към обжалвания съдебен акт и правилно изцяло ги е кредитирал. Въззивната инстанция също намира, че показанията на тези свидетели, дадени пред първоинстанционния съд, а и показанията на А. и Д., дадени пред въззивния съд, следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като са логични, последователни и пълни, подкрепящи се останалата доказателствена съвкупност. Пред основния съд са били отчетени някои неточности в показанията на тези свидетели от досъдебното производство относно датите на вземане и връщане на кредитите и техния размер, но правилно съдът е приел за естествено след един осемгодишен период от време да не могат да се възпроизведат съвсем точно определени факти и обстоятелства. Въпросните противоречия са били изчистени в съдебно заседание пред първоинстнационния съд с прочитане показанията на тези свидетели по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НК, като досежно основните съставомерни обстоятелства свидетелите са дали категорични и безусловни показания. Обосновано основният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Д., което се споделя и от въззивната инстанция. Показанията на този свидетел не се оборват, а се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и частично от обясненията на самия подсъдим. Възраженията на последния са единствено досежно размера на дадените кредити и уговорената лихва, които с оглед защитната му позиция настоящият състав намира, че не следва да бъдат кредитирани. Свидетелят Д. е категоричен, че на два пъти е получил кредит срещу лихва, посочена от подсъдимия, като дадените суми са били в размери, два пъти по-малки от посочените в записите на заповед. В подкрепа на това обстоятелство са и показанията на свидетелката А., която е категорична, че във въпросните записи на заповед е бил отразен двойно размера на действително дадените кредити, което подсъдимият направил с оглед застраховане и подсигуряване връщането на дадените парични суми. От показанията на Д. е видно още, че раздадените кредити били върнати от него в действително получения им размер, но с поискана от подсъдимия и предварително уговорена върху него лихва от 7% - съответно в размер на 700 лв. за първия и 245 лв. за втория кредит. С оглед гореизложените съображения следва да се остави без уважение и възражението на защита, направено в съдебно заседание пред въззивната инстанция, че  след разпитаните от въззивната инстанция свидетели П., С. и Д. по безспорен начин се установявало, че дадените от Д. суми съответстват на посочените в записите на заповед.

Въпреки оправдаването на подсъдимия и отпадане на деятелността му по отношение на свидетеля З., не би могло да се приеме, че липсва системност на извършеното от него, тъй като двете деяния, за които в конкретния случай подсъдимият е бил осъден и са предмет на обсъждане от въззивния съд по настоящото наказателно производство, са част от деятелността му, за която той е бил осъден с присъда № П-217/12 г. по нохд № 217/11 г. на Софийския военен съд, потвърдена както от състав на виззивната инстанция, така и от състав на ВКС, влязла в сила на 18.04.2013 г. Няма пречка за тези две отделни деяния, които са били установени в по-късен момент, макар сами по себе си те да не осъществяват системност, той да бъде осъден по отделно обвинение, тъй като са открити по-късно и са предмет на разглеждане в друго наказателно производство. Затова в конкретния случай следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал 1 НК, тъй като следва да се определи едно общо, най-тежко наказание, с оглед наличието на реална съвкупност от престъпления. Но понеже първоинстанционният съд не се е произнесъл по този въпрос поради по-късното им установяване, това следва да бъде извършено в отделно производство.  

Не би могло да се кредитира възражението на защитата на подсъдимия, че плащането на лихви по два договора за заем не е действие по занятие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Д. извършвал банковите сделки по занятие, като е взел предвид не само двата кредита, отпуснати на Д., предмет на разглеждане на настоящето дело, а и цялостната му престъпна дейност от този вид, за която е бил осъден с влязла в сила присъда № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011 г. на Софийски военен съд, касаеща период от четири години / октомври 2006 – октомври 2010 г./, в който период подсъдимият е отпускал многобройни кредити срещу лихва на множество лица, без съответно разрешение по ЗКИ. Подсъдимият Д. не е фигурирал в списъка на кредитните институции, лицензирани в страни от ЕИО и същият не е притежавал такъв лиценз, нито е фигурирал в регистъра на издадени разрешения по чл.29 от ЗКИ. Съдебната практика по чл. 252 НК е категорична, че след като без разрешение се раздават срещу лихва кредити, следва да се приеме, че се осъществява банкова дейност по занятие. Правилно съдът е съобразил, че няма как да се приеме, че двата кредита на Д., предмет на разглеждане на настоящето дело, са отпуснати от подсъдимия в по-различен режим – безлихвено. В конкретния случай подсъдимият Д. е осъществил състава на чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК, като в подкрепа на този извод е и практиката на ВКС на РБ, изразена в многобройни непротиворечиви решения.

Неоснователни са възраженията на защитата, че по делото били допуснати груби процесуални нарушения, тъй като един от водещите разследването повлиял на хода му, за да могат Д. и А. да променят показанията си и че свидетелят З. бил разпитван от разследващия в автомобила му в град Д.. Няма данни по делото да е налице нерегламентирано въздействие от страна на водещите разследването върху сочените свидетели. Както беше отбелязано по-горе  неточности в показанията на тези свидетели от досъдебното производство са били отчетени относно датите на вземане и връщане на кредитите и техния размер, но правилно съдът е приел за естествено, че след един осемгодишен период от време не биха могли да се възпроизведат съвсем точно определени факти и обстоятелства. Въпросните противоречия са били изчистени от първоинстнационния съд с прочитане показанията на тези свидетели по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НК, като досежно основните съставомерни обстоятелства свидетелите са били категорични и безусловни. Досежно обстоятелството, къде е бил разпитван свидетелят З., настоящият състав намира, че с оглед изхода на процеса по отношение тази деятелност на подсъдимия, свързан с влизане в сила на присъдата в тази й част, не е необходимо да взема отношение по това възражение.

          Следва да се остави без уважение възражението на защитата, че като е отказал да уважи определени доказателствени искания на подсъдимия и неговия защитник, направени в края на съдебното следствие, съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса и принципа на състезателност. От съдебните протоколи е видно, че съдът е направил отказа си мотивирано и е изложил своите аргументи в негова подкрепа. Сторил е това, след като е взел предвид изложените от подсъдимия и защитата му съображения относно доказателствените искания, дал е възможност на другата страна в процеса да изложи своето становище, обсъдил ги е и аргументирано е изложил своето решение. Настоящият състав намира, че с действията си съдът ни най-малко е лишил страните от необходимата равнопоставеност и състезателност.

          Неоснователно е възражението на подсъдимия, че присъдата била постановена на основата на противоречиви показания, дадени от заинтересовани свидетели. От събраните по делото доказателства не би могъл да се изведе извод за заинтересованост на разпитаните свидетели, а от друга страна същите са били предупредени и са дали показанията си под страх от наказателна отговорност. Техните показания са били проверени внимателно и задълбочено от първоинстанционния съд и от съдебните протоколи е видно, че свидетелите А., Д. и А. по отношение на основните факти в процеса, свързани с инкриминираното кредитиране, са последователни и точни. Всеки един е дал показания за отделни съставомерни обстоятелства, които обаче взети в своята последователност и съвкупност налагат категоричния извод, че подсъдимият, без да има съответното разрешение за това, на два пъти дал кредит на свидетеля Д. срещу 7% лихва върху неговия размер, която последният заплатил заедно с връщането на главницата.

          Липсва основание да бъдат кредитирани възраженията на подсъдимия, че протоколите от съдебното заседание се водели тенденциозно и единствено в полза на прокуратурата, като съзнателно не били протоколирани обстоятелства, които не били в интерес на обвинението. Настоящият състав счита, че протоколите от съдебните заседания са писмени доказателствени средства за съдебно-следствените и другите процесуални действия в процеса. Съставени при условията и по реда, предвидени в наказателно-процесуалния кодекс, те са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са били извършени, и за събраните доказателства. Няма по делото данни да е била искана поправка или допълнение на протоколите, поради което отразеното в тях следва да се приеме за достоверно, което изключва основателността на така направеното от подсъдимия възражение.

          Неоснователни са и възраженията на подсъдимия, че Д., вземайки нови заеми, нямал намерение да връща предишните такива, че той лъжел за лихвите по кредитите и че като държавен служител, който би могъл да вземе нисколихвен заем от банка, е инвестирал от 2008 г. до 2010 г. над 25 000 лева в ремонта на боксониера,  като за това са взети суми при висока лихва. От доказателствата по делото е видно, че и двата заема, които са предмет на обсъждане по настоящото дело, са били върнати от Д. на подсъдимия и то срещу лихва от 7 %, което е безспорно установено по делото и за което съдът е изложил своите съображения по-горе в мотивите. Следва да бъде взето като ирелевантно в случая възражението, че Д. е инвестирал в ремонта на боксониера от 2008 г. до 2010 г. над 25 000 лева, взети при висока лихва, при условие, че е могъл да вземе нисколихвен кредит от банка. Съдът намира, че в случая се касае за личен избор на Д., който е взел парите при посочената от подсъдимия лихва и върнал главницата заедно с нея. Защо той не е избрал други форми на кредитиране, е без значение за съставомерността на деянието на подсъдимия и неговата отговорност.

          Не следва да се кредитират  възраженията на подсъдимия, че основен свидетел на даването на парите била Р. С., че свидетелката А. давала лъжливи показания, за да избегне връщането на заемите от страна на Д., че свидетелите Д. и З. не свидетелствали за уговорена лихва и че свидетелят А. веднъж видял подсъдимия в зелен камуфлаж, а след това променил показанията си, заявявайки, че същият бил в сиво-бял камуфлаж. Настоящият състав намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката С., тъй като същите не се подкрепят по отношение на основните факти и обстоятелства от останалите писмени и гласни доказателства. Така например същата сочи, че на даването на парите е присъствала свидетелката М. Д., която категорично отрича това да е истина, като заявява, че действително се е познавала с Д. и Д., но познанството с последния не продължило дълго и никога Д. и Д. не са се виждали в нейно присъствие. С. сочи още, че станала свидетел на даването на въпросните два кредита, като първият път Д. дал на Д. 7 000 лв, а вторият – 10 000 лв., което, видно от събраните по делото доказателства, не се подкрепя и не съответства на обективната истина. Както Д., така и самият подсъдим сочат друга последователност на даване на въпросните суми, което логично се подкрепя и от съдържанието на двата записа на заповед. Показанията на С. остават изолирани и в частта им досежно обстоятелството, че и двата пъти Д. влизал в клона на … – ЕАД в гр. С., теглил пари в брой и давал заеми на Д.. Тези нейни показания се опровергават от приложените по делото и приети като писмени доказателства банкови извлечения от сметките на Д. и писмо изх. №01-10-19450/31.10.2016 г. на …-ЕАД, а също така и частично от обясненията на самия Д.. Няма данни по делото в един от случаите да е теглил каквито и да било суми, а в другия случай е теглил сума, различна от дадената на Д.. Показанията на свидетелите П. и Д. няма основание да бъдат поставени под съмнение и да не бъдат кредитирани. Свидетелката Д. обаче отрича да е присъствала на даването на каквито и да било суми от страна на Д. на Д., а свидетелят П. дава показания за обстоятелства, които нямат значение за отговорността на подсъдимия, тъй като дали Д. е взел парите за първоначален ремонт или за последващ такъв, дали ги е взел за други строително-монтажни работи или за обзавеждане, е без значение. От друга страна пък и свидетелят допуска, че все пак е възможно да е правен ремонт в жилището на А. и парите да са били взети за него. В конкретния случай безспорно е установено, че парите са били необходими на Д. във връзка с жилището на А., което се установява както от нейните показания, така и от показанията на .. Аналогично е положението и с другото възражение - че Д. заявявал различни причини за вземането на парите. Без значение за съставомерността на деянието е дали ги е вземал да гледа животни, да ремонтира апартамента или да го обзавежда.   

          Досежно възраженията за дадени лъжливи показания от страна на свидетелите А., Д. и А., съдът намира, че същите не са основателни. Показанията на тези трима свидетели правилно са били кредитирани от първоинстанционният съд, който, проверявайки ги в съдебно заседание, е изчистил всички допуснати неточности от досъдебното производство и относно съставомерните обстоятелства същите са дали категорични и безусловни показания. Обстоятелството с какви дрехи е бил подсъдимия - зелен или сиво-бял камуфлаж, съдът намира, от една страна, че в конкретния случай това е ирелевантно, не е от значение за отговорността му, а от друга страна - не би могло да бъде основание за поставяне под съмнение достоверността на показанията на свидетеля А.. Неоснователно е и възражението, че свидетелите А. и А. били в някаква зависимост от Д. и затова свидетелствали в негов интерес. Данни за такава зависимост по делото не са налице, самите свидетели също не съобщават за такова нещо и след като са били предупредени за предвидената наказателна отговорност за даване на неверни показания, същите следва да се приемат за достоверни и точни.

Лишени от основание са и възраженията на подсъдимия, че не било доказано връщането на парите с уговорената лихва, тъй като не става ясно къде и как е станало това и дали са присъствали свидетели, че в тази насока били налице единствено показанията на Д., а приложените по делото извлечения от сметки от …-ЕАД за дадения кредит през месец септември 2008 г. били доказателство, свързано с негови тегления от сметката му във въпросната банка. Настоящият състав намира, че за връщането на парите с уговорената лихва са налице категоричните в тази насока показания на свидетеля Д. и свидетелката А., които са последователни и логични и които не се оборват, а се потвърждават от всички събрани по делото в тази връзка доказателства. Обстоятелството, че подсъдимият е давал в този период кредити срещу уговорена лихва, се установява и с влязлата в сила присъда № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011 г. на Софийски военен съд. Приложените по делото и приети като писмени доказателства извлечения по сметки и писмо изх. №01-10-19450/31.10.2016 г. на „…“ ЕАД не подкрепят, а напротив – разколебават обясненията на подсъдимия, че когато е давал въпросните кредити, той е теглил съответните суми, вписани в записите на заповед, от клоновете на тази банка в гр. С.. Видно е, че в един от случаите той не е теглил никакви суми, а в другия – изтеглените пари в брой въобще не съответстват на отразената в записа на заповед сума.

Неоснователно е и възражението на подсъдимия, който счита твърденията на Д. за мястото на плащане пред кафе-баничарница в квартал  … за лъжливи. В тази насока освен показанията на Д., са налице и показанията на свидетеля А., който е категоричен за мястото на връщане на парите, а именно - квартал  ….

Досежно възражението на подсъдимия, че през 2010 г. дал кредит на Д., като изтеглил пари от …, следва да се приеме, че същото не касае инкриминирания период, поради което не следва да бъде и обсъждано.

Досежно наложеното на подсъдимите наказание, изпълнението на което правилно, с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и липсата на критичност от страна на подсъдимия към него,  не е било отложено, въззивната инстанция намира, че при определянето му основният съд е отчел всички обстоятелства от значение за неговия размер и е наложил справедливо наказание в рамките на предвиденото от закона, към неговия минимум, което е било съобразено с индивидуалните особености на конкретния случай, и по-конкретно с обществената опасност на деянието и на извършителя и със съотношението между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Същото се явява съответно на извършеното престъпление и не е явно несправедливо, като с него биха могли да бъдат постигнати и целите,  визирани в чл. 36, ал. 1 НК.

С оглед гореизложеното жалбата на подсъдими следва да се приеме за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт потвърден като обоснован и законосъобразен.

С оглед изхода на процеса въззивната инстанция намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, направените съдебно-деловодни разноски в тази инстанция в размер на 50.40 лева/петдесет лева и 0.40 стотинки/.

Предвид горното и на основание чл. 338  НПК Военно-апелативният съд

 

                Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/13.04.2016 г. по нохд № 34/2016 г. на Софийския военен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия да ЗАПЛАТИ в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, направените съдебно-деловодни разноски в размер на  50.40 лева/петдесет лева и 0.40 стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и/или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                         ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg