Решение
28-10-2016

               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                 39

                                   гр. София,  28. 10. 2016 година

                В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.ЦАНЬО АНГЕЛОВ              ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                               полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк.  Красимир Колев

разгледа наказателно от общ характер дело № 46 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ,

образувано по въззивна жалба и допълнително изложение по въззивна жалба от адвокати А. П.  и Р. М.  – защитници на подсъдимия Д. Н. И. , срещу присъда № 5 от 22. 04. 2016 година по НОХД № 171/2015 г. на Сливенския военен съд.

  

С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия бивш ц. сл. Д. Н. И.  – бивш директор на ТД „ Социални дейности“-В. към Министерството на отбраната, за виновен в това, че на 18. 12. 2008 г. в гр. В. в качеството си на длъжностно лице  директор на Териториална дирекция-В.  при ИА „Социални дейности на МО“ присвоил чуждо движимо имущество – сумата от 9 817,75 /девет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, собственост на ИА „Социални дейности на МО“, която му била поверена да управлява, като за улесняването му извършил друго престъпление, такова по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на 2 /две/ години и 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 202, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, вр чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК съдът е лишил подс. И. от  правото да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стокови материални средства за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 /пет/ години.

Съдът е осъдил подсъдимия И.  да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ сумата от 9 817,75/девет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, ведно със законните лихви, считано от 18. 12. 2008 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинените имуществени щети.

Съдът е осъдил подсъдимия И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Сливенския военен съд направените деловодни разноски в размер нае 440,87 /четиристотин и четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 392,72 /триста деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лева.

Съдът е признал подсъдимите ц. сл. Х. К. З., ц. сл. В. С. В.  и ц. сл. В. Е. П. за виновни в това, че на 17. 12. 2008 г. в гр. В.  ц. сл. Х. К. З., ц. сл. В. С. В. , ц. сл. В. Е. П. в качеството си на длъжностни лица – лица определени за осъществяване на контрол, съгласно Заповед № 361/27. 10. 2008 г. на директора на Териториална дирекция-В.  при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“, като съизвършители умишлено подбудени за това от подсъдимия Д. Н. И. , в кръга на службата си, съставили официален документ – констативен приемо-предавателен протокол образец 19, в който удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ пред Изпълнителна агенция “Социални дейности на МО“ като доказателство за тези обстоятелства и случаят е маловажен – престъпление по чл. 311, ал. 2 вр. ал. 1, като ги е оправдал по първоначалното им обвинение и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е прекратил наказателното производство по отношение на тримата подсъдими.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото във връзка с обвинението срещу тримата подсъдими е оставил за сметка на държавата в размер на 90,28 /деветдесет лева и осем стотинки/ лева.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

В подадената бланкетна въззивна жалба от адвокати А. П.  и Р. М.  – защитници на подс. Д. Н. И., се изтъкват доводи за нарушение на материалния и процесуален закон, както и явно несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да бъде отменена изцяло присъдата на първоинстанционния съд и да бъде постановена нова, с която подсъдимият И.  да бъде оправдан или в условията на евентуалност да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или да се измени присъдата, като се намали наложеното му наказание.

Представено е допълнително изложение към въззивната жалба, с което се иска допълване на делото с нови доказателства, като въззивната инстанция се е произнесла с определение по реда на чл. 327 НПК и протоколно определение в съдебно заседание на 28 септември 2016 г.

Представено е допълнително второ изложение към въззивната жалба, в което подробно са развити тезите за незаконосъобразност на съдебния акт на Сливенския военен съд.

В съдебно заседание подсъдимият И., нередовно призован, не се явява. Неговият защитник – адвокат П., поддържа подадената жалба, допълнителните изложения и доводите, изложени в тях.

Гражданският ищец ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ София при МО чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт Л. К. е депозирал отговор по въззивната жалба на подсъдимия И. срещу присъдата на първоинстанционния съд. Сочи се, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и процесуален закон. Твърди се, че правилно е допуснат гражданския иск и не е изтекъл давностният срок по чл. 110  ЗЗД. Прави се искане да се потвърди уваженият граждански иск в размер на 9 817,75 лева ведно със законната лихва считано от 18. 12. 2008 г. до окончателното и изплащане.

В съдебно заседание представител на гражданския ищец, редовно призован, не се явява и няма депозирано писмено становище.

В съдебно заседание прокурорът изложи становище, че жалбата на подсъдимия И.  е неоснователна и не се подкрепя от доказателствата по делото, поради което прави искане да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Прокурорът представи писмена пледоария, с която развива доводите, че са налице основанията на чл. 338 НПК и няма причина за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда. 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:

На 23. 10. 2008 година между Териториална дирекция-В. към Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ като възложител, представлявана от директора на ТД-В.  – подс. И.  и „М.“ ЕООД като изпълнител, представлявано от св. А. бил сключен договор за модернизация на Геотермална станция в това число и доставка на технологично оборудване, съгласно разработена техническа документация – проект, подробно описани в „Техническо задание и КСС“. Общата стойност на поръчката, съгласно чл. 6, ал. 1 от договора е 499 000.68 лв. /четиристотин деветдесет и девет хиляди лева и шестдесет и осем стотинки/ без ДДС. Според чл. 10, ал. 1 от договора, окончателното разплащане се извършва след приемане на извършените работи и след представяне на документите. В точки „в“ и „г“ към същия член като задължителни документи са посочени „Образец-акт19“ и „Констативен акт обр. 15“. В ал. 2 на чл. 10 е посочено, че именно възложителят превежда на изпълнителя дължимите суми, след одобрение на разхода от финансовия контрольор. В чл. 13 от договора е отразено, че възложителят определя лица, които ще упражняват контрол  при изпълнение на предмета на договора и ще подписват всички документи, свързани с приемането на обекта, като изрично са посочени Протокол обр. 19, Констативен акт обр. 15. Такива лица за контрол е следвало да бъдат назначени и съгласно чл. 59, ал. 3, вр. ал. 1 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО“, а задължението им да изготвят протокол за приемане на извършената работа се съдържа в чл. 59, ал. 5 от същите правила. В изпълнение на тези свои правомощия със заповед № 361/27. 10. 2008 година подс. И. определил като лица, които да упражняват контрол по договора подсъдимите П., В. и З.

На 23. 10. 2008 година с подписването на „Протокол за допускане на главния изпълнител в обекта и разрешение за отпочване на СМР“ започнало изпълнението на договора. Въз основа на фактура № 0000000066/23. 10. 2008 година и с Бюджетно платежно нареждане № 0281804 от същата дата, ТД-В.  при ИА „Социални дейности на МО“, превела на фирма „М.“ ЕООД  авансово сумата 179 640.24 лева с ДДС. При изпълнение на поръчката, фирма „М.“ ЕООД ползвала като подизпълнител фирма „Т.“ ЕООД, която следвало да осигури доставката, превоза и спускането с кран на новите термопомпи, както и освобождаване на фундамента в геотермалната станция за монтажа им. Служители на фирмата с крикове, лостове и метални тръби свалили от фундамента старите термопомпи и ги избутали встрани, след което с кран през отвор в покрива на геотермалната станция, вътре били спуснати новите термопомпи. Служители на същата фирма свързали помпите към мрежата, с което изпълнили договореното с фирма „М.“ ЕООД. Старите термопомпи останали в геотермалната станция, а не били извадени и превозени съобразно договора. Отворът в покрива на геотермалната станция не бил затворен съгласно договора, а покрит с метални платна, които били затиснати с бетонови блокове. В изпълнение на възложените им функции със заповед № 361/27. 10. 2008 година подсъдимите П., В. и З. знаели, че част от дейностите по договора не са изпълнени. Това обстоятелство било известно и на подсъдимия И. , който лично посещавал обекта.

На 17. 12. 2008 година подсъдимия И.  разговарял последователно с другите трима подсъдими и им казал, че трябва да подпишат Протокол обр. 19, в който е отразено, че са изпълнени всички дейности. Аргументирал се с това, че ако бъдат извадени старите термопомпи няма къде да бъдат складирани, че изваждането им ще стане по-късно, а поради приключване на финансовата година, плащането следва да бъде извършено веднага. П., В., и З. се страхували от авторитарния стил на управление на подс. И. и се опасявали, че ако не изпълнят искането му, може да бъдат освободени от работа, а подсъдимите П. и В. в резултат на това могат да загубят служебните жилища, в които били настанени. Тримата знаели, че друг техен колега, който по друг повод се противопоставил на И., бил освободен от работа и това ги мотивирало да изпълнят искането. Същия ден те отишли в управлението на териториалната дирекция, където им е бил предоставен изготвен Протокол обр. 19 с изцяло попълнена текстова част и положени подписи и печати за изпълнителя и за строителния надзор. В документа били отразени неверните обстоятелства, че е изпълнена в пълен обем дейността под № II.1, II. 2, III. 2, III. 3, III. 4, III.5 и III.6 от Протокол обр. 19 и макар че били наясно, че дейностите не са изпълнени в пълен обем, П., В., и З. подписали документа. Същия ден подс. И. подписал Констативен акт обр. 15, в който било вписано невярното обстоятелство, че след като подписаните в акта лица се събрали на местостроежа, за да установят състоянието и готовността му за въвеждане в експлоатация и след като прегледали документите и след огледа на строежа, установили, че всички СМР са извършени съгласно проекта и договора, че неизвършени, незавършени и недобре извършени работи няма и обектът се предава от строителя на възложителя. Въз основа на това била изготвена фактура № 0000000092/17. 12. 2008 година за сумата 419 160.58 лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по договор № 23/23. 10. 2008 година. Същия ден било изготвено и подписано от подс. И.  бюджетно платежно нареждане № 0281334/17. 12. 2008 година за сумата 419 160.58 лева с ДДС, която ИА „Социални дейности на МО“-ТД-В.  нарежда за заплащане на „М.“ ЕООД. На 18. 12. 2008 година сумата постъпила по сметката на получателя.

Съгласно заключението на назначената съдебно-строително-техническа експертиза, вещото лице е посочило, че са отчетени като извършени и заплатени следните СМР дейности, които реално не са били извършени и не са подлежали на заплащане:

-        „демонтаж на стари термопомпи – подготовка и изваждане с автокран“ – 3 бр.;

-        „извозване и складиране на старите термопомпи“ – 3 бр.;

-        „полагане на топлоизолация фибран“ – 8.73 кв.м.;

-        „мувелитова шпакловка от теракол“ – 8.73 кв. м.;

-        „полагане на хидроизолация-акропласт с два пласта руселин“ – 8.73 кв. м.;

-        „монтаж на покривни панели с автокран“ – актувани 8 бр. при действително изпълнени 3 бр.;

-        „съединение на панелни покривни елементи“ – 14 бр.

Общата стойност на неизвършените, но заплатени дейности възлиза на 8 181.46 лева без ДДС или 9 817.75 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намери жалбата на подсъдимия И.  за неоснователна.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд.

По отношение на подсъдимия Д. Н. И.  съдебното производство пред първата и настоящата инстанция е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК. На досъдебното производство спрямо подс. И.  е била взета мярка за неотклонение „подписка“. След внасяне на делото в съда и разглеждането му същият не е бил намерен на посочения от него адрес и в съдебно заседание от 15. 12. 2015 г.  му била изменена мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, тъй като не се е явил и е бил обявен за национално издирване. След продължилото повече от 4 месеца издирване на подс. И. и многобройна кореспонденция с компетентните органи (приложена по делото) същият не бил намерен и съдът е преценил, че налице са условия за разглеждане на делото по реда на задочното производство и е дал ход на делото на 21. 04. 2016 г. Разгледал го е в негово отсъствие и е постановил съдебния си акт, като с протоколно определение от 22. 04. 2016 г., с оглед постановената условна присъда спрямо него, е изменил мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“.

Пред настоящата инстанция също подсъдимият И.  не се явява, а само неговият защитник  - адвокат А. П. Не може да бъде открит на посочения от него адрес и не може да бъде призован. Делото също се разгледа по реда на задочното производство, като за спазване правилата по чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК производството пред настоящата инстанция продължи около 4 месеца, като бяха събрани множество писмени доказателства (приложени по внохд) и от които е видно, че изцяло е спазена процедурата.

Доводите в жалбата на защитата на подсъдимия и допълнителните писмени изложения към нея са правени и пред първоинстанционния съд. Същият в мотивите на присъдата обосновано е отговорил на всички тях. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира със становището на Сливенския военен съд, тъй като същото е обосновано, последователно и на основата на закона.

Няма основание да са налице за състава на Сливенския военен съд основанията по чл. 29, ал. 2 НПК. Предубедеността или заинтересоваността по този текст от закона следва да бъде доказвана и от нея да е ясно, че съдебният състав или член от него не може да участва в разглеждането на делото – субективен критерий. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице такава предубеденост и заинтересованост. Соченото, че председателят на съдебния състав полк. К. е участвал и разглеждал други наказателни от общ характер дела със същия подсъдим, не дава основание да се приеме по настоящото дело, че са налице изискванията за отвода му. Касае се за различни дела, с различен предмет на доказване, които са по описа на Сливенския военен съд. Полковник К. е изпълнявал служебните си задължения като съдия в този съд. Настоящото дело му е разпределено чрез електронната система за случайно разпределение на делата, извършено от председателя на съда. Сливенският военен съд е в състав от двама съдии и вероятността делото да бъде разпределено на един от тях е твърде голяма. Обстоятелството, че не са уважени част от исканията на защитата на подсъдимия също не е основание да се приеме, че съдебният състав е предубеден. Взимано е становище и на другите страни в процеса и след това съдът се е произнасял с мотивирано определение. Не са налице основанията за отвод на състава на съда и от цитираната съдебна практика на ЕСПЧ. Едно от посочените дела на Европейския съд по правата на човека –  Пиерсак срещу Белгия (Piersack v. Belgium), решение от 1 октомври 1982 г., което се използва като основен критерий за допуснато нарушение на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС: независим и безпристрастен съд не може да бъде приложено по настоящото дело. В сочената съдебна практика на ВКС също не може да се приложи по делото. Не са ограничени правата на подсъдимия И., а точно обратното – положено е старание да бъдат защитени неговите права в максимален обем като подсъдим в процеса.

Не са налице основанията да се възприеме, че делото не е гледано от независим и безпристрастен съд. На подсъдимия И.  е осигурен справедлив съдебен процес съгласно изискванията на българското законодателство. Правата му са били защитавани от професионални защитници – адвокати, като единият е бил лично упълномощен от него.

 Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяване на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК.

Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно възраженията на защитата на подсъдимия. Аргументирано и подробно им е отговорено и е в съответствие с доказателствения материал, събран по делото. Изложени са обосновани доводи в тази насока. Тези възражения на защитата на подсъдимия И.  се правят и пред въззивната инстанция.

По категоричен начин от доказателствения материал се установява, че подсъдимият И. е бил длъжностно лице по смисъла на закона. Като директор на ТД-В. в ИА „Отдих и възстановяване“-МО и съгласно длъжностната му характеристика, която е била в сила през инкриминирания период, той попада в категорията на лицата по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. Съгласно тези си правомощия той законосъобразно е подписал договор № 23/23. 10. 2008 година. Като ръководител на ТД-В.  в ИА „Отдих и възстановяване“ и съгласно договора е  следвало след изготвянето на Протокол образец 19 и Констативен акт образец 15 да заплати извършеното по договора. Възползвайки се от властническите си правомощия той е определил със заповед № 361/27. 10. 2008 г. Х. З., В. В. и В. П. да упражняват контрол по договора.

По делото няма спор, че фирма „М.“ ООД, която е ползвала като подизпълнител фирма „Т.“ ООД, е изпълнила част от процесния договор. Не е изпълнила договора в частта: демонтаж на стари термопомпи – подготовка и изваждане с автокран“ – 3 бр.; извозване и складиране на старите термопомпи – 3 бр.; полагане на топлоизолация фибран – 8.73 кв.м.; мувелитова шпакловка от теракол – 8.73 кв. м.; полагане на хидроизолация-акропласт с два пласта руселин – 8.73 кв. м.; монтаж на покривни панели с автокран – актувани 8 бр. при действително изпълнени 3 бр. и съединение на панелни покривни елементи – 14 бр., общо неизвършени, но заплатени дейности в размер на 8 181.46 лева без ДДС или 9 817.75 лева с ДДС (съдебно строително-техническа експертиза – стр. 6, том 7 ДП; съдебен протокол от 21. 04. 2016 г. г. - стр. 18-20, нохд № 171/2015 г. – стр. 346). От приложения по делото огледен протокол и фотоалбум за извършен оглед на геотермална станция в отдел „Североизточен“ при ИА „Военни клубове и военно почивно дело“-София (стр. 38-50, том 9 ДП) се установява и е видно какво е било изпълнението по договора.

Подсъдимият И. лично се е запознал с незавършеното изпълнение по договора „…се събрахме на местостроежа, за да установим състоянието и готовността му за въвеждане в експлоатация…“ „…подробен преглед на строителната документация и оглед на строежа…“ – констативен акт № 15 (стр. 63-67, том 7 ДП), като се е подписал за възложител в акта. Въпреки това, като лично е видял и е знаел, че не е изпълнен договора, със съставянето на този документ е извършил престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК. В документа е било вписано невярното обстоятелство, че всички дейности по договора са изпълнени, макар че част от тях на стойност 8 181.46 лева без ДДС или 9 817.75 лева с ДДС не са били изпълнени реално.

Подсъдимият И.  също така умишлено склонил Х. З., В. В. и В. П., които били негови подчинени, да изготвят документ с невярно съдържание и да го подпишат - Протокол образец 19 (стр. 61-62, том 7 ДП). В този протокол, представляващ официален удостоверителен документ, те отразили неверните обстоятелства, че е била изпълнена в пълен обем дейността по процесния договор. С това подсъдимият осъществил престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с ч л. 20, ал. 3 НК. Тези две престъпления той ги извършил при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. Същите са част от фактическия състав на извършеното от подс. И.  престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 – „ако за улесняването му е извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание“.

Правилно първоинстанционният съд е изяснил механизма на превеждане на паричните средства по този договор. Последователно е посочен редът по превеждането им и как точно парите са били изплатени от сметка на Министерство на отбраната до фирма „М.“ ЕООД. Подсъдимият И.  имал право и се е разпоредил със средствата от Министерство на отбраната, като е подписал бюджетно платежно нареждане № 0281334/17. 12. 2008 г. Обосновано е прието, че началната дата за причинените вреди е 18. 12. 2008 г., когато средствата са преведени по сметка на фирма „М.“ ЕООД.

Настоящата инстанция изцяло възприема заключението на първоинстанционния съд, че подсъдимият И.  е извършил престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201, вр. с чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и 3 и чл. 26 НК. Събраните доказателства в тази насока са многобройни, последователни, категорични и непротиворечиви. Правилно са анализирани и направеният извод е законосъобразен поради това и присъдата в тази част се явява обоснована и постановена в съответствие с изискванията на закона.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че наложеното наказание на подсъдимия е правилно и законосъобразно определено. Същото отговаря на целите, предвидени в чл. 36 от НК и е съответно на извършеното от подс. И. престъпление. Изложените доводи на първоинстанционния съд за размера на наложеното наказание настоящата инстанция ги възприема изцяло.

По-голяма снизходителност не е нужна, а и ще обезсмисли наказателната превенция.

Правилно е преценено и приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като на този етап не е необходимо подсъдимият да изтърпява така определеното му наказание ефективно и да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода.

Присъдата на първоинстанционния съд в частта за подсъдимите Х. К. З., В. С. В. и В. Е. П. не е обжалвана и не е протестирана. Влязла е в сила и настоящата въззивна инстанция не може и не следва да извършва въззивен контрол. В случай на допуснати нарушения те следва да бъдат отстранени чрез средствата, предвидени в процесуалния закон, а не по реда на въззивния контрол.

Никоя от страните по делото не е обжалвала или протестирала присъдата в гражданската и част.

Постъпил е във въззивната инстанция само отговор по въззивната жалба на подсъдимия И.  от гражданския ищец ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“-МО, в който се сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна и се иска потвърждаване на същата в гражданската и част.

Предвид изразения петитум в отговора и липсата на правен интерес за гражданския ищец от преразглеждане на необжалваната в гражданската и част присъда този отговор не следва да се разглежда като жалба.  

Присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила в гражданската и част и не подлежи на въззивен контрол. 

Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/22. 04. 2016 година по НОХД № 171/2015 година на Сливенския военен съд.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg