Решение
18-07-2016

 

РЕШЕНИЕ

гр. София,

27

18.07.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ       полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

при секретар Катя Симова

с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа въззивно административно наказателно дело № 50 по описа на Военно-апелативния съд за 2016 година,

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по жалба на обвиняемия ст. лейт. В. В. Ж. от в. ф. … - С. З., срещу решение № 21/14.04.2016 г. по а.н.д. № 8/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд.

С обжалваното решение съставът на Пловдивския военен съд е признал обвиняемия старши лейтенант В. В. Ж. от в.ф. … - С. З., за виновен в извършването на престъпление по чл.309 ал.3 вр. ал.1 алт.1 пр.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева и го е оправдал по обвинението по чл. 309 ал.1 алт.1 пр. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

В подадената жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно като не се излагат конкретни

1

съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска атакувания съдебен акт да бъде отменен и обвиняемия Ж. да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане, ако при служебната проверка бъдат констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение е правилно, а наложеното наказание е справедливо, поради което иска атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от НПК намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а атакувания съдебен акт на Пловдивския военен съд за правилен.

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият ст. лейт. В. В. Ж. е постъпил на военна служба от 30.08.2007 година. По време на военната служба е характеризиран положително. През периода от месец август 2012 г. до месец юли 2013 г. обвиняемият живял на свободен наем в гр. С. З., ул. „…" № ***, с наемодател свидетелката С. П. А., която била собственик на жилището. Между двамата бил сключен писмен договор за наем на 26.08.2012 г., съгласно който обвиняемият заплащал месечен наем в размер на сумата от 140 лева на майката на собственичката - св. Г. Д.. В жилището обвиняемият живял до месец юли 2013 година. По молба на обвиняемия съгласно разпоредбите на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. на министъра на отбраната, ст. лейт. Ж. бил картотекиран като нуждаещ се от жилище като живеещ под наем при условията на свободно договаряне. За да получава квартирни пари съгласно чл. 35 от Наредбата обвиняемият ежемесечно представял документи пред жилищната комисия на военното формирование - заявление- декларация до командира по образец, копие от договора за наем и разписка за наем, с която да удостовери, че е заплатил наема на наемодателя си и съответно получил компенсационни суми за периода от месец декември 2012г. до месец юли 2013г. по 80 лв.

2

месечно или общо за периода в размер на сумата 640 лева. Представените от обвиняемия пред военното формирование разписки за платен наем обаче не били подписани нито от наемодателката, нито от нейната майка - видно от показанията на свидетелките А. и Д. и от заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, а пред съда обвиняемият е заявил, че подписите на процесиите разписки били лично имитирани от него.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по делото се доказва по категоричен начин от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - обясненията на обвиняемия, приложените разписки за наем, справки - експертни, кадрови, за изплатени компенсационни суми, служебен картон, характеристика. Тази фактическа обстановка не се оспорва и се признава от обвиняемия по делото ст. лейт. Ж. и поради това и въззивният съд я приема за доказана съобразно изискванията на закона. При тази така правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното деяние, а именно - с описаното обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 309 ал.3 вр. ал.1 алт.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление за времето от м. декември 2012 г. до 10.04.2013 г. включително, в пет случая сам съставил неистински частни документи, които употребил, за да докаже съществуването на наемно правоотношение и изпълнението на задължението за плащане по наемното си правоотношение и деянието представлява маловажен случай. Правилно първоинстанционният съд е преценил наличието на условията на чл.78а от НК и законосъобразно е приложил законовите разпоредби. При определянето на размера на наложеното административно наказание глоба съдът е съобразил изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието като е преценил поотделно и в съвкупност събраните в съответствие с изискванията на закона смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил справедливо по размер наказание към минималния размер на предвиденото в закона. Възражението по въззивната жалба, че е налице маловажен случай, е правено и пред

3

първоинстанционния съд, който го е обсъждал и правилно го е уважил като мотивирано е отхвърлил искането за определянето на деянието като малозначително. Съставът на въззивния съд споделя изцяло изложените в тази насока съображения - касае се за продължавано престъпление, което обхваща продължителен период от време и множество деяния, които обстоятелства охарактеризират деянието като такова с по-висока степен на обществена опасност и това правилно е дало основание на първоинстанционния съд да направи законосъобразния извод, че конкретния случай може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК най- вече с оглед на критичното отношение към извършеното, добрите характеристични данни, тежкото му семейно положение. Поради това и подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно.

Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК съставът на Военно-апелативния съд

ПОТВЪРЖДАВА решение №21/14.04.2016 г. по а.н.д. № 8/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                           2.

РЕШИ:

4

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg