Решение
29-06-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 29 юни 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа административно наказателно дело № 51 по описа за 2016г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалба на адвокат С. М. от АК – С.З., защитник на обвиняемия капитан Х.С.Т. от военно формирование .... – С.З., срещу решение № 28/04.05.2016 г. по АНД № 108/2016 г. на Пловдивския военен съд. С обжалваното решение състав на Пловдивския военен съд е признал обвиняемия Т. за виновен в това, че за времето от 03.04.2012 година до 01.07.2013 година при продължавано престъпление, на шест пъти, във в.ф. .... – С.З. сам съставил неистински частни документи и ги употребил представяйки ги пред жилищната комисия и командването на военното формирование, за да докаже съществуването и изпълнението на финансово задължение по свое наемно правоотношение, в маловажен случай – престъпление по чл. 309 ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК съдът е освободил обвиняемия Т. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева. Признал го е за невинен и го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 309 ал. 1, алт. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и по обвинението първото деяние по чл. 26 ал. 1 от НК да е извършено на 02.04.2012 година. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и по разноските. В жалбата на адвокат М. се сочат доводи за незаконосъобразност на постановеното решение. Изтъква се, че по отношение на обвиняемия са били налице наемни отношения, които той е изпълнявал стриктно, като е заплащал наемната цена на наемодателя. Не се оспорва, че инкриминираните шест броя разписки са неистински, доколкото обвиняемият се е подписал в графата „получил сумата“, вместо наемодателя си. Сочи се, че сумата е действително платена и в този смисъл разписките са с вярно съдържание. Сочи се още, че нормативният документ Наредба Н – 22/16.07.2010 година не дава право на председателя на жилищната комисия да задължава картотекираните военнослужещи – наематели да представят разписки за платен наем. Дори непредставянето на такива разписки не е било пречка военнослужещите да бъдат включвани в протокола на жилищната комисия и в заповедта на командира за изплащане на компенсационни суми. Това изискване било въведено като допълнителна гаранция за наличието на наемни правоотношения на военнослужещите, получаващи компенсационни суми към момента на подаването на заявлението – декларация. Свежда се довод, че като се е подписал в съответната графа, обвиняемият бил действал като пълномощник на наемодателя. В съзнанието на обвиняемия се била изградила представа, че в случаите, когато в документа се отразяват верни обстоятелства, същият може да бъде подписан и от лице, непосочено като автор на документа. По нататък в жалбата се сочат доводи за липса на обществена опасност на деянието или за явната и незначителност. В тази насока е посочена и практика на ВКС на РБ. Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият капитан Т. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва де се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: От месец октомври 2007 година обвиняемият капитан Т. служел във военно формирование .... – С.З.. Бил картотекиран от жилищната комисия във формированието като живеещ на свободен наем. На 28.02.2012 година сключил пореден договор за наем със свидетелката Х. М. от град С.З. за жилище на адрес град С.З., улица „П. К.“ № …., което жилище ползвал сам. Заплащал месечен наем в размер на 150 лева и стриктно изпълнявал задълженията си по договора. Съгласно Наредба Н-22/16.07.2010 година за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, за да им бъдат изплатени компенсационни суми военнослужещите следвало да подават ежемесечно заявление-декларация до командира и копие от договора за наем. В поделението била установена практика военнослужещите, освен останалите документи ежемесечно да представят и разписки за платения наем, подписани от наемодателя. Обвиняемият ежемесечно представял заявление – декларация и разписка за платен наем. В периода 02.04.2012 г. – 01.07.2013 година капитан Т. представил във военното формирование шест броя неистински разписки, в които в графата „Получил сумата“ вместо наемодателката се подписал лично той. Това сторил, за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемното правоотношение. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 309 ал. 3, вр. ал. 1, алт. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Решението е обосновано, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Несъстоятелни са доводите за противоречие на решението със закона и за необоснованост. Обстоятелството, че представянето на инкриминираните шест броя разписки пред жилищната комисия във военното формирование не е необходимо съгласно Наредба Н-22/16.07.2010 година не дава право на обвиняемия да изготвя неистински документи и да ги представя в поделението. Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането и подриват общественоправната функция, която се възлага на документа. Ирелевантно за съставомерността на деянието на обвиняемия е обстоятелството, че съгласно посочената наредба тези разписки не са били необходими за да му бъдат изплащани компенсационните суми. Те са били въведени като допълнителна гаранция против злоупотреби с изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и в този смисъл имат своето правно значение. Значението на разписките е свързано и с контролните правомощия на жилищните комисии, по чл. 37 ал. 3 от наредбата, да извършват проверки за неверни данни в заявленията – декларации подавани ежемесечно по реда на чл. 37 ал. 1 т. 1 от същата. Сагласно посочената ал. 3 на чл. 37 от наредбата, при констатирани нарушения те са длъжни да уведомяват незабавно контролните органи на Министерството на отбраната и служба „Военна полиция“ за търсене на съответната отговорност. Ето защо е правилен изводът на основния съд, че изискването от военнослужещите на разписки, че са платили наемната цена, има своето основание. Разпоредбата за осъществяване на контрол е въведена от съображения за обществен ред и спазването на стриктна финансова дисциплина във въоръжените сили. Деянието на обвиняемия е довършено, доколкото престъплението по чл. 309 е завършено, когато документът е употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице, а това обвиняемият е сторил. (ППВС 3/82 г. т. 9). Не може да бъде споделен доводът на обвиняемия за липса на обществена опасност на деянието, доколкото се касае за цели шест случая на подправка на документ. Съдът е проявил достатъчна снизходителност като е квалифицирал деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 309 ал. 3 от НК. Доводът, че обвиняемият е действал като пълномощник на наемодателя и затова го подписал също е несъстоятелен. Освен, че от инкриминираните шест броя разписки не е видно капитан Т. да е действал като пълномощник на Х. М., то упълномощаването единствено за полагане на подпис е безсмислено. Смисълът на упълномощаването е последиците от правните действия, които представителят извършва да възникнат направо за представлявания (чл. 36 ал. 2 от ЗЗД). Такива последици от действията на обвиняемия няма как да възникнат за наемодателя М., след като тя лично си е получила парите. Съгласно т. 8 от ППВС № 3/82 година за съставянето на неистински документ деецът ще носи отговорност и когато той е с вярно съдържание, както и когато е съставен след предварително съгласие на лицето, от чието име е издаден. Вече беше посочено, че с оглед на проявената от обвиняемия упоритост при извършване на цялостното продължавано престъпление не са налице условията на чл. 9 ал. 2 от НК. С оглед квалификацията на продължаваното престъпление, основният съд законосъобразно е освободил обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (ХИЛЯДА) лева е в минимален размер. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/04.05.2016 г. по АНД № 108/2016 г. на Пловдивския военен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg