Мотиви по присъда № 1/16.01.2017 г. - Част 1
16-03-2017

 Мотиви по внохд № 47/16 г.по описа на Военно-апелативен съд

 

 

 

 

 

Настоящото производство е четвърто по ред пред въззивната инстанция. Образувано е по протест на ВОП – София, по жалба на подсъдимата Е. И., депозирана чрез нейния защитник адв. Б. и по жалба на Министъра на отбраната, чрез своя процесуален представител, като представляващ министерство на отбраната, срещу присъда № 100/07.04.15 г., постановена по нохд № 100/14 г. по описа на Софийски военен съд /СВС/.

 

В протеста на Военно-окръжна прокуратура София се релевира довод за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, която е постановена в нарушение на материалния закон и е несправедлива, като са налице предпоставките по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК. Претендира нейната отмяна в частта й, с която подс. В. Г. е бил оправдан по обвинението по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 1 НК и се иска неговото осъждане по този текст на наказателния закон. Неправилно първоинстанционния съд е игнорирал нарушението на служебните задължения, вменени на този подсъдим с неговата длъжностна характеристика, както и знанието му на заповед № ОС-529/11.12.2003 г. на заместник-министъра на отбраната. Съдът е извършил превратно тълкуване на действията на подсъдимия Г., като не е отчел обстоятелството, че този подсъдим не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. 1 от неговата длъжностна характеристика. По отношение на подсъдимата И. се иска нейното осъждане по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, респективно алтернативно се предлага да бъде увеличен размера на наложеното й наказание за престъплението по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Претендира се и осъждане на подсъдимите да заплатят на гражданския ищец пълния размер на предявения граждански иск, като се уважи предявения граждански иск от министъра на отбраната.

 

В съдебно заседание прокурорът от военно-апелативна прокуратура не поддържа подадения протест по отношение на подсъдимата И. в частта му, в която се предлага тя да бъде осъдена за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, като счита, че присъдата на СВС по отношение на нея следва да бъде коригирана не по отношение на дадената правна квалификация, а само относно размера на причинената вреда и по отношение на размера на наложеното й наказание, като същото бъде завишено, без да се предлага конкретен размер или начин на изтърпяване на същото. По отношение на втория подсъдим се претендира отмяна на присъдата в тази й част и осъждане на подсъдимия Г. за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като не се поддържа обвинението и по ал. 3 на този състав от НК. Счита, че е налице неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия Г., вменени му с неговата длъжностна характеристика, в резултат на което той е предал друга вещ, а не описаната в документите за продажба. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

 

Подсъдимата И., чрез своя процесуален представител адв. Б., също претендира отмяна на присъдата по отношение на нея като неправилна и незаконосъобразна. Иска същата да бъде отменена и претендира да бъде оправдана. Счита, че от събраните в хода на разследването доказателства не може да се установи наличие нито от  обективната, нито от субективната страна на елементите на повдигнатото й обвинение. Иска да бъде отхвърлен изцяло предявения срещу нея граждански иск. Позовава се и на изтекла погасителна давност в случай, че съдът реши да се занимае с нейната отговорност като граждански ответник.

 

В съдебно заседание защитниците на подсъдимата адв. Б. и адв. С. развиват своите доводи, като твърдят, че неправилно е отказано прочитането на показанията на св. Р. Д., което било в ущърб на подсъдимата. Оплакването им за нарушение на материалния закон се аргументира с това, че издадените от подсъдимата документи не са в състояние да позволят на третото лице – купувач Р. Д., да получи точно инкриминирания комплект от три броя дизелови агрегати. Оспорва се и наличието на умисъл у подсъдимата да извърши престъплението, в което е обвинена. Иска се отмяна на присъдата в частта, в която тя е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 НК и й е било наложено наказание. Иска се отмяна на присъдата и в частта, в която е бил уважен гражданският иск, като алтернативно се прави позоваване и на изтекла погасителна давност.

 

Гражданският ищец обжалва присъдата в частта й, в която гражданският иск не е бил уважен изцяло, като счита, че неправилно съдът се е ръководил при определянето на неговия размер от ликвидационната стойност на инкриминираната вещ, а не от действителната стойност на същата. Претендира уважаване на гражданския иск в неговия пълен размер, заедно със законната лихва от датата на увреждането.

 

В съдебно заседание защитника на подсъдимия В. Г. – адв. С., претендира за потвърждаване на присъдата по отношение на неговия доверител, като счита, че тя е правилна и законосъобразна. Развива доводи за обективната несъставомерност на извършеното от подсъдимия Г. и счита, че правилно срещу него е бил отхвърлен предявения граждански иск. За разлика от защитниците на подсъдимата И., адв. С. не противопоставя възражение за изтекла погасителна давност. Относно стойността на инкриминираните вещи счита, че те следва да се определят по тяхната балансова стойност.

 

Подсъдимата И. моли да бъде оправдана.

 

Подсъдимият Г. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда спрямо него.

 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и техните възражения, провери служебно правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК, при което установи следното:

 

С Присъда № 100/07.04.2015 г., постановена по нохд № 100/2014 г. Софийския военен съд е признал подсъдимия В. Г. за невинен в това за времето от 20.01.2004 г. до 31.01.2004 г. в неустановен час, в село Г., обл. С. Г., в склад № *** на поделение *** – Г. в качеството си на длъжностно лице „***“ в Изпълнителна агенция „УЧДС“ – Министерство на отбраната, не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. 1 от длъжностна му характеристика, а именно „***“ и в нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 от 14.11.1997 г. на Министерство на финансите за продажба на движими вещи частна държавна собственост, където е посочено, че „ведомствения ръководител или определено от него длъжностно лице издава заповед, в която определя движимите вещи, подлежащи на продажба във ведомствената магазинна мрежа, тяхното количество и цена на дребно“, като не спазил изискванията за търговската реализация на материалните средства, намиращи се в поверения му склад и предал на Р. Л. Д. движимо имущество - 1 брой комплект ел. агрегат ***, съдържащ 3 броя дизелови агрегати модел *** с номера ***, собственост на МО и без същото да е обявено в Заповед № ОС-529/11.12.2003 г. на Заместник-министъра на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА УЧДС на МО, срещу представените от Р. Д. данъчна фактура № *** г. и стокова разписка № *** г., в които е отразено, че стойността на движимите вещи 1 брой комплект ел. агрегат 3х270ВД е в размер на 110 лв. без ДДС и като основание за продажбата е посочена Заповед № ОС-529/11.12.2003 г. на Заместник-министъра на отбраната, с цел да набави за Р. Л. Д. облага в размер на 26 538,52 лв. без ДДС, представляваща разликата от пазарната стойност 26 648,52 лв. без ДДС и платената стойност 110 лв. без ДДС за 1 брой комплект ел. агрегат 3х270ВД, съдържащ 3 броя дизелови агрегати модел *** с номера ***, като от деянието са настъпили значителен вредни последици за МО в размер на 26 538,52 лв. без ДДС и случаят е особено тежък – извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици за МО и длъжностното качество на извършителя разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, ал. 1 НК.

 

Със същата присъда подсъдимата Е. К. И. е била призната за виновна в това, че на 20.01.2004 г. за времето от 8 до 17 часа в служебно помещение на пункт за продажба на движими вещи в гр. С., ул. „*** като „***“ в *** към ИА „УЧДС“ – МО, съставила документи с невярно съдържание, както следва:

 

1.                данъчна фактура № *** г., в която е отразила неверните обстоятелства: в графа „ед. цена“ ръкописно е изписала „110“, в графа „стойност“ – „110“, срещу „ДДС 20%“ – „22“, в графа „Всичко“ – „132“, в графа „Словом“ – „ 132 (сто тридесет и два) лева“ и в горния край на данъчната фактура ръкописно е изписала „Сток. р. *** г.“ и „З-д ОС 529/11.12.03 г.“ като основание за продажбата и

 

2.                 стокова разписка № *** г., за получени стоково-материални ценности, в която е отразила неверните обстоятелства: в графа „Ед. цена“ ръкописно е изписала „110“, в графа „стойност“ – „110“, в графа „Словом“ – „сто и десет лв.“, в графа „общо“ – „110 лв.“ и в горния край на стоковата разписка ръкописно е изписала „Ф-ра № *** г.“ и „З-д ОС 529/11.12.03 г.“ като основание за продажбата, чрез които документи съзнателно дала възможност на друго физическо лице – Р. Л. Д. да получи за периода между 20,01,2004 до 31,01,2004 г.  без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на Министерство на отбраната – 1 брой комплект ел. агрегат ***, съдържащ 3 броя дизелови агрегати  модел *** с номера 0724, 0725 и 0726 за стойността от 110 лв. без ДДС при ликвидационна стойност на движимото имущество от 6000 лв. без ДДС, без същото да е обявено в заповед № ОС -529/11.12.2003 г. на Заместник-министъра на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА „УЧДС“ на МО, като документната измама е в размер на 5890 лв. без ДДС, представляваща разликата от ликвидационната стойност 6000 лв. без ДДС и платената стойност 110 лв. без ДДС за 1 брой комплект ел. агрегат ***, съдържащ 3 броя дизелови агрегати модел *** с номера *** собственост на МО, поради което и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 НК (редакция на текста към момента на деянието като по-благоприятен закон)  я е осъдил на 2 г. лишаване от свобода с отлагане изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл. 66 НК, за срок от 4 години.

 

Подсъдимата И. е била призната за невинна в това, извършената документна измама да е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 5 НК за разликата от 5 890 лв. до 26 538,52 лв. като настъпили вредни последици за МО, както и за това, че длъжностното качество на подсъдимата разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

 

         С присъдата подсъдимата И. е осъдена да заплати на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата от 5 890 лв. причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск в останалата част за сумата до 26 538,52 лв., както и предявен солидарно срещу другия подсъдим В. Г. е отхвърлен като недоказан по основание и размер.

 

Съдът се разпоредил и с разноските по делото. 

 

         Тази присъда е била вече веднъж предмет на въззивна проверка по протест срещу оправдателните части на присъдата и по жалба на подсъдимата И.. При третото поред разглеждане на делото във военноапелятивния съд, с Решение № 29/03.12.2015 г., постановено по внохд № 15/2015 г. по описа на същия съд, първоинстанционната присъда е била изменена, като е бил увеличен размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890лв. на 25 856,70лв. Присъдата е била изменена и в нейната гражданско-осъдителна част, като подсъдимата И. е била осъдена да заплати на гражданския ищец разликата в размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890лв. до 25 856,70лв., представляващи причинени имуществени вреди, като за разликата до 26 538,52лв. гражданския иск е бил отхвърлен като недоказан. Осъдена е била подсъдимата да заплати държавната такса върху определения размер на гражданския иск. В нейна тежест са били определени и разноските по делото във въззивната инстанция.

 

         С Решение № 65/01.06.2016г., постановено по наказателно дело № 220/2016 г. ВКС, трето наказателно отделение, е отменил решение № 29 от 03.12.2015г. по внохд № 15/2015 г. на Военно-апелативния съд  и делото е било върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание, като са били дадени задължителни указания от касационната инстанция както относно стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото, така и относно отстраняването на допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и правилното прилагане на материалния закон в рамките на очертаната в обвинителния акт фактология.

 

         За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

В края на 2003 година предстояла ликвидация на поделение *** –  С.. Движимото имущество на поделението следвало да бъде предадено на  изпълнителна агенция „Управление на частна държавна собственост“ –Министерство на отбраната. След това имуществото следвало да бъде оценено и продадено от агенцията. Поради това, на 03.10.2003 г. с наряд № *** от *** имуществото на поделението било предадено на ИА „УЧДС“ – МО /т. 1, л.119-128 ДП/. Сред вещите, които били предадени на агенцията, бил и един брой комплект от три дизелови  агрегата за производство на електрически ток с абревиатура *** по опис *** и Акт № ***, които били посочени в позиция № *** на наряд № *** година /т.1, л.127 ДП/. Този комплект от 3 броя дизелови агрегати с мощност 270 киловата бил с числящи се към тях запасни инструменти и принадлежности – ЗИП / т.2 л.8 и л.28 ДП/ При предаването на вещите въпросният комплект от 3 броя агрегати били предадени от св. Б. К. (последното *** на поделение *** – С.) на подсъдимия В. Г. – материално отговорно лице на длъжност „***“ към ИА“УЧДС“-МО, за което била съставена складова разписка № *** година /т.1, л.43 ДП/. Подсъдимият  Г. приел агрегатите на съхранение в склада в с. Г., ***. Складовата разписка била подписана от св. К. и подсъдимия Г., като в нея абревиатурата на  комплекта агрегати била посочена като „***” и била посочена категория 3 или 5-та (цифрата е неясна). В този документ не било отразено дали агрегатите са със ЗИП или не. Междувременно, на 30.10.2003 година св. М. Ш., служител на  ИА“УЧДС“-МО ***, изготвила докладна записка № *** година, подписана от директора на изпълнителната агенция, с която се предлага на заместник-министъра на отбраната на РБ Н. А. да разреши продажбата на  излишно за БА имущество, намиращо се в *** гр. С., чрез магазинната мрежа на агенцията. Свидетелката изготвила и проекто-заповедта на заместник-министъра на МО. Със Заповед № ОС – 529/11.12.2003 година заместник-министъра на отбраната Н. А. заповядва  да се извърши продажба на излишни движими вещи собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА“УЧДС“-МО от *** – гр. С.. Със заповедта се посочва, че продажбата следва да бъде по разпоредбите на Наредба № 7 от 14.11.1997 година на министерството на финансите и съответните протоколи-ценници, посочени в заповедта. В заповедта са посочени вещите, обект на продажба, тяхното количество и цена на дребно /т.1 л.38-42, л.110-115 ДП/. С оглед разпоредбите на Наредба № 7 вещите със стойност до 3 000 лева се продават чрез магазинната мрежа на агенцията, като стойността им предварително е определена в заповедта на заместник-министъра на база протоколи-ценници, изготвени от главни специалисти на агенцията, докато вещите със стойност над 3 000 лева се продават на търг, но отново следва да бъдат включени в заповед на заместник-министър на отбраната.

 

Към месец януари 2004 година началник на *** гр. С., ул. *** бил св. Г. К.. Когато заповедта на заместник-министъра на отбраната № ОС-529/11.12.2003 година с посочените в нея вещи за продажба пристигнала в пункта, тя била размножена в 2 екземпляра, единият от които останал при К., а другия бил сложен на общодостъпно място – таблото на магазина, за да могат и евентуалните купувачи и продавачите на вещите да се ориентират какво се продава и на каква цена. По това време *** в *** била подсъдимата И.. Основните  задължения на подсъдимата били *** /т.5 л.96-97 ДП/.

 

На 20.01.2004 година подсъдимата И. продала за 110  лева без ДДС  на лицето Р. Д. (приятел на подсъдимия Г.) комплекта от трите броя дизелови агрегати, посочени по-горе, като след заплащане от Д. на продажната цена съставила данъчна фактура № *** и стокова разписка № *** /т.4 плик на л.4-оригинал ДП/. Въпреки че този комплект от 3 бр. агрегата не бил посочен в заповедта на заместник-министъра на отбраната за продажба, във фактурата и стоковата разписка подсъдимата посочила именно този комплект агрегати, като написала във фактурата „ел.агрегат“ с абревиатура *** – 1бр. с единична цена и стойност 110 лв., а в стоковата разписка освен тези данни посочила, че вещта е 5-та категория. И на двата документа най-отгоре подсъдимата написала, като основание за продажбата, з-д ОС 529/11.12.03 г. Подсъдимата се подписала във фактурата в двете графи  „отговорен за стопанската операция” и в графата „съставил”, като и на трите места написала и името си „Е. И. ”, а в изготвената от нея стокова разписка се подписала в графа „приел” и написала името си „Е. И.”. С така съставените от подсъдимата И. документи (фактура и стокова разписка) купувачът Д. отишъл в склада на подсъдимия Г. в с. Г., за да получи купените от него агрегати. Подсъдимият Г. проверил документите, които Д. му представил и изпълнил своите задължения на ***, касаещи ****, за които отговаря, и му предал комплекта от трите броя дизелови агрегати, като се подписал на изготвената от подсъдимата И. стокова разписка в графа „предал”. Тъй като агрегатите били големи по обем и всеки от тях тежал малко над 4 тона, те били реално изнесени от Д. от склада на подсъдимия Г. няколко дни по-късно, като били натоварени на камион с помощта на кран. Купувачът Д., като се ориентирал каква изгодна покупка е направил, решил да препродаде закупения комплект агрегати и помолил своя приятел подсъдимия Г. да му съдейства за продажбата. От своя страна подсъдимият Г. помолил за съдействие св. С. Г., който успял да намери купувач на агрегатите. Това бил св. А. Ф. от Република Иран, който бил управител на фирма „***” ООД  и имал склад в ж.к. „***” бивш завод „***”. Свидетелят Ф. закупил агрегатите от св. Ст. Г. на 10.02.2006 година за сумата от 18 000 лева, за която продажба не била съставена фактура, а само разходен касов ордер /т.4 плик на л.2-оригинал ДП/, в който били посочени инвентарните номера на агрегатите № ***. Отделно Ф. платил на С. Г. капаро 2 000 лева за продажбата и в последствие комисиона от 3 000 лева. Впоследствие св. С. Г. предал сумата от 18 000 лева на подсъдимия Г..

 

В началото на месец март 2006 година органите на Военна полиция и ВКР установили местонахождението на комплекта агрегати в склада на фирма „***” ООД в кв. „***”. С протокол от 02.03.2006 година за доброволно предаване те ги получили от св. Ф. и с протокол за предаване на отговорно пазене от същата дата те отново ги върнали на св. Ф. за пазене до приключване на наказателното производство /т.1 л.49-50 ДП/. Впоследствие св. А. Ф. посочва на органите на досъдебното производство, че през месец септември 2008 година, докато се е намирал в Република Иран, е паднал тавана на склада, където са се съхранявали агрегатите, а те са били повредени, цигани са откраднали повечето им части, а остатъците са били предадени на вторични суровини от негов приятел Х. М., тъй като не са ставали за нищо /т.8, л.55 ДП/.

 

Първоинстанционния съд се е позовал на заключенията на изготвените по делото експертизи, като е отбелязал, че видно от заключението на назначената по делото почеркова експертиза /т.4 л.63-66 ДП/, то подписът в графа „стоката /услугата/ получена на 20.01.2004 година” срещу името Р. Д. на „Данъчна фактура” № *** година не е положен от Р. Д.. От заключението на назначената по делото почеркова експертиза /т-4 л.72-77 ДП/ е видно, че подписът в графа „получател” срещу името Р. Д. в данъчна фактура № *** година не е положен от подсъдимия Г. и от Г. К. (сега свидетел по делото).

 

Видно от заключението  на назначената по делото почеркова експертиза /т.4 л.83-86 ДП/ е, че ръкописният цифрено-буквен текст със синя химикална паста в съответните раздели, графи и редове на бланка „складова разписка за приемане /предаване/ на материални ценности” № *** година е положен / написан /от св. П. И.. Цифровия текст „*** г.” разположен извън рамките на бланката не е написан от П. И..

 

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза  /т.4 л.90-95 ДП/ се установило, че стойността на трите броя агрегата тип „***” е, както следва: пазарна стойност – 26 648,52 лв. без ДДС, ликвидационна стойност – 6 000 лева без ДДС, стойност на вторични суровини – 2 673 лева. Разликата между стойността /пазарна, ликвидационна и на вторични суровини / на трите агрегата и платената за тях сума е както следва: по пазарна стойност – 26 538, 52 лева без ДДС, по ликвидационна стойност – 5 890 лева без ДДС и по стойност на вторични суровини – 2 563 лева.

 

От заключението на назначената по делото допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза /т.10 л.19-21 ДП/ съдът приел, че сумата от 26 538,52 лева,  изчислена като разлика между пазарна стойност и платена сума на един брой комплект агрегат *** тип ***”, в заключение от 10.10.2006 година от назначена комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза е без включено ДДС.

 

Съдът приел, видно от заключението на назначената по делото графическа експертиза  /т.11- л.27-32 ДП/, че подписът в данъчна фактура № *** година в долния ляв ъгъл в графа „стоката /услугата/ получена на 20.01.2004г.” над надпис „подпис” и срещу „Д.” не е  изпълнен и положен от подсъдимата И.. Подписите, положени в данъчна фактура № *** г. в долния ляв ъгъл в графа „отговорен за стопанската операция над надпис „подпис” и срещу „И.”, в средната част в графа „отговорен за стоп.операция” и в графа „съставил” над надпис „подпис” и срещу „И.” са изпълнени и положени от подсъдимата И.. Ръкописният буквен и цифров текст върху данъчна фактура № *** г. започващ с „з-д ОС 529/11.12.03… Р. Л. Д.…***….ел.агрегат ***…. ***…20.01.2004….. завършващ на ….Е.И.”, е изпълнен от подсъдимата И.. Ръкописният цифров текст със синя паста в долен десен ъгъл в графа „дебит, кредит, сума” започващ с „4110….7114” и завършващ на „132” не е изпълнен от подсъдимата И.. Подписът, положен в „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № *** г.” в долния ляв ъгъл в графа „предал” и под „В.Г.” не е изпълнен и положен от подсъдимата И.. Подписът, положен  в долния край на „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № *** г.” и след „приел” е изпълнен и положен от подсъдимата И.. Ръкописният буквен и цифров текст  върху „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № *** г.” започващ с „ф-ра № *** г.” ….”з-д ОС 529/11.12.03”….. „магазин 1”…..”ППДВ гр.С.”….”В. Г.”….”05 к-я”….”ел.агрегат ***”…”бр”….”110”…”сто и десет лева” ….”В.Г.” и завършващ на „ Е.И.” са изпълнени от подсъдимата И..

 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че с действията си подсъдимия Г. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.ал. 1 НК, поради което и го оправдал по това обвинение. Приел, че от своя страна подсъдимата И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 2, вр.ал. 1 НК в редакцията му към момента на осъществяване на престъплението.

 

За да постанови по този начин своя съдебен акт, съдът се е позовал на показанията на свидетелите, заключенията на горепосочените експертизи и разпитите на вещите лица, приложените по делото оригинали на фактура № *** г. и стокова разписка № *** г. /том ІV-ти  плик на л.4 ДП/, приложения разходно-касов ордер от 10.02.06 г. /том ІV-ти плик на л.2 ДП/, фотоалбум /том І –ви л.55-58 ДП/ , наряд № *** /03.10.03 г./ том І-ви л.119-128 ДП/, заповед № ОС – 529/11.12.03 г. /том І-ви л.110-115 ДП/, приложените протоколи за доброволно предаване и за предаване на отговорно пазене /том І-ви л.49-50 ДП/, складова разписка № *** г. /том ІІ-ри л.66 ДП/, докладните записки по случая  /том І-ви л.24-33 и л.34 – 36 ДП/, протокол-ценник от 10.05.02 г. /том І-ви л.64-73 ДП/ и всички останали писмени доказателства по делото.

 

         Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

 

         Подсъдимият Г. не е осъждан до момента. Към инкриминирания период от време е бил на длъжност „***“ в *** към Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост на министерство на отбраната“.

 

         Подсъдимата И. също не е осъждана до момента. От 31.08.2000 г. до 01.12.2004 г. работила като „***“ в *** към Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост на министерство на отбраната“.

 

         За Българската армия бил приет „План за организационно изграждане до 2004 г.“, съгласно който се пристъпвало към реорганизация на съществуващите военни поделения и закриване на същите, а намиращото се в тях движимо имущество подлежало на преценка дали е необходимо за нуждите на армията или се явява излишно за нуждите на въоръжените сили. В тази връзка била издадена заповед № ОХ-221 от 31.03.2003 г. на Министъра на отбраната относно освобождаване на българската армия от излишни материални средства и войскови райони през 2003 г., а съгласно заповед № ОХ-345 от 18.05.2000 г. на Министъра на отбраната на РБ, продажбата на движими вещи, частна държавна собственост, които били стопанисвани от Министерство на отбраната и които се явяват излишни за българската армия като имущество, следвало да бъдат продадени по условия и ред, определени в Наредба № 7 от 1997 г. на Министерство на финансите. Редът, определен според тази Наредба, за продажба на излишното за българската армия имущество, предвид и заповедите на министъра на отбраната, бил следният: търговската реализация на снетите от използване и ненужни за българската армия движими вещи се извършвала  чрез търг, било то с тайно или с явно наддаване, или с магазинна реализация чрез Изпълнителна Агенция „ Управление на частна държавна собственост на МО“ и чрез пунктове за продажба на движими вещи /ППДВ/, създадени към самата агенция. Във връзка с изпълнение на „План 2004“ за българската армия предстояло  закриването и на под. *** – Г.. Ликвидацията на това поделение била планирана за края на 2003 г., като движимото имущество на това поделение трябвало да бъде предадено на ИА „УЧДС“ на МО, а впоследствие това имущество следвало да бъде оценено и продадено. За предаването на имуществото на под. *** – Г. към ИА „УЧДС“ на МО бил съставен наряд № 310-С/03.10.03г. /т.1 л.119 ДП/ на основание списък на излишното имущество с № Т-2014/03.10.03г. /т.1 л.118 ДП/, в който било описано излишното за българската армия имущество, подлежащо на продажба. В този наряд, съгласно т. 9 от НОМС /наставление за отчитане на материалните средства/  в БА, обявен за българската армия с министерска заповед № 85/03.09.87 г., отчитането на материалните средства трябвало да отразява наименованието им, комплектността, вида, типа, наличността, качественото/техническото състояние, приход, разход, като всяка вещ се води в отделна книжка, съставена от завода производител, а материалните средства, които се отчитат в комплект – в опис на комплект имущество форма № ***.

 

Междувременно, на 30.10.2003 г. св. Ш.*** в сектор „Подготовка и провеждане на магазинна продажба“ в ИА „УЧДС“ на МО, съставила докладна записка изх. № 63-00-1602/06.11.03 г., подписана от изпълнителния директор на агенцията на 05.11.03 г., с която докладна записка, адресирана до заместник-министъра на отбраната, се предлагало да се разреши продажбата на движими вещи, намиращи се в ППДВ – С., чрез магазинната мрежа на Изпълнителната агенция. Св. Ш. изготвила и проекта на заповед от името на заместник-министъра на отбраната Н. А.. След подписването от заместник-министъра на отбраната на този проект, той станал заповед № ОС-529/11.12.03 г. В заповедта било отразено, че продажбата на излишни движими вещи, собственост на Министерство на отбраната, се извършва чрез магазинната мрежа на ИА „УЧДС“ на МО и са определени както движимите вещи, обект на продажба, а така също и тяхното количество, категория и цена на дребно. За да се стигнело до реализацията на движимите вещи в търговската мрежа, било необходимо да се подаде информация в ИА „УЧДС“ на МО от пунктовете, в които пристигало имуществото от освободените войскови райони, излишно за българската армия, където по съставените наряди информацията се подавала в ИА „УЧДС“ на МО. В самата изпълнителна агенция имало отдел „Разпореждане с движими вещи“ в дирекция “Съхранение и разпореждане с движими вещи“, в който работели лицензирани оценители на това имущество. Те извършвали оценка на всички движими вещи и ги включвали в протокол-ценници. Тези протокол-ценници се утвърждавали от заместник-министър на отбраната. Такъв протокол-ценник е изготвен и с № ***/10.05.02 г. и бил утвърден от заместник-министъра на отбраната Д.. Цитираната заповед ОС- 529/11.12.03 г. почивала на този изготвен и утвърден от заместник-министър на отбраната Д. протокол-ценник, съгласно който били посочени цените на имуществото, подлежащо на продажба. Всяка вещ, постъпваща в ИА „УЧДС“ на МО, трябвало да бъде оценена и включена както в протокол-ценника, така и в заповед на заместник-министъра за разрешаване продажбата на излишни движими вещи. Тъй като непрекъснато се освобождавали нови военни поделения и от тях постъпвало излишно за армията имущество в ИА „УЧДС“ на МО, ако дадена движима вещ не фигурирала във вече съществуващи протокол-ценници, тя се оценявала от комисия лицензирани оценители на агенцията и се изготвял нов протокол-ценник. След издаване на заповед от заместник-министъра на отбраната, с която разрешава продажбата на излишни движими вещи, заповедта се изпращала до ИА „УЧДС“ на МО за изпълнение, като изискването, съгласно заповедите, било продажбата на движимите вещи да се извършва на основание чл. 17 Наредба № 7/14.11.97 г. на Министъра на финансите, която наредба уреждала реда за продажба на вещи, частна държавна собственост. Съгласно този текст вещи на стойност до 3 000 лв. можели да се продават чрез магазинната мрежа на ИА „УЧДС“ на МО, а за вещи на стойност над 3 000 лв. било задължително да се продават на търг, отново след предварително посочване в заповед на заместник-министър на отбраната.

 

След решението за закриването на под. *** – Г. в края на 2003 г. и съставянето на наряд № *** г. се пристъпило към фактическото предаване на имуществото от поделението към ИА „УЧДС“ на МО. Последното материално отговорно лице в закриваното  поделение бил св. К., а материално отговорно лице за ИА „УЧДС“ на МО бил подсъдимият Г.. Към имуществото на българската армия бил заприходен с накладна форма *** *** г. и един комплект първа категория агрегат *** / т.2 л.40 и т.2 л.8 ДП/. До момента на приемането му в ИА „УЧДС“ на МО този комплект агрегат се съхранявал в склад № 2 на поделение *** – Г.. Този артикул, състоящ се от три броя дизелови агрегати за производство на електрически ток, всеки с мощност от 270 киловата, бил отразен и в  наряд № *** г. под пореден номер 625, като буквално било записано, че се касае до един комплект първа категория агрегат *** по опис №*** и акт № ***. При приемането на вещите и в частност на инкриминирания комплект дизелов агрегат от св. К. и подсъдимия Г. била съставена складова разписка № ***. /т.1 л.43 ДП/. В тази складова разписка процесният агрегат бил записан под № 11 като агрегат трета или пета /не се чете ясно/ категория 1 брой 3х270 ВД, въпреки липсата на документ, удостоверяващ прекатегоризирането му. Тази складова разписка била подписана както от св. К., така и от подсъдимия Г.. Самата складова разписка била изготвена от св. И., на която св. К. и подсъдимият Г. диктували какво да се запише. При предаването/приемането между тях двамата на материалните средства те не ползвали наряд № 310-С/03.10.03 г. Св. И. не го била виждала този наряд, но знаела, че имуществото следва да се сверява с наряда и писаното в складовата разписка трябвало да отразява точно начина на описание на имуществото, както то е посочено в наряд № *** г. Наряда не бил ползван, а всеки от тях двамата си носел собствен опис на имуществото, което се сдавало и приемало. От момента на издаването на наряд № *** г., в който комплект първа категория агрегат *** по опис № *** и акт № *** се води „първа категория“, до 24.11.03 г., с други думи до оформянето на складовата разписка № *** г., нямало изготвен документ, който да се отнася до изменение на качественото/техническото състояние на агрегата, свързано с промяна на категорията от първа на трета или пета при завеждането му от ИА „УЧДС“ на МО. Няма попълнена форма № *** съгласно изискванията на т. 85 от НОМС за прекатегоризация, съгласно който текст изменението на качественото/техническото състояние на материалните средства се оформя с акт за изменение на качественото/техническото състояние, форма 400073, който акт се съставя от комисия, назначена от командира на войсковата част, в съответствие с нормативните документи. С така съставените документи подсъдимият Г. приел на съхранение посочения комплект агрегат в склад № 2 в с. Г., за който склад той отговарял.

 

Както вече се посочи по-горе, в структурата на ИА „УЧДС“ на МО имало създадени пунктове за продажба на движими вещи. Такъв пункт за продажба на движими вещи към изпълнителната агенция се намирал и в град С. на ул. *** и негов началник бил свидетелят К.. В същия този пункт работили и двамата подсъдими. През месец януари 2004 година заповедта на заместник- министъра на отбраната № ОС-529 от 11 декември 2003 година пристигнала в пункта за продажба на движими вещи, с посочените в нея вещи за продажба. Тази заповед най-напред пристигнала при свидетеля К., който след това я разпечатал в 2 екземпляра и копие от тази заповед било поставено на таблото на магазина, който се намирал в пункта за продажба на движими вещи към агенцията. Екземпляр от заповедта останал и при свидетеля К.. Така евентуалните клиенти имали възможност да се запознаят с видовете и цените на предлаганите за продажба вещи. Обикновено клиентите, желаещи да закупят вещи от ИА „УЧДС“ на МО, се осведомявали за предлаганите стоки от свои познати, от интернет и като обикаляли по пунктовете за продажба на движими вещи и научавали какви стоки подлежат на продажба. След това било обичайна практика да отидат в магазина или в складовете на съответните поделения, където се съхранявали вещите, за да видят тяхното техническо състояние и при интерес отивали в пункта за продажба на движими вещи, за да ги закупят. Преди да се оформи документално продажбата на вещите най-често се отивало при свидетеля К., който, като началник на пункта за продажба на движими вещи, държал да знае за всяка една продажба, още повече, че магазин за продажба на движими вещи имало не само на улица ***, но и в сградата на самата изпълнителна агенция. Поради тази причина, за да не се стигне до дублиране или до изчерпване на даден вид стока, свидетелят Кюркчиев или негов подчинен се обаждали по телефона до централата на агенцията и проверявали дали вещта, от която се интересува даден купувач, не е вече продадена и ако не е продадена чак тогава се пристъпвало към оформянето на документите за продажбата. Св. К. държал да знае какво се продава в пункта, като за всяка една сделка най-напред се искало неговото съгласие и едва след неговото разрешение и уточняване съгласно коя министерска заповед подлежи на продажба вещта, се пристъпвало към нейното фактуриране.

 

Към инкриминирания в обвинителния акт период от време подсъдимият Г., съгласно своята длъжностна характеристика /т.6 л.73 ДП/, бил на длъжност „***“, пряко подчинен на началника на пункта. Подсъдимият Г. имал за свои задължения /т.1 от длъжностната му характеристика/ да приема, съхранява и участва в цялостната дейност по отчета, предпродажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства, намиращи се в складовете на СЦС в съответствие с изискванията на нормативните документи. Било му вменено задължение да знае наличността, категорията и номенклатурата на съхраняваните от него материални средства, обект на магазинна продажба, както и да изготвя до  началника на пункта всеки месец списък на имуществата, които му се водят, но нямат оценка. Съгласно задълженията по длъжностната си характеристика подсъдимият Г. трябвало да сверява абревиатурите на продаваните в магазинната мрежа вещи с онези, които се намирали при него в склада и при съответствие да предава на купувачите закупената от тях стока.

 

Подсъдимата И., съгласно своята длъжностна характеристика/ т.5, л. 96 ДП/, била на длъжност „**“ в ***, като нейните задължения били да работи и участва в цялостната дейност по отчета и търговската реализация на материалните средства, намиращи се в складовете на пункта, в съответствие с изискванията на нормативните документи, а така също и в подготовката и оформянето на документите на купувачите в магазина. Трябвало да знае цените на материалните средства, обект на магазинна продажба, да продава на цени, съгласно протокол-ценниците и да издава фактури или фискални бонове за извършените продажби. Била пряко подчинена на началника на пункта и следвало да изпълнява допълнително възлаганите й задачи от него по проблемите на търговската реализация. Съгласно вменените й задължения по длъжностна характеристика трябвало да издава финансови документи и да извършва продажби само на стоки, които са включени в съответна заповед на заместник-министъра на отбраната.

 

Предвид длъжностните си характеристики и изпълняваната от тях работа и двамата подсъдими са имали качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. б НК.

 

         Починалия свидетел Р. Д. се интересувал, като бивш военнослужещ, от разпродажба на стоки от страна на агенцията. Знаел, че те се продават на цени, значително по-ниски от пазарните. Той се познавал с подсъдимия Г., но не познавал подсъдимата И.. Така един ден, а именно на 20.01.2004 г. св. Д. отишъл в пункта за продажба на движими вещи на ул. ***. Целта му била да закупи евтино електрически агрегат за производство на ток. На място в пункта от неустановено по делото лице получил фактура № *** г. и стокова разписка № *** г., и двете издадени от подсъдимата И., като в замяна заплатил посочената във фактурата цена от 132 лв. с ДДС. Съгласно тези документи подсъдимата И. продала на св. Д. 1 брой ел.агрегат, *** категория, с абревиатура ***. На двата документа подсъдимата написала, че основание за продажбата на тази вещ се явява заповед № ОС-529/11.12.03 г. на заместник-министъра на отбраната, като описал

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg