Мотиви по присъда № 1/16.01.2017 г. - Част 2
16-03-2017

отговарящ за запазване на повереното му имущество, част от което е бил и процесния комплект дизелов агрегат. В обхвата на неговите задължения по утвърдената му длъжностна характеристика се е включвало и проверката на това дали отразената в документите за продажбата вещ се съхранява при него в склада и чак тогава да я предаде на купувача. Подсъдимият е забелязал, че вещта, отразена в документите за продажба, не отговаря на абревиатурата на вещи, които той съхранява при себе си в склад № *** в с. Г.. Безспорно е установено по делото от показанията на свидетелите К., А. и М., че подсъдимият не е разполагал при себе си, а и е нямало такава практика, *** на ИА „УЧДС“ на МО да имат при себе си заповедите на заместник-министъра на отбраната, с които се разрешава продажбата на излишното за армията имущество и неговата оценка, както и са нямали задължение да проверяват дали вещите, които предават на купувачите, са посочени в тези заповеди. Това обаче в още по-голяма степен го е задължавало да положи необходимите в достатъчна степен грижи, за да се увери, че предава на купувачите точно онази вещ, която те са закупили и за която имат издадени документи по съответния ред. Вместо това подсъдимият Г., макар и да забелязал, че такава точно вещ, както е описана в документите за продажба, при него не се води като налично имущество, но независимо от това предал на св. Д. 1 брой комплект агрегат *** по Опис *** и Акт ***, *** категория. Такава проверка и преценка на съответствието на продаденото и съответно предаденото от него на купувача имущество е била повече от наложителна, като се има предвид начина, по който това имущество му се е водило на него като налично в склада. При предаването на имуществото от поделение *** – Г. на ИА „УЧДС“ на МО, в  наряд № *** г. под пореден номер ***, било записано предаването на един комплект първа категория агрегат *** по опис №*** и акт №***. В самия опис № ** /том II, л. 28 от ДП/ е изброено изчерпателно съдържанието на това какво представлява тази вещ агрегат ***, 1 брой комплект, *** категория, с изрично посочване, че този комплект се състои от *** броя агрегати, ведно с различни запасни принадлежности към тях в общо *** каси. В складова разписка №  ***г. /т.1 л.43 ДП/ процесният агрегат бил записан под № 11 като агрегат трета или пета /не се чете ясно/ категория 1 брой ***, като тази складова разписка изрично се позовава на посочения наряд № ***г. В същото това време в данъчна фактура № *** г. и стокова разписка № *** г., и двете издадени от подсъдимата И., била отразена продажбата от страна на агенцията на лицето Р. Д. на 1 брой ел.агрегат, *** категория, с абревиатура ***. Това обстоятелство е следвало да предизвика вниманието на първоинстанционния съд и същият е бил задължен да го обсъди, вместо да приема, че не е налице извършено от подсъдимия Г. престъпление по чл. 282, ал. 3, вр.ал. 2, вр. ал. 1 НК. Разликата в количеството, вида и абревиатурата на артикула, отразен в документите за продажба и отразеното в цитирания наряд е интерпретирана от първоинстанционния съд като лека разлика, от която не можело да се направи извод, че се касае до различни вещи. Съдът е приел, че отделните лица, които са попълвали документите, са описвали агрегатите по различен начин, но точно този комплект агрегати е един единствен, който е бил предаден от поделение *** – Г. на ИА „УЧДС“ на МО и в крайна сметка прокуратурата в обвинителния си акт е посочила пълното описание на инкриминираната вещ, като ги взела от фабричните табелки. Това съждение не може да бъде споделено. Подсъдимият е имал при себе си както наряд № *** г., така също и складова разписка №  *** г. Отделно от това складовата разписка изрично се позовава именно на този наряд. Подсъдимият Г. е разполагал и с опис №13 и акт №138, където изчерпателно е било посочено изделието. Самият той си е водил и своя тетрадка/т.1 л.44-46 ДП/, където изделието е определено като агрегат ***, без посочване на категория или количество. Ето това е трябвало да заостри вниманието на подсъдимия Г. и да извърши изискуемата се проверка на съответствието между предадената му за съхранение вещ и тази, описана в документите, удостоверяващи продажбата, като при констатираното от него разминаване в абревиатурите (не на цените) е следвало да се обърне или към прекия си началник в лицето на свидетеля Кюркчиев, или в негово отсъствие към св. А.. Това поведение се е дължало от него като част от участието му в цялостната дейност по приемането, съхраняването, отчета,  предпродажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства, намиращи се в склада. С умишлено предприетото от него поведение да бездейства, като не положил достатъчно усилия в тази насока, а именно за запазване на повереното му имущество, което станало чрез неизпълнение на служебните му задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика, подсъдимият умишлено, при пряк умисъл, е осъществил състава на престъплението по чл. 219, ал. 3, вр.ал. 1 НК. Съставът на чл.219 НК е налице и когато длъжностното лице подпише отчетния документ/както е в настоящия случай с подписването на стоковата разписка от подсъдимия, необходима за отчитането на предаденото от склада имущество/, без да провери дали посочените в него стоки са налице по количество, вид и качество.

         Първоинстанционният съд се е задоволил да посочи, че подсъдимият Г. не е осъществил състава на престъплението по чл. 282, ал. 3, вр.ал. 2, вр.ал. 1 НК само на база липса на престъпление от обективна страна, изразило се в това, че не е налице нарушаване или неизпълнение на служебните задължения на този подсъдим, като е прието, че той в изпълнение на задълженията си по т. 1 от длъжностната си характеристика е проверил документите, удостоверяващи Д. като купувач и в изпълнение на задълженията си му предал закупения комплект агрегати. Тук няма да бъде преповтаряно казаното по-горе относно това каква точно вещ е била посочена в документите, изготвени от подсъдимата И. и удостоверяващи лицето Д. като купувач и предадената от подсъдимия Г. на Р. Д. вещ. За липсата на престъпление по този текст на НК, а и за да бъде даден отговор на развитите в протеста доводи, че неправилно първоинстанционния съд е игнорирал нарушението на служебните задължения, вменени на този подсъдим с неговата длъжностна характеристика, както и относно знанието му на заповед № ОС-529/11.12.2003 г. на заместник-министъра на отбраната, както и че в резултат на неизпълнението на служебните му задължения подсъдимият Г. предал друга вещ, а не описаната в документите за продажбата, допълнително следва да се каже, че не е налице и изискуемата по този текст от НК специална цел – да набави за себе си или за другиго (в случая Р. Д.) облага или да причини другиму вреда. Вече бе посочено, че според въззивния съд е налице допуснато от страна на подсъдимия Г. неизпълнение на неговите служебни задължения по длъжностна характеристика, в резултат на което той е бездействал и не е предприел минимално необходимите мерки, свързани с търговската реализация на съхраняваните от него вещи в склад № *** в с. Г., като не уведомил своите началници за констатираното несъответствие в абревиатурата на продадената вещ от страна на подсъдимата и онази, която се намирала при него. В този смисъл довода, развит в протеста, е основателен и се споделя от настоящия съдебен състав. Не може да се сподели развитото в протеста съображение, че подсъдимият Г. е бил запознат със заповед № ОС-529/11.12.2003 г. на заместник-министъра на отбраната. В тази насока събраните доказателства сочат точно на обратното – подсъдимият не е бил запознат с тази заповед и не е имал за задължение да я знае. Това се вижда от показанията на свидетелите К., А. и М., а и вече съображения в тази насока бяха изложени по-горе. Но прокурорът е прав в протеста си, с направените уточнения и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че подсъдимият Г. е предал на купувача Д. друга вещ, а не тази, която е била описана в документите за продажба и в този смисъл също вече бяха изложени мотиви. От субективна страна известно е, че вината е психическото отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на деянието, а не след това. От събраните по делото доказателства не се установява у подсъдимия Г. да е била налице специалната цел по чл. 282 НК – да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Няма никакви доказателства, които да разкриват наличието на користната цел за подсъдимия да набави било за себе си, било за Д. някаква облага. Изводи за виновното поведение на дееца могат да бъдат направени само когато съдът разполага с доказателствена съвкупност, съдържаща положителни факти относно наличието на съответния признак от състава на престъплението, а в конкретния случай такива отсъстват. Действително подсъдимият не е изпълнил в пълен обем своите задължения, каквито е имал като длъжностно лице и не е сигнализирал своите началници за несъответствието в абревиатурата на продадената вещ и онази, която се води при него на съхранение в склада. Това негово поведение не е съпроводено с факти, които да водят на недвусмислен извод за наличието на специалната цел на общото престъпление по служба. А и както се установи от събраните по делото доказателства, подсъдимият като материално-отговорно лице в ИА „УЧДС“ на МО не е разполагал и не е бил запознат със заповедите на заместник-министъра на отбраната, определящи кои стоки и на каква цена са били определяни за продажба. В наряд № *** г., въз основа на който той е приел имуществото от закритото поделение *** – Г., няма посочени цени на предадените от поделението вещи, така че подсъдимият Г. не е имал възможност да научи каква е стойността на инкриминираната вещ. Дори и да е имал съмнения относно стойността на комплекта дизелови агрегати, тези негови съмнения не са достатъчни да обосноват специалната цел на престъплението по чл. 282 НК. На база съмнения не може да се предполага умисъл у него за набавянето на облага, независимо каква е тя и в какво стойностно изражение, за него самия или за починалия Р. Д.. Дори и да е предполагал, че комплекта агрегат е с висока стойност, значително надвишаваща стойността, на която Д. го е закупил, това не е безусловно доказателство, че е имал намерение да облагодетелства по някакъв начин купувача или себе си. Вярно, че на един по-късен етап подсъдимият Г. съдействал на лицето Д. да намери най-напред място, където да съхранява комплекта закупени от него агрегати, а след това и дори положил старателни усилия да намери купувач на същия, което в крайна сметка и успял да стори с посредничеството на свидетеля С. Г., като успял да продаде вещта на свидетеля Ф.. Подсъдимият е изиграл ролята на посредник в случая. Но, както е известно от теорията и задължителната съдебна практика, няма последващ умисъл. И в тази връзка от последващото поведение на дееца не могат да се правят изводи в негова вреда. Действително, събраните по делото доказателства разкриват негово поведение след предаването на процесния комплект агрегати на св. Д., което поведение, дори и да се приеме за силно морално укоримо или дори за стремеж към реализиране на някаква материална изгода за себе си или за Р. Д., не е престъпление. В настоящия казус щетата е настъпила в резултат на умишленото неполагане на достатъчно грижи за стопанисването на имущество, което е било поверено на подсъдимия Г.. При безстопанствеността, дори и умишлената, деецът няма специална цел, както е установено в случая по делото, за разлика от общото престъпление по служба. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че Г. не е осъществил състава на това престъпление, макар и по съвсем различни мотиви от вече посочените. И последно, макар и не по важност, което е необходимо да бъде казано по повод на протеста на прокуратурата и искането й за осъждане на дееца по чл. 282 НК. От правната теория и от практиката е известно, че разпоредбата на чл. 282 НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален състав /ППВС №2/80г. т.1/. А специален състав спрямо него се явяват безстопанственост, длъжностни присвоявания и т.н., които се извършват в системата на държавните органи или обществените организации. Следователно, предвид казаното до момента и относно липсата на специалната цел у дееца, то няма как деянието му да бъде подведено под нормата на общото престъпление по служба. Впрочем, не се касае и до длъжностно присвояване, не само поради факта, че при длъжностното присвояване деецът се разпорежда с имуществото безвъзмездно, в свой или чужд личен интерес. В настоящата хипотеза деецът сам не извършва разпоредителни действия, не той е оформил документите за продажбата, не от него е зависело дали дадена вещ да се продава или не, не той определя и цената, на която да се продава. А впрочем, макар и минимална, но за комплекта от дизелов агрегат е била заплатена сумата от 132 лв. от страна на св. Д.. Предвид изложеното не може да се сподели искането на прокуратурата за осъждане на дееца съгласно първоначално повдигнатото обвинение, макар и с уговорката, направена в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че не се поддържа наличието на особено тежък случай по смисъла на чл. 282, ал. 3, НК.

Тук е мястото и да се вземе отношение от състава на съда по въпроса беше ли възможно осъждането на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал.1 НК, при положение, че с обвинителния акт спрямо него е внесено обвинение по чл. 282, ал. 3, вр.ал. 2, вр.ал. 1 НК и дали такова едно осъждане не нарушава правото му на защита и процесуално допустимо ли е то. Въззивният съд е длъжен, след като е преценил, че подсъдимият Г. не е извършил престъплението, в което е обвинен, да прецени дали има извършено престъпление като цяло. В случая преценката е наложителна и с оглед задължението по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и по аргумент от чл. 287, ал. 1 НПК, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Този състав на въззивния съд намира, че е задължен да отговори на въпроса дали е възможно по фактите, както са установени по делото и в рамките на обстоятелствената част на обвинението спрямо този подсъдим неговото деяние да бъде определено и квалифицирано като друго престъпление, което да бъде еднакво, същото или по-леко наказуемо такова. Това би било възможно само дотолкова, доколкото подсъдимият не би бил изненадан от новото обвинение и не би се затруднила съществено реализацията на неговото право на защита, с отчитане на предявеното обвинение и преминаването към бланкетно престъпление, каквото е това по чл. 219 НК, с неизпълнение на конкретни служебни задължения, вменени на подсъдимия.

         С обвинителния акт се претендира осъждането на подсъдимия Г. за извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК (престъпление по служба), при описаната в обвинителния акт конкретика и факти. От изградената обвинителна теза се вижда, че подсъдимият, като длъжностно лице, не е изпълнил своите служебни задължения, намерили израз в т. 1 от неговата длъжностна характеристика, както и нарушил разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7/97 г. на Министерството на финансите, с посочване на същите, при което не спазил изискванията за търговската реализация на материалните средства, намиращи се в поверения му склад и предал на лицето Р. Д. движимо имущество – подробно описания в обвинителния акт комплект дизелов агрегат, с наличието на специалната цел да набави за Р. Д. облага в размер на 26 538,52лв. Прокурорът е изложил в своя процесуален документ, че подсъдимият е проверил представените от Р. Д. документи, удостоверяващи извършената продажба и качеството му на купувач, отразил, че на подсъдимия му направила впечатление ниската цена и че се касае не до един агрегат, а дори обяснил на свидетеля Д., че това са три агрегата, от които да се изкарат добри пари, даже и само за скрап да ги продаде. При все това подсъдимият не уведомил за тези обстоятелства началника на пункта К.. След проверката на документите подписал стоковата разписка № *** г. и предал на купувача инкриминираната вещ. Във фактическите обстоятелства по обвинението прокурорът е отразил, че подсъдимият не е изпълнил служебните си задължения, изброявайки същите, понеже не бил приел материалните средства по категории, посочени в наряд № 310-С/03.10.03 г., с други думи предадената вещ е била от друга категория, различна от посочената в документите за продажба, а и освен това не си направил труда да провери дали предаденото на Р. Д. имущество е обявено в заповед ОС- 529/11.12.03 г., което отново сочи на нарушение на неговите регламентирани служебни задължения. Не проверил и дали стойността на предадената от него вещ отговаря на посочената във фактурата стойност на същата. Посочва, че подсъдимият е бил запознат със списъка за определените за продажба движими вещи, но независимо от това не уведомил никого в пункта за продажбата им, че има издадена фактура за комплект агрегат, но този агрегат не е включен в посочената заповед. При изграждането на своята обвинителна теза прокурорът е приел, че подсъдимият Г. е лично заинтересуван и съпричастен към извършеното отчуждаване на частна държавна собственост, като съзнателно е допуснал продажбата на инкриминирания комплект агрегати, при което е настъпила значителна вредна последица в размер на 26 538,52 лв. без ДДС за Министерството на отбраната.

Изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по изискуемия се процесуален ред всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинителната теза и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита. Този институт е приложим при събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд доказателства, предпоставящи съществена промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при кумулативна неизвестност на правнозначимите факти за органите на досъдебното производство, каквито хипотези не се констатират в конкретния казус. В настоящия случай подсъдимият Г. се е защитавал по фактите, обуславящи ангажирането на неговата отговорност за престъпление безстопанственост. Събраните до момента доказателства не изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт, но дават основание на настоящата инстанция да приеме наличието на основанията за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Подсъдимият не е бил изненадан, тъй като е упражнявал пълноценно правото си на защита по фактите, което не включва тяхната правна оценка при очертаната в обвинителния акт фактология. Както бе посочено, престъплението по чл. 219 НК се отнася към престъплението по чл. 282 НК като специален към общ състав, при което признаците на престъпния състав по чл. 219 НК е конкретен израз на по-общите признаци, които съдържа състава по чл. 282 НК. Всъщност въпросът е дали, предвид бланкетния характер на разпоредбата на чл. 219 НК, в обвинителния акт в достатъчна степен е намерило отражение в какво точно са се изразили неположените от подсъдимия достатъчно грижи за запазване на повереното му имущество и дали неизпълнението на неговите служебни задължения има отношение към това, при наличие на посочване от обвинителната власт и какви точно са били и в какво са се състояли тези служебни задължения на подсъдимия Г.. Фактическите рамки на обвинението дават отговор на тези въпроси. Посочени са точно служебните задължения, които подсъдимият Г. е имал като длъжностно лице към изпълнителната агенция, като конкретно е изброено и кои от тях той не е изпълнил – онези, посочени в т. 1 от неговата длъжностна характеристика. Отразено е неговото бездействие чрез неуведомяването на прекия му началник за разминаването в абревиатурата на вещта, отразена в документите за продажба и онази, която се намира на съхранение при него в склада, като това включително е разширено в обвинителния акт и с неуведомяването относно ниската цена на изделието, но това, както вече се посочи, относно цената, не е вменено като негово задължение. Избраното от дееца пасивно поведение да не уведоми прекия си ръководител, а в негово отсъствие свидетеля А., че при него не се съхранява точно такава вещ, както това е отразено във оформените от магазина документи за продажбата, е в пряка причина с настъпилата за министерството на отбраната значителна щета в размер на 25 856,70лв. А че щетата е значителна, се вижда от беглата съпоставка с размера на минималната работна заплата към инкриминирания период. През 2004 г., съгласно ПМС №7/16.01.04 г., минималната работна заплата за страна е била в размер на 120 лв., или размера на щетата се явява 215 пъти по-голям, което далеч надхвърля изискванията за значителен размер, установен с ТР №1/98 г. ОСНК на ВКС. Умишленото бездействие на подсъдимия Г. е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на неговите служебни задължения, а оттам и с нестъпването на вредоносния резултат за ощетената държавна структура. А че престъплението по чл. 219, ал. 3, вр.ал. 1 НК е по-леко наказуемо от престъплението по чл. 282, ал. 3, вр.ал. 2, вр.ал. 1 НК се вижда от съпоставката между двата текста в редакцията им, действала към 2004 г., което пък обуслови и приложението на чл. 2, ал. 2 НК по отношение на дееца. Към инкриминираната дата за първото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК /редакция на текста към 1997 г./, а за престъплението по служба от 1986 г. насам предвиденото наказание е от три до десет години лишаване от свобода, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Приложението на чл. 2, ал. 2 НК пък бе наложително, тъй като към настоящия момент за престъплението умишлена безстопанственост предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, което показва, че до влизане на присъдата са последвали различни закони и е необходимо приложението на закона, който е най-благоприятен за дееца. Настоящата съдебна инстанция не намери основания да се приеме, че осъщественото от подсъдимия Г. деяние представлява особено тежък случай и че причинената щета е в особено големи размери. Двете предпоставки трябва да са налице кумулативно, а това не е така. Размерът на значителната щета за министерството на отбраната, макар и да надхвърля в една значителна степен 140 минимални работни заплати, установени за страната, не разкрива белезите да е в особено големи размери. Това още повече се вижда на фона на изминалия период от време и променените икономически условия в страната. Случаят не е особено тежък. Все пак деецът е на много ниско ниво в йерархичната структура на ИА „УЧДС“ на МО, не е на ръководна длъжност, макар и длъжностно лице, той е бил ***, над него в структурата са стояли началника на пункта за продажба на движими вещи, по-нагоре сектор, отдел, дирекция, изпълнителна агенция и министерство. С други думи той е бил една малка брънка в голямото звено на изпълнителната агенция, явяваща се част от структурата на Министерство на отбраната. А с оглед на казаното по-горе и относно стойността на инкриминираната вещ и оттам за размера на причинената значителна щета, то е необходимо обвинението да бъде коригирано и в тази му част.

Предвид на изложеното съдът намери, че не съществува пречка подсъдимият Г. да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 3, вр.ал. 2, вр.ал. 1 НК, както и за разликата от 25 856,70лв. до 26 538,52лв. без ДДС и съответно осъден за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр.ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК.

Жалбата на подсъдимата И. и нейните защитници против постановената присъда на първоинстанционния съд в частта й, касаеща осъждането на подсъдимата, е основателна, макар и не изцяло по заявените доводи и основания, а съответно подадения протест срещу присъдата в тази й част се явява неоснователен.

Анализът на събраните по делото доказателствени източници показва, че те не са били възприети от първоинстанционния съд според тяхното действително съдържание и изводите на първостепенния съд, че тази подсъдима е извършила престъплението, в което е обвинена, почиват недопустимо на предположения и неправилна преценка на фактите. Видно от изготвените от нея инкриминирани документи фактура № *** г. и стокова разписка № *** г., със същите подсъдимата И. е продала на свидетеля Р. Д. 1 бр. ел.агрегат, *** категория, ***, на цена 132 лв. с ДДС. Неправилно първоинстанционния съд е преценил, че тези документи обосновават извода, че с тях подсъдимата е продала инкриминирания комплект първа категория агрегат *** по опис №*** и акт №***. Вижда се от съставените от нея документи, чието авторство е безспорно установено по делото както от нейните обяснения, прочетени от първостепенния съд на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК, дадени пред друг състав на съда по нохд № 251/11 г. по описа на Военен съд – София (впрочем подсъдимата никога в своето процесуално поведение по делото, още от времето, когато е имала само качеството на свидетел, не е оспорвала, че именно тя е съставила инкриминираните документи), а така също и от заключението на назначените по делото почеркови експертизи, че с тях подсъдимата И. е продала на Р. Д. един брой ел. агрегат, а не цял комплект. При това този ел. агрегат (в мотивите съзнателно се изписва „ел.“, тъй като точно така е записано от подсъдимата в инкриминираните фактура и стокова разписка) изрично е посочен от нея като 05 категория, като съгласно заповед № ОС – 529/11.12.2003 година на заместник-министъра на отбраната, посочена като основание за издаването на тези документи, тя е посочила, че стойността на този 1 бр. ел. агрегат 05 категория възлиза на сумата от 132 лв. с ДДС. С други думи, подсъдимата е продала на св. Д. един брой, а не комплект от три броя, ел. агрегат, а не дизелови агрегати, каквито са инкриминираните, 05 категория, а не първа категория, каквато е инкриминирания комплект агрегати, намиращи се в склада при подсъдимия Г., с абревиатура ***, а не комплект първа категория агрегат *** по опис №*** и акт №***, както същият е отразен в наряд № *** г. Действително, видно от събраните доказателства – показанията на свидетелите К., А., П., М., И., на подсъдимата И. е била известна заповед № ОС – 529/11.12.2003 година на заместник-министъра на отбраната. В тази част събраните доказателства са непротиворечиви и от тях се установява, че заповедите за продажбата на излишното за армията имущество са пристигали в пункта за продажба на движими вещи най-напред при свидетеля Кюркчиев, а след това копие от същата било поставяно на самия магазин, за да може от заповедта евентуалните купувачи да се осведомяват за вида и стойността на продаваните в пункта вещи. Не може да се даде вяра на обясненията на подсъдимата, че не била запозната с тези заповеди, включително и с цитираната от нея във фактурата и стоковата разписка, понеже в тази им част нейните обяснения са изолирани от останалия доказателствен материал, а и не е логично потенциалните клиенти да не са имали достъп до заповедта. В противен случай трудно биха разбирали какво точно се продава, а все пак работното място на подсъдимата е било в пункта за продажба на движими вещи, при това на длъжност изпълнител-продавач точно в магазина към същия този пункт. Съгласно нейната длъжностна характеристика тя е следвало да знае цените на материалните средства, обект на магазинна продажба, да продава на цени, съгласно протокол-ценниците и да издава фактури или фискални бонове за извършените продажби. Като пряко подчинена на началника на пункта, с оглед длъжностната си характеристика, нейните задължения били да работи и участва в цялостната дейност по отчета и търговската реализация на материалните средства, намиращи се в складовете на пункта, в съответствие с изискванията на нормативните документи, а така също и в подготовката и оформянето на документите на купувачите в магазина. В тези й задължения имагинерно се е включвало и знанието на съдържанието на заповед № ОС – 529/11.12.2003 година на заместник-министъра на отбраната, в противен случай трудно би се ориентирала не само за вида и абревиатурата на продаваните стоки, но и за тяхната цена. Вярно, от показанията на свидетелите П., А., К., Митов е видно, че всяка продажба на вещ от магазина на пункта се е извършвала след одобрение и разрешение от страна на св. К., тъй като, както и сам той заявява в съдебно заседание в показанията си, държал да знае какво точно се продава в пункта. Това обаче не освобождавало подсъдимата от задължението й да провери дали вещите, която тя вписва в документите по продажбата, са включени в министерска заповед, разрешаваща тяхната продажба и каква е тяхната цена. В конкретния случай подсъдимата не е изпълнила това си задължение и не проверила дали описаната от нея вещ 1 бр. ел. агрегат, *** категория, ***, на цена 132 лв. с ДДС фигурира в  заповед № ОС – 529/11.12.2003 година на заместник-министъра на отбраната. Всъщност, въпреки положените усилия от органите на досъдебното производство, а впоследствие и от състава на съда, не е установено откъде подсъдимата И. е взела абревиатурата на продадената на Р. Д. вещ, при положение, че тя самата не е имала достъп нито до склада на подсъдимия Г., нито е била запозната с отразеното в наряд № 310-С/03.10.2003 г. Логично обяснение няма, а в конкретния случай това е и без значение относно наличието или не на извършено от нея престъпление. С голяма степен на вероятност може да се каже, че някой й е продиктувал абревиатурата, както и че същото това неустановено лице й е посочило и начина на определяне на цената на продадената от нея вещ, а именно като се вземе предвид стойността на ел.агрегат „***“, пета категория, посочен в заповед № ОС – 529/11.12.2003 г. под номер 25 в раздел „инструменти и приспособления“ на цена от 132 лв. с ДДС. Незапознат технически човек трудно би могъл да се ориентира във всички абревиатури и съкращения, използвани в заповедите, поради което и е лесно обяснимо поведението на подсъдимата. Това обаче са само разсъждения на настоящия състав, по-скоро имащи за цел да обяснят на непредубедения читател откъде се е появила такава абревиатура на продадената вещ в изготвените от подсъдимата документи по продажбата, отколкото някакво правно значение за конкретния казус.

В крайна сметка съставените от подсъдимата документи се явяват с невярно съдържание, тъй като първо такава вещ не фигурира в заповед № ОС – 529/11.12.2003 година на заместник-министъра на отбраната, още по-малко пък че това е цената, която тя е посочила. Видно обаче от изготвените почеркови експертизи, подписа на изготвената от подсъдимата фактура № *** г. в графа „стоката /услугата/ получена на 20.01.2004 година” срещу името Р. Д. не е положен от Р. Д., подписът в графа „получател” срещу името Р. Д. в данъчна фактура № *** година не е положен от подсъдимия Г. и от Г. К., нито пък е  изпълнен или положен от подсъдимата И.. Следователно някой друг се е подписал вместо свидетеля Р. Д. и това лице е останало неустановено. Това, в светлината на казаното по-горе, дава допълнителна степен на увереност относно обстоятелството, че същото това лице, което е подписало свидетеля Д., е и лицето, което е диктувало на подсъдимата абревиатурата, цената и номера на заповедта, посочени от нея в съставените фактура и стокова разписка. В случая обаче от значение по делото е, че това обстоятелство показва, че свидетелят Д. и подсъдимата И. не са имали помежду си никакъв контакт на инкриминираната дата и че действително подсъдимата е изготвила инкриминираните документи, а този свидетел ги е взел от неустановено по делото лице. За да е реализиран състава на престъплението по чл. 212, ал. 2, вр.ал. 1 НК е необходимо да се установи по един несъмнен начин, че чрез съставянето, но и чрез използването, на документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи съзнателно е дадена възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо имущество. От вниманието на първостепенния съд е убягнало продажбата на каква точно по вид, количество, цена и категория вещ е била продадена от подсъдимата И. на Р. Д. и същият незаконосъобразно е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението, в което е обвинена. Вече се посочи по какъв начин имуществото от закриваното поделение *** – Г. е било предадено на ИА „УЧДС“ на МО. Това е станало с наряд № 310-С/03.10.03 г., където под пореден номер ***, било записано предаването на един комплект първа категория агрегат *** по опис №*** и акт №***. В самия опис № *** /том II, л. 28 от ДП/ е изброено изчерпателно съдържанието на това какво представлява тази вещ агрегат ***, 1 брой комплект, първа категория, с изрично посочване, че този комплект се състои от 3 броя агрегати, ведно с различни принадлежности към тях в общо *** каси. В складова разписка №  ***г. /т.1 л.43 ДП/ процесният агрегат бил записан под № 11 като агрегат трета или пета /не се чете ясно/ категория 1брой ***, като тази складова разписка изрично се позовава на посочения наряд № *** г. В същото това време в данъчна фактура № *** г. и стокова разписка № *** г., и двете издадени от подсъдимата И., била отразена продажбата от страна на агенцията на лицето Р. Д. на 1 брой ел. агрегат, 05 категория, с абревиатура 3х270ВД. От начина на отразяване на имуществото при предаването на агенцията и това, което подсъдимата е написала в изготвените от нея документи е видно, че обективно със съставените от нея данъчна фактура № *** г. и стокова разписка № *** г. не е било възможно лицето Р. Д. да получи инкриминирания комплект дизелови агрегати. По начина, по който вещите са били индивидуализирани от нея в тези два документа, не е следвало длъжностното лице, което ги е съхранявало тези движими вещи, в случая подсъдимият Г., да ги предава на лицето Р. Д., а, както и бе казано, е следвало най-напред длъжностното лице, след като се е уверил при направената от него проверка на документите на купувача за наличието на разминаването в описанието на същите, чрез уведомяване на своите началници за констатираната от него разлика в абревиатурата на продадените вещи и онези, които се намират при него в склада, да поиска съдействие и разяснения при необходимост и чак след изясняване на това противоречие е следвало да се преценя дали на Д. да се дава комплекта от три броя дизелови агрегати. Така съставените от подсъдимата фактура и стокова разписка не са били годното правно основание, въз основа на което длъжностното лице да предаде на Р. Д. точно инкриминирания комплект. Иначе казано, според този състав на въззивния съд, не е налице извършено от страна на подсъдимата И. престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 НК от обективна страна. Не е налице обаче и субективната страна на това престъпление. За да е налице престъплението по чл. 212, ал. 2, вр.ал. 1 НК се изисква пряк умисъл – подсъдимата следва да съзнава, че със съставянето на фактурата и складовата разписка дава възможност на Р. Д. да получи именно комплекта първа категория агрегат *** по опис №*** и акт №***. В тази връзка от показанията на свидетелите П., К., А., К., М., И. се установява, че подсъдимата, в качеството й на изпълнител-продавач в пункта, не е знаела какво точно имущество има зачислено на материално-отговорните лица в складовите бази. В магазина се е продавало имущество, което е можело да бъде доставено там, но основната част от продаваните движими вещи са стояли по складовете и продавачите не са имали нито достъп до тях, нито пък са били наясно какви вещи има, още по-малко пък техните означения. От доказателствата по делото не се установи подсъдимата И. да е била запозната със съдържанието на наряд № *** г., а и е нямало кой да й го каже. Следователно тя няма как да знае какво точно имущество е продала на Р. Д., а още по-малко пък да е съзнавала, че се касае до комплект от агрегати. Самата тя в изготвените документи е отразила, че продава един брой ел. агрегат, а не че се касае до комплект. И е посочила, че този ел. агрегат е *** категория, като се продава на цена от 132 лв. с ДДС. А ел. агрегат с такава цена действително се е продавал - „***“, *** категория, посочен в заповед № ОС – 529/11.12.2003 г. под номер 25 в раздел „инструменти и приспособления“ на цена от 132 лв. с ДДС. При тези фактически положения няма как подсъдимата да е съзнавала, че изготвя документи с невярно съдържание, а още по-малко пък да е целяла настъпването точно на този резултат. По делото няма събрани никакви доказателства, които да сочат каквато и да било връзка между подсъдимата И. и св. Р. Д.. Двамата не са се познавали, не са се и виждали, тъй като дори фактурата не носи неговия подпис, а се е подписало вместо него неустановено по делото лице. Необяснимо е тогава поради каква причина подсъдимата да е решила точно на този непознат за нея човек да реши по нейни си съображения да му свърши услуга, като състави документи с невярно съдържание и му даде възможност да се обогати неоснователно за сметка на министерство на отбраната и в частност на ИА „УЧДС“ на МО. Такова поведение противоречи на всяка житейска логика и на нормалната човешка психика. Престъпление без мотив няма или поне не и в случаите, когато за осъществяването му се изисква пряк умисъл. Житейски нелогично е подсъдимата И. да рискува работата, кариерата и респективно съдбата си, че да извърши престъпление, носещо изгода на чуждо на нея лице, което не е виждала. Евентуалният умисъл е изключен за състава на това престъпление. И без да е съзнавала каква точно би била тази изгода, тъй като не е знаела и какво точно имущество се е водило на съхранение в складовете на агенцията. Поради което и не е налице и субективната страна на престъплението по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На следващо място, само за коректност, настоящата съдебна инстанция напълно се солидализира с изводите на първоинстанционния съд, че осъщественото от подсъдимата не представлява особено тежък случай в особено големи размери. Тук няма да се преповтарят съображенията за липсата на особено големи размери на щетата, тъй като съображения в тази насока се изложиха по-горе по отношение на подсъдимия Г. и те важат с пълна сила и по отношение на подсъдимата И.. Но и по отношение на нея следва да се сподели разбирането на първостепенния съд – нейното длъжностно качество не е от категория, позволяваща да се приеме, че случаят е особено тежък. Тя също е на длъжност от изключително нисък ранг, не е на ръководна длъжност, подчинена е йерархично на твърде много хора, стоящи по-високо в структурата на агенцията. Тя е последната брънка във веригата и самата тя не се явява началник на никого. Обстоятелствата, следователно, по делото, не разкриват подсъдимата като личност с изключително висока степен на обществена опасност – освен казаното, тя не е осъждана, има много добри характеристични данни, ползвала се е с доверието и уважението на колегите си, не е наказвана. В този смисъл са и ръководните указания по ППВС № 8/78 г. на ВС. Ето защо в тази му част протестът е неоснователен, независимо че пред настоящата инстанция прокурорът не го поддържа.

Не са налице основания за осъждане на подсъдимата И. и за престъпление по чл. 311 НК, отново при хипотезата на чл. 287 НПК. Тук характерното е, че длъжностното лице в кръга на службата си съставя официален документ, в който удостоверява неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления. Същественото е, че деецът трябва да действа с цел да използва тези документи като доказателство за тия обстоятелства или изявления. Нищо повече не се изисква за осъществяването на този текст от закона. Престъплението е довършено със самия факт на съставянето на официалния документ, в който са удостоверени неверните обстоятелства или изявления. Не е необходимо официалният документ да е използван било от съставителя, било от някое трето лице. Не е нужно също така да е настъпила някаква вреда. Но деецът следва да съзнава, че съставя документ, в който се удостоверяват неверни обстоятелства или изявление, а в конкретния казус това не е налице. Подсъдимата не е съзнавала, че отразеното от нея в съставените фактура и стокова разписка са неверни обстоятелства. Като не е знаела какво точно съхраняват в складовете материално-отговорните лица, тя не е знаела и абревиатурата на пазените вещи. Като не е знаела това, няма как да се приеме, че съзнателно отразява неверни обстоятелства. Още повече, че тя отразява продажбата само на 1 брой ел. агрегат, с цена от 132 лв. с ДДС, а подобен агрегат действително се е продавал съгласно посочената от нея в оформените документи за продажба заповед, на тази цена. Действително, подсъдимата не е изпълнила своите служебни задължения и не е сверила продадената от нея вещ дали фигурира в заповед № ОС – 529/11.12.2003 година на заместник-министъра на отбраната, но само по себе си това неизпълнение на служебните й задължения не може в достатъчна степен да обоснове наличието на знание у нея, че съзнателно удостоверява неверни обстоятелства в издаваните документи, с цел те да бъдат ползвани като доказателство за тези обстоятелства, или пък че е целяла съзнателното даване на възможност на другиго да получи без правно основание чуждо движимо имущество въз основа на съставените от нея документи с невярно съдържание. При установения в пункта за продажба на движими вещи ред всички вещи да се продават само след разрешение от страна на св. К. или св. А. в негово отсъствие, както и при липсата на възможност подсъдимата да разбере какви точно вещи се съхраняват в складовете на агенцията, не може да се говори за умишлени действия от нейна страна, насочени към осъществяване на престъпление по НК. Обективно отразените в издадените от подсъдимата И. фактура и стокова разписка обстоятелства са били неверни, но тя не е съзнавала това.

Ето защо и в изпълнение на правомощията си по чл. 336, ал.1, т.3 НПК настоящият съдебен състав прие, че подсъдимата И. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.212, ал.5, вр.ал.2, вр.ал.1 НК, което се извърши с отмяната на постановената първоинстанционна присъда и постановяването на нова присъда. С оправдаването на подсъдимата И. се дава отговор на всички останали възражения на нейните защитници, обективирани в подадената жалба, като по този начин и в най-пълна степен се постига целения с жалбата резултат, поради което и е безпредметно тяхното обсъждане.

При така посочената правна квалификация, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл. 54 НК, съдът намери, че наказанието на подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр.чл. 2, ал. 2 НК следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият до момента не е осъждан, с добри характеристични данни. Не се разкрива като личност с висока степен на обществена опасност. Извършеното от него престъпление може да се приеме за една инцидентна проява в неговия живот. От друга страна, като отегчаващи обстоятелства следва да се отчитат високата степен на обществена опасност на престъплението, за което бе признат за виновен. Касае се до тежко по смисъла на чл. 93 т.7 НК престъпление, от което има причинени щети, далеч надхвърлящи критерия за значителност на същите. Престъпленията против стопанството нанасят значителни вреди и имат широк обществен отзвук, което налага и при определянето на наказанията за тях да се изхожда не само от целите на специалната, но и  най-вече с оглед на генералната превенция на наказанието. / ППВС 7/76 г., доп. с ППВС 6/84 г. и ППВС 7/87 г.на ВС/. Както е посочено в решение № 526 от 15.01.96 г. по нд № 427/95 г. на ВС на РБ – І н.о., целите на наказанието са две – индивидуалната и генералната превенция. При това в посоченото решение е отразено, че основната цел на наказанието е общата превенция, а личността на дееца е един втори, допълнителен фактор, имащ значение при избора на наказанието. Това в никакъв случай обаче не следва да се отразява при преценката от съда при определяне на конкретно наказание за конкретно извършеното престъпление от подсъдимия. /В този см. и Решение 528/93 г. по нд № 377/93 г. на ВС на РБ – І н.о./  Не е за подценяване демонстрираната от подсъдимия Г. пълна липса на критичност по отношение на извършеното от него престъпление. Отделно от това обаче при определянето на наказанието му за извършеното от него престъпление по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.2, ал.2 НК, съобразявайки се и с предвиденото по този текст от закона наказание, а именно лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК /редакция на текста към 1997 г./, е необходимо да се отчете и изминалия период от време от извършване на престъплението. За процесуалното развитие на делото до момента подсъдимият не може да бъде упрекнат, тъй като неговото процесуално поведение не е причина за продължителността на наказателния процес. От момента на привличането му като обвиняем на 01.12.06г. за престъпление по чл. 201, ал.1 НК /т.3 л.л.11 ДП/ и на 07.11.08 г. за престъпление по            чл. 202, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 201 НК /т.7, л.34 ДП/ до постановяване на настоящата присъда, е изтекъл твърде дълъг период, през който подсъдимият Г. е търпял ограниченията, произтичащи от това му процесуално качество, без в същото време процесуалното му поведение да е било недобросъвестно и само по себе си да е ставало причина за забавяне на наказателното производство. Първоначално наказателното производство е било образувано срещу него и срещу свидетеля Кюркчиев, Впоследствие срещу подсъдимия Г., с постановление от 14.09.07 г. на ВОП-София, наказателното производство е било прекратено за престъпление по чл. 201 НК. Бил е внесен обвинителен акт само срещу свидетеля Кюркчиев за престъпление по чл. 282 НК, като по нохд № 132/07 г. по описа на СВС същият е бил оправдан. С решение по внохд № 70/08 г. по описа на ВоАС тази присъда е била отменена и делото е било върнато на прокуратурата. По внесен обвинителен акт само срещу подсъдимата И. е било образувано нохд № 251/11 г. по описа на СВС, завършило с осъждането й за престъпления по чл. 311 НК и по чл.212, ал.2, вр. ал. 1 НК. С решение по внохд № 34/12 г., по описа на  ВоАС и тази присъда е била отменена и делото отново е било върнато на прокуратурата. Въз основа на обвинителен акт в СВС е било образувано нохд №100/14 г.по описа на същия съд, като с присъда по делото подсъдимият Г. е бил оправдан за престъпление по чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 НК, а подсъдимата И. е била призната за виновна в осъществяването на престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК. Тази присъда е била изменена с решение по внохд № 15/15г. по описа на ВоАС. С решение по кнохд № 220/16 г. по описа на ВКС - трето наказателно отделение, това решение е било отменено и делото е било върнато на ВоАС за ново разглеждане, предмет на настоящото производство.   Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6 §. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде компенсирано с налагане на наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно критериите, формулирани в решението на ЕСПЧ по делото „Д. и Х. срещу България”, § 128, в случаите на забавено правосъдие съдилищата следва да признаят неспазването на изискването за разумен срок на чл. 6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по изричен и измерим начин”. Това означава, че съдебните органи следва да изведат недвусмислена констатация за допуснато нарушение на разумните срокове за разглеждане на делото и да посочат причините за това /доколко се дължи на поведението на подсъдимия и доколко на поведението на компетентните власти/. Компенсацията следва да бъде изрична и реална – да е от такова естество и в такъв обем, че практически да облекчат положението на подсъдимия и да възстановяват накърнените му права. Затова нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането й. Съдебните органи следва да конкретизират каква точно компенсация следва да се предостави на подсъдимите, т.е. конкретния размер на намалението на дължимото се наказание. Този механизъм предполага, че в хипотезите на нарушения на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ съдилищата следва да посочат какво би било полагаемото им се по правилата на НК наказание, ако не беше допуснато нарушението и да уточнят конкретния размер на редукцията. / В този смисъл и решение № 299 от 12.06.2013 г. по н.д. № 906/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о./. Възможността да се иска намаляване на наказанието трябва „да е установена като право за осъденото лице”. Тази компенсаторна мярка не следва да бъде игнорирана или заобикаляна с доводи за обществената опасност на деянието. Дори и при най-тежките престъпления надхвърлянето на разумните срокове на разглеждане на делото задължително се отчита като смекчаващ наказанието фактор, с което се цели справедливо обезщетяване на ограниченията, неизбежно понесени от подсъдимия следствие дългия период на неяснота в неговото наказателноправно положение. Изложените по-горе констатации във връзка със съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства образуват обективна база, формираща изходна основа за определяне на полагаемото се на подсъдимия наказание. Така, ако не беше допуснато нарушението за разглеждане на делото в разумен срок, наказанието на подсъдимия Г. следваше да се отмери при балансиращи обстоятелства и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, както и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 НК. Настоящият съдебен състав оценява констатираното единадесетгодишно /от повдигането на обвинение спрямо подсъдимия Г., а иначе тринадесетгодишно/ забавяне на наказателното производство за твърде значимо по продължителност и го определя като смекчаващо обстоятелство с голяма относителна тежест и съществено значение. С оглед на това дължимото наказание на подсъдимия Г. следва да бъде определено в размер на две години лишаване от свобода, без приложението на чл. 37, ал.1, т.6 НК, като полагаща се компенсация за неразумно дълго продължилия процес. Това мотивира и съдът да прецени, че по отношение на подсъдимия Г. са налице и условията по чл.66, ал.1 НК. Наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години, до момента деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия съдът счита, че не следва той да търпи ефективно това си наказание, отчитайки и казаното относно неразумната продължителност на наказателния процес. По този начин в най-пълна степен ще се съдейства за поправянето на дееца и ще му се даде шанс с бъдещото си поведение да покаже, че се е поправил и че е осмислил стореното от него. Ето защо и ще следва, на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено изпълнението на наказанието му лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Гражданският иск е с правно основание чл. 45 и сл. ЗЗД.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg