Присъда
13-07-2016

 

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

 

   33

 

 

 

 

 

гр.София, 13.07.2016 година

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София, на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета, в състав:

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

                               ЧЛЕНОВЕ:  полк. РУМЕН ПЕТКОВ                                                                           полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

 

 

 

 

при секретар Емилия Стоянова

 

и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ  

 

разгледа административно наказателно дело № 48 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба на подсъдимия матрос А. Н. А. от военно формирование ** срещу присъда № 8/18.05.2016 година по НОХД № 28/2016 година на Военен съд – гр. Сливен.

 

 

 

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК,

 

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 8/18.05.2016 година по НОХД № 28/2016 година на Военен съд гр. С., с което подсъдимия матрос А. Н. А. от военно формирование ** е признат за виновен за престъпление по чл. 234, ал. 1, предложение 2 и чл. 54 от НК, и вместо нея

 

ПОСТАНОВЯВА нова, с която признава подсъдимия матрос А. Н. А. от военно формирование **, роден на ** г. в гр. Б.,**, *, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **,

 

 за НЕВИНЕН на 11.10.2015 г. към 12.40 часа в помещение на борда на фрегата „**” в района на **, да е държал акцизни стоки – 108 бр. кутии цигари от различен вид на обща пазарна цена 582 лева, без бандерол, какъвто се изисквал по закон съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия/изм/, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана в петнадесетдневен срок пред Върховен касационен съд.

 

 

 

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

 

С решение № 4 от 18.03.2016 г. по АНД № 9 по описа на съда за 2016 г. състав на Военен съд – гр. Сливен е признал обвиняемия капитан І –ви ранг Дарин Стоянов Попов от в.ф. 32890 – Бургас за виновен в това че:

 

За времето от 20.12.2012г. до 29.08.2013г. на територията на в.ф. 32890 – Бургас в условията на продължавано престъпление, не изпълнил задълженията си по служба съгласно т. 5.4.11 от заповед № 3/01.11.2012 г. и т. 11 от заповед № 4/01.11.2012 г. на командира на в.ф. 54950 - Бургас – да организира пропускателният режим на български граждани, влизащи на територията на пункт за базиране – Бургас при стриктно спазване на условията и реда указани в заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на Министъра на отбраната, като седем пъти (на 20.12.2012 г.; на 31.01.2013 г. – два пъти; на 09.05.2013 г.; на 20.05.2013 г.; на 09.07.2013 г. и на 29.08.2013 г.) разрешил на гражданското лице Кирил Кръстев Стоянов да влиза на територията на военно формирование 32890 – гр. Бургас  под претекст, че инсталира система за видеонаблюдение в склад за ГСМ на военно формирование 32890 – гр. Бургас, без да поиска задължителното в този случай, съгласно разпоредбата на т.2.1.1 от заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на Министъра на отбраната, за съгласуване на посещенията му, нито със служителя по сигурността на информацията, нито с директора на Териториална дирекция – Бургас на Държавна агенция „Национална сигурност”, като в резултат на това да е причинил по непредпазливост вредни последици, изразяващи се в създаване на предпоставки за посегателство върху гориво, собственост на военно формирование 32890 – гр. Бургас – престъпление по чл. 387, ал. 4 предложение 1, вр. ал. 1 предложение 2, вр. чл. 26 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като го оправдал за обвинението касаещо деянието на 28.03.2013 г.

 

Недоволен от това решение обвиняемият в срок обжалва решението на съда чрез защитника си адв. Й. Дичев от АК – Бургас. Последният в допълнителното си изложение навежда доводи на „неправилност” на решението, като сочи, че е необосновано, липсвали гласни доказателства, а били налице само писмени такива, които са изготвени обаче от лице осъдено с влязла в сила присъда – ст. Панайотов от същото в.ф., че местата на пропускане на цивилни лица не касаели административната част, а техническата такава и че издаваните пропуски били издавани с оглед индивидуалното посещение на цивилните лица, а не системно, за което имало друг законов ред. Защитата навежда и доводи за нарушение тълкуването и приложното поле на материалния закон, както и причинната връзка между действията на обвиняемия и настъпилия вредоносен резултат.

 

В съдебно заседание защитата на обвиняемия и самият обвиняем молят да бъде произнесено решение, с което обв. Попов да бъде оправдан.

 

Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителната теза и иска потвърждаване на осъдителното решение.

 

Съставът на съда след като обсъди събраната доказателствена съвкупност, осъдителното решение на състав на Военен съд – Сливен и в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК, прецени, че жалбата на обвиняемия капитан І-ви ранг Дарин Попов е основателна, поради което отмени решение № 4 от 18.03.2016 г. по АНД № 9/2016 г. в осъдителната му част и постанови ново решение с което оправда изцяло обвиняемия поради липса на престъпление.

 

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Дарин Попов от в.ф. 32890 - Бургас завършил висше образование във ВВМУ „ Н.Й. Вапцаров” през 1989 г. с образователна квалификационна степен „Магистър”, като от месец август същата година е назначен на военна служба. Заемал е различни длъжности, като на последната заемана от него длъжност – командир на в.ф. 32890- Бургас бил назначен на 01.11.2012 г. Изпълнявал самостоятелно функционалните си задължения на задоволително ниво. Притежавал знания и умения за изпълнение на преките му задължения, но не винаги вземал обосновани решения. Притежавал задоволителни умения при работа в екип.

 

Със заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на министъра на отбраната на Република България, бил определен реда за посещение на български и чуждестранни граждани в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия. В т.2.1.1 от същата изрично било указано, че при посещение на български или чуждестранни граждани, които не притежават валидно разрешение за достъп до класифицирана информация, искането за посещение предварително следва да се съгласува със служителя по сигурността на информацията в организационната единица на разрешаващия и с директора на съответната териториална дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност”. Със заповед на командир на в.ф. 54950 – Бургас № 3 от 01.11.2012 г. в т. 5.4.11, командира на формированието е делегирал права за възлагане на правомощия и разпределение на функции, на обвиняемият Попов, да организира и контролира пропускателния режим в поверения му пункт за базиране. Със заповед № 4/01.11.2012 г. на командира на същото формирование, в т. 11 е указано пропускателният режим в пунктовете за базиране да бъде организиран от съответните командири, като посещенията на граждани във военните формирования на военноморска база да се организират при условията и реда указан в заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на министър на отбраната.

 

През периода от 20.12.2012 г. до 29.08.2013 г. обвиняемият Попов като командир на в.ф. 32890 – Бургас, не изпълнил задълженията си по служба, визирани в т.5.4.11 от заповед № 3 и в т. 11 от заповед № 4 и двете от01.11.2012 г., като разрешил седем пъти да бъде пропуснат в територията на формированието гр. л. Кирил Кръстев Стоянов на датите 20.12.2012 г., 31.01.2013 г. – два пъти, 09.05.2013 г., 20.05.2013 г., 09.07.2013 г. и 29.08.2013 г. Това разрешение дал без да било налице предварително съгласуване със служителя по сигурността на информацията във формированието и с директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” в гр. Бургас, което било задължително условие за допускането на Стоянов в района на формированието, съгласно разпоредбата на т. 2.1.1 от заповед № ОХ-968/29.12.2011г. на министъра на отбраната. Гражданско лице Стоянов, макар че бил неосъждан, имал криминалистични регистрации за кражба на горива и вещи от МПС, което още повече налагало извършването на съгласуване. Стоянов бил пропускан в района на военното формирование с оглед монтиране на охранителни камери в района на ГСМ и в резултат на тези посещения били създадени предпоставки за нерегламентиран достъп до горива собственост на формированието. В това се изразявали и причинените по непредпазливост от Попов вредни последици.

 

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от обясненията на Попов дадени в съдебно заседание, показанията на свидетелите, приложените към делото извлечения от заповеди № 3 и № 4/2012 г., копия от заповед № ОХ-968/2011г., от справка за служебната ангажираност на обвиняемия Попов, от записите в книгата за пропускане на автомобили и лица в района на формированието, от материалите по извършена служебна проверка с протокол рег. № 10123/06.11.2013 г. и от останалите документи, приложени по делото.

 

         В заповед № ОХ-968/2011г. изрично било посочено в т. 2.1.1 необходимостта от предварително съгласуване при посещение на български граждани, които не притежават валидно разрешение за достъп до класифицирана информация, със служителя по сигурността на информацията и с директора на съответната териториална дирекция „Национална сигурност”. Точка 6.2 от същата заповед не изключвало приложението на т.2.1.1, а доразвивала тази точка в случаите на посещение в административните зони. Точка 6.2 не изключвала съгласуването по т. 2.1.1, а уточнявала, че командира на формированието следва да определи длъжностно лице, което да изготви списък на лицата, който да представи на командира за разрешение, след съгласуване с началника административното звено по сигурност на информация във формированието т.е. отговорността на даващия разрешението за пропускане на лицата, относно съгласуване със службите за сигурност не отпада. Независимо дали разрешението се давало за посещение в техническите зони съгласно т. 2.1.1 или за административните зони по т. 6.2, съгласуване било задължително, но в първия случай разрешаващия лично прави това съгласуване, а във втория го възлага на друго лице, но дава разрешение само след като се убеди по съответния ред, че съгласуване е налице. По делото няма приложен списък за разрешение и съответно съдържащ разрешение, от който да било видно, кое длъжностно лице е назначено от Попов, с кого това длъжностно лице е съгласувало списъка и разрешение върху самия списък или в самостоятелна форма, което да указва, че се разрешава посещението на посочените в списъка лица. В т. 2 от заповед № ОХ-968/2011г. изрично се посочва, че организиращия посещението писмено уведомява командира. Граматическото тълкуване на разпоредбата на т. 6.2 и използването на термина „изготвя списък” и „предоставя” означава, че този списък следва да бъде в писмена форма и не би могло да се очаква той да бъде „изготвен” и „предоставен” в устна форма, а още по-малко в такава форма да бъде съгласуван. В обясненията си Попов заяви, че е получил доклад от Г., но такъв доклад по делото липсва. Не би могло да се очаква доказването на липса на документ, респективно доказването на отрицателни факти. При разпита си като свидетел на досъдебното производство Ганев е заявил, че е докладвал на Попов за уговорено дарение на камери, на което той му е казал да уточни датата за доставката на камери, но не и организиране пропускането на дарителя. В последствие, когато Овчаров казал на свидетеля Ганев, че камерите ще бъдат предоставени, той бил докладвал това на Попов, но не заявил, че бил натоварен с пропускането на дарителя на камерите. Ганев заявява, че бил в канцеларията си в щаба, когато Овчаров отишъл там с Кирил Стоянов и Ганев не знае кой бил разпоредил пропускането на Стоянов във формированието. По негови данни това било през месец април 2013 г., а през лятото на същата година този свидетел бил разбрал от Овчаров, че Кирил Стоянов ще идва в поделението, за да обсъдели как да се поставят камерите. Ганев докладвал за това на Попов, след което видял Кирил Стоянов, но вече не в административната зона на формированието, а в дежурната стая в склада на ГСМ. От Овчаров разбрал, че той и Стоянов са обходили целия район, който не е административния район на формированието и са правили замервания. Всичко това опровергавало заявеното от Попов, че бил разпоредил на м-р Ганев да организира пропускането на Стоянов. Съдът дал вяра на показанията на свидетеля, тъй като те се подкрепяли от писмените материали приложени по делото. В том ІІІ, л. 85 и л. 86 от досъдебното производство били посочени датите на които Кирил Стоянов бил пропускан в района на формированието и било отбелязано с чие разрешение е влизано. Съдът споделил единствено възражението направено от обвиняемия за дадено от него разрешение от 28.03.2013 г., тъй като видно от записа на л. 85, на тази дата било дадено разрешение от обвиняемия Попов, но лицето, което влизало бил Ивайло Маринов, а не Кирил Стоянов. Съдът обаче не споделил възраженията касаещи датите 20.12.2012 г. и две влизания на 31.01.2013 г. с аргумента, че по времето, когато са дадени тези разрешения обвиняемият бил ангажиран. Извод за това се прави от записванията в книгата за пропускане на автомобили и лица. За първата дата Попов твърди, че бил на тържество по повод празника на формированието, а на втората дата, че бил на служебно събиране при командира на военноморската база. На датата 32.01.2013 г. са отразени две влизания на Кирил Стоянов по разрешение на Попов и с оглед дадените от него обяснения не ставало ясно дали събирането при командира на военноморската база е продължило цял ден или възражението му касае само едно от двете пропускания на Стоянов. Освен това посочените в книгата часове, касаели час на влизане и излизане, а не час на даване на разрешението. Разрешението било възможно да е било дадено в по ранен час от часа на влизане на лицето на територията на формированието и в този смисъл съдът счита, че направеното възражение не е обосновано. Освен това се касае за книга, заведена с контролен номер, която се води по строго определен ред и има строго определена форма, записванията, в която се осъществявали единствено от оправомощените за това длъжностни лица от денонощния наряд на формированието. В този смисъл съдът приел, че записите в книгата отразявали точно и вярно обстоятелствата, доколкото по съответния ред не било установено противното. При разпита си Попов заявил, че проверявал книгата на КПП и констатирал единствено, че книгата не била заведена, но нямал за цел да прави проверка на отделните записи. Обстоятелството, че обвиняемият ограничил проверката си само до това дали книгата била заведена или не, а не за това как се води или дали записите отговарят на обективната действителност, не означава, че липсата на регистрационен номер опорочава всички записи в книгата. Това, че заместниците на командира не са правили проверка означава, че и обвиняемият като техен началник не е проследил в каква степен те осъществяват правомощията си. Не би могъл да се приеме безкритично аргумент, че обвиняемият Попов може да черпи права от недоказаното си твърдение, за неправилно водена книга, след като самият той не бил изпълнил задълженията си да проверява как се води книгата и се осъществява пропускателния режим във формированието. Представеното от защитата писмо не доказвало, че лицето Кирил Стоянов като дарител не следва да бъде включен в процедурата по съгласуване на посещенията му. В т. 1 на писмото било посочено, че Кирил Стоянов фигурира в договора единствено като дарител, но по делото било установено, че той се е ангажирал и с проучване на обекта, както и с монтаж на дарената техника и именно в изпълнение на тези задачи бил пропускан в района на формированието, а не само за подписване на договор. Трудно обяснимо било обстоятелстото защо се е налагало това лице седем пъти да бъде пропуснато от командира на формированието, включително и в складовия район за ГСМ, ако е следвало само да постави един подпис в договора за дарение. Очевидно Попов съзнавал, че Стоянов не влиза само за подписване на договор и неговите посещения не са единствено в административната зона на формированието, тъй като той бил в течение на въпроса за доставката и монтирането на камерите, но нито веднъж не било установено той да се бил интересувал, кое техническо лице ще извърши монтажа на камерите. Очевидно той бил наясно, че монтажа ще се извършва от Стоянов или поне с неговото съдействие и указания, и по тази причина разпоредил няколко пъти да бъде пропуснат в района на формированието.

 

         Първоинстанционният съд приел, че било неоснователно и възражението за липсата на реални вредни последици, а само за поставяне в опасност. Обстоятелството, че през инкриминирания период, вредните последици състоящи се в създаване на условия за посегателство върху горивото, са били налице и са били обективни, се доказва от факта, че с влезли в сила присъди свидетелите Стоянов и Овчаров са признати за виновни в това, че са присвоили от формированието гориво, поверено на Овчаров и намиращо се именно в района, който е бил посещаван от Стоянов за монтиране на камери. Деянието било извършено след предварителен сговор, като неколкократните посещения на Стоянов и обстоятелството, че бил придружаван именно от Овчаров по разпореждане на обвиняемия Попов са довели до това, двамата да постигнат съгласие и в последствие да реализират посегателства върху горивото. Действително както беше посочено и от защитата, в постановлението било отразено, че са били създадени предпоставки за кражба на гориво, а на практика осъдителните присъди са за присвояване, а не за кражба. Обвинението по чл. 387, ал. 4 от НК било за причинени по непредпазливост вредни последици и в представата на извършителя не било необходимо да се формира съзнание за конкретно посегателство, било то кражба или присвояване. Основният съд приема, че обвиняемият бил длъжен и е могъл да предвиди, че след като разрешава неколкократно пропускане на едно цивилно лице, което разрешение не било съгласувано по съответния ред, респ. не било извършено проучване на лицето, и то се допуска не само до административната, но и до техническата част на формированието и по-конкретно до складовия район, това може да доведе до вредни последици относно това, че запознавайки се с местоположението на съдовите за съхранение на горива, начина за работа с тях, начина на съхранение на горивото, начина на пропускане в и извън формированието, контактувайки винаги с едно и също лице – Овчаров, Стоянов можело да влезе в сговор с длъжностни лица, с които многократно бил контактувал при всички свои посещения във формированието и да извърши посегателство върху имуществото, което и реално било станало. От всичко това следвало, че вредните последици не са били абстрактни и неопределени, а съвсем конкретни и реално съществуващи.

 

         Настоящият състав не се съгласява с направените правни изводи на основния съд относно съставомерността на деянието, извършено ли е от обв. Попов и налице ли е причинно-следствена връзка между пропускането на лицето Кирил Стоянов, присвоителната дейност между него и мичман Овчаров и настъпилите вредни последици.

 

         На първо място обвинението, така както е било внесено в съда с постановление за прекратяване на наказателно производство и налагане на административно наказание е напълно несъстоятелно. Съставът на престъплението по чл. 387 от НК във всичките му разновидности изисква настъпването на реални вредни последици, а в постановлението и впоследствие в решението на състава на Сливенски военен съд се приема, че вредните последици се изразявали „ в създаване на предпоставки за посегателство върху гориво, собственост на в.ф. 32890 – Бургас. Само това обстоятелство води до несъстоятелност на обвинението. В решението се приема, че обв. Попов под формата на продължавано престъпление за времето от 20.12.2012 г. до 29.08.2013 г. на седем пъти бил нарушавал съответни министерски заповеди и разрешавал на цивилното лице Кирил Стоянов да влиза на територията на формированието, без да било съгласувано със служителя по сигурността на информацията нито с директора на Териториална дирекция – Бургас на Държавна агенция „Национална сигурност”. Прави впечатление от приложените по делото съдебни споразумения, че мичман Георги Овчаров, гр.л. Кирил Стоянов и мичман Атанас Панайотов Панайотов са осъдени за деяние извършено на 16.10.2013 г. за престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 201, вр. чл.391, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Следват два основни извода – че към инкриминирания период, за който е търсена отговорност от обв. Попов няма настъпили вредни последици, т. е. по отношение на к-н І-ви ранг Попов обвинението е несъстоятелно, тъй като липсват вредни последици. Вторият извод касае и причинно-следствената връзка между деянието на тримата осъдени и действията на обв. Попов – няма такава връзка. Тримата осъдени са действали като подбудители /Стоянов/ и съизвършители по между си /Овчаров и Панайотов/. Действията им не касаят въобще пропускателния режим във в.ф. 32890 – Бургас, за което се търси някаква отговорност на обв. Попов, която не е в причинно-следствена връзка.

 

         От материалите по делото се установява, че въпросният л. а. „Рено Еспейс” с рег. № А 2370 ВВ бил пропускан многократно от различни лица даващи дежурство на КПП, включително е влизал и като лично превозно средство на служители от формированието. Осъденият Стоянов в изпълнение на съвместна престъпна дейност е монтирал два скрити допълнителни резервоара за гориво и в които било слагано присвоеното гориво. Това обстоятелство по никакъв начин не може да ангажира наказателната отговорност на к-н І-ви ранг Попов, който стриктно е прилагал съответните министерски заповеди, но които не са се изпълнявали от двама от подчинените му служители. Обв. Попов не е знаел, а и не е могъл да знае за извършената присвоителна дейност. В противен случай следва да е съизвършител на тримата осъдени, но по делото няма такива доказателства за такава дейност.

 

         По делото се установява, както от гласните доказателства, така и от писмените такива /включително и от представените и приети от настоящия съд писмени доказателства/, че осъдените Овчаров и Панайотов, а и не само те, не са отразявали правилно в нарочната книга на КПП, кой и на какво основание е пропускал въпросния лек автомобил, както и  осъдения К. Стоянов. Не могат да се оборят по какъвто и да е начин обясненията на к-н І-ви Ранг Попов, кога и по какъв повод е давал разрешение за влизането на въпросното лице – Кирил Стоянов, а именно е давал разрешение за много по-малко малко случай и то по конкретен повод, което не е в нарушение на министерските заповеди, като не се касаело за системно влизане, за което се е изисквало списък и предварително съгласуване със служител по сигурността и становище на Директора на Държавна агенция „Национална сигурност” – гр. Бургас.

 

Не на последно място е и обстоятелството, че и гр.л. Кирил Стоянов към инкриминирания период не е бил осъждан и е бил с чисто свидетелство за съдимост.

 

         В хода на съдебното следствие на първостепенния съд се констатира, че от материалите по делото не се доказа и едно от деянията, в които е бил обвинен Попов, за което няма протест и за тази дата – 28.03.2013 г. обвиняемият е бил оправдан да е давал разрешение за пропускане на лицето Кирил Стоянов.

 

         От всичко изложено настоящият състав единодушно стигна до извода, че обв. капитан І-ви ранг Дарин Стоянов Попов не е извършил престъплението по чл. 387, ал. 4, предложение 1-во, вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 26 от НК, поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение.

 

         По изложените съображения настоящият състав постанови решението си, като същото е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

 

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg