Мотиви
26-07-2016

 

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

 

 

 

С присъда № 8 от 18.05.2016 г. по НОХД № 28 по описа на съда за 2016 г. състав на Военен съд – гр. Сливен признал подсъдимия матрос А. Н. А. от в.ф.–Б. за виновен в това, че:

 

На 11.10.2015 г. към 12.40 часа в помещение на борда на фрегата „Д.” в района на военно формирование–Б., държал акцизни стоки – 108 /сто и осем/ броя кутии цигари от различен вид на обща пазарна цена 582 /петстотин осемдесет и два/ лева, без бандерол, какъвто се изисквал по закон съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /изм. /, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234 ал. 1, предл. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода”, „глоба” в размер на трикратния размер на пазарната цена на стоките, а именно 1746 /хиляда седемстотин четиридесет и шест/ лева, както и го лишил от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да упражнява професия или дейност свързана с управление, съхранение, контрол или отчитане на стоково материални средства за срок от 3 /три/ години.

 

         На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

         На основание чл. 234, ал. 3 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението – приложените като веществено доказателство кутии с цигари.

 

         Първоинстанционният осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС „Военна полиция” разноските направени за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева.

 

Недоволен от това решение подсъдимият в срок обжалва присъдата на Военен съд - Сливен чрез защитника си адв. Н. Д. от АК–Б. Последният в изложението навежда доводи за недоказаност на обвинението, респективно на присъдата и неправилно приложение на материалния закон, липсвали гласни доказателства, а били налице само писмени такива, които били опорочени още от фазата на тяхното събиране, тъй като не били събрани по реда на НПК.

 

В съдебно заседание защитата на подсъдимия и самият подсъдим молят последния да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като присъдата се основавала само на признанията на подсъдимия А. Защитата навежда доводи, че не било изяснено какво е съдържането на иззетите кутии - цигари ли са или съдържат друго, че са иззети по незаконен ред – непредвиден в НПК.

 

Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителната теза и иска потвърждаване на осъдителната присъда.

 

Съставът на съда след като обсъди събраната доказателствена съвкупност, осъдителната присъда на състав на Военен съд – Сливен и в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК, прецени, че жалбата на подсъдимия матрос А. Н. А. е основателна, поради което отмени присъда № 8/18.05.2016 година по НОХД № 28/2016 година на Военен съд гр. Сливен и постанови нова присъда, с която оправда изцяло подсъдимия поради липса на престъпление – случаят е маловажен.

 

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият матрос А. постъпил като такъв на кадрова военна служба на 01.09.2008 г. Към момента на инцидента подсъдимият бил на длъжност „Хлебар-сладкар” в домакинско отделение в сектор „логистичен” на фрегата във формированието, в което служел-Б. Подсъдимият бил неосъждан, с добри характеристични. Не бил семеен.

 

На 09.10.2015 г. командирът на в.ф.–Б. в изпълнение на министерска заповед № ОХ-558/14.08.2015 г. година относно участието на фрегата „Д.” в операция на НАТО „ Active Endeavour” в Средиземно море и във втория етап на учението на НАТО „Trident Junctureс” издал своя Заповед № РД-01-289/от 09.10.2015 г., с която назначил екипаж на фрегата „Д.” в състава, на който влизал и подс. А. Срокът на учението съгласно тази заповед бил от 11.10.2015 г. до 18.11.2015 г. /л. 15 от ДП/ - четиридесет дни. Заповедта била сведена до знанието и на подсъдимия. Последният, тъй като бил пушач, отишъл в кв. „М. р.”, където на улицата се продавали цигари без бандерол на по-ниски цени и си закупил съответното количество цигари според неговата преценка за нуждите му по време на учението, тъй няма откъде да се снабди с цигари.

 

На 11.10.2015 година матрос А. се явил на борда на фрегатата с личния си багаж, в който се намирали и закупените от него акцизни стоки - 108 бр. кутии с цигари от различни марки без бандерол, а именно:

 

40 кутии с цигари „Pall Mall” с единична пазарна цена за кутия 4.60 лв. на обща стойност 184 лв.;

28 кутии с цигари „Silver” с единична пазарна цена за кутия 7.50 лв. на обща стойност 210 лв.;

20 кутии с цигари „Marlboro”, gold original с единична пазарна цена за кутия 5.10 лв. на обща стойност 102 лв.;

10 кутии с цигари „Karelia” с единична пазарна цена за кутия 4.30 лв. на обща стойност 43 лв. и

10 кутии с цигари „Assos”, red с единична пазарна цена за кутия 4.30 лв. на обща стойност 43 лв.,

Пазарната стойност /съгласно заключението на вещото лице Г./ на цигарите била 582.00 лв., като дължимите акциз, данък и мито за тях били на стойност 489.04 лв. Въпросните кутии с цигари заедно с останалия багаж матрос А. отнесъл в самостоятелното си работно помещение – пекарната, която била част от кухненския блок на фрегатата. По същото време и място служители от Военна полиция майор Г. и капитан С. на основание чл. 15 от Закона за Военната полиция, извършвали проверка на багажа на произволно избрани военнослужещи от екипажа на фрегатата. Целта била контрол по отношение на вещи, които са забранени за притежаване. При тази проверка, която се извършвала в присъствието на капитан-лейтенант Г. в качеството му на офицер от екипажа на фрегатата, към 12.40 часа, военните полицаи установили, че в багажа на подсъдимия се намирали и посочените по-горе кутии с цигари. Полицаите констатирали нарушението и изготвили съответен протокол /л. 9 от ДП/. За намерените в багажа на матрос А. цигари, последният обяснил на проверяващите, че ги бил закупил предния ден от непознато лице в кв. „М. р.” на гр. Б. В съставения протокол за претърсване на лични вещи и багаж подс. А. собственоръчно написал, че цигарите закупил лично от непознато лице на пътя.

На базата на тези доказателства основният съд направил правилния извод за извършеното от матрос А. нарушение на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, а именно държал 108 бр. кутии с цигари от различен вид, които били без бандерол, какъвто се изисквал по закон. Правилно и органите на Военна полиция са съставили „протокол” на основание чл. 15 от Закона за Военна полиция, установявайки нарушаване на Закона за акцизите и данъчните складове. Те са констатирали наличието на административно нарушение и е следвало да предприемат необходимите действия по санкционирането на матрос А. по същите закони. Ако проверяващите инспектори са били констатирали, че е налице престъпление, то е следвало да уведомят военно-разследващите полицаи, които от своя страна би следвало да извършат съответните задължителни процесуално следствени действия – чл. 23 от НПК. В този аспект възражението на защитата, че не е спазен редът предвиден по НПК по констатацията и изземването на предмета на нарушението е частично основателен дотолкова, доколкото, ако е имало данни за престъпление, то е следвало да се приложи предвиденият в НПК ред.

Обосновано основният съд е приел, че автор на деянието е подсъдимият, което се установява от свидетелските показания на свидетелите Д., м-р Г. и С., к-н лейтенант Г. Законосъобразно основният съд е приел, че предмета на нарушението са цигари, които са приложени по делото като веществено доказателство. Една от кутиите била отворена и вътре имало цигари, което се установява и от показанията на св. К. Г. Правилно решаващият състав е приобщил направената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която доказва стойността на предмета на нарушението.

Неправилна е констатацията на състава на Военен съд - Сливен, че случаят не е маловажен по смисъла на НК, като елемент от състава на престъплението, като приема, че количеството цигари било голямо, че деянието се извършвало на военен кораб, участващ в международна мисия, че трудовото възнаграждение от 900 лева било достатъчно на матрос А. да си достави цигари на легални цени и със съответен бандерол.

Настоящият състав приема, че в конкретния случай са налице именно критериите визирани в чл. 93, т. 9 от НК, а именно - „маловажен случай”, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Матрос А. бил охарактеризиран положително. Бил награждаван за отлична работа във формированието. Последният не е осъждан и е с чисто съдебно минало. Практически няма настъпили вредни последици, тъй като малко след закупуването на цигарите без бандерол, същите са били иззети от органите на военна полиция.

В унисон с гореизложеното съставът на съда прие, че подс. А. във връзка с краткото време – по-малко от два дни, е трябвало да си набави необходимото количество цигари, тъй като бил пушач и то за цялото време, през което крайцерът „Д.” щял да бъде в открито море - в Средиземно море, което сочи, че е налице извънредно обстоятелство, а именно подсъдимият в извънредно кратък срок е трябвало да прецени, че за тези 40 дни командировка трябвало да си осигури цигари за пушене. Статистически погледнато за 40 дни командировка матрос А. си бил закупил средно по две кутии и половина на денонощие, което не може да се приеме за голямо количество за редовен пушач, а още повече при екстремалните условия, свързани с извънредни и нощни дежурства, при които условия щяло да се проведе военното учение. Безспорно се установява, че вредните последици са незначителни - че пазарната цена на предмета на обвинението – 582 лева е малко над минималната работна заплата за страна, която е била 380 лева. Това е също основание да се приеме, че е налице маловажен случай. Настоящият състав приема, като извънредно обстоятелство фактът, че учението е в един продължителен период, при който военнослужещите, които пушели, трябвало предварително да се снабдят с количества цигари, които да им стигнели по време на учението, което безспорно натоварвало допълнително бюджета им. Не на последно място е и обстоятелството, че незаконно закупените цигари от страна на матрос А. са за лични нужди/употреба/, не са били предназначени за продажба и за съответно незаконно облагодетелстване. Изпълнителното деяние на чл. 234, ал. 1 от НК е в две форми – продава или държи, като съгласно постоянната практика на ВКС има знак на равенство между тях. Макар формално да е изпълнена втората форма „държи” на изпълнителното деяние, настоящият състав не го споделя по смисъла, който е залегнал в правната норма. Необходимо е да е налице умисъл у подсъдимия, макар че държи въпросните цигари, да ги продава, а такъв умисъл в конкретния случай липсва. Този извод се налага от систематичното място, където се намира чл. 234 от НК – в раздела „престъпления в отделни стопански отрасли” и обект на защита са именно нормалните търговско – стокови взаимоотношения между продавачи и държавата. Липсва изпълнително деяние, „който купува” Следва изводът, че този, който държи акцизни стоки без бандерол, но ги държи с умисъл да ги продава се следва и от наказателната част на правната норма, която освен наказанието лишаване от свобода предвижда кумулативно и глоба в размер до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки. Тоест е необходимо стоките да са били предназначени за продаване, макар че деецът ги държи. Настоящият казус не касае тази хипотеза. Изводът, който се следва е, че е налице едно административно нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за тютюна и тютюневите изделия от страна на матрос А., като същият следва да понесе и съответната административна отговорност от компетентния административно наказващ орган и последваща конфискация на предмета на нарушението.

Защитата на подсъдимия и самият подсъдим оспорват авторството на деянието, тъй като твърдят, че намерените цигари не били в личния багаж на подсъдимия, а във фурната в помещението – „пекарна”, където било работното място на подс. А. Съставът на съда приема тази версия като защитна. Действително намерените цигари били в пекарната на кораба, където всъщност бил оставен и личния багаж, както на подсъдимия, така и на матрос Д. Това обстоятелство не е необичайно, като се има предвид, че в „пекарната” нямало право да влизат други лица освен готвача. При предявяване на разследването, подсъдимият лично заявява: „… Цигарите бяха за моя лична употреба по време на мисията и не съм знаел, че когато купувам цигари без бандерол извършвам престъпление.”. Настоящият състав приема заявеното от защитата на подсъдимия и самият подсъдим в съдебно заседание пред състава на Военен съд – гр. Сливен и пред настоящия състав относно оспорването на авторството на деянието за необоснована защитна позиция.

По отношение възражението на защитата, че извършеният обиск е в нарушение на НПК, настоящият състав се е произнесъл по-горе. По отношение възражението на защитата, че не се е знаело какво е съдържанието на иззетите стекове, дали съдържа цигари, настоящият състав също се е произнесъл по-горе в мотивите си.

Предвид гореизложеното съдът призна за невинен и оправда матрос А. Н. А. от в.ф.–Б. по обвинението по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК.

Мотивите са изготвени на 26.07.2016 г.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg