Решение
28-10-2016

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

  40

 

 

 

гр. София,  28.10.2016 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ: полк. ВАНКО АНГЕЛОВ

 

  полк. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

 

 

при секретар Емилия Стоянова

 

и с участието на прокурора  полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

 

разгледа наказателно дело от общ характер № 49 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба от подсъдимия ц.сл. Д. Н. И., директор на Териториална дирекция – В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната“ и защитника му адвокат А. П. от Варненски АК против присъда № 6/26.04.2016 г. по НОХД № 82/2015 г. на Военен съд – гр. Сливен.

 

 

 

С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимите:

 

Цивилен служител Д. Н. И. бивш директор на Териториална дирекция – В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната ”, роден на …. в с. Л., общ. С., с настоящ адрес гр. В., българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН … и

 

Гр.л. М. Х. А. от гр. В., роден на … г. в гр. Т., с постоянен адрес гр. В., бул. …, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, ЕГН

 

 

 

ЗА ВИНОВНИ в това, че:

 

 

 

1. На 22.04.2009 г. в гр. В., бивш ц. сл. Д. Н. И. в качеството си на длъжностно лице – Директор на Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, като извършител, умишлено подпомогнат от гр.л. М. Х. А. присвоил чуждо движимо имущество – сумата 21 639.94 /двадесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, която му била поверена да управлява, като за улесняването му двамата извършили и друго престъпление, такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание  чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода.

 

2. На 22.04.2009г. в гр.В., гр.л. М. Х. А. в съучастие като помагач, умишлено улеснил бивш ц. сл. Д. Н. И. в качеството му на длъжностно лице – Директор на Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, да присвои чуждо движимо имущество – сумата 21 639.94 /двадесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, която му била поверена да управлява, като за улесняването му двамата извършили и друго престъпление, такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание  чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 от НК, го осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода.

 

На основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК съдът е лишил двамата подсъдими от право да заемат държавна или обществена длъжност или да упражняват професия или дейност свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от по три години за всеки от тях.

 

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК, съдът определил на подсъдимия А. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата присъда и по присъди № 46/2010г. на ОС-В., Споразумение от 09.03.2011г. по НОХД № 7109/2010г. на РС-В., присъда № 58/2011г. на ОС-В., присъда № 20/2012г. на ОС-В. и Споразумение № 513 по НОХД № 1867/2012г. на РС-В. в размер на най-тежкото, а именно това по Споразумение № 513/2012г. в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като към него присъединил и наказанието ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, както и наказанието лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или длъжност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 66, ал.1 от НК съставът на Сливенски военен съд ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложените наказания на подсъдимите Д.  И. и М. А. с изпитателен срок от по ПЕТ ГОДИНИ за всеки от тях.

 

Съдът осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец  ИА „Военни клубове и военно почивно дело” МО сумата 21 639,94 /двадесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева 94 стотинки/ лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Подсъдимите били осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски военен съд държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 865,60 /осемстотин шестдесет и пет лева 60 стотинки/ лв., както и направените деловодни разноски в размер на  по 1249,46 /хиляда двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева за всеки от тях.

 

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

 

 

 

Във въззивната си жалба адв. А. П. – защитник на подсъдимия Д.  И. /делото се е гледало в първоинстанционния съд и понастоящем при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК/ твърди, че деянието било несъставомерно, защото липсвало изпълнително деяние – нямало правно релевантен превод от сметка, която да е на разположение на подсъдимия И., нямало съответно плащане на паричната сума в посочения размер, която е вменена във вина на подсъдимите. Защитата заявява също така, че липсвало почеркова експертиза на подписа подсъдимия М. А. в протокол образец № 19 от 17.04.2009 г. На следващо място защитата сочи, че в конкретния случай се касаело за извършване на услуга, а не на планова процедура по ЗОП или НВМОП, че подс. И. нямал длъжностното качество и инкриминираната сума не му била дадена за управление и разпореждане, че всъщност паричните средства са били на разположение на Дирекция „ПУБ“ - МО, която извършвала банковите разплащания на разпоредителите с бюджетни кредити на МО; че сметка с № IBAN … била на Министерство на финансите и от тази сметка нямало плащане на инкриминираната сума от 22999.23 лв. в полза на фирма „…“ ЕООД; Защитата прави извода, че изпълнителните агенции били юридически лица без собствен бюджет и имущество, посочвайки доктрината-/“Обща теория на правото“ от Р. Т./. За да се уважал гражданския иск защитата навежда доводи, че следвало да е налице активна процесуална легитимация по време на целия процес, което обстоятелство не било съобразено от първоинстанционния съд, тъй като впоследствие била неналична ИА“Военни клубове и военно почивно дело“, а нормите на ГПК уреждали само тези държавни учреждения, които имали самостоятелна бюджетна сметка в банка. Защитата на подс. И. навежда доводи за неправомерно възприемане на тройната СТЕ, тъй като вещите лица били представили декларации от 26.07.2013 г. с невярно деклариране на продължителността на следствения експеримент проведен на 08.07.2013 г. и оттам следвал изводът досежно обективността на заключението. Защитата навежда доводи, че липсвали мотиви относно обстоятелството дали протокол образец № 19 е официален документ с невярно съдържание, като заема становището, че не бил такъв документ. Защитата се произнася и по предявения и уважен граждански иск от страна на гражданския ищец ИА Военни клубове и военно почивно дело на МО, тъй като агенцията не притежавала активна процесуална легитимация да претендира и поддържа гражданския иск, а също, че искът бил погасен по давност.

 

В съдебно заседание защитата на подс. Д.  И. – адв. П. поддържа въззивната жалба и изложените в нея съображения.

 

Подсъдимият М. А. се явява лично, като заявява, че не жали присъдата и е съгласен с нея, освободил си е адвоката и моли делото да приключи.

 

Прокурорът дава заключение, че въззивната жалба на защитата на подсъдимия И. е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд като законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери от фактическа и правна страна за установено следното от състава на Сливенски военен съд:

 

 

 

Подсъдимият Д.  И. в периода 2003 г. – 2009 г. бил назначен и заемал длъжността директор на Териториална дирекция – гр. В., която била клон на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“. Другият подсъдим М. А. бил познат на подсъдимия И. във връзка с няколко спечелени за изпълнение на обществени поръчки /виж извлечение от разплащанията между ТД – В. и фирмите на подс. А. л. 50, т. 7 от ДП/.

 

На 19.11.2008 година управителният съвет на блок № …, кв. …, гр. В., който бил включен във военно-жилищния фонд на Министерството на отбраната и се стопанисвал от Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната” – Териториална дирекция – В. изготвил констативен протокол, касаещ проблема, с предложение Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” да извърши авариен ремонт на канализацията в общите помещения на подземния етаж в бл. …, като посочили в констативния протокол, че в съседните блокове № .. и № … на квартал „…“ също имали проблеми с канализацията и проблема бил отстранен с изграждане на нова хоризонтална част на канализацията.

 

На 21.11.2008 година домоуправителят на блока, изпратил до Директора на Териториална дирекция гр. В. на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” г-н Д.  И.” констативния протокол с молба за съдействие за отстраняване на неизправността.

 

На 24.11.2008 година, подсъдимият Д.  И. изпратил докладна записка с изх. № 864, подписана от него до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната”, с искане за разрешение за извършване на авариен ремонт, към която приложил писмото и констативния протокол на живущите в бл. …. Докладната записка била резолирана утвърдително и била входирана под № 1057/03.12.2008 година в Териториална дирекция – В..

 

С резолюция без дата, подсъдимият Д.  И. възложил на свидетеля В. П. да провери техническата документация на бл. 33 на кв. „Възраждане“ и да направи маркетингово проучване. Без да изготвя писмена докладна записка и да завежда предоставените му „оферти”, които получил от специализираните фирми в деловодството, П. докладвал на И. за резултата от проучването си и му предал получените „оферти”, които впоследствие не били приложени към преписката.

 

На базата на утвърдената докладна записка с Вх. № 1057/03.12.2008 година и съобразно чл. 2 ал. 2, т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, подсъдимият Д.  И. възложил извършването на авариен ремонт на канализационната система на бл. …, кв. „…“ на фирма „…” ЕООД – В., която с пълномощно била представлявана от подсъдимия М. А. /л. 29, т. 3 от ДП/.

 

За извършване на ремонта, подсъдимият М. А. се свързал със свидетеля Д. П., който извършвал хидроизолационни и строителни услуги. Двамата отишли до блока и огледали състоянието на мазетата, при което П. казал на А., че първо мазетата трябвало да се отводнят, след което да му се обади за ремонта. Подсъдимият М. А. се свързал със своя познат - свидетелят Б. С., управител на фирма „…” и поискал от него съдействие за отводняването на последните. Свидетелят Б. С. издирил чрез обява от вестник свидетеля Н. Н., който имал фирма, занимаваща се с отпушване на канализационни системи и притежавал необходимата за това техника. Подсъдимият А. и свидетелят Б. С. се срещнали със свидетеля Н. пред бл. …, огледали мазетата и шахтите около блока и Н. поел ангажимента да почисти канализационната система на блока, което сторил  за три-четири дни. За извършената услуга свидетелят Н. получил сумата от 1500 лева от свидетеля Б.С., която той от своя страна получил от подсъдимия М. А., за да плати за извършената от свидетеля Н. работа.

 

След отводняване на мазетата по поръчка на М. А., свидетелят Д. П. се свързал с непознати за него лица за почистване на останалите утайки и отпадъци, след оттичането на водата, които за около два дни почистили мазетата. Подсъдимият А. осигурил на свидетеля П. тръби и други материали, необходими за ремонта и в следващите дни А. с превоз и работници на неговата фирма „…” доставили необходимите материали на обекта. В продължение на няколко дни свидетелят П. подменил и монтирал нови PVC тръби Ф 110/2.2 дебелостенна, с включени фасонни части при девет от вертикалните канализационни клонове, намиращи се в избените помещения на бл. 33, с обща дължина 21.25 линейни метра. Подсъдимият А. заплатил на свидетеля П. за извършената работа.

 

След приключване на тези дейности, подсъдимите Д.  И. и М. А. подписали писмен документ с невярно съдържание – протокол обр. № 19 /приложен като веществено доказателство по делото/, в който отразили, че Териториална дирекция - В. при ИА „Социални дейности на МО” като възложител, представлявана от подсъдимия Д.  И. и „…” ЕООД гр. В. като изпълнител, представлявана от управителя Х. Н., на обект авариен ремонт на канализация на бл. …, ж.к. „…”, гр. В., са извършили проверка на място и са установили, че са извършени и подлежат на заплащане 12 броя натурални строително-монтажни работи, подробно изброени в таблица, на обща стойност 23 999.23 лева с ДДС, а именно:

 

- доставка и монтаж на PVC тръби Ф 250/7.3 дебелостенна, с включени фасонни части общо 100.30 метра;

 

- доставка и монтаж на PVC тръби Ф 160/4.7 дебелостенна, с включени фасонни части общо 70.40 метра;

 

- доставка и монтаж на PVC тръби Ф 110/2.2 дебелостенна, с включени фасонни части общо 21.25 метра;

 

- доставка и монтаж на укрепители за канализация в сутерена 144 бр.;

 

- направа на отвор в тухла 31 бр.;

 

- направа на отвор в бетон 16 бр.;

 

- направа на изкоп до сграда 17 куб.м.;

 

- обратна засипка 17 куб.м.;

 

- багер - 3 машиносмени;

 

- разрушаване на бетонна плоча 2 кв.м.;

 

- подключване към съществуваща канализационна шахта 2 бр.;

 

- възстановяване на бетонна настилка 2 кв.м.

 

От описаните в протокола дейности, реално били извършени само доставка и монтаж на PVC тръби Ф 110/2.2 дебелостенна, с включени фасонни части общо 21.25 метра. Ръкописно в документа била вписана датата 17.04. 2009 година и положили подписи за изпълнител и възложител - двамата подсъдими и съответни печати.

 

Въз основа на този протокол, била изготвена и фактура № 0000000024 /приложена като веществено доказателство по делото/, подписана от двамата подсъдими, с дата 17.04.2009 год., с доставчик „…” ЕООД - В. и получател ИА „Социални дейности на МО” – В., с МОЛ Д.  И. за сумата 23 999.23 лв. за авариен ремонт на канализационна система, във връзка с положителна резолюция на докладна с изх. № 864/24.11.2008 и вх. №1057/03.12.2008 година.

 

За съставител на фактурата бил посочен Х. Н., но се подписал подс. А., а за получил се подписал подс. Д.  И..

 

Съгласно заключенията на вещите лица ВА. /л. 98-104, т. 2 от ДП/ и Д. /т. 5, л. 89-99 от ДП/, поддържани в съдебно заседание, подписът в протокол обр. 19 от 17.04.2009г. в реквизита „За изпълнителя: …” ЕООД /Х. Н./ вероятно е изпълнен от М. А. и подписът, положен в реквизита „съставил: Х. Н.” във фактура № 0000000024 от 17.04.2009г. вероятно е изпълнен от М. А., подписът „За възложителя: ТД – В.” върху протокол - образец 19 от 17.04.2009 г. е положен от  Д.  И., а подписът за получател във фактура № 0000000024 от 17.04.2009г. е положен от Д.  И..

 

Същият ден – 17.04.2009 г. подсъдимият Д.  И. подписал бюджетно платежно нареждане № … до „…” за изплащане на „…” ЕООД - В. на сумата 23 999.23 лева. В бюджетното платежно нареждане №… като наредител била вписана ИА „Социални дейности на МО” – ТД гр. В. /л. 111, т. 5 от ДП/. На 22.04.2009 г. наредената сума била получена по сметката на  фирма „…” ЕООД В. /л. 48-50, т. 7 от ДП/.

 

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда. Съставът на въззивния съд я споделя изцяло.

 

По отношение на правната квалификация, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия Д.  И., който е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице - Директор на Териториална дирекция - В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, присвоил чуждо движимо имущество – сумата 21 639.94 /двадесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, която му била поверена да управлява, като разпоредил същата да бъде изплатена на фирма „…” ЕООД - В., за заплащане на извършени от фирмата дейности, каквито в действителност не били извършени. Обосновано първоинстанционният съд е приспаднал от общата сума на превода паричната сума, която реално е била похарчена за труд и материалите, които са били вложени в аварийния ремонт на базата на счетоводно-техническата експертиза/СТЕ/.

 

Изводът на основния съд за довършено деяние е правилен видно от информация за сметката на фирма „…” ЕООД - В., на 22.04.2009 г. са постъпили 23 999.23 лв. от ИАСДМО ТД – гр. В. за СМР, като основание била изписана фактура № 24 от 17.04.09 г. с което настъпил целеният от подсъдимите престъпен резултат / виж л. 50, т. 7 от ДП/.

 

Правилно съдът е определил квалификацията на деянието на подсъдимия М. А. по чл. 202, ал.1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като на 22.04.2009г. в гр. В., в съучастие като помагач, умишлено улеснил бивш ц.сл. Д. Н. И., в качеството му на длъжностно лице - Директор на Териториална дирекция В. при ИА „Социални дейности на МО”, да присвои чуждо движимо имущество - сумата от 21639,94 лева, собственост на ИА „Социални дейности” на МО, която му била поверена да управлява. В конкретния случай квалификацията по отношение на този подсъдим, който се явява помагач към длъжностно присвояване от страна на подс. И.. Подс. А., макар и да е бил упълномощен и да представлявал фирмата „…” ЕООД – В., същият не е имал качеството на длъжностно лице, каквото качество безспорно е имал подс. И., а се явява като подбудител и/или помагач, както е в конкретния случай. А. е помагач, тъй като съдейства на подс. И. в присвоителната им дейност, като съставя и подписва горепосочените документи. Житейски оправдано е подс. А. да се явява и като подбудител, но в тази насока няма повдигнато обвинение от страна на военна прокуратура.

 

Обосновано основният съд е приел, че за улесняване на присвояването, двамата подсъдими Д.  И. и М. А. са осъществили и престъпния състав на чл. 311 ал. 1 НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. На 17.04.2009 година подсъдимите, И. – като възложител и А., който представлявал фирмата подписали протокол - образец № 19, който е официален документ, изготвен от длъжностното лице Д.  И. като Директор на Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” в кръга на службата му. Документът е удостоверителен по отношение на съдържанието, което било отразено в него и това съдържание не отговаряло на обективната истина. От целия списък на строително монтажни дейности била извършена само посочената в  пункт трети от протокол образец № 19.

 

От друга страна настоящият състав констатира разлика в обекта посочен в протокол обр. № 19 от 17.04.2009 г., като подсъдимите посочили, че аварийния ремонт, който бил извършен и лично проверен от страните – двамата подсъдими, касаел бл. …, в ж.к. „…“ на град В., а всъщност се касаело за извършен авариен ремонт в бл. …, в ж.к. „…“ на гр. В.. Това обстоятелство опровергава изложеното твърдение на двамата подсъдими и отразеното в протокол обр. № 19, че лично са отишли на обекта и са проверили , че всички описани СМР са били извършени.

 

 

 

Съставът на Сливенския военен съд обосновано и спазвайки нормите на НПК е посочил на базата на какви доказателства е възприел фактическата обстановка и правна квалификация, а именно на свидетелските показания С. Д., Н. Д., В. П., С. К., Л. И., И. И., П. В., К. К., депозирани в съдебни заседания, от огласените на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите М. Б., Г. Б., Б. С., Д. П., от показанията на свидетелите Н. Н., Б. С.,  приобщени към доказателствения материал по делото, на основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, от показанията на свидетеля Г. М. от досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, както и от заключенията по съдебно - графическите експертизи, заключенията на повторната СТЕ, поддържани в съдебно заседание, писмените доказателства, писмените веществени доказателства и другите материалите по делото.

 

Първоинстанционният съд законосъобразно е определил длъжностното качество на подс. И. съобразявайки го с чл. чл. 9 ал. 1, вр. 12 ал. 1 от Закона за държавния служител. От длъжностната му характеристика на подс. И. / т. 3.1; 5.1; 5.2; 5.10; 5.11; 5.13; 6.2; 7.1-6; 8.1-2; 9.1-3; 11.1./ също така се установява, че като директор на териториална дирекция имал задължение да ръководи цялостната дейност по поддръжка и ремонт на материалната база, като част от жилищния фонд на МО. Като директор подс. И. имал правомощията да се разплаща лично по предприетите от него и във връзка със служебните му задължения дейности. Като такива действия се явяват приложените по делото – докладна записка, бюджетно платежно нареждане, оформянето на протокол обр. № 19 – с атрибутите на официален документ – подпис и печат на директора. Безспорно основният съд е констатирал, че подс. И. отговаря на изискванията поставени в т. 1 на чл. 93 от НК. Необходимостта от разрешение на Директора на ИА „Социални дейности на МО“ за извършване на авариен ремонт е само въпрос на предварителен контрол, но не и на ограничаване или разрешаване на разплащането със съответните фирми извършили ремонтните дейности.

 

Детайлно и аналитично съставът на Сливенски военен съд е обосновал защо дава вяра на групата свидетели – живущи в бл. 33, кв. Възраждане, гр. В., които не са видели през инкриминирания период да са се извършвали различните видове СМР с багери, камиони, къртене на бетонни стени в рамките на 70-100 метра около блока и други. Като съдът се е съобразил и със заключението на допълнителната тройната съдебно-техническа експертиза и следствения експеримент, които с максимална точност са определили какъв по вид и обем строителна дейност е била извършена. Законосъобразно съдът е отчел за безспорно установено, че подсъдимият М. А. действително със свой транспорт и работници е закарал 21.25 метра тръби Ф 110 до бл. …,кв. „..“, което е отразено и приспаднато от посочените СМР по протокол обр. № 19 и е отпаднало от предмета на обвинение.

 

Мотивирано основния съд се е обосновал и отхвърлил възраженията на защитата на подсъдимите, относно назначената в хода на съдебното следствие по НОХД № 102/2014 г. по отношение компетентността на експертите - вещи лица, които са със специални квалификации и знания и са защитили в съдебно заседание представеното заключение. Същите са взели участие и в следствен експеримент /л. 43-64, т. 2 ДП/.

 

Обосновано и с посочване на съдебна практика – Постановление на Пленума на ВС - № 3/82 г. съставът на основния съд е оборил тезата на защитата на подсъдимите, че протокол № 19 не бил съставен от Д.  И. или М. А., а от друго лице, като приема за автор на протокола именно лицата чиито подписи са положили на документа. Това безспорно се установява и от съдебно-почерковите експертизи по отношение на протокол обр. № 19 и последващата фактура като подписите са положени от подс. И. и подс. А., а също и от бюджетното платежното нареждане подписано от подс. И..

 

По отношение на другия подсъдим – А. основният съд обосновано е приел за установено, че същият бил упълномощен представител на фирма „…” ЕООД, включително и с правото да подписва с подписа си собственика на дружеството, да подписва платежни документи и фактури, за което имал и банков спесимен на подписа.

 

Законосъобразно и мотивирано съставът на Сливенски военен съд е приел, че протокол обр. 19 от 17.04.2009г. е документ с невярно съдържание, тъй като описаните в него дейности по пунктове от 1 до 12, без пункт 3, реално не са били извършени, а също обосновава защо приема, че същият е официален документ и че отговаря на критериите посочени в чл. 93, т 5 от НК – а именно издаден е по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му, а редът е определен във Вътрешните правила на ИА“Социални дейности на МО“ за предварителен контрол /виж т. 6, л. 99-111 от ДП/, както и вътрешни правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки/ т. 6, л. 71-98 от ДП/.

 

Несъстоятелни са възраженията на защитата, че средствата не са били поверени на подс. И. да ги управлява и от там не може да се разпорежда с тях, а той може само да прави заявка за плащане, както и че не е регистрирано плащане от Министерството на отбраната на фирма „…” ЕООД на процесната сума. По делото безспорно се установява, че в инкриминирания период първостепенен разпоредител с бюджетните средства Министерството на отбраната, Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” била второстепенен разпоредите, а ТД –В. - третостепенен разпоредител. Последната имала транзитна и набирателна сметки. Подс. И. след като спазил нормативните изисквания съставил основните документи, даващи му право да се разпорежда с материалните средства на ИА „Социални дейности на МО”, а именно изброените по-горе: заявление с искане, докладна записка, разрешение, парафирано върху докладната записка и последващи действия – СМР; констативен протокол обр. № 19, бюджетно нареждане от подс. И., с което е преведена определената във фактура сума, която е на базата на констативния протокол обр. № 19. Двамата подсъдими са знаели реално, че такъв ремонт и на такава цена не е бил извършван, но подс. И. е наредил с платежно нареждане да бъде заплатена въпросната сума, която е била получена по сметката на фирмата изпълнител.

 

Голословни са твърденията на защитата на подс. И., че след като плащанията ставали чрез система за електронни бюджетни разплащания -/Себра/, същите са включени в единната сметка на Министерство на финансите, която осъществявала контрол и като такава дейността по разплащането не била на подс. И., а на МФ. Цялата дейност на структурите след издаването на бюджетното платежно нареждане е такава по изпълнението му. Системите „Себра“ и „Бисера“ са само системи за информация и контрол, но същите не нареждат плащанията, а изпълняват бюджетното нареждане издадено в конкретния случай от подс. И.. През 2008г. - 2009г. подсъдимият Д.  И. е заемал длъжността Директор на ТД – В.. Той е имал свой уникален код, който се давал от МФ с право на разпоредител на определени лимити, в рамките на които подсъдимият се е разпоредил. Дирекция ПУБ при МО е осигурявала лимитите на второстепенните разпоредители  и тези с по-ниска степен разпоредители към МО. Тя не разполагала със средствата, които са били до съответен лимит в съответните разпоредители, какъвто е бил и подс. И.. Цялата дейност на структурите след издаването на бюджетното платежно нареждане от подс. И. е такава по изпълнението му.

 

Основният съд правилно е анализирал доказателствата по делото, че на подсъдимия И. било разрешено да извърши авариен ремонт в бл. …, кв. „…“ съгласно негова докладна записка с последващите действия – издаването на необходимия брой изискуеми документи - протокол обр. 19, с който е удостоверил, че описаните строително-монтажни работи са извършени и подлежат на заплащане, като се подписал за получател на фактура № 0000000024 за сумата 23 999.23 лв. Тази сума е била за изпълнение на всички описани в протокола дейности. На последно място подс. И. е подписал бюджетното платежно нареждане № … до „…” с дата 17.04.2009 г. за цялата сума, която била преведена по сметката на фирмата на подс. А., като на 22.04.2009г. по сметката на фирма „…” ЕООД са преведени парите и правилно основният съд е приел, че деянието на двамата подсъдими е довършено от този момент.

 

Съставът на Сливенски военен съд правилно е преценил показанията на свидетелките Н. и С., които предвид обстоятелството, че косвено могат да бъдат заинтересовани от изхода на делото не е дал безусловна вяра на показанията им.

 

Обосновано първоинстанционният съд не споделя становището на защитата на подсъдимия И., че липсвали доказателства подс. А. да е подбудител, т. е. да мотивира подсъдимият И. да осъществи деянието. Двамата подсъдими са действали с общ умисъл, като подс. А. се явявал като помагач, създавайки съответните документи с невярно съдържание и не е било необходимо някой някого да мотивира за извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият А. не е имал длъжностното качество, каквото е имал подс. И. и затова се явява като помагач към длъжностното присвояване.

 

Мотивирано и обосновано Сливенски военен е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец ИА „Военни клубове и военно почивно дело” МО сумата 21 639,94 /двадесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева 94 стотинки/ лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и следващите от това разноски, както и направените по делото разноски.

 

По отношение на наказанията на двамата подсъдими, тъй като липсва протест от държавното обвинение, съставът на съда не счита да ангажира становище, макар че присъдата се явява снизходителна и най-вече с приложението на института на условното осъждане.

 

Въззивната инстанция намира жалбата на защитата подсъдимия И. за неоснователна.

 

Голословно е твърдението, че нямало извършен правно релевантен превод по сметка, която да била на разположение на подс. И., нямал плащане на съответната сума по сметка на подс. А.. Гореизложеното, а именно изискуемите писмени документи, като докладна записка, резолирана положително, протокол обр. № 19 за извършен ремонт, бюджетно платежно нареждане от подс. И. да бъде преведена сумата по ремонта на фирмата изпълнител са достатъчни писмени веществени доказателства и те са мотивирали основния съд да постанови осъдителна присъда. Налице е и съответно писмо - извлечение от сметката на фирма „….” ЕООД, че парите са й преведени. Самият сложен начин на превеждане на въпросната сума е предмет на осчетоводяване, отчетност и контрол на бюджетните средства, което не касае състава на инкриминираното деяние от двамата подсъдими.

 

Основният съд правилно и законосъобразно се е мотивирал, защо приема за законосъобразни извършения в хода на съдебното следствие следствен експеримент и назначената тройна съдебно техническа експертиза, като изводите направени от съда се споделят от настоящата инстанция и на тази база твърденията на защитата са безпочвени и правно ирелевантни.

 

Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия и защитата му следва да бъде оставена без уважение.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/26.04.2016 г. по НОХД № 82/2015 г. на Военен съд – гр. Сливен.

 

         РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

Решението е изготвено на 28.10.2016 г.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg