Решение
05-08-2016

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

32

                                  

                                 гр.София, 05. 08. 2016 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

  Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ПЕТЬО Сл.  ПЕТКОВ

                                                    полк. ВАНКО  АНГЕЛОВ

                                                   

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора    полк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 52 по описа за 2016г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивен протест на полк. Елин Алексов – военен прокурор във Военноокръжна прокуратура – гр. София, срещу присъда № 18/30.03.2016г. по нохд № 194/2015г. по описа на Софийския военен съд.

 

          С присъда № 18/30.03.2016г. по нохд № 194/2015г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия майор Е. Б. М. от в. ф. – С., за невиновен в това, че на 09.01.2012 година по време на провеждане на операция „Горещо лято 2011г.“ в гр. С., кв. Ч., между асфалтов път и южната ограда на войсковия район–Ч., в полосата за разузнаване и прочистване на юг от техническия район, в качеството му на помощник началник на оперативна група за координация, взаимодействие и управление на операцията, той и представител на комитета по условия на труд в Съвместното командване на силите, той и отговорник за координациятата и извършване на взривните работи в Полеви учебен полигон–С., при работа с взривни вещества и боеприпаси за огнестрелни оръжия, не взел необходимите мерки за сигурност като разпоредил повърхностно прочистване /откопаване/ на невзривени боеприпаси да бъде извършено с остър метален предмет – кирка, в следствие на което бил активиран капсул-възпламенителя и взривен заряда на 14.5 мм  патрон за голямокалибрена картечница и била причинена лека телесна повреда на военнослужещия редник С. И. М. от в. ф.– К., поради което и на основание чл. 304 от НПК изцяло го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 338 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за съдебните разноски и веществените доказателства по делото.

          В подадения въззивен протест се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на закона и без да са съобразени събраните по делото доказателства. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият майор М. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен и да му бъде определено съответно наказание или алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че не поддържа подадения въззивен протест, тъй като счита, че отговорността за настъпване на инцидента не може да бъде само на подсъдимия.

          Подсъдимият и неговата защита изразяват становище, че подадения въззивен протест е неоснователен и искат същия да бъде оставен без уважение, а постановената оправдателна присъда на първоинстанционния съд молят да  бъде потвърдена.

  Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

          С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият майор М. е започнал службата си в Българската армия от 1985 година, а със заповед № 279/01.07.2011 г. на началника на в. ф.–С.,  е назначен на длъжност „старши експерт“ в Съвместно командване на силите. По време на службата се е проявил като високо подготвен офицер, който стриктно изпълнявал функционалните си задължения, дисциплиниран и изпълнителен. За отстраняване на последиците от взривяването на складовете за боеприпаси във войскови район ВР–Ч., била създадена организация за провеждането на съвместна многонационална операция по прочистване на невзривени боеприпаси в този район  като били издадени заповеди съответно както следва: Заповед № ЗНО – 184/29.06.2011 г. на Началника на отбраната генерал С. относно създаването на организация и провеждане на съвместната многонационална операция по прочистване на невзривени боеприпаси във ВР–Ч., заповед № 285/01.07.2011 г. на Командващия Съвместното командване на силите генерал-лейтенант С. във връзка с изпълнение на предната заповед, заповед № 3Z-924/22.12.2011г. на Командира на в.ф.– гр. К., бригаден генерал К. относно участие на инженерно-сапьорна  група от формированието в прочистване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси на територията на ВР–Ч., заповед № 762/28.12.2011 г. на Командващия на Съвместно командване на силите генерал-лейтенант С. относно създаване на организация за продължаване на работата на специализираната тактическа група, обявяване на списък и задължения на личния състав, участващ в операцията по прочистването за времето от 05.01. 2012 г. – 20.01.2012 г., с която заповед било обявено участието и задължението на лицата, участващи в операцията както следва: подполковник П. М. – Началник на Оперативна група за координация, взаимодействие и управление на операцията, той и отговорник за координацията и за извършване на взривните работи във ВР–Ч.; майор Е. М. – помощник началник на Оперативна група за координация, взаимодействие и управление на операцията, той и представител на комитета по условия на труд в СКС, той и отговорник за координацията и извършване на взривните работи в ПУП – С.;  майор П. М. – Командир на специализираната тактическа група /СТГ/; старши лейтенант Ц. Г., редник Б. Б. – сапьор, редник О. Б. – сапьор, редник Д. Д. – сапьор и редник С. М., който като шофьор на товарен автомобил с повишена проходимост за превоз на боеприпаси е следвало да изпълнява задачи по транспортиране на невзривени боеприпаси от районите на прочистването до временните полеви складове и до местата за унищожаване във ВР– Ч. и ПУП „С.“, всички военнослужещи от в. ф. гр. К. В изпълнение на горепосочените заповеди Специализираната тактическа група с командир майор П. М. отишла във войскови район–Ч., за изпълнение на задачите си за времето от 05.01.2012г. до 20.01.2012 година в провеждащата се операция „Горещо лято 2011“. Поради здравословни проблеми на мястото на назначения за командир на инженерно-сапьорна група старши лейтенант Г. с посочената по-горе заповед на бригаден генерал К. бил назначен старши лейтенант Н. К. със заповед № 3Z-2/03.01.2012 г. на Командира на в.ф. гр. К. При започване на изпълнението на задачите си на 05.01.2012 г. на военнослужещите и цивилните служители от специализираната тактическа група бил проведен инструктаж за безопасност хигиена на труда и противопожарна охрана от командира на СТГ майор П. М. В книгата за инструктаж редник С. М. бил записан с номер 236 и се е подписал в графата като инструктиран. За провел инструктажа се е подписал майор П. М. Съгласно т.12, т.8 от посочената по-горе заповед № 285/01.07.2011 г., командирът на специализираната тактическа група майор П. М. е следвало „да не допуска до местата за работа лица, които не са обучени и инструктирани.“. По повод извършването на дейността, подсъдимият указал, че може да се използва и кирка при изваждането на заровена в пръстта бодлива тел от оградата, като с нейна помощ бодливата тел се издърпва без да наранява ръцете на военнослужещите. На 09.01.2012 г. във ВР–Ч., по сигнал от американски служители, че товарния автомобил на редник М. не е оборудван с чували пясък, подсъдимият взел мерки това да се поправи. Заедно с редник Т. пълнили чували с пясък, подавали ги на редник М. и така оборудвали автомобила според изискванията за превоз на невзривени боеприпаси. Същият ден инцидент с нараняване на редник М., както е обвинението с диспозитива на обвинителния акт не е имало. На 16.01.2012 г. сутринта около 08.30 ч. във ВР-Ч., се провел сутрешен развод, при който старши лейтенант К. и майор М. поставили задачите, отразени в донесение № 128. Направен бил инструктаж за  работа, след който войниците се подписали в тетрадката за ежедневен инструктаж. Старши лейтенант К. разпределил войниците по двойки, като определил редник М. да работи с редник Б. Тогава се извършвало повърхностно прочистване, откриване и обозначаване на невзривени боеприпаси в полоса за разузнаване и прочистване на юг от техническия район, между асфалтов път и южната ограда на войсковия район. Това се извършвало от военнослужещите под ръководството на старши лейтенант К. Те не били оборудвани с предпазни средства – шлемове и пр., с които разполагали, но останали на склад. Военнослужещите, сред които и редник М. започнали работа въпреки ниските температури и след започване на работа командирът на СТГ майор П. М. докладвал за това на Началника на Оперативната група подполковник М. около 08.40 часа. Подполковник М. се намирал в сградата на МО-2 и попитал майор М. има ли някакви проблеми, но майор М. му докладвал, че групите са инструктирани и за почнали работа. Като всеки понеделник в 09.15 ч. и на 16.01.2012 г. подполковник М. провел служебно съвещание, на което присъствал и подсъдимия майор М.. След като завършило съвещанието към 10.00 часа майор М. със служебния автомобил заминал за Ч., където пристигнал към 10.30 часа. Към 11.50 ч. при разкопаване с кирка на невзривен боеприпас от почвата редник М.  активирал капсул-възпламенител и предизвикал взривяване на зарядана 14.5 мм патрон за голямокалибрена картечница. В резултат на взрива на военнослужещия били причинени наранявания и своевременно бил транспортиран във ВМА–С., където бил приет по спешност за лечение с диагноза „Травма на очите и очната орбита“ без опасност за живота. Редник С. М. получил наранявания, изразяващи се  в контузии на очните ябълки, чужди тела в очите и разкъсно-контузна рана на конюктивата на лявото око, реализиращи биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда. Назначените комплексни съдебни експертизи установяват, че взривяването е настъпило от удар с остър метален предмет и вследствие на това взривяване на свидетеля редник М. е била причинена лека телесна повреда.

          Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите М., М., К., Д., Б., Б., М., Т., Д., П. и др., а така също и от съответните съдебни експертизи – графическа,  комплексна медико-балистична, съдебномедицинска, съответните заповеди, книги за инструктаж, справки и другите писмени доказателства по делото, както и от обясненията на подсъдимия майор М., които обяснения се подкрепят от събраните съобразно изискванията на процесуалния закон доказателства и за които правилно съдът е приел, че освен средство за защита същите са и доказателствено средство. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че същият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 338 ал.1 от НК и правилно го е оправдал по това предявено му обвинение. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на всички посочени по-горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е тези показания, включително и противоречията между тях като ги е съпоставил и с писмените доказателства по делото и аргументирано е приел, че подсъдимият майор М. не е осъществил състава на престъплението, което му е предявено с обвинителния акт. При анализа на доказателствата първоинстанционният съд е проявил правилен подход като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от цитираните заповеди на министъра на отбраната,  на началника на отбраната и на командващия съвместното командване на силите и е изяснил съвсем точно отговорностите на всички длъжностни лица, натоварени с дейността по прочистване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси  на територията на ВР–Ч. Съвсем точно съдът е посочил, че вменените на подсъдимия М. действия по обвинителния акт – да не допуска до местата за работа лица, които не са обучени и инструктирани и личния състав да изпълнява само такива работи и дейности, за които има необходимата правоспособност и са инструктирани, с посочената по-горе заповед № 762/28.12.2011 г. на командващия на Съвместното командване на силите, са възложени на командира на специализираната тактическа група майор П. М. и на командира на инжинерно-сапьорната група старши лейтенант К., които видно от посочените заповеди – т.2.2, т.7.2, т. 8, т.12 от заповед № 762/28.12.2011 г., т. 1– т.19 от Инструкция № 120-3103 / 29.06.2011 г., е следвало да проведат първоначалния инструктаж на военнослужещите от групата, а впоследствие и ежедневния сутрешен инструктаж преди започване на конкретната дейност по прочистване на терена от невзривени боеприпаси като същевременно са били длъжни да осигурят лични предпазни средства и да следят за ползването на същите при започването на работата от военнослужещите. Видно от отбелязванията в книгата за инструктаж на военнослужещите, включително и на редник М. е бил проведен както първоначален, така е провеждан и ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана лично от командира на специализираната тактическа група майор П. М., който ежедневно е донасял до началника на оперативната група подполковник М. за цялостната дейност на военнослужещите от поверената му група на обекта /вж. Донесение № 128/13.01.2012г. и Донесение № 129/16.01.2012 г./. При така установения ред е започнал работния процес и на датата 16.01.2012 г., когато се е получил инцидента с нараняването на редник М. На същата дата командирът на специализираната тактическа група майор П. М. е провел инструктажа на групата, сред които и на редник М., след което под командата и ръководството на командира на инжинерно-сапьорната група старши лейтенант К. военнослужещите са започнали работния процес като не са им били предоставени лични предпазни средства, каквито е имало осигурени на склад и военнослужещите са били допуснати на работа на терен без да са се оборудвали с такива лични предпазни средства, за които лични предпазни средства експертизата е категорична, че са щели да предотвратят причинената лека телесна повреда на редник М. За тази обстановка – провеждането на инструктаж и започването на работния процес, командирът на специализираната тактическа група майор П. М. е докладва по телефона на командира на Оперативната група подполковник М., а впоследствие е изпратил и писмено донесение. По същото време подсъдимият не само не е бил на обекта и е нямал пряко отношение към тази извършвана дейност, но е бил на служебно съвещание в сградата на МО-2 при командира на оперативната група подполковник М. Очевидно е, че подсъдимият като помощник на командира на оперативната група е осъществявал действия по координация, но нито е замествал, нито е могъл да измести командира на оперативната група в неговите решения и отговорности, а още по-малко е могъл да упражнява правомощията, които са осъществили към този момент майор М. и пряко подчинения на майор М. командир на инженерно-сапьорната група старши лейтенант К., а действията на подсъдимия не са в причинна връзка с причиненото нараняване на редник М. За това говори и обстоятелството, че майор М. е докладвал за планирането и извършването на работата по прочистването на терена от невзривени боеприпаси писмено и директно на подполковник М., а не на подсъдимия майор М. Това обстоятелство опровергава и твърденията на майор М. и старши лейтенант К., че включването на редник М. в работната група е станало по изрично нареждане на подсъдимия, макар че те – М. и К. са знаели, че редник М. няма компетентност да работи на терена и са се противопоставяли на това нареждане.  И това е така, защото в нито едно донесение или доклад – писмен или устен, до командира на оперативната група подполковник М., командира на специализираната тактическа група майор М. или командира на инженерно-сапьорната група старши лейтенант К.  не са довели до знанието на подполковник М. такъв проблем. Напротив, твърдяли се, че няма проблеми. Включително и когато преди инцидента с редник М. се  е взривил друг боеприпас, майор М. и старши лейтенант К. не са докладвали за това взривяване. Нещо повече, видно от протокол от 05.01.2012 г. за проведен практически изпит за допускане на работа /л.113 от д.п. – т.1/ комисия с председател майор П. К. М. е провела изпит за допускане до работа именно на това конкретно работно място по операция „Горещо лято 2011“  както на старши лейтенант Н. К. К., така и изрично на редник 2 клас С. И. М., което означава, че лично майор М. е провел изпит за компетентността на редник М. да работи на този терен и за допускането на редник М. е изготвен и съответния протокол от комисия в съответствие с цитираната Инструкция за безопасност на труда.  Ето защо въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел липса на съставомерно поведение от страна на подсъдимия М. и законосъобразно го е оправдал по предявеното му обвинение. В тази връзка въззивният съд счита, че следва да отбележи и следното обстоятелство – първоинстанционният съд в мотивите си съвсем лаконично отбелязва, че инцидента, при който е пострадал редник М. е станал на 16.01.2012 г. , а в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че деянието е станало на 09.01.2012 г., което обстоятелство сочи на непреодолимо противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, а това съгласно константната съдебна практика е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се отразява в накърняване на правото на защита на подсъдимия по чл. 55 от НПК и налага връщането на делото за доразследване на прокурора за отстраняване на това процесуално нарушение. Първоинстанционният съд не е констатирал това нарушение и не е предприел необходимите процесуални действия по отстраняването му, но с оглед на постановената оправдателна присъда, връщането на делото за ново разследване с оглед отстраняване на това нарушение се явява безпредметно.

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на протестираната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадения въззивен протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/30.03.2016г. по нохд № 194/2015г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg