Решение
27-07-2017

Р Е Ш Е Н И Е

 № 28

 

С.,  27 юли 2017 г.


В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А



ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД на Република България, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Георги Георгиев        ЧЛЕНОВЕ: полк. Румен Катрев
                             ст. лейт. Даниел Луков 



при секретаря Недялка Петкова

и с участието на прокурора Иво Петков

като изслуша докладваното от съдия Даниел Луков наказателно дело              №  54/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Въззивното производство е образувано по протест и жалби срещу първоинстанционната присъда, постановена по нохд № 459/12 г. по описа на Военен съд – Пловдив, както следва:

- протест на ВОП-Пловдив, с който се претендира отмяна на постановената присъда и постановяването на нова такава, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение, а гражданските искове да бъдат уважени по справедливост;

- жалба от частния обвинител и граждански ищец Д.Ц., с която се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, да им се наложи наказание в максимален размер, да бъдат лишени от права за максимален срок и да бъде уважен гражданския иск в пълен размер;

- жалба от частния обвинител и граждански ищец А.Ц., с която се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, да им се наложи наказание в максимален размер, да бъдат лишени от права за максимален срок и да бъде уважен гражданския иск в пълен размер;

- жалба от частния обвинител и граждански ищец Х.Х., с която се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, да им се наложи наказание в максимален размер, да бъдат лишени от права за максимален срок и да бъде уважен гражданския иск в пълен размер.

Процесуалното развитие на делото до момента е следното:

С присъда от № 269/11.07.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 269/2009 г. Софийски военен съд е признал подсъдимите М. и В. за невиновни по повдигнатото на всеки от тях обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. С присъдата предявените срещу двамата подсъдими граждански искове от гражданските ищци и частни обвинители Д. Ц., Хр. Х. и А.Ц. за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, до окончателното й изплащане, са отхвърлени като неоснователни.

Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка за първи път в производството по в.н.о.х.д. № 47/2011 г. на Военно-апелативния съд, приключило с изцяло потвърдително решение № 55 от 09.11.2011 г., отменено с решение № 57 от 15.03.2012 г. по н.д. № 3112/2011 г. на I н.о. на ВКС. При второто по ред производство пред въззивния съд по в.н.о.х.д. № 24/2012 г. присъдата на Софийски военен съд е отменена изцяло с решение № 27 от 09.07.2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради невъзможност на последния да образува състав, производството е възложено с определение № 142 от 01.11.2012 г. на III н.о. на ВКС по ч.н.д. № 1899/2012 г. за разглеждане и решаване от Пловдивския военен съд.

С присъда № 20 от 19.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 459/2012 г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия М. за невиновен в това, че на 08.10.2008 г., в град С., при независимо съпричиняване с д-р В. В. В. – „……” във …. – С., да е причинил смъртта на гр.л. Ц. Х. А.Ц. на 67 години от град С., починал на 13.10.2008 г. от сепсис (дисеминиран гноен процес в организма, причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли) поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия - ……, представляваща източник на повишена опасност, като:

- в нарушение на т.2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр.чл. 80 от Закона за здравето, не е извършил адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не съобразил, че пациента е възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени развитието на „Сепсиса” от възпалението на дясното коляно и

- в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението” въпреки състоянието на пострадалия – висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията на самият болен, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във ...., като го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият  В. е бил признат за невинен в това на 09.10.2008 г., в град С., при независимо съпричиняване с             подп. д-р Г. Л. М. …. на катедра „…” в …., да е причинил смъртта на гр.л. Ц. Х. А.Ц. на 67 години от град С., починал на 13.10.2008 г. от  сепсис (дисеминиран гноен процес в организма, причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли) поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия - „….” във …  - С., представляваща източник на повишена опасност, като:

- в нарушение на т.2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр.чл. 80 от Закона за здравето, не е извършил адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не съобразил, че пациента е възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени развитието на „Сепсиса” от възпалението на дясното коляно и

- в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението”  въпреки състоянието на пострадалия – висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията на самият болен, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във …, като го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК.

С присъдата са били отхвърлени като неоснователни всички граждански искове (имуществени и неимуществени), предявени от гражданските ищци Д.Ц., А.Ц. и Х.Х. против двамата подсъдими.

Съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, направени в хода на производството по делото, като е постановил те да останат за сметка на държавата.

С въззивно решение № 12 от 06.07.2015г., постановено по внохд № 35/14 г., Военно-апелативният съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.

С решение № 391/27.06.16 г., постановено по н.д. № 1195/15 г. на III н.о. на ВКС, въззивното решение е било отменено изцяло и делото е било върнато за ново, последно разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд, от стадия на съдебното заседание, като са дадени задължителни указания от касационната инстанция.

При така описаната хронология на процесуалното развитие на делото до момента, настоящият съдебен състав е в хипотезата по чл. 335, ал.3 вр.с ал.2 НПК, за което ще бъдат изложени съображения по-долу в мотивите.

В протеста против така постановената по нохд № 459/12 г. по описа на Военен съд – Пловдив присъда се развиват съображения, че същата е неправилна, необоснована и постановена в противоречие с доказателствата по делото и закона. Налице е несъмнена и конкретна причинно-следствена връзка между поведението на двамата подсъдими и настъпилия резултат. Навежда се довод, че хоспитализирането на пострадалия А.Ц. е било наложително, тъй като към момента на прегледа му от двамата подсъдими той се е намирал в състояние, което е било животозастрашаващо и това се подкрепя от назначените по делото експертизи на досъдебното производство. Приема се от представителя на държавното обвинение, че колкото по-рано е било проведено лечение след хоспитализиране на болния, толкова по-вероятно е било да се избегне смъртния изход. Прокурорът приема, че е решаващо не онова, което са съобщавали на подсъдимите лица, които не са медици, а онова, което подсъдимите са констатирали при прегледа на пострадалия.

В допълнението си към протеста прокурорът счита, че подсъдимите е следвало да предприемат стъпки към настаняването на пациента в лечебно заведение, без значение дали усилията им в тази насока биха се увенчали с положителен резултат. Важно е било да е налице активно поведение от тяхна страна, насочено към хоспитализиране на А.Ц.. Приема, че извършените от двамата подсъдими прегледи и манипулации са били повърхностни и не са можели да доведат до откриването на огнището, станало причина впоследствие за смъртта на пострадалия. Приема, че още към момента на прегледите от подсъдимите пострадалият А.Ц. вече е имал сепсис, който не е можел да се лекува извънболнично. Твърди, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите В. и Ал.П., тъй като, според заключението на експертите в досъдебното производство, техния преглед на пострадалия също бил повърхностен. Твърди в допълнителното си изложение, че правилата за добра медицинска практика не са били проект, а са били приети от съсловните организации и всички лекари са действали по тези правила.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, като счита, че присъдата следва да се отмени и следва да бъде постановена осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение. Счита, че не следва да се кредитира заключението на назначената във въззивното производство и по указания на ВКС повторна съдебномедицинска експертиза, а следва да се кредитира заключението на деветорната съдебномедицинска експертиза, назначена от предходния въззивен състав при разглеждането на внохд № 35/14 г. на Военно-апелативния съд. Претендира се и допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно липса на мотиви към постановения първоинстанционен акт, което винаги е съществено процесуално нарушение и се явява основание за отмяна. Тази липса на мотиви се изразила в липсата на произнасяне от съда защо отхвърля заключенията на петорната и деветорната съдебномедицинска експертиза от досъдебното производство, както и няма съображения защо съдът е приел на доверие защитната теза на подсъдимите. Счита, че са били налице условията по клинична пътека № 91 за хоспитализация на починалия А.Ц. и че подсъдимите са игнорирали наличието на два от посочените в тази клинична пътека критерии за хоспитализация.

В общата жалба на частните обвинители и граждански ищци Д.Ц., А.Ц. и Х.Х. се иска отмяна на присъдата, тъй като тя е неправилна, явно несправедлива и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Претендира се осъждане на подсъдимите с налагане на максимални наказания и лишаване от права. Претендира се и пълно уважаване на предявените граждански искове от всеки един от тях, ведно с направените по делото разноски.

Частният обвинител и граждански ищец А.Ц. претендира за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и вместо това постановяване на обективна, справедлива и осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими. Присъдата е явно несправедлива и е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, което произтича от факта, че делото е било разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, вместо в едноличен състав. Претендира уважаване на гражданския си иск в пълен размер.

Частният обвинител и граждански ищец Х.Х. претендира отмяна на присъдата, тъй като тя е несправедлива, неправилна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Претендира, че първоинстанционният съд не е следвало да започва разглеждането на делото от стадия по глава 19 от НПК, а е следвало директно да започне делото от стадия, уреден в глава двадесета НПК. Претендира отмяна на присъдата, тъй като същата не е била обявена незабавно след приключване на съдебното заседание по делото, поради което и е била нарушена тайната на съвещанието и е нарушен принципът на непрекъснатост на съдебното заседание. Намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите, надценили собствените си умения и възможности, и настъпилия смъртен резултат на пострадалия, което се потвърждава и от назначената от досъдебното производство и приета от съда деветорна съдебномедицинска експертиза. Претендира се и пълно уважаване на предявения граждански иск.

В допълнителното си писмено изложение към жалбата частният обвинител Х.Х. претендира, че присъдата е постановена при липсата на мотиви относно кредитирането или не на заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи, като съдът не е изложил никакви мотиви относно това защо в дадена част не приема заключенията на експертите и не става ясно в кои точно части и кои точно експертизи не са били приети от съда. Липсвало произнасяне и по комплексната десеторна съдебномедицинска експертиза, назначена по нохд № 269/09 г. по описа на Военен съд – С.. Претендира се нарушение на правилата за добра медицинска практика, което не е било отчетено от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание частните обвинители, чрез своя повереник, поддържат жалбите си и искат отмяна на първоинстанционната присъда, постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и уважаване на гражданските им искове в пълен размер. Смятат, че не следва да се кредитира заключението на назначената в съдебно заседание повторна експертиза от девет вещи лица, тъй като то не е пълно, не е ясно, няма отговор на поставените въпроси. Също се изтъкват съображения, че хоспитализацията на А.Ц. е била задължителна съгласно клинична пътека № 91 и правилата за добра медицинска практика.

Подсъдимите, както и техните защитници, смятат протеста и жалбите за неоснователни, като претендират за потвърждаване на първоинстанционната присъда изцяло, поради това, че е правилна и законосъобразна. Смятат, че следва да се даде вяра на заключението на изслушаната по настоящото дело деветорна съдебномедицинска експертиза, както и че не следва изобщо да се кредитира заключението на предходните експертизи с оглед второто отменително решение на ВКС и дадените с него задължителни указания. Смятат, че въобще не са били налице условията за хоспитализация на пациента А.Ц. по клинична пътека №91, тъй като не е имало критериите за това.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и техните възражения, провери служебно правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК, при което установи следното:

         За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, установена от посочените от него доказателства и доказателствени средства:

Подсъдимият подполковник доктор Г. Л. М. е с постоянен трудов договор за кадрова военна служба на БА. Завършил висше образование в …. С. по специалност медицина. Притежава диплома за завършено висше образование …. г. Заема длъжността …. – С.. На 14.10.2004 г. бил запознат с длъжностната характеристика и получил екземпляр от нея (т. 2, л. 42-43 ДП). Има придобита специалност по Вътрешни болести, считано от 01.10.1993 г. и втора специалност по Кардиология, считано от 01.06.1996 г. (т.3, л.719-722 съд.дело). Не е бил съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер.

Подсъдимият доктор В. В. В. е завършил висше образование в … С. по специалност медицина. Притежава диплома за завършено висше образование … г. Заема длъжността … – С.. На 02.06.2008 г. бил запознат с длъжностната характеристика и получил екземпляр от нея (т.2, л.59-63 ДП). Има придобита специалност по Ортопедия и тра....тология, считано от 01.01.1996 г. (т.3, л.719 съд.дело). Не е бил съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер.

На 06.10.2008 г. сутринта пострадалият Ц. Х. А.Ц. на 67 години, се почувствал здравословно не добре и заедно със съпругата си свидетелят Д. Т. Ц. отишли в 25-то ДКЦ – С. при личния си лекар свидетелят д-р Е. И. Влезли в кабинета й около 08,00 часа. Пациента се оплакал от болки в областта на шията и гърба. При прегледа д-р И. установила, че пациента няма температура, белодробно нямал находки, дишането било нормално и кръвното налягане било 160/100. След извършения преглед не възприела пациента като тежко болен. Тъй като ставало дума за болки в гръдния кош, назначила изследвания на кръв, рентген на прешлени и консултация с кардиолог, като тези прегледи се извършвали в поликлиниката. Понеже резултатите излизали след 14,00 часа, д-р И. назначила преглед на А.Ц. за следващия ден - 07.10.2008 г., за да може да види какви са резултатите от изследванията. 

На 07.10.2008 г. д-р И. видяла резултатите. Направило й впечатление, че имало възпалителна активност. По тази причина решила да търси причината в бял дроб и коремни органи, за което назначила рентген на бял дроб и ехография на коремни органи. Резултатите от тях показали - от рентгеновото изследване увеличен контур вляво в белия дроб. От ехографията нямало нищо. Получавайки резултатите  от кръвната картина и находката от белия дроб, д-р И. решила, че се касае на първо място за пневмония и на второ място за карцином на белия дроб. По тези причини решила, че трябва да се направи скенер на белия дроб, за което насочила пациента за хоспитализация. Написала направление с насочваща диагноза.

Поради обстоятелството, че пострадалият бил офицер от резерва от БА, на 08.10.2008 г. около 08,30 часа св. Ц., заедно със съпруга си-пострадалият А.Ц., отишли във …. – С. в Спешно отделение. Чакали реда си пред спешен терапевтичен кабинет, където бил дежурен подсъдимият М.. Денят бил доста натоварен по отношение на броя пациенти и недоволна от чакането, св. Ц. се обадила по мобилния телефон на сина си св. Х.Х. - …-С., на когото казала, че тя и баща му се намирали във .. – С. и че баща му не се чувствал добре и не им обръщали внимание. Около 10,30 часа св. Х. отишъл във … – С., срещнал се с подсъдимия М., като се представил и го помолил да обърне внимание на баща му, като представил направление за хоспитализация от личен лекар с диагноза вирусна пневмония, неквалифицирана другаде и с отметка за планов прием в болницата. Подсъдимият М. му обещал, че след като приключи прегледа на пациента, който преглеждал в момента, ще обърне внимание на баща му. След този разговор св. Х. се върнал в службата си. След като приключил прегледа на пациента, в кабинета на подсъдимия М. влезнали пострадалия, заедно със св. Ц.. Медицинската сестра записала паспортните данни на пациента А.Ц. в журнала, попълнила обменна карта талон. В този момент в кабинета влезнал началника на клиниката и се поинтересувал за какво се касае. Подсъдимият М. му обяснил това, което знаел, след което началника на клиниката наредил на Д.Ц. да излезе от кабинета, тъй като такъв бил реда и имало негова заповед за това. Подсъдимият М. разпитал пациента за историята на заболяването и оплакванията му, за което е дошъл, в случая за съмнение за пневмония. Пациента се оплакал от главоболие, болки във врата, раменете и ръцете. Попитал и за други оплаквания, независимо в какви органни системи, на което пациента му отговорил, че преди ден-два е ходил на кардиолог и му е установена хипертонична болест, като му била назначена терапия.  Помолил пациента да се съблече, след което извършил преглед, като му измерил температурата - 36.6 градуса, нормална. Преслушал сърцето, белия дроб и не установил патологични находки. Направил кардиограма, която била нормална. Измерил кръвното налягане, което било 160/100. Констатирал, че тези резултати съвпадали с данните, че е открита хипертония по-рано, която не била лекувана. В тази връзка, назначил на сестрата половин ампула хлофазолин подкожно заради повишеното кръвно налягане и назначил изследвания-пълна кръвна картина, биохимия, ензими и рентген на бял дроб, след което изпратил пациента на рентген. Резултатите от извършения преглед били отразени в книга за регистрация на амбулаторно болни, в която пациента бил записан под № 6816. След около 15-20 минути пациента се върнал от рентгена обратно в кабинета на д-р М..  Заключението от рентгена било, че е без данни за огнищни изменения, т.е. нямало пневмония. Подсъдимият М. изчакал да станат готови и другите изследвания, които обикновено ставали за около 30-40 минути. След като резултатите пристигнали, констатирал следното: хемоглобина бил в норма около 146, т.е. нямало анемия, хематокрита също бил в норма, кръвната захар била леко повишена около 6.9, но кръвта не била взета на гладно, а по обяд, креатинин бил нормален около 66, чернодробните ензими също били нормални, ГОТ и ГПТ-33 и 35, елекролити-калий и натрий, също били в норма, ензим креатин фосфокиназа, също бил нормален около 7. Единствено били повишени левкоцитите 22.7, но това не било показател за хоспитализация по национален рамков договор, където била фиксирана стойност на левкоцитите над 30 000. Отделно от това, подсъдимият М. изпратил пациента за консултация в съседния неврологичен кабинет  с невролог св. д-р Х. М., за да обясни оплакването на пациента от главоболие, болки в раменете, изтръпване на пръстите. Д-р М. прегледал пациента и постановил диагноза шийна радикулопатия, което означавало, че пациента е имал радикулит, причинен от ошипяване на шийния отдел на гръбначния стълб. Издал рецепта като изписал „целебрекс”-10 капсули и „мидокалм” от 150 мг една опаковка, дозировка сутрин и вечер по една таблетка. Прегледа бил отразен в амбулаторен дневник под № 2894, след което  пациентът се върнал в терапевтичния кабинет. От своя страна, подсъдимият М., въз основа на всички данни от извършените прегледи, преценил, че в момента нямало данни за възпалителен процес, тъй като пациентът нямал температура, нямал възпалително огнище, а за хипертонията бил получил лечение по-рано. Въз основа на тези данни, подсъдимият М. решил, че няма индикации за спешна хоспитализация към момента на неговия преглед на пациента. Със запис в обменната карта талон насочил пациента за консултация с хематолог, която да се извърши чрез личен лекар, за да се уточни насоката  на повишението на левкоцитите, като предоставил на пациента всички документи от изследванията.

На 09.10.2008 г. А.Ц., заедно със съпругата си, отново отишли при личния лекар св. д-р И. в ..-та поликлиника. Около 16,30 часа д-р И. извършила визуален преглед на пострадалия А.Ц., като установила бледа кожа, бил изпотен, имал температура. При прегледа констатирала асиметрия в шийната област, оток и зачервяване на десен крак. Решила, че се касае за тромбофлебит. За уточняване на формацията в шийната област, свалила пациента на втория етаж при ендокринолог, за да изследва щитовидната жлеза. От кабинета взела направление за ехографския кабинет. От ехографията се видяла голяма формация, произхождаща от щитовидната жлеза. Извикали по телефона хирург - св.    д-р С. К., по повод състоянието на щитовидната жлеза и крака, след  което д-р И. се качила в кабинета си на третия етаж, тъй като се била натрупала опашка от пациенти. Уговорили се със съпругата на пострадалия А.Ц. след прегледа от хирурга да отиде при нея за личен коментар. От своя страна д-р К. в кабинета на ендокринолога, в присъствието на съпругата, извършил визуален преглед на пострадалия А.Ц., при който установил, че същия бил блед, интоксикиран, със силно увеличена шийна област, с опипваща се формация в десния лоб на щитовидната жлеза. При прегледа намерил увеличена дясна подбедрица, не видял видими травматични изменения на подбедрицата, същата била с напрегната мускулатура. Описал тези находки в документацията, които били съмнителни за флеботромбоза, т.е. запушване на кръвоносен съд. Пациента му представил само документи от ехографско изследване. По време на прегледа пациента не е споделял за някаква травма. Последната диагноза на пациента била водеща и подлежало изясняването на статуса по отношение на щитовидната жлеза. Д-р К. препоръчал насочване за спешна хоспитализация по избор на пациента, след което оформил амбулаторен лист и издал направление за хоспитализация за планов прием. Свидетелят Д.Ц. се срещнала с личния лекар д-р И. и й казала, че имало издаден талон за хоспитализация от хирурга К. Споделила, че ще се приберат до вкъщи, където щели да изчакат да се прибере от работа синът им св. Х., за да решат кога и къде да заведат болния. Същия ден около 19,00 часа св. Ц. и съпругът й отново отишли във .... – С., в Спешно отделение. Шеф на екипа „Спешна хирургия” във .... била св. д-р ..... Тя приела пострадалия А.Ц. към 19,30 часа в хирургичен кабинет № 020, в който се преглеждали болни с проблем в корема. В кабинета влезли и близките на пациента. В кабинета също бил и св. д-р К. С. – старши хирург, който прегледал пострадалия, написал предполагаема диагноза „артритис гено декстри” и назначил рентгенография на дясното коляно във фас и профил. Записал пациента под № … в журнала. Не бил се запознавал с документацията на пострадалия, тъй като такава не му била предоставена. За консултация около 20,00 часа бил извикан от св. д-р А. – шеф на екипа и подсъдимият д-р В. – травматолог, който на същия ден застъпил нощна смяна в 19,30 часа. В кабинета д-р В. заварил д-р А., дежурната хирургична сестра, д-р С., пациента и придружаващите го близки – св. Ц. и св. Х., с които се запознал лично. Констатирал, че пациентът бил контактен, бил със запазено съзнание, поради което д-р В. снел от същия анамнеза. Попитал го дали има спешни наранявания по крайниците, за такива не му било съобщено. Попитал пациента от какво се оплаква, като същият му отговорил, че го боли  дясното коляно. След това подсъдимият В. пристъпил към прегледа – оглед за всякакви патологични изменения по крайниците, извършил опипване на всички области на опорно-двигателния апарат. Проверил за болки, зачервявания, повишена локална температура, отоци и наранявания. Констатирал болезненост в областта на външната страна на коляното, в областта на 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg