Решение-2 част
27-07-2017

страничните връзки на колянната става. Проверил и за вода в коляното чрез натискане върху капачето, като констатирал малък вътреставен излив. Не констатирал големи „цикатриси”, т.е. белези на кожата, от които да е видно, че пациента е бил опериран. Пробвал движенията на колянните стави. В резултат на извършените тестове констатирал, че пациентът нямал ограничени движения с оглед и на неговата възраст. Направило му впечатление видимата деформация на колянната става, което състояние било често срещано при пациенти над 60 години. При извършения преглед не констатирал възпаление на дясното коляно и бурсите (подувания на лимфните възли около ставата, възпаления на вените), които той в неговата практика бил виждал и бил лекувал такива страдания. В следващия момент на подсъдимия В. му била представена и рентгенография на дясното коляно, която била назначена предварително от св. д-р С. След като разгледал снимката, констатирал видими деформации на колянната става, със стесняване на ставната цепка и изразени остеофити, т.е ошипяване. Не констатирал „остеомелит”- развитие на гноен процес в костите, изграждащи колянната става. След като се запознал и със становището на дежурния рентгенолог, което абсолютно съвпадало с негово мнение, поставил рентгенологична диагноза – ганортроза. През целия преглед, който извършил подсъдимият В., от близките на пациента не му било споменато или представени каквито и да е било други документи от предхождащ преглед. Диагнозата написал в обменната карта талон в кабинета, в който извършил прегледа. Предписал подходящо лечение за пациента за състоянието му в момента -противовъзпалителни (обезболяващи) лекарства през устата и локално, както назначил да се прави охлаждащ спирт – риванолов компрес. Посочил, че след седем дни следва да бъде извършен контролен преглед и дал на близките му телефон за връзка, след което напуснал кабинета. Повече не бил потърсен нито по време на смяната, нито след това от пациента или от неговите близки. След като отново не бил приет за лечение в болницата, пострадалия А.Ц., заедно със съпругата си, се прибрали в дома си и започнали предписаното лечение от подсъдимия В.. Здравословното състояние на А.Ц. обаче продължавало да се влошава.

На 11.10.2008 г. А.Ц. постъпил в спешно отделение на болница „…” – С.. С него имало придружаваща медицинска документация от спешно приемно отделение на .... – С.. На болния били извършени консултации по повод неясни болки в коляното и общото му състояние.  Били поставени няколко работни диагнози. За обсъждане били извикани за консилиум св. д-р А. П. – травматолог и септичен хирург от ….., св. д-р М. Б.-Й.– невролог от Окръжна болница „…” и св. д-р Т. В. – гнойно-септичен хирург от Национална кардиологична болница и гнойно-септична хирургия на институт „Пирогов”. Тримата прегледали пациента, като решили, че се касаело за сравнително добро състояние на лицето, контактен, адекватен, който давал неясни оплаквания, имал първична рентгенография. От прегледа установили, че пациентът А.Ц. имал промени в ставата – артроза, с умерен оток, разляти болки в коляното, ограничени движения, без видимо напрежение на кожата, без зачервяване, без регионални увеличени лимфни възли с отчетливи пулсации на периферията. От наличната рентгенография имало наличие на гонартроза на ставата със стеснена цепка, остеофити. Преглеждащите пациента трябвало да кажат има ли възпалителен процес. Тримата специалисти излезли с едно общо становище, че в момента нямало активен остър възпалителен процес (гнойно септично заболяване), който да налага спешна интервенция. Предварително пациентът бил консултиран и със съдов хирург на 3-та градска болница. По време на прегледа от съдовия хирург, същият установил, че пациентът не изпитвал силна болка. Нормално било за неговата възраст да има такива оплаквания. След всички направени консултации св. д-р Д. П. – ординатор в болница „..…” преценил, че се касае за септично състояние с първично огнище някъде в долен десен крайник, с дадена насоченост с обезболяващи и противовъзпалителна терапия. Пациентът бил хоспитализиран в реанимацията и била започната антибиотична терапия, които данни били отразени в епикризата. Въпреки проведеното лечение-терапия и реанимационни мероприятия, здравословното състояние на пациента непрекъснато се влошавало. На 13.10.2008 г. Ц. А.Ц. направил екзитус леталис (починал) в реанимацията на болница „…” – С..

На 15.10.2008 г. била извършена аутопсия от св. д-р С. П.- …. – С., за което изготвил аутопсионен протокол …. Като причина за смъртта д-р С. П. посочил гнойна колекция в дясната колянна става от бурса пателарис (гонит и бурсит).

Фактическата обстановка и правните си изводи първоинстанционния съд е обосновал със заключенията на назначените още от досъдебното производство съдебномедицински експертизи. Така от назначената петорна съдебномедицинска експертиза (т.3, л.96-104 ДП) се установило, че причина за смъртта на Ц. Х. А.Ц. е „сепсис” (дисеминиран гноен процес в организма), причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли. Причинителят на сепсиса е установен от материал, взет при аутопсията. Заболяването, което е довело до смъртта на А.Ц., не е било диагностирано при извършените прегледи в Спешното отделение на .... на 08.10.2008 г. и на 09.10.2008 г. Развитието на „сепсиса” от възпалението на дясното коляно, при възрастен болен, с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, не е оценено и болния неправилно не е бил настанен за болнично лечение във .....

От заключението на изготвената и приложена към досъдебното производство комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, в състав от девет вещи лица от 02.08.2009 г., по писмени данни и по поставени допълнителни въпроси към вещите лица (т.3, л.115 - 133 ДП) се установило, че причина за смъртта на Ц. Х. А.Ц. е „сепсис” (дисеминиран гноен процес в организма) причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли. Според експертите в медицинската теория и практика е известно, че при несвоевременно лекуван гнойник (гной в колянната става и мускулни обвивки), може да причини смърт от разпространяването на инфекцията в организма. При своевременна хоспитализация, още на 08.10.2008 г. е можело да бъде правилно диагностициран, своевременно лекуван и евентуално да се предотврати смъртта. Не бил диагностициран гнойника на дясното коляно приживе, поради което не е проведена диагностична пункция на коляното. Подобна пункция би могла да играе и терапевтична роля, но не е била предприета и от консултиращите в края на живота му специалисти по тра....тология и гнойно-септична хирургия. При еднократен резултат от завишена кръвна захар в гранични с нормата стойности, не е причина да се приеме диагнозата, че пациента е в доказан диабет. Възможно е и при най-бърза и прецизирана терапия, поради особености на инфекцията и на самия болен, да настъпи смърт. На мнение са, че пациента е следвало да бъде хоспитализиран.

За да постанови своя акт, първоинстанционния съд е счел фактическата обстановка по делото за установена от обясненията на подсъдимите, от показанията на св. Х.Х., от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство и съдебно производство-д-р Е. И., д-р Х. М., д-р С. К., д-р ...., д-р К. С., д-р Д. П., д-р С. П., д-р П. А., д-р А. П., д-р М. Б.-Й. и д-р Т. В., частично от показанията на св. Д.Ц., от приложените по делото писмени доказателства-свидетелства за съдимост, длъжностни характеристики, дипломи за завършено висше медицинско образование и свидетелства за медицинска специалност, медицинска документация, представена от св. Ц., медицинска документация, представена от св. д-р И., медицински документи, представени от .... – С., медицински документи, представени от УМБАЛ „…” – С., медицинска документация, представена от „…”, съдебномедицински експертизи, писмо рег. № 3543 от 11.04.2014 г. на …. С., ведно с приложените към него ксерокопие от свидетелство за призната специалност на д-р В., ксерокопие от диплома за призната специалност на д-р М., ксерокопие от свидетелство за призната специалност на д-р М., писмо рег. № 3925 от 29.04.2014 г. на …… С. и от останалите доказателства по делото.

Като анализирал тези доказателства, съставът на съда приел, че  с действията си подсъдимите д-р Г. М. и д-р В. В., не са осъществили състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, поради което и ги оправдал.

Настоящия съдебен състав намира, че при постановяването на присъдата и излагането на мотивите към нея съставът на първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които, предвид процесуалното развитие на делото до момента, следва да бъдат коригирани по реда на чл.335, ал.3, вр. ал.2 НПК. Тези нарушения са се изразили в следното:

В основата на присъдата са били поставени експертните заключения, което е съвсем естествено с оглед на предмета на доказване по делото предвид обвинението по чл. 123, ал. 1 НК, касаещо лекарска грешка и медицинската практика и предвид необходимостта от специални знания в тази насока, каквито без съмнение органите на досъдебното производство и съдът не притежават. Затова се налага и ползването на експертните заключения. Затова и в хода на досъдебното производство е била назначена петорна съдебномедицинска експертиза с експерти Г., К., П., А. и К.. Неясно как тази експертиза е била приподписана, при това с особено мнение и от шести експерт Б., като такова особено мнение липсва приложено (т.3, л. 97 и сл. ДП). Тази експертиза е била разширена до деветчленна с постановление от 09.07.09 г. – т. 3, л. 115 ДП, но пък тя е дала отговор само на допълнителните въпроси, без допълнително включените експерти да са участвали в изследванията и заключенията по основната експертиза. И тази експертиза отново е била подписана от десети експерт Б., пак с особено мнение и отново неприложено по делото, при положение, че тя изобщо не е била назначавана за експерт, което е станало чак в съдебната фаза с определение от 10.05.2010 г. по нохд 269/09 г. като е била назначена на мястото на експерта К.

Именно тези експертизи са ползвани от органите на досъдебното производство и са послужили за формирането на техните изводи относно фактите и приложимото право, като се стигнало до изготвянето на обвинителен акт.

В хода на провежданото съдебно следствие пред първата инстанция в съдебно заседание на 17.12.2013 г. е била изслушана петорната съдебномедицинска експертиза в състав К., Г., А., П. и К. (л. 581 и сл., т. 2 от нохд № 459/12 г.). Не е взела участие д-р Б., независимо, че е била назначена за заместваща вещото лице К. В същото това време експерта К. не се е явила в съдебното заседание и е посочила уважителни причини за неявяването си. Независимо от възраженията на защитниците на двамата подсъдими, че не са съгласни да се изслушва и приема заключението на експертите в отсъствието на в.л. К. и при липсата на предпоставките по чл. 282, ал. 3 НПК, съдът е прочел заключението на експертите и експертизата им е била изслушана. Липсва произнасяне на съда по приемането й, а има само произнасяне относно възнагражденията на вещите лица.

По идентичен начин е било процедирано от първоинстанционния съд и в съдебното заседание на 26.03.14 г., когато е била изслушана деветорната съдебномедицинска експертиза, назначена от досъдебното производство. Отново в.л. К. не се е явила поради отсъствието й от страната, като защитниците на подсъдимите отново изрично са поискали да не се изслушва заключението в отсъствието на експерта, като по този начин пак не са били налице условията по чл.282, ал.3 НПК. Отново първоинстанционния съд не се е съобразил с изискванията на процесуалния закон и е пристъпил към изслушване на заключението на експертите. Пак липсва произнасяне от съда по приемането на експертизата.

На състава на съда не му е направило изобщо впечатление първото решение на касационната инстанция, постановено по к.д. № 3112/11 г. и направените с него констатации относно пороците в доказателствената дейност на предходния първоинстанционен състав по нохд № 269/09 г. Въобще не е било съобразено първо, че в отсъствието на едно от вещите лица и при липсата на предпоставките по чл. 282, ал. 3 НПК не може да се пристъпва към изслушване на заключението на депозираната съдебномедицинска експертиза. Второ, не е съобразено, че в състава на деветорната съдебномедицинска експертиза са взели участие вещи лица, които не са участвали в изследванията и заключенията по основната експертиза. Трето, не е взето отношение по замяната на вещото лице К. с вещото лице Б. Четвърто, след изслушването на експертните заключения и в разрез с констатациите на ВКС липсва надлежен съдебен акт по приемането на експертизите.

В мотивната част към постановената присъда съдът се е позовал именно на тези експертни заключения. По този начин присъдата почива на опорочена доказателствена дейност от първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствата. В самите мотиви съдът е отказал да кредитира заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по точки втора и трета от заключението, без обаче за това да има изложени съображения. Единствен мотив за некредитирането на експертното мнение е, че изследванията на починалия А.Ц., направени му от личния лекар св. И. на 06.10.08 г., не са били предоставени на подсъдимите за запознаване. Липсват мотиви на съда и защо не е приел заключението на деветорната съдебномедицинска експертиза по точки трета и четвърта от същото това заключение.

Поради тези констатации и при така допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила съставът на апелативния съд напълно се солидаризира с изложеното в протеста и в жалбите на частните обвинители в тази им част за допуснати нарушения по чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.1 т.2 НПК.

Без внимание от първоинстанционния съд са останали и дадените указания в първото отменително решение на ВКС относно статута на .... – С. и нейното спешно приемно отделение.

Не на последно място липсват мотиви и защо съдът е приел, че не е налице нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 7 от правилника за устройството и дейността на ЦСМП – „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението”. Съображения са изложени само относно липсата на нарушение на т. 2.4 от правилата за добрата медицинска практика във връзка с чл. 80 от Закона за здравето.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че изготвените от досъдебното производство съдебномедицински експертизи, впоследствие използвани от първоинстанционния съд за да мотивира своята присъда, с оглед и указанията на касационната инстанция, не е следвало изобщо да бъдат ползвани при постановяването на съдебния акт, а е следвало съдът да назначи повторна експертиза, в състав от изцяло нови вещи лица, които да дадат отговор на въпросите, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Без тук да се излагат съображения и оценка на дейността на предходния въззивен състав, но по сходни съображения не следва изобщо да се обсъжда заключението на назначената по внохд № 35/14 г.по описа на ВоАС съдебномедицинска експертиза и тази „допълнителна“ деветорна съдебномедицинска експертиза, назначена в съдебно заседание, има впоследствие „допълнителна“ деветорна съдебномедицинска експертиза към самата нея. В тази експертиза отново са взели участие като експерти Г., А., П., М., Ж. и К. С други думи това са същите вещи лица, участвали още от досъдебното производство. Настоящият състав напълно споделя изводите на касационния съд по кд № 1195/2015 г. относно нарушението на процесуалните правила при назначаването на тази деветорна комплексна “допълнителна“ съдебномедицинска експертиза. Дори и само на това основание тази експертиза също следва да се изключи от материалите по делото и нейното заключение не следва да се обсъжда и взема предвид при формирането на вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав и в този смисъл неоснователно се явява искането на представителя на държавното обвинение съдът да ползва точно тази експертиза, назначена при предходното въззивно разглеждане на настоящото дело.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени по кд №1195/2015г., при провежданото въззивно следствие настоящият съд назначи повторна съдебномедицинска експертиза, изготвена от изцяло нов експертен състав, с включването на допълнителни, неизяснени въпроси, имащи значение за установяване на фактите по делото, част от които въпроси са коментирани и в самото касационно решение.

При осъществяване на правомощията си и в резултат на проведеното съдебно следствие, настоящата съдебна инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият Ц. А.Ц. бил офицер от резерва. На около 60 км. от гр.С. имал лично стопанство, където обикновено ходел през почивните дни, за да работи на полето и да си произвежда земеделска продукция. В началото на октомври пак отишъл на личното си стопанство и по време на работа паднал, докато вадел картофи и си ударил крака. След това започнал да чувства болки в крака, започнала да му се схваща ръката, дробовете почнали да го болят „…всичко ме боли…“, както споделил той пред своя син св. Х., видно от показанията на последния, депозирани по нохд №269/09 г. на СВС и включени към доказателствената съвкупност на осн. чл. 281,  ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК.

Тъй като тези му оплаквания се задълбочили, пострадалият А.Ц., заедно със своята съпруга Д.Ц., решили да посетят личния си лекар св. И.. Това станало на 06.10.2008 г. сутринта около 08,00ч., като отишли до 25 ДКЦ - С.. Пациента се оплакал от болки в шията и гърба, като при извършения преглед от св. И. тя установила, че бил афебрилен - липса на повишена температура, нямал белодробни находки при прослушването със слушалки, с нормално дишане и леко повишено кръвно налягане с показания 160/100, ритмична съдебна дейност, мек корем, крайници еднакви без отоци. При тези данни св. И. не приела пациента за болен, а и все пак се касаело за човек на 67 години и тези резултати на леко завишеното кръвно налягане не били притеснителни. Въпреки това св. И. назначила пълна кръвна картина, рентген на прешлени и консултация с кардиолог, като всичко това се извършвало на място в поликлиниката. На следващия ден имали уговорен час за интерпретиране на резултатите от изследванията. Междувременно пострадалият А.Ц. дал кръв за изследванията и бил прегледан от кардиолога С. К. На 07.10.2008 г. св. И. видяла резултатите от прегледа при кардиолога, който в амбулаторен лист от 06.10.2008г. отразил диагноза есенциална хипертония, като разширил лечението с Конкор, Равел и Лизиноприл. Видяла, че при направената кардиограма се вижда пулс 94 при кръвно налягане 165/80. Установила леко завишение на левкоцитите - при норма до 10,5 г/л., при пациента били 13,1 г/л. Понеже не успяла да си обясни откъде идва болката в гърба на пациента, св. И. назначила рентген на бял дроб и ехография на коремни органи. От ехографията не се виждало да има проблем в коремните органи, а от рентгена на бял дроб се видял увеличен контур вляво. При тези данни св. И. решила, че се касае или до пневмония, или до карцином в белия дроб. Затова решила, че е необходимо да се направи скенер на бял дроб и издала на пациента направление за хоспитализация от 07.10.2008 г. с диагноза вирусна пневмония. В амбулаторния лист от същата дата отразила основна диагноза есенциална хипертония с придружаващи заболявания вирусна пневмония, а в отразеното обективно състояние записала, че крайниците са без отоци.

С тези документи пострадалият А.Ц. на 08.10.2008 г. се явил в спешно приемно отделение на .... – С..

Във .... – С. работели и двамата подсъдими през 2008 г.

Подсъдимият М. е с постоянен трудов договор за кадрова военна служба на БА. Завършил висше образование във …. Притежава диплома за завършено висше образование …. г. Към инкриминирания в обвинителния акт период е заемал длъжността ….. – С.. На 14.10.2004 г. бил запознат с длъжностната характеристика и получил екземпляр от нея (т. 2, л.42-43 ДП). Има придобита специалност по Вътрешни болести, считано от 01.10.1993 г. и втора специалност по Кардиология, считано от 01.06.1996 г. (т.3, л.719-722 съд.дело).

Подсъдимият В. завършил висше образование в Медицинската академия С. по специалност медицина. Притежава диплома за завършено висше образование …… – С.. На 02.06.2008 г. бил запознат с длъжностната характеристика и получил екземпляр от нея /т.2, л.59-63 ДП). Има придобита специалност по Ортопедия и травматология, считано от 01.01.1996 г. (т.3, л.720 съд.дело).

Съгласно своята длъжностна характеристика подсъдимият М. се води лекар, магистър, с посочените специалности, като основните му функционални задължения за заеманата длъжност  са организацията и ръководството на отделението, осигуряването на компетентна консултативна помощ при лечението на спешно болните, контакт с началниците на другите отделения и клиниките по проблемите на лечението на болните, активно участие в диагностично-лечебната работа.

Подсъдимият В., съгласно длъжностната си характеристика за длъжността, която е заемал, се е водел като магистър, лекар, със съответната специалност по ортопедия и травматология, с основни изисквания към длъжността да преглежда всички спешни болни, оформя историите на заболяването, да докладва на началника на отделението и с него да определят предварителната диагноза, диагностично-лечебния план, прогнозата и проблемите от медицински характер, да организира своевременно необходимите изследвания, както и качественото провеждане на лечението на болните, да извършва диагностични и лечебни процедури, при необходимост да осигурява своевременно консултативна помощ от съответни специалисти, да поддържа близък контакт с болните, да им отделя достатъчно време и внимание, като в ежедневната си работа е подчинен на ръководителя на катедрата и началника на отделението.

С други думи, важащо и за двамата подсъдими и разгледано в принципен аспект, двамата като лекари, работещи пряко с болни пациенти, са извършавали правно регламентирана дейност, за чието упражняване са се изисквали и се изискват специални знания по силата на нормативен акт-в случая закона за здравето и множеството специални правилници, наредби, заповеди и т.н. в областта на оказването на медицинска помощ на болни лица. Знанията на двамата подсъдими са били проверени по съответния ред – с полагането на изпити за завършено висше образование и впоследствие за придобита специалност, като тези им специални знания са удостоверени и по съответния ред с издадените им дипломи за завършено висше образование и придобита специалност. Иначе казано-двамата подсъдими са упражнявали медицинска професия, която е безспорно правно регламентирана дейност, която професия са осъществявали във …. – С.. Медицинската професия, в принципен план, предполага същата да се осъществява при строго определени правила, тъй като всяко отклоняване от тези правила създава опасност за живота и здравето на други лица, поради което и упражняването на тази дейност представлява източник на повишена опасност.

Пострадалият А.Ц. бил придружаван от съпругата си Д. Ц.. Двамата чакали реда си пред спешен терапевтичен кабинет, в клиниката по спешна терапия, като в кабинета прегледи извършвал в този ден началника на отделението по спешна кардиология подсъдимият М.. Тъй като имало доста пациенти и се налагало да чакат, св. Ц. се обадила по телефона на сина си – св.Х., на когото казала къде са и че не им обръщат никакво внимание. Поради тази причина св. Х. отишъл при тях, срещнал се с подсъдимия М., представил му се къде и какво работи и помолил да се обърне внимание на баща му, понеже не се чувства добре. След този разговор св. Х. си тръгнал. Около 11,00-11,05 ч. св. Ц. и съпругът й влезли в кабинета на подсъдимия М. за преглед. В медицинския журнал били отразени данните на пациента от сестрата, била попълнена и задължителната в тези случаи обменна карта-талон, в която се отразявал прегледа и назначените изследвания и резултати, и която следвало да се връчва на пациентите. Още в самото начало на прегледа в кабинета на подсъдимия М. влезнал …… и след като се осведомил за какво се касае, накарал св. Ц. да излезе от кабинета, тъй като имало негова заповед в тази насока и такъв бил установения ред, при положение, че пациента бил контактен и от него можело да се снеме анамнеза. След това и началника на клиниката излезнал, а от своя страна подсъдимият М. пристъпил към прегледа на пострадалия А.Ц.. Той разпитал пациента за историята на заболяването и оплакванията му (снел анамнеза) - в случая за съмнение за вирусна пневмония. А.Ц. се оплакал от главоболие, болки във врата, раменете и ръцете. Подсъдимият М. попитал и за други оплаквания, на което пациента му отговорил, че преди ден-два е ходил на кардиолог и му е установена хипертонична болест, като му била назначена терапия. Подсъдимият М. помолил пациента да се съблече, след което извършил преглед, като му измерил температурата – 36.6 градуса, съвсем нормална. Преслушал сърцето и белия дроб и не установил патологични находки. Направил кардиограма, която била нормална. Измерил кръвното налягане, което било 160/100. Констатирал, че тези резултати съвпадали с данните, че е открита хипертония по-рано, която не била лекувана. В тази връзка назначил на сестрата половин ампула хлофазолин подкожно заради повишеното кръвно налягане и назначил изследвания - пълна кръвна картина, биохимия, ензими и рентген на бял дроб, след което изпратил пациента на рентген. Резултатите от извършения преглед били отразени в книгата за регистрация на амбулаторно болни, в която пациента бил записан под № 6816. След около 15-20 минути А.Ц. се върнал от рентгена обратно в кабинета на подсъдимия М.. Заключението от рентгена било, че е без данни за огнищни изменения, т.е. нямало пневмония. Подсъдимият  М. изчакал да станат готови и другите изследвания, които обикновено ставали за около 30-40 минути. След като резултатите пристигнали, констатирал, че хемоглобина бил в норма около 143, т.е. нямало анемия, хематокрита също бил в норма – 0,41, кръвната захар била леко повишена около 6,9 при норма до 6,2, но не била взета на гладно, а по обяд, креатинина бил нормален около 66, чернодробните ензими също били нормални, ГОТ и ГПТ-33 и 35, елекролити – калий и натрий, също били в норма, ензима креатин фосфокиназа също бил нормален около 7, еритроцити 4,57, тромбоцити 205 (фиш от извършено лабораторно изследване на кръв от 08.10.2008г. на Ц. А.Ц. във .... – С.). Единствено били повишени левкоцитите 22.7 г/л, при норма до 10,5 г/л. Като кардиолог подсъдимият М. не открил данни за наличието на пневмония у пациента си, но решил да изпрати пациента (като част от своите функционални задължения по длъжностна характеристика) и за консултация в съседния неврологичен кабинет с невролог св. д-р Х. М., за да обясни оплакването на пациента от главоболие, болки в раменете, изтръпване на пръстите. Свидетелят М. прегледал пациента и поставил диагноза шийна радикулопатия – пациентът имал радикулит, причинен от ошипяване на шийния отдел на гръбначния стълб. Св. Маринов написал рецепта на А.Ц., като изписал „Целебрекс”-10 капсули и „Мидокалм” от 150 мг една опаковка, дозировка сутрин и вечер по една таблетка. Прегледа бил отразен в амбулаторен дневник под № 2894, след което пациентът се върнал в терапевтичния кабинет при подсъдимия М.. От своя страна подсъдимият М., въз основа на всички данни от извършените прегледи, преценил, че в момента нямало данни за възпалителен процес, тъй като пациентът нямал температура, нямал възпалително огнище, а за хипертонията бил получил лечение. В рамките на своята специалност кардиология, консултирана и с невролог, не намерил основания за притеснения по отношение на Ц. А.Ц.. Поради това преценил, че няма индикации за спешна хоспитализация към момента на неговия преглед на пациента А.Ц.. Със запис в обменната карта талон насочил пациента за 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg