Определение
05-08-2016

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 45

 

гр. София., 5 август 2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на пети август две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

         ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛАВОВ

полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

разгледа частно наказателно дело № 53 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура-гр. Пловдив против протоколно определение № 14 от 08. 06. 2016 г. по НОХД № 125/2016 г. на съдия-докладчик от Военен съд-гр. Пловдив.

 

             С протоколно определение от 08. 06. 2016 г. по НОХД № 125/2016 г., на Военен съд - гр. Пловдив, съдията-докладчик на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Военно-окръжна прокуратура-гр. Пловдив за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

             Недоволна от това определение, Военноокръжна прокуратура - гр. Пловдив го протестира пред настоящата инстанция. В протеста са развити съображения, че посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения не са допуснати. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

             Военно-апелативният съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази изложените в протеста доводи, намира за установено следното:

             Протестът е неоснователен.

             Обосновано и законосъобразно съдията-докладчик от първоинстанционния съд е приел, че обвинителният акт по делото не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Неговото главно предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемите в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Ето защо валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, който представлява неделимо единство между обстоятелствена и заключителна част, и което обвинение трябва да бъде конкретно, ясно и изчерпателно описано чрез посочването на всички факти, релевантни за наказателната отговорност, посочени в съответния член от НК по отношение на лицата, които се предават на съд.

                   Правилно първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са налице твърдения за съставянето на документ, който освен с невярно съдържание е и неистински, а в диспозитивната му част спрямо двамата подсъдими е било повдигнато обвинение за това, че те са изготвили документ, който е истински, но с невярно съдържание, или т. нар. лъжливо документиране по смисъла на чл. 311 НК. Наред с това настоящата инстанция намира, че е налице и друго противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитивната му такава, тъй като не става ясно двамата подсъдими дали са съставили един официален документ с невярно съдържание, подписвайки двата му екземпляра, или са съставили два отделни официални документа, в които лъжливо са документирани определени обстоятелства. Ако се приеме последното, би могло да се разсъждава и върху приложението на чл. 26, ал. 1 НК. От друга страна следва да се обсъди обстоятелството, че документът е един, касае се за един официален документ - протокол от проведения изпит, но изготвен в два екземпляра, в които е отразено едно и също обстоятелство, а именно - че серж. Р. се е явила на проведения изпит и е получила удовлетворителна оценка. За илюстрация на горното, на стр. 4 - гърба от обвинителния акт, прокурорът обсъжда инкриминирането на два екземпляра от изпитния протокол, а малко по-надолу приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимите са съставили два броя официални документи - протоколи от проведен изпит. В диспозитивната част на акта, където е дадена и правната квалификация на деянието, отново прокурорът приема, че двамата подсъдими са съставили два броя официални документи - протоколи от проведен изпит. Правилно е била констатирана и друга неточност в обстоятелственото изписване на обвинителния акт, където прокурорът е допуснал на много места некоректно посочване в имената на свидетеля капитан И., от което съдът е направил извод, че различни лица са извършвали различни действия на инкриминираната дата, без да става ясно въобще дали това лице е свидетелят И. или някой друг с фамилия С..

В рамките на очертаното фактическо обвинение по обвинителния акт подсъдимият реализира правото си на защита по фактите. За да е успешно упражняването на правата на обвиняемия съгласно чл. 55 НПК, е необходимо фактическото обвинение да е ясно и конкретно, с посочване на всички факти и обстоятелства, изпълващи признаците на съответното престъпление, за да може подсъдимият да реализира правото си на защита

по предявените му факти. Правилно съдът е приел, че не може да се приеме за отговарящ на горните изисквания обвинителен акт, в който посочените обстоятелства не са коректно отразени.

Липса на конкретика и яснота на обвинението в обвинителния акт и установените противоречия, следва да се третират като съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на обвинителния акт и непротиворечивото му единство от обстоятелствена и диспозитивна част, което пряко рефлектира върху процесуалното право на обвиняемите да научат конкретното престъпление, за което им е повдигнато обвинение с оглед необходимостта да организират защитата си. Описаните нарушения на процесуалните правила са отстраними и правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото за отстраняване на допуснатите нарушения.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на обвиняемите, които не биха могли да се защитават при едно непълно, неточно и неясно обвинение.

Изложеното налага атакуваното определение да бъде потвърдено, а делото върнато на Военноокръжна прокуратура - гр. Пловдив за доразследване и за изготвяне на нов обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК Военно- апелативният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 14 от 08.06.2016 г., по НОХД № 125/2016 г., на съдия-докладчик от Военен съд - гр. Пловдив, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 125/2016 г. по описа на Военен съд - гр. Пловдив и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

             Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg