Решение 2 част
14-10-2016

Цените на отделните услуги по договора за поръчка с фирма „К. К.“ООД не били обособени, което да покаже стойността на платената от ТД – В. услуга за изпълнение на т. 1 А от договора – дезинфекция и обезпаразитяване на прилежащите площи.

От заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът приел за установено, че:

1. Квадратурата, третирана против акари (дезакаризация, дезинфекция), прилежащи площи към обектите на ТД-В. от фирма „К. К.“ООД, като се имат предвид протоколите, подписани от комисиите, определени със Заповед № 271 от 10.05.2005г. и Заповед № 360 от 25.07.2007г. на директора на ТД-В. е била 117 000 кв.м.;

2. Общата себестойност на получените услуги, документирани с фактури, издадени от ЕТ „П.-Н. К." и ЕТ „П.-В.П. Н." била 41 600 лв., без ДДС,  а себестойността на един квадратен  метър, третиран против акари била 0,35556 лв. за общо третираните площи -117 000 кв.м.;

3. Евентуалната продажна стойност на тази услуга за един квадратен метър третирана площ била 0,5498 лв., а за третираните площи като обща стойност била 64 326,94 лв. Печалбата за един квадратен метър третирана площ била 0,194247 лв., а за третираните площи като обща стойност била 22 726,94 лв. По отделните фактури, издадени на ТД - В. от „К. К.“ООД, тези стойности не се установявали, но чрез прилагане на съотношението между общите приходи/продажна стойност и общата себестойност - 1,5463207, се установявало, че евентуалната продажна стойност по отделни фактури, е както следва:

- ЕТ "П.-Н. К.", фактура № 192 от 1.11.2005г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 1 от 12.4.2006г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 40 от 14.8.2006г. за сумата от 2400,00 лв., съответстващ приход 3711,17 лв., от които печалба 1311,17 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 21 от 3.4.2007 г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 38 от 23.5.2007г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 109 от 28.3.2008 г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 113 от 21.5.2008 г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 190 от 17.4.2009г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.;

- ЕТ "П.-В.П. Н.", фактура № 195 от 15.5.2009г. за сумата от 4900,00 лв., съответстващ приход 7576,97 лв., от които печалба 2676,97 лв.

Общо изплатената сума, включваща себестойност и печалба е в размер на 64 326.94 лева.

От заключението по назначената съдебно-графологическа експертиза, която се поддържа и в съдебно заседание се установява, че подписите на лицето и гърба в оригинали на 9 броя фактури - /веществени доказателства по делото/ и подписите на позиция „подпис на наредителя” в 12 броя платежни нареждания, /веществени доказателства по делото/, са изпълнени от подсъдимия  И.

От заключението по назначена по делото комплексна съдебно финансово-счетоводна експертиза, съдът приел за установено, че: Изпълнителна  агенция „Социални дейности на МО”  се ръководела и представлявала от изпълнителен директор. Той ръководел и представлявал агенцията, отговарял за нейната дейност, назначавал и освобождавал държавните служители в агенцията, утвърждавал длъжностните характеристики на служителите в агенцията, утвърждавал създадената в агенцията организация на счетоводството за задължително прилагане на двустранното счетоводно записване, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводната политика на агенцията. Изпълнителния директор на ИА бил второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МО. В нормативните документи не било упоменато какъв вид разпоредител с бюджетни кредити е Директора на ТД - В. Като финансово управление Изпълнителната агенция е била орган от второ ниво. Териториална дирекция - В., по отношение на финансово управление е била орган от трето ниво - по-ниска степен от второ ниво. Разпоредителят с бюджетни кредити от по-ниско ниво /Директора на териториалната дирекция/, ръководел и отговарял за цялостното финансово осигуряване на разпоредителя. Непосредственото ръководство на териториална дирекция - В. се осъществявало от Директора, който носел отговорност за точното изпълнение на конкретните задачи при осъществяване на своите функции. Имал задължения за планиране, управление и контрол на материалната база и ресурсите на подчиненото му административно звено. Директорът на ТД - В. имал задължение да следи за законосъобразното и целесъобразното разходване на утвърдените бюджетни средства и да организира системата за финансово управление и контрол. Териториалният директор отговарял за спазването на финансовата, бюджетната и щатната дисциплина. Той утвърждавал всички извършвани разходи в рамките на разпоредителя. Целта на въведените Вътрешни правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол (СФУК) в агенцията била да се даде разумна увереност, че ще бъдат защитени целите на публичните интереси. Утвърдените вътрешни правила регламентирали реда на плащанията в агенцията и ТД - В. Процедурите за разрешаване, одобряване и оторизиране, предхождали всяко извършване на разход.

Съгласно изискването на системата на СФУК, преди вземане на решение за поемане на задължение или извършване на разход, финансовият контрольор бил длъжен да изрази писмено становище, дали одобрява или отказва да одобри задължението (разхода). Независимо от становището му, за всички документи, свързани с поемане на задължението, се прилагала системата на двойния подпис. Задължителните контролни дейности, включвали процедури за разрешаване и одобряване, разделяне на отговорностите по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол, система за двоен подпис, която не разрешавала поемането на финансовото задължение или извършване на плащане без подписите на териториалния Директор и н-к сектор ФД в териториалната дирекция.

Директора на ТД - В. бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на ЗОП, свързани с организирането, провеждането и подписване на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на дирекцията. В рамките на правомощията си Директора издавал заповеди за определяне на длъжностни лица, които да упражняват контрол по изпълнение предмета на договора и комисия за осъществяване на финансов контрол при изпълнение на договора. Функцията по предварителен контрол се осъществявала от назначени финансови контрольори и други лица с нарочна заповед на Изпълнителния директор на агенцията. При осъществяване на дейността си финансовият контрольор бил функционално независим, което му осигурявало правото да изразява професионална оценка, освободена от влияние на ръководството. Предварителният контрол се извършвал преди вземане на решения и действия, свързани с финансовата дейност на агенцията. В заповедта на Министъра на отбраната, с която били определени длъжностни лица за упражняване на предварителен контрол по законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност на дирекция „ПУБ" на МО, се задължавали директорите на второстепенните разпоредители, да назначат финансови контрольори за подчинените си структури. Въпреки предоставения достъп до документацията на ИА „ВК и ВПД", на вещото лице не била предоставена заповед за назначаване на финансови контрольори за второстепенни разпоредители. Предварителният контрол се извършвал чрез проверки относно законосъобразността на решенията на действията, свързани с поемане на задължение и извършване на разходи. Преди всяко плащане по договор за обществена поръчка се проверявала законосъобразността на разхода и съответствието му с клаузите на договора /цени, срокове, документи за приемане на услугите и др./, редовността на издадените фактури, платежни документи и др. Извършеният предварителен контрол от финансовият контрольор се документирал с попълване на контролни листове - Приложение 1 и 1а към Указанията за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол. В резултат на извършения предварителен контрол, финансовият контрольор задължително се произнасял по законосъобразността на поемане на задължението и/или извършване на разхода, като изразявал в контролния лист мнение за одобрение или отказ да се одобри задължението/разхода. Одобрението се отразявало чрез поставяне на подпис и дата върху контролния лист за извършване на предварителния контрол /Приложение №1/, а по преценка на финансовия контрольор и върху документа за поемане на задължението - извършване на разхода - фактурата. Отказът се вписвал в контролния лист с мотивирано писмено становище.

Експертизата не установила контролни листове с отказ, но проверката на документите по досието на Договор №8/09.05.2005г., показало, че предварителния контрол от финансовия контрольор, в много случаи е осъществяван формално, тъй като по някои от контролните листи и регистъра на контрольора липсвали дати на получаване за предварителен контрол, не били попълнени номерата и датите на контролен лист /Приложение 1/. В длъжностната характеристика на финансовия контрольор били определени целите, основните задължения и отговорностите му. Задълженията на контрольора били изпълнявани формално, а организацията на работата му не отговаряла на качествено срочно изпълнение на поставените задачи, в нарушение на Вътрешните правила по функционирането на СФУК.

 По сключеният договор №8/09.05.2005г. между ТД - В., представлявана от Д. И. като възложител и „К. К.“ООД - изпълнител, възложителят се задължавал да заплаща на изпълнителя месечно за извършената услуга, определената цена за всеки хотел поотделно. В договора било определено, че дължимата сума се заплащала до 15-то число на месеца, следващ изпълнението на услугата, след представяне на фактура /оригинал/, надлежно оформена и Протокол за извършена услуга за съответния месец. На това основание възложителят бил длъжен да заплаща на изпълнителя уговорената сума. Ежемесечните протоколи за извършената услуга били подписвани от длъжностните лица, определени със заповед №271 и №90, да осъществяват финансов контрол по изпълнение на договора. Комисията за осъществяване на финансовия контрол по договора, са изготвяли и подписвали протоколите за извършената работа, без да са били уверени, че всички услуги, предмет на договора са извършвани на практика, тъй като липсвали доклади за изпълнение на предмета на договора от комисията, назначена със заповед №270./10.05.2005г. /т.XI л.28 от ДП/. С това бил нарушен принципа на документална обоснованост на фактите, посочен в част първа от Счетоводната политика на изпълнителната агенция.

Въз основа на горепосочените първични и вторични счетоводни документи, /фактури и протоколи/, проверени за достоверност и точност на съставяне и изпълнение от финансова служба, същите се предоставяли на финансовия контрольор за предварително одобрение за поемане на задължение и извършване на разхода. Независимо дали са били валидирани /одобрени/ от длъжностното лице за упражнен предварителен контрол, съгласно изискванията на Вътрешните правила по СФУК, в ТД-В. е била прилагана системата на двойния подпис.

Вещото лице не установило случаи на отказ на началника на финансова служба на ТД-В. да положи втори подпис, в качеството си на отговорно лице за счетоводните записвания. Това означавало, че са извършени действия по управление и разпореждане със средствата на агенцията от името на Ръководителя на териториалната дирекция.

В издадените фактури за извършени услуги поддържане на хотелската база и сервитьорски услуги не са били описвани обособените позиции по договора.

Плащанията били извършени, както следва:

-  по фактура № 0000000002/30.06.2005г. на стойност 70 788,40лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 19.07.2005г.;

- по фактура № 0000000014/08.05.2006г. на стойност 38 960,00 лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 02.06.2006г.;

- по фактура № 0000000018/ 04.09.2006г. на стойност 75 640,00лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 19.09.2006г.;

- по фактура № 0000000003/10.04.2007г. на стойност 22 838,69лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 15.05.2007г.;

- по фактура № 0000000005/04.06.2007г. на стойност 30 090,34лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 26.06.2007г.;

- по фактура № 0000000015/03.04.2008г. на стойност 28 800,00лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 07.04.2008г.;

- по фактура № 0000000017/03.06.2008г. на стойност 30 780,00лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 06.06.2008г.;

- по фактура № 0000000032/08.05.2009г. на стойност 28 800,00лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 18.05.2009г.;

- по фактура № 0000000033/03.06.2009г. на стойност 51 898,07лв. с ДДС, превода към изпълнителя е извършен на 04.06.2009г.;.

Видно от банковите извлечения приложени към делото /т.V л. 12, 68, 87; т. VI л. 6, 16, 71, 84; т. VII л. 17, 27 от ДП/, фирма „К. К.“ООД гр. В., ул.  „К. Н. Н.” № през периода 2005-2006г. по банкова сметка 1044231307 и ДДС сметка в АД – В.  получила инкриминираните суми, като през периода 2007г., началото на 2008г. получила по сметка в АД – В.  инкриминираните суми, а през периода 2008-2009г. е получила  сумите  по банкова сметка  в – В. По делото безспорно се установява, че след изготвяне на платежните нареждания, същите са били представени за плащане по СЕБРА в обслужващата банка и сумите били превеждани към изпълнителя от централизираната сметка на Изпълнителна агенция „Социални дейности” на МО.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи виновното извършване на деянието от подсъдимия И. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК, решаващият процесуален орган е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.

На база така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 202, ал.2,т.1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Обстоятелствата, посочени от защитата и свързани с участието на съдията, участващ и в настоящия състав, по други дела, по които някоя от страните е участвала, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 29 НПК - нито в абсолютните основания по ал. 1, нито в другите такива по ал. 2 на същия член. Касае се за друго наказателно производство с различен предмет от настоящото такова, поради което няма пречка същият състав да разгледа и настоящото дело. Това обстоятелството не сочи на предубеденост и не може са доведе до извод, че съдията не е безпристрастен или заинтересован от изхода на делото. Изследваната и обсъждана по двете дела фактология, очертаваща предмета на доказване по чл. 102 НПК, е била различна.

Следва да се остави без уважение и възражението на защитата на подсъдимия, че по делото не бил спазен принципа на случайния подбор на съдията-докладчик. На л. 14 от нохд № 174/15 г. е приложен протокол за случайното разпределение на делото, от който е видно как е определен и самия докладчик по делото.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, че присъдата била постановена при липса на доказателства относно субективната страна на престъплението. Съдът е счел за безспорно установено от доказателствата по делото, ценени в тяхната съвкупност, че подсъдимият както от обективна, така и от субективна страна е осъществил инкриминираното деяние. В мотивите към присъдата е бил направен анализ на фактическите обстоятелства, като съдът е изложил съображения защо е възприел тезата на обвинението, а не тази на защитата. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите, установяващи липсата на реално извършена услуга от страна на фирмата „К. к.“ ООД. Необходимото внимание е било отделено и на показанията на свидетелите, извършили дейностите по санитарно-епидемиологичното осигуряване на съответните обекти към Териториалната дирекция-В./ТД/ при ИА „Социални дейности на МО“ /ИА „СД на МО"/, ръководена от подсъдимия И. Въз основа на събраните и проверени по делото доказателства правилно първостепенният съд е приел, че фирма „К. к.“ ООД, като изпълнител на възложената поръчка, в действителност не е осъществявала дейност по дезакаризация, дезинсекция и дератизация /ДДД/ на обектите при ТД-В. при ИА „СД на МО". През времето на провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка и при изпълнението на по-късно подписания договор, въпросното дружество не било регистрирано за извършване на такава дейност, не било назначавало работници по ДДД, инспектор по ДДД и ръководител ДДД и не било извършвало такава дейност на обектите на ТД - В. От фирмата не били ползвали подизпълнител, собствени или наети технически лица, които да са  извършвали ДДД дейност, видно от писмо на РИ за опазване и контрол на общественото здраве – В. от 26.08.2010г. От приложените по делото справки от началника на Научно-приложен център за военна епидемиология и хигиена /НПЦВЕХ/ при ВМА – София е видно, че извършването на ДДД дейности на територията и в обектите на териториалните дирекции в Б., П., С., П. и В. към ИА „СД на МО" е ставало след подадени заявки от техните ръководители, какъвто е и настоящият случай.

След извършване на въпросните дейности в обектите та ТД – В. се оформяли протоколи, подписани от комисия, определена именно от подс. И., които протоколи удостоверявали обема на извършената дейност. От доказателствата по делото правилно първостепенният съд е приел, че в периода 2005г.-2009 г. дейностите по ДДД на територията на ТД-В. била извършвана от регионалното отделение „Превантивна медицина“ /ОПМ/ - В. към ЦВЕХ - ВМА–С., което се извършвало безплатно като структура на Министерство на отбраната. Правилно съдът е приел, че от показанията на свидетелите Ж. Г., И. Г., П. К. – управители на  военните хотели, на мед. сестра  М. Б. и д-р С. А., чиято основна дейност била свързана с обезпаразитяването на обектите, на свидетелите Д. Д., Г. П., В. Н., които осъществявали дейностите по ДДД  от ОПМ – В., на д-р Л., началник на ОПМ – В., от приложените по делото протоколи /веществени доказателства по делото/ за обезпаразитяване,  извършено от  ОПМ-В. и от писма № 564/11.07.2005г. и № 653/20.12.2012г., подписано от Началника на НПЦВЕХ – ВМА, безспорно се установява, че през инкриминирания период дейността по ДДД се осъществявала именно от служителите на ОПМ-В., а не от служителите на „К. к.“ ООД. Въпреки, че това било добре известно на подсъдимия И., въз основа на представените му протоколи за извършена услуга, в които били вписани и дейностите по ДДД, извършени от „К. к.“ ООД, и въз основа на представени от същата фирма фактури, той нареждал изплащането на договорените месечни суми и за дейностите по ДДД.

Основателно съдът не е споделил тезата на защитата, че липсвали доказателства инкриминираните суми да са платени от ТД-В., че И. нямал възможност да се разпорежда със сумите, че нямало доказателства от коя сметка са платени парите и че тези суми са постъпили по сметките на „К. к.“ ООД. Следва в тази връзка да бъде оставено без уважение и третото основно възражение на защитата пред въззивната инстанция, че неправилно съдът приел, че средствата на МО били предоставени на подсъдимия И. да ги управлява  и че той се разпоредил с тях чрез изготвяне на бюджетните платежни нареждания.

Настоящият състав приема, че подсъдимият И. е имал качеството длъжностно лице, тъй като със заповед № Д-383/03.01.2003 г. бил назначен на длъжност „Директор на Териториална дирекция“ – В. при ИА „Отдих и възстановяване„ – МО, преобразувана в ИА „Социални дейности на МО”. 

През инкриминирания период, видно от служебната и длъжностната му характеристика, подсъдимият заемал същата длъжност и изпълнявал ръководна работа в горепосочената дирекция. Със Заповед № 472/20.10.2004г. изпълнителният директор на ИА „Социални дейности на Министерство на отбраната” упълномощил директора на ТД - В. „с всички права на възложител по смисъла на ЗОП и НВМОП”, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на ТД – В.

Настоящият състав намира, че в тази връзка той лично се разпореждал и с паричните средства. В конкретния случай бюджетните платежни нареждания са били подписвани от съответните длъжностни лица, на които това е било възложено, в това число и от подсъдимия И. и същите са били представени от наредителя – ТД-В. за плащане, като в някои случаи това е ставало и преди валидиране на поемането на задължението и извършване на разхода. След полагане на подписите за извършване на разхода, съответните платежни документи са били изпращани в обслужващата банка. Въз основа на комплексната съдебно-финансова счетоводна експертиза правилно съдът е приел, че директорът на ТД-В. е имал съответните пълномощия да се разпорежда със средствата по банкови сметки (налична и транзитна) и да нарежда бюджетни платежни нареждания по системата СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания). Бюджетното платежно нареждане било платежен документ и като такъв създавало непосредствено основание за превод. Именно бюджетното платежно нареждане било основанието за плащане, което пък се извършвало по инициатива на наредителя, който конкретно носел отговорност за настъпилите последици от неправилно съставен документ. Правилно е прието също, че в случая се касае за вид централизирана сметка, обслужваща банките, а не пряко платеца и получателя, като централизираните в тази сметка средства от банките се пренасочвали към крайните получатели. Обслужващата банка не е имала задължението да проверява верността на попълнената в първичните платежни документи информация, както и основанието на плащането, тоест банката не е имала задължението да контролира предмета на сделката. Бюджетното плащане се е извършвало по инициативата на наредителя, в случая ТД-В., която е била ръководена от подсъдимия, при наличие на одобрен лимит от второстепенния разпоредител, в случая ИА „СД на МО“. Ето защо следва се приеме за безспорно установено, че след изготвяне на платежните нареждания, същите са били представени за плащане по СЕБРА в обслужващата банка и сумите са били превеждани към изпълнителя от централизираната сметка на ИА „СД на МО“.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че всички бюджетни платежни нареждания по настоящото дело са били изготвени по разпореждане на подс. И. и са били подписани от него. По този начин са били създадени платежни документи, създаващи непосредствено основание за безкасов превод със средства от централизираната сметка на ИА „СД на МО“. Неоснователно е възражението на защитата, че И. само инициирал плащането, а друг го разпореждал – Директора на Дирекция ПУБ към МО. Вярно е че бюджетните плащания се инициирали от разпоредителите с бюджетни кредити чрез системата на бюджетното платежно нареждане, но именно съгласно цитирания от защитата Устройствен правилник на МО, приет с ПМС № 167/11.07.2008 г., разпоредителите с бюджетни кредити отговаряли за целесъобразността и законосъобразността на инициираните от тях бюджетни плащания. Ето защо, както обслужващата банка, така и системата СЕБРА не са могли да знаят каква действително е била дължимата сума за изплащане и дали същата е била отразена коректно в бюджетното платежно нареждане, за да носят отговорност по основанието и размера на плащането.

През периода 2005-2009 г. сумите по въпросните плащания са били получени от фирма „К. к.“ ООД, което е видно от банковите извлечения към делото. Възражението на защитата, че съдът е приел, че част от сумите са получени по сметки в Ц.-В., а не в П.-В., касае обстоятелства, ирелевантни за отговорността на подсъдимия. Дали инкриминираните суми са получени по една или различни сметки, с които фирмата е разполагала в различни банки, не е от съществено значение и не представлява обстоятелство, което да оборва обвинението. Важното в случая е, че инкриминираните суми са били нареждани от подсъдимия, същите са касаели разход във връзка с дейности по ДДД, които са били извършвани от ОПМ-В., а не от фирма „К. к.“ ООД, постъпвали са именно по сметки на дружеството „К. к.“ ООД, след което последното ги усвоявало. Подсъдимият е извършвал плащания със средства, по отношение на които той е имал съответните правомощия в качеството му на директор на ТД-В., без да има съответното основание за това, в резултат на което е осъществявал и самото длъжностно присвояване.

Следва да бъдат оставени без уважение възраженията на защитата, че съдът неоснователно игнорирал показанията на сидетелите К. И., Й. И.. и С. На стр.27-29 от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът е изложил обстойни съображения защо не кредитира показанията на въпросните свидетели, които въззивната инстанция споделя, намира за основателни и обосновани и не следва да ги преповтаря. Правилно съдът е приел, че показанията на посочените свидетели относно изясняване на обстоятелството, осъществявала ли е фирма „К. к.“ ООД дейности по ДДД през инкриминирания период се явяват изолирани от доказателствената съвкупност по делото. Неоснователно е и възражението, че неоснователно съдът дал приеритет на показанията на свидетелите Г., Л., А. и Н., които били с пряка заинтересованост от изхода на делото с оглед служебната ангажираност на част от тях с гражданския ищец. Настоящият състав намира, че първостепенният съд обосновано е кредитирал въпросните показания, като на стр.24-25 от мотивите на присъдата е обърнал необходимото внимание на същите, обсъдил ги е и е приел, че те не са противоречиви помежду си и се подкрепят от приложените по делото като веществени доказателства  протоколи за извършена обработка на обектите. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля В. Н., който категорично е заявил, че фирма „П.“ не е осъществявала дейности по ДДД на територията на ТД-В.. Въз основа и на показанията на свидетелите Д. Н. и К. Н. съдът е стигнал до извода, че фирма „П.“ също не е извършвала дейности, описани в протоколите за мероприятия по ДДД,  които са били представени от свидетеля А. П., чийто показания също не са били кредитирани. Свидетелят В. Н. категорично е заявил, че не е поемал ангажимент да извършва от името на въпросната фирма дейности по ДДД и такива реално не е извършвал, а е извършвал услуга на фирма „К. к.“ ООД, като е набавял фактури за определени дейности, които обаче реално не са били извършвани.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия И., че действията му са били законосъобразни, тъй като са били свързани с осъществяване на поети договорни задължения за осъществяване на услуги във връзка с договора по ЗОП, който договор бил съдебно разгледан досежно неговата законосъобразност към онзи момент от административните отделения съответно на Варненски районен съд и Варненски окръжен съд. Няма спор по делото, че по сключването на самия договор не са били допуснати закононарушения. По форма и съдържание същият е бил съобразен със закона. В конкретния случай обаче допуснатите закононарушения са били свързани не толкова с формата и съдържанието на въпросния договор, а с възложената от страна на възложителя към изпълнителя дейност, която реално не е била извършена. В случая се касае за дейност, предмет на въпросния договор, която не е била извършена от спечелилия обществената поръчка, а от подразделение на МО. Въпреки това обаче на фирмата, която е спечелила обществената поръчка, е била преведена договорената сума, без дейността да е извършена от нея. Посочените административни производства не са касаели инкриминираната дейност на подсъдимия , а са имали съвсем друг предмет на разглеждане.

Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че съдът е пренебрегнал оспореното от страна на защитата заключение на вещите лица В., Д. и Г., които работили изцяло с доказателства, предоставени им от страна на разследващите органи, които назначавайки ги и определяйки тяхното възнаграждение, ги поставяли в потенциална зависимост за даване на заключение, подкрепящо обвинителната теза. По делото не са налице обстоятелства, даващи основание да се приеме, че въпросните експерти не са проявили необходимата безпристрастност и независимост. Същите са специалисти в дадената област, дали са заключение по делото, което е обосновано, пълно и ясно, и след като са били предупредени за отговорността по чл. 291 НК.

Обосновано съдът е подходил и при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, вземайки предвид като смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, получените награди и като отегчаващи вината обстоятелства: проявената престъпна упоритост,  множеството образувани наказателни дела срещу  подсъдимия за деяния, извършени в качеството му на длъжностно лице.

Съобразявайки  обстоятелството, че подсъдимият умишленно е осъществил инкриминираното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца, значителния размер на присвоената сума, съдът правилно е приел, че с оглед постигане целите, визирани в чл. 36 НК, подсъдимият следва  ефективно да изтърпи определеното му наказание, като на основание чл. 57 от ЗИН е определил „общ режим” в Затворническо общежитие от открит тип.

Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 202 ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, като е лишил подсъдимият И. от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стокови материални средства за срок от 5 /пет/ години.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 202, ал.3, вр. ал .2, т.1 от НК, имуществото на подсъдимия Д. И., наложените обезпечителни мерки по отношение на това имущество,  причинените имуществени вреди на  ИА „Военни клубове и военно-почивно дело /ИА СД на МО/,  обосновано и законосъобразно съдът  е наложил  конфискация  на ½ /една втора/ от недвижимото имущество, собственост на подсъдимия И.

Законосъобразно основният съд осъдил подсъдимия И. да заплати на ИА Военни клубове и военно почивно дело сумата от 64 326,94 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени щети. Съдът е приел обосновано, че с противоправните си действия подсъдимият е причинил имушествена вреда на  ИА “Военни клубове и военно почивно дело”, като е присвоил посочената по-горе сума. Макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, Изпълнителната агенция е имала свой бюджет в рамките на бюджета на Министерството на отбраната и с действията си подсъдимият е  ощетил именно бюджета на  Изпълнителната агенция.

Водим от гореизложените съображения настоящият състав намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Военно-апелативният съд намира, че не са налице основания за изменяване или отменяване на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

          По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/19. 05. 2016 г. по нохд174/2015 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg