Решение
28-11-2016

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 45

 

гр. София, 28. 11. 2016 година

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

       ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                       полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Теодора Спасова

разгледа наказателно от частен характер дело № 57 по описа за 2016г.,

докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалбата на адвокат Е. В. и адвокат М. В. - защитници на подсъдимия старшина Н. С. Д. от военно формирование … - МО срещу присъда № 38/15.06.2016 г. по НЧХД № 301/2015 г. на Софийския военен съд.

      С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия старшина Н. С. Д. от военно формирование … - МО ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.02.2014 година в село Г. О. , община С., област Софийска публично разгласил позорно обстоятелство за С. Т. Б. ЕГН … и й приписал престъпление, казвайки и: „ Ти изпродаде цялото село, ***, окраде всичко и за нас не остана нищо за продаване", което е престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК съдът освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева. Подсъдимият е признат за невиновен по същото време и на същото място да е нанесъл публично обида на С. Т. Б., да е казал нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „ти си неграмотница", в нейно присъствие и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. Т. Б. обезщетение за причинените и от престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 147 ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва от 11.02.2014 година до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част, за разликата до претендираната сума от3000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

      Присъдата е обжалвана от подсъдимия и неговите защитници. Във въззивната жалба и в допълнение към нея се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По конкретно в допълнението към жалбата се изтъква, че съдът недопустимо е смесил съставите на престъпленията обида и клевета. Не било изяснено по делото за кой от двата състава по НК подсъдимият е предаден на съд. До приключване на делото в първостепенния съд непрестанно се внасяли нови обвинения. Така било нарушено правото на защита на подсъдимия. Съдът не уважил искането на защитата всички свидетели, както на обвинението, така и на защитата, да бъдат разпитани в едно заседание. Изтъкват се вътрешни противоречия в показанията на свидетелката Т. С.. Показанията и противоречали и на други свидетелски показания. Всичко това било игнорирано от основния съд. Оспорва се начинът, по който съдът интерпретира противоречията в показанията на свидетелката С. С. пред първостепенния съд и тези дадени пред Районен съд – С.. Неправилно били интерпретирани и показанията на свидетеля Д. В., най-вече относно обстоятелството, дали свидетелката С. С. е била на мястото на произшествието. Направен е извод, че свидетелите на обвинението не са го доказали. Неправилно били игнорирани показанията на свидетелите на защитата. Напрвено е искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна такава. Съответно на това се иска и отхвърляне на предявения граждански иск за неимуществени вреди.

 

 

Въззивният съд провери изцяло обжалваната присъда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият живее в село Г. О. на съпружески начала със свидетелката М. М. С., която към инкриминирания момент е била ***.

 

Частната тъжителка притежава имот в същото село и от 01.06.2006 г. до 15.11.2007 г. е била *** на селото . От 05.05.2010 г. е *** на Народно читалище „***” в с. Г. О., С. област. Същата е ръководител и на *** група към читалището. Тя е дългогодишен учител в НУ „***", гр. С..

 

 

На 11.02.2014 г. членовете на *** група към Народно читалище „***” в с. Г. О. имали репетиция, ръководена от частната тъжителка Б.. Около 17.00 часа репетицията приключила и Б., заедно със свидетелката Т. И. С., излезли от читалището и отишли на автобусната спирка, находища се в центъра на селото. Б. чакала автобус за гр. С., а свидетелката С. я придружавала. Автобусът се забавил и не пристигнал съгласно разписанието си в 17.30 ч. На автобусната спирка била залепена обява за осмомартенско тържество, организирано от кметството на селото. Обявата била написана и залепена на спирката от *** М. С.. Частната тъжителка прочела обявата и изкоментирала пред свидетелката С., че в написаното има правописни грешки. По същото време, срещу тях, през улицата, се намирал подсъдимият Д., който им казал, че автобусът няма да дойде. Подсъдимият чул коментара на Б. за обявата и се почувствал засегнат, тъй като обявата била написана от свидетелката М. М. С., с която той живеел на съпружески начала. Подсъдимият приближил до частната тъжителка, започнал да й вика и на висок тон отправил към нея думите: „Крадла" и „Ти изпродаде цялото село ***, окраде всичко и за нас не остана нищо за продаване.". Частната тъжителка го попитала какво иска от нея, а подсъдимият продължил да крещи, че тя е окрала селото, продала всичко и за тях нищо не е останало. На улицата, от сградата на Кметството, излязла свидетелката М. С., която дошла при подсъдимия, казала му да не се занимава с частната тъжителка, след което я обидила и проклела и двамата си тръгнали, като се качили в автомобила на подсъдимия. Частната тъжителка се разстроила. Свидетелката С. спряла минаваща по пътя кола на техен съгражданин, който пътувал за гр. С. и Б. се в колата и отпътувала.

 

 

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

 

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Фактическите положения и квалификацията не се оспорват от подсъдимия. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваната присъда. Несъстоятелни са твърденията за недостоверност на показанията на Т. С.. Същата е очевидец на инцидента и е чула изречените от подсъдимия думи по адрес на С. Б.: „Ти изпродаде цялото село ***, окраде всичко и за нас не остана нищо за продаване". Показанията на С. са последователни, логични, непротиворечиви и се подкрепят и от показанията на С. С., Е. Ж. и Д. Б., които са възприели отделни елементи от деянието на подсъдимия. С. е била в близост до подсъдимия и частната тъжителка, чула е, че двамата се карат, а също и думите на подсъдимия, отправени към Б., че е „крадла", окрала е селото, изпродала и е всичко и „за нас нищо не остави". Макар да не е възприела непосредствено думите на подсъдимия, свидетелката Ж., която ги е доближила по време на инцидента е чула, че се карат, видяла е Б. плачеща, а също и свидетелката М. С., която е отвела подсъдимия. Показанията на Б., макар да не установяват пряко главния факт на процеса, също хвърлят светлина върху повода за скраването между Н. Д. и С. Б. - разлепената обява за осмомартенско тържество, написана ръкописно от М. С. и съдържащата се в нея правописна грешка. Обстоятелството, че всеки от останалите трима свидетели съобщава отделни факти, които е чул и видял лично и които факти кореспондират с тези в показанията на С., сочи на достоверност на показанията на свидетелите. Първостепенният съд е обсъдил и обясненията на подсъдимия и показанията на М. С. и М. М. и правилно ги е оценил като недостоверни. Подсъдимият и тези свидетели твърдят, че Д. не е изричал инкриминираните думи по адрес на Б., но обясненията и показанията им са нелогични. Това е така, понеже ако Д. не бе изрекъл инкриминираните думи по адрес на Б., последната не би се разплакала - обстоятелство установено от Ж.. Установено е от показанията на С., че частната тъжителка Б. не е била първопричина за инцидента. От значение за достоверността на показанията е и фактът, че свидетелите С., С., Ж. и Б. са незаинтересовани от изхода на делото, докато М. С. живее на съпружески начала с подсъдимия и е заинтересована той да бъда оневинен. Що се отнася до показанията на М. М., освен, че не е очевидец на целия инцидент, същата заявява, че Т. С. е успокоявала Б.. Ако не бяха клеветническите думи на подсъдимия по нейн адрес, едва ли щеше да има нужда Б. да бъде успокоявана. Предвид изложеното, законосъобразно основният съд е дала вяра на показанията на Т. С., С. С., Е. Ж. и Д. Б..

 

 

Несъстоятелен е и доводът, че основният съд бил смесил съставите на обидата и клеветата. Точно обратното. Съдът ги е разграничил и е признал подсъдимия за невинен да е нанесъл на С. Б. публично обида, наричайки я „неграмотница" в нейно присъствие и я е оправдал по обвинението по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че идеална съвкупност между съставите на обидата и клеветата с идентични словесни изразни средства е невъзможна. С идентична по съдържанието си информация може да бъде извършена или обида или клевета, но никога двете престъпления заедно. В случая основният съд правилно е квалифицирал думите на подсъдимия спрямо Б. като клевета. Това е така, понеже той е разгласилневярна информация относно позорящи я обстоятелства, които са неистински. Не е било нарушено и правото на защита на подсъдимия, доколкото в частната тъжба са посочени всички обстоятелства от значение за главния факт на процеса. Това е напълно достатъчно, тъй като квалификацията им следва да се направи от съда, което е сторено.

 

 

За извършеното от подсъдимия деяние са били налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК и основният съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание „ГЛОБА" в минималния и размер от 1000 (хиляда) лева.

 

Справедливо е и присъденото обезщетение за неимуществени вреди на частната тъжителка в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Клеветата има остро негативно емоционално въздействие върху нейния адресат, в конкретния случай върху частната тъжителка Б.. Посегателствата върху личната чест и достойнство и върху доброто име на пострадалия отшумяват трудно, а понякога остават непреодолими за цял живот. Пострадалата се ползва с авторитет в обществото. Тя е бивша *** в град С. и бивш ***. Изречените клеветнически твърдения от подсъдимия по нейн адрес дълбоко са накърнили чувството и за чест и достойнство, доколкото с клеветата се засяга оценката на обществото за дадена личност. Ето защо, настоящата инстанция счита, че присъденото обезщетение от 1500 (хиляда и петстотин) лева е справедливо по размер.

 

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

 

Предвид изложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена както в наказателната така и в гражданската и част.

 

Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният

 

съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38/15.06.2016 г. по НЧХД № 301/2015 г. на Софийския военен съд.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи няа обжалване и протестиране.

 

#

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg