Решение № 35/27-09-2016
27-09-2016

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 35

 

гр. София, 27 септември 2016 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                           ЧЛЕНОВЕ:  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                                                    полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно от общ характер дело № 58 по описа за 2016г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалбите на подсъдимия редник Г.Д.С. от военно формирование ..... – С.З. и частния обвинител и граждански ищец В.Г.Т. от същия град, срещу присъда № 30/31.05.2016 г. по НОХД № 308/2015 г. на Пловдивския военен съд.

 

С Присъда № 30 от 31.05.2016 година по н.о.х.д. № 308/2015 г., състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия редник Г.Д.С. от военно формирование ..... – С.З. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 21.09.2014 година в град С.З. причинил на В.Г.Т. от същия град средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долната челюст и на основание чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА УСЛОВНО С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ 3(ТРИ) ГОДИНИ. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец В.Г.Т. обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 940.00 лева и на неимуществени вреди в размер 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окночателното изплащане на сумите. В останалата им част, до претендираните суми исковете са били отхвърлени. Съдът се е произнесъл и по разноските. 

Присъдата е обжалвана както от подсъдимия и неговите защитници, така и от гражданския ищец и частен обвинител В.Г.Т.. Подсъдимият атакува само гражднаско-осъдителната част на присъдата. Сочи довод за явна несправедливост на присъденото обезщетение и иска то да бъде намалено. Гражданският ищец и частен обвинител Т. свежда довод за явна несправедливост на наложеното наказание, което било занижено. Обществената опасност на деянието и на подсъдимия били високи. По отношение на пострадалия била проявена непредизвикана жестокост. От деянието Т. претърпял значителни по степен, интензитет и продължителност болки и страдания. По отношение на дееца, по-високата степен на обществена опасност се определяла от качеството му на военнослужещ. От хора с подобна професия обществото очаквало помощ, а не побой, жестокост и грубост. Размерът на присъдения граждански иск за неимуществени вреди не бил съобразен с принципа на справедливостта и със съдебната практика. Неправилно обезщетението за имуществени вреди било само в размер на 940.00 лева, а не на цялата претендирана сума от 3929.54 лева. Иска се увеличаване на наложеното на подсъдимия наказания към средния размер на предвиденото в закона, а също и увеличаване на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди до претендирания размер.

Прокурорът заяви, че жалбите са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 21 септември 2014 година около 02.00 часа, подсъдимият редник С., заедно със свидетеля З. и други лица посетили клуб „П.“ в град С.З.. С. и З. седнали на  отделна маса, стояли известно време и решили да си тръгнат. По пътя към изхода, момиче от съседна маса неволно загасила цигарата си в ръката на подсъдимия. Възникнало напрежение между него и момичето, при което други присъстващи, в това число и пострадалия Т. се намесили, за да защитят момичето. Намесила се охраната на заведението и инцидентът бил прекратен. Около 05.00 часа на 21.09.2014 година редник С. и З. напуснали заведението. После двамата наели такси, за да се приберат. Вече в таксито, З. констатирал, че е забравил ключовете си в дискотеката, което наложило автомобилът да се върне обратно. Пред тунела, водещ към дискотека „С.“, З. намерил ключовете си. В този момент от дискотеката излезли пострадалият Т. и свидетелят И.. Виждайки ги, на наколко пъти З. потърсил обяснение от пострадалия Т. защо в дискотеката се разправял с подсъдимия. Между З. и И. възникнал спор и словесни пререкания. След това пострадалият Т. и свидетелят И. тръгнали към улица „Х.Д.А.“. Подсъдимият С. и свидетелят И. ги последвали и започнали да заплашват Т.. В един момент подсъдимият С. се насочил към Т., застанал встрани от него и го ударил силно с юмрук в лицето. От удара пострадалият изпитал много силна болка, свлякъл се на земята и започнал да плюе кръв. Подсъдимият С. и свидетелят З. напуснали местопроизшествието, като се качили на таксито, което ги чакало. Свидетелят И. видял номера на таксито и сигнализирал полицейските служители, които пристигнали на мястото на инцидента. Със служебния автомобил полицаите догонили таксито и го върнали на местопроизшествието, с двамата му клиенти. Пострадалият Т. посочил като извършител подсъдимия С.. Извикан бил екип на Спешна помощ, който установил, че челюстта на пострадалия е счупена на две места. Впоследствие му била направена рентгенова снимка в С.З., след което същият бил пренасочен за лечение в МБАЛ „С.Г.“ – П. Там бил приет в клиниката по лицево-челюстна хирургия. Направена му била операция, при която му били поставени метални шини на зъбите за фиксиране на горната и долната челюст. От комплексната съдебно-медицинска експертиза е установено, че на пострадалия В.Г.Т. е причинено счупване на долната челюст на тялото вляво и на долночелюстния ъгъл вдясно с мекотъканни увреждания до степен на лицева асиметрия на дясната лицева половина. Описаното двойно счупване на долната челюст осъществява медикобиологичния признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ – СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.      

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 129 ал.2, вр. ал. 1 от НК.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Фактическите положения и квалификацията не се оспорват от подсъдимия. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Основателен е доводът за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, развит в жалбата на частния обвинител В.Г.Т.. Определеното наказание в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода е занижено. Първостепенният съд неправилно е ценил обстоятелството, че подсъдимият нанесъл един единствен удар по пострадалия, поради което целта му не била да нанася побой на Т., а да го неутрализира. Видно от приетите за установени фактически положения, не е имало необходимост от неутрализиране на В.Г.Т. и то от подсъдимия. Установено е по делото, че Т. и свидетелят И. са си тръгнали, а подсъдимият С. и свидетелят З. са ги последвали, като са провокирали по-нататъшното развитие на инцидента. При това подсъдимият нанесъл удар по Т., без да бъде провокиран от последния. Не е отчетено и обстоятелството, че макар телесната повреда да е една, са налице две счупвания на долната челюстна кост. Не на последно място основният съд не е взел предвид и обстоятелството, че след инцидента подсъдимият С. се е опитал да избяга от мястото на произшествието. Бил е задържан само благодарение намесата на свидетеля И. и на пристигналите точно в този момент полицейски служители. Като съобрази всички тези обстоятелства, настоящата инстанция прецени, че наложеното на редник С. наказание лишаване от свобода следва да бъде увеличено на 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА. Не се налага това наказание да бъде изтърпявано ефективно, поради което отлагането на изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66 ал. 1 от НК следва да бъде потвърдено.

Основателни са и доводите на граждански ищец В.Г.Т. за несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че е занижено, а също че претенцията му за имуществени вреди е доказана до размера на 3 929, 54 лева и незаконосъобразно е била отхвърлена за разликата между 940,00 лева и тази сума. Досежно обезщетението за неимуществени вреди, основният съд се е позовал единствено на данните от епикризата на пострадалия, при изписването му от болничното заведение и практиката на съда и е приел, че сумата от 5 000 лева е достатъчна да обезщети Т. за претърпените болки и страдания. Съдът не е отчел изключителния интензитет на претърпените от пострадалия болки и страдания. В съдебното заседание на 19.02.2016 година вещото лице доктор Д. е посочила, че тригиминалната болка от нерва е  с най-висок интензитет в цялото човешко тяло. При  тази травма се засяга един от клоновете на този нерв. Съдът не е отчел, че лечението е било с шиниране на горна и долна челюст с фиксация. Това е най-необходимата процедура, която се прави, след което се назначават обезболяващи. За период от месец до 40 дни пациентите престояват с шините (виж разпита на вещите лица доктор Д. и  доктор С. в с.з. на 19.02.2016 г.). През посочения период от време, при пострадалия Т. в огромна степен е била затруднена такава жизнено важна човешка функция като храненето. Това е довело до изключителен дискомфорт и страдание за него. Доктор С. даже уточнява, че и след 40-тия ден, ако пострадалият сдъвче по-твърда храна е естествено да получи отново болка. Първостепенният съд не е отчел и липсата на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Подсъдимият С., без да е имал лично пререкание с него е застанал отстрани на него и му е нанесъл удар по долната челюст. Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за пострадалия В.Г.Т. следва да бъде в размер на 10 000 (ДЕСЕТ ХИЛЯДИ) лева. Относно обезщетението за имуществени вреди, въззивният съд констатира, че пострадалит Т. изцяло е доказал претенцията си за разходи във връзка с проведеното лечение за сумата 3 929, 54 лева (виж лечебно-процедурен картон с приложени фактури с фискални бонове на л.л. 47 – 49 от н.д. 308/2015 г. на Пловдивския военен съд; фактури с фискални бонове на л.л. 52 и 53 от същото дело; фактура с фискален бон на л. 96 от делото). В съдебното заседание на 19.02.2016 година вещите лица доктор С. и доктор Д. изрично са питани във връзка с извършеното лечение на Т. (на л. 102 – гръба и л. 103 от наказателното дело). Отговорите са били, че проведеното лечение на пострадалия е адекватно, необходимо и съобразено с преценката на лекуващите лекари – рехабилитатори. Ето защо е изцяло погрешен изводът на съда, че изразходваните от пострадалия парични средства не били в непосредствена причинна връзка с причинената телесна повреда. Това е така, понеже без деянието на подсъдимия, пострадалият Т. нямаше да е принуден да прави разходи за лечение и рехабилитация. Точно заради това е ирелевантно и обстоятелството, посочено в съдебно-стоковата експертиза, че в Павел баня имало и хотели с по-изгодни цени. Изложеното налага обезщетението за причинените от престъплението имуществени вреди да бъде увеличено до пълния размер на претенцията от 3 929, 54 (три хиляди деветстотин двадесет и девет)лева и 54 стотинки.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            Предвид изложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена в наказателната и гражданската и част в посочения по-горе смисъл.   В останнннналата и част  присъдата следва да бъде потвърдена.  

Предвид горно и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и ал. 3 и чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

            Р   Е   Ш   И   :

 

            ИЗМЕНЯ присъда № 30 от 31.05.2016 година по н.о.х.д. № 308/2015 г на Пловдивския военен съд като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия редник Г.Д.С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА.

            ИЗМЕНЯ присъдата и в гражданско-осъдителната и част като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение на В.Г.Т. ЕГН.............. ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ на 10 000 (ДЕСЕТ ХИЛЯДИ) лева и УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение на същия ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ на 3 929, 54 (три хиляди деветстотин двадесет и девет)лева и 54 стотинки.

            ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg