Решение
27-10-2016

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

38

                                                     гр. София, 27. 10. 2016 година 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                               ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                                                     полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ                                                                        

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 60 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест от прокурор от Военно-окръжна прокуратура-Сливен и жалба от адв. С. С. от АК-Ш. – защитник на подсъдимите б. ст. серж. Н. А. Н. от в.ф.–Ш. и б. ц. сл. В. Х. Ш. от в. ф.-Ш., срещу присъда № 10/27. 06. 2016 г. по нохд № 21/2016 г. на Сливенския военен съд.

           С протестираната и обжалвана присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимите б. ст. серж. Н. А. Н.  от в.ф.- Ш. и б. ц. сл. В. Х. Ш.  от в.ф.-Ш. за виновни в това, че

1. На 19.07.2012 г. в стрелбищния комплекс „Б. д.” на бившето в.ф.– В., подсъдимият бивш ст. сержант Н. А. Н. , в качеството си на длъжностно лице – старши на служители и военнослужещи от в.ф.– Ш., командировани в района на бившето в.ф.– В., в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у отговорника на войсковия район - майор Д. П. Н. от в.ф.–П., че въз основа на подписан от двамата приемо-предавателен протокол с дата 19.07.2012 година, ще бъдат изготвени официални приходно-разходни документи, с които ще бъдат снети от отчет във в.ф.– П. и заведени на отчет във в.ф.– Ш., за влагане във военни полигони „Д.” и „М.” общо 690.00 метра железопътни релси с общо тегло 21 820 килограма, с което причинил имотна вреда на в. ф.– П.в размер на 9 819.00 лева, поради което и на основание чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода.

        2. На 26.09.2012 г. в гр. Ш., подсъдимият бивш ст. сержант Н. А. Н.  в качеството си на длъжностно лице – материално отговорно лице за авто-бронетанково имущество във в.ф.– Ш., присвоил чуждо движимо имущество – 6 бр. вътрешни и 6 бр. външни гуми за колесни машини на обща стойност 468.00 лева, собственост на в.ф.– Ш., поверени му да ги пази, като е бил умишлено улеснен за това от подсъдимия цивилен служител В. Х. Ш. , поради което и на основание чл. 201 вр. чл. 20 ал. 2 за Н. и вр. чл. 20 ал. 4 за Ш. и чл. 54 НК, са осъдени, както следва:

        - Н. на една година и шест месеца лишаване от свобода;

        - Ш. на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 201 вр. чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК подсъдимият Н. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково-материални средства за срок от три години.

Двамата подсъдими са признати за невинни в това за периода от началото на месец юни 2012 година до 12 септември 2012 година, като съизвършители, при условията на продължавано престъпление в района на в.ф.-Ш., в качеството си на длъжностни лица - Н. като зам. командир на взвод, а Ш. като шофьор на автобус, възползвайки се от служебното си положение и чрез използване на МПС да са отнели от владението на в.ф.-Ш. общо 16 бр. автомобилни гуми на обща стойност 836.00 лева, без съгласието на командира и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани за обвиненията им по чл. 195 ал.1 т. 4 пр. 1 и т. 6 вр. чл. 20 ал. 2 и чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл. 23 ал. 1 НК, съдът е определил на подсъдимия Н. по съвкупност общо наказание в размера на по-тежкото, а именно три години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал. 2 НК, е присъединил към него и наложеното наказание лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково-материални средства за срок от три години.

На основание чл. 66 ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за двамата подсъдими с изпитателен срок от пет години за Н. и три години за Ш.

Подсъдимите са осъдени да заплатят на РС „Военна полиция” – Варна направените по делото на досъдебното производство разноски в размер на 374.92 лв. за Н. и 172.50 лв. за Ш., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд, направените в съдебно заседание разноски в размер на 383.50 лв. за Н. и 268.50 лв. за Ш.

Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

В протеста пред настоящата инстанция се прави довод за неправилност на първоинстанционния акт. Сочи се, че правилно е установена фактическата обстановка по делото, но неправилно е направен извод на базата на събраните доказателства. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК първоинстанционният съд незаконосъобразно е оправдал двамата подсъдими.

Неправилно са отложени изпълненията на наложените наказания „лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 НК за двамата подсъдими.

Прави се искане да бъде отменена присъдата в оправдателната част за двамата подсъдими и да бъде постановена нова, с която б. ст. серж. Н. и б. ц. сл. Ш. да бъдат осъдени за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, за което са имали съответното обвинение в първата инстанция, както и да бъде отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК за двамата подсъдими на наложените им наказания и същите да бъдат изтърпяни ефективно.

Представено е допълнително писмено изложение, в което подробно са развити доводи за направените искания в протеста.

В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест и дава становище, че жалбата на подсъдимите е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представя писмена пледоария, в която подробно развива своето становище.

В жалбата от адв. С., защитник на двамата подсъдими, пред настоящата инстанция се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че същият е постановен на материалния закон и процесуалните правила при неправилно тълкуване на доказателствения материал, което е довело до неправилен извод от първоинстанционния съд. Твърди се, че и наложените наказания са явно несправедливи.

Прави се искане да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат оправдани в осъдителната й част.

Представено е допълнително писмено изложение към въззивната жалба

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:

Във военно формирование-Ш. се съхранявало голямо количество военно имущество от различен вид. Периодично имуществото за което имало разпореждане, че не е необходимо за нуждите на армията било сдавано в Регионален логистичен център-гр. Р. Установено е, че са съществували съществени слабости в организацията на работа във формированието.

По отношение на инкриминираните вещи се установило, че във формированието е имало заведени на отчет релси, но точното им действително количество не се е знаело, а същите са били прехвърляни на различни материално-отговорни лица само по документи. В показанията си св. Й. твърди, че част от тях по негово разпореждане са били използвани за изготвяне на различни елементи от инфраструктурата, но за това не е била издавана заповед, релсите не са били намалени документално, а според вложеното количество не е бил изготвен и акт за трансформирането им от един вид имущество – релса в друг вид имущество, изготвено от релсата. Въпреки това при извършване на инвентаризациите не е била констатирана липса на релси, но за такива липси се е говорило.

По отношение на автомобилното имущество и автомобилните гуми е установено, че е имало практика да се подменят части от автомобили, подлежащи на сдаване в Регионален логистичен център - гр. Р. с части от автомобили, които се ползват във формированието, включително и гуми. Според разпитаните свидетели, отговарящи за автомобилната техника - с-на Я., с-на М. Д. и с-на А., те не са знаели за такава практика. Липсват и документи, удостоверяващи от кои машини какви части са взети и на кои оставащи във формированието машини са монтирани. По отношение начина за монтаж и демонтаж на гумите, подп. Н. и ст. лейт. С. заявиха, че тази дейност се е извършвала само в района на формированието и не е възлагано извършването й от външни изпълнители. Шофьорите на автомобили заявиха за съществуването на противоположна практика, че по принцип гумите се демонтирали и след това монтирали във фирма „П.”, като само част от джантите, които можело да се разглобят в работилницата на формированието, се оборудвали с гуми в работилницата. Това се потвърди и от свидетеля И. – работник във фирма „П.”, от което следва извода, че от складовите помещения и от района на формированието са изнасяни гуми без разрешението и знанието на командния състав. Самите гуми не се водели по индивидуална маркировка и дори по наименование на производителя, а единствено по размер. По този начин нямало възможност да се проследи кои конкретни гуми с еднакъв размер се водят на склад; кои са монтирани на автомобили, ползвани във формированието; кои са монтирани на автомобили, които не се ползват във формированието, но са на съхранение в него; кои са монтирани на автомобили, които следва да се сдадат в гр. Р. Това позволявало произволна размяна на гумите, без да може същата да бъде документално проследена, което се улеснявало и от обстоятелството, че документите за бракуване на автомобилни гуми също не се водели в пълнота. Към делото са приложени Протокол за бракуване на материални запаси № РД-80/30.10.2009 г. и Протокол за бракуване на материални запаси № РД-86/04.11.2009 г., в които бракуваните гуми са посочени само по размер и стойност. Не е изготвен и документ за по-нататъшното разпореждане с бракуваните гуми, от който да е видно какво се прави с тях – дали са унищожени или са зачислени, но вече като брак, с цел да се използват за други нужди /напр. обезопасяване на елементи от инфраструктурата, укрепване на терен, оборудване на полигони или тренажори и т.н./. Същите оставали безотчетни във формированието и, че гумите не се водели по индивидуални номера, всяка една от гумите, намиращи се във формированието, независимо дали е здрава и годна за употреба или не, би могла да бъде представена като бракувана, независимо от състоянието й. Достатъчно било такава гума да бъде внесена по някакъв начин във формированието и да отговаря по размер на размера, описан в документа за брак. Внасянето и изнасянето на гуми от формированието без знанието и разрешението на командването не е било проблем с оглед доказателствата за изнасяне на гуми и джанти за обслужването им във фирма „П.” и обратното им връщане.

Всички тези пропуски в работата с материалните ценности, намиращи се във формированието позволявали извършването на злоупотреби, от което решили да се възползват подсъдимите.

Съгласно заповед № 529/22.06.2012 година на Командира на сухопътните войски военно формирование-В. е било закрито, считано от 01.07.2012 година, като е било разпоредено в срок до 30.06.2012 година командирът на военно формирование-П. да приеме войсковия район № на закриваното формирование, в който се е намирал и учебен полигон. Имуществото на военно формирование –В. е било разпределено между други формирования, между които и военно формирование-Ш. Формированията е следвало да получат поименно определени имущества, описани в така наречения Бизнес навигатор, но тъй като извозването на имуществото изисквало по-продължително време, военнослужещи и цивилни служители от военно формирование–Ш. били командировани с военна техника в гр. В. до 20.07.2012 година. Със заповеди № 188/01.06.2012 г.; № 204/08.06.2012 г.; № 215/15.06.2012 г.; № 225/22.06.2012 г.; № 234/29.06.2012 г.; № 246/06.07.2012 г. и № 256/13.07.2012 г. подс. Н. бил командирован в гр. В. за получаване на имущество. Последната командировка е била за времето от 16 до 20.07.2012 г. В повечето случаи по време на командировките Н. бил най-старшия в групата и ръководил дейностите по приемане на имущество. Военнослужещите от военно формирование–Ш. получавали разпределеното им имущество и го товарели на войскови автомобили – техника, която също е била командирована в гр. В., след което имуществото било разтоварвано във военно формирование– Ш. По време на престоя си в гр. В., командированите били настанявани в битови помещения, намиращи се в района на стрелковия полигон. Последният бил оборудван с изградени в него релсови пътища за придвижване на мишените по рубежите на мишеното поле, електрически и силови комуникации. Района на полигона бил с ограничен достъп и с цел да не се извършват кражби от него, същият е бил охраняван от военнослужещи на военно формирование–П., а отговорник за полигона е бил св. м-р Н.

По време на командировката подсъдимият Н. разпоредил на военнослужещите от групата да демонтират релси от релсовите пътища на огневите рубежи, въпреки че нямали разрешение за получаване на това имущество. Демонтажът се извършвал с помощта на подръчни средства, гаечни ключове, чукове и лостове, след което демонтираната релса била закачана с въже за товарен автомобил и изтегляна до циментова площадка. Там с използването на газова горелка, осигурена от подсъдимия Н., св. К. и Ж. разрязвали релсите на по няколко парчета с дължина, отговаряща на дължината на каросерията на товарните автомобили. Нарязаните релси с помощта на кран, монтиран върху товарен автомобил, били товарени на автомобилите, заминаващи за гр. Ш. и там били разтоварвани в района на военно формирование- Ш.

В началото на месец юли 2012 година св. с-на Г., констатирал демонтирането на релси и докладвал за това на св. м-р Н. Последният посетил полигона и лично се убедил, че командированите военнослужещи от гр. Ш. демонтират и режат релси. Св. Н. разговарял с подс. Н. и поискал документ, съгласно който имат право да получат релсите. Подс. Н. въвел в заблуждение св. Н., че релсите са необходими за оборудването на полигон „Д.” и „М.” на военно формирование–Ш. Това не отговаряло на истината, тъй като задача да получава релси, не била поставяна на подс. Н., но последният уверил св. Н., че ще бъде оформен съответен документ. След този разговор св. Н. приел обаждане на мобилния си телефон от непознато за него лице, което се представило за майор Д. от военно формирование–Ш. Това лице потвърдило, че релсите са необходими за оборудване на полигони и уверил св. Н., че всичко ще бъде оформено документално. Тъй като до 19.07.2012 година на свидетеля не били представени документи, удостоверяващи правото на представителите на военно формирование–Ш. да получат релсите, а на следващия ден - 20.07.2012 г. приключвала командировката им, св. Н. измерил дължината на демонтираните релси по следите на траверсите и подготвил печатна бланка на приемо-предавателен протокол, в която отразил измерената дължина на липсващите релси  - „690 метра единична релса“. На същата дата двамата с подс. Н. собственоръчно попълнили личните си данни и подписали протокола. Като свидетели за това се подписали с-на Г. и ефр. Б. Част от релси били временно складирани в района на военно формирование–Ш., но подс. Н. не докладвал за наличието им, не представил приемо-предавателния протокол в деловодството и релсите не били заведени по активите на формированието или вложени в инфраструктурата на същото. Пред св. подп. Д. /стр. 12 от протокол от съдебно заседание на 31.05.2016г./ по повод на докараните в гр. Ш. от гр. В. релси, подсъдимият е заявил, че имал фактически недостиг на релси, които му се водели по документация. Когато подсъдимият започнал да сдава в гр. Р., водещите му се по документи релси, заедно с тях изнесъл от формированието и част от релсите, докарани от гр. В. Последните обаче не били сдадени в Регионален логистичен център от името и за сметка на формированието, тъй като релсите, докарани от гр. В., никога не били зачислени по активите на военно формирование–Ш. Окончателно релсите били изнесени от района на формированието през есента на 2012 г. /св. ст. серж. М. л. 28-30 т. 3 ДП/.

Със заповед на командира на военно формирование–Ш. № 196/06.06.2008 година /л.58 т.6 ДП/, подс. Н. бил определен като материално-отговорно лице за противопожарното имущество, гориво-смазочните материали и авто-бронетанковото имущество във втори район на формированието. Съгласно тази заповед и длъжностната си характеристика /л.23 т.8 ДП/той е бил длъжен „…да приема, съхранява, раздава, зачислява, обслужва и отчита поверените му отбранителни продукти…”. На Н. били зачислени и автомобилни гуми, вътрешни и външни с различни размери.

На 15.12.2008 година започнала инвентаризация на имуществото,  във връзка с предаването му от серж. М. С. на подс. Н. Проверката била извършена от нарочно сформирана за това комисия с участието на предаващия и приемащия. На стр. 85 от описа /л.43 т.13 ДП/ са описани под № 1942 и № 1943 съответно гуми външни 11,00х20 първа категория - числящи се 19 бр. и намерени в наличност 19 бр. с единична цена 315.00 лева; гуми вътрешни 11,00х20 първа категория – числящи се 50 бр. и намерени в наличност 50 бр. с единична цена 3.80 лева. Водели се и външни гуми от същия размер, но по-ниска - втора категория и съответно на по-ниска единична цена – 156.00 лв. Протоколът бил подписан без възражение от всички участващи лица.

През периода от месец юли 2009 година до месец ноември 2010 година, по документи били изписани и документално „изнесени” от склада общо 18 бр. вътрешни и външни гуми размер 11,00х20. Това станало с искания за отпускане на материални средства № 2727/16.07.2009 г.; № 2737/16.07.2009г.; № 2729/16.07.2009г.; № 2749/14.10.2009г. и № 9900000013/15.11.2010г. и били предадени със стокови разписки № 1731/17.07.2009г.; № 1734/18.01.2010г. и № 9900000007/22.11.2010 година.

Същевременно били бракувани още толкова гуми – 18 бр., но без да е посочено в самия протокол за бракуване или с отделен акт, какво е станало с бракуваните гуми – дали са продадени, дали са унищожени или са оставени на съхранение. По този начин въз основа на Акт за изменение на качественото /техническото/ състояние № 71/30.10.2009 година, са сдадени в склад АБТИ 12 броя автомобилни гуми външни 11х20 за бракуване, поради сцепване на бордовете по протежение на гумата, в резултат на експлоатация. С Протокол за бракуване на материални запаси № РД-80/30.10.2009г. били бракувани по 12 бр. вътрешни и външни гуми от посочения размер, без да е уточнена категорията, но по единични цени за първа категория. Аналогично бил изготвен и Акт за изменение на качественото /техническото/ състояние № 102/16.11.2009 година, с който са сдадени в склад АБТИ 6 броя автомобилни гуми външни 11х20 за бракуване, поради износване на протекторите и сцепвания, поради „дълговременната им експлоатация по предназначение“, като е отразено, че гумите са свалени от автомобилната техника. С протокол за бракуване на материални запаси № РД-86/16.11.2009г. били бракувани още по 6 бр. вътрешни и външни гуми с цена за първа категория. Не е бил изготвен документ, от който да е видно дали бракуваните гуми са снети от отчет в склада по съответната категория и са заведи във формированието в същия или друг склад като брак. От приложените по делото материали не се доказва заприходяване в склада на Н. на нови бройки гуми от размер 11,00х20. Тъй като гумите не се водели по индивидуални номера, а само като размер, било невъзможно да се проследят гумите поотделно, а само като бройка. Във формулярите на отделните автомобили и в картите за отчитане пробега на автомобилна гума, гумите също не били вписвани по индивидуални признаци и дори по категории, което създало възможност за злоупотреби и създаване на излишъци. Някой от гумите имали индивидуализираща ги маркировка, но въпреки това във формированието гумите не се водили по тази маркировка, а само по размер. Тези гуми, които не били монтирани на автомобилите се съхранявали на различни места във формированието и не били подредени по вид, размер, категория, което да създава прегледност и яснота при водене на отчета. Самият командир на ремонтния взвод – св. ст. лейт. С. не е бил запознат с индивидуалните маркировки на гумите, което също създавало възможност за злоупотреби при документалното изписване и фактическото влагане на гумите.

Подсъдимият Н. посредством документално изписване от склада като раздадени гуми, както и чрез документално бракуване, но не и унищожаване на бракуваните гуми, формирал излишък от вътрешни и външни гуми с размер 11,00х20. Съгласно инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси № 1/16.04.2013г. /л.81 папка с твърди черни корици/, през периода февруари-април 2013г. на Н. по документи се водели 1 бр. външна гума размер 11,00х20 и 14 бр. вътрешна гума от същия размер /л.140 папка с твърди черни корици/, а на 23.10.2012г., комисия назначена от командира на военно формирование–Ш., извършила проверка на автомобилните гуми, числящи се на Н. и установила фактическа наличност не на 1 бр. външна гума, съобразно водещото се по документи, а на 6 бр. външни и вътрешни гуми, изнесени от подс. Ш. на 26.09.2012 година и задържани от военна полиция, както и още 6 бр. външни гуми от същия размер, съхранявани в помещения на формированието, което се потвърждава и от писменото заключение на вещото лице П.

На 26.09.2012 година Н. решил да присвои част от формирания излишък. Предния ден се уговорил с подс. Ш., последния да натовари на зачисления му товарен автомобил „Ш.” с рег. № по 6 бр. вътрешни и външни гуми размер 11,00х20 и да ги изнесе от района на формированието, като следвало да се срещнат извън града. Съгласно уговорката, без да има оформени документи за получаването им, подс. Ш. сам натоварил от помещение на диагностичния пункт във формированието, за което ключ получил от подс. Н., 6 комплекта гуми на обща стойност 468.00 лева.

На 26.09.2012 г. подс. Ш., излязъл от района на формированието с поверения му автомобил, в който били натоварени желязо и автомобилните гуми. В открит лист № 254 към приложение № 434/26.09.2012г. подс. Ш. собственоръчно отразил, че подс. Н. изпраща на 26.09.2012г. в агенция Р. 1 000 килограма отпадъчно желязо с шофьор Ш. В документа съзнателно не били вписани превозваните гуми /писмени доказателства в плик на корицата на наказателното дело/. По пътя в посока към гр. Р., подс. Н., който бил с лек автомобил и подс. Ш. се срещнали и отишли до автосервиза на св. Н. в с. П. В., обл. Ш.. Подс. Н. познавал Н. и го попитал дали се интересува от гуми за товарен автомобил. След като свидетелят отговорил, че няма интерес да закупува гуми, Н. го попитал дали може да остави няколко гуми, тъй като ще пътува, а по-късно, когато се връща от път, ще си ги вземе. Н. се съгласил и продължил работата си в сервиза, а двамата подсъдими разтоварили гумите. В този момент били забелязани от служителя на военна полиция – св. майор П. Последният се легитимирал и поискал да направи проверка на разтовареното имущество, но св. Н., затворил вратите на автосервиза и не го допуснал под претекст, че няма право на проверка в цивилен имот. Свидетелят се обадил на дежурния във Военна полиция и в РУП и уведомил за случая. След тяхната намеса е бил извършен оглед и намерени гумите. Съгласно заключението на вещото лице П. по назначената авто-техническа експертиза, потвърдено в съдебно заседание на 01.06.2016 година, намерените от служителите на военна полиция 6 бр. автомобилни гуми съответстват по общи признаци /шарка на протектора и твърдостта на гумите/ с гумите, намерени в диагностичния пункт на военно формирование–Ш., район „Л.”. Съгласно заключението на вещото лице Б. по назначената съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза  пазарната единична цена, след приспадане на овехтяването на процесните гуми е 75.00 лв. за един брой външна гума и 3.00 лева за един брой вътрешна гума. Общата стойност на присвоените гуми е в размер на 468.00 лева.

През 2012 година във военно формирование–Ш. се съхранявала автомобилна техника, зачислена на различни длъжностни лица. Периодично част от техниката се сдавала, а постъпвали нови машини. Повечето от автомобилите били с износени гуми. Съгласно указания на Зам. началника на Главния щаб по ресурсите, във формированието съществувала негласно установената практика от предстоящите за сдаване автомобили, да се свалят колелата, чиито гуми са в по-добро състояние и да се заменят с колела от автомобили, оставащи във формированието, чиито гуми са в по-лошо състояние. По този начин във формированието оставали по-запазени гуми, а по-износените били сдавани с автомобилите. Тази дейност се извършвала по инициатива на отговарящите за автомобилите военнослужещи, които правили преценка дали да разменят колелата между автомобили, които им се числят, като понякога се договаряли помежду си и да разменят колела на автомобили, числящи се на различни лица. Когато и самата джанта не била в добро техническо състояние, били демонтирани гумите от джантите и за сдаване били подготвяни джанти в по-лошо техническо състояние с монтирани на тях по-износени гуми, а по добрите комплекти джанти с гуми били монтирани на оставащите във формированието автомобили. При необходимост от демонтаж на гумите, същият се извършвал в работилницата на формированието, но когато джантите били от по-нов модел – с винтове или имало други технически проблеми, демонтажът не можел да се извърши във формированието, тъй като същото не разполагало с необходимата техника. Макар, че нямало изрично разпореждане за ползване на външни услуги за демонтаж и монтаж на гуми, съществувала негласно установената и известна във формированието практика подс. Н. с товарен автомобил да откарва колелата до автосервиз „П.” в гр. Ш., който разполагал с техника за демонтаж и монтаж на гуми на товарни автомобили. Въпреки, че някои от гумите имали индивидуализираща ги маркировка, във формированието гумите не се водили по тази маркировка, а само по размер. Самите гуми, които не били монтирани на автомобилите, се съхранявали на различни места във формированието и не били подредени по вид, размер, категория и т. н. По този начин практически било невъзможно да се проследи размяната на гумите, както и воденето им на индивидуален отчет.

От началото на месец юни 2012 година до средата на месец септември същата година подс. Н. продал на св. С. на различни дати общо 14 бр.  външни автомобилни гуми с размер 12,00х20, а на св. Й. 2 бр. външни автомобилни гуми с размер 11,00х20. Срещите за предаване на гумите между Н. и С. ставали извън града на места, удобни за претоварване на гумите от един автомобил на друг, като Н. ги доставял с микробус. Св. Й. вземал гумите от склад на химическия завод.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на подсъдимите и протестът на прокуратурата за неоснователни.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимите. Твърдяното в жалбата и допълнението към нея, че са допуснати нарушения по чл. 242, ал. 4 и чл. 234 НПК от прокуратурата не са от категорията съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Дори да не са спазени в цялост сочените срокове, то те не са преклузивни и не водят до опорочаване действията, извършени на досъдебното производство, както се твърди. Неспазването на тези срокове от страна на органите на досъдебното производство може да води след себе си търсене на административна отговорност на тези лица, които не са ги изпълнили, но това не води до опорочаване извършените действия до ниво, че те са нищожни и е че не могат да бъдат използвани в наказателното производство.

Не е вярно и твърдението в жалбата, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК, като изводите за вината на подсъдимите са направени въз основа на едностранна и неправилна оценка на доказателствения материал. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е възприел в мотивите на присъдата си фактическа обстановка, която е еднаква с тази по обвинителния акт, не прави съдебния акт опорочен и постановен в нарушение на закона.

Първоинстанционният съд детайлно е изследвал всички доказателства по делото и е посочил на кои се позовава при възприемане на фактическата обстановка. За по-голяма прегледност дори по отделните обвинения на подсъдимите ги е оформил в различни абзаци, като наред с фактическата обстановка е посочил и правните изводи и съображения, за да постанови присъдата си. Тези съображения са ясни, конкретни и заедно се допълват, като по този начин се очертава завършеността на съдебния акт.

Не са верни доводите, посечени в допълнението към жалбата, относно обвинението на подсъдимия Н. за извършената измама.

Както в обвинителния акт, така и в присъдата на първоинстанционния съд, правилно е изписан диспозитивът на извършеното престъпление от подсъдимия Н. Посочени са всички признаци на това престъпление както от обективна, така и от субективна страна и неправилно и превратно се сочи ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВС. Няма липса на изложени факти или тяхното фрагментно маркиране, както се твърди в жалбата. Точно обратното, конкретно и ясно е посочено какво престъпление е извършил подсъдимият Н. Обстоятелството, че към диспозитива на присъдата  не е посочен приемо-предавателният протокол с дата 19. 07. 2012 г., не е пропуск и не е нужно да бъде изписан. В случая не се касае, че на базата на този документ е извършената измамата, тъй като не сме изправени пред хипотезата на чл. 212 НК – документна измама, където той щеше да бъде част от съставомерността на престъплението, което се използва да се въведе в заблуждение пострадалото лице. Обвинението е за квалифицирана измама, извършена от длъжностно лице по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Соченият документ е част от доказателствения материал, който доказва, че подсъдимият е осъществил престъплението измама, като е подвел свидетеля майор Н., че ще изготви необходимите документи, от които да е видно, че материалните средства ще се прехвърлят от едното поделение в друго. Такива материални средства (железопътни релси) не са били необходимо на военно формирование-Ш., още повече да се влагат в полигоните „М.“ и „Д.“. От  този протокол се установява, че са демонтирани общо 690 м. релси, чието тегло е 21 820 кг и  цена 9 819 лв. Такива не са били завеждани във военното формирование-Ш., както и че там не е имало липси на такива материални средства, за да е необходимо те да бъдат допълвани. Налице са много доказателства, че тези релси са били превозени от гр. В. до военно формирование–Ш., както открити листове за товарните автомобили, така и показанията на шофьорите, извършили курсове за превозване на релсите. Няма документи, от които да е видно, че иззетите релси са описани и заприходени във военно формирование-Ш., както е твърдял, че ще направи подсъдимият Н. Част от релсите временно са били складирани в района на военно формирование-Ш., но подсъдимият Н. не е докладвал за наличието им и не е представил приемо-предавателен протокол в деловодството, както и че релсите никога не са били заведени в активите на военното формирование или вложени в инфраструктурата. След 2008 г. не са били влагани в полигоните „М.“ и „Д.“  ж. п. релси,  а вложените преди това са зачислени и се водят на отчет.

Не е вярно твърдението в жалбата и че от извършеното престъпление от подсъдимия Н. не е ясно за кого е причинена имотната вреда. Обстоятелството, че прокурорът в пледоарията си е посочил, че „…мишеното поле на рубежите са държавна публична собственост на МО…“ и „…като с това е причинена имотна вреда на МО…“ не прави съдебния акт непълен, неясен и неточен. При закриване на военно формирование-В. негов правоприемник е военно формирование-П., към което преминава войскови район, в което се е намирал и учебният полигон, от който са взети ж. п. релсите. По този начин това военно формирование е било лишено от възможността да ползва и да се разпорежда с тези вещи. Военно формирование-П. е в структурата на Сухопътни войски на БА, а те са към Министерство на отбраната. Министерството на отбраната е първостепенен разпоредител с бюджетните средства, като надолу по веригата са съответно разпоредители с бюджетни средства – Сухопътни войски на БА, което е юридическо лице, като и военните формирования под негово подчинение са разпоредители с бюджетни средства на по-ниско ниво, тоест в конкретния случай е било ощетено военно формирование-П.

Присъдата на първоинстанционния съд е законосъобразна и в частта относно осъждането на двамата подсъдими за длъжностното присвояване. Правилно първоинстанционният съд е изяснил механизма на присвояване на двамата подсъдими, като обосновано е възприето, че Н. е извършител при условията на чл. 20, ал. 2 НК, а Ш. е действал като помагач при условията на чл. 20, ал. 4 НК. Няма съмнение, че Н. е бил длъжностно лице по смисъла на закона и като такъв е извършил престъплението. В тази насока са налице множество доказателства за длъжностната му характеристика. Изяснен е механизмът на присвояването и разпореждането с материално отчетните средства. Проследена е цялата верига как с тези гуми двамата са се разпоредили и как са ги изнесли от поделението и предоставили на свидетеля Н. След оставянето на гумите в автосервиза е завършен фактическият състав на престъплението, тъй като от този момент нататък те не са били във фактическата власт на собственика им и същият не е могъл да се разпорежда обективно с тях. Процесните 6 бр. външни и вътрешни гуми с размер 11,00х20 са иззети и съгласно възприетата от първоинстанционния съд експертиза са на обща стойност 468 лева. В тази насока следва да се отбележи, че бракуваните от склада гуми с този размер са били с износен протектор и сцепвания и са негодни за употреба, а изнесените от военно формирование гуми нямат тези характеристики и могат да бъдат използвани. Няма негоден предмет на престъплението.

Не са верни твърденията, изложени в жалбата в тази част, и неправилно е посочено ТР № 50/80 г. на ОСНК на ВС на РБ. Извършеното от двамата подсъдими престъпление е съставомерно и правилно изписано от първоинстанционния съд в присъдата. Направен е задълбочен и последователен разбор на доказателствената съвкупност, което се възприема от настоящата инстанция.  Не е вярно и твърдението, че не е изяснено в какво качество е действал подсъдимият Ш. както словесно („…е бил умишлено улеснен за това от подсъдимия ц. сл. Ш.…тъй като е отстранил спънки по изнасянето на гумите чрез поверения му автомобил…), така и цифрово (чл. 20, ал. 4 НК) е изписано неговото качество при извършването на това престъпление, като са посочени доказателства в тази насока.

Въззивният съд в настоящия състав намира за обосновани и правилни доводите в присъдата относно оправдаването на двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за извършена кражба на 16 бр. автомобилни гуми на стойност 836 лева. Установено е, че на свидетелите Й. и С. са продадени употребени външни автомобилни гуми с размери 12,00х20 и 11,00х20 от подсъдимия Н. Изяснен е само този факт от обвинението, който сам по себе си не може да бъде основание за осъдителна присъда. Не е изяснено и не могат да бъдат изяснени въпросите какъв е бил външният вид на гумите, от кой производител, както и дали същите са били гуми от войсковите автомобили. Уточнен е само най-общият критерий  - съвпадение по размер, но вещите не могат да бъдат индивидуализирани. Правилно е възприето, че не може по един категоричен и безусловен начин да се посочи, че Н. и Ш. са извършители на кражбата на тези гуми че са ги продали на двамата свидетели. Във военното формирование такъв размер гуми не са били индивидуализирани по сериен номер или производител, за да може да се направи връзка, че именно от там са били взети и продадени на двамата свидетели. Още повече че постоянно по автомобилите във военното формирование са се подменяли автомобилни гуми с нови и употребявани и не се знае точно тяхното движение. Още повече че са се водели множество такива гуми и не е възможно да бъдат индивидуализирани процесните автомобилни гуми. Първоинстанционният съд е положил достатъчно усилия да изясни механизма дали е извършено престъплението кражба и обосновано е стигнал до извода, че няма категорични доказателства в тази насока, че двамата подсъдими са извършили престъплението, както и че не може да се докаже по несъмнен начин това престъпление. Правилно и законосъобразно, след като е стигнал до такива изводи, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 304 НПК, като е оправдал двамата подсъдими за повдигнатото им обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Не са верни доводите, посочени в пледоарията на прокурора пред настоящата инстанция, че от ВДС въз основа на използваните СРС кражбата се доказва по безспорен и категоричен начин. На първо място трябва да се отбележи, че само въз основа на ВДС не може да бъде постановена осъдителна присъда, а на второ, видно от тези приложени по делото, не може по един категоричен е безспорен начин да се каже, че е извършена тази кражба. Ненапразно е искано и продължение за приложението на СРС, защото тази престъпна дейност не е доказана. Изчерпани са всички процесуални възможности за събиране на доказателства по това обвинение. Както на досъдебното производство, така и в съдебното са положени всички усилия да бъде изяснена обективната истина. Всичко това е дало основание на първоинстанционния съд да стигне до един правилен и законосъобразен извод.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд изцяло споделя разбора на доказателствата, извършен при постановяването на първоинстанционния акт. Солидаризира се с него и намира, че няма пропуски и същият отговаря както на формалната логика, така и на доказателствената съвкупност.

Правилно и законосъобразно подсъдимите са признати за виновни и осъдени за извършените от тях престъпления, както и правилно и законосъобразно са оправдани за това, че не са извършили престъплението квалифицираната кражба.

Първоинстанционният съд съобразно изискванията на закона е определил за подсъдимия Н. за всяко едно от извършените от него престъпления наказание лишаване от свобода. Наложил му е наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства и към минимума за всяко едно наказание.

Правилно му е наложил по съвкупност едно общо наказание в размер на 3 (три) години и към него е присъединено наказанието лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия и дейност, свързана с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стокови средства за срок от 3 (три), като същото е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години.

За подсъдимия Ш. е наложено наказание лишаване от свобода към минимума, което е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.

Въззивната инстанция намира, че наложените наказания на двамата подсъдими са правилни и законосъобразни, които ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 НК. Не е необходимо по-голяма репресия спрямо двамата подсъдими, както и това да бъдат изолирани от обществото и да изтърпяват наложените им наказания ефективно. Не е нужно наложените наказанията да се превръщат в санкции с които да се игнорира генералната и лична превенция.

Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимите и протестът на прокуратурата следва да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд           

                                        Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/27. 06. 2016 г. по нохд № 21/2016 г. на Сливенския военен съд.

              РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

  

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg