Решение
04-01-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 47

                                  

гр. София, 04.01.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                    

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

             ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                 полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

                                                          

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 64 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от адв. П. Н. от АК-В. – защитник на подсъдимия мичман С. Н. Б. от в.ф. …– В. срещу присъда № 11/22.07.2016 г. по нохд № 14/2016 г. на Сливенския военен съд.

  С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия мичман С. Н. Б. от в.ф. … - В. за виновен в това, че:

На 29.07.2012 г., около 10.30 ч., на кръстовище на пътя гр. А. - с. К., обл. В. с пътя гр. В. - с. Д., обл. В., при управление на лек автомобил „…" с peг. № …, нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, и ударил преминаващия през кръстовището лек автомобил „…" с peг. № …, управляван от Р. Е. Д. от гр. В., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К. Й. Д. от гр. В., настъпила на 02.11.2012 г., поради което и на основание чл. 343 ал. 1 бук. „в” пр. 1 вр. чл. 342 ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години „лишаване от свобода”, условно с пет години изпитателен срок.

   На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление.

    Подсъдимият е осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд направените деловодни разноски в размер на 3324,11 /три хиляди триста двадесет и четири лева и единадесет стотинки/ лева.

    В жалбата на подсъдимия, в двете допълнения към нея, и в пледоариите на защитниците му са изложени съображения за допуснати редица нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Постановлението на прокурора от 22.12.2014 г. за прекратяване на наказателното производство не е отменено по предвидения процесуален ред, чиято последица е недействителност на всички последващи действия; съдът не е приложил по-благоприятния закон; не е отчел обстоятелството, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалата; неправилно е приел допуснато от подсъдимия нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП. Подсъдимият се е движел по път с предимство, което по своя характер има абсолютен характер и е без значение за отговорността му неговото отстояние от другия автомобил, скоростта му за движение, дали се е движел в лява или дясна лента. Съдът  се е позовал на доказателства, които са събрани в други досъдебни производства; нито една от експертизите не е била приета с определение; ударът между двете превозни средства е станал в дясната лента, а не в лявата, считано по посока на движение на подсъдимия; съдът не е дал отговор на всички възражения на защитата, което по същество означава липса на мотиви. Наказанието на подсъдимия не е съобразено със съпричиняването на престъпния резултат от другия водач. Исканията са за отмяна на присъдата, с прекратяване на наказателното производство, или оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане. Другите алтернативни искания са за изменяване на присъдата с преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наказанието.

  Поверениците на частните обвинители и прокурорът считат присъдата на Сливенския военен съд за обоснована и правилна поради което следва да се потвърди. Жалбите на подсъдимия следва да бъдат оставени без уважение. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и не се налага изменяване на присъдата.

  Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

    На 29.07.2012 г. подсъдимият Б. управлявал личния си лек автомобил „…” – … с рег. № …, по пътя гр. А. – с. К., в посока към село К.. Заедно с него в автомобила на предната дясна седалка пътувал негов колега - свидетеля Х.. Пътя по който се движел подсъдимия бил двулентов с по една лента за движение във всяка посока, с асфалтово покритие в добро състояние. Пътното платно било сухо, без неравности, наноси или разливи. Времето било слънчево и видимостта била добра. Малко преди 10.30 часа, подсъдимият приближил към кръстовището, образувано между пътя по който той се движил, с път от гр. В. към с. Д.. Пътя по който се движел подсъдимият е бил с предимство и това е било означено с пътен знак „Б3”, а пътя от гр. В. към с. Д. е бил без предимство и преди пресичането му с главния път, за идващите в посока от гр. В. това е било означено с пътен знак „Б2” – "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". На около 122 метра преди кръстовището, на главния път в посока, считано посоката на движение на подсъдимия, имало поставен пътен знак „В26” "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", ограничаващ скоростта на движение в района на кръстовището до 60 км/ч. Въпреки наличието на този пътен знак и след него Б. управлявал автомобила си със скорост около 81 км/ч., като опасната зона за спиране при тази скорост била около 60 м. Когато автомобилът му се намирал на 87.5 метра от кръстовището, в последното навлязъл лек автомобил „…” с рег. № …, който се движил по пътя без предимство, в посока от гр. В. към с. Д.. Автомобилът бил управляван от свидетеля Р. Д., на предната седалка се намирала бабата на Д. – З. Б., а на задната седалка майката на водача - пострадалата К. Д.. Въпреки, че разстоянието между двата автомобила било по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила на Б., последният не предприел действия за намаляване на скоростта или спиране, а отклонил управлявания от него автомобил вляво, като навлязъл в лентата за насрещно движение, считано  посоката му на движение. Същевременно автомобилът управляван от Д. преминал през лентата, по която е следвало да се движи подсъдимия и започнал пресичането на лентата за насрещно движение спрямо посоката на движение на Б., по която лента вече се движил и автомобила на Б.. Последвал удар между двата автомобила, като лекият автомобил „…” с предната си челна част ударил лекият автомобил „…”  в страничната лява част. При удара лекият автомобил „…” се завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и се установил в затревена част, представляваща остров в района на кръстовището. Автомобилът „…” продължил движението си напред и наляво и се установил след кръстовището. В резултат на стълкновението между двата автомобила, задната врата на багажното отделение на лекият автомобил „…” се отворила, колана с който е била обезопасена пострадалата Д. се скъсал и последната изпаднала от автомобила. След установяване на автомобилите, подсъдимият Б. и свидетелят Х. излезли от автомобила „…” и се насочили към другия катастрофирал автомобил. Междувременно свидетелят Х. се обадил на телефон 112 и съобщил за произшествието. На местопроизшествието спрял и автомобил управляван от свидетеля Т.. Малко по-късно там пристигнали служители на пътна полиция и на спешна помощ, които откарали пострадалата Д. в МБАЛ „…” – гр. В.. В лечебното заведение било установено, че в резултат на произшествието, Д. е получила черепно-мозъчна травма, с огнища на контузии в областта на продълговатия мозък и в теменна-слепоочна област на дясното голямо мозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - двустранно и счупване на лява слепоочна кост на черепа. Въпреки проведеното лечение Д. починала на 02.11.2012 г. като пряката причина за смъртта е двустранна хипостатична пневмония, развила се в резултат на продължителното залежаване и принудителна апаратна вентилация на белите дробове, които са в пряка причинно-следствена връзка с получената при произшествието черепно-мозъчна травма.

Назначените като експерти по делото вещи лица са представили заключение, от което е видно, че удара между двата автомобила е станал в лявата лента за движение по пътя гр. А. – с. К., считано по посоката на движение на подсъдимия Б.. Съгласно заключението на експертизата в момента на удара и непосредствено преди него скоростта на  лекият автомобил „…” е била 81 км/ч., която не е била съобразена с максимално установената за движение скорост в този пътен участък от 60 км/ч. При движение със скорост от 81 км/ч. опасната зона за спиране на лекият автомобил … е около 60 метра. В момента на пресичане на стоп линията от автомобила „…”, от който момент този автомобил е представлявал опасност за Б., автомобилът „…” е бил на около 87,5 метра от мястото на удара, от което следва, че ако в този момент  Б. е задействал спирачната система е могъл да спре преди достигане на мястото, където лекият автомобил „…” е пресичал пътят с предимство. В случай, че подсъдимият Б. е изпълнил задължението си да се движи със скорост от 60 км/ч., при която скорост опасната му зона за спиране е 38 метра, също не би настъпил удар между двата автомобила. В обясненията си подсъдимият Б. твърди, че лекият автомобил „…”  не е спрял на стоп линията, а е навлязъл в кръстовището със скоростта с която се е движил преди това. Видно от експертното заключение в такъв случай автомобилът „…” би бил на около 55 метра от мястото на удара и ако Б. е управлявал автомобила си с максимално допустимата скорост от 60 км/ч. произшествието не би настъпило, тъй като е имал възможност да спре на разстояние от 38 метра, тоест по-малко от разстоянието, на което се е намирал автомобила при възникване на опасността. В случай, че подсъдимият вместо да се отклонява в лявата лента е продължил движението си в дясната лента, двата автомобила биха се разминали, тъй като когато автомобилът на Б. е достигнал кръстовището, автомобилът на св. Д. вече се е намирал в лявата лента за движение в обратна посока и дясната лента, по която е следвало да се движи подсъдимия е била свободна. Съдът счита, че експертното заключение е аргументирано и обосновано, поради което изцяло възприема същото.

При удара между двата автомобила пострадалата К. Д. е получила черепно-мозъчна травма и въпреки проведеното лечение в резултат на тази травма и получилите се нея усложнения е настъпила смъртта й. Това се доказва от заключението по назначената съдебно медицинска експертиза, което заключение вещото лице поддържа в съдебно заседание. Първоинстанционният съд е приел, че заключението е направено въз основа на изследване на медицинската документация и обективно установени находки и че същото е обосновано и подробно аргументирано, поради което го е приел изцяло.

Приетите от съда фактически положения се основават на доказателствата по делото и се възприемат от въззивната инстанция.  При така приетата за установена фактическа обстановка деянието на подсъдимия е квалифицирано в престъпление по чл.343, ал.1, буква „в“, пр.1 НК.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ МИЧМАН С. Н. Б. ОТ В.Ф. … В..

Възраженията на подсъдимия мичман Б. във въззивните  жалби и в пледоарията на защитниците му в съдебно заседание, в по-голямата си част имат за предмет анализ на действията на другия участник в пътно транспортното произшествие- свидетелят Р. Е. Д. с управлявания от него лек автомобил „…“, с рег. № …. Възраженията  на защитниците са насочени към обосноваване на тезата, че вина за ПТП има само и единствено свидетелят Д., защитавайки  м-н Б. по обвинението му по настоящето дело. Военно-апелативният съд няма да взема отношение по възраженията на защитата в тази им част, защото окончателен отговор на всички тези въпроси е даден с влязла в сила съдебен акт. Присъдата, съгласно  разпоредбата на чл. 413, ал.1 НПК, има задължителен характер за всички, включително и към настоящия въззивен състав. С присъда № 117 от 29.11.2013 г. по НОХД 456/ 2013 г. на Варненския окръжен съд, потвърдена с решение № 67 от 20.05.2014 г. по ВНОХД 66/ 2014 г. на Варненския апелативен съд подсъдимият Р. Е. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл.343, ал.1, буква „в“, вр.с чл.342, ал.1 НК. за ПТП на  29.07.2012 г. Решението на Варненският апелативен съд не е обжалвано и протестирано  пред Върховния касационен съд. С решение № 175 от 28.04.2015 г. по НОХД 278/ 2015 г. Върховният касационен съд е оставил без уважение искането на Варненският окръжен прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД 446/ 2013 г. на Варненския окръжен съд и ВНОХД 66/2014 г. на апелативен съд Варна, тъй като е счел, че не са налице нови обстоятелства или доказателства неизвестни досега на двете съдебни инстанции, разгледали делото  по същество. С влязлата в сила присъда Р. Д. е признат за невинен и оправдан, тъй като е прието, че той като водач на МПС не е нарушил правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилия резултат. Освен това с влязлата в сила присъда на Варненския окръжен съд  се установяват и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване  настоящето дело. Влязлата в сила присъда е дала окончателен отговор на въпроси, които не подлежат на следващи обсъждания и са задължителни както за страните, така и за настоящия съдебен състав. Тези въпроси са отнасят до следните обстоятелства:    Р. Д. не е отнел предимството на  м-н Б. като водач на МПС да премине пръв през кръстовището, защото той е прекосил и освободил дясната лента, по която подсъдимият е бил длъжен да се движи, няма значение в случая   дали Д. е спрял или не на знак „стоп“, на коя предавка се е намирал скоростният лост на лекия автомобил „…“ след произшествието, запазено ли е произшествието и дали огледният протокол отразява действителното състояние, какво е отстоянието между двата автомобила при различните хипотези, категорично е установено, че мястото на удара между двете превозни средства е в лявата лента,  считано по посоката на движение на подсъдимия м-н  Б., която се явява и такава за насрещно движение.

Предмет на настоящето дело е преценката на съда дали подсъдимият м-н Б. като водач на МПС е нарушил правилата за движение и ако са налице нарушения дали те са в причинна връзка с настъпилия резултат-причинената смърт по непредпазливост на К. Д.. Съдът е направил този извод на базата на собствен анализ на събрани по делото доказателства, като се е съобразил, че с влязла в сила присъда са установени  две съществени обстоятелства – Р. Д. не е отнел предимството на Б. пръв да премине през кръстовището, и ударът между двете превозни средства е в лявата лента, считано по посоката на движения на лекия автомобил управляван от м-н Б.. Установено е, че преди кръстовището по главния път, където подсъдимият м-н Б. е осъществил движението си  бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. Подсъдимият не се съобразил с действието на този забранителен знак и превишил максималната скорост на движение в този участък с 21 км/ч., като в нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП се е движел със скорост 81 км/ ч. Позовавайки се на заключението на петорната автотехническа експертиза, съдът е приел, че при тази скорост опасната зона за л.а „…“ е около 60 метра и водачът му е могъл да спре, тъй като се е намирал на 87, 5 метра от мястото на удара между двете превозни средства. При разрешената  скорост от 60 км/ч., опасната зона за спиране на л.а…. е 38 метра, а отстоянието му от мястото на удара е 55 метра. С други думи казано, ако м-н Б. и при двете хипотези на движение/ със скорост 81 км/ ч. или до 60 км/ ч./ е предприел спиране той е имал техническата възможност да предотврати удара между двете превозни средства. Това означава, че нарушението на правилата за движение от м-н Б. свързано с режима на скоростта е в причинна връзка с настъпилия резултат.

Като водач на лекия автомобил „…“ подсъдимият м-н Б. е нарушил разпоредбата на чл.16,ал.1, т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба на закона забранява при пътно платно, с по една лента за движение в двете посоки, водачът да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Подсъдимият м-н Б., в нарушение на правилата за движение, вместо да намали скоростта за движение до 60 км./ч.  в района на кръстовището, той без да има причина за това навлязъл в лявата лента за насрещно движение, където е последвал удар с лекия автомобил „…“. Категорично е установено, че ударът между двете превозни средства е в лявата лента по посока на движението на л.а. „…“,  в която лента за подсъдимия в конкретната пътна ситуация съществува забрана да навлиза и да осъществява движение по нея. Това обстоятелство е установено не само с влязлата в сила присъда по НОХД 456/2013 г. на Варненския окръжен съд, а и заключението на петторната автотехническа експертиза по настоящето дело. До този извод експертите са стигнали като са се позовали на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Допуснатото от Б. нарушение е в причинна връзка с настъпилия резултат, защото ако той е движел в дясната лента, то двата автомобила щяха да се  разминат и не би последвал удар между тях.

Защитата на подсъдимия проявява непоследователност в обосноваване на защитната теза. От една страна твърди, че на досъдебното производство и в съдебната  фаза на процеса са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото  Сливенският военен съд при постановяване на присъдата се е позовал на доказателства, които не са събрани по правилата на НПК. От друга страна защитата ползва  същите тези доказателства, за които твърди, че  не са събрани по реда на НПК. По причини, извън предмета на настоящето дело, действията на двамата участници в ПТП не могат да бъдат разгледани  в рамките на едно и също наказателно производство, което би било най-добрият вариант. Но това не означава, че всички материали по приключилото наказателно производство срещу Р. Д. не могат да се ползват в наказателното производство срещу подсъдимия м-н Б.. Няма никакво значение, че едното производство е било от компетентността на Варненския окръжен съд, а настоящето на военни съдилища. С постановление от 8.07.2014 г.  Сливенската окръжна военна/ т.1, л.1/ е образувала ДП № 98/ 2014 г. срещу м-н С. Б. за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, буква „в“, вр.с чл.342, ал.1 НК в хода на което са извършвани процесуално следствени действия са събиране на доказателства, на които се е позовал съда при постановяване на присъдата. С  постановлението на прокурора към настоящето разследване са приобщени и всички доказателства по НОХД 456/2013 г.на Варненския окръжен съд, наказателно дело 66/ 2014 г на Апелативен съд Варна и досъдебно производство 288/2012 г. на РУП А.. След като доказателствата по тези наказателни производства са надлежно приобщени към новообразуваното, настоящият въззивен състав не вижда пречка те да бъдат ползвани, както е процедирал и Сливенския военен съд.

В закона няма регламентирано изискване към съда с нарочно определение да се произнесе по въпроса дали приема представената експертиза, за да се твърди, че липсата на такова определение е нарушение на процесуалните правила. Заключението на експертизата се включва в доказателствения материал по делото с неговото прочитане- чл.282 НПК, което е достатъчно, за да може съдът да се позовава на констатациите в нея. Няма нарушение на процесуалните правила, когато при увеличаване броя на експертите в разширения състав се включи експерт, който вече е участвал. Не е смущаващо обстоятелството, че един и същ експерт е застъпвал различни становища в експертизите. Преди да бъде изготвено експертното заключение то се обсъжда от всички експерти, при което е допустимо и е възможно някой от членовете да промени първоначалното си становище. След като всеки един от експертите изложи своите аргументи по спорните въпроси и чуе аргументите на останалите е напълно възможно да се достигне до сближаване на становищата. Това е причината експертът инж. В. Т. да застъпва различни становища при двете експертизи. То и в този похват се крие смисълът от разширяването състава на експертите.

Постановлението от 18.08.2015 г. на Военно-апелативната прокуратура, с което е отменено постановление от 22.12.2014  г. на Сливенската окръжна военна прокуратура за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, образувано срещу м-н Б. е законосъобразно. По-горе стоящият прокурор има правомощието да отменя постановленията на подчинените си прокурори, включително и тези, с които се прекратяват наказателни производства. По-горният прокурор губи това правомощие ако е изтекъл срока за обжалване  или пък съдът се е произнесъл по основателността на прекратяването- чл.243, ал.9 НПК. В делото няма данни съдът да се е произнасял  по законосъобразността на прекратяването на наказателното производство. По изложените съображения Военно-апелативният съд не споделя разбирането на защитата за невалидност на всички процесуални действия извършени след 22.12.2014 г.

В мотивите на присъдата Сливенският военен съд е посочил, че подсъдимият м-н Б. в нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП се е движел със скорост 81 км./ч. при ограничение в този участък от  60 км./ ч., въведено с пътен знак. Нарушението на водача на л.а. „…“ е в превишаване на максимално разрешената скорост с 21 км./ ч. в този участък, която стойност се получава от аритметичната разлика  между двете числа. При това ясно и конкретно формулирано обвинение, което е възприето с диспозитива на присъдата не би трябвало да затруднява защитата на подсъдимия в осъществяване на функциите и. Мотивите на присъдата са неразделна част от диспозитива, а те са изготвени съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК.

Защитата оспорва допуснатото от водача на л.а „…“ нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърди, че забраната да се движи в лявата лента за насрещно движение е нарушена само в хипотезата на инцидент с друг автомобил, който се движи срещуположно. Тази теза не се възприема от въззивната инстанция, тъй като законодателят не е регламентирал различни хипотези, а твърдението на защитата не намира подкрепа и в практиката на съдилищата. За наличието на причинна връзка между нарушението на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и настъпилия резултат, съображенията са изложени по-горе в мотивите.

Макар транспортното произшествие да е осъществено на 29.07.2012 г., престъплението е довършено на 2.11.2012 г., когато е настъпил съставомерния резултат- причинената смърт по непредпазливост  на К. Д.. Първоинстанционният съд действително е нарушил материалния закон като е приложил закона в редакцията- Д.в, бр. 60 от 7.08.2012 г., в сила от 8.09.2012 г., който действително е бил в сила по време на извършване на престъплението-2.11.2012 г. и по който е предвидена наказателна отговорност за извършителя от две до шест години лишаване от свобода. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.2, ал.2 НК и не е приложил по-благоприятния закон- в редакцията му, Д.в., бр. 28 от 1982 г., който е предвиждал наказание до шест години лишаване от свобода. Това налага изменение на обжалваната присъда с намаляване на наказанието на м-н Б. на две години лишаване от свобода, прилагайки по-благоприятния закон в предишната му редакция. За намаляване на наказанието въззивната  инстанция съобрази обстоятелството, че по искане на м-н Б., пътуващият в колата му свидетел е съобщил на тел. 112 за станалото ПТП. Това действие на подсъдимия не е от естеството да приемем в случая, че той е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, което да наложи приложението на привилигирования състав на чл.343а, ал.1, буква „б“ НК. Стореното от подсъдимия може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, което не е сторено от основният съд.

В останалата част присъдата следва да се потвърди, тъй като е правилна и законосъобразна. Съдът правилно е установил и отчел останалите налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  определил е наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство в справедлив размер, правилно е преценил, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, като е отложил изпълнението за срок от пет години, правилно са присъдени разноските по делото.  

Предвид горното и на основание чл. 337, ал.1 и чл.338 НПК Военно-апелативният съд                

                    Р   Е   Ш   И   :

                   

         ИЗМЕНЯВА присъда № 11/22.07.2016 г. по нохд № 14/2016 г. на Сливенския военен съд като НАМАЛЯВА  наказанието на подсъдимия м-н С. Б. на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.2, ал.2 НК прилага по-благоприятния закон в редакцията-Д.в.бр.28 от 1982 г.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

         РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и/или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                              

 

    ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg