Решение
28-10-2016

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№ 34

 

гр. София, 28.10.2016 година

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

 

                           ЧЛЕНОВЕ:  полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

                                                    полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

при секретар Емилия Стоянова

 

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

 

разгледа наказателно от общ характер дело № 65 по описа за 2016г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалбата на адвокат З. П. В. – служебен защитник на подсъдимия редник И. Е. Н. от военно формирование … – П. срещу присъда № 37/20.07.2016 г. по НОХД № 138/2016 г. на Пловдивския военен съд.

 

 

 

С Присъда № 37/20.07.2016 г. по НОХД № 138/2016 г., състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия редник И. Е. Н. от военно формирование … – П. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че за времето от 29.10.2010 година до 17.07.2015 година при продължавано престъпление във военно формирование … – П., в 57 случая, чрез използване на документи с невярно съдържание, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 6131, 67 лева, собственост на Министерството на отбраната, с намерение да ги присвои и на основание чл. 212 ал. 1, предл. 1, вр. С чл. 26 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от Нкго е осъдил на 1 (ЕДНА) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА УСЛОВНО с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3(ТРИ) ГОДИНИ. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Министерството на отбраната обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 6131, 67 лева, ведно със законната лихва за всеки дължим падеж, считано от 17.07.2015 година до окончателното и изплащане. Първостепенният съд се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото.

 

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия. Сочат се доводи за незаконосъобразност на присъдата само в гражданско – осъдителната и част. Изтъква се довод, че част от сумите, получени от подсъдимия редник Н. – тези до 07 юни 2013 година са погасени по давност. Това обстоятелство същият е предявил с възражение и за дължимите суми до тази дата гражданският иск е неоснователен. Позовава се на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД, съгласно който началният момент, от който възниква отговорността за непозволено увреждане е денят на откриването на дееца. Сочи довод, че по-късното разкриване на извършеното деяние не означава, че от този момент следва да се счита, че тече погасителната давност по ЗЗД. Изтъква още, че с установяването на неистинността на подадените заявления – декларации е разкрито, както деянието документна измама, така и авторството му. Това било така, понеже да се извърши проверка на декларирани обстоятелства било винаги възможно. Ако това не било сторено и по – късно били разкрити деянието и деецът, това не било основание де се приема, че погасителната давност е започнала да тече от един по-късен момент. Иска се от въззивния съд уваженият граждански иск да бъде отхвърлен за периода до 07.06.2013 година.

 

Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва да се оставят без уважение.

 

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

На 01 октомври 2008 година подсъдимият Н. като наемател сключил договор за наем със свидетелката С. П. – Т., която му отдала под наем апартамент находящ се в град П. на улица …. Н. стриктно изпълнявал задълженията си по договора. По това време била в сила наредба № Н-22/16.07.2010 година за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (ДВ брой 62/16.07.2010 година в сила от 10.08.2010 година). Съгласно изискванията на тази наредба, за изплащане на компенсационни суми, военнослужещите следвало да подават ежемесечно заявление-декларация до командира на военното формирование и копие от договора за наем. За изплащане на компенсационни суми наредбата предвиждала ред за картотекиране на военнослужещите като нуждаещи се от жилище. Те били включвани в списъци от жилищната комисия, въз основа на които били издавани ежемесечни заповеди за изплащане на компенсационните суми от командира на военното формировеание. Редник Н. подал необходимите документи за картотекиране до жилищната комисия при военно формирование … – П.. В тях посочил, че живее при условията на свободен наем на посочения по-горе адрес. Бил картотекиран  и ежемесечно включван в Протоколите на жилищната комисия и в заповедите на командира на формированието . В резултат получавал компенсационни пари, първоначално по 100 лева, а впоследствие по 115 лева.

 

На 20.10.2010 година подсъдимият продал на Н. А. С. собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в град В., ж.к. …. Продажбата била оформена в нотариален акт за покупко-продажба  № …, нотариално дело № … година на нотариус под № … – Л. Ц. с район на действие – Районен съд В.. Това обстоятелство се явявало пречка да продължи да получава компенсационни суми. В нарушение на чл. 7  ал. 4, вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 от посочената по-горе наредба подсъдимият не декларирал в петнадесетдневен срок пред жилищната комисия промяната на имотното си състояние. Така в периода от 07.11.2010 година до 03.11.2014 година подсъдимият представил във военното формирование … – П. 6 броя заявления – декларации до жилищната комисия във военното формирование (Приложение 1 към чл. 7 от посочената наредба) от дати: 07.11.2010 г., 03.06.2011 г., 04.11.2011 г., 01.11.2012 г., 03.11.2013 г. и 03.11.2014 г., в които в т. 7 на раздел IV отразил невярното обстоятелство, че не е прехвърлил жилищен имот на друго лице през последните пет години. През същия период подал и 9 броя заявления-декларации до жилищната комисия на военното формирование  (Приложение 2 към чл. 7 ал. 3 от наредбата) от дати 31.01.2011 г., 01.09.2011 г., 03.02.2012 г., 01.02.2013 г., 01.06.2013 г., 03.09.2013 г., 03.02.2014 г., 02.06.2014 г., 03.09.2014 г, в които отразил невярното обстоятелство, че няма промяна в имотното му състояние. На основание на посочените неверни обстоятелства жилищната комисия при военното формирование, при осъществяване на правомощията си по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 4 от Наредбата, продължила да приема, че подсъдимият следва да бъде картотекиран и ежемесечно да получава компенсационни суми. В резултат на горното през периода 29.10.2010 година – 17.07.2015 година в 57 случая получил без правно основание чуждо движимо имущество пари под формата на компенсационни суми на обща стойност 6131,67 лева.

 

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Тази фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 212 ал. 1 предл. 1-во, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

 

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Фактическите положения и квалификацията не се оспорват от подсъдимия. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

 

Несъстоятелен е доводът на подсъдимия, че получените от него суми до 07 юни 2013 година са погасени по давност и претенцията на гражданския ищец за сумите изплатени до тази дата е неоснователна. Вярно е, че съгласно чл. 114 ал. 3 от ЗЗД началният момент, от който възниква отговорността за непозволено увреждане е денят на откриването на дееца, но не е вярно твърдението на защитника на подсъдимия, че в случая деецът е бил известен още с представянето пред жилищната комисия на заявленията – декларации с невярно съдържание. Именно защото, съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. (ДВ брой 62/16.07.2010 година в сила от 10.08.2010 година) картотекирането на нуждаещите се лица се извършва въз основа на заявление-декларация по образец съгласно Приложение № 1, то обстоятелствата отразени в заявлението се смятат от комисията за верни до установяване на противното. Комисията няма задължение съгласно тази наредба да извършва справки в службите по вписванията в страната, за да проверява верността на отразените обстоятелства в заявленията – декларации. Ето защо, извършителят на деянието се смята за открит когато органът на досъдебното производство е получил от Агенцията по вписванията официална справка за имотното състояние на подсъдимия редник И. Е. Н.. Това е станало на 21.04.2015 година, когато справката е получена във Военно-окръжна прокуратура – Пловдив (л.л. 19 и 20 от досъдебното производство). Едва от този момент на разследващите е било ясно, че подсъдимият е прехвърлил жилищен имот през последните пет години преди подаване на заявлението – декларация. От този момент – 21.04.2015 г. започва да тече и погасителната давност по отношение на ощетеното ЮЛ – Министерството на отбраната. Ето защо жалбата на подсъдимия се явява неоснователна.

 

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

 

            Предвид изложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в гражданско-осъдителната и част. В наказателната и част присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила.

 

Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

            Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37/20.07.2016 г. по НОХД № 138/2016 на Пловдивския военен съд.

 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg