Решение
23-11-2016

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

43

                     гр. София,  23. 11. 2016 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

  

     Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.ЦАНЬО АНГЕЛОВ 

                                   ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

          полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора  генерал-майор Крум Манов

разгледа наказателно от общ характер дело № 66 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ,

образувано по въззивна жалба от подсъдимия капитан М. К. К. от военно формирование-с. Ц. л., област Г., срещу присъда № 43 от 14. 07. 2016 г. по нохд № 142/2016 г. по описа на Софийския военен съд.

  

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия капитан М. К. К. – заместник-началник на база във военно формирование-с. Ц. л., област Г. за виновен в това, че около 11 часа на 01. 09. 2015 г. пред склад № 23 в района на военно формирование-с. Ц. л., област Г., извършил насилствени действия, изразяващи се в трикратно блъскане с дясната ръка в областта на горната част на тялото по отношение на началника си майор Т. З. С.  при изпълнение на задължение по военната служба, поради което и на основание чл. 377, ал. 1, алт. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода.

На основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК съдът е намалил така определеното на подсъдимия К. наказание с една трета и го е осъдил на 8 (осем) месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия с изпитателен срок от 3 (три) години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в сметка на Софийския военен съд съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 55 (петдесет и пет) лева и 5 (пет) лева разноски за служебно издаване на изпълнителен лист.

В подадената въззивна жалба от подсъдимия капитан М. К., се изтъкват доводи за необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Конкретно се твърди, че деянието му не е оценено като малозначително. Не са налице насилствени действия спрямо началника му майор Т. С. Позовава се, че и дори формално да е осъществени състава на чл. 377, ал. 1 НК, то е налице разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Твърди се, че при извършената служебна проверка на този случай няма на майор С. е наложено дисциплинарно наказание мъмрене. Алтернативно се поддържа, че извършеното деяние е несъставомерно, тъй като не е извършено от субективна страна и не е целяно настъпването на общественоопасните последици.

Прави се искане да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и да бъде постановена нова, с която подсъдимия капитан М. К. да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият капитан К.  поддържа подадената от него въззивна жалба.

В съдебно заседание прокурорът изложи становище, че не са налице основанията за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда. Същата като обоснована, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена от въззивния съд, а жалбата на подсъдимия капитан К.  да бъде отхвърлена като неоснователна.  

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:

Със заповед № ЛС-113/28. 11. 2014 г. на командващия на съвместното командване на силите подсъдимият капитан К.  бил назначен на длъжност заместник-началник на база, той и началник на сектор „Съхранение и обслужване на технически средства за ядрена, химическа, биологическа защита и екология“ във военно формирование-с. Ц. л., област Г., считано от 01. 12. 2014 г. и е пряко подчинен на началника на военното формирование майор Т. С. В изпълнение на утвърдените от министъра на отбраната „Списък на излишните за Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не са самостоятелни юридически лица, продукти свързани с отбраната, които не са ОБВВПИ и на изделия и технологии с двойна употреба за снемане от употреба към 31. 03. 2015 г.“ и „Списък на излишните за Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната движими вещи с общо предназначение за снемане от употреба към 31. 03. 2015 г.“ Началникът на военно формирование-с. Ц. л., майор Т. С. издал заповед № РД-287/13. 08. 2015 г. относно създаване на организация по цялостния процес на фактическото разкомплектоване, бракуване и унищожаване на отбранителни продукти във военното формирование през 2015 г. Съгласно тази заповед процесът следвало да започне не по-късно от 25. 08. 2015 г. и да завърши до 21. 09. 2015 г. В сектор „Съхранение и обслужване на технически средства за ядрена, химическа, биологическа защита и екология“ била назначена комисия с председател подсъдимия капитан М. К. К. и членове: ст. серж. Д. Д. И., ц. сл. К. И. П., ц. сл. Д. Т. М. и ц. сл. П. Б. А. В сектор „Осигуряване“ била назначена комисия с председател капитан Д. И. С. и членове: ст. серж. И. А. И., ц. сл. И. А. И., ц. сл. М. З. М. и  ц. сл. Д. Я. Я. В тази заповед се указвало, че контрол по изпълнението й лично ще осъществява началникът на военното формирование.

Сутринта на 01. 09. 2015 г. при провеждане на служебна оперативка председателите на двете комисии следвало да докладват на началника на военното формирование за организиране изпълнението на горепосочената заповед. По време на докладите началникът майор С. установил, че подсъдимият капитан К.  не е подготвен и срещнал трудности дори при изброяването на всички членове на комисията, на която той бил председател и не могъл да даде доклад всеки от членовете на комисията каква работа ще извършва. Началникът майор С. заповядал в 10 часа комисиите да започват работата си по бракуването и организирал работата и разпределил хората. Началникът майор С. около 11 часа извършил контрол по дейността на комисията по бракуване на отбранителните продукти.  Установил, че членовете на комисията с председател подсъдимия капитан К.  работи пред склад № 23, а не пред склад № 11, както бил заповядал при поставяне на задачите същата сутрин. На място установил също, че комисията не работила в пълния си състав - ст. серж. Д. И. бил на покрива на склад № 23, а ц. сл. П. А. не присъствала. След като началникът на формированието установил, че капитан К.  не изпълнява в пълен обем отдадената заповед, му заявил, че ще го накаже. Възникнал словесен конфликт между двамата офицери – подсъдимият капитан К.  се запътил към началника си майор С. и го попитал предизвикателно: „Какъв си ти бе?!“. Заявил му, че му е писнало да го наказва и с разтворената длан на дясната си ръка блъснал началника си майор С. в областта на гърдите. Последвало и второ блъскане от страна на подсъдимия капитан К. – отново с разтворената длан на дясната ръка блъснал в областта на гърдите на началника си майор С. Тези две блъскания от подсъдимия капитан К.  били видени от ц. с Д. М. и от ст. серж. Г., който веднага застанал между двамата офицери. Помолил капитан К.  да прекрати агресията си спрямо началника им майор С. Подсъдимият капитан К.  се отдалечил, но без причина отново се обърнал и се насочил към началника си майор С. и за трети път го блъснал с отворена длан на дясната си ръка в областта на гърдите. И това трето блъскане било видяно от ц. сл. М. и ст. серж. Г., който за втори път раздалечил подсъдимия капитан К.  от началника им майор С. Подсъдимият капитан К. се отдръпнал настрани, набрал от мобилния си апарат телефонен номер и казал по телефона думите „Господин майор,…“. Подсъдимият провел този телефонен разговор с майор Т. Т.– старши инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в РС „Военна полиция“-П. и го уведомил, че е избухнал, държал се е неуставно, разговарял е с началника на военното формирование на „ти“ и го е блъснал пред подчинени цивилен служител и сержант. По време на разговора си с майор Т. подсъдимият капитан К.  съобщил, че отново ще се върне при началника си майор С. и че е способен на крайни действия за физическа саморазправа. В това време към мястото, където се намирали военнослужещите, дошъл и ст. серж. Д. И. След като подсъдимият капитан К.  приключил телефонния си разговор, започнал да се кара на ст. серж. И. Неколкократно майор С. правил устни забележки на подсъдимия капитан К.  да бъде по-сдържан, да преосмисли поведението си и да не повишава тон, но той продължил. В 17.30 часа на следващия ден 02. 09. 2015 г. подсъдимият капитан К. след призоваване се явил в служебното помещение на майор Т. в сградата на ТС „Военна полиция“-град В. Т. Там, за извършеното от него деяние предишния ден, променил обясненията си относно блъскането на началника си и заявил, че го е „потупал“ два пъти по гърдите. Началникът на военно формирование-с. Ц. л. майор С. по телефона докладвал за инцидента на командира на бригада „Логистика“ полковник И. С. Той със своя заповед № РД-383/07. 09. 2015 г. назначил комисия за извършване на служебна проверка за инцидента. За времето от 08. 09. 2015 г. до 10. 09. 2015 г. назначената комисия извършила проверка на място. Заради станалия инцидент със заповеди № РД-414/18. 09. 2015 г. и № РД-413/18. 09. 2015 г. командирът на военно формирование-С. наложил на началника майор С. дисциплинарно наказание „мъмрене“, а на подсъдимия капитан К.  дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок от 6 месеца“.

При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия капитан К. за виновен и го е осъдил за извършено престъпление по чл. 377, ал. 1, алт. 1 НК.

Делото е разгледано пред първоинстанционния съд по Глава двадесет и седма - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по чл. 371, т. 2 НПК. Първоинстанционният съд е спазил разпоредбите, предвидени в закона, за съкратеното съдебно следствие. Не са нарушени правата на подсъдимия и той ясно е формулирал своята воля. Не са събирани доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е установено, че самопризнанието, направено от подсъдимия пред съда, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Не са налице основанията за приложението на чл. 9, ал. 2 НК за малозначителност на деянието извършено от подсъдимия капитан К. Не може да се твърди, че извършените от него действия не са общественоопасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна. Има извършено престъпно деяние от капитан К.  и затова не може същият да бъде оправдан на основание чл. 304 вр. с чл. 9, ал. 2 НК – деянието не е извършено виновно.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че деянието,  извършено от подсъдимия К., не осъществява и признаците на чл. 377, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд, за да квалифицира деянието по този текст от закона, без да е направил анализ на доказателствата, е изписал няколко решения на ВК на Върховния съд. Направен е теоретичен и абстрактен анализ на престъплението по чл. 377, ал. 1 НК, като по този начин е очертана теоретичната правна конструкция. Същата обаче не е попълнена с обоснования анализ на доказателствените материали по делото, от което да се направи извода за виновността на подсъдимия. Затова и изводът на първоинстанционния съд за съставомерността на извършеното от подсъдимия капитан К. е неправилен.

Настоящата въззивна инстанция, като се съобрази с доказателствения материал по делото, който правилно е приобщен по делото, признанията на подсъдимия пред първата инстанция и обясненията пред настоящата, намира, че деянието на подсъдимия К. следва да бъде квалифицирано по друг текст от НК. Не е налице от обективна страна „насилствено действие“, което се изисква по чл. 377, ал. 1, алт. 1 НК. Има контакт между подсъдимия капитан К. и неговия началник майор Т. С., но същият не може да бъде формулиран като насилствено действие. Категорично е доказано, че няма нанесена телесна повреда на майор С., както и че същият не е предявявал претенции в тази насока. Няма нанасяне на удари и падане на земята. Касае се за едно бутане, което подсъдимият е осъществил спрямо майор С., за да може да напусне мястото на инцидента, като по този начин демонстрира пренебрежителното си отношение към него. Липсва и субективният елемент от състава на чл. 377, ал. 1, алт. 1 НК –насилствени действия които  да са извършени умишлено.

Възникналата ситуация е била в резултат на обтегнатите отношения между двамата военнослужещи и е продължила изключително кратко. Имало е свидетели на инцидента и подсъдимият е желаел чрез тези свои действия да накърни честта и достойнството на своя началник майор С. След като те са извършени пред други лица, по своята същност те се характеризират като обидни действия, а не като действия на насилие на подчинен срещу началник. По този начин подсъдимият е демонстрирал дълготаеното в себе си недоволство, което той е възприемал, че майор С. има спрямо него. Подсъдимият капитан К. е допуснал нарушение на правилата за военната вежливост и личното поведение на по-младши пред по-старши. Нарушени са взаимоотношенията на подчинен спрямо началник при и по повод изпълнението на служебните задължения. За тези недобри отношения е спомогнал и майор С., който за случая със заповед № РД-414/18. 09. 2015 г. на командира на военно формирование-С., е наказан с дисциплинарно наказание „мъмрене“. При определяне на наказанието същият е заявил, че няма възражения по отношение на наложеното му дисциплинарно наказание, тоест не отрича, че той е спомогнал така да се развият отношенията между двамата.

За същия инцидент на подсъдимия капитан К. със заповед  № РД-413/18. 09. 2015 г. на командира на военно формирование-С. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок от 6 месеца“.

Военно-апелативният съд в настоящия си състав намира, че деянието, извършено от подсъдимия капитан К., от обективна и субективна страна осъществява признаците на чл. 378, ал. 2, предл. 1 вр. с ал. 1, предл. 1 НК.

По този текст от закона се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

Затова присъдата, с която подсъдимият капитан К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 377, ал. 1 НК следва да бъде изменена, като бъде признат за виновен, че чрез деянието си осъществил състава на чл. 378, ал. 2, предл. 1 вр. с ал. 1, предл. 1 НК, тоест да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

Капитан М. К. К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Няма причинени от престъплението имуществени вреди. Налице са основанията за приложението на чл. 78а НК, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. С този размер на глобата съдът счита, че ще се постигнат индивидуалната и генералната превенция на административното наказание.

В останалата част присъдата на първоинстанционния съд – за направените разноски – като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на основание чл. чл. 337, ал.1, т.2 и т. 4 и чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 43/14. 07. 2016 година по НОХД № 142/2016 година на Софийския военен съд, както следва:

в частта, с която подсъдимият капитан М. К. К. от военно формирование-с. Ц. л., област Г. е признат за виновен в това, че около 11 часа на 01. 09. 2015 г. пред склад № 23 в района на военно формирование-с. Ц. л., област Г., извършил насилствени действия, изразяващи се в трикратно блъскане с дясната ръка в областта на горната част на тялото по отношение на началника си майор Т. З. С. при изпълнение на задължение по военната служба, поради което и на основание чл. 377, ал. 1, алт. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода, както и на основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК съдът е намалил така определеното на подсъдимия К. наказание с една трета и го е осъдил на 8 (осем) месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 (три) години,

като го ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01. 09. 2015 г. в района на военно формирование-с. Ц. л., област Г. обидил командира на поделението майор Т. С., като деянието е извършено от подчинен срещу началник при изпълнение на задължение по военната служба, с което е осъществил състава на чл. 378, ал. 2, предл. 1 вр. с ал. 1, предл. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

  

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg