Мотиви
19-01-2017

МОТИВИ по нохд № 67/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд

 

С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия ст. серж. Н. Т. М. от военно формирование ***-В.:

 За невиновен в това, че на 27. 03. 2013 г. в района на военно формирование ***-В. в качеството си на длъжностно лице – „заместник-началник на работна група за ремонт на автомобилна техника“ във военно формирование ***-В., след предварителен сговор с ц. сл. Д. Д. Д.– бивш цивилен служител във военно формирование ***-В., с цел да набави за себе си и за ц. сл. Д. имотна облага, възбудил у ст. серж. И. Ж. И.– материално-отговорно лице на склад АБТИ във военно формирование ***-В., заблуждение да предаде на ц. сл. Д. автомобилни части за товарен автомобил марка „К.“: спирачни камери – 2 бр. на обща стойност 156,00 лева; кабелни превръзки ф 140х25 – 2 бр. на обща стойност 0,10 лева; скоби за водно съединение – 6 бр. на обща стойност 17,88 лева; кран за парно -  1 бр. на стойност 12,00 лева; ексцентрик десен 1 бр. на стойност 12,00 лева; ексцентрик ляв 1 бр. на стойност 12,00 лева; въже 8х7 мм 1 бр. на стойност 1,50 лева и маркуч за водно съединение – 2 бр. на обща стойност 16, военен регистрационен номер ***, зачислен на военно формирование 98 лева, всички резервни части на обща стойност 228,46 лева, които били необходими за влагане в ремонта на войскови автомобил марка К. с ***-В. и с това причинил на военно формирование ***-В. имотна вреда в размер на 228,46 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по това обвинение.

Съдът е признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 27. 03. 2013 г. в района на военно формирование ***-В. в качеството на длъжностно лице „заместник-началник на работна група за ремонт на автомобилна техника“ във военно формирование ***-В. в кръга на службата си на два пъти при условията на продължавано престъпление съставил два отделни официални документа – поръчка за ремонт с дефектовъчна ведомост форма № 008953/27. 03. 2013 г. за ремонт на К.с военен № ***, числящ се на военно формирование ***-В., искане за отпускане на материали  № 008953/27. 03. 2013 г., в които удостоверил неверни обстоятелства, че АБТИ части – камерна спирачка – 2 бр.; кабелни превръзки 140х25 – 2 бр.; скоби за водно съединение – 6 бр.; кран за парно -  1 бр.; ексцентрик десен 1 бр.; ексцентрик ляв 1 бр.; въже 8х7 мм 1 бр. и маркуч за водно съединение – 2 бр. били вложени в ремонта на войскови автомобил К.с рег. № ***, собственост на военно формирование ***-В. с цел да бъдат използвани тия документи като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като го е признал за невинен да е изготвил заявка за ремонт на автомобил № 3/42 от 27. 03. 2013 г. за автомобил марка К.с рег. № ***, числящ се на военно формирование ***-В., в която да е удостоверил неверни обстоятелства и го е признал за невинен и го е оправдал.

На основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК съдът го е лишил от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление и разпореждане с материални средства за срок от 3 (три) години.

Съдът е признал подсъдимия М. за виновен в това, че за периода от 01. 09. 2013 г. до 31. 10. 2013 г. във военно формирование ***-В. в качеството на длъжностно лице „заместник-началник на работна група за ремонт на автомобилна техника“ във военно формирование ***-В. на два пъти при условията на продължавано престъпление с цел да набави  за себе си имотна облага сам и в съучастие като съизвършител с ц. сл. Д. Д. като помагач злоупотребил със служебното си положение, като разпоредил на подчинения му военнослужещ ст. серж. И. Ж. И.– материално-отговорно лице на склад АБТИ във военно формирование ***-В. без да изготви документи да му предаде автомобилни части от склада – комплект корона и пиньон за автомобил У. – собственост на военно формирование ***-В., на стойност 68,18 лева и хидроусилвател за товарен автомобил марка К. на стойност 684,00 лева и от това произлезли вредни последици за военно формирование ***-В. в размер на 752,18 лева поради което и на основание чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на 4 (четири) месеца лишаване от свобода.

Двете наказания лишаване от свобода съдът е групирал и му е определил на основание чл. 23, ал. 1 НК наказание по съвкупност в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода.

Към това наказание на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединил и наказанието лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление и разпореждане на материални средства за срок от 3 (три) години.

На основание чл. 66 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 (три) години.

Със същата присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия ц. сл. Д. Д. Д.от военно формирование ***-В.: 

За виновен в това, че за периода от 27. 03. 2013 г. до 31. 10. 2013 г. в района на военно формирование ***-В. на два пъти при условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице „ инженер-механик“ във военно формирование ***-В. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у ст. серж. И. Ж. И.– материално-отговорно лице на склад АБТИ във военно формирование ***-В. заблуждение да му предаде автомобилни части за товарен автомобил марка ***: 1 бр. карбуратор на стойност 210,00 лева и феродов диск за товарен автомобил марка *** на стойност 25,00 лева, всичко на обща стойност 235,00 лева и части за автомобил: спирачни камери 2 бр. на стойност всяка, от които 78,00 лева или с обща стойност 156,00 лева; кабелни превръзки ф 140х25 2 бр. на обща стойност 0,10 лева; скоби за водно съединение 6 бр. всяка, от които на стойност 2,98 лева или на обща стойност 17,88 лева; кран за парно 1 бр. на стойност 12,00 лева; ексцентрик десен 1 бр. на стойност 12,00 лева; ексцентрик ляв 1 бр. на стойност 12,00 лева; въже 8х7 мм 1 бр. на стойност 1,50 лева и маркуч за водно съединение 2 бр. всеки, от които на стойност 8,49 лева или с обща стойност  16,98 лева всички резервни части на обща стойност 228,46 лева, които били необходими за влагане при ремонта на войскови автомобил марка К. с военен регистрационен номер ***, собственост на военно формирование ***-В. и с това причинил имотна вреда на военно формирование ***-В., общо в размер на 463,46 лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода, като го е признал за невинен да е извършил деянието след предварителен сговор със ст. серж. Н. Т. М. на длъжност „Заместник-началник на работна група за ремонт на автомобилна техника“ във военно формирование ***-В. и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по това обвинение.

Съдът е признал подсъдимия Д. за виновен и в това, че за периода от 01. 10. 2013 г. до 31. 10. 2013 г. в района на военно формирование ***-В. в съучастие като помагач със ст. серж. Н. М. като извършител в качеството на длъжностно лице „заместник-началник на работна група“ във военно формирование ***-В. с цел да набави за себе си и за ст. серж. М. имотна облага го подпомогнал да злоупотреби със служебното си положение, като взел и изнесъл заедно със ст. серж. М. от склад АБТИ на формированието, без документи, АБТИ части: 1 бр. хидроусилвател за товарен автомобил марка К. на стойност 684,00 лева, собственост на военно формирование ***-В. и от това произлезли вредни последици за военно формирование ***-В. в размер на 684,00 лева, поради което и на основание чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК го е осъдил на 3 (три) месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Д. наказание по съвкупност в размер на 1 (една) година лишаване от свобода.

На основание чл. 66 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 (три) години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите М. и Д. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенския военен съд направените по делото разноски в размер на 86.00 (осемдесет и шест) лева и да заплатят по сметка на РС „Военна полиция“-В. по 136.50 (сто тридесет и шест и 0,50) лева всеки един от тях за разноски в наказателното производство.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

В подадената бланкетна въззивна жалба от адвокат Ж. Ж.– защитник на подсъдимия ст. серж. Н. Т. М., се изтъкват доводи за неправилност на атакуваната присъда поради нейната необоснованост и постановяването и при непълнота на доказателствата в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание адвокат Ж. поддържа жалбата, като прави допълнително искане за приложението на чл. 78а НК, тъй като са налице предпоставките за двамата подсъдими.

В жалбата от адвокат В. Я.– защитник на подсъдимия ц. сл. Д. Д.Д., се посочва, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства, необоснована и с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правят се алтернативно искания да се върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд или подсъдимият да бъде оправдан за престъпленията, за които е осъден.

Представени са мотиви към въззивната жалба от адвокат Я., в която подробно са изложени аргументи в подкрепа на исканията.

В съдебно заседание адвокат Я. поддържа жалбата и писмените мотиви към нея, като представя и подробни писмени бележки.

В съдебно заседание прокурорът изложи становище, че жалбите на защитниците на двамата подсъдими са неоснователни. Намира присъдата на Сливенския военен съд за обоснована и законосъобразна. Наложените наказания за справедливи, поради което прави искане на основание чл. 338 НПК, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, тя да бъде потвърдена.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

За оправдателната част присъдата на първоинстанционния съд, за подсъдимите ст. серж. Н. М. и ц. сл. Д., пред настоящата инстанция не са постъпили протест или жалби, поради което е влязла в сила и не подлежи на инстанционен контрол от Военно-апелативния съд.

На въззивен контрол подлежат само осъдителната част на присъдата, срещу която са постъпили жалби от защитниците на подсъдимите ст. серж. М. и ц. сл. Д. В тази част от фактическа страна първоинстанционният съд е приел:

На 27. 03. 2013 г. в района на военно формирование ***-В. ст. серж. М. собственоръчно попълнил бланка по образец „Поръчка за ремонт с дефектовъчна ведомост форма № 008953/27. 03. 2013 г.“ за ремонт на К. с военен № ***, числящ се на военно формирование ***-В., в която удостоверил неверните обстоятелства, че са били установени като негодни кабелни превръзки – две, които били вложени при ремонта (за водно съединение – негодни 6, които били подменени при ремонта), кран за парно – негоден един, който бил подменен при ремонта, тричотка – негодни две, подменени при ремонта, камера спирачна – негодни две, подменени при ремонта, ексцентрик десен – негоден един, подменен при ремонта, ексцентрик ляв – негоден един, подменен при ремонта, въже ф 6х7 мм – негодно едно, подменено при ремонта и маркуч за водно съединение – негодни две, подменени при ремонта. В графа „Извършил ремонта ц. сл. Н.“, подсъдимият М., който се явявал непосредствен началник на автомеханика ц. сл. Н. Т. Н. от военно формирование ***-В. го накарал да положи своя подпис. „Поръчка за ремонт с дефектовъчна ведомост форма № 008953/27. 03. 2013 г.“ представлява „официален документ“ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като документът е бил издаден по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същия ден подсъдимият ст. серж. М. собственоръчно попълнил бланка „Искане за отпускане на материали № 008953/27. 03. 2013 г.“, „поръчка 3/42“, в която удостоверил неверните обстоятелства, че било необходимо да бъдат отпуснати: кабелни превръзки 140х2,5 – 2 бр.; скоби за водно съединение 6 бр.; кран за парно – 1 бр.; тричотка – 2 бр.; камера спирачна – 2 бр.; ексцентрик десен – 1 бр.; ексцентрик ляв – 1 бр.; въже ф 8х7 мм – 1 бр. и маркуч за водно съединение – 2 метра. В графата „Поискал ст. серж. Н. Т. М.“ се подписал подсъдимият М. В графата „Отпуснал ст. серж. И. Ж. И.“ се подписал материално-отговорното лице ст. серж. И.. В графата „Краен получател“, ц. сл. Н. Н., подсъдимият М., който се явявал непосредствен началник на автомеханика ц. сл. Н. Т. Н. от военно формирование ***-В. го накарал да положи своя подпис.

„Искане за отпускане на материали № 008953/27. 03. 2013 г.“, „поръчка № 3/42“, представлява „официален документ“ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като документът е бил издаден по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му. В действителност ц. сл. Н. не извършвал ремонт на автомобила и не е влагал частите, които били описани в искането. Бланката на изготвеното от ст. серж. М. „искане за отпускане на материални средства № 008953/27. 03. 2013 г.“ била от кочан, поверен на ст. серж. М. по повод изпълнение на заеманата длъжност.

Подсъдимият М. като длъжностно лице в кръга на службата си е съставил двата отделни официални документа, в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тия документи като доказателство, че гореизброените автомобилни части за товарен автомобил марка К. са били изписани и получени от склад АБТИ и вложени при ремонта на товарен автомобил марка К., зачислен на военно формирование ***-В. Отпуснатите части от склад АБТИ не били вложени при ремонта на специалната машина, но въпреки това ст. серж. М. представил „искането“ пред командира на формированието м-р К. С.за утвърждаване и след това го представил пред служител в отдел „Логистика“ на военно формирование ***-В.за отчисляването на резервните части като наличност от склад АБТИ на военно формирование ***-В. и същите били отчислени.

На неустановена дата през месец септември 2013 г. подсъдимият ст. серж. М. се видял със свидетеля гр. л. С. Д. П.от с. Б., обл. В. Тъй като свидетелят П. извършвал ремонт на собствения си лекотоварен автомобил марка У. и имал необходимост от пиньон и корона. Подсъдимият му казал, че ще му вземе части от поделението, като се разбрали в един по-късен момент свидетелят да му върне тези части. На следващия ден в работно време подсъдимият в качеството си на длъжностно лице „заместник началник на работна група за ремонт на автомобилна техника“ отишъл в склад АБТИ на военно формирование ***-В., откъдето в присъствието на материалноотговорното лице ст. серж. И. И., на когото се явявал непосредствен началник, взел без да бъдат изготвени необходимите разходни документи и без да бъде спазен реда за отпускане на резервни части, комплект пиньон и корона за автомобил У. на стойност 68,18 лева, собственост на военно формирование ***-В., като деянието било извършено с цел деецът да набави за себе си имотна облага. Същия ден около обяд свидетелят С. П. с личен автомобил марка „Ф.“, с неустановен по делото регистрационен номер по предварителна уговорка, пристигнал пред портала на военното формирование където подсъдимият М. заедно със свидетеля Е. И. извършил ремонт на автомобила на гр. л. С. П., като вложил взетата от М. от склад АБТИ резервна част за лекотоварен автомобил У. комплект корона и пиньон на мястото на дефектиралите части от диференциала на задния мост на автомобила на П. марка У. След седмица свидетелят С. П. закупил корона и пиньон за автомобил У., които върнал на подсъдимия ст. серж. М., но той не ги предал  в склад АБТИ на формированието, поради указание на разследващите органи.

На неустановена дата през месец октомври 2013 г. подсъдимият ст. серж. М. в качеството си на длъжностно лице „заместник началник на работна група за ремонт на автомобилна техника“ заедно с подсъдимия  ц. сл. Д. Д., който заемал длъжността „инженер-механик“ отишли в склад АБТИ на военно формирование ***-В. при материално-отговорно лице ст. серж. И. И. Двамата казали на И., че трябвало да вземат от склада резервна част – хидроусилвател за товарен автомобил марка К. По това време в склада се намирали само двамата подсъдими и материално-отговорното лице. Подсъдимите отишли до мястото в склада, където била съхранявана конкретната част, взели хидроусилвателя без да бъдат изготвени необходимите разходни документи и без да бъде спазен реда за отпускане на резервни части, изнесли го извън склада, като го поставили на задната седалка на военен автомобил марка У. и напуснали военното формирование. Хидроусилвателят като резервна част бил на стойност 684,00 лева собственост на военно формирование ***-В..

На 27. 03. 2013 г. капитан II ранг К. Г. Д.– заместник командир по ресурсите на военно формирование ***-В., по повод необходимостта от ремонт на товарен автомобил марка К. с военен регистрационен номер ***, който бил зачислен на военно формирование ***-В. се обадил по телефона на ц. сл. Д. Д.в длъжностното му качество „инженер-механик“, че в халето на авторемонтната работилница на военно формирование ***-В. ще бъде извършен ремонта на К. със собствени части. На същата дата, възползвайки се от това обстоятелство, в качеството си на длъжностно лице „инженер-механик“ в работна група за ремонт на автомобилна техника във военно формирование ***-В. с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият ц. сл. Д. отишъл в склад АБТИ, казал на И., че във военно формирование се извършва ремонт на К.-а на военно формирование ***-В. и поискал от серж. И. И. на длъжност „началник склад“ АБТИ да му даде от склада части за ремонт на товарния автомобил. Сержант И. предал на подсъдимия Д. следните части: спирачни камери – 2 бр. на обща стойност 156,00 лева, кабелни превръзки ф 140х25 – 2 бр. на обща стойност 0,10 лева, скоби за водно съединение – 6 бр. на обща стойност 17,88 лева, кран за парно – 1 бр. на стойност – 12,00 лева, ексцентрик десен – 1 бр. на стойност 12,00 лева, ексцентрик ляв – 1 бр. на стойност 12,00 лева, въже 8х7 мм - 1 бр. на стойност 1,50 лева и маркуч за водно съединение – 2 бр. на обща стойност 16,98 лева, всички резервни части на обща стойност 228,46 лева собственост на военно формирование ***-В. Подсъдимият Д. знаел, че К. на военно формирование ***-В. ще бъде отремонтиран с части, които от военно формирование ***ще донесат и въпреки това поискал от серж. И. да му даде посочените по-горе части. Свидетелят И. знаел, че в района на военно формирование ***-В. ще се отремонтира К. и подсъдимият Д. отговарял за отремонтирането на автомобилната техника в качеството му на длъжностно лице. Подсъдимият Д., възползвайки се от тези обстоятелства, възбудил у св. И. заблуждение, че частите ще бъдат вложени в ремонта на К. и И. предал на подсъдимия исканите части, като бил убеден, че частите действително ще бъдат вложени в ремонта на автомобила на военно формирование ***-В., същите били върнати в поделението.

На неустановена дата през месец октомври 2013 г. в работно време подсъдимият ц. сл. Д. в качеството си на длъжностно лице „инженер механик“ отишъл в склад АБТИ на военно формирование ***-В. при МОЛ ст. серж. И. И. и поискал един брой карбуратор и един брой феродов диск за ***. Подсъдимият заявил на свидетеля И., че карбураторът ще бъде изписан като дойде автомобил за ремонт, след което взел частите и напуснал склада. Впоследствие частите не били изписани. По този начин Д. възбудил у И. заблуждение, че резервните части са му необходими за ремонт на военен автомобил. Свидетелят И., който знаел, че подсъдимият отговаря за ремонта на автомобилите, мотивиран от заявеното от подсъдимия, че същите ще бъдат изписани при ремонт на военен автомобил му дал исканите части без да бъдат изготвени необходимите документи за това. Карбураторът за товарния автомобил е на стойност 210,00 лева, е феродовият диск на стойност 25,00 лева, обща стойност 235,00 лева собственост на военно формирование ***-В. Частите били възстановени чрез прихващане.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда за двамата подсъдими.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намери жалбите на защитниците на двамата подсъдими за частично основателни.

По отношение на доказателствените материали, събрани от първата инстанция, въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване процесуалните права на страните и да са налице предпоставките по чл. 335, ал. 2 НПК.

Първоинстанционният съд е направил разбор на събраните доказателства и е стигнал до извода, че подсъдимите са извършили престъпление. Не са налице и предпоставките на чл. 9 ал. 2 НК по отношение на двамата подсъдими за извършените от тях деяния, както се твърди в жалбата. Неправилно обаче първоинстанционният съд е квалифицирал деянията, извършени от двамата подсъдими.

Относно престъпленията по чл. 387, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за подсъдимия ст. серж. М. и по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК за подсъдимия ц. сл. Д. Сливенският военен съд не е преценил правилно доказателствения материал. Видно от извършената по-късно инвентаризация хидроусилвател за товарен автомобил марка К. е намерен и се съхранява в склада на поделението. Обстоятелството, че първоначално не е бил открит не значи, че същият е бил изнасян и после връщан. Касае се за специален режим при влизане и излизане от склада и няма данни същият да е разбиван с оглед да се презюмира, че по-късно хидроусилвателят е върнат. В тази насока е и писмо изх. № РД-126/03. 08. 2016 г. на „Т. х.“ АД, от което е видно, че не е получавана такава част, както и че дружеството не е притежавало такъв товарен автомобил от тази марка.

Взетите от ст. серж. М. комплект корона и пиньон за автомобил У. са върнати в поделението и се намират в канцеларията на подсъдимия. Това го е констатирал Сливенският военен съд във фактическата обстановка, но не го е взел предвид. Процесните части се намират в поделението.

Като взе предвид гореизложеното настоящата инстанция намери, че няма извършени престъпления от двамата подсъдими, поради което ги призна за невинни и ги оправдава по обвиненията по чл. 387, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за подсъдимия ст. серж. М. и по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК за подсъдимия ц. сл. Д..

Първоинстанционният съд не е преценил и неправилно е квалифицирал извършеното от ст. серж. М. престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и от ц. сл. Д. престъпление по чл. 210, ал. 1 НК.

Настоящата инстанция прецени, че с оглед липсата на вредни последици, наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, много по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 НК – маловажен случай, за извършените престъпления от ст. серж. М. и ц. сл. Д. В тази насока на разсъждение е обстоятелството, че през 2013 г. минималната работна заплата е била 310 лева (ПМС № 250 от 11. 10. 2012 г.).

Въззивната инстанция преквалифицира деянието на подс. ст. серж. М. и го призна, че е извършил престъпление по чл. 311, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а за подсъдимия ц. сл. Д. преквалифицира деянието му по чл. 209, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и го призна по този текст за виновен.

Двамата подсъдими не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършените от тях престъпления се предвиждат наказания по-малки от лишаване от свобода до 3 години или друго по-леки наказания, както и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, поради което са налице изискванията на чл. 78а, ал. 1 НК.

Съдът, след като призна двамата подсъдими, че са извършили престъпление ги освободи от наказателна отговорност и им наложи административни наказания на ст. серж. Н. Т. М. глоба в размер на 2 000 лева, а на ц. сл. Д. Д. Д. глоба в размер на 1 500 лева. По този начин определените глоби ще изиграят своята възпитателна и предупредителна роля.

Военно-апелативният съд отмени присъдата в частта, с която за подсъдимия ст. серж. М. са приложени разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 6, чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 и чл. 66, ал. 1 НК, тъй като го освободи от наказателна отговорност  и му наложи административно наказание.

Военно-апелативният съд отмени присъдата в частта, с която за подсъдимия ц. сл. Д. са приложени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 НК, тъй като го освободи от наказателна отговорност  и му наложи административно наказание.

Първоинстанционната присъда в частта относно направените разноски по делото и произнасянето по веществените доказателства е също правилна, поради което беше потвърдена.

Водим от изложените съображения Военно-апелативният съд постанови присъдата си.

Мотивите бяха изготвени на 19. 01. 2017 година.

  

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg