Решение
23-12-2016

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

51

                                  

                                 гр.София, 23. 12. 2016 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

Военно-апелативният съд на Република България в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР  ФИКИИН

                               ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                                                полк. ХРИСТО  СТРАНДЖАНСКИ

                                                    

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора    полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 68 по описа за 2016г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивна жалба на подсъдимия старшина 1-ва степен А. П. П.от в. ф. ***-Б., срещу присъда № 14/25.08.2016г. по нохд № 29/20165г. по описа на Сливенския военен съд.

 

          С присъда № 14/25.08.2016г. по нохд № 29/2016г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия старшина 1-ва степен А. П. П.от в. ф. ***-Б., за виновен в това, че на 16.10.2013 год. за времето от 11.25 часа до 12.23 часа във военно формирование ***-Б., след като се сговорил предварително с мичман Г. Д. О. в качеството му на длъжностно лице – началник склад „ГСМ“ във формированието и умишлено подпомогнати от гр. лице, присвоил чуждо движимо имущество – 965 /деветстотин шестдесет и пет/ литра  дизелово гориво „F-54“ на стойност 2480.05 лева, собственост на военно формирование ***-Б., връчено на мичман Г. Д. О. в качеството му на длъжностно лице – началник на склад за „ГСМ“ да пази и управлява, като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – такова по чл. 391 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че по същото време и място умишлено подбуден от мичман Г. Д. О.  в качеството си на лице от денонощния наряд – дежурен по контролно-пропускателен пункт при военно формирование ***-Б., умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба като от това са настъпили вредни последици за предотвратяването на които е установен наряда – противозаконно изнасяне от района на военното формирование на 965 /деветстотин шестдесет и пет/ литра дизелово гориво „F-54“, поради което и на основание чл. 202 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл. 201 вр. чл. 391 ал.2 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, условно с три години изпитателен срок. С присъдата на основание чл. 202 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 37 ал.1 т.6 и т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково материални средства за срок от 2 /две/ години и се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делотО.

          В подадената въззивна жалба от подсъдимия П. се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Заявява се, че престъплението, за което обвиняемия А. П. е признат за виновен не се доказва по безспорен и категоричен начин; че фактическата обстановка, възприета от съда, не кореспондира на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства; че обвиненията  срещу П. се основават единствено и само на предположения и са изцяло неоснователни; че квалификацията на повдигнатото обвинение на подсъдимия П. е неправилна и не се касае за длъжностно присвояване и за извършено престъпление по чл. 391 ал.2 от НК; че е останал неясен механизма на изпълнителните деяния; че не е доказано, че П. не е изпълнил задълженията си по служба като дежурен по КПП; че не е установена липса на процесното гориво от имуществото на военното формирование без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези заявления.  Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия А. П. да бъде оправдан по престъплението за което е обвинен.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо и иска въззивният съд да потвърди осъдителната присъда и да остави без уважение жалбата на подсъдимия.

  Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Сливенския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

          С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият  А. П. П.е постъпил на кадрова военна служба от 31.05.2001 година и е служил до 14.05.2015 година. По време на службата си е изпълнявал удовлетворително служебните си задължения като на такова ниво са били и показаните от него резултати при провеждане на изпити и проверки. Не е поощряван, а през 2013 г. му е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Със споразумение по нохд № 1065/17.05.2005 г. на Р. с. – Б., му е било наложено наказание глоба в размер на 300 лева за присвояване по чл. 205 ал.1 т.1 вр. чл. 201 и чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, за което е реабилитиран по право /л.39 т. 11 и л. 10 – 11 т. 13, досъд. пр-во/. Със заповед № 20.01.11.2012 година на Командира на в. ф. *** –Б., свидетеля О. бил назначен на длъжност „Началник склад за ГСМ“ във в. ф. ***– Б., и му било поверено да управлява и пази гориво-смазочни материали, собственост на формированието /л. 33, т. 11 досъд. пр-во/. През 2013  година свидетелят О. се уговорил със свидетеля К. С. за това св. О. да присвои част от повереното му гориво и да го изнесе от района на формированието като за целта С. е следвало да осигури съдове за горивото и да го превози от складовия район и изнесе извън формированието с личния си лек автомобил „Р. Е.“ рег. № *** /вж. показанията на св. С. л. 65-66 от н.д. и споразумения на л. 170 -174 и л. 323-326  от н.О.х.д. 90/2014г./. По същото време пропускателния режим във военното формирование бил регламентиран от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Съгласно изискванията на чл. 323 ал.1 от УВС командира на формированието организирал реда за проверка на внасяне и изнасяне на имущество от формированието. Били утвърдени Правила за дежурния по КПП / вж. л. 31-33, т.6 от досъд. пр-во/  и Модел за действия на дежурния по КПП /л29-30, т.6 от досъд. пр-во/. Задълженията  на дежурния по КПП били регламентирани и в чл. 324 от УВС. Съгласно предварителната уговорка, свидетелите О. и С. се уточнили на 16.10.2013 година свидетелят С. да отиде в района на формированието с личния си автомобил и с осигурените съдове за гориво. На същата дата със заповед № РД-01-267 от 15.10.2013 година на Командира на военно формирование ***-Б., и на основание заповед № РД-01-399 от 15.10.2013 година на Командира на ПБ – Б., за дежурен по КПП бил назначен подсъдимия П. В 10.14 часа на 16.10.2013 година свидетелят О. се обадил по телефона на подсъдимия П. и го попитал дали може да пропусне през КПП свидетеля С. с управлявания от него автомобил, в който се намирали съдовете за гориво. До 11.20 часа последвали още няколко разговора между двамата, както и между свидетелите О. и С., при които подсъдимият и св. О. се договорили П. да пропусне през КПП св. С. с управлявания от него автомобил /вж.разговори №№ 45-54 от протокол за изготвяне на ВДС/. Същия ден свидетелят О. почивал и не следвало да бъде на работа, но въпреки това, той влязъл в района на формированието с личния си автомобил в 10.15 часа и отишъл в района на ГСМ /вж. Книга за записване на автомобилите, посещаващи в. ф. *** л. 54-55 пор. № 137, л. 54-57, т.3 от досъд. пр-во/. В 11.25 часа  през КПП на военното  формирование преминал и лекия автомобил, управляван от свидетеля С., което било отразено под № 139 в книгата за записване на автомобилите, посещаващи  в. ф.***–Б.. При влизане на автомобила в района на военното формирование проверката била извършена съвсем формално от подсъдимия П., който продиктувал на пом. дежурния по КПП – св. Й., данните които е следвало да бъдат вписани. Поради чисто формалния характер на проверката, модела и номера на автомобила не били вписани в пълен вид, първото име на водача не било правилно продиктувано – И., вместо К. и било отразено, че за автомобила има издаден пропуск, макар, че такъв пропуск не е бил издаван. Било е отразено, че автомобила внася хладилник и стойка, но не били описани съдовете за гориво. Свидетелят С.  отишъл в района на ГСМ, където заедно със свидетеля О. напълнили в 6 бр. Туби, 2 бр. варели и допълнително монтиран под задната седалка на автомобила резервоар общо 965 литра дизелово гориво „F-54“ на стойност 2480.05 лв., собственост на военно формирование ***-Б. и поверено на свидетеля О. в качеството му на длъжностно лице да пази и управлява. Докато горивото било прехвърляно от съдовата вместимост на формированието в съдовете, намиращи се в автомобила на свидетеля С., свидетелят О. два пъти се обадил по телефона на подсъдимия и го уведомил за хода на работа, при които разговори подсъдимият настоявал да се работи по-бързо. През това време пом. дежурният по КПП отишъл  на обяд и подсъдимият П. бил сам на КПП. В 12.23 часа видно от записа в книгата за записване на автомобилите, посещаващи в. ф.***–Б., както и от снимковия материал на л. 54 – 57 от т. 3 от досъд. пр-во, автомобила на свидетеля С. напуснал района на формированието. Подсъдимият П. не извършил проверка на автомобила и вписал, че при излизането му в автомобила е имало само пералня и барабан. Намиращите се в него 6 бр. туби и 2 бр. метални варели не били описани. Двадесет минути по-късно – в 12.43 часа свидетелят О. също напуснал района на военното формирование. Свидетелят С. откарал автомобила с намиращото се в него гориво до автосервиза, в който работел. Същия ден при претърсване на автомобила, присвоеното гориво било намерено и иззето. Пред следващите няколко часа подсъдимият П. и свидетелят О. провели множество телефонни разговори, при които обсъждали вероятностите св. С. да премълчи или да каже от къде е горивото и при втория вариант какво да твърди П. относно преминаването на автомобила през КПП /вж. разговори № 59-76 от протокол за изготвяне на ВДС/. 

          Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите М., Д., К., С., П., Н., Г., Б., И., С., Й., Г., О., а така също и писмените и веществени доказателства по делото – протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед, приемо-предавателни протоколи, протоколи за оглед на веществени доказателства, писма, справки, длъжностни характеристики, фотоалбуми и др., съдебнографическа, физико-химична, съдебносчетоводна и технически експертизи, правила за работа, функционални задължения, заповеди, длъжностни характеристики, описи, сведения, доклади, служебни характеристики, книги, компактдискове и др. Тази фактическа обстановка се признава частично от подсъдимия – бил е дежурен по време на деянието, но възразява, че е изпълнявал стриктно задълженията си като дежурен по КПП. Тези възражения са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил много подробно и аргументирано ги е отхвърлил като необоснована защитна позиция. Съставът на въззивния съд възприема изцяло съображенията на първоинстанционния съд, тъй като  тези възражения на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че подсъдимият е бил дежурен по контролно-пропускателен пункт – т.е. имал е качеството на лице от денонощния наряд, се доказва не само от обясненията на подсъдимия, но и от приложената по делото заповед за това, а задълженията му като лице от денонощния наряд са стриктно регламентирани както от УВСВСРБ, така и от Правилата за дейността и Модела за действия на дежурния по КПП /вж. т.6, л.29 – 30, д.п./. Възраженията на подсъдимия, че е извършил проверка на автомобила на свидетеля С. и че е искал разрешение от оперативния дежурен за пропускането на този автомобил се опровергават от отразеното от подсъдимия в книгата за записване на автомобилите, посещаващи военото формирование – в нея не е отразено такова искане за разрешение, а е вписано невярното обстоятелство, че въпросния автомобил има пропуск, какъвто пропуск не е бил издаван, а така също и непълните вписвания за модела и регистрационния номер на автомобила и невярно записаното лично име на водача на автомобила. Възражението на подсъдимия, че е извършил проверка на автомобила се опровергава и от протокола за претърсване и изземване и фотоалбума към него /вж.л.41-47 от т.1, л.41 т.3, д.п./, от които се установява, че дори бегъл поглед би констатирал наличието на тубите за бензин в автомобила, наред с описаните пералня, барабан и стойка за камера, още повече, че от автомобила се е носила остра миризма на гориво. Наред с всички тези доказателства, опровергаващи възраженията на подсъдимия, съдът е обсъдил и показанията на свидетеля С. /вж. л. 8 и 9 от пр-ла на с.з. от 07.06.2016г., л.65-гърба и л. 66 от н.д./, както и приобщените по съответния процесуален ред показания на свидетеля О. /вж.л. 3 и 4  от пр-ла на с.з. от 25.08.2016г., л.88 и л.88-гърба от н.д./, които съответно са се признали за виновни и са сключили утвърдени от съда и влезли в сила съдебни споразумения с прокуратурата точно за присвояването на инкриминираното гориво от това военно формирование на инкриминираната дата 16.10.2013 година. В тази насока убедителни са аргументите на съда и при интерпретирането на записите на разговорите между между подсъдимия и свидетеля О. и между свидетелите О. и С. Ето защо и въззивният съд намира, че тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд е обоснована и правилна, тъй като фактическите изводи на съда съответстват изцяло на събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон писмени, гласни и веществени доказателства по делото. При тази правилно установена фактическа обстановка съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 202 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл. 201 вр. чл.391 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, тъй като на 16.10.2013 год. за времето от 11.25 часа до 12.23 часа във военно формирование ***-Б., след като се сговорил предварително с мичман Г. Д. О. в качеството му на длъжностно лице – началник склад „ГСМ“ във формированието и умишлено подпомогнати от гр. лице К. К. С., присвоил чуждо движимо имущество – 965 /деветстотин шестдесет и пет/ литра  дизелово гориво „F-54“ на стойност 2480.05 лева, собственост на военно формирование ***-Б., връчено на мичман Г. Д. О. в качеството му на длъжностно лице – началник на склад за „ГСМ“ да го пази и управлява, като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – такова по чл. 391 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че по същото време и място умишлено подбуден от мичман Г. Д. О. в качеството си на лице от денонощния наряд – дежурен по контролно-пропускателен пункт при военно формирование ***-Б., умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба като от това са настъпили вредни последици за предотвратяването на които е установен наряда – противозаконно изнасяне от района на военното формирование на 965 /деветстотин шестдесет и пет/ литра дизелово гориво „F-54“. По тази правна квалификация на деянието на подсъдимия се прави възражение от защитата му в съдебното заседание пред въззивния съд, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 391 ал.2 от НК, което възражение е обсъждано и пред първоинстанционния съд и правилно е отхвърлено като неоснователно, тъй като, както беше посочено и по-горе, самият подсъдим потвърждава, че е бил застъпил в наряд като дежурен по КПП на основание на приложена по делото заповед  на командира на формированието и именно в това си качество е нарушил посочените по-горе правила и норми регламентиращи задълженията му като дежурен по КПП,  поради което и направените по въззивната жалба възражения в тази насока се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

         При определянето на вида и размера на наложеното на подсъдимия П. наказание за това извършено от него престъпление първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на процесуалния закон необходимите и съобразно принципа за индивидуализация на наказанието  доказателства, преценил ги е правилно поотделно и в тяхната съвкупност като е определил справедливо по вид и размер наказание лишаване от свобода за срок от две години при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно са приложени от първоинстанционния съд разпоредбите на чл. 66 от НК с оглед на събраните доказателства за ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия предвид чистото му съдебно минало, младата му възраст, много добрите характеристични данни и положителната служебна характеристика.

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

                                     Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/25.08.2016г. по нохд № 29/2016г. по описа на Сливенския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

       РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg