Определение
12-10-2016

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

41

 

гр. София, 12.10.2016 година

 

  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

       Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                             ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                   полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ                                                      

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк. М.Бенчев

разгледа частно наказателно дело № 72 по описа за 2016 година,

докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по частна жалба от адв. М. Б. от АК – гр. В., защитник на обвиняемия матрос Д. Г. Й. от в.ф. – гр. В., срещу определение № 39 от 05 октомври 2016 г. по ЧНД № 91/2016 г. на Сливенския военен съд.

          Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Сливенския военен съд е взел мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на матрос Д. Г. Й. от в.ф.– гр. В., обвиняем по ДП № 57-РП/2016 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. Сливен.

В частната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изтъкват се доводи, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Не били отчетени от първоинстанционния съд в пълен размер обстоятелствата, че обвиняемият Й. не бил осъждан, нямал до настоящия момент никакви криминални прояви, имал постоянен адрес и служел във въоръжените сили на РБ безукорно в продължение на седем години. Навеждат се доводи от защитата на обвиняемия, че събраните доказателства са неотносими към обвинението, тъй като при задържането му не са били иззети дактилоскопни следи от иззетите веществени доказателства – буркан с листа от растението канабис. Нямало доказателства чия собственост била засадената нива с канабис, както и участието на Й. в засаждането, отглеждането, съхраняване и сушене на растенията.

Представителят на Военно-апелативна прокуратура пледира жалбата на обвиняемия и защитника му да не бъде уважавана, тъй като са налице предпоставките по чл. 63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

В съдебно заседание защитата на обвиняемия и самият обвиняем поддържат изложените в жалбата доводи и искат същата да се уважи.

Като взе предвид становището на страните и като съобрази доказателствата по делото, настоящият състав установи следното:

Жалбоподателят Й. е бил привлечен като обвиняем по чл. 354в, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. За тези престъпления законът предвижда наказание лишаване от свобода. Във връзка с това му е била определена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

За да вземе тази мярка за неотклонение, основният съд е преценил, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил въпросните престъпления и че е налице реална опасност да извърши друго такова.

Въззивната инстанция намира, че този извод на решаващият съд не е лишен от доказателствена основа. Установената доказателствена съвкупност на този етап от наказателното производство обосновава достатъчна убеденост, че деецът е осъществил въпросните деяния, за които е обвинен. В процесния случай прокуратурата е ангажирала достатъчно данни и доказателства в тази насока. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите майор Г. К., майор Д. К., капитан В. В., капитан Д. А. и майор Н. К., както и иззетите по надлежния ред веществени доказателства и резултатите от проведените първоначални и неотложни следствени действия.

Правилно първостепенният съд е приел, че е налице и втората предпоставка визирана в чл. 63, ал.1 от НПК – опасността обвиняемият да извърши друго престъпление. Чистото съдебно минало, добрата репутация и характеристичните данни не са достатъчно основание да се приеме, че такъв риск не е налице. Правилно съдът е съобразил обстоятелството, че е имало прекратено досъдебно производство от 26.03.2014 г., по което са били налице, макар и частични, данни, уличаващи обвиняемия в употреба на наркотични вещества, което му е дало основание да приеме, че за период от две години за втори път по отношение на матрос Й. са налице данни, уличаващи го в дейности, свързани с наркотични вещества.

От материалите по досъдебното производство е видно още, че са назначени процесуално следствени действия, които са в процес на реализация и следва присъединяването им към ДП.

Ето защо Военноапелативният съд намира, че на този етап от процеса целите на чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати единствено с взетата спрямо обвиняемия Й. мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Настоящият състав приема, че същата отговаря на степента на обществената опасност на обвиняемия и деянията му, и е съобразена с доказателствата срещу него, със здравословното му състояние и семейното му положение, възрастта и другите данни за неговата личност.

Ето защо и на основание чл. 64, ал. 8 НПК Военно-апелативният съд

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 05 октомври 2016 г., по чнд № 91/2016 г. на Сливенския военен съд, с което е взета мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на матрос Д. Г. Й., от в.ф.– гр. В., с ЕГН: – обвиняем по ДП № 57-РП/2016 г. по описа на Сливенската военно-окръжна прокуратура.

          Препис от определението да се изпрати на Началник ареста при ОЗ-Следствен арест – В. за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg