Решение
21-12-2016

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

52

 

гр. София,  21. 12. 2016 година

 

  В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 полк. ЦАНКО ГРОЗЕВ

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора  полк. Иво Петков

разгледа наказателно от общ характер дело № 74 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ,

образувано по жалба от бивш редник И. Н. И. от военно формирование-П. срещу присъда № 44 от 19. 09. 2016 г. по нохд № 214/2016 г. по описа на Военен съд-Пловдив.

 

 С обжалваната присъда състав на Военен съд-Пловдив е признал подсъдимия бивш редник И. Н. И. от военно формирование-П., за виновен в това, че:

За периода 09. 05. 2014 г. -05. 05. 2015 г. на осем пъти в гр. П. при условията на продължавано престъпление не изпълнил както следва:

На 09. 05. 2014 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава местоработата на ц. л. Н. П. го сторил, като посетил административна сграда на кметство район „Ю.“, Община П., където ц. л. Н. П. била служител;

На 28. 04. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., като същия ден се срещнал с детето и го задържал при себе си в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент;

На 28. 04. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава цивилно лице Н. С. П., като същия ден се срещнал с нея в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент;

На 30. 04. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., като същия ден се срещнал с детето на детска площадка, намираща се в парк на ул. Г. К. в гр. П.;

На 30. 04. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава цивилно лице Н. С. П., като същия ден се срещнал с нея на детска площадка, намираща се в парк на ул. Г. К. в гр. П.;

На 01. 05. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., същия ден се явил в 01 РУП-П. с детето;

На 05. 05. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., като същия ден го държал в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент;

На 05. 05. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от  председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава цивилно лице Н. С. П., като същия ден бил с нея в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент – престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК  поради което и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК го е осъдил да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Пловдив сумата от 313,46 лева разноски по делото.

В подадената въззивна жалба от подсъдимия редник И. И. се изтъкват доводи, че живеел доброволно на съпружески начала с Н. П.

В подаденото уточнение към въззивната жалба редник И. сочи конкретно, че някое от деянията не ги е извършил, тъй като е бил с родителите си, а Н. П. не е била на работа и не се е намирала в района, където той е ходил. Развива тезата, че част от деянията са извършени формално и е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Прави искане да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият И. поддържа подадената от него жалба и направеното искане. Твърди дори, че някои от нарушенията, които са му вменени във вина, са извършени, след като са били минали 18 месеца и 18 дни, а взетата ограничителна мярка за срок от 15 месеца и максималният срок от закона е 18 месеца, тоест няма нарушение, извършено от него. 

В законния срок няма постъпило писмено възражение по жалбата от прокуратурата.

В съдебно заседание прокурорът изложи становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:

През 2009 г. подсъдимият редник И. Н. И. се запознал с лицето Н. С. П.. Установили и интимна връзка. През пролетта на 2010 г. Н. П. родила син – Н. И. И. По данни на самата П. съжителството между двамата било мъчително, като тя системно била тормозена физически и психически от И. По многобройни показания и жалби пред РП-П., I РУП-П. и Военно-окръжна прокуратура-П., от нея както и от майка й М. Т. , срещу двете И. прилагал психическо и физическо насилие, изразяващо се в закани срещу здравето им, живота им, а също така и нанасяне на леки телесни повреди, за което има приложени съответните медицински удостоверения. Заради прилаганото системно насилие от И. срещу П. и след нейна инициатива били издадени и две заповеди на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Първата била издадена от Районен съд-П. на 17. 02. 2014 г., с която на И. било забранено да приближава Н. С. П. и малолетното им дете Н. И. И., както и обитаваното от нея и от детето жилище в гр. П, ул. Б №, ет., ап., както и местоработата на молителката и местата й за социални контакти и отдих за срок от 15 месеца, считано от датата на лишението – 17. 02. 2014 г.

Втората заповед за налагане на мярка за незабавна защита на Н. С. П. и малолетното дете Н. И. И. била издадена на 11. 05. 2015 г. от Районен съд-П., тъй като Н. С. П., ведно с детето си била настанена в кризисен център в гр. П. на жертви от домашно насилие във връзка с агресивното поведение на И. срещу нея. С тази заповед се определяло местоживеенето на детето Н. И. И. да бъде при неговата майка. И. Н. И. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Н. П., майка й М. Б. Т., малолетното дете Н. И. и всички с постоянен адрес гр. П, ул. Б №, ет., ап.. 

Забранявало се на И. Н. И. да приближава пострадалите и малолетното дете в жилището им и местоработата на Н. П. в Община П., район „Ю.“, детската градина на детето и местата за социални контакти и отдих. Заповедта имала действие до приключване на гражданско дело № 02923/2015 г. на П. районен съд.

И двете заповеди за защита били лично връчени на И. от мл. полицейски инспектор – св. Д. А. А.от 01 РУП на МВР-П. срещу поставен подпис от И. на снето обяснение от него и екземпляр от заповедите.

Противно на така постановеното от РС-П. и РС-П. подсъдимият И. сторил следното:

На 09. 05. 2014 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П. – 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава местоработата на ц. л. Н. П. го сторил, като посетил административната сграда на кметство район „Ю.“ на Община П. където ц. л. Н. П. била служител. Извършеното от подсъдимия било видяно и удостоверено от свидетелите мл. полицейски инспектор Д. А. А. от 01 РУП-П., Г. Л. К. – главен юрисконсулт на район „Ю.“-Община П. и Л. С. Р. – зам.-кмет на район „Ю.“-Община П.

Същия ден по стечение на случайни обстоятелства Н. П. не присъствала в сградата. Въпреки това целта на посещението на подсъдимия било свързано с личността на П. Той крещял и викал в коридорите да не се допуска същата на работа, заплашвал  с постоянно пребиваване в сградата и скандали докато тя не бъдела уволнена. Поведението на И. принудило П. да напусне временно работата си, като си взела неплатен отпуск, за да избегне срещи с И. на местоработата си, въпреки че присъствието му там било забранено от решението на РС-П.

На 28. 04. 2015 г. И. отново нарушил и не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И. същия ден се срещнал с детето и го държал при себе си в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент.

На 28. 04. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава цивилно лице Н. С. П., като същия ден се срещнал и с нея в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент.

Извършените на 28. 04. 2015 г. две неизпълнения на съдебни заповеди се доказват от свидетелските показания на Н. С. П. и собственика на жилището, в което подсъдимия И. е държал П. и детето Н. И. – гр. л. П. Б. Н., доказателствата, на които се обосновава решение № 451/07. 04. 2016 г. на РС-., всичко кореспондиращо с обясненията на подсъдимия от неговите разпити и волеизявления, дадени на предявяване на досъдебното производство.

На 30. 04. 2015 г. по искане на майката на малолетния Н. И. – свидетелката Н. С. П., бащата И. Н. И. и детето били обявени за издирване чрез молба до 01 РУП на МВР-П. Със случая се заел свидетелят мл. разузнавач П. В. В.

На 30. 04. 2015 г. В. посетил адрес в гр. П., ул. И. С. №. Там открил майката и бащата на подсъдимия И. От беседата с тях установил, че на същата дата И. провокирал среща между него, Н. П. и детето им въпреки забраната за това от РС-П. Срещнал ги на детска площадка в парк на ул. Г. К. След скандал между него, Н. П. и майка й – свидетелката М. Б. Т., И. взел детето със себе си и го отвел.

По този начин на 30. 04. 2015 г. отново нарушил и не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., като същия ден се срещнал с детето на детска площадка, намираща се в парка на ул. Г. К. в гр. П.

Както и на същата дата 30. 04. 2015 г. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава цивилно лице Н. С. П., като същия ден се срещнал с нея на детска площадка, намираща се в парк на ул. Г. К. в гр. П..

Извършените на 30. 04. 2015 г. две неизпълнения на съдебни заповеди били възприети и удостоверени от свидетелите – мл. разузнавач П. В. В. и свидетелката М. Б. Т.

На 01. 05. 2015 г. И. извършил следното:

Явил се сам в 01 РУП-П. Въпреки забраната да приближава малолетния Н. И. го водил със себе си. Явил се при младши разузнавач П. В. В. Държал се неадекватно, истерично, крещял и заплашвал П.. Казал: „…ще взема автомата и ще ги изтрепя. Аз съм военен, мъж на честта!...“. Тези думи и поведение били възприети от свидетеля полицай В. Почти на всички скандали присъствало и детето Н. И.

С това деяние на 01. 05. 2015 г. в 01 РУП на МВР-П. И. отново нарушил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., като същия ден се явил в 01 РУП-П. с детето.

На 05. 05. 2015 г. извършил следното:

На същата дата дежурният в ОДЧ на 01 РУ на МВР-П., младши експерт А. И. К. получил сигнал от фондация, на която не възприел името и адреса, че „една жена – Н. П. и детето й са задържани незаконно от бащата на детето“. К. и двама униформени служители от патрула – А. и С., посетили адреса на жената гр. П., ул. Б. №. Там установили майката и сестрата на Н. П. Установили, че П. и детето ги няма и че вероятно се намират на адрес в гр. П, ул. Ч. №, ет., жилище, обитавано от подсъдимия И. И. Полицаите посетили този адрес. Там открили И. И., Н. П. и сина им Н. И. Подсъдимият И. противодействал на полицаите, крещял, че ако влезнат вътре щял да ги застреля. На място пристигнал началника на 01 РУ-П. – инспектор Т. След около час и половина беседи И. отключил вратата, полицаите К., А. и С. влезнали в апартамента и там установили И., Н. П. и малолетния Н. И. Нямало други ексцесии. Тримата били отведени в 01 РУ на МВР-П.

За всички деяния, установени от 01 РУ-П. по съответния ред била сезирана РП-П., която отпочнала досъдебно производство срещу И., което, след като същият бил установен като военнослужещ, било изпратено по компетентност във ВОП-П.

С това деяние на 05. 05. 2015 г. И. не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава малолетното си дете Н. И. И., като същия ден го държал в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., което било установено от описаните служители на 01 РУП-П.

Както и на 05. 05. 2015 г. също не изпълнил заповед от 17. 02. 2014 г. за защита от домашно насилие, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие от председателя на РС-П., 10 гр. с-в, като въпреки забраната за срок от 15 месеца от датата на постановяване на заповедта за защита да приближава цивилно лице Н. С. П. същия ден бил с нея в жилище, намиращо се на адрес: гр. П, ул. Ч. №, ет., десен апартамент, което било установено от описаните служители на 01 РУП-П.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия редник И. за виновен, че е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правото на подсъдимия на защита и същите са неотстраними във въззивното производство.

Не е ясно по кой процесуален ред делото е разгледано от първоинстанционния съд. Видно от разпореждане № 331 от 18. 08. 2016 г. делото е следвало да бъде разгледано по общия ред, по който се разглеждат наказателни от общ характер дела. От протокол от съдебно заседание от 19 септември 2016 г. (стр. 54-58, нохд) се констатира, че след като е даден ход на делото „…прокурорът прочете постановлението…“. Съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 1 НПК съдебното следствие започва с „…прочитане на обвинителния акт от прокурора при делата от общ характер…“. Не е ясно защо не е спазена посочената разпоредба и какво постановление е прочетено. По делото на стр. 7-9 има приложено Постановление за частично прекратяване на досъдебното производство. Това постановление ли е било прочетено или някои друго, което не е известно на настоящата инстанция. Дори да е прочетено същото, това не значи, че е спазена посочената разпоредба.

Видно от същия протокол от съдебно заседание в обясненията си подсъдимият е изявил желание да не бъдат разпитвани свидетелите и вещите лица. Без да взема становището на другата страна – прокуратурата и без да има мотивирано определение в тази насока – „…военният съдия освободи свидетелите…“.

Не е ясно и на какво основание – по кой текст от закона са прочетени писмените доказателства. След това съставът на първоинстанционния съд е сметнал, че са извършени всички необходими действия и е пристъпил към изслушване на съдебните прения.

Не са събирани никакви доказателства по делото от първоинстанционния съд освен обясненията на подсъдимия, като по този начин е постановена осъдителна присъда. с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление. Налице е нарушение на основни принципи в наказателния процес относно разкриване на обективната истина – чл.13 НПК, състезателност на съдебното производство- чл.12 НПК, както и че съдът е длъжен да събира и проверява всички доказателства по делото, които обвиняват и оправдават подсъдимия – чл. 107, ал. 3 от НПК.

При постановяване на присъдата първоинстанционния съд е взел предвид само обясненията на подсъдимия, изложени в съдебно заседание. Не са обсъдени и не са изложени никакви съображения по Отговор с вх. № 1832/02. 09. 2016 г., който е дал подсъдимият редник И., по повод обвинителния акт (стр. 37-40, нохд) и на който има разпореждане да се докладва в съдебно заседание. Същият изобщо не е докладван,  не е разглеждан и не е обсъждан от съда, а там подсъдимият твърди, че няма извършено престъпление от него. По този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия, което само по себе си е съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Въззивната проверка на атакувания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, поради наличието и на отменителното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК - липса на мотиви.

Приетата от съда фактическа обстановка представлява copy-paste на обвинителния акт. Налице е само едно изречение относно мотивирането на присъдата „…описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, свидетелските показания (без да са разпитвани свидетели) и от останалите писмени доказателства, приложени по делото…“.

Следователно, при изготвяне на мотивите към присъдата, съставът на първоинстанционния съд е нарушил, по съществото си - не е изпълнил задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК - да посочи кои факти и обстоятелства приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е направил изводите си по фактите и правото. Кратко и лаконично, без да направи оценка на събраните по делото доказателства и без да даде отговор на поставени от страните въпроси и направени възражения, съдът е маркирал мотивите си в частта относно приетата за установена фактическа обстановка, считайки, че така е изпълнил задължението си.

Констатираните процесуални нарушения са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и са довели до невъзможност за организиране от негова страна на ефективна защита. Невъзможно е и въззивната инстанция да извърши своя контрол, тъй като липсват мотиви на първоинстанционната присъда.

Посочените процесуални нарушения се явяват съществени по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, а също така са неотстраними от настоящата инстанция. Това налага присъдата да бъде отменена и делото върнато на Пловдивския военен съд за разглеждане от друг състав.

При повторно разглеждане на делото следва да се има предвид правилото за reformatio in pejus – първоинстанционният съд няма право да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, когато делото е върнато за повторно гледане на съда, тъй като пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия и няма протест на прокурора.

Военно-апелативният съд намира, че предвид изхода на делото не следва да подлага на обсъждане останалите възражения, съдържащи се в жалбата на подсъдимия, а същите трябва да се вземат предвид при новото разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 НПК, Военно-апелативният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 44 от 19. 09. 2016 г. по нохд № 214/2016 г. по описа на Военен съд-Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg