Решение
24-01-2017

 

  

Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 53

 

 

                                       24.01.2017 година        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ
                                 полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа наказателно общ характер дело № 75 по описа за 2016г. докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивна жалба на подсъдимия редник Р. М. Ч. от в. ф. *** - гр. К., чрез неговия защитник адвокат P. Г. от АК - гр. П., срещу присъда № 43/08.09.2016г. по нохд № 73/2016г. по описа на Пловдивския военен съд.

 

 

  

С присъда № 43/08.09.2016г. по нохд № 73/2016г. състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия редник Р. М. Ч. от в. ф. *** - гр. Карлово, за виновен в това, че на 08.10.2015 година в гр. К., област П., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 3436 ал.1 и чл.57 ал.2 от НК го е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, условно с три години изпитателен срок и глоба в размер на сумата от триста лева, на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година и три месеца като е приспаднал времето през което за това деяние подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред на

основание чл. 59 ал.4 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за съдебните разноски по делото.

В подадената въззивна жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена. В допълнително изложение към жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила - постановена от пристрастен и предубеден състав, което се извлича от мотивите към присъдата, при нарушение на материалния закон и е необоснована - неправилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия в частта кой е управлявал автомобила и какво е правил той в него при извършената от полицейските служители проверка, като явната необоснованост и съществените нарушения на процесалните правила са довели и до постановяване на присъдата в нарушение на закона. Иска се освен да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан и алтернативно в пледоарията пред състава на въззивния съд се иска, ако се приеме, че подсъдимият е виновен, да бъде намалено наложеното му наказание.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, а наложеното наказание на подсъдимия Ч. е справедливо и поради това присъдата следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Пловдивския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият редник Р. М. Ч. е постъпил на военна служба в Българската армия на 15.01.2014 г. във в. ф. *** - гр. К., а със заповед на командира на военното формирование от 04.11.2015 г. същият е бил уволнен по дисциплинарен ред. По време на службата изпълнявал поставените му задачи и имал добра лична дисциплина. Наказван по дисциплинарен ред, не е награждаван. На 08.10.2015 г. около 02, 37 часа в гр. К. подсъдимият Ч. след употреба на алкохол управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. №***. Движил се по ул. „***“ в посока запад-изток. По това време на уширението на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“ в изпълнение на специализирана полицейска операция били свидетелите мл. автоконтрольор К. Н. К. и полицай . М. К. от Районно управление на МВР - гр. К..

Същите били в служебния им автомобил, готвейки се да потеглят поради приключване на операцията. В този момент управлявайки автомобила подсъдимият преминал покрай тях. Полицейските служители регистрирали движението на този автомобил и решили да извършат проверка на водача и автомобила. Веднага потеглили след лекия автомобил. Подали звуков сигнал от специалната уредба за звуков и светлинен сигнал монтирана на полицейския автомобил. Подсъдимият преминал в ляво по посока на движението си в насрещната лента и спрял управлявания от него автомобил в насрещната лента пред № 51. Полицейските служители извършили проверка на документите на водача и автомобила. Подсъдимият Ч. бил изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510" с фабр. № …. Уреда отчел 1,82 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух. На редник Ч. бил издаден талон за медицинско изследване и същият бил съпроводен от органите на реда до филиала на ЦСМП в гр. К.. Там било извършено медицинско изследване на подсъдимия и била взета кръв за химически анализ. Същият бил отведен в РУ на МВР - гр. К.. На редник Ч. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № … от 08.10.2015 година. Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № *** от 09.10.2015 г. било установено наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1,92 промила.

Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К., К., К. и др., а така също и от съответните съдебни експертизи - почеркова, химическа, протокол за медицинско изследване, заповеди, справки, писма, характеристика и другите писмени доказателства по делото, както и от частичните обясненията на подсъдимия, които частични обяснения се подкрепят от събраните съобразно изискванията на процесуалния закон доказателства и за които правилно съдът е приел, че освен средство за защита същите са и доказателствено средство. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343б ал.1 от НК. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на всички посочени

по-горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е тези показания, включително и противоречията между тях като ги е съпоставил и е писмените доказателства по делото и аргументирано е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което му е предявено с обвинителния акт. При анализа на доказателствата първоинстанционният съд е проявил правилен подход като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от показанията на свидетелите- очевидци К. и К., чийто показания се подкрепят и от останалите събрани по съответния процесуален ред доказателства по делото и е изяснил съвсем точно фактите по делото имащи значение към предмета на доказване, а именно управление на МПС след употреба на алкохол от страна на подсъдимия с концентрация над 1,2 промила алкохол в кръвта установено по надлежния ред. Свидетелите К. и К. са категорични, последователни и непротиворечиви още в показанията си на досъдебното производство, в показанията си пред съда в съдебното заседание, а така също и в показанията си при поставянето им в очна ставка с подсъдимия Ч., че са спрели за проверка движещия се автомобил и са установили, че същия е управляван от подсъдимия Ч., който е бил сам в автомобила. Аргументирано първоинстанционният съд е отхвърлил като необоснована защитна позиция направените пред съда възражения на подсъдимия, че друго лице е управлявало автомобила, тъй като освен от показанията на свидетелите К. и К. тези възражения се опровергават и от самия подсъдим Ч., който саморъчно е направил отбелязване в акта за констатиране на административно нарушение /стр. 29, вж. и почерковата експертиза по делото/ - където обаче не отразява, че не той е управлявал МПС, но пък съзнателно е заблудил полицейските органи, че е цивилно лице без да се представи като военнослужещ като не е заявил това и пред медицинските лица при изготвянето на протокола за медицинско изследване, за да бъдат сезирани органите на Военна полиция. Обосновано съдът е отхвърлил и показанията на появилия се след повече от два месеца след инцидента свидетел П., чиято съпруга е роднина на подсъдимия Ч., който свидетел се опитва крайно неубедително да подкрепя защитната версия на подсъдимия, че не е управлявал автомобила - същият свидетел поради пияното състояние на подсъдимия управлявал автомобила му, но съвсем безотговорно го изоставил в това състояние и се прибрал пеша у дома си без дори да опита да се обади в полицията да провери какво се случва с колегата му или поне да докладва на командирите си на следващия ден за случилото се. Всички тези възражения се правят и пред въззивния съд, който поради изложеното по-горе намира, че същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд и поради това следва да бъдат оставени отново

без уважение и че правилно първоинстанционният съд е приел наличие на съставомерно поведение от страна на подсъдимия и законосъобразно го е признал за виновен по предявеното му обвинение. Крайно неоснователно е и като такова следва да бъде оставено без уважение и оплакването по въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение със съображение, че присъдата е постановена от пристрастен и предубеден състав, което се извличало от мотивите към присъдата. Тази теза се опровергава не само от подробното и обстоятелствено обсъждане от страна на първоинстанционния съд на всички направени от подсъдимия и неговата защита възражения, но и от явно изразеното и отразено в протоколите на съдебните заседания на първоинстанционния съд добронамерено и добросъвестно отношение към всички искания на подсъдимия и защитата му, които са се изразили дори в провеждането по искане на подсъдимия и неговата защита и на следствен експеримент и оглед на автомобила на подсъдимия от състава на съда /вж. протокол от 21 юни 2016 г. - л. 84 от н.д./.

При определянето на вида и размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието необходимите доказателства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценил ги е правилно поотделно и в съвкупност и е наложил справедливи дори снизходителни по вид и размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания лишаване от свобода за срок от една година и три месеца и глоба в размер на сумата от триста лева, съобразено и с изискванията на чл. 57 ал.2 от НК. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, вида и размера на наложеното наказание лишаване от свобода и сравнително добрата му характеристика. Същевременно съставът на въззивния съд намира, че алтернативното искане във въззивната жалба за евентуално намаляване на наложеното наказание на подсъдимия се явява неоснователно с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е наказван неколкократно както за неизпълнение на функционалните си задължения като военнослужещ, така и за нарушаване на правилата за движение по пътищата и поради това както с оглед на личната превенция, така и с оглед на изискванията на генералната превенция на наказанието ще бъде неоправдано проявяването на по-голяма снизходителност от проявената вече такава от състава на първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на

атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Пловдивския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43/08.09.2016г. по нохд № 73/2016г.
по описа на Пловдивския военен съд като обоснована, законосъобразна
и правилна.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                        

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg