Решение
29-12-2016

              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 54

 

гр. София, 29. 12. 2016 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

   ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                     полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. Красимир Колев

разгледа административно наказателно дело № 77 по описа за 2016г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

образувано по протест от Военно-окръжна прокуратура-София срещу решение № 55/19. 10. 2016 г. по АНД № 242/2016 г. на Военен съд-София с обвиняем редник Б. С. В. от военно формирование-Б..

 

 

С протестираното решение състав на Военен съд-София е признал обвиняемия В. от за невинен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 02. 01. 2013г. до 02. 09. 2014 г., във военно формирование-Б., съзнателно да се е ползвал от неистински частен документ – копия на договор за наем от 08. 11. 2012 г. и договор за наем от 08. 11. 2013 г., на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на гр. л. Б. Л. Х., вписан в договорите като „наемодател“ и ги употребил пред военно формирование-Б. и командира на военното формирование, за да докаже, че между него и гр.л. Б. Л. Х. съществува договорно правоотношение за наем на жилище, находящо се в гр. Б., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът се е разпоредил направените разноски по делото за изготвяне на експертизи в размер на 270.48 лв. (двеста и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки) да останат за сметка на държавата.

Основното възражение, което се прави в протеста е, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не ги е оценил поотделно и в съвкупност. Прокурорът е извел и извода, че по делото по несъмнен начин било доказано извършването на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК от страна на обвиняемия, както и че последният в съдебно заседание пред основния съд признал вината си, изказвайки съжалението си за извършеното. Прави се искането атакуваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което обвиняемият В. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл . 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция протестът се поддържа като основателен, но прокурорът поддържа тезата, че редн. В. не е живял при условията на свободно договаряне на посочения адрес в гр. Б., а в същото време получавал компенсационни суми за това, поради което счита, че последният е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, а не по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В подкрепа на този извод се сочат показанията на свидетелите  С. К., Л. Б. и А. М. и заключението на графологическата експертиза по делото.

Прави се искане решението на основния съд да бъде отменено и делото върнато на същия за разглеждането му от друг състав с оглед извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Алтернативно се пледира въпросният съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил предаден на съд, с налагането на административно наказание „глоба“.

В съдебно заседание защитата на обвиняемия счита решението за правилно и законосъобразно, като се правят три основни възражения.

Първото възражение е, че обвиняемият не знаел, а от там и не съзнавал, че инкриминираните договори за наем не са подписани от свидетеля Х., поради което при представянето им пред жилищната комисия на военното формирование той бил уверен, че те са подписани от наемодателя.

На второ място защитата излага съображения, че в постановлението, с което обвиняемият е бил предаден на съд, прокурорът изрично е обсъдил тезата за съставомерност на деянието по чл. 212, ал. 1 НК и изрично е приел, че В. е имал правното основание да бъде картотекиран и да ползва компенсационни суми.

На трето място защитата възразява, че от твърденията на странични по наемното правоотношение лица не би могъл да се прави извод, че обвиняемият е съзнавал и знаел, че въпросните договори са неистински документи.

Военно-апелативният съд, като взе предвид становището на страните, провери изцяло правилността на решението, по което е прието за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият редник Б. С. В. сключил през 2010г. договор за наем със свидетелят по делото гр.л Б. Л. Х. за имот, находящ се в гр. Б., ж.к. „А. м.“, №, ет., ап. Срокът на договора бил една година и след изтичането му обвиняемият В. напуснал жилището, тъй като майка му се разболяла и той отишъл да живее при нея в град С., за да й помага. На този адрес живял до месец октомври 2011г.

Обвиняемият редник В. бил картотекиран като военнослужещ, нуждаещ се от жилище. Редът за картотекиране и изплащане на компенсационни суми на военнослужещите, живеещи при условията на свободно договаряне бил регламентиран в Наредба № Н-22/16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне на Министъра на отбраната, (обн. ДВ, бр.62/10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. ДВ, бр. 3/2011 г., в сила от 11.01.2011 г.; изм. ДВ - бр. 20/2011 г., в сила от 11.03.2011 г.; изм. ДВ бр. 76/2011 г., в сила от 30.09.2011 г.; изм. ДВ  бр. 97/2012 г., в сила от 07.12.2012 г.). Картотекирането на военнослужещите като нуждаещи се от жилище се извършвало въз основа на заявление-декларация по образец до жилищната комисия на военното формирование. За военнослужещите и цивилните служители, които ползвали под наем жилище при условията на свободно договаряне, заявлението – декларация следвало да е придружено освен с посочените в Наредбата документи и със заверено копие от договора за наем. Картотекирането на нуждаещите се от жилище се извършвало периодично, като представените от военнослужещите и цивилните служители комплекти от документи се разглеждали от жилищната комисия на военното формирование, като се изготвяло предложение за определяне степента на жилищната нужда на картотекираните. За резултатите от работата си комисията изготвяла и подписва протокол, съставен в два екземпляра. Екземпляр от комплекта с документи и изготвените предложения от комисията се изпращали в Централно военно окръжие, а оттам в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ на Министерство на отбраната. Със заповед се утвърждавали периодично изготвените списъци на картотекираните като жилищно нуждаещи се, въз основа на което живеещите под наем военнослужещи и цивилни служители имали право да получават компенсационни суми за живеене под наем. Одобрените списъци се изпращали в съответните военни формирования и от датата на обявяване на списъците, за лицата картотекирани във втора група – наематели на свободно, ползващи жилища под наем, които не са собственост на техни съпрузи/съпруги, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително, и по сватовство до втора степен, възниквало правото на получаване на месечни компенсационни суми. За да им бъдат изплащани тези суми картотекираните военнослужещи и цивилни служители следвало ежемесечно да подават до командира на съответното военно формирование заявление – декларация, ведно с копие от договора за наем. След това командирът на военното формирование издавал заповед за изплащането на компенсационни суми за съответния месец, въз основа на която се изплащат компенсационните суми за съответния месец на правоимащите военнослужещи с превод по представена от военнослужещия лична банкова сметка.

По този ред обвиняемия редник В. декларирал пред командира и жилищната комисия на в. ф.-Б., че живее при условията на свободно договаряне в гр. Б., ж.к. „А. м.“, №, ет., ап.. Тези обстоятелства    декларирал, като попълвал ежемесечно документи и представял заверено от него ксерокскопие на сключен договор за наем със свидетеля гр.л. Х.. На този адрес обвиняемият живял до месец октомври 2011г. След тази дата прекъснал картотекирането си и не подавал документи за изплащане на компенсаторни суми от военното формирование.

След като здравословното състояние на майка му се подобрило, през месец декември 2012 г. обвиняемият се свързал със съпругата на свидетеля Х. – свидетелката по делото В. С. Х., за да разбере дали имотът е свободен и може да го наеме. Тъй като жилището, находящо се на адрес ж.к. „А. м.“, №, ет., ап. към този момент било свободно, обвиняемият получил разрешение от свидетелката Х. и се нанесъл в имота, като започнал да живее на горепосочения адрес и да заплаща уговорения наем. 

На 08.11.2012 г. подписал в графа „наемател“ договор за наем, който предоставил на свидетелката Х., която поела задължението да го предостави на съпруга си – свидетеля Х., за подпис в графа „наемодател“. След няколко дни върнала подписания вече договор за наем, с положен подпис на „наемодател“, на обвиняемия В. Срокът на договора бил едногодишен и след неговото изтичане, на 08.11.2013 г., обвиняемият подписал нов договор за наем, който по същия ред предоставил на съпругата на наемодателя Х., която поела задължението да му го предаде и след като съпругът й го подпише, да го върне на обвиняемия. След няколко дни обвиняемият получил от свидетелката Х. подписан договор за наем, където за „наемодател“ бил положен подпис.

Тъй като обвиняемият В. бил картотекиран като нуждаещ се от жилище, като декларирал пред командира и жилищната комисия на в. ф.-Б., че живее при условията на свободно договаряне в град гр. Б., ж.к. „А. м.“, №, ет., ап., той представял пред командира на в. ф.-Б. заверени от него договор за наем от 08.11.2012 г. и договор за наем от 08.11.2013г., сключен между него и наемодателя Х. В резултат на това, получавал компенсационни суми, на основание издавани заповеди от командира на в. ф.-Б. Обвиняемият живеел в посочения имот и заплащал всеки месец определената в договорите за наем наемна цена на съпругата на наемодателя му – свидетелката Х., като свидетелят Х. знаел за това и нямал претенции към обвиняемия.

Така обвиняемия редник В. в периода от 02.01.2013 г. до 02.09.2014 г., представил пред жилищната комисия и командира в. ф.-Б. заверени копия  от договорите за наем на имота, сключени между  него и гр.л. Б. Л. Х., на следните дати: 02.01.2013г.,  04.02.2013г., 04.03.2013г., 04.04.2013г.,05.05.2013г., 03.06.2013г., 03.07.2013г., 01.07.2013г., 04.09.2013г., 03.10.2013г., 04.11.2013г.,  03.12.2013г., 03.01.2014г., 05.02.2014г., 05.02.2014г., 02.04.2014г., 29.04.2014г. 03.06.2014г., 03.07.2014г., 05.07.2014г. и 02.09.2014г.

Съдът е приел, че видно от заключението на графическата експертиза - протокол № 78/2016 г., т.8.1.2 подписите, положени в долен ляв ъгъл под „наемодател“ в договор за наем от 08.11.2012 г. и в договор за наем от 08.11.2013г.  между обвиняемия В. и гр.л. Х., подписите не представляват изображение на графичен рисунък на подпис, положен от В. С. Х., Б. Л. Х. и Б. С. В. Съгласно т. 8.1.3 под подписите под „наемател“ в договор за наем от 08.11.2012 г. и в договор за наем от 08.11.2013 г.  между обвиняемия В. и гр.л. Х. представлявали изображение на графичен рисунък на подпис, положен от Б. С. В. Съгласно т. 8.1.4 и т. 8.1.5, трети абзац, подписите, положени със синя химикалка между „р-к“ и „В.“, след текста „Вярно с оригинала“ на договорите са положени и изпълнени от обвиняемия Б. С. В., както и че представлявали изображение на графичен рисунък на подпис изпълнен и положен от обвиняемия.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи липсата на съставомерност от субективна страна на деянието на обвиняемия В. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК, решаващият процесуален орган е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото, което не се различават от посочените в постановлението на прокурора. Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен. Ето защо неоснователно е възражението в протеста, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не ги е оценил поотделно и в съвкупност.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства правилно съдът е приел, че от субективна страна обвиняемият не е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което го е и оправдал.

Неоснователно е основното възражение на прокуратурата, изразено в съдебното заседание пред въззивната инстанция, че редн. В. не е живял при условията на свободно договаряне на посочения адрес в гр. Б., а в същото време получавал компенсационни суми за това. В подкрепа на този извод прокурорът е посочил единствено и само показанията на свидетелите С. К., Л. Б. и А. М. и заключението на графологическата експертиза по делото, в резултат на което е направил извода, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. На първо място настоящият състав взе предвид, че обвиняемият е бил предаден на съд с постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание именно поради обстоятелството, че редн. В. не е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, а престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Основателно е възражението на защитата на обвиняемия, че именно в това постановление прокурорът изрично е обсъдил тезата за съставомерност на деянието по чл. 212, ал. 1 НК и изрично е приел, че В. не е извършил това престъпление, тъй като от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е видно, че той действително е живял под наем в имот, собственост на свидетеля Х. в гр. Б., плащал е определената в договорите за наем наемна сума и е имал правото да получава въпросните компенсационни суми именно поради обстоятелството, че е живял при условията на свободно договаряне на посочения в договорите адрес. Обсъждайки събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал също до този извод, който въззивната инстанция приема за обоснован. Подлежаща на необходимата проверка и установяване по делото е била тезата на прокуратурата, изразена в самото постановление, с което обвиняемият е бил предаден съд, че той съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – копия на договори за наем от 08.11.2012г. и от 08.11.2013г., на които е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на свидетеля Х., вписан в договорите като „наемодател“, и ги употребил пред командира на военното формирование, за да докаже, че между него и Х. съществува договорно правоотношение за наем на жилище, находящо се в гр. Б.

Подлагайки на внимателна проверка и анализ доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и подложени на преценка съобразно правомощията му по чл. 378, ал. 2 НПК, и тези, събрани в хода на съдебното следствие, основният съд обосновано е стигнал до извода, че обвинението срещу редн. В., за което е бил предаден на съд, не е доказано по несъмнен начин по отношение на субективният елемент от състава на престъплението. За да стигне до този извод, съставът на съда е приел, че обвиняемият не е знаел, а от там и съзнавал, че инкриминираните договори за наем не са подписани от свидетеля Х., поради което при представянето на договорите пред командира и жилищната комисия на военното формирование той е бил напълно уверен, че те са подписани не от някой друг, а именно от наемодателя. Въззивната инстанция намира, че този извод на съда не се явява изолиран от доказателствената съвкупност по делото, а същият се явява обусловен от нея. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че инкриминираните договори за наем от 08.11.2012г. и от 08.11.2013г. не са били подписвани едновременно от обвиняемият и от наемодателя, а това е ставало поединично, тъй като В. е предоставял договорите подписани на съпругата на Х., не е присъствал при полагането на подписа от наемодателя си, а ги е получавал обратно със съзнанието, че те са подписани от нейния съпруг. Правилно съдът е приел, че твърденията на свидетелите Х. и Х. и обясненията на обвиняемия, послужили за приемане на установената фактическа обстановка, че договорите не са били подписани едновременно от двете страни, а последователно, като за подписа на наемодателя е ползвана услугата на съпругата му във връзка с предоставяне на документа, не са били оборени по делото, в резултат на което обосновано е стигнал и до извода за липсата на субективна съставомерност на деянието на В., в резултат на което го е и оправдал.

Основателно е възражението на защитата, че от твърденията на странични на страните по наемното правоотношение лица не би могъл да се направи изводът, че обвиняемият не е живял във въпросното жилище и че той е съзнавал и знаел, че договорите са неистински документи. От възраженията на последния е видно, че в този период майка му е била тежко болна и се е налагало периодично да я придружава при извършване на химиотерапия. Ето защо напълно обяснимо и възможно е посочените от прокурора лица К. Б. и М. да не са станали свидетели на пребиваването на обвиняемия в апартамента на Х.

Водим от гореизложеното настоящият състав намира, че протестът следва да бъде оставен без уважение, а атакуваният съдебен акт потвърден като обоснован и законосъобразен.

Ето защо и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

               

                Р   Е   Ш   И   :

         

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/19. 10. 2016 г. по анд № 242/2016 г. по описа на Софийския военен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg