Мотиви
06-02-2017

Мотиви по нохд № 83/2016 година на Военно-апелативен съд – София

          С Присъда № 48 от 25.10.2016 година по н.о.х.д. № 184/2016 г., състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия Д. И. П. от военно формирование *** – К. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 29.01.2016 година в град К. държал 2 броя законно притежавано оръжие – ловна пушка успоредка – марка „***“, *** калибър, № ***  и ловна пушка –карабина калибър *** мамарка „***“ № *** с четири броя боеприпаси с пробит връх на куршума, като не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени в чл. 59 ал. 1 и в чл. 98 ал.ал. 1 и 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и на основание чл. 338 ал. 1, предл. 1-во и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 (ЕДНА) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за виновен в това, че по същото време и на същото място държал огнестрелно оръжие 1 брой ловна пушка успоредка, марка „***“ *** калибър, със сериен № *** без да има затова надлежно разрешение и на основание чл. 339 ал. 1, предл. 2-ро и чл. 54 от НК го е осъдил на  2 (ДВЕ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му, а именно 2 (ДВЕ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така определеното общо наказание е ОТЛОЖЕНО с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 5 (ПЕТ) ГОДИНИ. На основание чл. 53 ал. 2, буква „а“ съдът е ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 1 брой ловна пушка успоредка, марка „***“ *** калибър, със сериен № ***. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото. 

Присъдата е обжалвана от подсъдимия и неговия защитник. Сочат се доводи за нейната незаконосъобразност. В жалбата на подсъдимия и в допълнение към нея от неговия защитник се изтъква, че в обвинителния акт и в обжалваната присъда не е посочено кога и къде е възникнало задължението на подсъдимия да уведоми органите на МВР. Това довело до нарушаване на правото му на защита. Твърди се, че подсъдимият уведомил свидетеля П. за инкриминираното оръжие по телефона. Обвинителната власт не представила доказателства, че инкриминираното оръжие е намерено. Твърди се, че то се е намирало в общата каса за съхранение на оръжие на подсъдимия и баща му. Това правело несъстоятелен извода на съда, че оръжието е намерено. Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля П., които били в противоречие с общата доказателствена съвкупност по делото. Последният, който пряко отговарял за изпълнението на ЗОБВВПИ, макар да бил уведомен от подсъдимия, не изпълнил служебното си задължение да изземе оръжието. Налице било и двукратно писмено уведомяване на този свидетел от подсъдимия – на 21.01.2016 г. и на 22.01.2016 година. Съдът не анализирал и докладната записка на свидетеля П. от 27.01.2016 година. По време на съдебното следствие съдът излязъл извън рамките на предмета на доказване, събирайки факти и обстоятелства извън повдигнатото обвинение, което водело до извод за заинтересованост и пристрастност по смисъла на чл. 29 ал. 2 от НПК. Твърди се, че едва на 21.01.2016 г. подсъдимият е извършил действия по приемане на наследството, като е подал заявление за придобиване на наследственото оръжие. Въз основа на това заявление, свидетелят П. изготвил докладна записка до началника на РУП с предложение на подсъдимия да се издаде исканото разрешение. Този свидетел не извършил действия по изземване на оръжието от наследствения дом на П., като го оставил фактически в негово владение. Съдът бил игнорирал специалната разпореда на чл. 83 ал. 7 от ЗОБВВПИ. Изтъква довод, че с оглед на посочената разпоредба, на подсъдимия не може да бъде вменено неизпълнение на законовите разпоредби. Сочи се и довод за липса на субективна страна на престъплението, както и за наличие на признаците на чл. 9 ал. 2 от НК. Досежно престъплението по чл. 338 ал. 1 от НК, в жалбата се изтъква, че П. искал да смени местонахождението на ловното си оръжие от село Д. в град К., където служел. За целта той подготвил смяна на местонахождението на касата, като я демонтирал. За да получи разрешение за съхранение на оръжието на друг адрес, трябвало да представи пред органите на МВР надлежно закрепена каса. Изтъква се, че това деяние съставлявало административно нарушение, а не престъпление. Изтъква се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която той да бъде оправдан, а алтернативно намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и на срока, за който то е отложено.

Въззивната инстанция провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата – 29.01.2016 година подсъдимият имал разрешително за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като следва: ловна пушка успоредка марка „***”, калибър ***, № **** и ловна пушка карабина калибър ***, марка „***” № ***. Разрешението за съхранението на тези оръжия се отнасяло за адреса, на който живеел подсъдимия, а именно в с.Д., ул. ***, общ.П., като съхраняването на оръжието и боеприпасите следвало да се осъществяват в неподвижно закрепена метална каса, снабдена със секретно заключващо устройство. Разрешението било валидно до 07.09.2016г.-л.52 дп. За начина на съхраняване на оръжието подсъдимият бил добре запознат - л.71от досъдебното производство.

Бащата на подсъдимия-И. Д. П., също от своя страна притежавал разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, като на негово име се водела 1 брой ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен № ***. Първоначално разрешителното се отнасяло и до посочените по-горе огнестрелни оръжия, но впоследствие ловна пушка успоредка марка „***”, калибър ***, № *** и ловна пушка карабина калибър ***, марка „***” № *** били продадени от него на сина му-подсъдимия по настоящото дело. Продажбата на оръжията била извършена в съответствие с изискванията на закона, което се в***да и от приложените по делото писмени доказателства. По досъдебното производство е приложена цялата хронология относно това как неговият баща е придобил, съхранявал, носил и употребявал посочените по-горе огнестрелни оръжия - л.84-143 от досъдебното производство. Бащата на подсъдимия починал на 20.11.2015г., като ловното му оръжие 1 брой ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № ***, останала в с.Д., в металната каса, в която и подсъдимият съхранявал до този момент своите огнестрелни оръжия. След смъртта на баща си подсъдимият разговарял със св. И. да пренесат заедно касата за огнестрелните оръжия в гр.К., където живеел и дори св.И. през м.януари 2016г. ходил до дома му в с.Д., като с флекс отрязали арматурните железа, които държали касата неподвижно закрепена. Не преместили обаче касата, а се разбрали това да стане в един по-късен момент. Без да мести касата, през същият този месец, подсъдимият взел трите пушки и ги отнесъл в жилището си в гр.К..

На 28.01.2016г. в района на поста от горско стопанство – К. била организирана акция за залавянето на лица и установяване дали евентуално не се касае до бракониерски лов. При акцията полицейските и горските служители преследвали автомобил „***“ с ДК№ ***. Същият по документи бил собственост на подс. П.. При преследването автомобилът успял да се измъкне.

По този повод, в дома на подсъдимия в гр.К. на улица „***“ № *** била извършена проверка от полицейски служители. Подсъдимият ги завел в кухнята и там, облегнати на стената до хладилника, се намирали ловна пушка успоредка марка „***”, калибър ***, № *** и ловна пушка карабина калибър ***, марка „***” № ***. Карабината била заредена с 4 патрона вътре в нея. Пред полицаите подсъдимият заявил, че седмица или две по-рано си ги бил донесъл у дома от с.Д., където иначе се водел като ловец и където било мястото на съхранение на оръжието. Попитан дали има и друго оръжие, той ги завел в другата стая на жилището, където спяло детето му, и там под леглото извадил още една пушка, а именно ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № ***. Казал на полицаите, че това е пушката на покойния му баща. След това отново бил отведен в полицейското управление и с протокол за доброволно предаване (л.л. 18 и 19 от ДП) предал оръжията и патроните за карабината. Тогава полицаите установили че подсъдимият няма съответно разрешително за ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № ***.

Няколко дни преди така описаните събития, а именно на 22.01.2016г., подсъдимият П. отишъл в РПУ-П., където подал заявление с искане да получи разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51см. - л.50 ДП. Към него приложил и вносна бележка от 21.01.2016г. за придобиване на ловно оръжие-л.57 дп, а на същата дата заверил нотариално и препис от удостоверение за наследници №31/ 21.01.2016г. на община П. - л.46 ДП, при нотариус Д. А.. Тези документи той оставил при св.П., който бил полицейски инспектор в служба „КОС“при РПУ-П.. На свидетеля подсъдимият не обяснил, че желае да придобие огнестрелното оръжие, останало от баща му. Не подал и изискуемите по чл.76 ал.3 и ал.4 ЗОБВВПИ документи, в които да посочи, че се касае до придобиване на оръжие по наследство, както и да посочи името и адреса на своя наследодател. Не представил и декларация от останалите наследници, че те не желаят да придобият оръжието на починалия И. П.. Така подаденото от него заявление, в което не бил посочен вида на оръжието и начина на неговото придобиване, сочели на желание от негова страна да придобие каквото и да е оръжие, отговарящо на посоченото от подсъдимия в заявлението, а именно един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. Това се потвърждава и от показанията на св.П., който извършил проверка на изискуемите по закон обстоятелства и докладвал на своя началник - л.49 ДП, че няма пречка на подс.П. да се издаде исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Такова разрешение за придобиване, ведно с контролния талон към него, били издадени на подсъдимия от началника на РПУ-П.  на 24.02.2016г., като му бил даден срок до 23.05.2016г. да стори това. Така към 29.01.2016г. подсъдимият нямал издадено разрешение за придобиването на огнестрелното оръжие ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № ***, останала след смъртта на баща му.

Видно от заключението на назначената в съдебно заседание съдебно-балистична експертиза, представените по делото ловна пушка успоредка марка „***”, калибър ***, № ***, ловна пушка успоредка, марка „***”/***/, *** калибър със сериен  № *** и ловна пушка карабина калибър ***, марка „***” № ***, са технически изправни и годни да произвеждат изстрели. Те представляват огнестрелни оръжия по смисъла на закона. Представените за изследване три броя патрони са стандартни, кал.*** с доработени върхове на куршумите. Те са изправни и годни да произведат изстрел с представената по делото ловна пушка  с № ***.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 338 ал. 1, предл. 1 от НК. Същевременно изводът, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл. 339 ал. 1, предл.2 е неправилен.

Както сам първоинстанционният съд приема инкриминираната ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № *** е била собственост на бащата на П. – И. Д. П., починал на 20.11.2015 година. При това положение подсъдимият Д. П. се явява негов наследник. Съгласно чл. 50 ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), физически лица могат да придобиват огнестрелни оръжия по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно чл. 50 ал. 4 от същия закон, при наследяване на огнестрелно оръжие, както е в случая, наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за придобиване. Прието е за установено от първоинстанционния съд по делото, че на 22.01.2016г., подсъдимият П. отишъл в РПУ-П., където подал заявление с искане да получи разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51см. (л.50 ДП). Наследството на бащата на подсъдимия е открито в деня на смъртта му – 20.11.2015 година. Подсъдимият е подал заявление за придобиване на един брой дългоцевно оръжие два месеца по-късно. По делото липсват доказателства на коя дата точно подсъдимият е приел наследството, за да се прецени, дали е спазен четиринадесетдневният срок по чл. 50 ал. 4 от ЗОБВВПИ, но и Законът за наследството, в глава четвърта от същия, не поставя изричен срок, в който наследството следва да бъде прието. Независимо от това, срокът от два месеца от откриване на наследството, в който да бъде заявено неговото приемане, и от житейска гледна точка е нормален. Ирелевантно е обстоятелството, че в заявлението за издаване на разрешение, подсъдимият не e посочил, че се касае до придобиване на конкретно оръжие по наследство. Видно от показанията на свидетеля Г. П. – инспектор в служба „КОС“ при РУ на МВР – П. (в с.з. на 28.07.2016 година) „не е необходимо условие в заявлението да се посочва конкретно оръжие, но ако се знае конкретното оръжие може да се впише“. От това следва, че подсъдимият не е имал задължение да вписва инкриминираната ловна пушка марка „***“ в заявлението за издаване на разрешение. Както обаче приема и първостепенният съд, към заявлението за издаване на разрешение било приложено и удостоверение за наследници. Очевидно е, че се касае за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по наследство. Процедурата по издаване разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпасите за него приключила с издаването му на 24.03.2016 година. При така приетите и от основния съд безспорни фактически положения е очевидно, че подсъдимият П. е направил всичко зависещо от него, за да получи разрешение за придобиване по наследство на инкриминираната ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № ***, което разрешение в крайна сметка същият е получил. Ето защо настоящият състав прие, че подсъдимият е извършил всички действия във връзка с придобиването по наследство на инкриминираната пушка и не е извършил деянието по чл. 339 ал.1, предл. 2-ро. Поради това съдът отмени първоинстанционната присъда в частта и по осъждането му за това деяние и го оправда по това обвинение. Съответно беше отменена и присъдата в частта и по приложението на чл. 53 ал. 2, буква „а“ от НК, с която е била отнета в полза на държавата инкриминираната ловна пушка успоредка, марка „***”, *** калибър със сериен  № ***, както и в частта и по приложението на чл. 23 и чл. 66 ал. 1 от НК.

В частта и по осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 338 ал. 1, предл. 1-во от НК присъдата е законосъобразна. Няма спор, че на 29.01.2016 г. във ведомственото си жилище в гр. К. на ул. „*** подсъдимият е държал два броя законно притежавано от него оръжие – ловна пушка успоредка марка „***”, *** калибър, № *** и ловна пушка карабина калибър *** марка „***” № ***, с четири броя боеприпаси с пробит връх на куршума, като не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) - „лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“ и чл. 98, ал.1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ - „огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретни заключващи устройства и когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не могат да се поберат в металните каси, те се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата“, като държал посоченото по-горе оръжие извън метална каса, и по-точно между хладилника и кухненското обзавеждане, като вратата, водеща до помещението, не била метална. Като е държал посочените огнестрелни оръжия не по установения в закона ред, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 338 ал. 1, прдл. 1-во от НК. Същото е формално, т.е. престъпление на просто извършване и е довършено независимо дали са налице други последици от деянието.

Неоснователен е доводът на защитата, че не се касае за престъпление, а за административно нарушение. Разграничителният критерий между престъплението и административното нарушение е в степента на обществената опасност. В случая се касае за огнестрелно оръжие, с голяма пробивна и поразяваща сила, което причинява лишаване от живот. С цел такова оръжие да не попадне в неподходящи ръце, законодателят е предвидил специални мерки за съхранението му, които са били налушени. По тези съображения съдът прецени, че степента на обществената опасност е значителна и е налице престъпление, а не административно нарушение.

За престъплението по чл. 338 ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години или глоба от петстотин до три хиляди лева. Съдът като съобрази, че подсъдимият, в дома си в село Д., все пак е притежавал здраво прикрепен метален шкаф за съхранение на законно притежаваното от него оръжие и това на баща му, който шкаф е бил подготвен за пренасяне в град К., прецени, че е справедливо на същия да бъде наложено предвиденото в закона алтернативно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева. Това наказание е достатъчно да изпълни целите както на личната, така и на генералната превенция. В посочения смисъл, съдът измени присъдата в тази и част.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Несъстоятелен е доводът на защитата на подсъдимия, че съдът излязъл извън рамките на предмета на доказване, събирайки факти и обстоятелства извън повдигнатото обвинение, което водело до извод за заинтересованост и пристрастност по смисъла на чл. 29 ал. 2 от НПК. Съдът е бил длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, което е основен прицип на наказателния процес, визиран в чл. 13 от НПК. Установявайки всички факти и обстоятелства във връзка с деянието на подсъдимия, съставът на първоинстанционния съд е изпълнил именно това свое задължение. Поради това не може да се счита, че е бил заинтересован и пристрастен.

Тъй като не са налице други основания за изменяване и отменяване на присъдата, в останалата и част въззивният съд я потвърди.

В съответствие с изложеното дотук частта от присъдата във връзка с разноските и веществените доказателства по делото следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

София

06.02.2017 година

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg