Решение № 3/28.03.2017 г.
28-03-2017

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3

София, 28.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 87 по описа за 2016г. докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивен протест на полковник А. Б. - заместник на административния ръководител на Военноокръжна прокуратура - гр. София, по жалба на подсъдимите редник М. К С. от в. ф. *** - гр. Д. М., и редник Б. В. Б. от в. ф. *** - с. Р., чрез техния защитник адвокат И. Ф. И. от АК - гр. П., и от частния обвинител и граждански ищец майор М. В. И. от в. ф. *** - гр. Д. М., чрез адвокат Н. И. от АК - гр. П., срещу присъда № 53/17.10.2016г. по наказателно общ характер дело № 67/2015г. по описа на Софийския военен съд.

С присъда № 53/17.10.2016г. по нохд № 67/2015г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите редник Б. В. Б. от в. ф. *** - с. Р., и редник М. К С. от в. ф. *** - гр. Д. М., за виновни в това, че на 20.08.2014 година, около 17. 35 часа, на локалното платно пред оградата на в. ф. *** - гр. Д. М., на около 50 м. от КПП,

 

 

в съучастие като съизвършители извършили насилствени действия по отношение на началник, съгласно чл. 106 т.2 от Устав на войсковата служба на Република България, именно на майор М. В. И. - *** във в. ф. *** - гр. Д. М., поради което и на основание чл. 377 ал.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от по две години за всеки един от тях, условно с по четири години изпитателен срок за всеки един от тях, а така също и да заплатят солидарно на гражданския ищец обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди в размер на сумата от десет хиляди лева със законните последици, както и сумата от хиляда и деветстотин лева разноски за адвокатско възнаграждение за повереник. Подсъдимите Б.  и С. са осъдени да заплатят и сумата от четиристотин лева държавна такса върху размера на уважения граждански иск като в останалата му част съдът е отхвърлил иска като неоснователен, а също така са осъдени да заплатят и направените по делото съдебни разноски. С присъдата съдът е признал подсъдимата Г. Красимирова С. от в. ф. *** - гр. Д. М., за невинна в това, че на 20.08.2014 г., около 17.35 ч., на локалното платно пред оградата на в. ф. *** - гр. Д. М., на около 50 м. от КПП, в съучастие като съизвършители с редник М. К С. от в. ф. *** - гр. Д. М., и редник Б. В. Б. от в. ф. *** - с. Р., да е извършила насилствени действия по отношение на началник, съгласно чл. 106 т.2 от Устав на войсковата служба на Република България, а именно по отношение на майор М. В. И. - *** във в. ф. *** - гр. Д. М., поради което я е оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 377 ал.1 пр. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

В подадения въззивен протест се твърди, че в оправдателната й част спрямо подсъдимата редник С. присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а в частта, с която е определен размера на наложените наказания на подсъдимите редник Б.  и редник С., присъдата е неправилна и несправедлива. Излагат се съображения, че редник С. е участвала в насилствените действия срещу майор И. и поради това се иска да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение, а по отношение на подсъдимите редник Б.  и редник С. се излагат съображения и се иска значително да бъде увеличен размера на наложените им наказания лишаване от свобода.

В подадената въззивна жалба от подсъдимите редник Б.  и редник С. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуалните

 

3

правила без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение и да бъде отхвърлен предявения граждански иск. В допълнително изложение към жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила - постановена от незаконен и предубеден съдебен състав, което се извлича от подадена жалба срещу съдията в Инспектората на ВСС и наложени на защитата глоби за неявяване в съдебно заседание, при нарушение на материалния закон и е необоснована - неправилно са кредитирани показанията на свидетели по делото, а възникналата ситуация е била в резултат от взаимоотношенията на подсъдимата редник С. и пострадалия.

В подадената въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец майор М. В. И. от в. ф. *** - гр. Д. М., се твърди, че обвинението срещу подсъдимата редник С. е доказано и се иска присъдата да бъде изменена като бъде постановена нова присъда и подсъдимата С. бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение, а алтернативно се иска подсъдимата да бъде призната за виновна или по чл. 379а от НК и й бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на закона или да бъде призната за виновна по чл. 378 ал.2 от НК и да й бъде наложено административно наказание глоба в подходящ размер. Иска се предявения граждански иск да бъде уважен изцяло като подсъдимата С. също бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди солидарно с останалите двама подсъдими ведно със законните последици, както и направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа изцяло и напълно подадения въззивен протест и моли да бъде уважено направеното в него искане по отношение на подсъдимата редник С. и подсъдимите редник Б.  и редник С.. Също така изразява становище, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец е основателна и следва да бъде уважена, а жалбите на подсъдимите редник Б.  и редник С. са неоснователни.

Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната и протестирана присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

С атакуваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимите М. и Г. С. са брат и сестра, които служели във в. ф. *** - гр.

 

4

Д. М.. В същото поделение работела като цивилен служител и тяхната майка - свидетелката Р. С.. В поделението служел и свидетелят майор М. И. /граждански ищец и частен обвинител по делото/. Между майор И. и редник С. възникнали лични и интимни взаимоотношения за времето от септември 2012 г. до декември 20 13 година. През посоченото време двамата заживели на съпружески начала като придобили и общо имущество. След раздялата отношенията им останали изострени във връзка с трудностите и разногласията по подялбата на движимото и недвижимо имущество. Междувременно редник С. заживяла с подсъдимия редник Б. Б., който първоначално служел във в. ф. *** - гр. Д. М., а впоследствие служел във в.ф. *** - с. Р., което обстоятелство се знаело от майор И. и още повече конфронтирало страните - майор И. от едната и подсъдимите от друга. Това дало повод за нападки както от страна на майор И., така и от страна на тримата подсъдими и родителите на подсъдимите С.. По повод множество насрещни жалби и от двете страни се намесвала РС „Военна полиция“ - гр. П., органите на която извършвали проверки и съставяли констативни и предупредителни протоколи срещу страните, като преписките били прекратени с прокурорски постановления. Майката на подсъдимите С. - цивилен служител Р. П. С. работила като главен специалист в служба „Личен състав“ на в. ф. *** - гр. Д. М.. Със заповед № РД-871/11.12.2013 г. на командира на в. ф. *** - гр. Д. М., Р. С. била определена за служител, който ползва и съхранява печата на военното формирование за изходящата поща. Като класифициран материал, печатът следвало да се съхранява в метална каса в служба „Личен състав“. На 20.08.2014 г„ към 11.30 часа, свидетелката Р. С. установила, че печатът изчезнал от лавицата над гишето, където в нарушение на командирската заповед го държала в работно време. Командирът на в. ф. *** - гр. Д. М., обявил инцидент първа група - извънредно положение. Забранил напускането на формированието до намирането на печата. Към 17.20 часа печатът бил намерен в ниша на покривната конструкция на беседка, северно от сградата на Щаба, увит в розова салфетка. Извънредното положение във формированието било отменено и личния състав бил освободен да напуска района на формированието. За изчезването на печата свидетелката Р. С., силно притеснена, уведомила дъщеря си - подсъдимата Г. С., като и двете се усъмнили, че майор И. може да го е откраднал. Последната споделила с другите двама подсъдими. Общото становище на тримата подсъдими и на свидетелката Р. С. било, че именно майор И. е извършил кражбата на

 

5

печата. Подсъдимите, които този ден не били на работа, се събрали и към 17.00 часа отишли пред в. ф. *** - гр. Д. М.. Подсъдимите не били информирани от Р. С., че печатът вече бил намерен, когато от портала на формированието, към 17.30 - 17.35 часа, майор И. си тръгнал е личния си автомобил „***“, като се движел по еднопосочната локална лента за движение, минаваща покрай оградата на формированието. Виждайки го, подсъдимите Б.  и С. изскочили пред движещия се автомобил и принудили майор И. да натисне спирачния педал и аварийно да спре колата. Спирайки го подсъдимият редник С. на висок глас се обърнал към униформения майор И. и му казал: „***“, като го напсувал на майка. Изритал предна лява гума на колата и е ръка ударил левия калник на колата. Майор И. се опитал да излезе от шофьорската врата на автомобила, но редникът препречил е тяло и блъснал вратата, като не му дал възможност. След като майор И. натиснал вратата, успял да излезе, подсъдимият редник С. го хванал за реверите на камуфлажната риза, усукал ги и го придърпал към себе си, като му заявил: „***“. На свой ред се намесил и подсъдимият редник Б. , който се насочил към майор И., хванал го за ръкава и го дръпнал към себе си, като му казал: „***“; „***“; „***“. Подсъдимата редник С. се обърнала към майор И. е обидни думи: „***“ и публично го обвинила, че именно той бил откраднал печата на формированието, за да създаде проблеми на майка й в работата. Майор И. отричал обвиненията, като се държал сдържано и не отвръщал на насилническите действия и на провокациите. Редник С. го заплашила е думите : „***“, ако възникнели здравословни проблеми е майка й заради изчезналия печат. Скандалът между двамата се изместил на битова основа, за неуредените имуществени взаимоотношения - кой какво взел, кой кого „ограбил“, като пререканията започнали да се разрастват. Спречкването не ескалирало благодарение на пристигналите и намесилите се военнослужещи излизащи от формированието. Свидетелите редникВ. Н. Х., оф. Кандидат Г. М. Н. и старшина Т. Б. Б. се намесили като редник Х. отстранил М. С. от майор И., Б. и Х. разтървали редник Б.  и редник С. от майор И.. Свидетелите обяснили на спорещите страни, че могат да си уредят спора като се обърнели към съда по отношение на неуредените имуществени отношения. След случилото се майор И. се качил в

 

6

автомобила си и потеглил към гр. П., последван от военнослужещите Н. и Б..

Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите м-р И., Г. Н., Т. Б., В. Н., Д. В., В. С., В. Х., Ц. Д., Д. П., Г. Я., Д. Д., М. Х., Ч. А., И. П., Р. С., М. Й., Ю. Р., П. Й., С. Я., Р. Ц. и др., а така също и от съответните протоколи за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, на комисия, за извършена служебна проверка, фотоалбум, докладни записки, писма, заповеди, служебни характеристики, длъжностни характеристики, кадрови справки, служебни картони, свидетелства за съдимост, копия на нотариални актове и др., както и от частични обяснения на подсъдимите, които частични обяснения се подкрепят от събраните съобразно изискванията на процесуалния закон доказателства и за които правилно съдът е приел, че освен средство за защита същите са и доказателствено средство. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите редник Б.  и редник С. деяние, а именно, че същите са осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 377 ал.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните        по       делото писмени и гласни доказателства.

Първоинстанционният съд е анализирал показанията на посочените по- горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е тези показания, включително и противоречията между тях като ги е съпоставил и с писмените доказателства по делото и аргументирано е приел, че подсъдимите са осъществил състава на престъплението, което им е предявено като обвинение. При                   анализа на доказателствата

първоинстанционният съд е проявил правилен подход като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от показанията на свидетелите- очевидци - майор И.. оф. кандидат Н., ст. Б., ц. сл. В., редник Х., ц. сл. П., ц. сл. В.. които установяват конкретните инкриминирани действия и словесни изрази от страна на подсъдимите Б.  и С. и чийто показания относно времето и мястото на инцидента се покриват напълно с показанията на останалите свидетели по делото и изцяло относно времето и мястото на инцидента и с обясненията на подсъдимите Б. . С. и С.. Така

 

7

показанията на свидетеля И., който освен свидетел-очевидец е и пострадал, респ. страна по делото и поради това показанията му са ценени критично от състава на първоинстанционния съд и който свидетел в пълнота установява инкриминираните действия и словесни изрази на подсъдимите Б.  и С., се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите - очевидци: р-к В. Х., който установява пред първоинстанционния съд /пр-л от с.з. от 22.06.2015 г. - стр. 27 и сл./: „ ... аз спрях колата, защото нямаше как да мина. Пътят беше зает. Слязох от колата, за да видя какво става. Видях, че р-к С. хвана м-р И. за ризата, в областта на гърдите. Ризата беше строева камуфлирана. При което, аз се пуснах към тях, за да ги разтърва. Отидох да ги разтърва, защото мооето разбиране е, че това не е нормалния начин за уреждане на отношения. В същото време имаше и словесни закани от страна на р-к С., който дърпайки го за ризата каза, че ще го пребие. ... От страна на р-к Б. , в самото начало на контакта, имаше едно подканяне към м-р И. като : „Айде бе, удари ме бе“ „ Удари ме“ . ... Ако дърпането за ризата може да се определи като агресия, това мога да определя като агресия. Другото бяха словесни контакти. Обиди, аз приемам заканите, които р-к С. отправяше към майора: „Ще те пребия“ ...“, ц. сл. В., която установява пред първоинстанционния съд /в същото с.з./: „ ... С. започна да рита гумите на колата. ...“, оф. кандидат Н., който установява пред първоинстанционния съд/пр-л от с.з. от 05.07.2016 г. - стр. 7 и сл./: „...Аз бях трета кола след м-р И. и присъствах на целия инцидент. Колата на м-р И. беше спряна от р-к С. /сочи подсъдимия р-к М. К С./. Той застана отпред пред колата. Другото момче не го познавам /сочи подсъдимия р-к Б. В. Б./ и двамата бяха и спряха колата. ... М-р И. беше в колата. Отвори вратата да излезе, но вратата беше ритната от р-к С.. ... Когато слязох аз от моята кола, м-р И. тъкмо правеше опит да слезе. Отвори 20 см вратата, но вратата беше ударена с крак от р-к С.. ... М-р И. не е бил агресивен и не е заплашвал с уволнение нито един от тримата. ...“, ст. Б., който установява пред първоинстанционния съд /в същото с.з./: „... Първа кола беше на м-р И.. Ако не се лъжа В. Х. беше втори и ние сме трета кола. ... Слязохме от колата. ... И тогава видях, че м-р И. беше хванат за ревера от един от двамата подсъдими /сочи подсъдимите р-к М. К С. и р-к Б. В. Б./, но не мога да кажа кой. Тогава В. Х. мина между двамата, между м-р И. и един от двамата подсъдими, за да ги раздели. ...“, Ц. Д., който установява пред първоинстанционния съд / в същото с.з./: „... Работя в гумаджийница - сервиз за гуми, ..., до военното формирование *** в гр. Д. М.. Беше около 17.00 ч. ...Чух

 

8

някакви спирачки на лека кола. Погледнах, поделението е на около 50 - 60 м от мен и видях, че една кола беше спряна - /сочи подсъдимия р-к С./ той мина отпред нея към шофьорската врата. ... Той мина от към шофьорската страна и започна да говори с водача, какво са говорили не мога да кажа. По едно време се отвори вратата и излезе, /сочи гражданския ищец и частен обвинител м-р И./ скупчиха се техни колеги, които излизаха от работа. Стана навалицата, а аз продължих да си работя работата. ...“. Тези показания на посочените свидетели - очевидци на инцидента се подкрепят напълно и от показанията на свидетелите подп. М. Х., м-р Д., м-р К. и кап. А., които са били назначени в комисия за изясняване на инцидента със заповед на командира на военното формирование полк. Р. и които установяват пред съда, че в изпълнение на посочената заповед са извършили служебна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата около въпросния инцидент и заключението от тази проверка са изложили в протокол и приложени към него обяснения /вж. протокол и обяснения - л. 45 и сл. до л. 61 от т.2 на д.п./ и чийто показания са категорични, че подсъдимите са препречили пътя на автомобила на свидетеля И., редник С. е блъснал - „ ... имало е ритане по вратата на автомобила...“ /вж. показанията на св. К. и др./, а след излизането на И. от автомобила, редник С. го е дърпал за реверите на униформата, подсъдимите са се държали грубо с И. и са му отправяли обиди и заплахи, като само намесата на излизащите след И. от поделението техни колеги военнослужещи, които са разтървали нахвърлилите се върху униформения майор И. редници, е предотвратила ескалирането на ситуацията. Ето защо въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства. Възраженията пред въззивния съд, че в показанията на свидетелите има противоречия са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил /стр.14 и 15 от мотивите/ и убедително е мотивирал изводите си защо кредитира показанията на посочените по-горе свидетели. Въззивният съд счита, че съображенията на първоинстанционния съд са основателни, тъй като установяването на фактите и обстоятелствата, предмет на доказване по делото, е станало изцяло в съответствие с изискванията на процесуалния закон като разпитаните по делото свидетели добросъвестно са възпроизвели както непосредствените си възприятия за инцидента, така и възприятията си от отражението на инцидента върху военнослужещите от военното формирование. Не би могло да се изисква от всички свидетели да имат абсолютно идентични съвпадащи възприятия и съответно да дават абсолютно идентични съвпадащи показания относно фактите и обстоятелствата на инцидента, тъй като самите свидетели са били

 

9

разположени в различни един спрямо друг времеви моменти и пространствени позиции спрямо тези факти и обстоятелства и поради това в някои несъществени елементи е възможно да възникне различие във възпроизвеждането на техните възприятия, което именно е отчетено и в мотивите на първоинстанционния съд. По основните моменти от инцидента, които са от съществено значение за правната квалификация на извършеното, показанията на тези посочени свидетели не само не си противоречат, но и логически се потвърждават едни други. Ето защо възраженията по въззивната жалба в тази насока и пред въззивния съд също се явяват неоснователни и поради това следва да се оставят без уважение като неоснователни. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите С. и Б.  инкриминирано деяние, а именно, че от обективна и субективна страна двамата са осъществили състава на чл. 377 ал.1 от НК. По делото е установено по категоричен начин, че пострадалият майор И. се явява началник на подсъдимите, които също са военнослужещи с военно звание редници, съгласно изискванията на Устава на войсковата служба - чл. 106 т.2. Освен това подсъдимите са познавали лично майор И. от съвместната си служба в поделението и поради това са знаели, че същият се явява техен началник, още повече, че пострадалият майор И. по време на инцидента е бил и с униформа на старши офицер и въпреки това са го нападнали. Възражението по въззивната жалба на подсъдимите С. и Б. , че не се е установило да е упражнено насилие над пострадалия в качеството му на военнодлъжностно лице при изпълнение на службата му се явява неотносимо, а следователно поради това и неоснователно, към предмета на обвинението срещу подсъдимите, тъй като измества обсъжданията по делото към текста на втората форма на изпълнителното деяние по чл. 377 ал.1 от НК, а именно насилствени действия срещу военнодлъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, каквото обвинение срещу тях няма повдигнато, а в действителност подсъдимите са обвинени в насилствени действия срещу началник, каквато е основната форма на изпълнителното деяние по този текст от закона. Това възражение е правено и пред първоинстанционния съд, който подробно и аргументирано правилно го е отхвърлил като неоснователно. При тази така правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и по отношение на подсъдимата С. като е приел, че в конкретния случай не е налице субективната страна на деянието, в осъществяването на което е обвинена същата, с оглед изключително лошите лични отношения между подсъдимата С. и свидетеля

 

10

И., които лоши лични отношения са мотивирали и поведението на С. при инцидента. В тази насока показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и обясненията на всички подсъдими по делото, съвпадат изцяло. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимата С. и свидетелят И. са живели на семейни начала и поради лошите отношения помежду им се разделили, но отношенията им продължили да бъдат лоши и да се влошават поради започнали помежду им имуществени спорове. По повод лошите им отношения многократно са сезирани командването на поделението и органите на военната полиция, които са взимали отношение по различни конфликтни ситуации между тях. Особено ясен в това отношение е пострадалият свидетел майор И., който в показанията си пред първоинстанционния съд относно участието на подсъдимата С. в инкриминирания инцидент е установил /вж. пр-л от с.з. от 22.06.2015 г. стр. 13/: „ ... Имаше въпрос от Г. С.: Какво сме ти взели бе, какво сме ти откраднали? При което аз започнах да изброявам рутер за безжична връзка, мога да потвърдя, че този рутер все още дава сигнал е име на сигнала „***“ /В. е бившата ми жена, М. съм аз/, е парола рождената дата на бившата ми жена. Също споменах едни пердета, които бяха в жилището, в кв. „***“. Това жилище е на родителите ми, но аз го обитавам в момента. И когато споменах на Г. С. за маша за коса, тя извика на висок глас: „***“. Което беше от по-голямо разстояние и се чу ясно от присъстващите. Което предизвика в мен леко раздразнение, при което аз споменах няколко според мен връзки на Г. С. ...“. Като е преценил всички тези обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че в конкретния случай липсва основен елемент от състава на престъплението по чл. 377 ал.1 от НК, поради което законосъобразно е признал подсъдимата С. за невиновна и правилно я е оправдал по предявеното й обвинение. По тези съображения въззивният съд намира, че оплакванията по въззивния протест и въззивната жалба на гражданския ищец И. по отношение отхвърлянето на обвинението срещу подсъдимата С. се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Изложените съображения относно личния мотив по повод влошените лични взаимоотношения между подсъдимата С. и свидетеля И. изключват и евентуалната преквалификация на предявеното й обвинение в такова по чл. 378 или чл. 379а от НК, каквито са претенциите на жалбоподателя И. във въззивната му жалба, поради което и тези възражения като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

При определянето на вида и размера на наложените наказания на подсъдимите С. и Б.  първоинстанционният съд е събрал в

 

11

съответствие с изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието необходимите доказателства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценил ги е правилно поотделно и в съвкупност и е наложил справедливи по вид и размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания лишаване от свобода за срок от по две години за всеки един от двамата подсъдими. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал. 1 от НК спрямо всеки един от двамата подсъдими с оглед на чистото им съдебно минало и сравнително добрите им характеристични данни. Поради това съставът на въззивния съд намира, че искането във въззивния протест за значително увеличаване на размера на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите С. и Б.  се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на предявения граждански иск и уважената част от него съставът на въззивния съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел предявения граждански иск срещу подсъдимите С. и Б.  за основателен с оглед осъществяването на инкриминираното деяние от тях и за доказан до размера на уважената част от него. Действително с извършеното престъпление от страна на тези двама подсъдими е уронен престижа и е накърнен авторитета и достойнството на пострадалия майор И., с което са му нанесени морални страдания. Първоинстанционният съд законосъобразно е определил размера на претърпените неимуществени вреди от пострадалия като е съобразил съдебната практика и принципите на справедливостта. Законосъобразно съдът е отхвърлил предявения граждански иск срещу подсъдимата С. с оглед оправдателната присъда по предявеното й обвинение. Поради това и възраженията по въззивната жалба на гражданския ищец с искане да бъде увеличен размера на уважената част на гражданския иск се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Възраженията по въззивната жалба на подсъдимите С. и Б.  за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд със съображения, че е налице незаконен състав и че са били налице основания за отвод на председателя на съдебния състав с оглед на депозирана от защитата на тези подсъдими жалба срещу военния съдия до Инспектората на ВСС с оглед на обстоятелството, че съдът е налагал глоби на защитата за неявяване в съдебно заседание, се явяват неоснователни. Действително, в първото по делото съдебно заседание - от 05.05.2015 г., в състава на съда са участвали други съдебни заседатели - ст. л-т Й. Н. и ст. с-т Е. Н. /стр. 31 от н.д./, но в това съдебно заседание ход на делото не е бил даден, което означава, че съдебният състав не е ангажиран с принципа за неизменност на състава на съда. Ход на делото

 

12

е бил даден в съдебно заседание от 22.06.2015 г. е участието на съдебни заседатели с-на А. и ст. с-т Д. /стр.78 от н.д./, е който състав са проведени всички съдебни заседания по делото от първоинстанционния съд, включително и при произнасянето на съдебния акт на този съдебен състав. Неоснователно е съображението, че председателят на съдебния състав е следвало да си направи отвод поради подадена срещу него жалба от защитата на подсъдимите до Инспектората на ВСС. По тази жалба до Инспектората на ВСС срещу военния съдия няма резултат, от който да бъде направен извод за някаква предубеденост на съдията по делото. Освен това, съставът на въззивния съд счита, че не следва да се толерира поведение на страните, с което те си създават квазиоснование за претенции относно предпочитан от тях състав на съда - подаване на неоснователна жалба срещу член на съдебния състав до някой контролен орган с цел този член на съдебния състав да бъде елиминиран от участие в разглеждането на делото. В такива случаи би било редно отношение да вземат и съответните контролни органи на Адвокатурата. Неоснователно е и оплакването за предубеденост на председателя на съдебния състав с оглед наложени на защитата на подсъдимите санкции за неявяване в съдебно заседание, което е станало причина за отлагане на делото. Съставът на въззивния съд намира, че процесуалният закон задължава състава на съда да вземе съответните процесуални мерки за разглеждането и приключването на делото в разумен срок. Видно от протоколите от съдебните заседания по делото още от първото по делото съдебно заседание - това от 05.05.2015 г., е било отложено по желание на защитата на подсъдимите. До приключването на делото пред първоинстанционния съд - на 17.10.2016 г., близо година и половина по- късно, многократно делото е отлагано по причина на процесуално поведение на защитата на подсъдимите. Законосъобразно съдът е вземал необходимите процесуални мерки, за да не се злоупотребява от страните по делото и делото да бъде разгледано и решено в разумен срок. Взетите от съда мерки в рамките на предвиденото от закона не са основание да се прави извод, че съставът на съда или отделен член от състава на съда е проявил предубеденост по делото. Още повече, че видно от протокола на съдебното заседание от 17.10.2016 г. - стр. 31, с протоколно определение съставът на първоинстанционния съд е отменил всички наложени на защитата на подсъдимите глоби в размер общо на посоченото във възивната жалба. Поради това и възраженията по въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната и протестирана присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати други съществени нарушения на

 

13

 

процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадените въззивни жалби и въззивен протест следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 53/17.10.2016г. по нохд № 67/2015г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в 15- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.                                                           .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg