Определение
13-12-2016

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№    73

 

гр. София., 13 декември 2016 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

        Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

          ЧЛЕНОВЕ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                      полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

 

                                                  

разгледа частно наказателно дело № 88 по описа за 2016 година,

докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по жалба на адв. Г. К. и адв. Р. И. и двамата от АК – П., защитници на к-н И. С. Р., подсъдим по НОХД № 216/2016 г. по описа на Военен съд – гр. Пловдив срещу протоколно определение от 22.11.2016 г. на състав на съда, с което е заменена мярката за неотклонение на подс. Р. от „Парична гаранция“ в размер на 3 хиляди лева, които се отнемат в полза на държавата, в по-тежка, а именно „Задържане под стража“ в затвора – гр. П..

          

         Производството е глава ХХII от НПК.

         С протоколно определение от 22.11.2016 г. състав на Пловдивския военен съд е заменил мярката за неотклонение на подсъдимия Р. от „Парична гаранция“ в по-тежка такава, а именно „Задържане под стража“ в затвора – гр. П.

   В жалбата на подсъдимия и допълнителното изложение към нея обстойно се излагат съображения, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК, поради което се прави искане обжалваното протоколно определение да бъде отменено.

       Съдът, като разгледа материалите по делото и като взе предвид становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       Производството по нохд № 216/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд е било насрочено за разглеждане на  22.11.2016 г. от 10.00 часа. За съдебното заседание не се явил подсъдимият о.р. к-н И. Р.. Защитникът му адв. Г. К. направил заявление с молба съставът на съда да не дава ход на делото, а същото да се отложи за друга дата, тъй като подзащитният му имал здравословен проблем. Защитникът заявил още, че всеки момент подсъдимият ще изпрати и представи съответни медицински документи, удостоверяващи това му състояние, но до края на съдебното заседание – 11.00 часа, такива документи не били представени, което е дало основание на съда да замени мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“ в затвора – гр. П. и да отнеме в полза на държавата размера на гаранцията от три хиляди лева.

      В законоустановения по глава ХХII от НПК срок защитниците на подс. Р. са обжалвали това определение пред състава на съда, като допълнително са представили амбулаторен лист № 6349/ от 21.11.2016 г. от доктор С. С. и удостоверение изх. № 45/22.11.2016 г. от същото медицинско лице.

      На 01.12.2016 г., съобразно правомощията си по чл. 344 от НПК, в закрито съдебно заседание съставът на съда е разгледал представените документи, а така също и служебно изисканите образец на медицинско удостоверение относно възможността на лицето за явяване пред разследващите или съдебните органи, извлечение от Протокол № 31 от заседание на комисия по правни въпроси при ВСС, проведено на 13.09.2010 г. и справка от НАП за здравно-осигурителен статус от 29.11.2016 г.. На база изложените документи и на основание чл. 344, изречение второ, НПК съставът на съда се е произнесъл с определение № 33/01.12.2016 г., като е отказал да отмени или измени обжалваното протоколно определение от 22.11.2016 г. и е изпратил на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата жалба от защитниците на подсъдимия.

    Настоящият състав намира въпросната жалба и допълнителното изложение към нея за основателни.

      Спорното в конкретния случай е дали са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК, а именно - налице ли е неизпълнение на задълженията, свързани с взетата по отношение на подсъдимия Р. мярка за неотклонение.

      Настоящият състав приема, че в случая е налице уважителна причина, поради която подсъдимият не се явил пред съда. От материалите по делото е видно, че в съдебното заседание на 22.11.2016 г. адв. К. е уведомил съдебния състав, че подсъдимият има здравословни проблеми, което обаче не е било подкрепено със съответните медицински документи. Поради това обстоятелство съдът е изменил и взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение в по-тежка такава. Впоследствие обаче, в производството по чл. 344 НПК, на вниманието на съда са били представени две писмени доказателства, а именно амбулаторен лист № 6349/ от 21.11.2016 г. от доктор С. С. и удостоверение изх. № 45/22.11.2016 г. от същото медицинско лице, в който документ изрично е било отразено, че състоянието на лицето не позволява явяването му в съда, с валидност от 21.11.2016 г. до 25.11.2016 г. вкл.. Вярно е, че въпросните документи не отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/05.05.2010 г., но основателно защитата е направила възражението, че в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК законодателят не е конкретизирал нито от какво естество трябва да е причината, нито доказателствата,     с които същата следва да бъде доказвана. В конкретния случай безспорно е установено, че подсъдимият не се е явил поради здравословни проблеми, които са били потвърдени от представените впоследствие пред съда медицински документи, в единия от които изрично е отразено, че явяването му пред съда е било затруднено от състоянието му към момента. Обстоятелството, че влошеното му здравословно състояние като обективен факт не е било установено с „Медицинско удостоверение“, издадено по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, не би могло само по себе си да елиминира въпросната причина или да изключи уважителния й характер за неявяването на подсъдимия в съдебното заседание. Последната безспорно е установена с два медицински документа – амбулаторен лист и удостоверение, които са официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях факти. Последните са обуславяли състояние на подсъдимия, което не му е позволявало явяването пред съда. Видно пък от Разпореждане от ТП на НОИ, град Б., при подсъдимия е налице и общо заболяване с трайно намалена работоспособност.

   Водим от гореизложеното въззивният състав намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Военен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдебното производство.

    Копие от настоящото определение следва да бъде изпратено за сведение на Началника на ОЗ „Охрана“ гр. Б., на който са били препратени документите във връзка с взетата мярка за неотклонение по компетентност.

      Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК Военно- апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.11.2016 г., по НОХД № 216/2016 г., по описа на Военен съд – гр. Пловдив, с което е била заменена мярката за неотклонение на подсъдимия о.р. к-н И. С. Р., с ЕГН …, от „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“, както и отнета в полза на държавата парична гаранция в размер на три хиляди лева.

Копие от настоящото определение да бъде изпратено за сведение на Началника на ОЗ „Охрана“ гр. Б..

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg