Решение
19-06-2017

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

23

 

 

                         гр. София, 19. 06. 2017 година

 

 

   В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

            ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                   ЧЛЕНОВЕ:  полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

                                                           полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

 

при секретар Нина Стоянова и с участието на прокурора полковник КРАСИМИР КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдията  полк. ПЕТЬО Сл.ПЕТКОВ в.н.о.х.д. № 2 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

            С Присъда № 62 от 23.11.2016 година по н.о.х.д. № 582016 г., състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник Г. С. Г. от военно формирование 28610-С. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че за времето от 07.01.2010 година до 09.04.2015 година при продължавано престъпление, във военни формирования ***– Д. и ***–С., чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи, на различни дати през периода, на петдесет и два пъти, получил без правно основание чуждо движимо имущество -  парични суми, собственост на посочените военни формирования, общо в размер на 5605.00 (пет хиляди шестстотин и пет) лева с намерение да ги присвои и на основание чл. 212 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА УСЛОВНО с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът се е произнесъл и по разоските.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия и неговия защитник. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Сочи се довод, че деянието на подсъдимия е несъставомерно. Съдът не обсъдил и не оценил всички събрани по делото доказателства.  В допълнително представена пледоария се сочи, че не било доказано подсъдимият да е получавал неправомерно, без правно основание, ежемесечно инкриминираните суми.  Представяните от него заявления-декларации до командира на военното формирование били частни документи, подписани от него и съставлявали доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от него. Не било доказано, че лицето Б. Б. П. не е сключвала и подписвала договори за наем с подсъдимия. Поради това изводът на основния съд, че представените договори за наем са неистински частни документи бил необоснован. Подсъдимият Г. бил спазил закона и действащата нормативна уредба, регламентираща обществените отношения, свързани със свободното договаряне на военнослужещите. При оформянето на инкриминирания договор за наем била допусната техническа грешка от подсъдимия, довела до подписване с разменени места на страните по договора за наем. Налице била грешка в лицето, което можело да доведе до унищожаване на договора, само когато същият е сключен с оглед на личността. А правото да се иска унищожение на договора се погасявало с тригодишна давност. Ето защо договорът бил потвърден и действителен, поради липсата на информация наемодателят Б. П. да не го е изпълнила. Видно било от писмените доказателства по делото, че същата е получавала наемната цена. Подсъдимият имал право да получава компенсационните суми, понеже живял в инкриминираното жилище под наем и заплащал цената. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.     

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В писмена пледоария се изтъква, че заявленията-декларации подавани от подсъдимия са с невярно съдържание, а копията от договорите за наем били неистински. Установено било от показанията на домоуправителя П., че редник Г. не е живял под наем в блок ***, вход ***, в ж.к. *** на град С. Основателно са кредитирани и експертизите по делото, , в това число и графическата, която е извършена въз основа на достатъчен и безспорен сравнителен материал.

Военно-апелативният съд провери изцяло правиността на присъда и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически положения:

Съгласно чл. 240, ал. 3 от ЗОВСРБ (Обн. ДВ бр. 112/1995 г. и отм. бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне имат право на компенсационни суми, изплащани от Министерство на отбраната, по условия и ред, определен от Министерския съвет. Това право се е запазило и с последващия ЗОВСРБ (Обн. ДВ.35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.), като е било уредено в чл. 303 от закона, а след отмяната на текста, обн. ДВ бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., до настоящия момент е уредено в чл. 226в от същия закон.

Редът за картотекирането и изплащането на компенсационните суми на военнослужещите, които живеели при условията на свободно договаряне за времето от 07.01.2010 г. до 09.04.2015 г. е бил определен в Наредба Н-17 от 16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от 28.07.2009 г., отм., бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г.), а от 10.08.2010 г. с Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (обн. ДВ, бр. 62 от 10 август 2010 г., изм. ДВ бр. 3 от 11 януари 2011 г., изм. ДВ бр. 20 от 11 март 2011г., в сила от 10.08.2010 г., издадена от Министерството на отбраната, изменена с Наредба № Н-15/2012 г).

За да бъдат картотекирани, като нуждаещи се от жилище и да им бъдат изплащани месечни компенсационни суми за живеене при условията на свободно договаряне, военнослужещите и цивилните служители, живеещи при условията на свободно договаряне, подавали до жилищната комисия във военното формирование, в което служели комплект от документи: копие за договор за наем, сключен със собственика на жилището в което живеели, удостоверение за настоящ адрес, служебна бележка от военното формирование и заявление - декларация по образец, описана като приложение към съответната наредба.

            Картотекирането на военнослужещите, като нуждаещи се от жилищна нужда се извършвало на всяко тримесечие, четири пъти в календарната година. Представените от военнослужещите и цивилни служители комплекти от документи, се разглеждали от жилищната комисия на военното формирование и се изготвяли предложения за определяне степента на жилищната нужда на картотекираните. За резултатите от работата си комисията изготвяла  протокол, съставен в два екземпляра. Екземпляр от комплекта с документи и изготвените предложения от комисията, се изпращали в Централно военно окръжие до м. август 2011 г., след което документите се изпращали в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” – МО. Министърът на отбраната със своя заповед утвърждавал периодично изготвените списъци на картотекираните военнослужещи, като жилищно нуждаещи. Въз основа на тази заповед живеещи под наем военнослужещи имали право да получават компенсационни суми за живеене при условията на свободен наем. Одобрените списъци се изпращали в съответните военни формирования.

Правото на получаване на месечни компенсационни суми, възниквало от датата на обявяването на списъците на картотекираните лица. Компенсационните суми се изплащали ежемесечно по местослуженето на военнослужещия или цивилния служител въз основа на заповед на командира/началника на военното формирование.

Съгласно наредбите, право да се картотекират като жилищно нуждаещи се имали само тези военнослужещи, които отговаряли на посочените в тях  условия: да имат нужда от жилище, ателие или гараж в населеното място, където служат/работят; да не притежават в населеното място, където служат/работят собственост или вещно право на ползване върху жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, да не са прехвърляли жилищен имот или вила през последните пет години преди подаването на заявлението - декларация.

Право на получаване на компенсационни суми имали военнослужещите и цивилните служители, които са били картотекирани във втора група като нуждаещи се от жилище в населеното място, в което служели и ползвали жилище при условията на свободно договаряне, което не е собственост на техните съпрузи/съпруги, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително и по сватовство до втора степен включително. За изплащането на компенсационните суми, картотекираните военнослужещи и цивилни служители подавали ежемесечно заявление - декларация по образец, регламентирани в наредбите, до командира/началника на военното формирование и копие от договор за наем. Документите се подавали до 5-то число на всеки месец в деловодството по местослужене/месторабота до жилищните комисии.

При промяна на обстоятелствата, посочени от картотекирания в заявление - декларацията или на договора за наем, лицата са били длъжни в 15 - дневен срок от новонастъпилото обстоятелство да подадат ново заявление - декларация, в която да посочат променените обстоятелства, ведно с необходимите документи.

Изплащането се извършвало от финансовата служба на военното формирование с банков превод по представена от военнослужещия лична банкова сметка.                                                                През 2009 г. подсъдимият служил във в.ф. ***–Д. Живеел на адрес гр. С., ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, в дома на родителите си. Имал близка връзка с лицето Г. Н. Т. Майката на Г. Т.– Б. Б. П.(починала на 28.12.2014 г.) притежавала апартамент, находящ се в гр. С, жк ***, бл. ***,  вх. ***, ет. ***, ап. ***, със застроена площ от 50.00 кв.м., състоящ се от входно предверие, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и тераса, придобит чрез покупко-продажба с нотариален акт № *** от 22.11.2006 г., вписан в Службата по вписване. В апартамента живеела собственичката П., заедно със съпруга си В. Р. (починал на неустановена дата, преди смъртта на П.) и дъщеря си Г.

За да получава компенсационни суми от военното формирование, подсъдимият решил да се снабди с договор за наем, удостоверяващ обстоятелството, че живее при условията на свободно договаряне. През 2009г. редник Г. подписал договор, според който той, в качеството му на наемодател, отдава под наем недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., жк ***, бл. ***,  вх. ***, ет. ***, ап. ***, на лицето Б. Б. П. – вписана като наемател. Подсъдимият Г. положил подписа си върху договора както за „наемодател”, така и за „наемател”. На 31.07.2009 г. подсъдимият се регистрирал в община М., С., и се снабдил с адресна карта на настоящ адрес, а именно жилището, собственост на П., находящо се в жк ***, бл. ***,  вх. ***, ет. ***, ап. ***.

През същата година подсъдимият подал документи за картотекиране по надлежния ред във в.ф.***–Д. Подсъдимият декларирал, че живее при условията на свободно договаряне на адрес: гр. С., ***, бл. ***,  вх. ***, ет. ***, ап. ***, по силата на сключени договори за наем от 25.06.2009г. и 26.06.2014г. с лицето Б. Б. П. Същите обстоятелства декларирал и след преместването му на служба във в.ф.***–С. В тази връзка същият бил картотекиран, като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне, за което са му били изплащани месечни компенсационни суми.

            Обстоятелството, че живее при условия на свободно договаряне в жилището на лицето Б. Б. П. подсъдимият  продължил да декларира до м.март 2015г., като попълвал ежемесечно документи, съгласно изискванията на Наредба № Н - 17/16.07.2009г. и Наредба № Н - 22 от 16.07.2010г., а именно заявления – декларации по образец, приложения към Наредбите - Заявления - декларации до командира на в.ф.***–Д., подавани на основание приложение № 2 към чл. 4, ал.1, т.1 (Наредба Н-17/2009г.) и на основание приложение № 8 към чл. 37, ал.1, т.1/Наредба Н-22/2010г./ и до жилищните комисии на в.ф.***– Д. (Б.) и в.ф. ***-С., подавани на основание приложение № 2 към чл. 7, ал.3 и приложение № 1 към чл. 7, ал.2. Същите подавал ведно с  копия на цитираните договори за наем.                   

Редът за подаване на документите във в.ф.***–Д. (Б.) бил те да се предават на член на жилищната комисия при формированието, а във в.ф.***–С. бил всеки  картотекиран военнослужещ да ги подава в явна регистратура на формированието, където същите били завеждани с номера. Подаваните по този ред документи, били преглеждани от членовете на жилищните комисии при формированията: за в.ф. *** –Д. (Б.) - свидетелите - мл.с-т М. М. Г., к-н А. В. Д., р-к Л. М. И. и м-р И. С. И. , а за в.ф.***–С.  – свидетелите – к-н Г. К. Ф., к-н Ц. П. Ц., к-н И. К. Х. и за в.ф.***–Б. (Д.) - свидетелите - мл.с-т М. М. Г., к-н А. В. Д., р-к Л. М. И. и м-р И. С. И. .

       Съгласно изискванията на цитираните Наредби, комисиите извършвали проверка на подадените документи за съответствие с Наредбата по форма и реквизити. Членовете на същите нямали задължение да извършват проверки на цитираните адреси на местоживеене от картотекираните лица. Същевременно на никой от членовете на комисиите не му направило впечатление, че в ежемесечното подаване на копие от договор за наем, кандидатстващия за компенсационни суми подсъдим редник Г. бил вписан като наемодател, а не като наемател на жилището.

      На базата на подадените документи и след ежемесечни заповеди на командирите на в.ф. ***–Б. (Д.) и в.ф. ***-С., за изплащане на компенсационни суми за съответния месец, на военнослужещите във формираванията, живеещи при условията на свободно договаряне, подсъдимият р-к Г. получавал  през 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. по 100 лева, месечно, а през 2013г. и 2014г. и 2015г. по 115 лева месечно, като същите били превеждани съответно, когато в.ф.*** се е намирало в с. Д. (до м.11.2012г.) от финансова служба на в.ф.***–К., а след преместването му в гр. Б. от финансова служба на в.ф.***–Б. и съответно от финансова служба на в.ф.***–С., на посочена от Г. банкова сметка.     

            Така през периода 07.01.2010 г. до 09.04.2015 г подсъдимият подавал ежемесечно до жилищните комисии на двете военни формирования  Заявление - декларация до съответните командири (подавани на основание приложение № 2 към чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н - 17/16.07.2009г.), подписани от него,  в което удостоверявал, че живее на адрес: гр. С., жк ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, без да живее там  и копие от договор за наем от 25.06.2009г. (подаван на основание чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н - 17/16.07.2009г.), на който бил придаден вид, че е сключен между него и Б. Б. П., без последната да е сключвала и подписвала такъв договор. Въз основа на така подадените документи, подсъдимият получвал ежемесечно чрез банков превод сумите от по  100,00 (сто) лева месечно до декември 2012 година и от по 115 (сто и петнадесет) лева месечно, през годините 2013, 2014 и до 09.04.2015 година собственост на военните формирования, в които служел. Общата получена сума от него през инкриминирания период била в размер на 5605.00 (пет хиляди шестстотин и пет) лева.

            Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 212 ал.1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Неоснователен е доводът, че представяните от подсъдимия заявления-декларации до командира на военното формирование били частни документи, подписани от него и съставлявали доказателство, единствено че изявленията, които се съдържат в тях са направени от него. Частният документ също може да бъде използван за въвеждане, поддържане или използуване на заблуждение в длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху обществено имущество, или пък за използуване на тяхната неопитност или неосведоменост, за да извършат действия на юридическо или фактическо разпореждане с това имущество. Под влияние на това заблуждение съответните оправомощени лица предават или изплащат, или нареждат на други лица, които държат това имущество, да го предадат или изплатят. Като е употребил понятието "документи", законодателят е имал предвид всички видове неистински, поправени или с невярно съдържание - както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, така и частните документи, доколкото по силата на нормативен акт могат да служат като основание за получаване на обществено имущество и без съдържанието им допълнително да е включено в други официални документи. (В този смисъл виж Постановление  № 8 ОТ 28.12.1978 г. по н. д. № 5/1978 Г., Плленум на ВС) В конкретния случай именно по силата на Наредба Н-17 от 16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, които живеят при условията на свободно договаряне, впоследствие и на основание Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне и въз основа на заявленията декларации, командирите на военните формирования разпореждат изплащането на компенсационни суми. Това означава, че тези частни документи, с тяхното съдържание, са послужили за въвеждане на съответните командири в заблуждение.

Неоснователен е доводът на подсъдимия за наличието на теническа грешка от страна на подсъдимия  При оформянето на инкриминирания договор за наем била допусната техническа грешка от подсъдимия, довела до подписване с разменени места на страните по договора за наем. По делото са приложени оригиналните договори за наем на недвижим имот и техните копия от 25.06.2009 година и от 25.11.2009 година, прилагани многократно от подсъдимия към Заявлението – декларация до жилищната комисия на поделение***–Д. Тези договори, наред с множество други Заявления – декларации са били обект на изследване от съдебно-графическата експертиза (на л.л. 287 – 315 от нохд № 58/2016 година на Софийския военен съд), назначена с определение на същия съд в съдебното заседание на 26.09.2016 година. Видно от заключението на експертизата в т.т. от 4 до 13, подписите положени в оригиналите и копията на цитираните договори в ДВЕТЕ ГРАФИ - НАЕМОДАТЕЛ и НАЕМАТЕЛ СА ПОЛОЖЕНИ ОТ ПОДСЪДИМИЯ Г. С. Г. От това следва, че същият е съставил неистински документи, които представял пред жилищната комисия в поделението с цел изплащане на неследващи му се компенсационни суми. Това изключва твърдението му за техническа грешка при оформянето на договора. По същата причина е несъстоятелен и доводът, че не било доказано, че лицето Б. Б. П. не е сключвала и подписвала договори за наем с подсъдимия. Съставените неистински два договора за наем, в които подсъдимият е положил подпис вместо наемодателя Б. П., доказва че последната не е сключвала и подписвала договори с подсъдимия.

Не е вярно и твърдението на подсъдимия, че бил живял в инкриминираното жилище и плащал наемната цена. Установява се от показанията на свидетеля И. П., който е бил домоуправител на блок *** в ж.к. *** на град С., че подсъдимият не е бил наемател на ап. *** на етаж *** в същия блок, който е бил собственик на Б. П.  Установява се още, че същият не е бил и вписан в домовата книга на етажната собственост, че живее там под наем. Този свидетел знае, че подсъдимият Г. живее в съседен блок. От показанията на свидетелите К. И. и Б. Б. не се установява подсъдимият Г. да е живял под наем в инкриминираното жилище в гр.С, жк ***, бл. *** вх. ***, ет. ***, ап. ***. Установява се единствено от показанията им, че Г. е посещавал жилището на Б. П., понеже бил в близки отношения с най-малката и дъщеря.

Обстоятелството, че членовете на жилищните комииия във военните формирования, поради немарливо изпълнение на задълженията си, не са забелязали че подсъдимият Г. се е подписал за наемодател, вместо за наемател в инкриминираните договори по никакъв начин не извинява последния.

Наложеното на подсъдимия наказание в размер на 3 (ТРИ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА УСЛОВНО С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ 5 (ПЕТ) ГОДИНИ не е явно несправедливо. Първостепенният съд е съобразил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и по специално продължителния петгодишен период на извършване на продължаваното престъпление и множеството деяния включени в него и определил наказанието му при превес на смекчаващите такива с приложение на института на условното осъждане. Място за по-голяма снизходителност няма.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложеното дотук налага обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

            Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

 Р     Е     Ш     И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 62/23.11.2016 година по нохд № 58/2016 година на Софийския военен съд.

            Решението може да бъде протестирано и обжалвано в ПЕТНАДЕСЕТДНЕВЕН СРОК от съобщаването на страните, че е изготвено.      

                                   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg