Решение
14-07-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 26

гр. София,  14.07.2017 година


  В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А


 Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ
                                              ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ
                                                               полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

при секретар Нина Стоянова
и с участието на прокурора полк. Нивелин Начев
разгледа наказателно от общ характер дело № 12 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ,
образувано на 6 април 2017 година по жалба от адвокат Д. Д. от АК-П. – защитник на ефрейтор Д. И. П. – служил във военно формирование ***-К., против присъда № 4 от 7 февруари 2017 г. по НОХД № 296/2016 г. по описа на Военен съд-Пловдив.
С обжалваната присъда Военен съд-Пловдив е признал подсъдимия ефр. Д. И. П. – служил във военно формирование ***-К., за виновен в това, че на 28. 01. 2016 г. около 20:00 часа в с. Р., общ. К., обл. П. като водач на товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** противозаконно попречил на орган на властта – младши полицейски инспектор Д. С. Д. от РУ на МВР-К. при ОД на МВР-П. да изпълни задълженията си – да извърши проверка на водача и на автомобила – престъпление по чл. 270, ал. 1, предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева.

В подадената въззивна жалба от адвокат Д. Д. – защитник на подсъдимия П., се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият П. да бъде оправдан.
В подаденото допълнение към бланкетната въззивна жалба се развиват подробни съображения за всяко от посочените в жалбата касационни основания.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Д.  моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова оправдателна присъда по изложените в допълнението към въззивната жалба съображения. Прави се алтернативно искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК с оглед влязлото в сила на 15 май 2017 г. касационно решение по НАХД № ***/2017 г. на Административен съд-П..
В съдебно заседание подсъдимият П. заявява, че иска да му бъде върнат иззетият като веществено доказателство товарен автомобил „*** ***“ с рег. № *** – съхраняван в двора на РУП-К..
В законния срок няма постъпило писмено възражение по жалбата от прокуратурата.
В съдебно заседание прокурорът изложи становище, че съобразно ТР № 3/22. 12. 2015 г. на ВКС и съгласно чл. 4, параграф 1-ви от Протокол № 7 на ЕКПЧОС наказателното производство срещу подсъдимия П. следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:
На 28. 01. 2016 г. около 20:00 часа подсъдимият ефр. Д. И. П., служил във военно формирование ***-К., управлявал в началото на с. Р., общ. К., област П., собствения си товарен автомобил – джип „***“, модел „***“ с рег. № ***, в посока запад-изток, по направлението гр. К.-гр. К.. По същото време свидетелите полицай М. П. Х., полицай С. А. К., полицай Д. С. Д. и полицай Г. Н. Г., четиримата от РУ на МВР-К., се намирали в началото на с. Р., западна страна на селото, встрани на пътя посока гр. К.-гр. К.. Четиримата били със служебен лек автомобил ***. Автомобилът  бил с обозначителни знаци на МВР и полицейска сигнална лампа. Полицейските служители били на това място в изпълнение на възложена им задача – да спрат за проверка посочения по-горе джип. Преди това в РУ на МВР-К.-ПУ С. постъпила информация от свидетелите А. С. С., тогава главен инженер на Териториално поделение ДГС К. и З. Х. К., тогава директор на ТП на ДГС К., че водачът на джипа и трима негови съучастници участвали в бракониерски лов и вероятно превозвали незаконно убит дивеч. Когато видял, че джип „***“, модел „***“ с рег. № *** приближава поста, свидетелят младши полицейски инспектор при РУ на МВР-К. при ОД на МВР-П. Д. Д. подал сигнал със стоп палка за спиране на приближаващия се автомобили. Полицай Д.  бил с полицейска униформа и светлоотразителна жилетка. В съответствие с чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР така подаденият сигнал имал значение за участника в пътното движение на полицейско разпореждане за спиране. Фаровете на джипа осветили светлоотразителната жилетка и полицейската палка, както и действията на полицай Д. . Тези действия били възприети от водача на автомобила. Вместо да изпълни полицейското разпореждане и да спре след първоначално намаляване на скоростта ефр. Д. П. форсирал двигателя и продължил с по-висока скорост движението си. По този начин попречил на органа на властта, какъвто се явявал полицейският служител Д. Д., да изпълни служебните си задължения. След горното полицейските служители веднага потеглили след джипа и започнали преследване. След излизане от с. Р., непосредствено преди местност наречена „***“ подсъдимият поел по „черен кърски“ път в посока изток. Предвид състоянието на пътя, факта, че бил трудно проходим, а и от топящия се сняг имало кални участъци полицейският автомобил не могъл да продължи и преустановил преследването на значително по-проходимия автомобил, управляван от ефр. П..
Горната фактическа обстановка установена от първоинстанционния съд отговаря изцяло на събраните писмени и гласни доказателства. На тази основа правилно съставът на Пловдивски военен съд е постановил своя осъдителен съдебен акт – присъда № 4 от 07.02.2017 г.
От новосъбраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства, настоящият състав констатира следното:
Със свое решение съдия от Карловски районен съд – трети наказателен състав по свое НАХД № ***/2016 г. по описа на съда е потвърдил Наказателно постановление № ***/05.02.2016 г. на Началника на РУП – гр. К., с което на Д. И. П. с ЕГН *** от с. Д., ул. ***, обл. С., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. От мотивите на това решение се установява идентична фактическа обстановка с тази по НОХД № 296/2016 г. по описа на Пловдивски военен съд. Лицето Д. П. с идентично ЕГН на 28.01.2016 г. в района на с. Р., община К., на участък от пътя – ул. *** свидетелите Х., К. и Д.  – полицаи от РУП – гр. К., направили опит по законоустановен в ЗДвП начин да спрат за проверка л.т.а „***“ с рег. № ***, който бил управляван от лицето Д. П.. Последният не спрял, а избягал от преследващите го известно време служители от МВР, минавайки по пресечена местност. На 29.01.2016 г. на ефр. П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № *** г. от св. Н. със същата фактическа обстановка описана в присъдата на Пловдивски военен съд. На 05.02.2016 г. Началникът на РУП-К. издал наказателно постановление описано по-горе. Същото било обжалвано от ефр. П. пред районния съд – гр. К., а решение № *** г. на Карловски районен съд било обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. П., 21 –ви касационен състав. В свое решение № *** г. съставът на Административен съд – П. е оставил в сила решение № *** г., постановено по НАХД № ***/2016 г. по описа на районен съд – гр. К.. Решението на този съд е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Видно от гореизложеното, настоящият състав, вземайки предвид и идентичните становища на страните по настоящото дело, констатира, че е налице окончателно произнасяне на съд / с влязло в законна сила решение/ и съответно налагане на административно наказание по отношение на лицето Д. П. за идентично деяние с което ефр. П. е бил признат за виновен и осъден от състав на Пловдивски военен съд. В конкретния случай е налице хипотезата на правния институт „non bis in idem“, установен в тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС, което от своя страна инкорпорира чл. 4,& 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В т.1.2.2. от ТР № 3/ 22.12.2015 г. на ВКС, по т.д. № 3/2015 г., ОСНК се казва, че се прекратява второто по ред наказателно производство, образувано срещу дееца за същото деяние след окончателно приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, какъвто е конкретния случай. Налице са две наказателни производства с наказателно преследване на едно и също лице за едно и също деяние, като спрямо ефр. П. е било проведено приключило с влязъл в сила съдебен акт на административно наказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията /ЕКПЧ/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК настоящият състав следва да отмени присъда № 4 от 07.02.2017 г. на Пловдивски военен съд и да прекрати наказателното производство.
Защитата на подсъдимия прави изрично искане настоящия състав да се произнесе с определение по отношение на иззетия лекотоварен автомобил „***“ с рег. № *** собственост на подс. ефр. П.. След като обсъди доказателствата по делото и констатира, че по досъдебното производство не се съдържат преки доказателства относно изземването на въпросния автомобил, то настоящият състав няма правно основание да се произнесе по направеното искане. Предметът на искането не касае настоящото наказателно производство.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, Военно-апелативният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 4/07. 02. 2017 г. по НОХД № 296/2016 г. по описа на Военен съд-Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg