Решение- 1-ва част
03-05-2018

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 16

 

гр. С., 03.05.2018 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

                Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. РУМЕН КАТРЕВ

                          ЧЛЕНОВЕ: полк. СТОЙКО СПАСОВ

                                              майор ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА

при секретар Таня Димчева

и с участието на прокурора ген.майор КРУМ МАНОВ,

като изслуша докладваното от съдия полк. РУМЕН КАТРЕВ наказателно общ характер дело № 21 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:              

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия старши лейтенант К.П.Ф., служил във военно формирование ..... - С., чрез адвокат М.М. от АК В., срещу присъда № 7 от 16.03.2017 г. по НОХД № 57/2016 г. на Софийския военен съд. С жалбата се претендира отмяна на постановената присъда, като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

Процесуалното развитие на делото до момента е следното:

С Присъда № 99 от 09.10.2014 г. по НОХД № 99/2014 г., състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия Ф. за виновен в това, че на 16.06.2013г., около 04.55 часа, в с. Р., общ. Х., обл. В., извършил престъпление по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК  и  на основание чл. 54 от НК  го е осъдил на 2 (две) години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. С присъдата подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на 16.06.2013г., около 04.55 часа, в с. Р., общ. Х., обл. В., извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 и  на основание чл. 54 от НК е  осъден на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, както и на основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 (една) година. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия било наложено, най-тежкото от така определените наказания, а именно 2 (две) години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното най-тежко наказание било присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. На основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното най-тежко наказание било присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година.  На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на  наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години. На основание чл. 307а от НК е била отнета в полза на държавата сумата от 60,00 (шестдесет) лева. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. Срещу първоинстанционната присъда  е била подадена жалба от  подсъдимия старши лейтенант К.Ф.. С Решение № 4 от 24.02.2015 г. по внохд № 45/2014 г., Военно-апелативния съд е отменил изцяло присъда № 99 от 09.10.2014 г. по НОХД № 99/2014 година на Софийския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане на Софийската военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати нарушения. Въззивния съд е посочил, че на досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът е изписал, че „от субективна страна подсъдимият е извършил Д.ията умишлено по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните  последици от извършването им и ги е допускал.“ ВоАС е посочил, че престъплението по чл. 304а от НК е възможно само при пряк умисъл. Опитът по чл. 18 ал. 1 от НК също изисква пряк умисъл. Въззивния съд е приел, че  прокурорът е очертал една невъзможна правна конструкция. Това съществено е ограничило правото на защита на подсъдимия, поради невъзможността му да организира пълноценно защитата си, предвид посочения порок в обвинителния акт.

След новото разглеждане на делото, от Софийската военно-окръжна прокуратура бил изготвен нов обвинителен акт и внесен в Софийския военен съд. С присъда № 66/10.09.2015 по нохд № 66/2015 г., състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия Ф. за виновен по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 и по чл. 343б, ал. 1 от НК и му наложил съответни наказания. На основание чл. 23 НК на подсъдимия било наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно 2 (две) години лишаване от свобода, като към така определеното най-тежко наказание било присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на  наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години. На основание чл. 307а от НК била отнета в полза на държавата сумата от 60,00 (шестдесет) лева. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. Срещу първоинстанционната присъда отново е била подадена жалба от  подсъдимия старши лейтенант К.Ф.. С Решение № .. от 15.03.2016 г. по внохд № 29/2015 г., Военно-апелативния съд е отменил изцяло присъда  № 66/10.09.2015 по нохд № 66/2015 година на Софийския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане на Софийската военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила посочени в обстоятелствената част на решението. В обстоятелствената част на решението, въззивния съд е посочил, че в новия обвинителен акт прокурорът лаконично е написал: „ ... От субективна страна обвиняемият ст. л-т Ф. е извършил Д.ията умишлено по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. ...“.  Като не е посочил в коя от двете алтернативни форми на умисъла е действал подсъдимия, прокурорът е формулирал неяснота на обвинението, което е довело до ограничаване на правото на защита подсъдимия. Съгласно решението на въззивния съд, допуснатото от прокурора нарушение на процесуалните правила е от категория на съществените процесуални нарушения, които не позволяват по-нататъшното нормално развитие на наказателния процес.

След новото разглеждане на делото от Софийската военно-окръжна прокуратура, бил изготвен нов обвинителен акт и внесен в Софийския военен съд. Състав на Софийския военен съд е постановил обжалваната присъда № 7 от 16.03.2017 г. по НОХД № 57/2016 г., като е било образувано  настоящото въззивно производство по внохд № 21/2017 г. С Присъда № 7 от 16.03.2017 г. по НОХД № 57/2016 г., състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия старши лейтенант К.Ф. за виновен в това, че на 16.06.2013 г.  около 04.55 ч. в с. Р., общ. Х., обл. В., направил опит да даде подкуп – сума от 60 (шестдесет) лева на полицейски орган – командир на отделение Д.Г.Т., младши полицейски инспектор П.С.П. и младши полицейски инспектор Ц.И.Ц. – всички от Районно управление „Полиция” – гр. К., за да не извършат действия по служба спрямо него като водач на МПС, а именно да не му извършат проверка  дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 (ХИЛЯДА) лева. С присъдата си, съдът е признал подсъдимия Ф. за виновен и в това, че на 16.06.2013 г.  около 04.55 ч. в с. Р., общ. Х., обл. В., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Х.”, модел „С.” с рег. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,74 на хиляда, установено по надлежния ред поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия Ф. ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 23, ал.1 от НК е наложил  на подсъдимия Ф. по-тежкото от така определените наказания, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 23, ал. 2, вр. ал.1 от НК  е присъединил към определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието лишаване от  право да управлява моторно превозна средство, за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 23, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е присъединил изцяло към определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА, в размер на 1000 (ХИЛЯДА) лева. На основание чл. 307а от НК, съдът е отнел в полза на държавата сумата от 60.00 (шестдесет) лева - 3 (три) банкноти с номинал от по 20.00 (двадесет ) лева с номера и серии на копюрите, както следва: серия „..” № …….; серия „..” № ……. и серия „..” № ……. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати на държавата разноските по делото в размер на 4 941,50 лв. /четири хиляди, деветстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки/, в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Софийския военен съд, както и при липса на доброволно изпълнение, 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на Софийския военен съд.

В подадената въззивна жалба,  против Присъда № 7 от 16.03.2017 г. по НОХД № 57/2016 година на Софийския военен съд, подсъдимия Ф., чрез адвокат М. твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалните правила. По делото били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на процеса бил заличен и не бил изслушан експерта П.Г., без да има каквото и да е основание за това. Такова нарушение било допуснато и по отношение на неявилите се свидетели. Отнето било правото на обяснения на подсъдимия, който заявил че желае да даде такива след изслушване на експерта и свидетелите, както и че здравословното му състояние и продължителността на процеса не му позволявали да даде адекватни обяснения в съдебното заседание проведено на 15.03.2017 г. Наред с това били изслушани експертизи, които си противоречали. По делото били констатирани множество нарушения на Наредба № .. от 2001 г. Не бил спазен реда предвиден в наредбата, не било обработено шишето, в което се съхранявала кръвта с натриев коаголит, нито било обработено мястото, от което е взета кръвта с предвиденото вещество. По отношение на опита за подкуп не били събрани годни доказателства, които да уличат подсъдимия в извършване на престъплението. Двама от полицейските служители, категорично не твърдели подсъдимия да е извършвал такова Д.ие. Дори заявявали, че не са видели действия, които могат да се нарекат опит за даване на подкуп. Просто са видели как „падат“ банкноти, но нищо повече от това. В жалбата се твърди, че допуснатите нарушения на Наредба № .. от 2001 г. и събраните по делото доказателства не биха могли да послужат за правилна и законосъобразна присъда. Жалбоподателят иска отмяна на постановената присъда, като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

В съдебно заседание подсъдимият и защитата му поддържат жалбата си. Наред с това защитата на подсъдимия, в съдебните прения излага съображения, че липсвало неизменност на състава на първоинстанционния съд, което представлявало съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 т.3 от НПК, което било от категорията на абсолютните процесуални нарушения. При назначаването на съдебно-медицинската експертиза, относно това дали подсъдимият бил в състояние да взема участие в процеса, защитата пледира, че съдът е следвало  да направи това не еднолично в закрито заседание, а в съдебно такова, в пълния си състав, като съответно посочи задачите, поименно определи вещите лица, техните специалности и съответно въпросите към тях. По този начин съставите  били различни.

Наред с горното, защитата на подсъдимия пледира, че от разпитаните по делото свидетели и от извършената очна ставка не може да се направи категоричен извод, че подзащитния й е предприел, каквито и да е било действия, като опит за подкуп. Възразява, че само един от полицейските служители твърди, че подсъдимият му е предложил пари. Заявява, че този свидетел бил непоследователен. С обвинителния акт подсъдимият бил обвинен, че е направен опит за подкуп по отношение на тримата полицейски служители, а не настъпило изменение в съдебно заседание на това обвинение. От очната ставка между подсъдимия и свидетеля Т. било изяснено, че на този свидетел не били предлагани пари. По делото липсвали данни, че полицейските служители са имали правомощията да извършват процесната проверка.  Същите били по охрана на обществения ред.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана, а първоинстанционната присъда, като правилна следва да бъде потвърдена.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите в жалбата и изложените от страните съображения и техните възражения, провери служебно правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, при което установи следното:

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, установена от посочените от него доказателства и доказателствени средства:

Подсъдимият ст. лейтенант К.П.Ф. е роден на ……. год. в гр. В.. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН ……….. Завършил е висше военно образование през 2008 година в НВУ „В. Л..” – гр. В. Т., Факултет „А.” – гр. Д. М., със специалност „щурман - управление на въздушното движение за ВВС”. Като офицер в Българската армия е постъпил на 25.11.2008 год. в Авиационен оперативен център на военно формирование ..... – С..  От 01.07.2012 г. е назначен на длъжност младши ръководител на полети в сектор „Въздушен суверенитет”, Център „Управление и докладване”, във военното формирование. По време на службата си бил охарактеризиран положително. Два пъти е награждаван за постигнати високи спортни резултати с „Обявяване на благодарност” – съответно през 2009 г. и 2010 г. Наказван е с „предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца” за нарушение на военната дисциплина и задълженията по военна служба. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2004 г., категории „В”, „С” и „МТ”, като два пъти е наказван за нарушения на ЗДвП през 2010 год.

С експертно решение по годността за военна служба  № .. от 29.06.2015 год. е обявен  за негоден за военна служба. На 17.11.2015 год. е назначен на длъжност „Диспечер полети” в отдел Оперативен център - сектор Полетни диспечери в „България ЕР”АД.

На 15.06.2013 год. подсъдимият ст. лейт. Ф., заедно със свои съотборници - футболисти и приятели били в с. Р., общ. Х., обл. В., тъй като тогава се провеждал местния събор. Подсъдимият бил с личния си автомобил марка „Х.”, модел „С.”, с ДК № ......... Първоначално гостувал в дома на треньора на отбора в който играел футбол, където имало почерпка. Там подсъдимият пил алкохол. След това се качил на автомобила си и го откарал и паркирал в центъра на селото, в близост до читалището. Заедно с приятелите си, отишли в дома на друг техен приятел на име „Г. ” /”Д.”/, където продължили да се черпят. Подсъдимият и там пил алкохол. По-късно компанията, заедно с подсъдимият, продължили да празнуват в читалището, където имало дискотека. Около 04.50 часа на 16.06.2013 г. решили да се прибират по домовете си. Подсъдимият, заедно със свидетеля Л.Р.Л., щели да нощуват у приятеля си Г., чийто дом бил в края на селото. Те излезли от читалището и отишли до паркирания недалеч лек автомобил на подсъдимия. Той се качил на шофьорското място, а свидетелят Л. – до него на предната седалка. Подсъдимият подкарал автомобила.

Във връзка с нормалното протичане на събора в с. Р., в РУ „Полиция” – гр. К. бил изготвен план за охрана на обществения ред с рег. № ……... За периода от 21.00 ч. на 15.06.2013 г. до 05.00 ч. на 16.06.2013 г. бил назначен автопатрул в състав: свидетеля командир на отделение Д.Г.Т., свидетеля мл. полицейски инспектор П.С.П. и свидетеля мл. полицейски инспектор Ц.И.Ц. – всички от РУ „Полиция” – гр. К.. Съгласно плана, на полицейските служители било възложено провеждане на специализирана полицейска операция по малките населени места с цел предотвратяване, пресичане и разкриване на правонарушения, както и извършване на проверка на преминаващи превозни средства и съмнителни лица, включително и действия по установяване на водачи, управляващи моторни превозни средства след употреба на алкохол.

Около 04.55 часа, свидетелите Д. Т., П.П. и Ц.Ц. патрулирали със служебния си автомобил. Забелязали автомобил, който криволичел и посредством звуков и светлинен сигнал го спрели за проверка. Установили, че автомобила е марка „Х.”, модел „С.”, с ДК № …….., управляван от подсъдимия ст. лейт. Ф.. Полицейският служител Д. Т. отишъл до автомобила, от към страната на водача и му поискал документите за проверка. Видял, че в автомобила, на седалката до водача, има още едно лице - свидетеля Л.Р.Л., чиято самоличност била установена по-късно.  Когато се доближил до автомобила усетил мирис на алкохол от него. След като свидетелят Т. установил самоличността на водача, поканил същия да слезе и да го придружи до автомобила на полицията, за да бъде изпробван за алкохол. Подсъдимият Ф. излязъл от управлявания от него автомобил и когато се приближил до полицейския автомобил отказал да бъде изпробван за алкохол, като казал, че не иска да бъде тестван. Попитал дали проверката може да бъде преустановена, но получил отрицателен отговор.

След като получил отрицателен отговор, подсъдимият отворил задната врата на автомобила си и от задната седалка взел портфейла си. От портфейла си извадил три банкноти с номинал от по 20 /двадесет/ лева. Първо предложил парите на полицейския служител свидетеля Ц., като казал, че ги дава за да се почерпят и да не му бъде извършвана проверка за алкохол. Това било възприето и от останалите двама полицейски служители. Тримата полицаи категорично отказали да вземат парите. Казали на подсъдимия, че следва да извършат проверката и го предупредили, че се опитва да ги подкупи и извършва престъпление. Подсъдимият настоял, като хвърлил банкнотите на кората на отворения багажник на полицейския автомобил, където свидетеля Т. бил започнал за пише акт за установяване на административно нарушение. Тогава свидетелят Т., с цел да запази местопроизшествието, затворил вратата на багажника на полицейския автомобил. Полицейските служители задържали подсъдимия, съставили му акт за установяване на административно нарушение, който Ф. подписал без възражения и докладвали на оперативния дежурен за инцидента. Тъй като се установило, че подсъдимият е военнослужещ и офицер, им било наредено да чакат на място служители на  Регионална служба „В. п. ” – гр. П.. Подсъдимият се възпротивил, което наложило да му бъдат поставени белезници и той, заедно с тримата полицейски служители изчакали пристигането на военно-полицейските органи на мястото, до патрулния автомобил. Извършен бил оглед на местопроизшествието, като били намерени и иззети подхвърлените от подсъдимия на кората на багажника три броя банкноти, всяка с номинал от по 20 /двадесет/ лева с номера и серия на копюрите: ………., …….. и ……... Полицейските служители издали на подсъдимия талон за медицинско изследване, в който вписали лечебното заведение, в което следва да се яви – ФСМП – К. и крайния срок за явяване. Подсъдимият се е явил във ФСМП – К.  в 10.00 часа, придружен от свидетелите Р. Г., Д.И. и Д. Т., тъй като бил задържан със заповед за задържане. Там бил приет от дежурния лекар – свидетелката д-р Р.К.Н. която провела беседа с него, изготвила протокол за това и му била взета кръв за изследване от  медицинския фелдшер – свидетелката Е.В.Н.. Кръвта за изследване била взета по надлежния ред, като мястото на убождането предварително било почистено с кислородна вода. Взетото количество кръв било поставено в чисто и сухо пеницилиново шишенце без да се поставят анкуаголанти. Назначената и  изпълнена на 18.06.2013 год. химическа експертиза показала наличие на 1,77 промила съдържание на етилов алкохол, изчислено по газхроматографския метод / л. 100, т. 2 от д.п./. Направеното изследване за определяне на етилов алкохол по газхроматографския метод с вътрешен стандарт установило, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба ../17.06.2001г., а кръвта се е съхранявала в хладилник при температура до +4 градуса по Целзий, без да е налице разложителен признак при отваряне на шишенцето.  Била назначена и изпълнена на 14.08.2013 год. повторна физико-химическата експертиза на взетата кръв, която показала наличие на 1.74 промила съдържание на етилов алкохол, изчислено по метода на Видмарк / л. 104, т. 2 от д.п./, която и степен била възприета от прокуратурата с оглед най-благоприятен за обвиняемия вариант. Видно от назначената по НОХД № 45/2013год. по описа на Военен съд – П. /л. 119-123/ комисийна съдебно-медицинска експертиза, към момента на проверката  съдържанието на алкохол в кръвта на Ф. е било 2,52-2,55 промила алкохол и е бил на границата между средна с тежка степен на алкохолно опиване.

За да постанови своя акт, първоинстанционния съд е счел фактическата обстановка по делото за установена от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума, показанията на разпитаните пред съда свидетели, на тези прочетени по установения от закона ред, съдебните експертизи, протоколите за физико-химически изследвания на кръв, писмените доказателства по делото, огласени по реда на чл. 283 от НПК и веществените такива предявени съгласно изискванията на чл. 284 от НПК.

Като анализирал тези доказателства, съставът на съда е приел, че  с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъпленията по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Едно от възраженията на подсъдимия и защитата му е, че било отнето правото на обяснения на подсъдимия, който в съдебно заседание пред първоинстанционния съд заявил, че желае да даде такива след изслушване на неявилите се свидетели и експерт, както и че здравословното му състояние и продължителността на процеса не му позволявали да даде адекватни обяснения в това съдебното заседание. Въпреки това първоинстанционния съд приключил делото и постановил атакуваната присъда.

Настоящият състав, отчитайки възражението на подсъдимия и защитата му, съображенията на първоинстанционния съд изложени в мотивите относно горното възражение, и съобразявайки обстоятелството, че обясненията на подсъдимия освен средство за защита, са и доказателствено средство, предостави възможност на подсъдимия да даде обяснения, каквито последния депозира в съдебно заседание. При проведеното съдебно следствие бяха  изслушани и приети заключенията на съдебномедицинските експертизи на вещото лице П.Г. Г., и показанията на полицейските служители, свидетелите Ц.И.Ц. и Д.Г.Т.. Съдът констатира съществени противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели. Със свидетеля Ц., относно обстоятелствата: Поканван ли е подсъдимият да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол? Изпробван ли е с техническо средство и ако не е изпробван, защо? Предлагал ли е подсъдимият на полицейските служители да ги почерпи, за да не му бъде извършвана проверка и ако да, какво е обяснявал за това? Предавал ли е подсъдимият пари, ако да, какви, за каква сума, по какъв начин и къде? Къде се е намирал свидетелят Ц. в този момент и къде са се намирали другите двама полицейски служители. Със свидетеля Т., относно обстоятелството: Бил ли е поканен подсъдимият да бъде изпробван с техническо средство, бил ли е изпробван, или е отказал да бъде изпробван.

Съставът на въззивния съд не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част. Намира същите за негова защитна позиция, опитвайки се да се защити и оневини. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. и Т.. Същите са последователни, логични и се подкрепят от останалите доказателства по делото и преди всичко от показанията на третия полицейски служител П.С.П., очевидец на Д. на подсъдимия, депозирани на л.101 гърба и л. 102 по нохд № 66/2015 г., прочетени от първоинстанционния съд на 15.03.2017 г., на основание чл.281, ал.1 т.3 от НПК /л. 377 гърба по  нохд № 57/2016 г./.

Съставът на въззивния съд констатира, че с обвинителния акт, подсъдимият Ф. е обвинен, на 16.06.2013 г. да е извършил престъпление по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК  и  на същата дата - 16.06.2013 г. да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, което е умишлено, към момента на постановяване на обжалваната първоинстанционна присъда, се е предвиждало наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Към инкриминираната дата - 16.06.2013 г. за това Д.ие  се е  предвиждало наказание лишаване от свобода до една година. Съгласно чл.2, ал.1 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Съгласно чл.2, ал.2 от НК, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. В настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 вр. ал.1 от НК, т.е. предвижданото наказание е лишаване от свобода до една година. От инкриминираното Д.ие няма причинените имуществени вреди. При обсъждане на обстоятелството, налице ли са условията за прилагане на погасителната давност за това престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства:

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение три години за Д.ие извършено след 09.04.2010 г., с оглед влизането в сила на ЗИДНК /ДВ бр.26/06.04.2010 г./.  В обвинителния акт е посочено, че престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е извършено на 16.06.2013 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението. С оглед гореизложеното тригодишната давност би следвало да е изтекла на 16.06.2016 г., С Протокол за оглед на местопроизшествие и започване на досъдебно наказателно производство, при условията на чл.212, ал.2 от НПК от 16.06.2013 г. /л.1 и 2 от т. 1 от ДП/ е образувано досъдебно производство № 19-Сл./2013 г. на Военно-окръжна прокуратура П., с оглед извършено престъпление от военнослужещ по чл.304 от НК. От тази дата до настоящия момент срещу Ф. се извършват непрекъснато процесуално следствени действия на надлежните органи, които действия прекъсват давността, поради което обикновената давност не е изтекла, с оглед разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК предвиждаща, че след всяко такова действие започва да  тече  нова давност. Съгласно чл.81, ал.3 от НК обаче, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. От горното е видно, че абсолютната погасителната давност за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК е изтекла на 16.12.2017 г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т.4 от НПК, въззивния съд намира, че Присъда № 7/16.03.2017 г. по НОХД № 57/2016 г. на Софийския военен съд, следва да бъде отменена в частта относно признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му по чл.343б, ал.1 от НК, а наказателното производство в тази му част, на основание чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1 т.3 от НПК, вр. чл.80, ал.1, т.5, вр. чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде прекратено. Във връзка с горното, Присъда № 7/16.03.2017 г. по НОХД № 57/2016 г. на Софийския военен съд, следва да бъде отменена и относно прилагането на чл.343г, вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК, и в частта относно приложението на чл.23, ал.1, чл.23, ал.2, вр. ал.1 и чл.23, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Апелативния съд намира, че приетата от първоинстанционния съд, за установена от фактическа страна обстановка по делото, относно обвинението по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, се доказа по категоричен начин, от събраните и проверени от първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, гласни и писмени доказателства по делото: протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума, показанията на разпитаните пред съда свидетели, на тези прочетени по установения от закона ред, съдебните експертизи, протоколите за физикохимически изследвания на кръв, писмените доказателства по делото, огласени по реда на чл. 283 от НПК и веществените такива предявени съгласно изискванията на чл. 284 от НПК, която фактическа обстановка се потвърди и от проведеното съдебно следствие от състава на въззивния съд. При тази правилно установена  фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия Д.ие, а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства и веществени такива. Първоинстанционния съд е анализирал показанията на всички свидетели касаещи Д.ието на подсъдимия по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в частност тези на Д.  Т., П. П., Ц.Ц.,  Р. Г. и Д. И., обсъдил е тези показания, като ги е съпоставил и с веществените доказателства, и аргументирано е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. При анализа на доказателствата, първоинстанционния съд е проявил правилен подход, като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от показанията на свидетелите очевидци, полицейските служители Д.  Т., П.  П. и Ц.Ц., чийто показания се подкрепят и от останалите събрани по съответния процесуален ред доказателства по делото и е изяснил съвсем точно фактите по делото имащи значение към предмета на доказване, а именно опита за подкуп на полицейски служители. Показанията на полицейските служители Д.  Т., П.  П. и Ц.Ц. са категорични, последователни и непротиворечиви, както на досъдебното производство, така и в последствие в показанията си пред първоинстанционния съд, включително и в съдебно заседание пред настоящия състав при проведеното съдебно следствие във въззивното производство, а така също и в показанията си при поставянето им в очна ставка с подсъдимия Ф. пред въззивния състав.

При правилно установената  фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия Д.ие по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е обсъдил и е приел за установено, че подсъдимият е извършил една от формите на изпълнителното Д.ие на подкупа, като е дал на тримата полицейски служители сумата от 60 лв. Приел е, че той е сторил това, извършвайки конкретни фактически действия, а именно като е подхвърлил три банкноти с номинал по 20 лева върху кората на багажника на патрулния автомобил. Обсъдил е  активните му и целенасочени действия, като е установил, че преди да пристъпи към самото даване, подсъдимият е предлагал инкриминираната сума на свидетелите. Обосновано е приел, че Д.ието е останало недовършено поради независещи от подсъдимия причини, тъй като тримата полицейски служители не са приели подкупа. Позовавайки се  на Плана с рег. № …………. на РУ „Полиция” – К. при ОД на МВР – В., първоинстанционния съд е обосновал квалифициращия елемент, качеството на полицейски служители на свидетелите  командир на отделение Д.Г.Т., мл. полицейски инспектор П.С.П. и мл. полицейски инспектор Ц.И.Ц. – всички от РУ „Полиция” – гр. К. и, че същите са действали, като полицейски органи. Приел е за установено, че подсъдимият е съзнавал това и именно в това им качество е предложил, а в последствие и направил опит да им даде подкупа, за да не извършат действия по служба спрямо него като водач на МПС, а именно да не му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер”, с оглед установяване дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол.

Пред настоящия състав, подсъдимият даде обяснения във връзка с предявените му с обвинителния акт обвинения. В частта относно обвинението в опит за даване на подкуп обяснява, което преповтаря и в дадената му дума за защита при съдебните прения, че при представянето на изискваните му документи при проверката е трябвало да си отвори портмонето, за да извърши физическото предоставяне на самите документи. Личните си документи носил в портмонето в себе си. При отварянето на портмонето изпаднали едни банкноти.  Обяснява,  че предната вечер прибрал на свой съотборник личните му пари. В бързината не ги пъхнал по джобчета на портмонето, а ги оставил в самото портмоне. При неговото отваряне и разгръщане на три части, изпаднали три банкноти по 20 лева. Заявява, че никога не е имал намерение да дава каквото и да е било на когото и да е. Това изпадане на банкнотите е било неволно и не можел да си обясни, защо един от полицаите е възприел това като даване на подкуп. Въззивния състав не кредитира тези обяснения на Ф. по посочените по-горе съображения. Подсъдимият не е давал обяснения пред първоинстанционния съд. Независимо от това първоинстанционния съд, като е анализирал събраните и проверени в съдебно заседание  доказателства, обосновано е приел, че  с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъпленията по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, което настоящия състав напълно споделя. Правилно първоинстанционния съд е приел наличие на съставомерно поведение от страна на подсъдимия и законосъобразно го е признал за виновен по това обвинение. Като неоснователно следва да бъде оставено без уважение и оплакването във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение. По същество същото се изразява в претенция за непълнота на доказателствата и за неправилен анализ и оценка на доказателства. Възразява се, че двама от полицейските служители изобщо не твърдели да са видели действия, които да се нарекат опит за даване на подкуп, нещо повече същите били видели как падат банкноти, но нищо повече от това. Съставът на въззивни съд намира, че горното  се оборва от събраните по делото доказателства, както на първата, така и на въззивната инстанция, и преди всичко от показанията на свидетелите П.П., Ц.Ц. и Д. Т., за което и първоинстанционния съд аргументирано се е обосновал.

Съставът на въззивния съд намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимия, че първоинстанционния съд неоснователно е заличил неявилите се, редовно призовани свидетели. Видно от протокола от съдебно заседание проведено на 15.03.2017 г., л.377 от съдебното дело, след поисканото от съда становище на страните по неявилите се свидетели и вещото лице П.Г., прокурора е предложил да бъдат прочетени показанията на свидетелите. В становището им, както адвокат М., така и адвокат К. са заявили, че по отношение на свидетелите не възразяват да бъдат прочетени показанията им. След горното и след излагане на мотиви за това, първоинстанционния съд е постановил определение за прочитане показанията, депозирани пред друг състав на съда, на редовно призованите и неявилите се свидетели П.С.П. на л.101 гърба и л.102 от нохд № 66/2015 г. по описа на СВС, Л.Р.Л. на л.132 от нохд № 66/2015 г. по описа на СВС и Д.И. И. на л.107 от нохд № 66/2015 г. по описа на СВС, на основание чл. 281, ал.1 т.3 от НПК.

Относно възражението на защитата, депозирано в съдебните прения, за нарушаване неизменността на състава на първоинстанционния съд в различните процесуални етапи, въззивният съд намира това възражение за неоснователно. От материалите по нохд № 57/2016 г. на Военен съд гр. С. е видно следното: В съдебно заседание проведено на 17.06.2016 г. след даване ход на делото, а след това и ход на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимия адв. М. е допусната и назначена от съда в троен състав, съдебно-медицинска експертиза със задача, така както са поставени въпросите от адв.М., като преди това съдът е отменил определението си за даване ход на делото. След това,  в съдебните заседания от 20.12.2016 г. и 26.01.2017 г. не е даван ход на делото. Едва в съдебното заседание проведено на 15.03.2017 г. е даден ход на делото, а след това и ход на съдебното следствие. В това съдебно заседание са извършени всички съдебни, процесуално следствени действия от един и същи състав на съда по смисъла на чл.258, ал.1 от НПК, от даване ход на делото до последната дума на подсъдимия и оттеглянето на съда на тайно съвещание. На 16.03.2017 г. първоинстанционния съд в същия състав е постановил атакувания съдебен акт. Предвид гореизложеното, въззивния съд намира, че в процесния случай  не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 т.3 от НПК.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на защитата, депозирани  в съдебните прения,  че по делото не бил установен опита за подкуп и обстоятелството, че само един от полицейските служители твърдял това. Както бе посочено по-горе и тримата полицейски служители Ц., П. и Т. депозират показания, от които категорично следва извода, че подсъдимия е направил опит да подкупи тримата полицейски служители. Съдът намира, че свидетелят Т. е последователен в показанията си и категоричен, че след като е видял трите банкноти на кората на багажника и е чул колегите  си да му казват, че водача ги е подхвърлил, то с цел запазване на местопрестъплението, издърпал документите от кората и е затворил багажника на полицейската кола. При поставянето на този свидетел в очна ставка със свидетеля Ц. не се установиха съществени противоречия в показанията им, а различни възприятия на едни и същи обстоятелства, дължащи се на различната гледна точка на двамата свидетели в един конкретен период от време и от различното им местоположение. Съдът стига до извода, че ако свидетелят Т. не беше възприел действията на подсъдимия и цялостната обстановка в процесния случай, като опит за подкуп, не би затворил капака на багажника и не би предприел последващите действия. Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата, че полицейските служители са нямали правомощията да извършват процесната проверка. По дело, по категоричен начин се установи, че свидетелите Ц., П. и Т. са полицейски служители и в качеството си на полицейски орган  са от категорията лица посочени в чл.304а от НК. Видно от Плана за организиране и провеждане на комплексна специализирана полицейска операция за противодействие на престъпността и подобряване на безопасността на движението по малките населени места на територията на РУП-К., утвърден от Директора на ОД на МВР – В., с рег. № …….. , тримата полицейски служители са били сформирани в екип, в качеството им на полицейски орган, за изпълнение на задачите подробно посочени в р. II от т.1 до т.7 на Плана, за времето от 21.00 ч. на 15.06.2013 г. до 05.00 ч. на 16.06.2013 г. в с. Р..

Във въззивната жалба се правят възражения, че в производството пред първоинстанционния съд, относно обвинението по чл. 343б ал.1 от НК, били изслушани експертизи, които си противоречали. По делото били констатирани множество нарушения на Наредба № .. от 2001 г. Не бил спазен реда предвиден в наредбата, не било обработено шишето, в което се съхранявала кръвта с натриев коаголит, нито било обработено мястото, от което е взета кръвта, с предвиденото вещество.

Съставът на ВоАС, не коментира тези възражения във въззивната жалба, с оглед приетото от съда прекратяване на наказателното производство относно обвинението по чл.343б, ал.1 от НК и отмяна на присъдата в тази й част.

При определяне на вида и размера на наложените при условията на чл.57, ал.2 от НК наказания, лишаване от свобода и глоба относно престъплението по чл. 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, първоинстанционния съд е събрал в съответствие с изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието, необходимите доказателства относно степента на обществената опасност на Д.ието и на дееца. При оценката им по отделно и в тяхната съвкупност обаче, първоинстанционния съд не е отчел наличието и на други смекчаващи  обстоятелства, а именно не лекото заболяване на подсъдимия, отчасти добрите му характеристични данни и отдалечеността на процеса от момента на извършване на инкриминираното Д.ие, в резултат на което неправилно е преценил, че наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите доказателства, а така също и неправилно се е позовал на реформацио импеус. Въпреки това, въззивния съд намира, че конкретно определения от първоинстанционния съд  размер на наказанието за престъплението по чл.304а от НК, лишаване от свобода и глоба, съответства на изискването на принципа за индивидуализация на наказанието и степента на обществената опасност на Д.ието и дееца в процесния случай и се явява в съответствие с изискването на чл.57, ал.2 от НК. Първоинстанционният  съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, продължителния период от време от момента на извършването на престъплението до настоящия момент и обстоятелството, че престъплението подкуп е останало във фазата на опита.

При служебната проверка на обжалваната присъда на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд, констатира следното:

Присъда № 7/2017 г. по НОХД № 57/2016 г. на Софийския военен съд е постановена на 16 март 2017 г. Към тази дата наказанието предвидено за престъпление по чл.343б от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Наложеното с присъдата наказание за това престъпление е шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК. В конкретния случай не е отразено че, наказанието се явява  наложено при условията на чл.2 от НК /стар по-благоприятен текст/, тъй като към момента посочен за извършване на това Д.ие – 16.06.2013 г., предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до една година, независимо от позоваването от първоинстанционния съд за реформацио импеус, поради липса на протест от прокуратурата.

След определяне на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода при условията на чл.23, ал.1 от НК, първоинстанционния съд не е изложил съображения, защо не прилага чл.24 от НК.

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg