Мотиви
20-07-2017

                 МОТИВИ:

 

С решение № 5 от 24.04.2017 г. по АНД № 36/2017 г. състав на Военен съд – гр. Пловдив е признал обвиняемия лейтенант М. Г. Г. от в.ф. *** – К. за невинен в това, че на 19.01.2017 г. в гр. К., пред дома му на бул. ***, без надлежно разрешително да е държал в метална кутия от парфюм в раницата си високорисково наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а именно – обект № 1 с нетно тегло 1.1506 грама марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,3% /тегловни проценти/, на стойност 4.22 лв., поставено в черно полиетиленово топче с неопределена форма, което вещество е включено в Приложение № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като деянието представлява маловажен случай, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК..

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото като е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.

Разноските по делото в размер на  74,45 лева са оставени за сметка на държавата.

В протеста на прокурора и допълнението към него се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение. Категорично е доказано, че обвиняемия л-т Г.  е извършил престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 НК. Наркотичното вещество намерено в обвиняемия е иззето от полицейския служител с протокол за личен обиск, което е доказателствено средство. Показанията на полицейските служители, а и обясненията на обвиняемия потвърждават факта на извършеното престъпление.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защита на обвиняемия пледира, че протеста на прокурора е неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение. Решението на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. В производството пред първата инстанция защитата на обвиняемия е пропуснала да отбележи, че обвинението се изгражда върху негодно доказателствено средство, който пропуск е отстранен от съда. Алтернативното искане е за приложението на чл.9, ал.2 НК, тъй като деянието е малозначително.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

МОТИВИ:

 

С решение № 5 от 24.04.2017 г. по АНД № 36/2017 г. състав на Военен съд – гр. Пловдив е признал обвиняемия лейтенант М. Г. Г. от в.ф. *** – К. за невинен в това, че на 19.01.2017 г. в гр. К., пред дома му на бул. ***, без надлежно разрешително да е държал в метална кутия от парфюм в раницата си високорисково наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а именно – обект № 1 с нетно тегло 1.1506 грама марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,3% /тегловни проценти/, на стойност 4.22 лв., поставено в черно полиетиленово топче с неопределена форма, което вещество е включено в Приложение № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като деянието представлява маловажен случай, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК..

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото като е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.

Разноските по делото в размер на  74,45 лева са оставени за сметка на държавата.

В протеста на прокурора и допълнението към него се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение. Категорично е доказано, че обвиняемия л-т Г.  е извършил престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 НК. Наркотичното вещество намерено в обвиняемия е иззето от полицейския служител с протокол за личен обиск, което е доказателствено средство. Показанията на полицейските служители, а и обясненията на обвиняемия потвърждават факта на извършеното престъпление.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защита на обвиняемия пледира, че протеста на прокурора е неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение. Решението на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. В производството пред първата инстанция защитата на обвиняемия е пропуснала да отбележи, че обвинението се изгражда върху негодно доказателствено средство, който пропуск е отстранен от съда. Алтернативното искане е за приложението на чл.9, ал.2 НК, тъй като деянието е малозначително.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 18.01.2017 г., след 20 часа обвиняемият Г.  се видял с негов приятел- свидетелят К. в гр. К.. Двамата били на тренировка по алпинизъм, като след тренировката, вече след 22.30 часа, решили да видят какво има в построеното на пл. „***“ в града ледено иглу, направено по случай Нова година. Влезли вътре, там имало снежни седалки и  свещ, която свидетелят К. запалил. Когато иглуто се осветило, обвиняемият Г.  видял, че на една от седалките до входа има метална кутия от парфюм. В нея нямало парфюм, а топче, поставено в дунапрен, което било и увито с черен полиетилен. Било голямо колкото орех и имало много специфична миризма, поради което обвиняемият предположил, че мирише като марихуана. Кутията му харесала и решил да я задържи, заедно с това топче, което искал да разгледа по-късно на светло. Прибрал кутията с топчето в носената от него раница и със свидетеля К. тръгнали да се прибират. След полунощ пред квартирата на обвиняемия Г.  ги спрели полицейските служители Ф., Й. и М.. Това се случило на 19.01.2017 г.. Полицаите направили  личен обиск на обвиняемия и прегледали съдържанието на раницата му. Намерили кутията и топчето в нея и казали, че това било марихуана. Завели двамата – обвиняемия Г.  и свидетеля К. в полицейското управление на гр. К., където задържали свидетеля Кабаджов, а с обвиняемия Г.  била проведена беседа и изчакал да приключат процесуално-следствените действия.

След този случай, на 24.01.2017 г., обвиняемият Г.  си направил изследвания , които представил по делото, от които било видно, че не бил употребявал наркотични вещества. Това изследване било извършено по заповед № ЗРД-70/24.01.2017 г. на командира на в. ф. *** – К..

Видно от протокол № 63/13.02.2017 г. на физико-химическата експертиза, растителната маса, поставена в саморъчно направено черно полиетиленово пакетче с овална форма, представлява марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 10,3% /тегловни проценти/. Нетно техло преди анализа – 1,1506 гр., за анализ изразходвано 0,1 гр. от наркотичното вещество, остатък 1,506 гр.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е признал обвиняемия л-т Г.  за невинен и го е оправдал по обвинението по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 НК- за държане, без надлежно разрешително в маловажен случай на високорисково наркотично вещество- 1, 1506 гр.марихуана.

ПО ПРОТЕСТА НА ПЛОВДИВСКАТА ОКРЪЖНА ВОЕННА ПРОКУРАТУРА.

В мотивите на решението съдът е приел изцяло фактическата обстановка, предложена от обвинителната власт в постановлението по чл.375 НПК. Независимо от това съдът е приел, че липсват категорични доказателства относно предмета на престъпното деяние, което му е дало основание да признае обвиняемия за невинен и да го оправдае по обвинението по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 НК. Съдът е изложил изчерпателно съображенията за взетото решение, които се свеждат до следното: протоколът за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, съставен от полицейски служител на основание чл.81, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с който от обвиняемия е иззето, намереното в личните му вещи високо рисково наркотично вещество не е доказателствено средство, тъй като не е съставен от компетентен орган по разследването, в рамките на образувано съгласно НПК наказателно производство.

Основателен е протестът на Пловдивската окръжна военна прокуратура. Налице са  доказателства, с които се установява, че на 19.01.2017 г. в гр.К. обвиняемият лейтенант М. Г. Г., без надлежно разрешително, в маловажен случай е държал високорисково наркотично вещество. Никой не твърди, че протоколът за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, приложен на л.34 от ДП, е изготвен съгласно изискванията на НПК и  има качеството на протокол за претърсване обиск и изземване. Но този протокол представлява официален документ, тъй като е съставен по установения ред и форма от длъжностно лице-полицейски служител  в кръга на службата му. При проверката на обвиняемия и неговия приятел, полицейските служители доловили миризма на марихуана, което ги е мотивирало да извършат проверка на личните вещи. В раницата на обвиняемия е открито високорисковото наркотично вещество. В кръга на служебните задължения полицейските служители отвели л-т Г.  в сградата на полицейското управление. Единият от полицейските служители и свидетел по делото- П. С. Ф. изготвил докладна записка за действията на полицейския екип, часове по-късно с протокол за доброволно предаване предал на разследващия военния следовател всички материали по преписката. Военният следовател образувал наказателно производство срещу л-т Г.  и започнал процесуално следствени действия, предвидени в НПК. Въззивната инстанция не вижда никакви основателни причини за изключването на полицейския протокол от доказателствената съвкупност по делото. Този протокол, макар да не е съставен по правилата на НПК и да има статут на протокол за претърсване, обиск и изземване, няма основание да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото. Както е посочено по-горе този протокол  има характера на официален документ и може да се ползва като писмено доказателствено средство. За доказване на това престъпление са допустими всички доказателствени средства, още повече че съдържанието на протокола не е оспорено от страните по делото, включително от обвиняемия и неговия защитник. Обвинението срещу подсъдимия се доказва и от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на експертизата, включително и от обясненията на обвиняемия л-т Г. .

По изложените съображения Военно-апелативният съд отмени протестираното решение на Пловдивския военен съд и постанови ново решение, с което призна обвиняемия л-т Г.  за виновен в това, че на 19.01.2017г. в гр.К., в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество-1, 1506 гр.марихуана-престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 НК.

С оглед на количеството високорисково наркотично вещество-1, 1506 гр. и стойността му-4,22 лева Военно-апелативният съд приема, че случаят е маловажен.

За това престъпление се предвижда наказание глоба до 1000 лева.. Обвиняемият л-т Г.  не е осъждан до сега и не е освобождаван от наказателна отговорност за друго престъпление по раздел ІV, на глава VІІІ от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Ето защо въззивната инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78 а НК с налагане на административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000/ хиляда/ лева.

Обвиняемият л-т Г.  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата 74,45 лева разноски по делото.

Водим от тези съображения Военно-апелативният съд постанови решението си.

Мотивите се изготвиха на 20.07.2017 г.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

 

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg