Решение
28-07-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

30

                                

гр. София, 28.07.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

          ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                              полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                                       

                     

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 26 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по протест от Пловдивската военно-окръжна прокуратура срещу присъда № 11/20.03.2017 г. по нохд № 293/2016 г. на Пловдивския военен съд.

 

С протестираната присъда състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия ст. сержант К. П. Ж. за невиновен в това, че за периода от 04.09.2014 г. до 06.02.2015 г. включително, във военно формирование *** - ***, при условията на продължавана престъпна дейност, на 6 пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание:

- 2 (два) броя Заявления-декларации по чл. 7, ал. 2 (Приложение № 1) съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62/10.08.2010 г. от 30.05.2014 г. до жилищната комисия на в.ф. *** - *** като в т. ІV – „Сделки с недвижими имоти”, т. 7, да е удостоверил неверни обстоятелства, че той и членовете на неговото семейство не са прехвърляли жилищен имот през последните пет години преди картотекирането, а в действителност на 26.07.2010 г. чрез нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ***, том - ІV, рег. № ***, по дело № *** от 2010 г. изготвен от нотариус № *** С. Ч. с район на действие в гр. ***, дарил на майка си Д. И. Ж., следните свои недвижими имоти, а именно:

- Дворно място, представляващо УПИ ІХ – 189 - девети за сто осемдесет и девет, от квартал 104 – сто и четири, по плана за регулация на с. Д., община *** с площ на УПИ от 690 кв.м. - шестстотин и деветдесет квадратни метра, в това число придаваеми от ПИ № 188-сто осемдесет и осем, 29 кв.м. – двадесет и девет кв.м. и от ПИ 190 - сто и деветдесет 11 кв.м. – единадесет кв.м. находящо се в село Д. ул. „Акация” № 6 - шест по данъчно записване, община ***,          обл. ***, с площ на целия парцел от 1600 кв.м. заедно и реално със западната част (половина) на къща (жилищна сграда), застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, кухня, салон и изба под салона с отделен самостоятелен вход, както и заедно със стопанските постройки в дворното място заедно с всички подобрения и приращения в имота.

- Дворно място, представляващо УПИ ІІІ – 189-трети за сто осемдесет и девет, от квартал 104-сто и четири по плана за регулация на с. Д., община ***, обл. ***, с площ на УПИ от 780 кв.м. – седемстотин и осемдесет кв.м., в това число придаваеми от улица 10 кв.м. – десет кв.м. находящо се в с. село Д., община ***, обл. ***, с площ на целия парцел 1600 кв.м.,  заедно и реално с източната част /половина/ на къща (жилищна сграда), застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, мазе под стаята, салон и кухня, с отделен самостоятелен вход, както и заедно с пристройки, построени до същата източна част на къщата, представляващи стопански постройки – плевня и обор, както и заедно с всички подобрения и приращения в имота.

- 2 (два) броя Заявления – декларации по чл. 7, ал. 2 (Приложение     № 1) съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62/10.08.2010 г. от 03.11.2014 г. до жилищната комисия на в.ф. *** - *** като в т. ІV – „Сделки с недвижими имоти”, т. 7, да е удостоверил неверни обстоятелства, че той и членовете на неговото семейство не са прехвърляли жилищен имот през последните пет години преди картотекирането, а в действителност на 26.07.2010 г. чрез нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 44, том - ІV, рег. № 3072, по дело № 246 от 2010 г. изготвен от нотариус № 381 С. Ч. с район на действие в гр. ***, дарил на майка си Д. И. Ж., следните свои недвижими имоти, а именно:

- Дворно място, представляващо УПИ ІХ – 189 - девети  за сто осемдесет и девет, от квартал 104 – сто и четири, по плана за регулация на с. Д., община *** с площ на УПИ от 690 кв.м.- шестстотин и деветдесет квадратни метра, в това число придаваеми от ПИ № 188-сто осемдесет и осем, 29 кв.м. – двадесет и девет кв.м. и от ПИ 190-сто и деветдесет 11 кв.м. – единадесет кв.м. находящо се в село Д. ул. *** - шест по данъчно записване, община ***,          обл. ***, с площ на целия парцел от 1 600 кв.м. заедно и реално със западната част /половина/ на къща (жилищна сграда), застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, кухня, салон и изба под салона с отделен самостоятелен вход, както и заедно със стопанските постройки в дворното място заедно с всички подобрения и приращения в имота.

- Дворно място, представляващо УПИ ІІІ – 189-трети за сто осемдесет и девет, от квартал 104-сто и четири по плана за регулация на с. Д., община ***, обл. ***, с площ на УПИ от 780 кв.м. – седемстотин и осемдесет кв.м., в това число придаваеми от улица 10 кв.м. – десет кв.м. находящо се в с. село Д., община ***, обл. ***, с площ на целия парцел 1 600 кв.м.,  заедно и реално с източната част /половина/ на къща (жилищна сграда), застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, мазе под стаята, салон и кухня, с отделен самостоятелен вход, както и заедно с пристройки, построени до същата източна част на къщата, представляващи стопански постройки – плевня и обор, както и заедно с всички подобрения и приращения в имота, вследствие на което получил без правно основание чуждо движимо имущество - компенсационни суми (пари), полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път на основание заповеди на Командира на военното формирование, както следва: със Заповед  № 549/02.09.2014 г., със Заповед № 611/06.10.2014 г., със Заповед № 677/10.11.2014 г., със Заповед № 702/24.11.2014 г., със Заповед              № 2/05.01.2015 г. и със Заповед № 7/03.02.2015 г. на старши сержант Ж. са били изплатени  пари в един общ размер 700 лева (седемстотин лева) собственост на МО, с намерение да ги присвои, като е оправдан по обвинението му по чл. 212, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Министерството на отбраната на Р България и военно формирование *** – *** в размер на 700 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане като неоснователен.

Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото по досъдебното производство разноски в размер на 158.24 лв. и по съдебното следствие в размер на 240.53 лв. са останали за сметка на Държавата.

В протеста на прокуратурата и допълнителните писмени изложения към него се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъзе признат за виновен и осъден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение в първата инстанция. Необосновани са правните изводи на съда за липсата на виновно поведение в действията на подсъдимия. Напълно са игнорирани показанията на командира и членовете на жилищната комисия, които свидетелствуват, че ако подсъдимият ги бе уведомил в заявлението-декларация  за осъществената сделка с недвижимия имот, то той не би получил компенсационни квартирни пари.

В настоящата инстанция прокурорът заяви, че поддържа подадения процес.В пледоарията  прокурорът обоснова и нова теза за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Едното нарушение е на чл.102 НПК, тъй като в хода на съдебното следствие съдът е събирал доказателства извън рамките на обвинението по обвинителния акт, чрез който  се определя и предмета на доказване по делото. По същите въпроси съдът се е произнесъл и с присъдата си. Подсъдимият е обвинен, че в  нарушение на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба Н – 22/ 2010 г. неправомерно е получавал компенсационни суми за живеене под наем при условията на свободно договаряне, защото чрез дарение е прехвърлил жилищен имот през последните 5 години преди подаване на заявлението-декларация. В тази хипотеза на обвинението, законът не се интересува от обстоятелството дали жилищния имот е годен или негоден за обитаване, в каквато насока съдът се е произнесъл, след като е събрал доказателства. Изискването за годност на жилищния имот за живеене е регламентиран в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата, за което подсъдимият няма обвинение и следователно този въпрос не е включен в предмета на доказване. На второ място прокурорът сочи, че мотивите на присъдата са неясни и вътрешно противоречиви, което съдебната практика приравнява на липса на мотиви. От мотивите на присъдата не става ясно как съдът е формирал вътрешното си убеждение и въз основа на кои доказателства е направил категоричния си правен извод, че с действията си подсъдимият Ж. не е извършил деяние, съставляващо престъпление документна измама по чл.212, ал.1 НК.

Гражданският ищец счита, че присъдата следва да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение. Като последица от това се иска уважаване на гражданския иск в предявения размер.

Становището на защитата на подсъдимия е протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение. Присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна е прието за установено следното:

Подсъдимият ст. серж. Ж. разбрал за възможността да получава парични средства, полагащи се на военнослужещите, които живеели на свободен наем. През първата половина на 2013 г. решил да се възползва от провежданата социална политика в БА и да се картотекира, като жилищно нуждаещ се за това, че живее при условията на свободен наем и по този начин да получава компенсационни суми от МО. За целта подал необходимите документи съгласно Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. пред жилищната комисия на военното формирование, за да бъде картотекиран, че живее при условията на свободен наем и да получава компенсационни суми.

 Същият отговарял на условията по чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата, тъй като живеел под наем и имал нужда от жилище; на т. 2 от наредбата, тъй като не притежавал  в населеното място, в което служи – гр. ***, собственост върху жилище или вила и на т. 7 от наредбата, тъй като не е прехвърлял жилищен имот през последните 5 години преди подаването на заявлението-декларация.

В подадените заявления-декларации от 30.05.2014 г. (2 броя) и от 03.11.2014 г. (2 броя) до жилищната комисия на военното формирование ст. серж. Ж. декларирал, че не е прехвърлял жилищен имот на други лица през последните пет години преди картотекирането.

В следствие на подадените от ст. серж. Ж. декларации до жилищната комисия на военното формирование, същият бил картотекиран и бил включван в ежемесечните заповеди на командир в. ф. *** - *** и периода от 04.09.2014 г. до 06.02.2015 г. му били изплащани ежемесечно по банков път компенсационни суми – пари за това, че живее при условията на свободен наем. За този период той е получил общо сумата от 700 лева.

Видно от заключението на назначената от военен разследващ полицай и изготвената от инж. Д. С., приложена към досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, обоснована по писмени данни, вещото лице не е дало отговор на поставената му задача (представлява ли жилище недвижимия имот, който ст. серж. Ж. е прехвърлил чрез дарение), а се е задоволил единствено да отрази, че по смисъла на закон за устройство на територията „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице след като изслуша показанията на свидетелите по делото, които дадоха описание на имота към инкриминирания период заяви, че в този му вид не може да задоволи жилищните нужди на подсъдимия.

Предвид обстоятелството, че вещото лице не е виждал процесния имот, му е била възложена от съда допълнителна задача по съдебно-техническата експертиза, а именно да извърши проверка в Община *** и кметството на  с. Д. за наличие на строителна документация на имота; да извърши оглед на място на конструкцията и основаната на къщата, предвид обстоятелството, дали същата е запазена или разширявана и да извърши проверка в Службата по вписванията *** и представи ксерокопия на нотариален акт № *** и нот. акт № ***.

Видно от заключението на изготвената и приложена към съдебното дело на Пловдивския военен съд допълнителна съдебно-техническа експертиза, вещото лице инж. Д. С. е дало заключение, че тъй като процесния имот е строен през 1953 г. за него няма запазена строителна документация. От регулационния план (приложено копие към експертизата и копие от геодезическо заснемане)  е видно, че постройките в УПИ III-189 са ПС – (паянтови стопански)  плевня и обор. Впоследствие същите са съборени и е построена жилищна сграда от тухли, неизмазана. За същата няма строителна документация. Основата на къщата е каменна, стените са от кирпич, измазани, с частично паднала мазилка. Представени са ксерокопия от нотариален акт № *** и нот. акт № ***, приложени като документи към нот. акт № ***, рег. № ***, дело № *** от 2010 г. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице поддържа изготвеното заключение. Пояснява, че конструкцията на къщата в основата е каменна, има голяма денивелация на самия терен. Стените нагоре са от кирпич, подобие на глина смесена със слама. Покривната конструкция е дървена, със скатен покрив, покрит с керемиди. Пояснява, че се касае за паянтова постройка, обозначена като навес, което на скицата е отбелязано с „х“. Обръща внимание, че ако е било жилище, е трябвало да пише паянтова жилищна или полумасивна къща. След като изслушало и обясненията на ст. серж. Ж. и това, което видял при огледа на място, вещото лице потвърдило заключението си, че към процесния период, състоянието на имота не може да задоволи жилищните нужди на подсъдимия.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е признал подсъдимия ст.серж.Ж. за невинен и го е оправдал по обвинението по чл.212, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.

ПО ПРОТЕСТА НА ПЛОВДИВСКАТА ОКРЪЖНА ВОЕННА ПРОКУРАТУРА.

Преди да се произнесе по въпроса за основателността на протеста и искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна, Военно апелативният съд обсъди доводите на прокуратурата, касаещи допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивната инстанция споделя напълно доводите на прокурора, изложени в пледоарията му в тази инстанция. Действително, с присъдата съдът се е произнесъл по въпроси извън предмета на делото. Подсъдимият Ж. е обвинен за това, че в заявленията декларации е вписал невярното обстоятелство, че не е осъществил сделка, с която да е прехвърлил жилищен имот. В тази хипотеза Наредбата не се интересува от обстоятелството дали прехвърления жилищен имот е годен или негоден за обитаване. Това изискване е регламентирано в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата, а обвинението е за извършено нарушение на чл.7, ал.1, т.3, където няма изискване жилищния имот да е годен за обитаване. Събирането на доказателства и произнасянето от съда по въпроса за годността на жилищния имот е извън предмета на доказване, който се определя от обвинителния акт, и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Мотивите на протестираната присъда не са изготвени съгласно изискването на чл.305, ал.3 НПК. На л.3 от мотивите, абзац 2, съдът приема, че подсъдимият отговарял на условията на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-22 от 2010 г.за картотекиране, като изрично е посочил, че той не е прехвърлял жилищен имот през последните 5 години преди подаването на заявление декларации. В описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка се приема, че подсъдимият на 26.07.2010 г. с нотариален акт № *** е дарил на майка си жилищния имот в с.Д., община ***.

При служебната проверка на присъдата, въззивната инстанция констатира и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което е допуснато от разследващите органи на досъдебното производство. В Пловдивския военен съд е образувано и НОХД 266/ 2016 по обвинителен акт срещу подсъдимия ст.серж.К. П. Ж. от в.ф.*** ***. Разликата между двете дела е само и единствено в периода, в който прокуратурата твърди, че един и същ подсъдим е извършил едно и също престъпление по чл.212, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК, както и в размера на сумите, получени без правно основание. В предмета на настоящето дело е включен периода от 4.09.2014 г. до 6.02.2015 г. за сумата 700 лева, докато в предмета на НОХД 266/ 2016 г. периода е от 27.09.2010 г. до 15.11.2011 г. за сумата 1440 лева. Иначе че и по двете дела обвинението се изгражда на едни и същи факти и обстоятелства, както и на едни и същи основания, с които се претендира за търсене на наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл.217, ал.1 НПК дава възможност на прокурора да обедини две или повече дела за различни престъпление или срещу различни лица, които имат връзка помежду си, ако това се налага за разкриване на обективната истина по делото. Недопустимо и нежелателно е, с оглед разкриване на обективната истина различни съдебни състави, в две отделни наказателни производство, да установяват едни и същи факти и обстоятелства, касаещи едно и също лице. Деянията на подсъдимия Ж. следва да бъдат разгледани в рамките на едно и също наказателно производство.

С оглед изложеното по-горе Военно-апелативният съд намира, че присъдата по делото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в стадия на досъдебното производство. При последващо ново разглеждане в съдебна фаза на процеса, съдът би имал възможността да отстрани допуснатите от него процесуални нарушения, описани по-горе.

Предвид горното и на основание чл. 335, ал.1, т.1 НПК Военно-апелативният съд

                  

            Р   Е   Ш   И   :

                    

ОТМЕНЯВА присъда № 11/20.03.2017 г. по нохд № 293/2016 г. на Пловдивския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Пловдивската окръжна военна прокуратура.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg