Решение
31-07-2017

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  32

 

                    гр.София, 31.07.2017 година

 

         Военно-апелативният съд в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ:полк.ХРИСТОСТРАНДЖАНСКИ

                                          полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

        

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прикурора полковник ДАНЧО ДАНОВ

разгледа наказателно от общ характер дело № 30 по описа за 2017 година, докладвано от съдията  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по протест от прокурор при Софийската военно-окръжна прокуратура и въззивна жалба от адвокат Л. В. от САК, като защитник на подсъдимия редник Я. В. Б. от в. ф. 42 600 – Мусачево, срещу присъда № 10 от 03.05.2017 г. по НОХД № 314/20167 г. по описа на Софийския военен съд.              

        

 

С Присъда № 10 от 03.05.2017 година по н.о.х.д. № 314/2016 г., състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник Я. В. Б. от военно формирование *** – М. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 02.06.2016 година, около 21.30 часа в град С., ж.к. „***“ пред блок ***, нанесъл удари с дясната ръка в областта на главата на редник С. С. С. от същото военно формирование и му причинил средна телесна повреда – постоянно разстройство на здравето неопасно за живота като телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида и на основание чл. 132 ал. 1  т. 2, вр. с чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева. Признал го е за невинен и го е оправдал по обвинението по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. С. С. сумата от 1000 (хиляда) лева обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.06.2016 година до окончателното и изплащане. За разликата, до претендирания размер от 10 000 (десетт хиляди) лева искът е отхвърлен като недоказан.  Съдът се е произнесъл и по разноските.

Присъдата е протестирана и обжалвана от подсъдимия и неговия защитник. В протеста и в пледоарията на прокурора се сочат доводи за незаконосъобразност на присъдата. Изтъква се, че подсъдимият не е извършил деянието в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида. За да приеме това първостепенният съд бил кредитирал единствено показанията на свидетелката Ч., която била заинтересована от изхода на делото и обясненията на подсъдимия. При първоначалните разпити Ч. не била съобщила за отправени псувни от С.  по адрес на подсъдимия. Иска се отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за виновен и осъден по първоначалното обвинение по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В жалбата на подсъдимия се сочат доводи за незаконосъобразност на присъдата. В допълнение към нея се изтъква, че активната страна в инцидента между подсъдимия и пострадалия С.  е бил последния. Той е бил този, който е причакал подсъдимия и свидетелката Ч. пред дома на последната. С.  многократно преди това заплашвал Ч. и подсъдимия със саморазправа. С.  взел бутилка, с която замерил подсъдимия и го уцелил по рамото. Установявало се от показанията на А. Ч., че С.  започнал да нанася удари по подсъдимия, дърпал го надолу и продължил да му нанася удари. Впоследствие, когато Б. и Ч. се качили в нейния апартамент, за да обработи тя раните му, С. продължил да се обажда и да вика подсъдимия за да си изяснят отношенията. На мястото на инцидента липсвали следи от кръв. Не били установени непознатите лица, оказали помощ на С. . Изтакъв се и довод за липса на причинна връзка между получената от С.  травма и действията на подсъдимия. Изтъква се и довод, че подсъдимият Б. действал при неизбежна отбрана, понеже докато бил нападан от С.  и се отбранявал нанесъл удар по лицето на С. . Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Прокурорът заяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения.

Военно-апелативният съд провери изцяло правиността на присъда и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически положения:

На 02.06.2016 година, около 21.00 часа в град С., ж.к. „***“, пред блок *** пострадалият С. С.  видял бившата си приятелка А. Ч. и общото им дете А. (на четири години), които се прибирали в къщи. Ч. му разрешила да се види с детето в градинката срещу блока. Задно с нея по това време бил и подсъдимият редник Я. Б.. Пострадалият редник С.  се видял с детето до около 21.30 часа и го завел при Ч.. На тръгване той захвърлил празно стъклено шише по посока на подсъдимия. На въпрос на подсъдимия защо хвърля по него бутилка С.  го приближил, напсувал го на майка и го наплюл. Тогава подсъдимият Б. го хванал с лявата ръка за гърлото, държейки и блузата му в горната и част и с дяната ръка му нанесъл шамар в лявата буза. След този удар Б. нанесъл по пострадалия още удари  с юмрука на дясната си ръка в лявата част на лицето. Ударите били силни. Подсъдимият Б. нанесъл още два или три удара с дясната ръка по С.  последният от които бил най-силен и бил нанесев по носа на пострадалия като засегнал и част от лявото му око. От удудара на С.  било причинено счупване на носните кости с разместване. После С.  успял да се отскубне и побягнал по посока градинката пред блок 510. Обадил се на брат си А. С. , който дошълна място, която дошъл на място взел го и го откарал до ВМА – С., където пострадалият бил оставен на лечение. Извършена му била оперативна интервенция и носът му бил наместен. Впоследствие и пострадалият С.  и подсъдимият Б. били освидетелствани. Медикобиологичния характер на уврежданията на пострадалия С.  – счупването на носните кости с разместване е средна телесна повреда изразяващо се в постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

         Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществила състава на престъплението по чл. 132 ал. 1  т. 2, вр. с чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Неоснователен е доводът на подсъдимия, че бил действал при условията на неизбежна отбрана.  Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато "отбраняващият се" съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. В този смисъл е и ППВС 12/73 г. на ВС на РБ. Видно от показанията на А. Ч. (в с.з. на 12.01.2017 година пред основния съд) преди инцидента пострадалият С.  е обяснил на подсъдимия, че не е хвърлял бутилка по него. Въпреки това подсъдимият Я. Б. е дошъл към него и така е провокирал инцидента. Показанията и в тази насока кореспондират с тези на пострадалия С. , че именно Б. е дошъл към него и е започнал да го удря, както и че впоследствие му нанесъл няколко удара по лицето в областта на носа и окото от които изпитал силна болка. Ето защо настоящата инстанция приема, че сблъсъкът между двамата е съзнателно провокиран от подсъдимия и той не може да се позовава на неизбежна отбрана. И от житейска гледна точка не е логично пострадалият, който току що се е разделил с детето си и в негово присъствие да предизвиква сбиване с подсъдимия. Поради това настоящата инстанция приема, че именно подсъдимият със съзнателни активни действия е провокирал нападение с цел да причини телесна повреда на С. , което е сторил. В този смисъл са неоснователни и възраженията на Б., че С.  започнал пръв да му нанася удари, че го е дърпал надолу, продължавайки да му нанася удари. Ирелевантно е дали на мястото на инцидента е имало кръв, понеже оглед на местопроизшествието не е извършван.

Неоснователни са и доводите на прокуратурата, че подсъдимият не бил извършил деянието в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида, както и, че за да приеме това първостепенният съд бил кредитирал единствено показанията на свидетелката Ч., която била заинтересована от изхода на делото и обясненията на подсъдимия. Показанията на А. Ч., че пострадалият С. С.  е наплюл подсъдимия Б. и го е напсувал кореспондират с обясненията на подсъдимия Б.. Ч. е очевиец на инцидента нейните показания са логични и непротиворечиви. Обстоятелството, че е в близки отношения с подсъдимия не е основание показанията и да не бъдат кредитирани в тази им част. Поради това въззивният съд счита, че предходната инстанция правилно е приела, че инкриминираните действия на подсъдимия са били провокирани от пострадалия с тежка обида към него изразяваща се в отправени псувни и наплюване. Афектното състояние е стремителна и бурно протичаща емоционална и волева реакция, имаща характер на краткотрайно избухване. Деянието трябва да е извършено именно в това състояние, което в случая е налице.

За деянието по чл. 132 ал. 1 т. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година. С оглед разпоредбата на чл. 78а ал. 1 НК приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА е задължително. Наложеното на подсъдимия административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева е минималното предвидено в закона и е справедливо.

Уваженият граждански иск в размер на 1000 (хиляда) лева в полза на пострадалия С.  е справедлив и е в достатъчен размер, за да възмезди претърпените от него болки и страдания в резултат на деянието на подсъдимия. Отчетен е и фактът на съпричиняване на резултата от страна на гражданския ищец С. , доколкото същият е допринесъл за деянието с отправените обидни изрази и действия по отношение на подсъдимия.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

   Изложеното дотук налага обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

         Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 03.05.2017 година по НОХД № 314/2016 г. на Софийския военен съд.

         РEШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

                           

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg