Решение
12-12-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 48

                                

гр. София, 08.12.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на осемнадесети октомври,  две хиляди и седемнадесета година в състав:

          

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                   ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                        полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                         

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 32 по описа за 2017 година, докладвано от председателя полк. ФИКИИН, образувано по жалба от старшина  Е.М.Р. – подсъдим по ВНОХД 32/2017 г. срещу присъда № 11/15.05.2017 г., постановена по НОХД № 325/2016 г. по описа на Военен съд – гр. С.

С обжалваната присъда състав на Военен съд – С. е признал за виновен старшина  Е.М.Р., от в.ф. ...–Б., в  това, че на неустановена дата и място придобил и държал до 11,20 часа на 22.04.2016 год., в с. М., община Е., област В.Т., до дом № .., в населеното място, в лек автомобил „О. А.”, с рег. № …., собственост на Ю. В., от гр. С., боеприпаси за огнестрелно оръжие и пиротехнически изделия, без да има надлежно разрешение, изискващо се от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 54 НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 222 (двеста двадесет и два) лева разноски по делото.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

В жалбата на подсъдимия се излагат доводи за необоснованост и незаканосъобразност на обжалвания съдебен акт. Едно от основните възражения на защитата е, че в първото съдебно заседание съдът отказал да се произнесе по възраженията за допуснати в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения на основание, че същите не били направени в седмодневния срок съобразно разпоредбата на чл. 254, ал. 3 НПК. Според защитата този извод на съда бил несъстоятелен, тъй като предоставената от закона възможност подсъдимият да направи такива възражения не било негово задължение, а негово право. Съдът имал задължението да извърши проверката по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, което предхождало и не зависело от упражняване правото на подсъдимия в срока по чл. 254, ал. 3 НПК. Обратното, което в случая първоинстанционният съд е приел, според защитата означавало, че този срок е преклузивен, че това валидирало  допуснатите процесуални нарушения и че въпросът за тяхното съществуване не би могъл да бъде поставян след изтичане на срока по чл. 254, ал. 3 НПК. Излага се и довода, че неяснотите и непълнотите в обвинителния акт относно съществени факти, срещу които подсъдимият е следвало да се защитава, накърнявали правото му на защита.

Второто основно възражение на защитата се отнася до липсата на веществени доказателства, които според нея не били надлежно приобщени към доказателствения материал в хода на досъдебното производство, тъй като дори и да са извършвани някакви действия по изземването им, те не били нито с предварително разрешение, нито с последващо одобрение от съда съобразно императивните изисквания на чл. 161, ал. 1 и 2 НПК. Възразява се още, че процесуалното действие по изземването не било проведено с участието на поемни лица и че по отношение на веществените доказателства не били спазени и изискванията на чл. 110 НПК.

Неоснователно е и възражението, че диспозитивът на присъдата не съвпадал с диспозитина на обвинителния акт относно предмета на обвинението, което според защитата накърнявало правото на защита на подсъдимия да разбере дали за всички или за някои от патроните и пиротехническите изделия, описани в диспозитива на обвинителния акт, е бил признат за виновен.

В съдебно заседание защитата поддържа жалбата на същите основания. Поддържа се основното възражение, че разследващите органи са погазили грубо императивните разпоредби на чл. 161 и чл. 110 НПК, поради което предметът  на престъплението не бил индивидуализиран и не ставало ясно дали описаните в протокола за оглед боеприпаси били същите, които вещото лице изстреляло, за да установи дали са годни или не. С омаловажаването на тези съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд било нарушено правото на защита на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт с оправдаване на подсъдимия, като при условията на евентуалност се иска и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнанционния съд заради допуснатите съществени процесуални нарушения.

Подсъдимият поддържа изложените от защитата доводи и съображения.

Представителят на прокуратурата счита обжалваният съдебен акт за обоснован и законосъобразен и прави искане като такъв да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение. Излага се съображението, че твърденията в жалбата били изтъквани и пред първоинстанционния съд, който бил взел отношение по тях в мотивите на атакувания съдебен акт.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.04.2016 год. в района на РУ на МВР гр. Е. се провеждала полицейска операция по контрол на движението по пътищата и спазване на ограниченията на скоростта. Около 11,20 часа служителите на полицейското управление мл. автоконтрольор Н.Д. и полицейски инспектор в „Пътен контрол” М.П. се намирали на „точка за контрол” в село М., община Е. до дом № …. По това време при тях били на проверка по носенето на службата началника на РУ на МВР-Е. главен инспектор Т.Т.и началника на група „Охранителна полиция” към същото управление старши инспектор М.М.. В този момент към тях  в посока от гр.С. се приближил лек автомобил „О.А.“ с ДК№ ..., управляван от подсъдимия гл. с-на Е. Р., който бил без включени светлини. В момента в който подсъдимия забелязал полицейските автомобили, рязко спрял, обърнал го в обратна посока и завил в малка тясна улица, която била без изход и завършвала при входа на манастира „ С. П. Г.”. Необичайното поведение на водача на автомобила и факта на невключените светлини мотивирало св. Д. и П. да го последват със служебния полицейски автомобил и след като го спрат да му извършат проверка. Полицейските служители подали светлинен сигнал, което накарало подсъдимия да спре своя автомобил до дом № …. При извършената проверка полицейските служители установили, че автомобила се управлява от подсъдимия  Е.М.Р. , а по регистрация бил собственост на св. Ю. В..  Водачът бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство, чийто резултат бил отрицателен. Неспокойното и необичайно поведение на подсъдимия Р. накарало полицейските служители на основание чл. 80 и 81 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ да извършат личен обиск на подсъдимия и проверка на управлявания от него автомобил. При извършения обиск на подсъдимия не било установено да носи опасни или забранени за притежаване предмети. Извършената проверка на управлявания от подс. Р. лек автомобил „О.А.“ с ДК№ ..., установила в жабката на автомобила 1 бр. газов пистолет марка „ Zoraki 925” с № 11015338; 19 бр.9мм боеприпаси за газов пистолет; 2 бр. пълнители за газов пистолет; 16 бр. боеприпаси за пистолет „Макаров” 9х18мм и 7 бр. търкателни фосфорни запалки за димки. В багажника на автомобила били намерени 10 бр. боеприпаси с 5,6 мм калибър. За установеното полицейските служители изготвили изискуемите от чл. 82 от ЗМВР протокол за обиск на лице и протокол за проверка на лични вещи на лица, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещи превозвани в тях. Подсъдимият подписал и двата протокола без възражения, като саморъчно в протокола за обиск на лице записал, че намерените у него пари и валута са от заплатата му. За произхода на вещите, описани в протокола за проверка на лични вещи на лица, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещи, превозвани в тях, саморъчно написал: „патроните за пистолет „Макаров” и малокалибрените ги намерих в една каменоломна до град С. преди 1 година. Пистолета със газовите патрони и пълнителите-двата закупих от гр. С. от оръжеен магазин”. При извършване на проверката подсъдимия оказал пълно съдействие на полицейските служители. Тогава той съобщил, че е военнослужещ и че притежаваното от него газово оръжие е регистрирано  в РУ на МВР гр. С..

         След като установили, че подсъдимият е военнослужещ, полицейските служители поставили намереното в автомобила му оръжие и боеприпаси на предния капак на същия и уведомили за установеното органите на РС „Военна полиция” – П. Военно-разследващия орган извършил оглед на местопроизшествието, като със съставения за това протокол били иззети намерените и описани по реда на чл. 81 от ЗМВР газово оръжие и боеприпаси, както и търкателните фосфорни запалки.

         В хода на съдебното следствие съдът е приел за установено, че автомобила, в който са били намерени посоченото оръжие и боеприпаси, по регистрация се води собственост на св. Ю. В.. През 2004 год. той го продал на св. Л. К., без да изпълнят изискванията за нотариално оформяне на прехвърлената собственост. През 2014 год. св. К., също без да оформи нотариално продажбата, продал автомобила на подсъдимия Р.. И двамата свидетели в своите показания пред съда са заявили, че са ловци и притежават ловно оръжие, но никога не са притежавали и оставяли в автомобила боеприпаси от типа на откритите там по време на проверката, нито пък търкателни фосфорни запалки.

         Съдът е приел, че съгласно заключението на безспорно компетентната и неоспорена в съдебно заседание балистична експертиза представените за изследване 16 бр. патрони калибър 9х18 „Макаров” и 10 бр.  патрони 5,6 мм, били  боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Представените за изследване 19 бр. 9 милиметрови сигнални /халосни/ патрони били предназначени за газ-сигнални пистолети, които по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ били определени като неогнестрелни оръжия и не попадали в категорията боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Заключението на експерта било, че представените за изследване 7 бр. търкателни фосфорни запалки били годни за употреба по предназначение, но не били боеприпаси по смисъл на чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ, а съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „а” от същия закон били други пиротехнически изделия, категория Р-1 и били пиротехнически изделия, при ползването на които съществувала ниска степен на опасност. Запалките били предназначени за активиране/запалване/ на димна смес „Малка димна шашка” ДМ-11,  и могли да се използват и за запалване на запалителни напалмови смеси, поставени в лесно чупливи носители, такива били запалителните бутилки, известни още като коктейл „Молотов”. Що се касаело  за представените 16 бр. патрони кал. 9х18 „Макаров”, вещото лице заключава, че били годни за употреба по предназначение в огнестрелни оръжия, а от представените 10 бр. патрони калибър 5,6 мм, с периферно възпламеняване, четири броя били негодни за стрелба. Относно представения за изследване пистолет  марка „Zoraki 925” с № 11015338 заключението на вещото лице било, че същия представлява газ-сигнално оръжие, използващо патрони за газ-сигнални пистолети калибър „9ммРА”. Оръжието било технически изправно и годно за стрелба с газови и сигнални патрони. По процесното оръжие вещото лице не открило да са правени технически поправки и промени. Заключението било, че по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ не съставлява огнестрелно оръжие.

         Съдът е приел, че при проведеното съдебно следствие по безспорен начин било установено, че подс. Р. е спазил изискването на чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ и по установения ред уведомил органите на МВР за закупения от него газ-сигнален пистолет. Що се касае до намерените в автомобила на подсъдимия  Р. боеприпаси и пиротехнически изделия, нормата на чл. 50 и 56 от ЗОБВВПИ изисквала специално разрешение от компетентните органи на МВР за тяхното придобиване, държане, транспортиране, носене и употреба. Видно от приложените на л. 85-т.1 от ДП писмо  рег. № 167000-2195/12.05.2016 год. на РУ на МВР С. и справка рег. № …/22.11.2016 год. на л.15-т. 2 от ДП, съдът е приел, че на подсъдимия Р. не били издавани разрешения за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и нямало издавани разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В служба КОС-РУ на МВР – С., при извършена проверка в ЕАР-КОС, архив КОС не били намерени данни да са издавани разрешения за придобиване и съхранение на пиротехнически изделия за подсъдимия Р..

         Съдът е приел още, че видно от приложеното на л. 97, т.1 от ДП писмо от 28.07.2016 год. на началника на в. ф. ...–Б., на подс. Р. не били зачислявани боеприпаси с номера като тези, намерени и иззети от управлявания от него автомобил, както и че не му било издавано разрешение за транспортиране или пренасяне на боеприпаси с такива номера.

На база така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи виновното извършване на деянието от подсъдимия Р. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК той е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Обстойно и задълбочено е отговорил на направените от защитата на подсъдимия възражения, някои от които се преповтарят и пред въззивната инсатниция.

Основното възражение, което се развива в жалбата на подсъдимия, е че в първото съдебно заседание съдът е отказал да се произнесе по възраженията за допуснати в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения с мотива, че същите не били направени в седмодневния срок съобразно разпоредбата на чл. 254, ал. 3 НПК. Според защитата този извод на съда бил несъстоятелен, тъй като предоставената от закона възможност подсъдимият да направи такива възражения не било задължение, а негово право. Задължение на съда обаче било да извърши проверката по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и то предхождало и не зависело от упражняване правото на подсъдимия по чл. 254, ал. 3 НПК. Обратното би означавало, както според защитата първоинстанционният съд бил приел, че този срок е преклузивен, което валидирало допуснати процесуални нарушения и че въпросът за тяхното съществуване не би могъл да бъде поставян след изтичане на срока по чл. 254, ал. 3 НПК.

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя този довод на защитата, тъй като същият е несъстоятелен. Първоинстанционният съд не е допуснал соченото от адв. Петрова нарушение. Видно от материалите по делото, подсъдимият е упражнил правото си на отговор съобразно разпоредбата на чл. 254, ал. 3 НПК извън посочения в нея седмодневен срок. Преди това, съобразно правомощията си по чл. 248, ал. 2, /а не ал. 1, както е посочено от защитата/ т. 3 НПК, съдът е извършил необходимата проверка и се е произнесъл за това с разпореждане. Действително съдът е игнорирал направените от подсъдимия възражения за допуснати процесуални нарушения, на основание, че същите са извън срока, но в мотивите към съдебния си акт отново ги е обсъдил и е дал обстоен и изчерпателен отговор на доводите на защитата относно допуснатите съществени процесуални нарушения. Дори и да се приеме за основателно възражението на защитата, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като в първото по делото съдебно заседание не се е произнесъл по направените възражения, то същото не е съществено, тъй като решаващият съдебен орган е направил от една страна необходимата проверка по реда на чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, а от друга в мотивите на обжалвания съдебен акт изрично е отразил, че доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, изложени в съдебно заседание, се припокриват с изложените в становището по обвинителния акт. По същите  съдът е взел отношение в мотивите си към съдебния си акт, където ясно и категорично е изразил становище, че не са били допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, свързани с съществени противоречия между диспозитива на обвинителния акт и постановление от 10.11.2016 год., с което подсъдимия е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъплението, за което е предаден на съд. Въззивната инстанция споделя изложените от съда аргументите и също приема, че и в двата диспозитива подсъдимият е обвинен, че е придобил и държал боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешение за това,  и липсва каквато и да е неяснота относно предявеното му обвинение. Или казано по друг начин - не е налице каквото и да е противоречие между цитираното постановление/ л. 10 и 11 от том 2 на д.п/ и диспозитива на обвинителния акт.

Въззивната инстанция намира, че при изготвянето на обвинителният акт не са били допуснати нарушения, изразяващи се в неясноти или непълноти на описаното в него фактическо обвинение, както и в противоречие между неговата обстоятелствена част и диспозитива му. Изложеното фактическо обвинение е било точно и ясно формулирано, като описаните факти и обстоятелства са изпълнили с необходимото съдържание съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимия е бил предаден на съд, и по които той се е защитавал. Правилно съдът е установил, че и в двата диспозитива – на обвинителния акт и на постановлението за привличане като обвиняем от 10.11.2016 год., подсъдимият е обвинен в придобиването и държането на боеприпаси и пиротехнически средства, без надлежно разрешение. Ето защо с връчването на обвинителния акт, което не се оспорва от подсъдимия, той е бил запознат с релевантните и съставомерни факти и обстоятелства, изложени в неговата обстоятелствена част, и е могъл да организира защитата си по възведеното му обвинение.

Второто основно възражение на защитата се отнася до липсата на веществени доказателства, които според нея не били надлежно приобщени към доказателствения материал в хода на досъдебното производство, тъй като дори и да са извършвани някакви действия по изземването им, те не са били нито с предварително разрешение, нито с последващо одобрение от съда, съобразно императивните изисквания на чл. 161, ал. 1 и 2 НПК. Възразява се още, че процесуалното действие по изземването не било проведено с участието на поемни лица. Въззивната инстанция не споделя тезата на защита, че при проверката, при която са били открити боеприпасите и пиротехническите средства, обект на обвинението, са били допуснати нарушения на процесуалните правила, състоящи се в това, че действието е извършено без разрешение или одобрение на първоинстанционен съд, както  и без присъствието на поемни лица.

Правилно и първоинстанционният съд е приел, че полицейските органи, които са извършили проверката и са намерили инкриминираните вещи, са действали при условията и по реда, регламентиран в ЗМВР, в който ясно и точно са разписани правомощията на полицейските органи при извършването на такива проверки.  Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗМВР полицейският орган съставя протокол, който се подписва от него, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от протокола  за всеки случай на извършен обиск или проверка на лични вещи на лица, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещи, превозвани в тях. Първоинстанционният съд е съобразил, че полицейските органи са изпълнили това свое задължение и съставеният от тях протокол съдържа всички изискуеми реквизити, подписан е без възражения от подсъдимия и същият е дал кратки обяснения за намереното. Законът за МВР не изисква разрешение или одобрение от първоинстанционен съд, когато полицейските органи осъществяват тези свои законови правомощия и извършват тази правнорегламентирана дейност.

На второ място, от материалите по делото е видно, че инкриминираните вещи са били иззети и приобщени към доказателствения материал при извършен оглед по реда на чл. 155-156 НПК . Изземване по смисъла и реда на чл. 159-165 НПК не е било извършено. Огледът е бил проведен съобразно посочените по-горе разпоредби, като  при извършването му са присъствали и поемни лица. Същите са били разпитани в съдебно заседание по искане на защитата в качеството им на свидетели, като от показанията им се установява, че те са присъствали на огледа на местопроизшествието, че лично са опаковали в пликове веществените доказателства и че са се подписали на пликовете, в които са били опаковани, както и на самия протокол за оглед на местопроизшествието. Съдът е взел предвид и показанията на едно от поемните лица, което е завършило средно военно училище и е служило дълго време в армията и което пред съда е описало намерените боеприпаси, като ги охарактеризирало като събирани от различни места.

Възражението на защитата, че по отношение на веществените доказателства не са били спазени изискванията на чл. 110 НПК, е било обсъдено и от първоинстанционния съд, който правилно го е отхвърлил,          съобразявайки приложения в т. І, л. 5-13 от ДП протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, като е приел, че  веществените доказателства са описани по цвят, номера, размери и всички други отличителни белези, като са били и фотографирани преди да бъдат опаковани и след това.  Съдът е обсъдил в мотивите си и несъответствието между иззетите с огледа на местопроизшествието веществени доказателства и тези, които са били приложени към обвинителния акт. От разпита на вещото лице Т. Н. съдът е установил, че за да установи дали боеприпасите са годни за стрелба с огнестрелно оръжие, той лично е извършил стрелбата и е запалил търкателните фосфорни запалки, за да установи, дали същите са годни пиротехнически средства. Поради това обстоятелство като веществени доказателства към обвинителния акт са били приложени останалите след стрелбата 16 броя гилзи калибър 9х18; 9 броя гилзи от калибър 5,6; 1 бр. патрон от калибър 5,6/негоден/ и 3 броя куршума от калибър 5,6/видно и от сн. 8 от експертизата/. Иззетите с протокола за огледа на произшествието търкателни фосфорни запалки липсвали поради факта на тяхното изгаряне при изготвянето на балистичната експертиза.

Водим от гореизложеното настоящият състав стигна дои извода, че по време на досъдебното производство не са били допуснати твърдяните от защитата на подсъдимия нарушения на разпоредбите на чл. 110 и чл. 161 НПК, които да са лишили съда и страните от възможността да идентифицират и да индивидуализират предмета на престъплението.

Неоснователно е и възражението, че диспозитивът на присъдата не съвпадал с диспозитива на обвинителния акт относно предмета на обвинението, което според защитата накърнявало правото на защита на подсъдимия да разбере дали за всички или за някои от патроните и пиротехническите изделия, описани в диспозитива на обвинителния акт, е бил признат за виновен. Видно е, че в присъдата и мотивите към нея като предмет на обвинението са били индивидуализирани и описани тези веществени доказателства, които са били посочени като такива и в обвинителния акт, което се споделя и от защитата на подсъдимия в самата жалба/ред 6-7, отдолу нагоре, на л. 5 от въззивното дело/, но необяснимо след това се прави от самата нея горепосочения извод.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Съдът намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, което да налага отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативнияд съд

 

                                    Р   Е   Ш   И   :  

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 11/15.05.2017 г. по НОХД № 325/2016 г. по описа на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и/или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                          

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg